Втори след княза

Винаги съм отбелязвал, че форумът става такъв, какъвто го правят участниците. Отнасям се с уважение към мнението на модераторите, надявам се и те към моето.

Впечатлен съм от думата "унищожени".

Вариантът, който виждам за по- сполучлив е, нарастване на процентната бариера след всяко Народно събрание, преживяло до 6 месеца. Макар и фрагментирано от 4% бариера, Народното събрание отразява фрагментираността на обществото, обаче може да прояви гъвкавост и да състави жизнеспособен кабинет и парламент. Ако се провали, следва 7% бариера, която би намалила фрагментирането чрез предизборни коалиции. Ако пак се провали за по- малко от 6 м. следва 10 %, ако пак се провали- 12%. Стъпката може да е съобразена и да е през 3 или 2.5, или да е някаква прогресия. Важното е, че първият избор ще отразява най- адекватно състоянието и интересите на групи от населението и ще им даде шанс.

Натрапливост?Не! Първоначално помислих, че тукашните антипутинисти са обсебени да превръщат в антируски приказки всяка тема, което си е тъкмо за "Психология". После се убедих, че то е от тясната култура, едностранчивите познания. Компетентни са в тясната област анти-Путин и анти- Русия. То е нещо като краставицата на Мирча Кришан и това, че детето с чук, може само да удря, все едно дали става дума за пирон, часовник, психология или космос. Съзнавам, че не съм в правото на автор на темата, но като ползувател ще докладвам на администратора да премести темата в "Политика".

Разбирам определението ти за Демокрация. Демокрация е, когато едни хора живеят с равни права за сметка на други- подтиснати. Ако искаме демокрация, трябва да си намерим кого да подтискаме.

Дай пример, че не ти се разбира.

Тези дни, пътувайки през Прохода на републиката виждах, че са се трудили за родината. Пътуваха леви, десни, комунисти и фашисти, турци, румънци, всякакви. 35 години след промяната на чл. 1. отКонституцията. Не е. Очевидно не е и против демокрацията. Това е впечатляващото.

Забелязва се едно частично съобразяване с някои факти, което показва, че не се касае за налудност, а за политическа пропаганда.

Смятам, че не е мания, а отчитане на факти. Става дума не само за "дядо Иван", но и за Юри Венелин и Васил Априлов. Писах и за Доспевски, който става руски поданник. Ботев и Вазов... Интересна е и аферата с Йордан Соколски- католическия епископ и къде отпътува. Да не забравяме и думите на Бенковски, дето е отворил рана в гърдите на тирана, а Русия .... Обаче ако имаш аргументи за мания, като псих. заболяване, заповядай. "Направих, което можах, който може по- добре, да го направи сам." Лат. поговорка.

Погледът на Паисий е доста по- различен: Това от пръв поглед. Не съм търсил нататък Предполагам си спомняш и очарователната картина на Радините вълнения в Под игото с малката Събка, "Едно живо, русокосо момиченце ... го гледаше кротко в очите". Няма да го припомням, то е класика. Мога да разкажа и защо очакваме точно "дядо Иван". Отдавам незнанието ти на едностранно четене. Можем да обсъдим от психологична гледна точка натрапливостта да се политизира всичко.

Възползвам се от този коментар за да обърна внимание, че примерите за демокрация са свързани с РОБОВЛАДЕЛСКИТЕ демокрации в Елада и южните щати на САЩ. Знаменитите демократи и в двата случая са имали роби. Якобинската власт е диктатура и много не се котира за пример. Робеспиер, Кромуел не са примери за демократи, но притежателите на роби Вашингтон и Джеферсън са. Просто една особеност в образците за демокрация.

Няма никаква особеност от психологична гледна точка на русофилството. Развива се по същите механизми както симпатизиращите на Сърбия, Германия, САЩ. Има множество съюзи за дружба с различни страни. Това е легална (законна)форма, стига да не влиза в конфликт с някои пропагандни или властови ограничения. Натискът срещу русофилството е политически акт, а опитът за търсене на психична патология си е раздуване на пропаганден балон или хибридни методи за война. Обобщено: пропаганда.

Наименова темата да е дискусия с Копилот. НасочИ упрека към него. Намирам го за елементарничък.

Ето и пример Наистина, отношението ни към което и да е нещо, се определя от "картината", която си създаваме за него. По- важната част е от собствен опит, но също и от приетата картина, предавана от медиите, от разкази и обяснения, които често са пропаганда. Много трудно е да се отсее истина от измислица и за това, на филмите има предупреждание, че фантасмагориите не са за деца под 12 г., а с дебилизацията ни връщат в тези под 12 г. за важни събития.

