Aspandiat

Сто процента сме изгубили форма. Петровото управление е най-дългият мирен период в ЦЯЛАТА ни средновековна история. Дори по-дълъг от този при Борис. Обаче при Борис явно не сме били изгубили форма, защото след него Симеон дъни империята като маче у дувар. Тоест явно се е случило нещо друго и за да не се моря да пиша отново, ще се самоцитирам от темата за Икономическия потенциал на Първото българско царство: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16308&page=20 И още едно самоцитиране от същата тема във връзка с Преслав: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16308&page=20 Че периодът е преходен, съм 100% съгласен с теб. Но че държавата не е централизирана и няма "бюрократичен апарат, разделение на властта в провинциите между различни служби" не съм съгласен, защото писалият във втората половина на X век Ибрахим ибн Якуб твърди противното: От подчертаното от мен личи, че държавата се е управлявала с централна администрация, тоест администрирането не разчита като във франкския Запад само на поместните графове. Добри са били кучите му синове. Дори и селджуците го разбират на гърба си през 1054 г., когато нахлуват в тема Халдия и при град Баберд изтеглят късата клечка да попаднат на един наемен отряд "вранги" на ромейска служба. Разгромът бил толкова лош, че селджуците зарязали всичко - плячка, пленници и т.н. само и само да отърват кожите. И тук е показателно, че битката става между лека кавалерия от конни стрелци срещу пехотна част и конниците, вероятно заради неподходящия планински терен, са помлени. Така че може би като се мисли за сблъсъка между българите и русите през 969 г., трябва да се отчете и възможността русите да са ни били и поради умелото използване на терена. Освен ако, което е също вероятно, към 969 г. българската армия, поради изтъкнатите от мен по-горе причини на икономическата еволюция на обществото ни след втората четвърт на 9 век, вече да се е била "спешила". При едно такова съображение излиза, че предимно пехотната Петрова армия е трябвало да посрещни виртуози на пехотния бой като варягите.

+ Добро допълнение, Дрейк. С доза лична гордост установявам, че усетът и инстинктът не са ме подвели за 10 век като преломното време на прехода римляни-италианци (средновековни).

Интересно Алвата как би коментирал тези резултати: http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/05/24/2539877_upravliavashtite_v_ispaniia_gubiat_madrid_i_sa_s/

Аз бих заложил на такава визия за Париж през 2050 г. http://i57.tinypic.com/167k0wg.jpg

Досега не съм срещал някакво изследване по темата. Не вярвам да няма такива, но предполагам, че са публикувани доста отдавна и то на недостъпния ми италиански език. Във всеки случай въпросът е интересен, в т.ч. и защото той представлява обратен процес на онзи, развил се през 2-1 век пр.Хр., когато италийците стават римляни. Доколкото може да се говори на прима виста без риск от писане на глупости, ситуацията с етносъзнанието на населението на Италия през Ранното средновековие може да се обобщи на базата на документни свидетелства и впечатления по следния начин: 5 век сл.Хр. – населението на Италия се назовава римляни и има римско етническо и културно самосъзнание, като говори латински език и гръцки в южните части на Апенините. Документацията се води също на латински. 6 век сл.Хр. – въпреки рухването на Западната империя, заселването на определен брой готи (по някои изчисления не повече от 100 000), които създават ефимерна държава, населението на Италия продължава се назовава римляни и има римско етническо и културно самосъзнание, като говори латински език и гръцки в южните части на Апенините. Документацията се води също на латински. 7 век сл.Хр. – населението на Италия продължава да говори латински, макар и не този на Цезар и Цицерон, и продължава да има римско самосъзнание. Документацията се води също на латински, но езиковото разделение между италийския Запад на империята и гръцкия Изток е налице, и то още от втората половина на 6 век. 8 век сл.Хр. – за него нямам впечатления, но съдейки по едно свидетелство от следващото столетие, ситуацията не е била коренно различна от тази през 7 век. 9 век сл.Хр. – ако се осланяме на твърдението на Павел Дякон, че и по негово време потомците на Алцековите българи, макар да говорели латински, съвсем не били забравили родния си български, следва да се заключи, че и през 9 век в Италия продължава да се говори на някакъв вариант на късния латински и населението поне в централната част на полуострова (между Флоренция, Равена и Неапол) продължава да има римо-латинско етническо и културно самосъзнание. На юг от Неапол определено продължава да е силен гръцкият етнически и езиков елемент. На север, около Милано, Торино, Падуа, Генуа, Венеция обаче не знам каква е ситуацията с оглед на немалобройния (и който не бива да се подценява) готски и особено лангобардски германски елемент. 10 век сл.Хр. – знанията и наблюденията ми секват тук, но предполагам, че именно през това столетие в Италия се осъществява началният етап на етно-културния преход от римляни към средновековни италианци, доколкото може да се говори изобщо за някакво общоиталианско съзнание в политически раздробената Италия през Средните векове.

