Михов

Обърнатото Т беше премахнато след промените и в армията, и в полицията (но не мога да кажа точно кога). За 2001 и аз мога да говоря - също служих тогава. Пагоните на сержантския състав бяха така: ефрейтор - с една лента; мл. сержант - с две ленти; сержант - с три ленти; ст. сержант - с една дебела лента; старшина - с една дебела и една тънка лента; офицерски кандидат - чист пагон с една надлъжна червена линия по средата (като на лейтенантите, но без "болтове"). Старшините-школници бяха с пагон като на старшини - с една дебела и една тънка лента, но пагонът им беше обрамчен с трикольор. Офицерските пагони не бяха като едно време с петолъчни звезди, а с ромбоиди.

Т.е. да разбирам ли, че привържениците на иранската теория, все пак допускат възможността езикът на прабългарите да е тюркски?

Е, аз като гадно капиталистическо копеле от малък не щях и да чуя за български шоколад ! Поне от момента, в който опитах вносен (западен). Също и за "Алтай" - исках си "Кока кола"-та или "Пепси" . Освен това нямам представа защо соц. държавата наименоваше част от странните си сурогати "марципан". Помня, че бяха наистина отвратителни! Но нямат нищо общо с истинския немски марципан. Който е опитал оригинален немски марципанов сладкиш, знае за какво говоря! Но така или иначе, в очите на едно цяло поколение българи думата "марципан" е компрометирана .

Личното ми мнение е, че поп-фолкът е просто фризираната версия на ретро-чалгата, но също толкова жалък и елементарен! Просто певачките са значително тунинговани и комай толкова... Я ми кажи тогава, според теб, Илиян ретро-чалга ли е или поп-фолк?

Добре де, нека канализираме малко дискусията. Кои са основните аргументи на чалгарите ЗА чалгата? Първият най-изтъкван аргумент е, че това е БЪЛГАРСКАТА музика, един вид противовес на останалата ни музика, която е чужда нам и продукт на подражание и копиране. Това е изключително смешен и несъстоятелен аргумент. Всеки полуидиот може да види музикалното родство на нашата чалга със сръбската, гръцката, турската, румънската и т.н. останали чалги. С други думи, нашата версия на тази музика е част от този стил, абсолютно по същия начин, по който българският блус или джаз са нашата версия и част от световният блус или джаз. Изтъква се, че в чалгата има вплетени национални фолклорни мотиви, но те са твърде малко и като цяло незначителни за общото звучене и определено акцентът пада на турските и циганските такива. Накратко казано, нашата чалга е ориенталска музика с епизодично вплетени при някои песни наши фолклорни мотиви. По същия начин прогресив и хард рока са англосаксонска музика, но в нашият вариант се срещат песни с вплетени български фолклорни мотиви (сещам се на прима виста за такива парчета на ФСБ и "Сигнал", да не говорим за фолк-рока и метъла на групи като "Балканджи" например). Претенциите на чалгарите се дължат и на факта, че чалгата има по-голяма традиция по нашите земи и има по-голям брой фенове. Само че, аз не разбирам как от това става по-българска музика? Тя си е точно толкова чужда, привнесена и продукт на подражание, колкото останалата ни популярна музика. Вторият най-изтъкван аргумент е, че чалгата е неангажираща музика, с която се разтоварва най-добре - накратко "музика за душата". Тук вече сериозно трябва да намесим интелекта на чалга-почитателите. Всеки, който поне веднъж е правил грешката да стъпи в нощно чалга заведение знае за какво говоря. Трудно може да се опише с думи картината и гледката. Наистина трудно. Та, в крайна сметка, чалгата е музика "за душата" на първичните и по животински емоционални хора, очевидно харесващи елементарна, първосигнална и конкретно-образна символика. За съжаление, една голяма част от българите са такива. Струва ми се, че това обаче, по никакъв начин не означава, че всички трябва да бъдем такива.

Всъщност въобще не ме интересува каква музика слушаш. Но цитирането на Никол ми дойде малко в повече. Както и дежурното ти "обвинение" в нацизъм.

