sirius

Едно синтезирано представяне на Източната Философия, през погледа и разбирането на Р.Чорбаджийски в една от неговите книги. Според мен, един от най-добрите познавачи на Източната Философия. СЕДЕМТЕ СИСТЕМИ НА ИЗТОЧНАТА ФИЛОСОФИЯ Според философа-мистик, професор д-р Ранад от Алахабадския университет, познат още като Гурудева, индийската философия се дели на седем системи, които се опитват да отговорят на основните философски въпроси: 1. Кой съм аз? От къде и защо съм дошъл? Каква е връзката ми с многообразната Вселена и останалите човешки същества? 2. Каква е моята същинска природа и каква е същинската природа на проявения свят и неговата първопричина? 3. Каква е връзката между центъра на съзнанието и материалните обекти? 4. Каква е природата на формите и имената на материалните неща и как служат те на истинската природа на човек, на всемирното съзнание? 5. Как да се ръководим в своите постъпки, докато сме в естественото си тяло? Живеем ли след смъртта? 6. Какво е истината и как да стигнем до разумни заключения относно истината? 7. Съществува ли страдание? Кои са начините които могат да изкоренят страданието? Съществуваме ли след Нирвана? Това са седемте основни въпроса, на които съответно отговарят седемте системи на индийската философия: Веданта, Йога, Самкхя, Вайшешика, Мимамса, Няя и Будизъм. Д-р Ранад синтезира така древните философии и по този начин ни ги представя в опростен и разбираем вид. Трудовете му са безценно богатство. Неговите ученици го определят като ненадминат учител и велик мистик. ВЕДАНТА: Аз съм самосъществуващото съзнание и блаженство – това не са мои характерни свойства, а самата ми същност. Не идвам от никъде и не отивам на никъде, а по скоро придобивам различни форми и имам различни имена. Моята същинска природа не подлежи на квалификации и ограничения. Аз съм като океан, а всички създания са като вълни. Индивидуалната душа по същество е Брахман –всеобхватна, всепроникваща. Безполовият АУМ е нейното име, той е центърът, а Вселената е нейно продължение. Това е абсолютната, трансцеденталната, безатрибутната реалност, а също така тя вечно въплъщава способността да сътвори отмерено в себе си своята вътрешна Шакти. И тази сила на Брахман, наричана Майа, се излъчва и създава впечатление на многообразна, но истината е че разнородност няма и че неограниченото никога не става ограничено. Има наслагване на ограниченото върху безкрайното, което се изкоренява, когато реалността отново се разбули. Тогава човек се осъзнава в Брахман, като самият той е Брахман. Той се отъждествява с Брахман и става едно с него. Ето и най-важните твърдения във Ведантическата философия, както са изложени в Упанишадите. 1. Тук няма нищо многообразно. От смърт към смърт броди онзи, който вижда нещата тук като разнородни. 2. Онзи, който е в покой, живее в Брахман, от когото се излъчва Вселената и в когото тя се стопява. 3. Всичко това е Брахман . 4. Брахман е чист гносист /интуитивно познание в духовното/. 5. Този Аз е Брахман. 6. Това си ти. 7. Аз съм това. 8. Аз съм Брахман. Философията, преподавана от пророците на Ведите, била позната от дълбока древност. По-късно великите мъдреци Вяса, Гаудапада, Говиндапада кодифицирали тези древни философии и обучили много последователи. Великият учител Шанкара през 8 в.сл.Хр. систeматизира монистичните школи и създава философията, наречена Адвайта–Веданта или Брахма-видя, т.е. знанието за Божественото знание. ЙОГА: В йогийската философска система индивидуалната душа е търсеща душа, а Космическото съзнание е първичната реалност, която тя открива вътрешно. Йога съвместява практическите аспекти от всички религии и философски системи. Докато живее в многообразното явление, наречено Вселена, душата трябва да се грижи за физическото тяло, да го причиства и да усъвършенства възможностите му. В тази система, човек трябва да практикува най-висшите принципи на поведение и контрол върху разновидностите на ума. Упражнявайки стабилност на телесната поза и дъха, човек се преобразява, като контролира сетивата си и посредством концентрацията и медитацията достига самадхи. Крайната цел на тази система е да се постигне кайваля /”усамотение”/. Йогийската система е била позната много хилядолетия преди Патанджали, който я кодифицира през І в.