Е, изследването му за властта и авторитета е отпреди 20 години, дисертация за малък доктор.

Ами още преди 15 и повече години Цветелин Степанов в една своя статия "БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА - VII В. - СРЕДАТА НА IX В. БОРБАТА ЗА КОРОНАТА НА „СТЕПНАТА ИМПЕРИЯ" предположи, че след разгрома на Авария с активното участие на българите титлата "кан" (император), която се предавала и носела от най-силния към даден момент степен народ, преминава или е узурпирана от Крум и наследниците му. Статията е публикувана в този сборник: http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=24494 Има и едно специализирано изследване на Степанов върху властта и авторитета в България, но не си спомням дали темата е засегната в него: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Cv_Stepanov_Vlast_i_avtoritet_v_Rannosrednov_BG.pdf Интересен факт е също така, че точно наследникът на Крум - Омуртаг - е наречен от Йосиф Генезий (и от още един автор, мисля, че беше Георги Амартол или неговия продължител, но не съм сигурен) "василевс", което е грубо нарушение на византийското схващане, че единственият законен император на света е константинополският и само той може да раздава титли, естествено по-нископоставени от неговата. А това, че "кан" (can) значи "император", а не някакъв су-бег на войската, личи ясно от записаните на латински в Codex Cumanicus титли: imperator – can; rex – soltan; princeps – beg; armiragius – ceribasi; curia – orda; torcimanus – telmač; mercator – boxargan etc. (Иречек, Константин. История на българите. С., 1978, с. 150). Ами формата и титлата "кан" са съществували сред българите, макар и като лично име, поне до 16 век: Ралче, син на Кан (Село Крушорад, днес Ахлада, СИ от Лерин, 1481 г.) Кано (Село Какинани, З от Костур, преди 1445 г.). Йофчо Кано грънчаря (Село Кадъ-и кюберан, днес Стражица, Великотърновско, 1573 г.). хаджи Кано (Пирдоп, ХVІ век). Бою, зет на Каню (Село Чемурна, днес Боряна, Варненско, 1573 г.). Димитри Канин Груйо Канин (Село Драгоево, Щипско, XVI век). Оттатък Черно море при абхазите също има такива имена и то без преходни форми от "каган", точно както е при нас: Кан, Канаса.

Пише. Ама няма кой да чете. Победителят на "гетите" съгласно въпросната стр. 25 е Константин Втори, синът на Константин Велики. И тези "гети" не са даките, а готите. Тоест опитвайки се да се измъкнеш от една бъркотия, се набутваш в нова. Сега остава да обясниш дали даките по времето на Траян са готи или дали готите през 4 век са даки. Впрочем какво стана с твоя Замолксис през 4 век, за когото се оказа, че не бил през 4 век.

Рицарски, типично за автохтонското братство, ти си колкото ербап, толкова и неграмотен. Откъсът на Юлиян за гетите и Залмоксис, който ти така наперено повтаряш и твърдиш, че бил и се отнасял за 4 век, е за времето на Траян, когато той воюва с даките. Вместо да преписваш от не знам си кой друг неграмотник от интернет, да си беше направил труда да си намериш текста сам, макар и на английски. А не да пишеш глупости въз основа на извадени от контекста от друг неграмотник откъси. Ето, да те улесня, че те знам отдавна, че не те бива в работата с извори: http://www.mountainman.com.au/essenes/Julian_Caesares_Symposium_Kronia.htm Така че вместо да се репчиш кой с колко на нула ти води (обикновено ти водим с много на нула, но не заради това, че сме зли модератори-цензори), сядай да се ограмотяваш.

1. Защото ближе рани от гражданската война. 2. Защото няма модерно въоръжение за модерна война. 3. Защото Франко знае или поне усеща, че режимът му не е достатъчно стабилен и ако вкара испанците във войната, може да бъде свален от народен бунт. 4. Защото Испания има голяма атлантическо и средиземноморско крайбрежие в близост до британските бази Гибралтар и Малта и страната е уязвима за удари по море. 5. Предполагам, че с оглед на бушуващата война в Европа, единствените сигурни пазари за испанските стоки остават отвъдморските - бившите колонии, а в океаните доминират англосаксите. Вероятно и другите испански пазари са Британската общност и САЩ.

Мда, и Ариаман (или Ахриман или Хараман), врагът на Ахура Мазда, и той несъмнено е от рода Ерми и идентичен с Хермес... И като не бил Залмоксис, а бил Замолксис, какво следва? Че на трако-български Замолксис значи, че си бил замОлчал ли...

+ Направо ми дожаля за Рицаря. А това как следва да те тълкува? Че през 15 век във Флоренция още се говорел лангобардски ли?

В старобългарския ЯЗЫК значи и "народ".

