Втори след княза

Зачетох темата но не съм увлечен. 1. Не съответства на форума, който не бива да забравяме е "Наука", а авторът откровено пропагандира религията на християните 2. Авторът е допуснал груба грешка, смятайки, че врамките на християнството има религии. Не, християнството е религия, а православието, католицизмът, протестантството и хиляди други знайни и незнайни са наименувани като конфесия, деноминация, църква, вероизповедание. 3. Вдъхновен, авторът разчита, че божеството ще му помогне (в Петдесятната църква е така) и не си прави труда да избегне противоречията. Досмеша ме, като прочетох в цитирания текст упрек към православните, че не четат библията, а слушат попа и веднага след това думите на основоположника на религията, че който СЛУША словото ще има вечен живот. 4. По темата: Не смятам която и да е религия за добър подход към обяснението на света чрез божество. Намирам добри психологически практики в различни деноминации. Смятам българското православие за немощно и изостанало и се учудвам, че много хора му се доверяват, вместо здрав скептицизъм. Като народно вероизповедание и държавна църква смятам, че не е редно да бъде изоставяно българското православие заради други вероизповедания. То, казваме, че ни е запазило в тежко робство, а сега да се отива към католицзъм или протестантство е кощунство. Прочее, такъв е реда. В България базите са на Империята, парите от догодина ще са на Империята, наред е религията. Ясно, та ясно.

Това не разбирам. Първо предлагаш полуфотон, което май не е съвсем по квантовата механика. После излъчване от този полуфотон, което интерферира и стига до цяло петно от пиксели. Това цяло петно изисква много енергия. Писах, че ако е "снежна топка" е по- разбираемо- дели се на две, отделните фотони интерферират и пр., което е разбираемо. Обаче въпросът за сам фотон остава.

Смятам, че заради това въвеждаме мярката за продължителност на процесите- време. Все още не знаем всичко, но да речем можем да кажем- "Сега е 10.00 ч., след 24 ч. ще бъде светло. Днес е 13.11 и е есен. Тя ще продължи още месец, след това идват зимни студове, а след 120 денонощия ще бъде пролет и ще се затопля". Познаваме и продължителността на други процеси, но не всички необходими, за да можем да кажем "Понеже Пешо има такива гени и живот, ще живее нещастно до 120 г. и ще се занимава с физика"

Благодаря, това е много остроумно. Приемам го, макар да остава едно съмнение, дали се отчита един фотон или нещо като снежна топка от фотони, т.е. нещото, което експериментаторите не могат да разделят на по- малки. А имаш ли мнение по втория въпрос? Аз си представям така: екранът е от фоточувствителни пиксели. Ако попадне един фотон, ще се възбуди един пиксел. А тук става дума за изображение от много черти и пиксели. Ако е лъч или "снежна топка", ми е по- разбираемо, но сам фотон? По- скоро е някаква неопределеност, че с по- голяма вероятност ще възбуди пиксел в някоя от по- вероятните линии, където при лъч има натрупване и че с по- малка вероятност ще попадне в тъмните зони. Бих го онагледил така: Опитен футболист рита с фалц срещу много тясна вратичка, разделена от стълб на две, така че силата, скоростта на топката да е една и съща. Ако топката влезе без да докосне стълбовете, тя попада в централната интерференчна линия. Ако удари стълб, се отклонява, обаче не само според това къде е центъра на тежестта спрямо точката на докосване, но и според фалца- моментът на въртене. Така се получават най- вероятните линии на попадане на топката. Сега, като има машини за изстрелване на тенис топки, макро експериментът става достъпен

Моля за разяснение. Изпратен е единичен фотон към два процепа и на екрана се получава интерференчна картина от вълна. Какво всъщност е регистрирано на екрана? Как експериментаторите са разбрали, че това е само един фотон, без да го унищожат?