Ей, Алвасарейро, нацист мръсен такъв!!! Как не те е срам да разпространяваш, при това, напълно легално, нацистка идеология и разбирания?! Аз те мислех за комунист, пък ти другата крайност излезе, мръсникът му ниеден!!!! Не ми работят емотиконите при новата версия, иначе се шегувам съвсем добронамерено и към двамата (абе, аз все пак да си поясня!). Добре де, Ник, тебе кой те е спрял да слушаш чалга??? Както звучи едно клише - живеем в свободна страна! Само че, не ни я натрапвай, ако обичаш! Не ни харесва! Не искаме да я слушаме! Слушам и намирам за вълнуваща почти всякаква музика, но чалгата не е сред тях! ТОВА, ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА ОСЪЗНАЕШ ОГРАНИЧЕНОСТТА Й Е ТВОЙ ПРОБЛЕМ, НЕ МОЙ! Примерите ти са нелепи, да не употребя по-силна дума! Хайде, със здраве!

Чакайте сега, каква стана тя?! Вчера, докато се наканя да пиша за спорта, понеже ме домързя и си викам и утре е ден и ето ти на - сега трябва да пиша за чалгата! Чак сега разбрах защо др. Георги Димитров, вождът и учителят на българския народ е казал: "Не оставяй днешната работа за утре!". А аз, глупакът му с глупак - mañana та mañana! Няма какво да крия, че малко неща на света са ми по-гнусни от чалгата! И тук не става въпрос за някакъв опит за снобизъм, ни най-малко! Просто тази "музика" по никакъв начин не кореспондира с моите нагласи, стремежи и търсения. 100% съм съгласен с казаното преди мен от Глишев, с една може би малка корекция - чалгата е не пролетарска, а плебейска музика, защото поне на мен при словосъчетанието "пролетарска музика" в главата ми изникват "Bandiera Rossa", "No pasaran", "Hasta siempre" или "El Pueblo Unido" и колкото да не понасям комунизма като политическа доктрина и практика, някакси няма да е справедливо да сложим тези и подобните им песни (чудесни, с много чувство и заряд) в един куп с "Яка тупалка", "Напипай го" или "Гъци, гъци". А, че има висшисти (и то много!), които слушат чалга е абсолютно вярно! Само че, при моите приятели и познати, слушащи тази "музика" забелязвам една странна закономерност - яко им куца естетиката. Говоря за всички сфери на живота. С други думи, чалгата не е само музика, тя наистина е начин на мислене, lifestyle... И не става въпрос за прословутата й вулгарност, по принцип, вулгарността никога не ме е плашила - харесвам "Черно фередже" например, проблемът е, че чалгарите и за любов да пеят (уж възвишено чувство), всичко има привкус на боза от 13 стотинки. Ник, дал си за пример текстове на ДесиСлава, която наистина е доста по-добре от останалите, направо е като Шопен и Бетовен пред тях! И все пак: "Обичам те" Любовта ни е лъжа, аз не вярвам в това. Любовта ни е лъжа, ти не вярваш в това. Не вярваш ти Не вярвам аз Обичам те със луда страст Не вярваш ти Не вярвам аз Обичаш ме със луда стаст. Аз обичам, обичам, обичам те Ти обичаш, обичаш, обичаш ме И обичта, обичта, обичта ни не не е лъжа, не не е лъжа, Мога всичко да ти дам няма да останеш сам Любовта не е лъжа Силно вярвам в това Вярвай ми ти Вярвам ти аз Обичаме се в този час Вярвай ми ти Вярвам ти аз Изгаряме в дива страст ! Аз обичам, обичам, обичам те Ти обичаш, обичаш, обичаш ме И обичта, обичта, обичта ни не не е лъжа, не не е лъжа. Повярвай ми, подобно нещо можеш да намериш във всеки лексикон от 7 клас, и то без много усилия! Съжалявам, но съм надживял времето на пубертетското съпреживяване на това чувство. Можеш да ми дадеш за пример и любовните песни на Софи Маринова и Сашо Роман, но аз и по циганската изпепеляваща любов не си падам, поне не по начина, по който я интерпретират. Предпочитам просто това: "WISH YOU WERE HERE" So, so you think you can tell Heaven from Hell, blue skies from pain. Can you tell a green field from a cold steel rail? A smile from a veil? Do you think you can tell? And did they get you to trade your heroes for ghosts? Hot ashes for trees? Hot air for a cool breeze? Cold comfort for change? And did you exchange a walk on part in the war for a lead role in a cage? How I wish, how I wish you were here. We're just two lost souls swimming in a fish bowl, year after year, Running over the same old ground. What have you found? The same old fears. Wish you were herе.

