T.Jonchev

Съгласен съм с гореказаното, Makebulgar, a предполагам, че и останалите са съгласни (е, с изключение на онези, които харесват позата на мъченици), но нека ограничим все пак Tantin-отклонението.

Оставям последните два коментара само заради това брилянтно сравнение.

Професор Табов обожава да се аргументира чрез покойници - понеже те не могат да му възразят, той пък може да им приписва каквото пожелае. И ето го покойният Петър Чолов, който имал нещастието да не спомене в библиографската справка за Ценов еди коя си публикация. Проф. Табов ни пояснява от негово име: щом не я е споменал, значи не я е намерил, а щом не я е намерил, значи, че е била заключена, засекретена, забранена. Просто съкрушителна и необорима логика! Сега: 1.си представете как Чолов търси из библиотеките всяка публикация, която е включил в книгата си, но - уви! - не намира точно няколко издания на Ганчо Ценов, понеже са забранени и заключени. А след това, ако някой смята, че Чолов е правил книгата си по този начин, нека си даде труда да пресметне колко заглавия трябва да е прехвърлил П.Чолов - мисля, че двете сканирани страници, които са към края на изданието, но не са последни, дават известна представа за общото количество. 2.да погледнем какво представляват библиографските справки в книгата, като вземем за пример единствените двама автори (освен Ганчо Ценов), пълното изложение на Чолов за които се вижда на сканираните страници - Петър Ценов и Марко Цепенков. - за Цепенков се казва, че част от трудовете му са издадени в Македония, т.е. Чолов знае това издание. Но посочва ли го в библиографската справка? Не. - за П.Ценов пък е споменато, че е бил сътрудник на редица списания и вестници, имената на някои от които са посочени. Да вижда обаче някой в библиографската справка материали от този автор, печатани в "Летописи", "Демократичен преглед", "Църковен вестник" и др.? Тези два примера, които могат да бъдат умножени до безкрайност, ако отворим коя да е страница на книгата и сравним библиографските справки на Чолов с пълната библиография на съответния автор (защото има издадени немалко на брой пълни библиографии на разни историци), показват, че в книгата на Петър Чолов са посочени не пълни, а подбрани данни за публикациите на авторите, които са включени в справочника. На какъв принцип съставителят е правил подбора си, знае той самият, но допускам, че е споменал и това в увода си, а уводът може да се прочете. 3.И - като пълно отрицание на безочливите внушения, които проф. Табов си позволява - на последното място в библиографската справка за Г.Ценов Петър Чолов е посочил брошурата "Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство. 1940, 102 с." Проф.Табов се мъчи да ни убеждава, че от тая библиографска справка липсвали - понеже били заключени в секретни раздели, шкафове и стаи - немските публикации на Ценов (тук аз виждам известно отстъпление от първоначалното твърдение, че ВСИЧКО от Ценов било забранено, но да не изпадаме в подробности), т.е. има "забранени" издания, до които Чолов не е могъл да се добере, има, има, има ... (както знаем повторението у проф. Табов винаги е неслучайно). Хубаво, а как тогава Чолов се е добрал до единствената Ценова публикация, която всъщност с най-голяма сигурност и по документи знаем, че е била забранена? Щом тя е в справката и щом справките не са пълни, а подборни, кого смята да убеждава с подобни казуистики проф. Табов сега пък че публикациите на немски били забранени? Смятам подобни методи за "убеждаване" и "доказване" на каквито и да било твърдения за изключително обидни за ония, за които са предназначени, а в значителна степен и за тези, които ги употребяват, при това далеч не неволно, а напълно осъзнато. Ако останалите потребители ги одобряват и предпочитат да ги четат, нека ми сигнализират на лични в следващите 3-4 дни, за да не модерирам повече темата.

Аз попитах и получавам следния кратък отговор (пространният цитирах по-горе, макар че той всъщност не е на Tantin и практически означава "не знам, търсете си из нета") Нормалната продължителност е 354 денонощия, тъй като става въпрос за лунна година. А с 384 денонощия е интеркаларната, която не е с нормална продължителност. На втория си въпрос - за ролята на интеркалацията - състоятелен отговор така и не получих, защото на Tantin тази роля не му е ясна. Той затова и говори за допълнителен месец на 2 години, което дори в китайския календар е нонсенс. И ако Tantin сега реши да ме опровергава, нека първо разбере какво съм написал. Зададох тези два въпроса, за да си изясня има ли Tantin сериозна представа и някаква базова подготовка по проблемите, с които с такъв замах се е заел. Както стана ясно - той няма такава. Но календарите и хронологията са твърде специализирана материя, заниманието с която изисква доволно солидно предварително познание, а и известен опит. Гугъл-подскоците тук работа не вършат.