сл.Хр., като съставя 196 афоризма наречени Йога-сутри. Философските системи Йога и Самкхя са подобни. САМКХЯ: Системата Самкхя е дуалистична и смята, че съзнателният Пуруша и несъзнателната Пракрти са отделни, едновременно съществуващи и независими реалности. В Самкхя съзнателния принцип също е двустранен: състои се от индивидуална душа /джива/ и Космическа душа или Бог /Ишвара/. Всички школи на системата Самкхя вярват в премахването на болките и злините, произтичащи от обвързването на Пуруша с Пракрти, при което съзнанието забравя своята вечно чиста и вечно свободна природа. Като въже от три нишки, праматерията /пракрти/ има три свойства, наричани сатва, раджас и тамас /покой, действие и леност/. Всички явления във Вселената, вкючително и умствената дейност при хората, не представляват нищо друго освен взаимодействието между тези три гуни /качества/ на Пракрти /праматерията/. Когато трите гуни са балансирани, праматерията е в състояние на равновесие. Всички индийски философски школи носят по нещо от философията на Самкхя в своите системи. Тази система е самата основа на индийската психология. Тя поражда позитивната наука математика, а по-късно и медицинската система на Индия, понеже да се разбере тялото, означава да се разбере цялата човешка природа. Основател на школата е Асури, а Капила – един от древните пророци, се нарича ачаря на тази наука. Следва ги Ишвара Кришна, който около 3 в.сл.Хр. систематезира философията в Самкхя Карика. ВАЙШЕШИКА: Тази философия се занимава с физиката и химията на тялото и Вселената. Като разглежда елементите, техните атоми и взаимодействията им, Канада вероятно 300 г. пр.Хр., заявява, че предмета на неговата философия е дхарма – принципите и правилата, които водят хората към просперитет в този живот и към най–висшето добро в следващия. В тази философия се говори за девет елемента: земя, вода, огън, въздух, пространство, време, измерение, ум и душа и техните взаимодействия. Науката е доразвита от Прашастапада - 4 в.сл.Хр МИМАМСА: Системата Мимамса е основана от Джаймини. В тази система Ведите се приемат за неподлежащи на съмнение свещени писания, разкриващи вътрешно познание. Тази система вярва в спасението чрез дела. Тя установява една подробна философия от ритуали, преклонение и етично поведение, която се развива във философията на карма. Тази школа оспорва надмощието на граматиците и логиците, които държат на лингвистиката и реториката. Това е една школа на философията в действие. Джаймини отнасяме към 400 г.пр.Хр. НЯЯ: Няя е школата на логиците, основана от Гаутама, един от древните мъдреци. Тя възприема съмнението като предпоставка за философско изследване и подробно разработва правилата на дебата. Всички индийски философски школи и до ден днешен следват логическата система на Няя, която през 16 в. се доразвива и се нарича неологика – една сложна система, подобна на математическата логика на съвременната западна култура. БУДИЗЪМ: Гаутама Буда е роден в Капилавасту, близо до древния ашрам на мъдреца Капила – един от основателите на философията Самкхя. Под ръководството на своя учител Адара Калама, Гаутама изучавал задълбочено тази философия и по–късно открил четирите благородни истини: Съществува страдание Съществува причина за страданието Страданието може да се изкорени Съществуват начини да се изкорени страданието Тези четири благородни истини вече можели да се открият в Йога Сутрите на Патанджали, но разликата е в будистката доктрина за аната или за