Някой пак е сложил каруцата пред коня. Преди да се прави такова разделение, трябва да се направи истинска акредитация на университетите, а не такива, каквито се правят сега. Сега всяка катедра изготвя акредитационен доклад, в който всички плюсове са раздути и шекеросани, а всички слабости и минуси са напудрени и замазани. Тези доклади отиват за общ доклад на факултета, където също се прави такава шекерено-пудрена процедура и накрая се предлага на група чиновници от МОН, които акредитират. Само че МОН е пълно със съпрузи, съпруги, роднини, бивши колеги, приятели и т.н. на декани и ректори и по този начин цялата идея за безпристрастност отива на майната си. За да се направи истинска акредитация на ВУЗ-овете у нас, трябва да се покани комисия от чужди, за предпочитане немски и холандски, оценители, които да тръгнат катедра по катедра. Ако ще и да им отнеме половин година. Убеден съм, че при такава истинска акредитация, всички ВУЗ-ове у нас ще получат минимум 1 единица по-ниска оценка. Тоест СУ, който имаше 5,00 ще падне на 4,00, а НБУ с неговото 4,00 ще има 3,00. След това се решава който ВУЗ има оценка под 4,00, автоматично да бъде понижен до полувисше учебно заведение или нещо от този род. След като се изчистят измислените университети у нас, тогава вече да се мисли за тяхното евентуално специализиране. Само че самата идея за специализирани развойни и преподавателски университети показва, че целта е не да се насърчи развитието им, а по този начин да бъдат запазени измислените ВУЗ-ове.

Пишеш наизуст, драгий мой. Пак ти давам примера със скандинавците, които никога след 11 век не са били грабители, а и нямат многобройно население. Имат обаче един от най-високите стандарти на живот. Европа дърпа напред още през 12 век, преди разграбването на тъй милия на сърцето ти Константинопол. Дръпва и технологично. Неслучайно в началото на същото столетие Ана Комнина споменава, че западняшката стомана (или желязо, не помня точно) била по-добра от ромейската. Неотдавна един познат пък ми каза, че на базата на археологията е установено, че през 8 век желязото, което франките ползвали за оръжията си било по-добро от това на българите, дето сме били тук до хипер-мега-ултра хай тек империята. През кой период селяните са по-богати? Ако е през 6-11 век, едно от обясненията е температурният минимум, сполетял Европа през 6-10 век с не само доста студен, но и влажен климат. На юг в Пиринеите, Италия и Византия той се е чувствал по-леко, но на Север е бил бедствие. Отвори и ЛИБИ, дори там има съобщения за сурови зими в Галия и Германия през 9-10 век и силен глад. Що се отнася до таверните в Константинопол, той не е цялата империя и не може да бъде пример. Както и императорският двор не може да бъде пример за бита в цялата империя. Интересно да обясниш как така и първите английски златни монети след 7 век са пак сечени през 13 век. Явно и англичаните са ограбили Константинопол. Що се отнася до големите банки, твърденията ти, че са били еврейски, са несериозни. Големите италиански банкери са християни. Както са християни и по-късните Фугери в Германия. До Евристей. Германия след 1946 г. може и не може да бъде еталон. За моженето няма да пиша, то не е трудно за досещане. За не моженето обаче ще кажа 2-3 неща. В големите концерни в Германия имат сериозно дялово участие американски корпорации. Това преплитане на капиталите започва още към края на 19 век, например в морските пътнически линии и в банковото дело, доколкото повечето големи американски банкери са евреи, емигрирали през 30-60-те години на 19 век от Германия - Шиф, Гугенхайм, Льоб, Кун, Варбург. Сливането на немско-американският корпоративен бизнес рязко се усилва след 1923 г., когато Германия (до 1929 г.) се къпе в евтини американски кредити. Тогава върви не само обмен на акции, но и сключване на картелни споразумения например с "Цайс", "ИГ Фарбениндустри", AEG. Голяма част от акциите на AEG стават притежание през 30-те години на американската "Дженерал Илектрик". "ИГ Фарбениндустри" пък е най-голямата в света химическа корпорация и след 1945 г., заради ползването на концлагеристи, е разделена тихомълком на 3 компании да не бие толкова на очи - BASF, Bayer и AGFA. Така че след 1945 г. американският корпоративен бизнес има отчетлив интерес да бъдат вдигнати на крака немските корпорации. Иначе защо индустриално и технологично са по-развити Англия, Германия, Франция от южните страни? Защото индустриализацията им е продукт на 19 век. Тогава индустриализирането се базира на 2 основни ресурса - въглища и желязо. Такива има в Англия, Германия (Рур, немска Лотарингия и Силезия), Франция (френска Лотарингия и Северна Франция изобщо). Лион е изключение, но изключение със стари технически, занаятчийски и производствени традиции, което се намира на важната транспортна артерия Рона. За Италия, за да се моря да пиша, ето едни мои постинги в друга тема, особено № 19. Но и в нейния случай подобно на Лион летящият старт спрямо Юга се дължи на средновековно развитие + транзитно търговско местоположение. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15539 Индустриализирането на испанския Север има същите предпоставки като това в Англия, Германия, Франция и Белгия - наличието на желязо и въглища. Като тези около Билбао и Астурия. Индустриализацията на свой ред води до технологично развитие, което се пригала и в земеделието. До Алвата Алва, и през 16 век например положението е същото. По времето на Филип Втори най-богатият човек в Испания след краля, а може би и преди него, е Медина-Сидония, херцог на Андалусия. Което не е изненадващо, като се има предвид, че тогава земеделието е основата на испанската икономика, а Реконкистата осигурява много и евтина земя за северните благородници в Южна Испания, отнета от арабите. Но виж и бележката на КГ за олигархията. Ще добавя, че подобен модел има и в Сицилия и там ключов фактор не е толкова вековното испанско (а преди това арагонско) господство, а латифундиалният тип икономика и земеделие, възникнали още по римско време.