Оказва се, че Tantin дори не разбира какво питам, а аз очаквам конкретни отговори на конкретни въпроси. Но вероятно е излишно да се изненадвам след признанието, че и просто да отмина всичките тези самоуверени импровизации. Чудя се обаче дали не е по-добре темата да бъде навреме затворена, преди целият интернет да се прелее в нея.

Два въпроса към Tantin: 1.Каква е според вас годината, върху която е базиран българският календар и с какъв брой дни в нормалната си продължителност? 2.Каква роля играе в българския календар често споменаваният интеркаларен 13-ти месец?

Tи май се забавляваш, но на мен ми поомръзна. Tantin свързва българския календар с китайския, но китайският е лунен, а за българският се твърди, че бил слънчев. Това е основен въпрос, но не виждам да е предложено аргументирано решение по него. Говори за интеркаларни месеци през две години, без да си дава сметка, че ако по този начин се интеркалират лунните години, цикловият календар драстично ще се отклони от юлианския и съвпадежът, който сочи за датата 14.7.1336, ще е невъзможен. Ако приемем, че цикловият календар произхожда от Китай, във времето от първите сведения за него там насетне, са регистрирани 172 известни календарни реформи и корекции и за да се напасват китайският и българският вариант, трябва да се знае кога точно българите го заемат, т.е. след коя реформа - а това е напълно неизвестно. Tantin възприема разни постановки от Москов, но напр. интеркаларният месец, който според Москов е алем, бил поставян накрая на годината, но се наричал начален, защото стоял пред следващата - това твърди Москов, защото всъщност той си нагажда нещата, за ги вмести в презумптивно конструирана система. Освен това - ако се погледне предложената от Москов "стъпка" на високосните години в рамките на Метоновия цикъл, с който той си служи, веднага изпъква пълната й несъстоятелност. И т. н. При Tantin всички тези неща са в насипно състояние, което е дори уморително за четене.

Как се чувстваш сред този хаотичен словесен водопад? Янков май вече се отказа, а и аз съм на път да капитулирам.

Вие твърдите, че всичко писано от Ценов било забранено. Когато или по-скоро ако докажете това твърдение (но с документи и факти, а не с общи приказки), или се откажете от него, отговорът на горния въпрос ще стане ясен.

Както имах неудоволствието да спомена вече няколко пъти, професор Табов продължава упорито да се върти в кръг и да повтаря едни и същи нелепи твърдения, без да си дава труд да докаже което и да било от тях. Сега е - за кой ли пореден път - редът на неговия възлюблен Велич, който, разбира се, не е Никополис и никога не е бил. Проф.Табов чудесно знае това, а може би си е дал и труд да види отблизо руините на Никополис, които се намират на около 7 км от Превеза и на повече от 50 км от мястото, на което ренесансови карти поставят фамозния Велич, но, въпреки че е математик, за него подобни неща са дреболии без значение, щом той е решил да твърди обратното. Другото поредно завъртане касае докторската теза на Ценов - въпрос, който вече беше нищен доста подробно в тази тема и във връзка с който професор Табов "най-случайно" пропусна да отговори защо в преизданието от 1965, сочено от него като доказателство за научно величие, липсват точно българските части на тезата и какъв извод следва от това в светлината на схващането му за високата оценка на издателствата. На всичкото отгоре тези поредни пируети всъщност не касаят темата: първият въобще не е свързан с нея, а вторият е някакъв странен опит за критика срещу неизвестните (поне за мен) автори на статията за Ценов в Уикипедия. Не мисля, че тук е мястото за това. Ето защо тези отклонения ще бъдат изтрити, но чрез настоящето давам възможност на г-н Табов да се информира за причините това да бъде направено.

Не бих се опирал на Москов - особено пък за алем.

Не, Makebulgar, не е бил. Забранена е била една негова брошура и толкоз. Проф. Табов точно това цели: да наложи нелепото си твърдение като досади и измори потребителите с безбройни безаргументни повторения.

