Михов

Е, това вече е уникално! Да се сравнява България от края на 19 век със САЩ от началото на 21! А ако започнем произволните сравнения, в САЩ по времето на Стамболов, в южните щати е било нещо нормално тълпата да линчува негър на площада на градчето при пълното бездействие на органите на реда. Въпреки, че робството е отменено, дискриминация във всички сфери на обществото! Докато при Стамболов дискриминация на расова, верска или етническа основа не е имало. Обвинения, че си правят удобни закони е имало винаги към управляващите в България (често пъти не без основание), включително и към някои от последните правителства. Значи ли това, че в България почти всички премиери са "диктатори" и "тирани"?

Мда, народно въстание е, но до 1971 г. - Деветосептемврийско народно въстание. След 1971 г. прерастна в Деветосептемврийска социалистическа революция .

Из "София преди 50 години" (1947), Георги Каназирски-Верин (благодаря на Алвасарейро, че ме "светна" за нея): "Банкнотите бяха рядкост. За разменни монети си служехме с петачето (2 1/2 стотинки), рупчето (5 стотинки), гологана (10 стотинки), гроша (20 стотинки), сто пари (половин лев). После следваха левчета, двулевки и петолевки. Наполеонът беше златна тежка монета. За улеснение на населението Народната Банка издаде банкноти от двадесет лева. Те бяха жълти и на тях пишеше: „Б. Н. Банка плаща предявителю 20 лева злато.“ Тези банкноти имаха равностойност на днешния златен Наполеон. Понеже мнозина търговци не искаха да носят в джеба си тежкото злато, даваха по десет стотинки разлика на сарафите, за да заменят наполеоните с жълти банкноти, които се носеха по-удобно в портфейла. Може за някои това да се види невероятно, все пак то си остава факт. Веднъж баща ми донесе в къщи една банкнота от петстотин лева и ни я показа. За пръв път виждах такава скъпа банкнота и дълго-дълго я гледах и барах. (С нея банкнота днес не бих могъл да купя килограм мас.) Тя беше синя и отпечатана на отвес, а не хоризонтално. Друга подобна банкнота вече не видях. Ние продължавахме да си харчим нашите сребърни левчета, двулевки и петолевки, които назовавахме „конски петали“ — срещу тях получавахме много, много стоки. С една двулевка едно средно семейство можеше да се изхрани един ден. За едно жилище от две до три стаи се плащаше четиридесет лева наем на месец. Млекарят ви носеше в къщи кило мляко за двадесет стотинки и с тебешир отбелязваше на пътната врата чертичка, защото уравняването на сметката ставаше в края на месеца. Хлебарят носеше за грош хляба в къщи и режеше на рабоша четалчето, което ще се плати на първо число. Касапинът също ви даваше месото по шестдесет стотинки килото и го пишеше също. Едно семейство живееше щастливо с бюджет от сто и петдесет лева месечно. Но, ето че един ден Народната банка пусна нова емисия от жълтите банкноти, на които думата злато беше зачеркната с три черти и до нея напечатано със славянски букви „сребро“. Това внесе малко смущение. За пръв път софиянци се поуплашиха. За ония, които добре разбираха нещата, това ясно означаваше, че българският лев тръгва по опасен път. Но „коренякът“ бързо се успокои. Той видя, че Народната банка и срещу тази нова банкнота продължава да му дава четири петолевки, и престана да прави разлика между златна и сребърна банкнота. Не след дълго Народната банка издаде банкноти от по десет и от пет лева сребро, а сребърните петолевки почнаха да редеят. Но, понеже цените на пазара не се измениха, столичани свикнаха бързо и с тези нови банкноти. Все пак сребро, никел и бакър не липсваха, а търговията ставаше най-вече с тези монети. Банкнотата от десет лева сребро наричахме „овчарка“ поради рисунката на гърба й, която представляваше овчарка със стадо овце. Много искам да опиша мощта и покупателната стойност на една такава овчарка. Един следобед за една особена услуга, която бях направил, ми дадоха една овчарка т.