Благодаря, така е, но в случая можем да се абстрахираме Съгласен съм. Затворена система се движи спрямо Земята със свръхзвукова скорост, а вътре в нея физическите закони са си същите. Така е. В това е и относителността, нали? За външен наблюдател звукът вътре се е движил с два пъти по- висока от физически възможната във въздух скорост. Стана дума и съм съгласен и с това, че тези скорости се подчиняват на Галилеевата относителност и съответните трансформации. И все пак една максимална скорост може да изглежда два пъти по- голяма за външен наблюдател. Само дето наблюдателят наблюдава поведението на някаква затворена система, но не и това, което става вътре в нея. Хубавата илюстрация на Галилеевата относителност за детето на палубата на пътуващ кораб, което подхвърля топка вертикално на палубата и я хваща, а за наблюдател от брега изглежда, че я хвърля и посреща по парабола се отнася за отворена система в която няма прегради за погледа. Конкорд и ракетите не са такива. Относно влакът и фенерчето на Айнщайн, влакът се движи с пренебрежимо малка скорост спрямо светлината и сумата или разликата на скоростите може да се сведе до сумиране с безкрайност: А+безкрайност=безкрайност или А+с=с. И все пак, какво би видял, би си представил наблюдател извън затворена система за това, което става вътре, съотнесено с това отвън? Вътре си са обичайните закони. Вън са си обичайните. Съотнасянето им изисква едни трансформации, които допускат едни различия. Правата се превръща в парабола, максималната скорост се удвоява ... аз обаче съм до тук. Слизам от атракциона с луди влакове, самолети и кораби.

Съгласен съм. Обаче смятам, че в аналогиите между вълни с ограничена максимална скорост има основание за подобие. Поради това, в измислената история за кьоравата кобила тук разказах, че проблемите свързани с опознаването на света чрез едни вълни, се решават чрез други, с по- висока скорост. Дано колайдерите помогнат и изнамерят такива. Предполагам, че в коментара ти относно обекти, движещи се с подсветлинни скорости неволно си пропуснал, че се наблюдават и чрез излъчената от тях светлина. И това не се отнася само до астрономически обекти, но и до частици. Споменах, че и аз така мисля- това прави изследването им по- сложно.

Смешка: Запитах чата на Бинг, ако самолет се движи със свръхзвукова скорост, ще достигне ли звукът от устата на пилота към микрофона. Чатът ми отговори, че звукът няма да достигне. Ха- ха. Английската кралица, като е пътувала в Конкорд, си е въобразила, че си говори със съпровождащите я. Мисля си: В затворената система с постоянна скорост самолет/влак, вълните (а и мухите, м@мка им) се движат с присъщата им скорост и не може да се установи дали системата се движи. За наблюдателя отвън, скоростта на звука е относителна и може да надвишава теоретически максималната, но еспериментално не е възможно да бъде никога установена, поради гърмежа от звуковия удар. Значи за наблюдателя скоростта на звука е неизменна- максималната и това което чува е само звуковият удар от тяло, движещо се със свръхзвукова скорост. Аналогично при светлината. Не може да се установи отвън как се движи светлината вътре в системата, а само се вижда блясък. Това изяснява движението на тела със скорост близка до светлинната, но не и движението на частици, защото енергията, която ни изпращат се движи със същата скорост и освен това съществено се изменя тяхната енергия/маса. А?

Имам предложение, вместо да се размишлява за Въвеждане на нови измерения, да разгледаме случая с Изключване на съществуващи измерения. Какво имам предвид? Нека допуснем, че две частици, два влака, самолети или ракети се движат в една равнина, т.е. двуизмерно пространство. Прибавяме третото измерение за време (макар че енергия ми е по- на сърце). Имаме триизмерна разбираема система. Питането е, какво ни даде това? Кои обяснения са по- добри? Какви проблеми се решават? Ако имаме отговори на такива и други въпроси в казания случай, нищо не ни пречи да се върнем към трите пространствени измерения плюс време. А?

"Завоеванията, които извършват демокрациите, имат още една слаба страна. Тяхното управление е винаги ненавистно за покорените държави. То изглежда като монархическо; но в действителност е дори по-сурово от монархическото, както ни показва опитът от всички времена и на всички страни. Покорените народи при такива случаи се намират в тежко положение; те не могат да се ползуват нито от преимуществата на републиката, нито от преимуществата на монархията. Това, което казах за народната държава, може да се каже и за аристократическата." Цитат от Монтескьо И още един "В народната държава народът се дели на определени класи. В различните начини да се прави това деление са се проявявали великите законодатели; и тъкмо от правилността на делението е зависела трайността и разцветът на демокрацията." Изглежда именно това разделение на класи е давало дълъг живот на елинистичните държави и Рим и кратък на "безкласовото общество". Може би традиционното деление в Китай направи толкова силна тази държава.

