Михов

Очевидно тази декларация е някакъв обмислен ход на Иван Костов. Просто при него спонтанни неща няма. Какви са му целите мога само да предполагам - от желание да предизвика известно напрежение в управляващата коалиция (защото ГЕРБ и Атака ще заемат диаметрално противоположни позиции), което пък ще укрепи неговото собствено положение като важен стратегически партньор на управлението до чиста демагогия спрямо българските турци (целяща вероятно опит за заемане на някакви позиции сред тях или поне подобряване на имиджа). Що се отнася до т.нар. Възродителен процес, то той бе едно от забележителните малоумия на комунистическия режим. Глупаво замислен, още по-глупаво осъществен. Целите, които си поставя бяха неизпълними с тези средства. Дори режимът да се беше задържал още 50 години едва ли голям брой турци щяха да се асимилират. Най-малкото различната религиозна традиция щеше да попречи на това (ако бяха все пак православни, нещата щяха да стоят по друг начин). Пък и необходим ли е такъв генофонд на българската нация? Освен това Възродителният процес вкара страната и в сериозна външнополитическа изолация. Въобще чиста глупост. Разбира се, много са факторите да се стигне до това кризисно положение, но точно с преименуване нещата нямаше как да се подобрят. Иначе Възродителният процес си беше сериозно насилие над редовия турчин, имам предвид чисто психическо. Почти всички турци, които познавам, го приемаха много тежко. Вероятно са прави - да ти променят по този начин името е определено доста неприятно посегателство над Аз-а. По онова време бяха много озлобени срещу България и българите, един мой съученик дори се закани, че сега се изселват, но ще се върнат с танкове. А беше невръстен 13 годишен пикльо, очевидно някой друг му ги беше наприказвал тези неща. Ами всъщност тук виновни са българските правителства след 1913 г., които не взеха контрамерки. Международната ситуация позволяваше между 1913-1915 г. да спретнем едно изселване. Имахме достатъчно силна армия и независимост. Но цялото ни внимание беше насочено да отмъстим на сърби и гърци. След 1935 г. също можехме да предизвикаме изселване (изселването, което става тези години е резултат от призива на Ататюрк, а не предизвикано от действия на българската власт, а и е ограничено като численост). Но просто ни е липсвала цялостна стратегия за детурцизация и деосманизация и то не само демографски. Специално Сърбия и Гърция с няколко изселнически кампании решават този въпрос. Бях доста учуден, когато разбрах, какъв голям брой турци обитават Белградския пашалък до средата на 19 в. След Втората световна война, в контекста на блоковото противопоставяне (България - член на Варшавския договор, Турция - член на НАТО), нещата стават много сложни, направо невъзможни. Отзвукът вече е по-силен, а всяко по-неадекватно действие служи за храна на чуждата пропаганда.

Комунизмът и в Централна Европа е олигархия. Партокрация имаше и там. Привилегии за номенклатурата, които са недостижими за обикновения човек - също. Ограниченията за хората, свързани по-един или друг начин със старите предвоенни режими бяха в сила. Разбира се, тяхната олигархия се съобразяваше далеч повече от нашата с хората, просто защото наистина културата там е друга. Но че имаше една богоизбрана, привилегирована каста (и то пряко свързана с произхода на хората) е факт.

Ами то по принцип, колкото по-малко подробности знаеш и колкото по-малко се интересуваш е по-здравословно в този "бизнес".

Имам предвид, че трудът и капиталът при Хитлер се "договарят" и на практика отстъпват от част от "полагаемите" им се права. Защото класическата схема е проста: лява - работниците установяват диктатура на пролетариата и вземат средствата за производство в свои ръце и дясна - капиталистите експлоатират най-безмилостно работниците и дума не дават да се издума за някакви социални придобивки. Подобно на национал-социалистическото решение предлага и социал-демокрацията (разбира се, само по отношение на разрешаването на този антагонизъм, в другите сфери няма нищо общо).

Всъщност, като се замисля, май Маргините останаха последните мохикани от класическите "герои" на ония времена. Всички останали знакови фигури се/ги преселиха на оня свят.