е. десет лева. Пих в кафене Панах едно кафе за петнадесет стотинки и се почувствах богат. Реших да погуляя и вечерта отидох в бирария „Родопи“, в която свиреше оркестърът на унгарския циганин Оскар Егон Халми. Там намерих двама приятели и седнах на тяхната маса. Поръчах си бира, поръчах втора, трета и т.н. Огладнях. Поръчах си мешано на скара: едно шишче, дробче, бъбрече, котлетче и две кебапчета (простете ми, нямам желание да дразня кого да е!) и понеже чувствувах още глад, поръчах си свинска пражола с една чушка. Това ме накара да пия няколко бири, или всичко десет бири. Понеже настроението ми беше добро, почерпих диригента Халми и някои негови оркестранти с по една бира, а така също почерпих и моите приятели от масата с едно турне. Към полунощ, напълно удовлетворен, повиках да плащам. Келнерът ми представи следната сметка: За мен 10 бири x 20 ст. = 2 лв. едно мешано = 0.75 една пражола = 0.75 6 бири за оркестъра = 1.20 4 бири за моите другари = 0. 80 Всичко 5.50 лв Няма бакшиш, няма парче хляб. Нето. Плащам сумата. Келнерът, по-учтив от днешните, казва едно „Мерсии“, и аз напущам заведението. Но аз съм гуляйджийски настроен и искам да продължа гуляя си. Минавайки пред Папах купувам си от будкаджията една кутия цигари Ставридис първо качество за шестдесет стотинки, като искам да ми разменят един лев в монети от по пет стотинки (необходимите дребни пари за даване парса), след което влизам в кафе-шантана. Сядам на една маса и си поръчвам бутилка бира. Тук бирата е скъпа. Шантански цени. Бутилката струва един лев. Слушайки пеенето на певачките, дошли от всичките краища на Ромъния, Австрия и Сърбия, аз изпих бутилката бира и поръчах втора. При всяка песен певачката с усмивка ме приближаваше и поднасяше своята малка чинийка, на която и аз с усмивка слагах едно рупче (пет стотинки). На по-грозничките отказвах да сложа парса и те недоволни ме отминаваха. След като певачките се изредиха повече от двадесет и пет пъти пред мен и когато моите рупчета се изчерпаха, станах да си ходя. Платих два лева за бирата и си излязох. Беше около два часа след полунощ. Вън на булевард Дондуков бяха наредени 5–6 нощни файтонджии, които чакаха клиенти. Между тях познах бае Димче. — Ще ме откараш ли дома? — Оти да не те откарам… — Колко пари, Димче? — Три гроша (60 стотинки). — Сто пари (50 стотинки). Повече не давам. — Качвай се, чорбаджи! Едно плющене на камшика и полузаспалите коне повличат файтона към Св. Неделя и към Алабинска, гдето живеех. След пет минути аз бях пред къщата си, след други десет минути — в леглото. При събуждането си на другия ден аз намерих в джеба на сетрето си още 25 стотинки никелови. Значи тази нощ, след като добре пих и ядох скара и пражоли в Родопи, след като черпих музиканти и приятели, купих цигари, ходих в шантана, гдето също пих и стоях до два часа сутринта и се върнах дома с файтон, едва съм успял да изхарча 9 лева и 75 стотинки от „овчарката“ (10 лева), която ми бяха дали."

Нямам какво повече да добавя... Жалка картинка.

Сериалът е велик! Най-доброто е, че не залага на шовинизма, а иронизира всички велики воюващи на западния фронт нации - немци, англичани, французи и италианци. Защото макар и тънко, е лесно тази линия да се прокара...

Ох, Боже, добре, че си ти да ми обясниш!!! Май Хърс беше много прав!!! И за кое ще ми обясняваш, бе момченце?! П.П. А иначе наистина, каквито сме работници, такива и сме чорбаджии... Но това е обективна забележка, а не "намек"! П.П.П. Все пак защо не предприемеш нещо, за да облекчиш състоянието си?