Едно от мненията е, че задоволените потребности на мнозинството го обричат на отказ от участие в управлението. Никой не иска да се товари с отговорност, ако хуманната нагласа на народната република е да увеличава личното му благосъстояние. За водачи биват избирани добри хора, а не активни, предприемчиви. От друга страна, в робовладелските републики, отношението към робите се пренася върху други, завладяни народи. Тези републики могат да съществуват само разширявайки се. Елинистичната вълна на Александър, завоеванията на Рим и експанзията на САЩ не само го потвърждават, но и определено водят към превръщането в империи. Монархията Великобритания, смятана за република, също е потвърждение, че без колониите, със съответното отношение към колониалните народи, такива републики се превръщат в империи. Бих добавил и примера с Чингис хан. Монголите го избират на курултай, едно определено народно събрание, обаче това скоро приключва и Монголия се превръща в империя.

В историята има три велики робовладелски републики- Атина, Рим и САЩ. Същевременно има и някои не до там велики народни републики като Исландия и множество неуспели като Радомирската, страните от Варшавския договор. Има и някои народни републики по име, които потокът от контролирани мнения не признава за такива- Северна Корея и Китай. Защо са слаби народните републики?

Смутен съм от обръщението. В ника си наблягам на Втори, който е след князете, които сте вие. Моля, обръщай се на Втори. Инаквото приемам иронично и смущаващо. Да попитам: Само с 1941 ли ще се ограничим или мога да засягам други исторически примери, подобни на съвремието? А иначе, бих изчакал без намеса, да развиете поуките от 1941.

Съгласен съм, че няма да може да се определи разлика на скоростта по физически параметри вътре в една от системите. Обаче нещата за мен не са така очевадни. Водата в басейн, си стои там заради гравитация или ускорение. Понеже скоростта не може да расте безкрайно, ускорението не ще е вечно и ако водата не става капка в безтегловността след някакво време, значи става дума за гравитация. Връщам се на два басейна с непрогледен капак, за да не се виждат и влияят други тела. Единият е на Земята, другият на Марс. Плътността на водата се влияе основно, да не кажа само от масата на планетата. Смятам, че не можем да установим по плътността на водата дали планетата се движи линейно по инерция и на къде. За въртенето, да речем съществуват кориолисови сили. Можем по плътността да установим масата или скоростта на въртене на планетата, но не и движение спрямо външна, ненаблюдаема точка. Ама като кажа външна, разбирам външна за една от планетите, но принадлежаща на системата, включваща и двете планети, т.е. може системата да е само от две подсистеми- Земя и Марс. Опитах се да съм на предела на яснотата за това, което мисля. Може да е право или грешно, поради което бих прочел мнение.

Разсъждавал съм основан на принципите Общ принцип на относителността: Законите на физиката са еднакви за всички наблюдатели (ускоряващи се или не). Принцип на общата ковариантност: Законите на физиката запазват формата си във всички координатни системи. В този смисъл, щом в една система са променени условията, то може да се определя и промяната спрямо началното състояние по сигнали от самата система вътре. Т.е. без да измерва астронавтът навън, може да определя инерциалната скорост спрямо първоначалната система, примерно, защото нищо друго не се е променило, освен съществуващото отдалечаване. Така ли е?

Е, да, но ако плътността на водата зависи от избора на отправната система, то ще може да се установи, коя система е по- подвижна (с по- висока скорост) и коя не. Нали става дума за инерциални системи? Моето мнение за това, че с изменение на размера/обема се изменя и дължината на мерната единица е решение, доколкото обемите и масите ще са равни, а от там и плътността.

Понеже се обърквам и заглавието изобщо не съответства на намеренията на автора, ще размишлявам върху кетодиетите

Намирам уловка в това, че физическите закони си остават същите и примерно ако нямаш илюминатори на ракетата не можеш да разбереш дали се ускоряваш напред или имаш гравитация отзад. А за обема на басейна предполагам че грешиш. Както се изменя размерът на басейна, така се изменя и размера на метъра. В резултат наблюдателят там ще наложи този метър върху размерите пак толкова пъти, а наблюдателят тук не зная какво ще види... аз се озъртам за самолети със свръхзвукова скорост, а да им видя басейна вътре- абсурд. Пък при скорост 0.8с направо ще светне и отмине. Иди му гледай басейна ти.