Случи ми се така, че размених няколко думи с Иво Карамански. Беше по време на протестите 1997 г., бяхме блокирали една от софийските улици и неочаквано се озовахме лице в лице със... самия Иво Карамански. И трябва да ви кажа, че придобих отлични впечатления от него. Разбира се, въобще не го оправдавам за това, което е вършил, в никакъв случай! Но наистина е факт, че беше природно интелигентен човек, дори много. Негърът също беше с него. Иначе знаеше какво и как да говори, не беше арогантен, дори напротив - твърде възпитан!? Умееше да завладее аудиторията пред която стои - с една дума шоумен, бих казал дори романтичен бандит. След тази неочаквана "среща" останах със смесени чувства. От една страна ме беше яд колко лековерни и наивни са хората и как му се радваха, все едно им беше първи приятел, от друга когато размениш дори само две-три изречения е странно как започваш да виждаш човешкото дори и у закоравелия престъпник. В крайна сметка една от пионките на прехода, която беше жертвана от господарите си. А за т.нар. Папа Жан - без коментар!

Така е, крушката си има опашка.

Според мен - да. При това привърженик на "третия път" - с други думи работниците извоюват правата си чрез договаряне с капитала.

В тези страни много от хората имаха собственост. За тях социализмът е всичко друго, но не и добро. При нас нещата стоят по друг начин - социализмът измъкна от село хората, даде им по една панелка и те започнаха да викат "ура!". Виж само колко е голяма Прага преди войната и виж София. Нищо толкова специфично не виждам - просто едни изостанали хора, които понеже не са виждали нищо друго сносно и поради това не могат да сравняват, смятат че при социализма много прокопсаха. А да не забравяме и големият бюрократичен апарат, който наистина беше откровено облагодетелстван.

Точно такива са и моите наблюдения. Аз съм роден 1975 г. и съм доволен от промяната. Оценявам историческия шанс, който ми се падна - да хвана социализЪма (имам чудесни спомени, защото дори и на 13 се интересувах от политика) и да мога да правя сравнения със съвремието. Разбира се, представях си промяната доста по-различна, определено не това, което е днес, но ако ми предложат да избирам да се върне социализма или да остане сегашното положение, без колебание бих избрал, положението да остане такова, каквото е сега. Повечето от по-възрастните хора трудно се адаптираха към промяната, освен това социализмът е свързан с тяхната младост, а за кого младостта не е най-романтичния и розов период от живота му. Разбира се, огромно значение има и политическата ориентация, която в България май масово е прокомунистическа. Баща ми например, въобще не съжалява за соца, напротив съжалява, че по-голямата и по-хубавата му част от живота премина тогава. Относно Хавел, бих споменал, че и Лех Валенса много вероятно също е бил агент. Донякъде е нормално - не съм убеден, че ако не се бяха съгласили да сътрудничат, въобще щяха да преживеят промените. Все пак делата са им достатъчно значими, без значение огънали ли са се или не. Ние просто нямаме такива фигури, но явно наистина всичко е било логично, съдейки по последвалото развитие на страната.

Ами не знам колко е дорасло - самите събития мисля, категорично доказаха, че до 1990 г. няма условия за демокрация. Това, че имат "демократични традиции" и управление, не означава, че едно общество е готово. Защото управленски модели най-често се копират, но местните особености определят дали моделът ще е успешен, дали трябва да се доадаптира или дали ще спре да бъде ефективен. Отново ще дам пример с нашата мила татковина - факт, че имаме доста демократична конституция в 1879 г.; факт, че въпреки някои залитания до 1923 г. България е сравнително демократична страна (разбира се по тогавашните стандарти - тогава и във Франция жандармите са разгонвали демонстрации с извадени шашки); факт че, всъщност българското общество въобще не е готово за демокрация и до ден днешен. В Чили е имало типичната социална структура на латино държава - върхушка, съставена от богати земеделци, индустриалци, военни и църквата, а срещу тях е една огромна маса безимотни и малоимотни. Без средна класа не може да има демокрация, според мен. Бедните по света са лесно манипулируеми и се поддават безкритично на всякакви пропаганди, и по-специално левичарските пропаганди. Това го наблюдаваме навсякъде по света, Чили не е правило изключение. Може би не случайно наистина този тип държави като Испания, Португалия, Чили, Аржентина, Бразилия минават през тези етапи. Но в момента Чили има средна класа и положението е друго. А че има репресии има. Но това, че някой е бил малък на години не означава, че не може да се замеси в дейност срещу правителството, особено ако в семейството му има такава ориентация и нагласи. И особено когато правителството действа с тоталитарни методи - защото може да си член на някакъв антиправителствен кръжок, които не е някаква въоръжена организация, но тогава пак ще бъдеш преследван. Разбира се, със сигурност обаче има и невинни пострадали.