Абе ти май си на принципа: "Едно си баба знае, едно си баба бае". Имах служители турци при мен. Това е последният ми контакт с хора от тази общност - преди 6 месеца. Като казвам нямат желание да се интегрират, имам предвид, не желание на думи, с магическа пръчка, а да положат усилия. Има достатъчно положителни примери в тази насока. Но много от турците от селата просто не знаят добре български - гледаш го, добре говори, вземаш го на работа и се оказва, че някой по-сложни думи и при по-специфична проблематика просто не ги знае. А ти искаш да се върши работа. Не, че българите, като ги знаят са много по-добри работници де.

Не знам къде съм казал, че българските турци са сепаратисти? Единствено, че не желаят да се интегрират и че гледат със симпатия на Турция. Но това не е сепаратизъм. А косовските албанци желаеха да се отделят от Сърбия със статут на съюзна република и през 70 -те години, когато по времето на Тито имаха пълна културна и голяма политическа автономия.

Стамболов не е монополизирал властта в държавата и не я я упражнявал без ограничения, най-малкото защото по онова време сме васална държава и малко или много се съобразяваме и с Високата порта. И защото над Стамболов има княз. Когато вече не беше потребен на княза, същият прие оставката му, а Стамболов (напълно демократично) се оттегли.

Е, и? Това да потискаш пълноценната изява на опозицията все още не е диктатура, а авторитаризъм. Да не говорим, че част от нея също не е цвете за мирисане.

Не е диктатор. Ако беше диктатор, щеше да премахне реално политическата опозиция и щеше да диктува политиката на страната, без да се съобразява с монарха. А какво прави той? Подава оставка! Я си представете Франко да подаде оставка пред краля!? Да, наистина, времето му се отличава с изострени политически борби, с партизанщина, но не само Стамболов е виновен за това. Да не забравяме, че управлението му е до голяма степен реакция на интересите на една велика сила и на нейните верни и фанатизирани поддръжници у нас. За едно съм съгласен, като сериозна критика към него, че поставя началото на политическите изборни машинации в България. Но опозиция си има, и то вреслива, просто я маргинализира. Ако обявим Стамболов за дикататор, то би трябвало да обявим за диктатор и Стамболийски например. Защо за него не се тиражират толкова масово такива неща? Че той също управлява много твърдо, търси саморазправа от политическите си противници и прави големи следизборни машинации. Отговорът е прост - всичко това е инерция на натрупаното 45 години изопачаване, което обявяваше Стамболов за лош, а Стамболийски за добър.

Точно с тези дефиниции за нация съм запознат, но се отнасям много предпазливо към тях. Защото са просто игра на думи, взависимост от политическата конюнктура и мода. И все пак ми отговори на въпроса: Судетските немци, бидейки чехословашки граждани в периода 1919-1938 част от чехословашката (?!?) нация ли са били? И след като са били част от чехословашката нация защо се стремяха да станат част от друга нация. А косовските албанци, след като бяха югославски граждани, част от сръбската (югославската ?!?) нация ли бяха, според теб. Но не според дефинициите, а реално.

Алва, добре, остави ги културните особености - за тях съм на едно мнение с теб, но ще отречеш ли, че социализмът навсякъде доведе страните до колапс? Ето, вземи Чехословакия, та тя е била сред най-развитите страни в Европа преди ВСВ, с демократична политическа система, с чудесна индустрия, въобще напълно сравнима със северна и западна Европа и доста по-добре от тогавашните Испания, Португалия и Гърция. А сега къде е - зад южноевропейските страни. Аз съм сигурен, че Чехия ще задмине Гърция и Португалия по икономически показатели, но за това им трябват години без социализъм. По-баналните примери - като ГДР и ФРГ и КНДР и Южна Корея, мисля отдавна са ясни. Дай ми пример, къде, в коя страна комунистите не са диваци и варвари? Да, местните особености влияят на крайното им проявление в обществото, безспорно, но къде като цяло те водят до някакъв просперитет обществата, които управляват? И не ми давай за пример социалните придобивки, урбанизацията и заводите, защото в Португалия и без тях живеят по-добре от нас.