Очакванията ми бяха, подбудени от заглавието, че в тази тема ще сравняваме примери от историята с настоящето и въз основа на тях ще прогнозираме бъдещето. Друг метод би бил изследване на конкретното събитие- сили, средства, условия, но дори и държавници, разполагащи с държавните органи за разузнаване, анализ и решения (+ ИИ) не винаги стигат до истината. Не съм и мислел, че тук можем да го практикуваме. Трети би бил пророкуването. Едни ирационални възгледи, които имат някакви вътрешни основания, но обикновено се излагат като окончателни. И аз го мога, но не това очаквах. Дали можем да се върнем към уроците на историята? Например към талантливия владетел на Понта, включващ и Крим, без Одеса Митридат Евпатор. Той владеел всички езици в държавата си, бил успешен в дипломатическите и заговорническите си ходове. Решителен, твърд, мъжествен. Повежда война с Рим, нещо за което се иска смелост и добавен усет за нарастващата сила и скоро идващата Римска империя. Първоначално войните му имат успех. Но като се има предвид мощта на републикански Рим през 80- те до 60-те г. пр. н.е. и това, че срещу него са Сула, Лукул, Помпей Велики, окончанието на войните е в страдателен залог. Собственият му син оглавява заговорници, подкрепяни от уморените от десетилетни войни и други още недоволни. Синът- Фарнак поднася на Помпей трупа на баща си и е последен пишман владетел на Боспорското царство, което бива погубено завинаги и завладяно от Рим. Пожелавам на Русия да не допуска Империята да побеждава на нейните земи.

Моята аналогия на днешните събития е с Освободителната война. Симпатични и надъхани, амбициозни младежи, учещи в Русия убеждават русите, че ако обявят война на турците, цяла България ще се вдигне и те като на парад ще стигнат Цариград. Войната започва, но идва стратегическата грешка при Плевен и общо взето не се вдига цялата страна, а действат само тези активисти и опълченци, които са известни до момента. Русия дава излишно много жертви. Освобождава България в църковните граници, но Западът се противопоставя, разделя страната на 3, като оставя едната трета под турците, другата зависима, а една- условно зависима. (Проклет да е Берлинския конгрес). Тази аналогия е по- встрани от нашите проблеми, но у нас очаквам засилване на забраните. Недопускане на други мнения не само по медии, но и по форумите. Това обаче е друг пример- за историята на Маккартизма.

Това ли бил проблема с едновременността? Че аз не съм си и помислял, че взаимодействието е мигновено. Това не ме смущава. Просто се отчита и се въвеждат корекции. Примерно за управление на Марсо-хеликоптера времето на въздействие е отложено с едиколкоси минути.И какво от това? Двете системи - Земя и Марс са разделени по място. Процесите и съответно времето на тях, ако ги приемем за инерциални системи са неразличими. Не можем да взаимодействаме със скорост по- голяма от светлинната. Обаче можем да приемем нашето време за абсолютно (може и марсовото или слънчевото) и да отчитаме времето на Марс или тук с корекция и с голяма точност. Ако искаме марсохода да отлети от там в 21.00, това може да стане както по земното, така и по марсовото време. Какъв е всъщност проблема? Дори и при достигане надсветлинни скорости пак ще има време, защото ще измерваме и други скорости- иначе катаджиите ще се натъжат. Има процеси с различни скорости. Свръхсветлинните скорости не отменят причинно- следствените връзки при другите процеси, само объркват мисленето, как би било ако причина и следствие са едновременни. Е, не могат да са едновременни. Простете, че не мога да навляза в това, което ви смущава... да не би да поставяте въпроса "Какво би било, ако се случи нещо невъзможно?". Ами невъзможно е да се определи невъзможното по условие. Сигурно проблемът е друг и свързан с микросвета и квантовата механика, а не това, което аз си мисля. Дали е възможно да ми го представите?

Моля за обяснение, не схванах. Не, че всичко друго съм схванал, но това ми боде Как извеждате от Ако Пространството е разделено То Времето е разделено Благодаря предварително

О-о. Очакваш, преценяваш. Браво.

Точно обратното,Втори. Точно обратното! Ученията не говори със символи. Той борави само с факти. Емпирични. Когато виждаш да пада ябълка ренета, а осмислиш, че телата се привличат ВЗАИМНО, вече си напуснал сетивното, абстрахирал си се от някои конкретни неща, поне от сорта ябълки. А когато разбираш какво значат символите това е нещо повече от практичен ум. Може би трябва да се разгледа въпроса другояче- Какво не е наред, та след прилично държавно образование, хората затъпяват? Може би е нужно обучение във всички възрасти? Може би практиката трябва да е по- разнообразна за да обхваща и подновява получените знания? Може би хората трябва да се допитват до старите учебници чат- пат, за да не стигаме до неверния извод, че сме прецакани в главите?

Способността да добавяш научните постижения над сетивните възприятия е признак на ум. Както и умението да се абстрахираш и заменяш нещата със символи. В случая с плоската земя, държавата дава реални знания, а ограничаването със сетивното води до затъпяване. Такъв ум определено не става за физик, сеизмолог и пр. науки свързани със земята. За орач и копач- става.