Не–Аза. Древните Ведически пророци напълно разбирали думата нети /”не това”/. Буда отказвал да участва в метафизически умозрения. Не искал да дискутира съществуването на Бог и да отговаря на въпроса дали Будистите съществуват след Нирвана. Просветленият, един изключително практичен учител, искал неговите последователи да следват осморния правилен път на действие, който ще ги отведе до Будхи/ интелекта/ - най-финото ниво на съзнание. Тези седем философски системи се занимават с различни аспекти от нашата действителност. Те се стремят към една висока, свещена, божествена цел и по-някои основни черти си приличат. Без значение кой и как ги интерпретира, тези учения се приемат за абсолютни истини. По пътя към просветлението човек се запознава с много литература, която е свързана с обяснението на процесите както в нашите тела, така и в Космоса. Когато индивидът се развива физически и интелектуално, тогава в него се извършват вътрешни трансформации, които обобщено се наричат Йога. Има над 400 вида йога, но всъщност шест са основните пътеки. 1.Бхакти йога. Пътеката на предаността е една от тях. Тази пътека на любовта е пътеката на себеотдаването и музиката е едно от тези религиозни изражения. Бхакти йога се основава на саможертвата, почитанието и състраданието. В тази пътека скромността, нежността, чистотата, простотата и искреността са важни добродетели. Тя е пътеката на сърцето. Това означава, че последователите и насочват силата на емоциите си към Бог. Мнозина от тази пътека започват да леят сълзи, когато чуят да се говори за Бог или когато се съберат да пеят. От философска гледна точка последователят на тази пътека не желае да слее личноста си с Бог, а предпочита да има своя индивидуалност и винаги да служи на Господа. Философията на освобождението според тази пътека е близостта до Бог. Освобождението означава да постигнеш такова положение в небесните полета, че да си в постоянна близост с Бог. Много хора следват тази пътека, но тя не е толкова лесна, както се струва на мнозина. Бхакти йога не е пътят на сляпото следване. 2. Джнана йога. Това е пътят на познанието и се нарича йога на интелекта. Тази наука включва не просто познавателния интелект, а по скоро един интелект, изострен от внимателното слушане словата на великите мъдреци. След това се преминава към съзерцание на тези слова и накрая се постига състояние на свобода. Тази пътека е като острието на бръснач и ако човек не върви по нея с дисциплина, може да стане егоцентричен. Постоянното общуване с мъдреците и съзерцаването с помоща на непривързаността са важни изисквания за тази пътека. 3. Карма йога. Тя е следвана от онези, които вярват в безкористното изпълнение на задълженията си. Тези последователи разбират, че всички плодове на човешките дела трябва да се предадат на Бог, който обитава сърцето на всекиго. Самоотвержения труд когато се върши умело, освобождава човек от веригите, създадени от плода на дейността. Познаването на Карма йога е изключително важно за постигане на освобождение. Като върши правилни дела, които не поробват и като постигне висше познание, човек се освобождава от кръговрата на раждания и смърт. 4.Кундалини йога. Един от аспектите се практикува от онези, които знаят много за тялото, за нервната система и за различните канали на енергията в човешкото тяло. Специалните дисциплини, които помагат на стремящия се да контролира телесните си функции и вътрешното си състояние, са от най-голяма важност. Първичната сила, която е в спящо състояние в основата на гръбначния стълб, съзнателно се събужда и се повежда по сушумна към най-горната чакра, където принципът на Шакти се слива с принципа на Шива. Сушумна е най-финият канал, по който пътува първичната сила. Без него силата на Кундалини не може да се издигне. Чакрите са колелата на живота, използвани във финото тяло. 5.