gmladenov

Да, съществува (стига да съществува материя, естествено). Без наблюдател, време = сега. Ако вселенета съществува, тя съществува "сега". Значи вселената (материя + пространството) може да съществува без наблюдател ... но без наблюдател не можем да проследяваме промените във вселената. Времето и наблюдателят са измислици абстракции, с които проследяваме промените във вселената. Без тези измислици, вселенета съществува в едно постоянно "сега" ... докато спре да съществува.

Както винаги, само Скенр има знанието ... а ние с гайдите да мрем.

Или с други думи: това е така, защото е така. Ентропиятя в момента на Големия Взрив е минимална ... защото това е единственото работещо условие. Тъмната материя със сигурност съществува ... защото това е единственото работещо условие. Вселената се разширява ... защото това е единственото работещо условие. Списъкът на тези "научни" "истини" е причината, заради която аз често се оказвам в опозиция на общоприетата наука ... при положение, че съм рационален индивид, който принципно се доверява на науката, а не на бабини деветини.

Това е точно така. И ако се замислиш: след като всички събития се случват "сега" - и само наблюдателят определя дали едно събитие се случва в предишен/следващ момент - значи има ли време без наблюдател? Тоест, времето реално същестуващо ли е - или е просто измислица на наблюдателя?

Да де, само че ние просто сме приели, че началната ентропия е минимална. Това е наше приемане/хипотеза, а не факт ... защото не знаем със сигурност и няма как да знаем. Ако се абстрахираме от първоначалното състояние ... което в същност е неизвестно ... според принципа на ентропията посоката трабва да е само една: винаги да се върви към хаос. А според телескопите, галактиките от безформени стават все по-организирани. Тоест, върви се към структуриране, а не към хаос. Значи какво излиза: универсален принцип на ентропията в същност няма. Забелязяваме, че някои системи в природата имат склоност да вървят от структура към хаос ... но имаме и достатъчно примери за обратното. Така че ентропията в никакъв случай не общовалиден принцип.

Това, че нямаме по-добър космологичен модел, не е никакво основание да се съгласим със съществуващия модел. (Просто посочвам очевидното протовпоречие в логиката, че трябва да приемем сегашния модел, защото, видите ли, нямаме по-добър.)

Посоката на времето е хронология, която ние хората въвеждаме. Тоест, това е наша проекция, а не свойство на вселената. Вселената има състояние, което непрекъснато се мени. Промените на състоянието имат естествени последователности и очевидно съществува причинно-следствена връзка ... която ние тълкуваме като посока на времето. Значи причинно-следствените връзки са първичните и реалните - а ние от тях си изграждаме идея за последователност на събитията във времето. С други думи, времето е нашата проекция на причинно-следствените връзки в природата. Концепцията за ентропия също не може да се приема като доказателство, че има време и че то "тече". По теорията за Големия Взрив, веднага след него имаме хомогенно разширение на вселената. Едва след това се формират галактиките. Значи имаме създаване на космически структури след състояние на хомогенност. А според концепцията за ентропията би трябвало да се върви към хаос, а не към структури. Друг пример: еволюцията на живота. Тръгва се от "нищо" (условно казано) и се стига до високо организирани системи: живите организми. А според приницпа на ентропията трябва да вървим към хаос. Тоест, би трябвало да наблюдаваме дееволюция, а не еволюция. От тези примери следва, че приниципът на ентропията не може да се смята за общо-вселенски валиден принцип, а е ограничен до термодинамиката. От това пък става ясно, че не можем да използваме ентропията като докаателство, че времето тече.

Така е ... но от друга страна аз лично съм шокиран колко формиращи за характера и поведението са детските травми. Както се оказва, цял живот ги носиш на шията. Не си остават в детството.

Доколкото знам въглеродът е уникален с това, че единствен разрешава всякакви химични връзки (или поне никой друг химичен елемент не разрешава талкова много връзки). От там и заключението, че какъвто и друг живот да има на други планети, той най-вероятно ще бъде на въглеродна основа както тук на земята.

Всички общества са такива. Богатите нямаше да са богати ако не бяха психопати.

Напълно се съгласявам. Всеки има личен "праг на травмиране", така да се каже. Докато един се травмира от корпуцията, на друг тя му носи удоволствие и пари. Децата се травмират като разберат, че няма Дядо Мраз - но за един възстрастен това не би трябвало да е травма.

Лечение. Един петокласник или петокласничка не могат да се предпазят от психическата травма, която ще им причини разводът на техните родители. Един пълнолетен човек не може да се предпази от психическата травма, която ще му причини внезапната смърт на партньора му (или не дай боже на детете му). Сега, ако някой те тормози психически в училище (или в ... семейството), от това евентуално можеш да се предпазиш. Но от травмите, причинени от непредвидени събития/нещастия, просто няма как.

Скенерчо, мама, за какво учИ, ако не можеш да разграничаваш реалност от исмислица ?!? Ти си за 4-ти километър - а не си пастор на науките, за какъвто се мислиш. Човек учи, за да се научи - и да може да отдели просото от плявата. А не като теб да наизустява материала и после да го рецитира като папагал ... без да разбира за какво става дума.

Госпожице Виктория, Поздравления за ентусиазма и смелостта да отворите ваш канал! На добър път! Както много скоро ще научите (ако не сте научили вече), всяко изявление в общественото пространство задължително приканва проверки и критики. Това е най-нормално. Не се обезкуражавайте от това критично отношение, а го използвайте да учите. Може би най-важният урок, който трябва да научите, е да не представяте ваши убеждения и вярвания като факти и истини. С това ще се навлечете много гневни реакции. Пожелавам ви успех.

