gmladenov

Науката е религия на фактите в смисъл на това, че за истина се приемат само проверими факти. Вярва се в научния метод, а не в сказания. Това е вярата във фактите ... а не че учените приемат фактите на юнашка вяра, без да ги проверят.

Именно затова се въвличам в тези теми: за да покажа, че "вярващ" не се ограничава само до духовна/религиозна вяра, а също така и до научна/рационална вяра. В общественото съзнание вярата и науката са принципно противопоставени ... а това въобще не трябва да е така. Първо, защото учените също са вярващи - и второ, защото вярата в бог по никакъв начин не протоворечи с науката. Нека уточним, че ако под Бог разбираме "беловлас старец, който изпълнява желания", такъв със сигурност няма. Но както Шпага цитира на по-предишна странца: "Първите глътки от науката те правят атеист, но на дъното на чашата те очаква Бог". Този цитат синтезира моят личен опит. До преди 20 години бях твърдо на позиция, че Бог няма и че само науката е смислена ... докато един ден не озъзнах, че науката никога няма да има отговор на определени въпроси. Като например, какво е било преди Големия Взрив (ако такъв въобще е имало) ... или пък защо вселената е устроена така, както е устроена. Това, което съм забелязал, е че когато науката няма отговор на подобни въпроси, тя почва да си измисля същите трагични обяснения, които слабите ученици си измислят като ги вдигнат на дъската неподготвени. Ако един ден науката излезе с честно официално становище, че тя хал хабер си няма как е възникнала вселената, тогава може бе ще ме спечели обратно. Но докато ни баламосва с креационистки небивалици за Големие взрив, няма как науката да се отличи от религиозна доктрина. Апропо, вяра и религия са две различни неща.

Не е така. Науката, подобно на религията, е "ораганизирана система от вярвяния" (belief system). Ето цитат от нашата Уикипедия: Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване. В този абзац преспокойно можеш да замениш "религията" с "науката" и казаното ще важи в пълна сила. Науката вярва, че нещо е факт, ако то може да се провери и възпроизведе с експеримент ... и за много факти това самата истина. Като например, че земята е кръгла. Освен тези факти, обаче, има и достатъчно примери за уж "рационална вяра" в неща, които не са доказани по никакъв начин. Като например етърът, тъмната енергия, тъмната материя, Големият взрив и т.н.. Така че "вярващи" сме всички ние ... включитено и учените. Нека да не се заблуждаваме.

Убедеността е вяра, колега. Ти си толкова убеден (вярваш), че няма бог, че приемаш тази вяра за факт ... без да разбираш, че става дума за вяра. Колегата е напълно прав, че науката е вяра в природата ... и фактите, би допълнил аз. Може да се каже, че науката е религията на фактите.

Хубаво, но също така трябва да се разбере, че и в двата случая става дума за вяра. Единият вярва сляпо, че съществува Бог, който ще му опрости грехове - а другият вярва научно, че съществува Бог, който разширява вселената. Дали вярата е сляпа или научна е второстепенно, обаче. И в двата случая описваме едно и също явление: вярата в нещо, чието съществуване е недоказано. Това есенцията на явлението ... а не дали вярата е сляпа или научна. А според теб излиза, че сляпата вяра е невалидна, докато научната вяра е напълно в реда на нещата.

Именно. И това е така още от времето, когато хората са нямали обяснение за гръмотевиците.

Съгласен 100%. Ами не. Учените вярват в тъмната енергия без каквито и да било доказателства за нейното съществуване. В случая тъмната енергия играе ролята на Бог и вярата на учените в нея не е по-различна от вярата на нашите далечни прадеди в бога на гръмотевиците.

Да, така е. Аз имах предвид равномерно и праволинейно движение. Трабваше да уточня. Въпросът е, че такова движение винаги се представя като движение по оста Х. Фактът е, че и Лоренцовата, и Галилеевата трансформации приемат, че движението между двете системи е само по оста Х - а не по оста У, например. За това иде реч.

Ако имаш двойка отправни системи в относително движение, това движение винаги може да се сведе до движение само по оста Х. Така едната система винаги се движи в положителна посока по оста Х, а другата в отрицателна посока. Аз съм си задавал въпроса защо това е така, но така и не съм намерил обяснение (не че съм търсил кой-знае колко). Който разбира моля да обясни защо се приема, че движението на две системи винаги е по оста Х. Това просто за удобство ли е - или има и друга причина.