Раджа йога е пътят на методичната дисциплина, която повежда ученика нагоре по стълбата от осем стъпала до състоянието наречено “самадхи” или единение с абсолютната реалност. Тази пътека е най-цялостна и е една много систематична и развита наука, в която се съвместяват Карма, Бхакти, Кундалини и Джнана. Философията на Раджа йога се основава на философията на Самкхя. 6.Шри Видя. Чрез нея изцяло се разбират микрокосмосът и макрокосмосът. Това е най-висшата от всички пътеки и се практикува от малцина напреднали йоги. Тя е практическа пътека, но преди да се потегли по нея, се изисква да имаш силна философска мисъл. Практиката, основаваща се единствено на информацията от книгите, може да отнеме много време и да се окаже опасна. За тази духовна пътека е необходим вещ учител. Преди да се направи първата крачка, трябва също да се познават издълбоко ученията на Тантра и на другите философии. Това е една много рядко срещана пътека, по която крачат само определени мъдреци. Различните пътеки от ученията на йога отварят много въпроси, свързани с личното духовно усъвършенствуване на личността. При анализа им възникват няколко важни въпроса. Коя от всичките шест пътеки е подходяща за търсещия духовната истина? Анандамой Ма, известна духовна учителка, е споделяла със своите ученици: - Онези, които не знаят какво искат, се объркват и често сменят пътеките си. Объркания ум не го бива да следва никоя пътека. Копнеещите по истината трябва да се научат да търсят напътствие от компетентен учител, като следят за определени знаци и качества у него. Това са себеотрицание, чесност, искреност и контрол над ума, делата и речта. Учениците правят грешки, когато станат идеалисти и не се съобразяват със способностите си и не спазват определената дисциплина. Виждат само онова което искат да видят. Привързват се към пътеката, която мислят, че следват. Изпълват се с фанатизъм и себелюбие и дори започват да се карат с хората. Това може да се случи с всеки търсещ човек, ако комплекса му за малоценност продължава да се задълбочава и да създава бариери, като така затваря вратите на познанието и го прави егоцентричен, необщителен и себелюбив. Начинаещите често спорят и се хвалят за предимствата на своята пътека, но човекът, който е походил по нея, знае, че всички пътеки водят до едно и също място. Няма по–висши и по–нисши пътеки. Не е важно коя пътека да се следва, но човек трябва внимателно да наблюдава модификациите на собствения си ум и да се научи да ги разпознава. Отричането от света по-висше ли е от живота в света? Коя е правилната пътека? В различни книги Бабаджи споделя: - Не е необходимо всички човешки същества да се отрекат от света, понеже пътеката на отреклия се е много трънлива. Всъщност, не е важно да се отрекат материалните неща, защото човек в действителност не притежава и не е собственик на нищо. Затова не е необходимо да се отричаш от нищо освен от собственическото си чувство. Дали живееш в света или извън него, няма голямо значение. Причината за нещастието е привързването към обектите на света. По пътя на делата, задълженията не се отричат, а се изпълняват умело и безкористно. Отшелникът се отрича от вещите и се отдалечава от тях, но той си изпълнява своите задължения. Онези, които живеят в света като семейни, също изпълняват своите задължения. Тези хора, които стават себични, като получават и използват плодовете на своите дела, си надяват голяма тежест. Става им трудно да достигнат освобождение от този самоналожен хомот. Ако не се отрече всякакво привързване и собственическо отношение, пътеката на отречението става ад. За да се постигне целта на живота, необходимо е човек да извършва задълженията си, независимо дали живее в света или извън него. Пътеката на отшелничеството и пътеката на действието, макар да вървят в различни посоки, са еднакво полезни за постигане на самоизвисяване. Законът на Карма е еднакво приложим за всички.