Не, стари приятелю. Южна Корея например не е била империалистическа и грабителска сила, а днес е технологичен лидер. Швеция, Дания, Норвегия, Финландия също никога не са били грабителски сили. Богат се става с къртовски труд и благоприятно географско разположение. Но и има и един друг много важен фактор, който бих нарекъл условно "християнска икономическа етика". Може би дори по-точно е "раннохристиянска икономическа етика". Накратко тя се свежда до следните главни параметри: 1. Отричане на лихвата и лихварството. 2. Акцент предимно върху производителния труд. 3. Разглеждане на търговията като спекулативна дейност. 4. Стремеж към избягване на харчове на средства за предмети на разкоша и удоволствия. Православието в това отношение най-много се е придържало към тези принципи, както и ислямът. Поне на теория, но колкото и да има изключения от правилото, теоретичния стереотип неизбежно оказва голяма роля. Показателен в това отношение е например фактът, че във Византия до 14 век няма банки, а само лихварстване "на дребно". Към края на империята в нея се заражда някакво банково дело под непосредственото и силно влияние на италианските банкери. Вярно е обаче и друго - икономиката на империята поне до 1204 г. се крепи на международната и особено морската търговия със стоки с висока добавена стойност. Но империята никога не се превръща в плутокрация, каквито са Венеция, Генуа, Милано или старият Картаген. Защото основата на имперското общество се корени в притежанието и експлоатирането на земята и защото корените й са римски, а не например картагенски. Отделно от епохата на Комнините на преден план излиза родовата аристокрация, която е подобна на тази във "варварските държави". Същото положение например е в Германия, Франция, Полша, Унгария, Кастилия. А там, където има силна родова аристокрация с нейната етика и код на поведение, плутокрациите не виреят. Първият пробив в тази християнско-аристократична традиция е осъществен от италианските търговски градове-държави, особено във Венеция и Генуа. Там обаче няма кръвно-родова аристокрация, а търговски елит. И ако за православния ромей през 12 век на първо място е християнската принадлежност, а на второ ромейската, то венецианецът първо е венецианец, а после християнин. Впрочем забавно е как започва дневникът на венецианецът Бадоар през 15 век - "В името на Бога и добрата печалба". В такава среда, лишена от ограниченията на родовата аристокрация и църквата, възниква и силно банкерско (спекулативно от християнска и особено православна гледна точка) и търговско съсловие. Даването на пари под лихва обаче е колкото заробващо, толкова и стимулиращо икономиката и предприемчивостта. Такова нещо няма в православния свят. И до някое време и в католическия, ако не броим Италия и Ханзата. Впрочем през 15-16 век Испания е превърната в банкерска полуколония от генуезците, преди от Мадрид да се ориентират към немските банкери. Голям пробив в този доминиращ християнски икономически модел прави Реформацията, която реално тръгва и побеждава в някогашните неримски или слабо романизовани и същевременно германски територии на стара Европа. Като икономическа етика протестанството и особено калвинизмът и пуританството са производни и силно повлияни от юдаизма, при който лихвата не е грях, а богатството е дар божи, а не причина за срам. Никъде в Тората или Талмуда няма фраза от типа на "по-лесно богатият ще мине през иглени уши, нежели да пристъпи портите небесни" (цитирам по смисъл и памет). Впрочем не знам дали знаеш, че (пише го Райнер Сакони) катарите в Южна Франция не смятали лихвата за грях. Само че катарството не е прост пренос на богомилство на септиманска почва, а е било претърпяло значителни идейни влияния от испанския и южнофренския юдаизъм. Иначе казано, колкото повече християнските кавър версии се отдалечават от ранното християнство, до което е най-близко православието, толкова повече се дава предимство на земния живот и блага, което пък на свой ред дърпа рязко нагоре икономиката и потреблението. И няколко думи за римския икономически колапс и християнството. Като непоклатима аксиома е приет възгледът, че силното разпространение на християнството в империята се дължи на обедняването на масите и икономическия упадък на империята. Интересно обаче защо християнството е най-силно и най-бързо се налага през 4-5 век не в най-бедните, а в най-богатите части на империята - Изтока. Явно аксиомата "обедняване-християнизиране" не е безспорна. Смятам обаче, че има една друга, обратна връзка, а именно че християнизирането на империята води до още по-силно обедняване. Каква е езическата икономическа етика и стил на живот? Яж, пий, носи си новите дрехи и се грижи за тялото си. Такъв тип етика и стил на живот стимулират потреблението, а оттам и производството. Какво става с повсеместното налагане на християнството? Яденето трябва да бъде скромно, колкото да поддържа живота, пиянството е грях, луксът - още повече. Грижите за греховното тяло също са несъвместими с религията, втренчена в отвъдния живот за сметка на земния. В резултат на това потреблението рязко спада. А оттам производството и стоковият и паричния оборот. Във връзка с последното ми направи преди време впечатление и още нещо. Икономически Западна Европа или онова, което е останало от Западната империя, е по-добре през 6 век в сравнение с 8 век. През 6 век варварските крале секат например златни монети, процес секнал през 8 век. В Меровингска Галия през 6 век има строителство и осъществяването на инфраструктурни проекти. Културата и образоваността като цяло са на по-високо ниво от тази през 8 век. През същия 8 век обаче се случва нещо преломно - съюз между доскорошния римски/ромейски "чиновник" папата и франките. През същото столетия арианството е доубито поради ислямското завоюване на Пиринеите и де факто на запад католицизмът остава без конкурент. Тези събития и процеси съвпадат удивително с достигане на дъното на икономическия живот на Запад. През 13 век се наблюдава обратни процеси - започва отслабване на католицизма и същевременно рязък подем на икономиката и банковото дело. Първо в Италия, после на север по пътя Милано-Рейн-Антверпен-Лондон. През 16 век този подем довежда до Реформация. По същото време (13-15 век) в православния свят религията става много по-основополагаща в житейски и мирогледен план в сравнение например с времето на т.нар. Македонски ренесанс. Следователно когато се говори за християнство и неговите версии, на първо място трябва да се гледа икономиката, а после теологията.