Усукванията продължават по все същия антилогичен и даже вече отблъскващ начин. От това може да се направи забележителният извод, че дори ако някой напише една единствена книга в живота си, той става автор на книгИ - в това се мъчи да убеждава някого проф. Табов, за да сложи със задна дата под общ знаменател всичко, издадено от Ценов. Но се пита: щом е достатъчно един автор да бъде анатемосан с една книга, за да се счита за забранено цялото му творчество, за какъв дявол тогава са издавали тези безкрайни списъци, в които се срещат множество заглавия от едни и същи автори, а не само по едно? Може би от любов към помениците? Но най-блестящото удостоверение за нивото на познание, което професорът непрекъснато демонстрира със съответния менторски тон, е това: "Бил ли е и П. Мутафчиев агент на ДС?" Идеята е ясна: понеже според проф. Табов "активни участници в борбата с "лошите книги" са били агентите на ДС", той се опитва да хвърли тази сянка и върху Петър Мутафчиев. Но няма представа, че той е починал 2 години преди началото на борбата с "лошите книги" - през 1943г. Вероятно, професоре, бихте предпочели да набедите и П. Мутафчиев и да го накарате да прави антиценовски внушения от гроба си (също както постъпихте с Ягич)? Е, уви!

В заключение: Жо Ро хроники не ползва, защото са вражески; местни паметници отхвърля, защото не са автентични; научни становища не приема, понеже са хипотетични. Е, на какво се опират тогава неговите виждания? Май на самовнушения.

Посочваш потребителския никнейм с мишката и се отваря прозорец от профила. В долната му част има опция "Ignor User".

Дълбоко грешите и двамата: професор Табов е високо интелигентен и чудесно разбира както несъвместимостта на доста от собствените си твърдения, така и тяхната абсурдност и недоказуемост. Поради това, когато му се противопоставят солидни аргументи и факти, които не е в състояние да опровергае, той тутакси изчезва за дълго от спора, който сам е започнал, а когато се върне, минава на друг въпрос и - ако впоследствие се върне отново към първия - се държи все едно никога не е бил оборен. Това е типично и добре отработено поведение на всички по-изтъкнати автохтонци, като започнем от П. Серафимов, за разлика от аплодиращата ги маса, която е в състояние единствено да повтаря безумните постулати като кречетало до изпадане във вербална истерия.

Преди да се пита за доказателства "против", трябва да се изнесат доказателствата "за".

Основните са Теофан Изповедник и патриарх Никифор.

През IX век друнгата е кавалерийска единица от θεματα и няма нищо общо с турмите, които са военноадминистративни поделения на темите, а в армията - пехотни части.

Има данни за сарацинската, за другите - не. За римската също, но в латинските извори (Анастасий Библиотекар). Западни данни има и за моравската, но повече за дейността на Методий след 870г.

То няма как всеки светец навсякъде да има по някой храм - винаги има по-предпочитани и известни. Естествено, Кирил и Методий са по-тачени в славянските държави и преимуществено - в православните от тях.

Те са изобщо християнски светци, светостта им се признава във всички автокефални църкви. Кога точно са канонизирани не може да се каже, но фактът, че най-ранните им жития са пространните, говори, че това е станало още през девети век. В онази епоха процедурата за канонизация е много по-различна и най-вече по-свободна от днешната.

Сравнете текстовете на пространните, проложните и кратките им жития и ще ви стане ясно.

Трудно е да се каже категорично каква е била, но при всички мисии на Кирил има и някакъв политически нюанс. При сарацинската - обмяна на пленници; при хазарската също става дума за пленници; немного след началото на моравската империята напада България, която в съюз с немците воюва срещу моравците; по време на римската започва разведряването Рим-Константинопол и скоро след нея се провежда Осмия събор. Едно - две случайни съвпадения са възможни, но когато съвпаденията са повече от две, те не са случайни.

Аз също смятам, че хазарската мисия основно има политическо предназначение, както впрочем и останалите мисии, в които Кирил взема участие. Агиографската своеобразност е причина политическото да бъде неглижирано в полза на духовното, но въпреки това то прозира. Що се отнася до знаменития епизод с дядото, мисля че оценката на Кодов за него е напълно адекватна и поради тази причина коментирах по-горе другата възможност за интерпретация с уговорка. Според мен, ако разказът на Кирил отразяваше негова семейна история, хазарската реакция "Уместно и право говориш, гостенино" би била нелепа, тъй като домакините не познават рода на Кирил и съответно няма как да преценяват казаното. Обратно: в случай че Кирил прави препратка към Стария завет, реакцията на хазарите е напълно логична - те са познавали Стария завет, ако не във връзка с християнството, то във връзка с юдаизма и това обстоятелство им е дало възможност да оценят скромността на госта. Е, разбира се, винаги може да се пледира и че - разказвайки за дядото - Кирил е имал предвид едно, а домакините са разбрали друго, но тази трета възможност предоставям на останалите пишещи в темата.