Напротив, познавам твърде добре проблематиката. Къде видя оксиморонът тук, направо не знам! Или искаш да ми кажеш, че част от гражданите на една страна не могат да имат чуждо национално самосъзнание? Ами трябваше да го кажеш по-рано на судетските немци, можеше сега да не бъдат изселени . С примери на граждани на една страна с чуждо национално самосъзнание е пълно в цяла Европа. Всъщност точно в това е проблемът - "българските" турци са де юре част от българската нация, но не всички желаят това. Те се държат като национално малцинство и всячески се стремят да получат такъв статут. Естествено, че познавам и турци, които имат българско национално и турско етническо съзнание, но количествено са по-малко, поне според моята практика. Глишев, разбира се, че Възродителният процес е пълна глупост! За това никой не спори, поне не аз. Струва ми се обаче, че никой не засегна един важен аспект от подобни декларации - всъщност те отново разделят хората у нас. А никой няма полза от това. Всички етноси пострадаха от комунизма в България и всички религии. Необходимо е в обща декларация да бъдат изброени отделните посегателства (не знам дали в приетата такава това беше направено) и толкова! Няма нужда да се акцентира само по отношение на една група, тя не е по-специална от другите, всички бяха засегнати, това е правилното отношение за мен.

Нещата са прости според мен - соц. историографията имаше ясни критерии за това кой е "прогресивен" и кой "реакционен". Прогресивни бяха - хората със скромен социален произход, русофилите, републиканците. Реакционни - богатите, русофобите, монархистите. Левски е републиканец, следователно е прогресивен, Ботев пък с неговите утопично анархистични възгледи беше обявен едва ли не за първият ни комунист, Либералната партия като русофили също бяха прогресивни, Александър Стамболийски (макар да е имал доста конфликти с комунистите) е със скромен произход - също прогресивен, дори наследниците му бяха включени сред номенклатурата в името на "единния фронт" и т.н. Стамболов като русофоб беше включен след лошите. Това положение доведе до доста ненормална и изопачена ситуация - учениците учеха като гламави за знайни и незнайни хайдути (прогресивни), но за сметка на това спомоществователството на братя Евлоги и Христо Георгиеви (много богати, следователно реакционни) откровено се премълчаваше. Явно това, което си чел Аlvassareiro, ако и да не е писано до 1989 г. е писано пак от старите муцуни в бранша. И все пак можеше преди да лепиш смело етикети малко да поразсъждаваш. Ако става на въпрос, Левски безспорно е демократ по убеждения, но така както съдиш Стамболов от дистанцията на времето и с днешните критерии, би могло да засегне и Левски. Трябва ли да ти напомням, че това да създаваш и да участваш в нелегални структури, де факто паравоенни формирования, да събираш революционен "данък" и да убиваш цивилни хора не е от най-демократичните практики? Но това, съотнесено към днешна дата. Дори имаше такива акценти/спекулации от някои във форума. Същото е и със Стамболов - не е ангел, определено, но пък и не е онзи злодей, който явно си мислиш, че е.