"Поток от фотони" е подвеждаща метафора, предназначена за тези, които отказват да приемат двойствената природа на светлината. С въпросната метафора двойствеността се елиминира и светлината се свежда само до частиици - което е лесно за "смилане" ... но е и подвеждащо. Светлината е енергия, която се разпространява под формата на вълни, а се излъчва и приема на порции. И тъй като за удобство физиците наричат тези порции 'частици' (фотони), това създава впечатлението/объркването, че светлината има двойствена природа: хем вълна, хем частица. А в действителност, двойственост също няма. За да се разбере това, нека да вземем за пример ледените висулки. Когато е студено, те представляяват твърди парчета лед. Но когато е топло, те се топят на капки. Въз основа на тези наблюдения ние преспокойно може да твърдим, че ледените висулки имат двойствена природа: на лед и на капки. Само че и децата знаят, че това не е така. Абсолютно същото важи и за светлината. Нейната природа е точно толкова двойствена, колкото е двойствена природата на ледените висулки.

За мен Кирил Домусчиев е пример за успешен български бизнесмен/индустриалец/инвеститор. Всяко натрупване на капитали е свързано с тъмни сделки, но аз лично не асоциирам Домусчиев с мафията. Иначе достатъчно примери за "успели" мафиоти у нас. Слави Трифонов е много успешен шоумен, както и певеца Криско или пък Митьо Пайнера. Поп-фолкът не е по вкуса на всички, но Митьо Пайнера е пример за успешен продуцент.

Така е. Трудно е да поставиш всички под един знаменател.

Трудно .

Моето мнение е, че успешните хора са от един и същи тип (един дол дренки ) във всички страни. Но заради различните социално-културни особености на тези страни, успехът им е "боядисан" в различни окраски. Пример: българинът Владимир Тенев живее в САЩ и е успешен по американски. Ако живееше в България, най-вероятно пак щеше да е успешен - но щеше да е успешен по български. Забелязал съм, е че успешните хора имат склонност и желание да се налагат над другите, както и че са убедени в собственото си превъзходство над другите. Тоест, говорим за доминантни и нарцистични личности, най-грубо казано. Това са общочовешки характеристики, а не български - при това по-скоро личностни/билогични отколкото морални. Друго мое наблюдение е, че конкретно за богатите целта оправдава средствата, така че за моралност в същност не може да става дума. Американските милиардери ни най-малко не са "цвете за мирисане" в сравнение с българските богаташи. Просто американската съдебна власт не им разрешава да си показват рогата толкова, колкото нашата им го разрешава.

Съществува и другата гледна точка: ти избираш да си веган, защото смятяш за не-етично да се убиват животни. Приятелско семейство са такива. И което е още по-интересно, те не насилват децата си да са вегани, защото добре съзнават, че веганството в някаква степен е лишение, както и че то все пак е личен избор. Аз не виждам проблем с веганството, ако се приема като личен избор. Проблем има само ако налагаш собствените си житейски избори върху другите. Това със сигурност не е етично.

... или пък в науката.

Ако се слушат конспираторите, изкуствен интелект вече има и той вече се използва за тайни облаги. А горната статия много хубаво обяснява защо компютърът - в сегашния му вид - просто няма как да мисли като човек.

Ето един още по-красноречив пример за удължаването на разстоянията/дължините когато се преобразуват стационарни -> примови координати с Лоренцовата трансформация. В случая относителната скорост между двете системи е (v=0,866c). При тази скорост Лоренцовият коефициент излиза (γ=2). В примера имаме два лъча светлина, излъчени от центъра на стационарната система в момент (t=0). След една секунда всеки от лъчите изминават разстояние 1с. Така общото разстояние, изминато от лъчите, е 2с. В подвижната система същото това разстояние е двойно удължено (γ2с = 4с). Пунктирана линия показва разстоянието съгласно Галилеевата трансформация ... и както се вижда, то е същото като в стационарната система. Това е така, защото Галилеевата трансформация не променя разстоянията/дължините. v = 0,866c, γ = 2 L' O' R' t = 0 x' = 0 t' = 0 t = 1 x' = 2(-1c - 0,866c) = -3,732c t' = 2(1 + 0,866) = 3,732 x' = 2(1c - 0,866c) = 0,268c t' = 2(1 - 0,866) = 0,268

Е да де. Значи съвсем правилно съм сметнал дължината на лоста C'D' ... който е в покой ... и тази дължина излиза удължена: 1,15с в примовата система срещу 1с в стационарната. За какво се тръшкаш като млада невеста??