Така е. Съседи са ни Украйна, Грузия. От умен човек- умни приказки. А да попитам, другите страни по Дунава, съседи ли са ни? Германия, Австрия? Или само Румъния? Не е честно. Абе, ...

Неколкократните избори показаха и потвъдиха какви са възгледите на българското общество. Това, че не са единни е присъщо на демокрацията. Представяте ли си, в Конституцията да пише чл. 1 Управлението на България се осъществява от правилната партия, посочена от Посолството.- руско или на САЩ. Това, че интересите на групите избиратели са разностранни е естествено. Остава Народното събрание да си свърши работата. Избирателите си я свършихме. Да проявят диалогичност, управленска сила и родолюбие.

Медийно представяне на Ковид-епидемията като зомбиране на масите:

Друг поглед:

Не сега, привечер ще се регистрирам в Копилот и ще поискам да нарисува нов пейзаж.

По- психологично не можете ли? Вазов "О, руси, о, братя славянски,? Може би и Славейков"Руска воля, руска кръв и руска пот..." Психологията по мое разбиране е друго, но вие си знаете.

В анонса авторът набляга на натрупването на негативните преживявания. Братските крамоли са нещо лошо, но не и наша трагедия. Както прочее изтребването на евреи не попречи на германофилите, а атомната бомба на американофилите у нас. Ама българите, тръгнали нагоре към Украйна и Молдова не се върнаха от СССР, както и тези, които се ожениха за рускини. Пък тези, които си ги доведоха са адаптирани. Прочее, украинските емигрантки тук се приемат за рускини. Те се мръщят, но за българина са си рускини. Това не са "културни", а икономически емигранти. Вж. Дилма Русев, не заради любов към романската култура е отишъл родителят. Прочее, днес странстващите предпочитат като култура Словения. По- ни е близка от Полша и по климат, и по манталитет. Да не забравяме, че южната граница на Русия е почти със северната на САЩ. Разработването на психологическите механизми на русофилството го изисква. Запушването на устата в науката е нещо лошо, но щом това е вашето разбиране, ще получите което търсите- едностранно обсъждане, а то и лъжливи резултати. С пожелания за повече психология, на добър път.

Темата ми навя разни мисли и понеже ще съм кратък си позволявам да ги споделя, макар да не съответстват. При превръщане на света в "село", националните интереси ще останат, защото по климат, обичаи, хранене дори, отделните народи имат различия. Това означава различни партии. Някъде към 100. Като прибавим и племенните различия, които минават в кървави конфликти: 2-300, това показва, че Световно правителство няма да се справи по- добре от национално. При разнородни ИИ, дали няма да се разрои ново Вавилонско стълпотворение? Хората привърженици на един ИИ няма да разбират начина на мислене на другите. И опитът на човеците в единство да сътворят Вавилонска кула ще доведе до разпри и всеки ще хване свой път. Хайде на избори... представям си Световен парламент с няколко "Майчински" партии- леви десни и центристи и безброй независими, люшкащи се и с национални интереси. Но, днес да гласуваме! Искрено желая успех на всички, които милеят за България. (хм. а тези, които милеят повече за света и смятат, че на българина трябва да се смени чипа и че е прост?)

Предполагам заради езиковата и културна близост. С чужди по нрав е по- неприятно. Ето, Стоичков се върна, братя Аргирови и Милена се върнаха. На западняците нито езика, нито начина на живот им е близък за нас. А по въпроса с "истинските" факти, доколкото темата е в психология, а не в политика, "Истината" е много предвзета. В по- голяма степен става дума за нагласи. Да речем в САЩ демократи и републиканци- едните казват едни истини, другите- други и малцина преминават в другия лагер, след като ги "научат". А доколкото темата е в логика, отнасям се с усмивка към "истински факти". Допуска се съществуване на "лъжливи факти", което пак насочва към политика, а не наука. Или е факт, или не. Лъжливият факт си е лъжа, измислица, пропаганда. Посрещането на руските войски от българите е като освободители и няма други освободители за нас. Посрещането на съветските войски е с дружелюбие и радост. Сега, как да кажем, че това не са факти? Защо да насаждаме, че не е вярно? Отговор: политика, брат. В по- горните коментари има много политика и малко психология, пък то ме отблъсква от участие.

Съгласен. Ваша е.

За да не е разговорът между плоскоземци и кръглоземци, изложих факти, пораждащи русофилството. Изложи също факти.