Защото Пиночет (Чили) подкрепя Великобритания във Фолклендската война. Мисля, това не е осъдително. Даже в случая е нормално. Защото Чили и Аржентина се явяват своего рода съперници. Великобритания (и в частност Тачър) не подкрепят Пиночет само заради тази война. Подкрепят го, защото тя и Рейгън го смятат, и с право, за преден пост на водената от тях антикомунистическа политика. Т.е. Чили стои зад Великобритания като следствие на вече оказаната англо-американска подкрепа, а не като причина за такава. А войната само затвърждава връзките. Иначе не разбирам за какво е спора ви? Много ясно, че Пиночет е репресирал хора, повечето вероятно свързани с предишния режим, имало и активни опозиционери (саботьори), а със сигурност има една част, която е и невинна. Ако го сравним с комунистическите диктатори обаче, както предлага КГ125, определено стои по-добре, направо "демократично", ако можем да говорим с такива термини, самият факт, че той се оттегля и то след референдум (макар и с условия), а Кастро гледаше да векува е показателен. Десните диктатори винаги са били пълни дилетанти в сравнение с левите в това отношение. Въпросът е, беше ли наистина дорасло Чили за демокрация, защото Алиенде тласкаше страната към всичко друго, но не и до демокрация. Водеше страната към вътрешен конфликт и гражданска война и я получи. Просто условията и обществото в Чили бяха такива и всичко станало е логичен продукт от тях. Реално погледнато раните на чилийското общество не са по-големи от раните на испанското или българското след гражданското противопоставяне. Нито в България пострадалите получиха справедливост от комунистическите палачи, нито в Испания и Чили пострадалите получиха справедливост. Никой в България не наказа зловещи фигури като Гогов, Газдов, Горанов и пр. и началниците им. И в трите страни силните на деня от времето на диктатурите на практика запазиха позициите си. Всъщност мога да дам още много подобни примери. Както се казва в една римска поговорка: "Vae victis!". Абсолютната справедливост липсва. Факт е обаче, че при десните диктатури макар и с многобройни рани, държавата излиза икономически по-силна и развита, докато социализмът с неадекватната си и противоречаща на основните човешки потребности политика оставя само руини.

Е, как да го приемем? За мен лично, с този начин на пеене си е чалга, въпреки рок инструментала. Също както някои песни от този жанр са с дискотечен ритъм, но начина на пеене ги прави чалга (това понятие поп-фолк ми е смешно).

Е, образът на латино или иберореволюционерът е просто класически - то не бяха Панчо Виля, Долорес Ибарури, Кастро или Че. И революционните им песни са хубави. Докато в Китай има една колективна маса и двама лидери.

Да, но след войната положението вече е наистина критично. И така, с някои изключения, до ден днешен.

Е, и без да ги има наистина са си темпераментни хората - виж аржентинското танго. Много по-различно е от разни салси и меренге (които по същество са африкански), но пак е пълно със страст. Така са и в политиката. То и в страната-майка - Испания е същото. Да си спомним Гражданската им война, пък и не само.

А, това също е относително. Зависи от зрелостта на обществото, политическата инерция, традиционните политически обвързаности и т.н. Например тук, в България, ако бяхме нормални хора, никой нямаше да гласува за комунистите след кризата до която докараха страната през 80-те (режим на тока, празни магазини и т.н.), но ги избраха! После никой нормален нямаше да гласува за тях след управлението на Луканов, но пак ги избраха! И наистина трябва да си пълен идиот да гласуваш за тях след управлението на Жан Виденов, но отново ги избраха! Явно в България няма много нормални... Вярно е, по-различни са. Особено аржентинците, които са почти изцяло европейци. При чилийците има много метиси, но все пак и достатъчно европейци. Всъщност Аржентина винаги е била най-развитата страна в региона, в пъти по-развита от останалите, а Чили нищо особено. Две неща промениха това съотношение - режимът на Пиночет и Фолклендската война. Факт е, че има и обективни обстоятелства за упадъка на Аржентина - отдавна основната й експортна продукция като телешкото месо и пшеницата е загубила стратегическото си значение, особено с развитието на модерно селско стопанство по света. Но от друга страна, кризата на Аржентина започна след онази злополучна война, която не знам как изобщо си помислиха, че могат да спечелят! При Чили точно обратното - Пиночет успя да се възползва от стратегическото си положение и постигна наистина добри резултати. Да, не са като САЩ и Западна Европа, но икономическия напредък на Чили е доста впечатляващ.