Абе стара сентенция гласи: "Преводът е като жената - ако е хубав, не е верен, ако е верен, не е хубав!". И аз съм забелязал куп недоразумения, в уж сериозни медии, основно при предаването на чуждоезични имена. Иначе преводът на разни ентусиасти на филми и клипове, няма нужда да се коментира, те нямат и претенции хората.

Изобщо не е късно и странно. Откакто се е пръкнал, "соцът" претендира , че е синоним на мира. Още от времето, когато Ленин прие Декрета за мира. С други думи, войната е характерна за империализма. Трийсетте години Съветският съюз също беше много загрижен за мира. След ВСВ също... Така или иначе, идеите на "Знаме на мира" не са особено революционни, в смисъл, че са изцяло в духа и идеологията на пионерското движение.

Човече, още малко и ще ме разплачеш! Сам вярваш ли си?!!!

Защо не се обичат ли? Може би защото и двете нации са себични и егоцентрични. Може би защото французите завиждат на англичаните за славната им империя и мощта им, а англичаните завиждат на французите за културата и финеса им.

Предполагам, вече имам влашки роднини. Нямам представа, защото не поддържам връзки с тях. Нека не намесваме стандарта на живот в Румъния. Икономическа миграция към Румъния? Чак пък! Просперитетът на северните ни съседи е силно надценен, само ще се задоволя да кажа, че по официални данни сме долу-горе на едно ниво по паритет на покупателната способност, което напълно съвпада и с моите наблюдения по въпроса.

Прабаба ми си я спомням като много малък, но определено е говорела български. С баба ми, естествено също на български. Не разбирам какво искаш да кажеш?

Разбира се. Когато изследвах родословното си дърво, дори когато част от родът ми за 80 години е живял в Румъния, са се сродявали само с българи. Единствено за една пра-пра баба стигнах до противоречиви сведения. Баба ми твърдеше, че е българка от Румъния, а дядо ми - че е била влахиня, но тя все пак е по линия на баба ми и приемам нейното мнение за по-достоверно.

Едно уточнение. Баба ми и дядо ми са родени в България, както и техните родители. Пра-пра-пра дядовците ми се връщат от Румъния. Дядо ми е поддържал връзка с родата останала в Румъния, особено до 09.09.1944 г. Да, говореха румънски, но това е нормално с оглед честите контакти, които са имали с румънци тогава. По същия начин, говореха и добре турски, поради контактите с турци от околните села.

Със странен мазохизъм, някои у нас, празнуват краят на една война в Европа, която ние също загубихме. Този ден на "победата" ни донесе окончателно сбогом на националния идеал и начало на упадъка, плодовете на който берем днес.

ОК, но това, ако изобщо е вярно, защото е само хипотеза (за мястото на етногенезиса на румънците), само по себе си е недостатъчно да затвърди българското влияние толкова продължително време върху тях. Няма смисъл да се въртим в кръг, но вече се спомена за топонимията в Южна Румъния. Явно има стабилно българско присъствие там, което при това не се отчита като чуждо, защото и самите топоними са устойчиви, в смисъл местното влашко население ги ползва, а не създава свои варианти, примерно както е в Трансилвания - едно селище има немско/унгарско/румънско име. Споменах ХІХ в., но преселвания на българи на север има и преди това естествено. Така или иначе, няма друг език, върху когото българският да е оказал такова влияние.