Емо, учудваш ме с това твое желание. Кой ползва днес пишещи машини. Един евтин нотбук, би свършил чудесна работа. И после принтираш. Но ако ще е за пишеща машина - механична. Може да те надживее. Верно тежичка, но работи и ако няма ток.

Фружин, спомням си: Не вземай медиите за представители на науката. Те са си медии и си имат ... своите кусури. Ако те интересува затоплянето или озоновата дупка, сядаш и четеш. Четеш едната теза, няколко автора, другата теза - няколко автора. И накрая - имаш някаква що-годе реалистична представа. И евентуално страна по тезите. Контрола е неизбежен в съвременното общество. И смятам че ще се затяга. Освен ако обществото не се разпадне (в една или друга степен. Тогава... много от нас са преживели не една кризи и трансформации на обществото и са видели липсата на контрол какво означава. Пък как ще го наречем, това е друг въпрос.

Сетих се за още нещо. Това което мен ме интересува от т.нар. паранаука, са неща свързани пряко със съзнанието и описани ако може от първа ръка. Напр т.нар. ОИТ (опитност извън тялото). При науката, специалистът пита друг човек. Той самият не изпитва състоянието. А според мен, материята в н.нар. паранауки не може да се изучава като конвенционалната наука. Напр. не може да се учи събиране, докато не срещнем пример лично (ранно детство). Някой ни е показал идеята за числата, дал ни е три орехчета, после още две и ни е обяснил, че това е събиране - имаме пряк опит. И това продължава нататък в образованието. Но няма как да имаме пряк опит с ОИТ докато не го изпитаме. Понеже науката е свързана най-вече с материята, то до нея имаме достъп. Слагаме пробата в уреда и гледаме или експериментираме. Доколкото знам, нерядко децата изпитват ОИТ или "странни" състояния, но тях няма кой да им ги обясни. В по късна възраст почти не се изпитват такива състояния и не им отделяме внимание или направо гледаме да не ни се случват защото са някак стресиращи. И съответно много малко хора знаят за тях и то от вестниците. И още по-малко хора знаят и познават тези състояния за да могат да ги обяснят. А аз не знам науката да се занимава с тях. Мотивите някои хора да се интересуват от тези неща са чисто индивидуални, няма дипломи и професии. Аз лично отдавна спрях да се интересувам от разнообразните курсове от бранша. Най-доброто е в книги и в интернет СВОБОДНО (без пари). Бих препоръчал книги (за ОИТ)(пак) но се страхувам да не прекалявам с търпението на екипа. Та основната ми мисъл бе, че хората от т.нар. паранаука, езотерика и пр. се занимават основно със съзнанието, състоянията му доста други неща, свързани само с прякото изпитване на тези състояния.

за тази сума, бих могъл да се занимавам с моите си интереси, да си обогатя разбирането. И да помагам на местното у-ще - да им спретна един клуб по философия.

супер са Емо. Много обичам противоположностите във фотографията. Особено първата - невероятна! Твои ли са?

ти да видиш

Ти говориш за гаранция от изпадане в заблуждение. Е, такова нещо няма. Аз поне не знам да съществува. Извън религиите. Заблуждението не е ... присъщо за наука или псевдонаука. То е присъщо за човека. Човек се заблуждава. А когато и други се подведат отива в някоя група. Дали ще е наука, дали ще е кастанедианство, суровоядство или каквото и да е... не е от значение. А веднъж "групирано" няма начин и други да не се подведат. Аз затова спрях да мисля за другите. Особено за група. Може с удоволствие да мисля за теб Дорис. Или за Някой. Но група .... като забогатея като Сорос ще си отглеждам групи. Ще ги нахъсвам, те ще изследват... и така Ще си избирам най-красивите екземплярки... те ще се кефят... ццц отклоних се. Каквото и определение да се даде на тези две думи, то винаги ще се намерят примери показващи обратното. Абсурдно и безмислено е. А още по абсурдно ми звучи науката да изследва паранауката.

Благодаря за илюстрацията! Може би зависи от скорост на растеж, който пък зависи и от наситеноста (сатурацията). И кой знае още от какво зависи. Обаче. Защо кристализира в различни форми? Къде дендрит, къде плочка.... Защо молекулите веднъж предпочитат така, веднъж иначе. Това е голямо разнообразие в "предпочитанията". Веднъж нарастват на плочка(ширина), веднъж на "пръчка"(дължина). Все шестоъгълник... Всъщност има ли друг елемент с такова разнообразно кристализиране? Сетих се, че въглерода прави два вида кристална решетка.

Така е Елемаг. Всеки е свободен. Но изпадането в заблуждение не е признак на свобода. И знаеш ли кога се намира финансиране? Тук има фундаментално противоречие. И Емо(и не само) го е видял. Не се намират пари, за нещо, което не носи пари. Могат да се намерят, евентуално, от хора които са си надвили на масрафа и ТОГАВА могат да помислят за дарения. Мога да ти препоръчам Гейтс, Бъфет, Сорос, Роджърс. Пробвай. Далеч съм от идеята да обявя каузата за невъзможна, но вероятноста не е обнадеждаваща.