Твърде много се отплеснахте от темата . Когато оценяваме Пиночет трябва да вземем под внимание и обстановката в страната тогава, както и международните отношения. Първо, какво прави Алиенде? След идването си на власт национализира важни отрасли на чилийската икономика. Например добива на мед. А той е почти 100% собственост на американски компании. Предвижда и аграрна реформа. С това Алиенде си спечелва двама могъщи врага: външен - САЩ и вътрешен - богатата чилийска върхушка. Американците реагират като изтеглят инвестициите си от страната и обявяват търговско ембарго. В резултата на предприетата икономическа политика от Алиенде и взетите контра-мерки от страна на САЩ икономиката на Чили изпада в криза. Инфлацията достига до 300%, появяват се и черни пазари, тъй като държавната политика фиксира цените на някои основни стоки. Важно значение има и ориентацията на Алиенде по това време към СССР. Всъщност това, че е роден в богато семейство нищо не означава - да припомня ли, че семействата на Кастро и Че Гевера също никак не са бедни. В този момент Студената война е в разгара си - САЩ не могат и не искат да допуснат втора Куба. Може да се каже обаче, че превратът е имал достатъчно поддръжници и в самото Чили - разбира се от богатия елит, военните и Католическата църква. По този повод едно отклонение - за мен един режим е или до голяма степен отражение на вътрешните особености на една страна, или наложен от чужда сила. Например национал-социализмът си дойде в Германия желан от народа, комунизмът в СССР също дойде малко или много по естествен път, в Куба също, докато в ГДР, Полша, Чехия или Унгария е наложен насила и абсолютно неприемлив за хората. Струва ми се, в тоя ред на мисли, че режимът на Пиночет е по-скоро естествена реакция (вярно, на по-малобройната, но икономически по-активната част от населението). Разбира се, имало е репресии за много чилийци, безсмислено е да бъдат отричани. Но така или иначе е бил подкрепян и от много влиятелни слоеве. Главната заслуга на Пиночет е, че успя да осребри икономическата помощ на САЩ по време на режима му. Защото, ако нямаше ред и прецизна икономическа политика, подарените долари много лесно можеха да бъдат профукани, както става на много места по света и особено в този регион. В Чили това не се случи и мисля, главната заслуга наистина е на Пиночет. Не го оправдавам за жертвите, но е факт, че латиноамериканците с тяхната буйна кръв винаги стигат до някакви колизии, леви или десни, в главата им са все съпротиви, революции и т.н. А за Салазар също смятам, че е режим, дошъл по естествен път. Просто португалското общество не е било готово да тръгне по пътя на либерализация, предложен й от републиканците преди това. Има известни основания за аналогии с деветнайсетомайците у нас - и едните, и другите идват за да се справят с хаоса на партийната система, и едните, и другите говорят за обновление, но струва ми се има една съществена разлика - деветнайсетомайците де факто либерализират обществото (правото на глас на жените е на практика тяхно дело; известни социални придобивки също), докато Салазар играе роля да консервира обществото.

Разбира се, художествено произведение е. Но само художествено произведение може да визуализира усещанията и чувствата на обикновения войник, без значение какъв е.

Специално за Гърция, имам един приятел грък, кореняк-атинянин. Та той мрази гръцката чалга. Твърди, че е привнесена масово с бежанците от Турция след разгрома на гърците през 1922 г. Твърди също, че народната музика на европейските гърци е по-различна. Този тип ориенталска музика, според него, е бил в ъндърграунда дълго време по долнопробните таверни, откъдето "изпълзял" на светло и завладял цялата страна. Апропо, лично на мен, гръцката чалга ми звучи по-автентично от нашата. Може би защото я приемам за даденост, а нашата се разви пред очите ми... П.П. Според мен Словения като култура не е балканска страна, а централноевропейска.