Кретенчо, лостът C'D' горе е в покой в собствената си отправна ситема ... и въпреки това има различни времена в двата си края. Значи аз съм в покой и имам два часовника на двете си ръце ... и те имат различни показания. Сподели твоето нелепо обяснение на този нелеп факт. Какъв е физическият смисъл на тази чутовна глупотевина ... освен че СТО е куха, бутафорна стъкмистика, имаща за цел да изкара скоростта на светлината еднаква във всички отправни системи.

Ако е нещо просто, тогава да. Иначе нямам сили да вниквам в сложнотии.

Ето картинка и сметките. Те показват, че в подвижната система дължините са се удължили пропорциоанлно на коефициента на Лоренц. Двата лоста на картинката имат дължини 1с и се движат със скорост 0,5с един спрямо друг. При тази скорост коефициентът на Лоренц е 1,15 ... и като се направят сметките излиза, че дължините на лостовете са удължили от 1с -> 1,15с. v = 0,5c, γ = 1,15 AB CD A'B' C'D' t = 0 0 .. 1c 0 .. 1c 0 .. 1,15c 0 .. 1,15c t = 1 0 .. 1c 0,5c .. 1,5c -0,575 .. 0,575 0 .. 1,15c t = 2 0 .. 1c 1c .. 2c -1,15c .. 0 0 .. 1,15c

Кретенчо, научи се да смяташ по правилата на СТО преди да коментираш. Не може да си такъв головодник, а да спориш на форумите. Нека лъч светлина е излъчен хоризонтално наляво от началото на стационарна система. След 1 секунда лъчът ще измине разстояние 1с. Нека сега преобразуваме координатите на началната и крайната точки на лъча в подвижна система, която се движи със скорост 0,5с спрямо стационарната. За координатите получаваме (с Лоренцовата трансформация): v = 0,5c, γ = 1,15 t = 0 x = 0 t' = 0 x' = 0 t = 1 x = -1c t' = 1,15(1+0,5) = 1,725 x' = 1,15(-1c-0,5c) = -1,725c Съответно за разстоянията и интервалите, изминати от лъча в двете системи, получаваме: Δx = (-1c - 0) = -1c Δt = (1 - 0) = 1 (сек) Δx' = (-1,725c - 0) = -1,725c Δt' = (1,725 - 0) = 1,725 (сек) Както се вижда, скоростта на светлината и в двете системи е еднаква: Δx/Δt = Δx'/Δt = с Само че в едната система лъчът е изминал растояние 1с, а в другата 1,725с. Тоест, в примовата система разстоянието е нараснало (или се е удължило) от 1с на 1,725с. Значи имаме удължаване на разстонието - а не скъсяване, както твоята сплескана глава иска да го изкара. Не бъди головодник, драги ми смехурко.

Много уместен въпрос, на който ще отговоря принципно. Първо, скъсяване имаме когато преобразуваме координати от подвижна към стационарна система. Но ако правим обратното преобразувание (от стационарна -> подвижна), тогава имаме удължаване по Х. Второ, скъсяването и удължаването се определят от Лоренцовия коефициент, който има стойности в обхавата (1 -> ∞). Съответно максималното скъсяване на едно тяло е 0, а максималното удължение е безкрайност (∞). След тези уточнения, ето сега и отговорът на горния въпрос: Когато говорим за скъсяване, не е невъзможно да си представим, че дадено тяло може да се скъси до 0. В този случай тялото просто изчезва - и колкото и нереалистично да звучи, това сме го гледали на кино хиляди пъти. Така че скъсяването до 0 е напълно въобразимо. Само че каква физическа интерпретация може да има удължаване до безкрайност? Кое материално тяло може да има безкрайна дължина? Коя материя може да се разтегля или "разводнява" до безкрайност?? Както и да го гледаме, подобна постановка няма абсолютно никакъв физически смисъл. И тъй като удължаването и скъсяването са двете страни на една и съща монета, то е ясно, че щом удължаването до безкрайност няма физически смисъл, то скъсяването до 0 също е физически безсмислено. Въпреки че го гледаме на кино, материалните тела в реалния живот не изчезват току-така. Релативистите ще спорят, че скъсяването никога не 0 и удължаването никога не е до безкрайност ... но принципът би трябвало да е съвсем ясен. Може ли земята, например, да е дълга милиарди светлинни години ... както е според СТО.

Точно така. Тогава защо според СТО земята все пак е плоска (в отправната система на бързо-движещ се наблюдател) ?? Значи СТО все пак е плоскоземна теория.