T.Jonchev

Ако си виждал "карта от времето на хан Крум", имал си значи свръхуникален късмет. Ако обаче става въпрос за "карта за времето на хан Крум", както предполагам, трябва да те предупредя много-много да не й се доверяваш, защото границите по тия карти са по-скоро продукт на патриотични фантазии (особено северната и североизточната), отколкото на факти. Защо Крум не е превзел Филипопол? Ами може би не е могъл. Като изключим Месемврия, Крум май не е превзел нито един солидно укрепен голям ромейски град. И с Адрианопол работата не е много ясна.

Борисовите дъщери са възможност, но не са доказателство. Ако фактът, че Борис е имал дъщери трябва да схващаме като доказателство, че една от тях се е казвала Ана и е била омъжена за Владимир, защо наличието на две други жени, които за разлика от Борисовата дъщеря със сигурност са носели това име (сестрата и лелята на Василий II) да не са доказателство, че става дума за някоя от тях?

Ето още един убит летописец!

Към ЕНЬО: Не считам "Именника" за фалшификат и мисля, че имам аргументи за това. По каква причина смяташ, че е фалшификат? И кога - според теб - е фалшифициран?

Би било забавно, ако имаше. Добре де, но като работата не е о време свършена (все едно какви са точно причините), нещо пречи ли ни на нас да свършим, каквото можем? Така и така бистрим историческа проблематика във форума, а тук пишат и историци, и езиковеди и какви ли не още. Може да не разполагаме със специалисти по староарменски, сирийски или арабски, но тези текстове са превеждани на достатъчно популярни съвременни езици - какъв е проблемът да се сдобием със западно или руско издание и да преведем с общи усилия, каквото трябва? Откъси, то се знае (за всеобщ ужас, предполагам), но поне това, което се отнася до българската история. Бих поставил такъв въпрос на модераторския екип и на администраторите, ако повече потребители проявят интерес. За мен примерът на Aspandiat е доста вдъхновяващ.

Знам, за жалост... Често пъти проблемите идват точно от палеографските грешки, влезли в първата нормализация на текста и първото му издание. Защо няма емотикон за посипване на глава с пепел?

Присъдата е прекалено тежка, което не е справедливо. Така написано, излиза, че всичко това е правено злонамерено и целно в продължение на 150г. Според мен становището ти е твърде крайно. Поне до 40-те години едва ли можем да говорим за някакви целенасочени манипулирания в науката.

По времето на Златарски не е имало нито идея, нито средства за издаване на наш корпус извори за българската средновековна история и всеки учен сам си е ровичкал из документите, за да обслужва собствените си изследвания, вадейки и цитирайки онова, което му е било конкретно нужно по даден въпрос. В този период (до 1944) има единични публикации на източници и само три сборника - "Българските старини из Македония" и "Богомилски книги и легенди" на Йордан Иванов и двутомника на Дуйчев от 1943-44г. Но те са резултат от лични инициативи. Впоследствие, когато започна издаването на томовете ИБИ, амбицията е да се правят нови преводи от съответния оригинал (което е хубаво). Обаче за някои извори просто БАН не разполага със съответните специалисти - примерно преводач от старинен етиопски (за хрониката на Йоан от Никиу), от коптски, от сирийски... А с арменските извори е работил само един човек в Института за история и комисията за издаване на изворите в продължение на четвърт век. Поради това са ползвали цитатите в изследванията на известни медиевисти (най-вече Златарски) от по-ранно време, считайки, че те са били достатъчно прецизни да не пропуснат нищо важно. Едва през 80-те години на ХХ век Гюзелев и Божилов се ориентираха трайно към издирване на нови документи и започнаха систематичното им превеждане и издаване. Имай обаче предвид, че да се преведе средновековен текст от самия оригинален ръкопис на паметника, си е истински ад, дори езикът да е латински или гръцки, преводът от които - понеже са "класически" - минава за банална работа. Ръкописите изобилстват с правописни, граматични, лексикални, ономастични и какви ли не още грешки, които човек трябва да оправя или поне да обяснява, с идиоми и сентенции, които - за да преведеш - трябва да ти е ясен целият литературен спектър на съответната епоха, с контекстно значение и внушение и пр., и пр., и пр. А какво да кажем за немалкия брой думи, които не само имат по няколко преводни значения, но и някои от значенията са диаметрално противоположни едни на други? Много често на избора на дума за превода се дължат и коренно различните изводи, до които стига изследвачите, макар да ползват един и същ изворов текст. И аз имам алергия към откъсите. Но знам, че в близките десетилетия няма лек за нея.

Браво! Никак не изключвам у Михаил Сирийски да има още текстове, които представляват интерес за българската история, но които са останали без внимание досега. Той е твърде ценен източник и минава за изключително точен.

Каза ми. Друг път ще слушам.

В текста, където е споменат този Калоян, се говори и за неговия син Теодор, и за патриарх Арсений. Става дума за никейския император Йоан III Дука Ватацес (1222 - 1254), бащата на Теодор II Ласкарис (1254 - 1258). Гръцката форма "Калойоанос" е ползвана не само от българи (цар Калоян, севастократор Калоян и пр.), но и - доста широко - от самите ромеи. Доколкото си спомням първият ромейски Йоан, наричан "Калойоан" в изворите, е император Йоан II Комнин (1118 - 1143). Така е наричан често и Йоан Ватацес, а по-късно - и Йоан V Палеолог (1341 - 1391). Формата "Калоян" е използвана за някои от тези императори дори в български източници - напр. в Анонимната българска летопис от XV век (Йоан V), a и - ако не ме лъже паметта, разбира се - в една от българските царски грамоти. Колкото до Ниневия - това е според мен архаизация.