Мен ми е чудно как тези които казват, че някой му се е развихрило въображението, не се сещат, че тяхното нещо .... може да му има. Ама то и за това се иска въобръжение. За някои въобръжение, за други реалност. Това може да се наблюдава всекидневно от всеки, с невъоръжено око. Ако има в наличност.... нещо повече. Аз сега чета един форум, който отговаря на много тежки фундаментални въпроси. За медитацията, за произхода, за възможностите и методите. И какво като. И той ще потъне в окултурената маса със стандарт(изирано)но въобръжение. На това ли му казват Научно въобръжение? Ще потъне в масата хора, които не са се интересували и чели по темата, но пишат на воля каквото им излезе от ... въображението. А може дори да имат правомощия да внасят ред. Да се изпусна и аз. Дами и господа.

Нямам представа доколко процеса се самовъзстановява. Т.е. дали ако 9/10 (или 99/100) от живота си отиде, планетата ще успее да си самовъзстанови озона и съответно живота.

Мен лично не ме интересува до какво съгласие ще стигнем относно тези думи. Защото по принцип не ме интересува нечие мнение относно лъже и паранаука. Мен ме интересува неговото разбиране за света, "това което е", личното му описание на света. В този аспект, когато някой ми обяснява нещо, внимавам да разбера дали е искрен, ако е, коя част от него ми "говори": чуства или рационалност. Ако не е искрен, се опитвам да разбера цел и мотиви. Казано набързо. Бих разделил според искреноста на "говорещия" (автора): Ако е искрен, може да е заблуден, може и да не е. Но ако ме будалка, значи го прави съзнателно, лъже, не е искрен. Но как да го обърна това към такива широки понятия като лъже- и паранаука? Ще направя аналогия с паравоенните(благодаря на Историк, че ме подсети). Наричат ги така, защото са въоръжени и организирани и обикновено не са към редовните военни. Имат си различно финансиране и държавна "подкрепа". Но по декларации, те се борят за някаква кауза. Редовната армия също си има кауза. Поне по конституция. И има конфликт на идеи/каузи. По същия начин, някои хора имат интерес към неща, които науката не разглежда. Но те могат да подхождат с същите методи, по които подхождат хората на науката. Със същото критично мислене. Разбира се, че ще се позовават на научни резултати, защо да ги пренебрегват. Но може да ги тълкуват различно. Основното е, че се интересуват от неща, към които науката не проявява интерес или отрича на база някакво обяснение. Може би затова са наречени паранаучни. От някой, който иска да раздели интереса на части: научен и паранаучен. Не разглеждам изобщо шарлатанията, комерсиалноста и пр. Мен ме интересува моето лично описание на света, аз доколко разбирам света и евентуално Нечие разбиране ако има съвпъдък на интереси. Дали е научно или паранаучно ми е последна грижа. Този ми подход ми носи свободата да не се съобразявам с никоя институция.

Емо, това което пишеш е така защото личната мотивация към науката е изместена от 'обективна реалност' където вече натежават мотивации (и от там цели) като заплащане, уважение и пр.

Така си е Емо. Разбирам каква ти е идеята. Филмчето на Скуби много ми хареса. Изгледах ги всичките 5 части. Замислих се, може би в науката и техниката Шаубергер, Тесла и може би други, са били доста по-напред с разбирането и не са могли да го обяснят и на най-добрите. За да се финансират. И става мъгла и митология. Дали Христос и Буда не са нещо подобно в една друга, паранаучна материя? "Разбери и копирай природата" Колкото по-добре се разбира, имам предвид и по цялостно, толкова копията ще са по-"живи". Евала на лесничея, не е "лапал мухи" докато си върши работата в природата. Наблюдавал е. Изглежда е и разбирал. Явленията са покрай нас. Всякакви. Наблюдаваме ли? Задаваме ли си въпроси? Търсим ли отговори? Ей така, за себе си, от интерес. ОТ Миналата година видях колибри. Това не е истина. С поглед ми е трудно да го проследя. Толкова бързо се ускорява, променя посока и спира. Ф1 ряпа да яде. Изобщо природата, и специално ЖИВИТЕ организми могат много да ни покажат.