Хм, аз направих няколко пъти това . Ако по някакъв начин съм те засегнал, извинявай! Струва ми се, че темата, която си отворил не напипва същността на нещата. Първо за мен две думи. Реално 10.11.1989 г. ме завари на току що навършени 14 години. На практика истинският ми съзнателен живот е след промяната. Така че, при мен е наистина по-различно от тези, които са били на 25 примерно. Второ, ти май продължаваш да не схващаш? Имаш соц. реторика защото очевидно такава е била семейната ти среда. Това не е въпрос в коя епоха раснеш, а какви са разбиранията на семейството ти и най-близкото ти обкръжение. Ами аз съм срещал и 20 годишни момчета, които яростно защитават комунизма, макар да не са го помирисвали. Един бегъл поглед на биографията им обаче показва, че родителите им са формирали това и задължително са били с позиции в НРБ или поне членове на БКП. И не знам какъв патологичен ум искаш да хванеш, но в страна, където 95% легитимират комунизма, където не се извърши лустрация, където не се осъди нито един (процесите срещу тодор Живков бяха фарс) ръководител, където над 1 млн. бяха членове на БКП, където целият сериозен бизнес и политически елит е от средите на ДС/БКП си е вярно патология да си антикомунист. Проблемът се корени не в годините "преди", а в годините "след" за мене. После аз мисля съм ясен - основно човек се формира такъв благодарение на семейните ценности. Родителите ми не са били членове на БКП, а имаме много сериозна причина да не понасяме комунисти, грубо казано не сме били на далавера от станалото след 09.09.1944 г. И понеже сега в твоя стил ще попиташ: "А като са толкова антикомунистически настроени, защо нищо не направиха? Защо баща ти не е поне един Хавел или Валенса?". Ще ти отговоря така - проучи ситуацията в постфранкистка днешна Испания. Там е абсолютно същото - 40 години левичарите си живуркаха в кварталите, псуваха Франко, но тихомълком. И там политическите възгледи са въпрос на фамилия. И в Гърция е същото. Явно колективизмът има значение. Докато в обществото ни няма справедливост, а така като гледам никога няма да има, ще бъда яростен антикомунист. Ако в България бяха предприети мерки като в Чехия или Германия щях да съм доста по-мек. Елементарно е - господството на омразните за мен хора и ценности провокира ответна реакция у мен.

Направо се просълзих, докато четях мнението ти! Бил съм във Варшава, вярно не е много забележителен град, но чак пак да го сравняват с Димитровград!? Мнението ти показва само общото ниво на преподавателите по английски, които идват да работят в България. Въобще трогателно...

Мда, в тая пещера мина детството ми! А баща ми твърди, че в тая пещера е минала огромната част от съзнателния му живот...

Това гаранция е почерпено от учебник в периода 1944-1989 г. "Демократ" и "диктатор" са наистина много относителни понятия в случая. Глупави идеологеми.

Ами много познавам! Първо, родният ми град има около 7-8 процента турско население, областта още повече, така че, си представи, че във всеки клас, в който съм учил имаше двама-трима. Но най-много опознах по време на военната ми служба (всъщност дотогава реално не може да се каже, че ги познавах, особено като общност), над 200 души, с някои от които съжителствах абсолютно ежедневно и си говорихме на всякакви теми (имаше десетина висшиста - филолози, педагози, икономисти, с които обсъждахме практически всички възможни теми, защото свободно време в казармата да искаш). Второ, да, дразни ме, когато става въпрос за български граждани!!! Давам пример за малцинства в днешна България с национално българско, но етнически собствено самосъзнание - арменци, власи и гърци. При това, въпреки всички исторически проблеми, днешните наследници на власите и гърците са лоялни към България. Трето, алтернативата, струва ми се, вече я споменах. А как ще стане? В днешно време не е реалистично осъществимо. Но в друго историческо време, не само, че е било, но щеше да допринесе и за доста по-хармонични обществени отношения в днешна България.