Аз не споря, че по принцип са безполезни. Но разликата дали едно нещо е полезно или безполезно е в дозата. Има хипертрофия. Куцо, кьораво и сакато, с малко връзки стана PR, HR, маркетолози и т.н. Въобще фаворизирането на третичният сектор за мен, колкото и да е модерно, не е полезно. Но нормално, всеки иска да е "пъблик рилейшънс", а не фермер например.

Не съм ги обиколил, но имам доста такива познати. При нито един престижната работа не е плод на случайност! Също познавам и хора с частен бизнес, които водени по модата, докато бизнесът им вървеше добре, също разкриваха "модерни", но безполезни за тяхната конкретна ситуация позиции. Като почна кризата се чудеха какво да ги правят и или им вмениха още задължения или се освободиха от тях.

Визирам точно власите (казано по народному), северните ни съседи, а не куцовласите.

Ха-ха, ама ти сериозно ли бе, човек! В България във всяка една малко по-голяма фирма има такива длъжности. Също така, назначаването там също става с връзки/протекции. Семействеността е навсякъде, какво да се прави - народопсихология!

Напротив, запознат съм!

Май забравяш и факта, че винаги на север от Дунава са живели и огромен брой славяноезични българи. Наистина огромен брой. Толкова голям, че дава основание през 1811 г, доколкото си спомням, на Софроний Врачански да иска от руското командване създаването на българска автономна област на СЕВЕР от Дунава на първо време, а когато стане възможно и на юг. Според мен това е съществения фактор за запазване на българското влияние там, след като България престава да съществува. Винаги в земите северно от Дунав е имало българска общност и то значима. Аз самият имам многобройни роднини оттатък границата, които са живели в русенските села и са избягали от турците през първата половина на XIX век. Част от тях се завръщат след Освобождението, част от тях остават. Всички в рода ми - до баба ми и дядо ми говореха перфектен румънски (влашки), но научен като втори език по пътя на общуването (в Русенско изобщо няма власи!), дори още си спомням, как като съвсем малък баба ми упъти едни румънски туристи. Преди 09.09.1944 г. са се срещали редовно с роднините оттатък границата. Правеше ми и впечатление, че за баба ми и дядо ми Румъния не беше чужда земя. Като цяло моята позиция е най-близка до тази на КГ125. Румънците са отделен от нас етнос, но претърпял силно българско влияние. Мнението, че румънският е изфабрикуван език едва ли не по пътя, по който е изфабрикуван македонския е нелепо. Езикът им си има романската основа и без френските заемки. При това латинският там е претърпял много специфичен развой и има съхранени архаизми, които нито един друг романски език не пази. Факт е обаче, че въпреки различния език, може би заради общата православна вяра, а и общи държавни тенденции, до XX век българите не гледат на румънците като на чужди, а мисля, че обратното също е в сила. Има голяма българска диаспора там, има и голям брой смесени бракове. Или ако мога да си позволя една аналогия с гагаузите - и те говорят съвсем чужд език, но дълги години българите и гагаузите не са виждали друго различие помежду си, освен лингвистичното.

Аз пък съм склонен да се съглася с тезата. С развитието на третичния сектор все повече стават длъжностите (или по модерному "позициите"), които направо са си паразитни. Но безспорно палмата на първенството държи длъжността с претенциозното име PR. Връзки с обществеността да си на днешно време! Макар че, и "специалистите" по маркетинг не им отстъпват. И все пак да не забравяме в достойната класация и HR - "човешките ресурси" (не че няма нужда от подбор на персонала, но начина, по който се прави е претенциозен и смешен, даващ възможност за още една скатана службичка в големите фирми). Мисля, че кризата в САЩ нагледно показа хипертрофията на сектора на услугите за сметка на другите. А в България (разбира се, барабар Петко с мъжете), банкови клонове на всеки ъгъл, пък ние нито бизнес имаме като хората, нито населението някакви значителни възможности. На всичкото отгоре нашите банки са сигурно с най-неблагоприятните условия в ЕС. Та, колкото и да е профанско - чистачките поне чистят жениците, т.нар. банкери и останалите от компанията им не знам какво правят.