Препоръчвам един филм по темата: http://zamunda.net/details.php?id=207772&hit=1 . Ще ми е интересно да го коментираме.

Текстовете и на рок песните са поезия. Джим Морисън (вокалистът на Доорс) е признат за един от най-добрите поети на времето си. Дори и на рапа, колкото и да е отричан, също са поезия (друг е въпросът каква поезия търсим). Много ограничена представа имаш за рока. Първо, той е многолик. На пръв поглед дори няма нищо общо между представителите на сравнително отдалечените течения - блус-рок и дет-метъл примерно. Темите, които засяга, също зависят до известна степен и от стила. Рокът също пее за любов, но не пренебрегва и тъмната страна на живота. Докато при естрадата всичко е цветя и рози. Но само с цветя и рози не се живее. Интересно ми е как стои въпросът с чалгата в Хърватско и Словения? Предполагам, че се слуша само от сърбите и босненците там, но дали е така, особено за Хърватско? Иначе абсолютно всички балканци имат чалга, очевидно зад лесното й възприемане стоят характерните за региона културни особености. Лошото е, че чалгата отдавна е легитимирана в нашето общество по начин, по който дори сигурно в Сърбия и Гърция не е.

Никой не е казал, че на всяка цена музиката трябва да бъде социално ангажирана, но откъсне ли се прекалено много от хората, от проблемите, стремежите и въжделенията им, рано или късно тя става стерилна. И започва да се слуша от ограничен брой "интелектуалци", като целта е именно тя да ги разграничи от обикновените, простите хора. Т.е. музиката и останалите изкуства стават код за статус. Но нали ти самият характеризира положението в България до 09.09.1944 г.: "високата култура, която имаше развита в България преди 9-ти, беше херметизирана". Тук трябва категорично да отделим операта и класическата музика от естрадата. Защото операта наистина има престижен статус, имидж на високо изкуство, докато естрадата не превъзходжа рока в това отношение с нищо. Що се отнася до твърдението, че рокът е англосаксонски по своята същност е вярно, колкото е вярно и че естрадата е творение на романските страни и бившия СССР, както самият ти и аз посочихме. И двете музики вече са наднационални, с почитатели навсякъде по света. Темите, които засягат също са универсални, а не характерни само за определена страна. Така че, какво ще харесва отделния човек е въпрос преди всичко на лични предпочитания, потребност, усещания, като разбира се значение имат и националните културни измерения като цяло. И все пак, самият факт, че почитателите на естрадата застаряват (струва ми се не само у нас), докато рока вече близо 50 години държи ниво (интересно е да се види на концерт хора от 15 до 50+) говори красноречиво за жизненосттта му и влиянието му върху хората, не само в САЩ и Англия.

Алва, в началото на поста ти все едно чета "Работническо дело". Наистина. Това, че не харесваш рок не е причина да мислиш в тоя схематично-догматичен начин. Аз пък не харесвам естрада. Направо не мога да я понасям, с малки изключения. Даже ще ти ги изброя - Емил Димитров (но далеч не всичко), Жо Дасен и Адриано Челентано (ако изобщо го броим за естрада). Това обаче е мое лично мнение и не ангажирам никого с него. Смятам, че естрадата е една стерилна музика, която има две-три изтъркани лирически теми и която се харесва основно в романските държави и Русия. Почти никаква ангажираност по обществените въпроси. Никакъв живец. Не случайно срещу групи като "Бийтълс", "Стоунс" или "Доорс" естрадата няма аналози. Няма я енергията, силата на младостта, бунта и нонконформизма, ако щеш. По-късно същото може да се каже за и "Гънс `ен роузес", "Нирвана" или "Металика". Няма го в естрадата и новаторския, експериментаторския момент - като "Пинк флойд" например. Що се отнася до България - и естрадата, и рокът са еднакво чужди музики. Просто са наднационални. Така че, да кажем това е чуждо, англосаксонско ми се струва неуместно. Ще ми е интересно да чуя мнението ти за "ФСБ". И те ли са "някакви брадясали, некъпани крецят и се дерат по сцената"? Въпреки, че за това, че са брадясали се съгласявам още отсега .

Кого да избиват сърбите, след като за разлика от Босна или Хърватско, върхушката, а и голяма част от обикновеното население в БЮРМ е абсолютно просръбски настроена?!