Виж сега, Скенерчо. От въпроси като твоите става ясно, че не си наясно как работи физиката. Запомни: във физиката се правят измервания и въз основа на тях се формира преценка за това какво е реалността. Въз основа на измервания, например, древните математици по дедуктивен път са стигнало до извода, че материалните тела (и пространството като цяло) са триизмерни. Тоест, те имат три измерения: ширина, дължина и височина. Има модели, според които пространствените измерения са повече от три. Тези модели, обаче, очевидно пренебргват измерванията и като такива няма как да ги броим за реалистични. Значи за реалистичен може да се смята само модел, който не противоречи на измерванията. И когато говорим за пространствен модел, това може да бъде само триизмерен модел ... защото това показват измерванията. Ако не ги разбираш тези неща, просто приеми, че не те бива за физик. Както казах по-горе, "нещо или го можеш, или не". Значи ако ти не можеш да определиш дали един модел е реалистичен, ти просто не ставаш за физик. Насочи се към литература или рисуване ... но стой далеч от физиката.

... плюс редица стечения на обстоятелствата. С други думи, животът на земята е възникнал в резултат на невероятна комбинация от случайности.

Нали знаеш, че "нещо или го можеш, или не". Ако не можеш да правиш разлика между модел и действителност, просто не те бива за физик. Това е изводът в края на краищата.

Запомни, Скенерчо: има разлика межу модел на действителността и определение на действителността. Когато се каже, че "земята е кръгла", ние не правим модел на земята, а даваме определение на нейната геометрична форма. Също когато се каже, че "материалните тела са триизмерни", ние не правим модел на тези тела, а правим констатация, че всяко материално тяло има три пространствени измерения: ширина, дължина и височина. Един глобус, от друга страна, е пример за модел на реалността - и е истина, че ние изучавеме реалността чрез модели. Но запомни, Скенерчо: не всички модели са реалистични. Даден модел винаги може да избере да представи реалността със 17 пространствени измерения, какъвто е случаят с теорията на стружките - само че подобен модел очевидно не е реалистичен. Ествествено винаги ще се намерят загубени души да спорят, че броят на измеренията е просто въпрос на удобство. Имал си, дал си. С такива души не си струва да се спори, обаче, тък като те не отличават реалност от измислица. Изглежда ти си една от тези загубени души. Ловя бас, например, че ти не виждаш нищо странно в следните модели на "реалността". Формата на земята е избрана така за удобство. Нал тъй, Скенерчо.

Реалността е триизмерна. Доказано експериментално. Но ако ти виждаш повече от три измерения или пък чуваш гласове в глават си, е най-добре да се изследваш. Не го приписвай на моделите.

Абсолютно си права ... но все пак става дума за физика. Нещата трябва да са реалистични. Дори да е математически вярна, горната анимация няма нищо общо с реалността. Аналогичен пример: n-мерно пространство в математиката е най-елементарна абстракция, която няма нищо общо с реалността за (n != 3). Значи ако на някой му се привижда 4-измерна проекция на реалността, той очевидно бърка.

Много ми е интересно какво ще стане когато един ден се признае на каква елементарна грешка е основана СТО. Дали ще смените боята (за една нощ) и ще твърдите, че винаги сте се съмнявали в правотата на СТО. Или може би ще продължите да я защитавате до последен дъх. Това ще бъде много интересно да се гледа.

И ако аз кажа, че тази анимация е пълна глупост, ми се отговаря, че не разбирам от физика (видите ли) и че моята интуиция ме подвежда.

+1000. Много добре казано. Ще дам пример с химична реакция. Дадена химична реакция можем да я забързаме или забавим като променим температурата или налягането - или пък като добавим катализатор. Всички нормални хора (без тези от отбора на Лавандулите) ще се съгласят, че като манипулираме химичната реакция по такъв начин, ние манипулираме нейните физически параметри ... а не забавяме или забързваме времето. Значи освен на Лавандулите, на всички други би трябвало да им е ясно, че време с катализатор не можеш да го забавиш или забързаш - нито пък с налягане и температура. Лавандулите вярват, обаче, че времето може да го манипулираш с движение: качваш въпросната химична реакция на една ракета, ускоряваш я до много висока скорост ... и хоп, химичната реакция се забавя, все едно си сложил катализатор. Ей за това споря аз. Как стават тия неща, дето Лавандулите ги вярват. Че времето можеш да го забързваш или забаваш с простичко движение ... при положение, че сме се съгласили, че движението не влияе на законите на физиката. От последното следва, че скоростта на една химична реакция не можеш да я промениш с движение. Но в същото време можеш, защото движението забавя времето - и така променя продължителността на нашата химическа реакция. Ей тия неща ги вярват Лавандулите ... и аз не мога да им се начудя.

Ами не точно. Ти приемаш автоматично, че времето е реално съществуващо ... без да си показал, че това е така.

Е да де. Именно с това не се съгласявам. Това е все едно ти да си висок 2м и да си национал по баскетбол ... но по мойте изичсления твоята височина е 1,2м. Защо аз изчислявам твоята височина като 1,2м ... след като ти си 2м. Същото и със СТО. Защо изчислява забавяне на времето ... когато такова няма. Това е реторичен въпрос. Очевидно изчисленията на СТО са грешни.