Това е мнение, изразено от един американец пред един британец малко след Първата световна война. Ама не ме карай да се мъча да си спомням имена. Американецът има предвид масовата култура, която е търговски продукт и иска сериозни инвестиции и носи сериозни печалби в замяна. И то така и става - холивудското кино е типичен пример за това, че (масовата) култура върви след парите. Всъщност масовата култура е основно бизнес, а не елитарно явление. Алва, имам усещането, че мавърското господство и система на Пиринеите са доста идеализирани, до голяма степен като един политкоректен реверанс спрямо столетия очерняне. Хубаво казваш за нововъведенията, обаче всички тези арабски нововъведения са супер модерни за епоха, доминирана от земеделието като основно средство на производство. И към 14-15 век, когато балансът в технологиите и идеите се обръща в полза на Европа, тези въведения вече не са толкова изумителни. Хубаво, богатството на Севера се дължи на индустриализацията и на търговията с Леванта, обаче въпреки това границата между личното богатство копира почти дословно тази между исляма и християнството на Пиринеите прези 1212 г. Което за мен е знак, че роля има и някакъв културен чип. Защото, забележи, че най-изостаналите днес икономически християнски страни и региони в Европа са тези, в които е имало някога ислямска власт, православие или комбинация от двете - Андалусия, Сицилия, Южна Италия (Византийска Италия), Балканите, Русия, Украйна, Белорусия. Според мен така е по целия свят. И то не само в културата, а и в бизнеса и политиката. Елитите навсякъде държат в ръце икономиката, политиката, културата, но в новите народняшко-псевдодемократични времена гледат това да не се набива много на очи. Особено в страни със стара държавност, които не са имали нещастието да бъдат болшевизирани след 1945 г. с придруженото с това съсипване на старите елити. Иначе конкретно за тези 2 сериали бях чел в интернет някаква статия, че в тях имало и шуробаджанащина при подбора на актьорите. Една от главните актриси например излетяла след предпоследния сезон на "Щурите съседи", защото скъсали с главния продуцент, с когото били дълго време гаджета.