Лесно е да се говорят общи приказки като "благородство" и прочие бла-бла-бла. Фактите обаче говорят, че ако националната ни държава имаше ясна стратегия за преодоляване на османското "наследство" (културно и демографско), щяхме да си спестим доста проблеми и напрежение в края на 20 век. А че не е съвсем демократично - не е, но Империята също не е образец за демокрация. Единственият начин да се регулират проблеми като тези с тракийските бежанци е реципрочността, разбира се, условно казано. При това без кланета и прочие османски "специалитети", а чрез най-обикновена изселническа спогодба - като гръцко-турската например. Познавам много български турци (в казармата бяха две трети от ротата ми и значителна част от войниците в цялото поделение) и мога да ви кажа, че дори и образованите изпитват особен афинитет към Турция. В никакъв случай това не са граждани с българско национално и турско етническо самосъзнание. Това са български граждани с турско национално съзнание и не виждам особени изгледи това да се промени някога. Дори някои продължават да ни наричат гяури - дума, която аз мислех, че е архаизъм в днешно време. Въобще тези хора продължават да живеят с доста явното самочувствие на имперски славен народ. Подчертавам, че нямам някакви особени симпатии към турците, но не изпитвам и някаква неистова омраза. Просто, когато се сблъсках с реалността, при това на битово ниво, и то не само с някакви изостанали хора от изолирани села, а с висшисти, живеещи в стохилядни български градове, си дадох сметка, че интеграцията им в нашето общество винаги е била много трудна и вероятността положението да се промени, дори след десетки години е нищожна. Хайде малко да излезем от света на виртуалните ценности и пожелания и да погледнем реалната ситуация и последици. Красивите думи звучат хубаво, но само толкова... А за Истанбул не споря, че е интересно място.

Наистина нека не прекаляваме и то по много спекулативен начин. Изпуснал пищова, какво да направи - да не го вземе, щото ще се наведе и ще го снимат камерите ли?! Веднъж се бяхме събрали с баща ми и дядо ми и си говорехме за армията. Дядо ми е служил в мътните години 1944/45, но на практика във все още царската армия, баща ми в комунистическата БНА, а аз в "демократичната" БА. Оказа се, че по времето на дядо ми офицерите наистина са били синоним на стриктност и професионализъм. Защото едно е да го знаеш от книгите, друго е очевидец да ти го разкаже и с конкретни примери. Много ме впечатли и духа на солидарност и взаимопомощ, който описа дядо ми - строга субординация, но без извращения и унижения на нисшестоящите. Въобще не е бил тормозен като "млад" войник. При баща ми (25 години по-късно), вече нещата стояха по друг начин - самодоволни и често пъти пияни офицерски и сержантски състав, непрофесионализъм, а извращенията над новобранците фрапантни. Просто човек се чуди що за извратен мозък трябва да имаш, за да подлагаш други хора на такива гаври, при това без причина, ей така за кеф?! И всичко е това контролирано, дирижирано и провокирано от офицерите и старшините!!! При мен вече нямаше някакъв чудовищен тормоз над новобранците, но все още се срещаха остатъци, а офицерите и старшините продължаваха да пият юнашки. Единствено огромното им самодоволство беше отстъпило пред грижата от започващите съкращения и преструктуриране.

Аз, по принцип, съм последния фен на такава музика, но "От икебана дървета ги боли" няма място за сравнение с останалите. Нищо оригинално, разбира се, но няма нищо общо с изброената простотия. С известна доза хумор дори бих казал, че текста на песента е някакъв сюрреализъм, а не дзен. Освен това има разлика и между натуралната простотия и преднамерената такава, макар че, за подрастващите ефектът е еднакъв. Просто при Доктора и Попа нещата са сведени до откровена гротеска, съзнателно търсена, докато останалото си е естествено състояние на духа. Мисля, че все пак би следвало да ги разграничаваме, при все че имат много допирни точки.

По-скоро, ех и той като бай Тошо!

Некомпетентността, нехайството и глупостта на сегашните военни са пряко следствие от същите качества на следдеветосептемврийските военни! Просто са техни правоприемници и по умения, и по убеждения! Също и по обучение - все пак са обучавани от "старата гвардия". Много години ще трябва да минат, за да се декомунизира реално армията ни, а дали ще си върне старото ниво на акуратност, спретнатост, готовност и способност - един Господ знае! Все пак това си е издънка - оръжието не е играчка, та да се изтърве случайно. По този повод, една стара българска поговорка казва - "празна пушка веднъж на сто години гръмва, но както гръмне големи поразии прави!". Ха, кажете, че народният гений не е прав по принцип!