Св. Йероним е живял през IV век. Колкото до картата с този надпис - тя е препис от XII век и въобще не е ясно дали въпросният надпис е присъствал в оригинала.

http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_...ed.phtml?id=948 http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/framepred1.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_...gm.phtml?id=949 http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext1.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext2.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext3.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext4.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_...frameotryv1.htm Това е адресът на руския превод - но не е пълен.

Абе, нека си хапне - криза е.

Евматий. Е - може.

Ако питаш Ганчо Ценов - никъде, защото според него Грод бил живял при Тракийския Босфор, т.е. до Константинопол. Ако питаш мен - в района на Керченския пролив, наричан през Античността и Ранното Средновековие Кимерийски Босфор, някъде около града Боспор. Там трябва да е била страната, от която идва при Юстиниан този Грод.

Бар Хебрей всъщност е заимствал от хрониката на Михаил Сирийски, у когото по въпроса пише съвсем същото, а пък Михаил Сирийски - от Дионисий Телмахрски. Доста логично е да се приеме, че василевсът е бил убит от свой - не само поради трудността българите да се доберат до него, а и защото Никифор от самото начало на кампанията така е пилил нервите на всичките си приближени, че с удоволствие биха му забили ножа. Не е било необходимо Крум да подкупва когото и да е. Българите обаче смятат, че е пленен и убит по заповед на Крум - вж. например миниатюрите към българския превод на Манасиевата хроника от Ватиканския ръкопис.

Нещо такова под 6020 св.г. (= 527/8г. сл.Хр.) разказва Теофан: "През същата година и владетелят на хуните на име Грод, който живеел близо до Босфора, минал на страната на императора, като се покръстил и станал християнин. Императорът го приел и като му дал много дарове, изпратил го в страната му..."). В момента оригиналният текст не е пред мен, за да преценя в какъв смисъл на гръцки е употребен изразът "императорът го приел", защото на български има две възможности: 1.Приел го от кръщелния купел; 2.Дал му аудиенция. Предполагам, че гръцкият израз съдържа първата възможност - иначе не би имало твърдение, че Юстиниан му е кръстник, а това схващане е доста разпространено. Но за да съм категоричен, ми е нужно да проверя текста.

Никой историк (поне от началото на ХХ век насам) - бил той "официален" или "неофициален" - не твърди, че за българи се говори от 681г. нататък. Защо не посочиш име и не цитираш нечие твърдение, че за българи се говори едва след 681г.? А ти би ли посочил изворово сведение от III век след Христа, в което да се споменава "българи"?

Tова е не изворов, а историографски цитат. Аз също не съм срещал в източниците данни за Борисов престолонаследник. Tова не ми беше дошло на ум, но намирам, че е безкрайно находчиво и логично. Поздравления!

Несъмнено това заключение е логично. Но то се базира на схващането, че към момента на изпращането на тези момичета, български цар е вече Борис II. Това, както знаете, е спорен въпрос - функция от решението на въпроса за годината на смъртта на Петър I: според Златарски той умира на 30.I.969, но според П.Петров - на 30.I.970г. Връщането на Борис от Константинопол и възшествието му на трона са последващи бащината му смърт събития. Ако в началото на управлението на Цимисхий Борис и Роман все още са се намирали в ромейската столица, възможността тези принцеси да са дъщери на Борис, се оказва значително по-слаба, отколкото в другия случай. И още нещо, за което сега се сещам: ако те са дъщери на действащия в момента български владетел, странно е, че Лъв Дякон не е казал това направо. По-общият израз за "царската кръв", който той използва, може да се разглежда и като косвено указание, че те принадлежат на царската фамилия, но не са точно царски дъщери и, изразявайки се по този начин, авторът си спестява дълги обяснения.

O, да - впечатли ме. И сега продължаваш. Защото аз - за мой позор - не съм чел грамотата, която цитираш.

Ако мисията на Формоза и Павел е покръствала някого, това са били онези, които Фотиевата не е успяла да покръсти до идването им. В папските отговори се казва, че повторно покръстване няма, дори покръстителят да не духовно лице.

Има изследвания за населението на империята - на Ръсел, на Кенех, а и някои руски. Те се основават все пак на някакви данни, защото за Византия има повечко информация. Но резултатите варират в диапазон от 7/8 до 18 милиона души, което ме кара да се съмнявам не само в заключенията, а и в методите, с които са получени, защото става дума за изводи, касаещи едно и също историческо време. За българските земи освен проучването на Гандев друго мисля, че няма (освен отделни данни, на които съм попадал в изследвания на В.Мутафчиева и Цв.Георгиева, но те касаеха ограничени региони). Той стъпва основно върху запазените турски данъчни регистри, но заключенията му не са най-пълни, защото след неговата книга бяха публикувани поне седем-осем нови регистъра - неизвестни дотогава - които той не е ползвал. За средновековната епоха (имамй предвид до края на XIV век) изследване няма, защото няма върху какво да бъде направено. Тук там съм срещал предпазливи бележчици под линия и толкова. Но в популярната литература - е, там данни да искаш! Измъкват ги като илюзионист зайци от цилиндър. Но ние говорим за наука, а не за историческа чалга.

О, ние ли българите не можем да плюем - особено пък своите. В това отношение от първото място едва ли някой би смогнал да ни измести. Царе сме на размахването на кирлива риза - най-паче своята собствена.