Култур(ологич)ната карта на Испания През последните години станах фен на испанските комедийни сериали и в частност Aquí no hay quien viva (у нас известен като „Щурите съседи“) и идейното му продължение La que se avecina (у нас известен като „Новите съседи“). Покрай тях развих навика да поглеждам набързо за биографични данни на актьорите в тях. Тези дни, когато се заех да проверя подробно къде е роден и отраснал всеки от актьорите и актрисите, играещи главните роли или главни второстепенни роли (с участие в поне 15 серии), останах впечатлен от следната особеност. От общо 35 души в двата сериала (без трима, които са родени и отраснали извън континенталната част на Испания) 12 са от Мадрид, а 7 от Барселона, тоест над 54% от актьорския състав идва от тези два града. Ето го разпределен по автономни области като местопроизход. Три от тях са на 5-то място и са означени съответно с 5-А, 5-Б и 5-В. 1. Автономна област Мадрид María Adánez – Madrid Isabel Ordaz – Madrid Nathalie Seseña – Madrid Beatriz Carvajal – Madrid Sofía Nieto – Madrid Guillermo Ortega – Madrid Emma Penella – Madrid Eduardo Gómez – Madrid Luis Merlo – Madrid Daniel Guzmán – Madrid Diego Martín – Madrid Mariano Alameda – Madrid 2. Автономна област Каталуния Silvia Abril – Barcelona Ricardo Arroyo – Barcelona Jordi Sánchez – Barcelona Gemma Cuervo – Barcelona Adrià Collado – Barcelona Carmen Balagué – Barcelona Mònica Pérez – Barcelona 3. Автономна област Андалусия Fernando Tejero – Córdoba Macarena Gómez - Bujalance, Córdoba Cristina Medina – Sevilla Antonio Pagudo – Baza, Granada 4. Автономна област Валенсия Vanesa Romero – Alicante Luis Miguel Seguí – Alicante Laura Pamplona – Alicante 5-А. Баска автономна област Mariví Bilbao – Bilbao Joseba Apaolaza – Urretxu, Gipuzkoa 5-Б. Автономна област Галисия Cristina Castaño - Vilalba, Lugo Manuel Millán – Villagarcía de Arosa, Pontevedra 5-В. Автономна област Кастилия - ла Манча Pablo Chiapella – Albacete Nicolás Dueñas – Consuegra, Toledo 6. Автономна област Арагон José Luis Gil – Zaragoza 7. Автономна област Ла Риоха Nacho Guerreros – Calahorra, 8. Автономна област Кастилия и Леон Santiago Ramos – Salamanca Статистиката на пръв поглед копира вечното дерби и противопоставяне „Реал Мадрид“ (Кастилия) и „Барселона“ (Каталуния). Замислих се обаче, че има едно правило, съгласно което „културата върви подир парите“ и затова потърсих данни за икономиката на Испания. Ето информация за брутния регионален продукт по автономни области в Испания. ТАБЛИЦА 1 http://en.wikipedia.org/wiki/Ranked_lists_of_Spanish_autonomous_communities На първите 5 места са съответно Каталуния, следвана от Мадрид, Андалусия, Валенсия, Баскония. Класацията напълно копира тази на броя на актьорите от съответната област с едно изключение – при нея Мадрид е на първо място вместо Каталуния, но това е разбираемо поради факта, че за Мадрид като столица на Испания се предполага да бъде съсредоточие на културния живот в страната. Следващите автономни области като брутен регионален продукт (в първата колонка съм болднал тези от втората за по-голяма отчетливост) са следните: Кастилия и Леон Галисия Канарските острови Кастилия - ла Манча Арагон Мурсия Балеарските острови Астуриите Навара Естремадура Кантабрия Ла Риоха Сеута Мелиля Срещу тях в класацията на числеността на актьорите от двата сериала имаме съответно: Кастилия - ла Манча Арагон Ла Риоха Кастилия и Леон Като се има предвид, че в двата сериала не са ангажирани актьори от цяла Испания, може да се допусне, че и в тези колонки, закономерностите в класацията като цяло се запазват. Или, с оглед на тях, следва, че в Испания културата наистина върви след парите. Обаче, ако се погледне класацията на испанските автономни области по брутен регионален продукт на глава от населението, ситуацията се оказва коренно различна. ТАБЛИЦА 2 http://en.wikipedia.org/wiki/Ranked_lists_of_Spanish_autonomous_communities Въз основа на тази таблица изготвих и карта. В нея областите от 1-во до 5-то място са означени с червено, тези от 6-то до 10-то с оранжево, тези от 11-то до 15-то с жълто и тези от 16-то до 19-то със зелено. На картата с 13 са означени Канарските острови, с 14 – Сеута, със 17 – Мелиля. КАРТА 1 Тази карта показва, че най-богатите области като брутен регионален продукт на глава от населението са северните, източните и югоизточните части на Испания. А най-бедни са южните. Тоест най-богатите испанци живеят на север, североизток и югоизток, а най-бедните – на юг. Карта 1 почти се припокрива с картата на местопроизхождението на актьорите от двата комедийни сериала „Щурите съседи“ и „Новите съседи“, което показва, че в Испания културата върви не след най-богатите в абсолютна стойност провинции, а след тези, в които хората са най-богати на глава от населението. КАРТА 2 Тези две карти обаче демонстрират много интересна връзка и съвпадение с териториалния ход на средновековната испанска Реконкиста срещу мюсюлманите. КАРТА 3 С изключение на областите Валенсия и Мурсия (за което може да се даде обяснение), границата на личното богатство и на най-високото икономическо развитие в Испания върви по линията на границата между християнските кралства и мюсюлманите преди 1212 г., когато християните нанасят съкрушително поражение на маврите при Лас навас де Толоса и в следствие на тази победа мюсюлманите губят ускорено територии и са почти изтикани от Пиринеите. Това съвпадение, колкото и да не е политкоретно, насочва мисленето в поне 2 посоки. Първата е дали по-слабото икономическо развитие на Южна Испания не се дължи именно на факта, че тя прекарва най-много под властта на мюсюлманите. И съответно Северът, особено тези негови части, където мюсюлмански крак изобщо не е стъпвал или е стъпил за малко, е много по-силно развит именно поради факта, че там не са се успели да се наложат „ориенталските нрави“, донесени на Пиринеите от маврите и арабите. В тази връзка се сещам и че в своя „Дон Кихот“ на няколко места Сервантес казва пряко или по-индиректно, че най-честните хора в Испания, на които може най-много да се разчита, са галисийците, тоест най-северните испанци, докато най-големите мошеници и крадци са андалусийците, тоест най-южните испанци. Добре, че политкоректните цензури все още на се са сетили за писанията на стария сеньор де Сааведра. Втората посока на разсъждение следва от първата. Тоест ако тези културно-ментални и бизнес-трудови различия между Северна, Централна, Източна и Югоизточна Испания от една страна и Южна от друга се дължат именно на дълго задържалата се християно-ислямска граница на Пиринеите, следва хипотезата, че битът, душевността и манталитетът на съвременните европейски народи са продукт на социално-културната им еволюция (а тя е резултат от историческите им съдбини и географското им местоположение) допреди XIII век. Следователно всички ние сме това, в което и каквото сме се превърнали докъм 1200 г. сл. Хр. И (още едно нелицеприятно мнение) всички напъни на нас, българите, да станем (западно)европейци в съкратени срокове са обречени на провал поради културното ни наследство от последните 800 години.

Ето. Zur-uni6tojenieto.na.bg.armia.pdf

Е, щом "Натан" бил обяснил.... П.П. Майка им жална на авто-грамофонците, щом капацитетът "Натан" им е тежката артилерия.

Ама няма да ми пускаш език, ей!

Иде реч за следното - за една добавка към кратката редакция на арменската география от 7 век "Ашхарацуйц", която се среща в издадения неин текст от братя Уистон през 1736 г. и от Сен Мартен през 1819 г. Тя гласи следното: Добавката е поместена в изданието и руския превод на Патканов от 1877 г., като там Загхурай направо е предадено като "Загора". Иначе в текста на Ширакаци съответния пасаж гласи иначе: С оглед на записа на името на българите Պուլղարք, е очевидно, че добавката е правена не по-рано от втората половина на 10 век, 300 години след като Ананиа Ширакаци пише географията си. Това личи и от записа Загхурай/Загхура (Զաղուրայ), който преди 10 век следва да се чете Залурай/Залура, а от 10 век - Загхурай/Загхура. Нещо повече, тъй като формата Пулгхарк (Պուլղարք) е неправилна (вместо правилното книжовно Булгхарк - Բուլղարք), добавката ще да е била правена от някой западен арменец, вероятно киликийски, тоест е още по-късна. Подобен позападнен, че и сбъркан правопис, се наблюдава в една арменска паметна бележка от 1258 г., в която някой си поп Аракел съобщава, че бил запопен в Търнов (Търнаув в оригинала). В тази приписка българите са записани като "пулхари", а не като "булгхари", както е според книжовния правопис. Затова смятам,, че добавката при Уистон и Мартен е от 13-15 век някъде, но за съжаление не разполагам с техните издания, за да видя какви бележки имат те, ако са правили изобщо. Смятах до вчера, докато ти не пусна текста на Волфрам, че тези българи-германци са били кримски българи, живеещи през 10 век редом с останалите там готи. Но сега си давам сметка, че като название на Мизия и изобщо на България "Загора" се появява в европейските документи и дипломация чак към 14 век, което потвърждава мнението ми, че добавката е от периода 13-15 век, макар корените на информацията в нея да възлизат към много по-ранна епоха, нищо чудно към 9 век. И при това тълкувание на добавката у Уистон и Сен Мартен излиза, че в Мизия не са живели някакви си гети, дето говорели на простонароден език, а готи и то германоезични готи, напук на всички автохтонски напъни и истерии.

Хм, това обснява много добре една късна добавка (не по ранна от средата на 10 век) към арменската география "Ашхарацуйц". За сметка на това тук си имаме православен черноризец, руски петоколонник, който пръска плюнки и пяна.

Добри неща е оставил за нравите и бита на еснафите Иван Хаджийски. http://www.helikon.bg/author/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%20%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_1648/

Линкът е сбъркан, отваря нещо безсмислено. Синас може да е влах, но е погърчен влах, тоест му е сменен чипът. Ниш и Серес са условно вътрешни градове. Серес е на една крачка от Солун, а по Вардара Ниш е свързан икономически със същото пристанище. Неслучайно строим магистрала Струма - да бъде алтернатива на жп-пътя и на шосейния път от Ниш към Солун, но през територия на ЕС. Но това е друга тема. Няма кой знае какъв културен феномен при евреи, арменци и гърци, а историко-географски съдбини, които са моделирали техния бизнес чип. Ключът е разпръснатостта на общностите на трите народа в Средиземноморието и света. Евреите например имат поселища още около новата ера от Южна Галия до Вавилон и Александрия. Наличието на такива общности им помага да изградят глобална мрежа за международна търговия, още повече, че евреите се стремят да вършат бизнес основно помежду и и чрез взаимопомощ. След откриването на Америките и на морския път за Индия и Китай, те се ориентират към световна търговия на първо място чрез холандските източно и западноиндийска компании на акционерен принцп. През 17 век, когато за известно време холандците били влези под наем от Португалия нейната колония Бразилия, евреите са много активни в търговията със захар, индиго, диаманти, тютюни и черни роби от Африка към Южна и Северна Америка. Подобно е положението и в Карибско море, както и по-късно в английските колонии в С.Америка. Когато португалците изгонват холандците от Бразилия, католическата църква слага край на еврейския бизнес там. Но той продължава да върви на изток чрез холандската източноиндийска компания. Както и в английските колонии в С.Америка и Карибско море + холандските острови Кюрасао и Тобаго. Върви и по суша от Индия през Персия, Турция, Египет и Мароко към Венеция, Франция и Западна Европа (без Пиринеите след окончателното им изгонване оттам през 15-17 век) пак поради наличието на еврейска мрежа от поселища, която служи и като търговска мрежа. Препоръчвам ти по темата тази книга. Не е 100% обективна, но пък е много интересно четиво: http://www.rivapublishers.com/books.php?book_id=130 Арменците са по-ограничени в своята търговска мрежа, защото техните поселения не са така глобални и след 1500 г. такива няма отвъд океаните. Те се специализират като търговци в пределите на Османската империя и в транзитирането на стоки от Индия през Персия (заради арменските колонии в Индия и Персия) до и в Османската империя и на север до Влашко, Молдова и Полша, както и Русия. Някои арменци търгуват от 17 век нататък и с Венеция и Амстердам. Но и те разчитат при своя бизнес на изградената мрежа от арменски колонии от Мадрас в Индия до Полша и Унгария. Разбира се, не достигат мащабите на еврейската глобална търговска мрежа. При гърците положението е сходно. След сериите от крахове на Византия през 7, 11, 14 век и след 1453 г., не само на Балканите и Анатолия, но и в Сирия и Египет остават значителни гръцки общности, и то по крайбрежията, което улеснява търговията им по море. Не знам дали знаеш, но в програмата максимум на гръцката мегали идея е влизало не само отвоюването/завояването на Тракия и Константинопол, който трябвало да стане столица на възродената Византия, но и на Анатолия до Анкара, както и на Египет заради гръцките колонии и население там. Но след катастрофата през 1922 г. мегали идеята отича в канала. При нас няма нищо подобно. Нашите поселища/колонии не стигат по-далече от Унгария, Влашко и Молдова. Ако не броим изселилите се през 19 век българи в Русия. Появява се и някаква мижава колония във Виена например. Обаче прави впечатление, че нашата диаспора не се движи на юг към важните пристанища и морски пътища, където се върти голямата търговия и пари, а на север-северозапад към вътрешни територии, които са изолирани от голямата икономика. Затова и не стигаме до нещо повече от производство и търговия със суровини от животински произход и до сезонно градинарство. Не че от кожи, вълна, месо, аби не се печели, но не и в такива мащаби като от търговия с коприна, захар, индиго, памук, диаманти, тютюни, роби или предмети на разкоша. Но пък и да е имало българи, мераклии да се впуснат в средиземноморската търговия на Османската империя, никой е нямало да ги допусне в нея - там отдавна са се наложили като пазари, практики, контрагенти и връзки евреи, арменци, гърци, венецианци, англичани и французи. На нас остават слабоинтересните пазари и територии на Влашко, Молдавия, Унгария и Австрия, които нямат излаз на море.