Ама разбира се, както и истинска наука Има удостоверена наука. Има и неща, които показват(на някой), че науката познава (в смисъл разбира). Така де, хората в науката. ЦЦЦ, увлякох се и забравих да си пусна "Неделя 150"

Моите умажения Историк, но науката и да иска не може да си измисля факти. Науката е една идея с точно определение. Идеята не може да мисли, мислят хората. И такова нещо като "факт" не може да съществува, без субекта, който го възприема като такъв. Това твърдение е под всякаква критика. Да започнем с "повярването". Всъщност това няма нужда от коментар. "Научно достоверен". Този израз директно допуска и ненаучно достоверен. Нима ненаучно достоверния е недостоверен? Винаги ли? Открит и доказан чрез научен метод. Наблюдението е най-древния все още приет научен метод. Пак субекта - той наблюдава и интерпретира. Колкото и уреди да включим да ни посредничат, СУБЕКТА е основния. Той си поръчва пиенето и той си го пие. Авторитет не е научно понятие, а субективно. Степените не са ли нещо като "удостоверен авторитет". Един вид "автентичен" авторитет. Удостоверен (подпечатан) от едни тежки, тромави институции в лицето на ... субекти. Лошо няма, колкото по-тежки са институциите, толкова са по-надеждни, необходим компромис. А по/знанието е само в нечия субектова глава. НЯкой,, упълномощен,, одобрява(оценя),, познанието на Субекта. Темата като такава, малко или много, е провокирана от борбата за авторитет и на науката и на псевдонауката (каквото и да означават и двете). И то институцията наука срещу ... всичко останало. (Разбира се, става въпрос за хората, които се идентифицират с науката, и най-вече феновете). Няма нужда от съперничество. Науката си е наука, другото си е друго. Науката е начин на удостоверяване, печат за истинност, нечий подпис. А самото разбиране на "това което е" е само в нечия глава. И науката е едната част от начините за удостоверяване. Подхода към науката, според мен, трябва да е индивидуален, от 1л.ед.ч. АЗ и "това което е". Между тях може да е науката, може да е авторитет, може да е Последния Римлянин с "кода на живота"(това е заради заглавието, не заради съдържанието на темата му). Може да е всеки. И всеки да си носи отговорност какво слага по средата. Май пак излезе пресолено, засега това е върха на моите възможности за изказ . И разбира се, с най-добри намерения. Историк, Ама сериозно ли? Метеоролозите така ли ги ...правят? И после гадната псевдонаука... Словото, особено в науката, (би трябвало да)се ползва и интерпретира според дефинициите на думите, научно. Скуби, не ти пожелавам да си метеоролог, оправяй се бързо! По-здрав-и на всички! Но най-вече на Историк, че него го насолих най-много

Чаках някой да рязясни условията за получаване на различни форми снежинки.

Аха, ето откъде бил интереса ти . Малко съм пропуснал навремето поста ти от линка. И последния ти пост и ... значи ти си имала опитност от първа ръка, лично. За лепене на предмети съм чел статии във вестници само. Не съм имал интерес и не съм срещал литература. Срещал съм нещо за спирането на часовници, отдавна, беше интересно, но нищо не си спомням. А за излизането от тялото, виж дали това ще ти хареса.

Засега продължавам тук. Много сложна задача ми даваш Шпага. Защото, предполагам, не си чела същите книжки. Затова основата на която ще стъпим ще е малка - това са нещата, по които имаме сходно разбиране. Може би се досещаш какво имам предвид под "същности", но ще опитам да обясня. Тези същности са описани в психологията. Детето реагира по един начин на ситуация, дакажем в която повечето възрастни реагират по сходен начин. Ние като зрели индивиди също реагираме по различен начин при една и съща ситуация. Ние също така се случва да реагираме различно при една и съща ситуация. Това е проява на различните същности в нас. Някои реагират първосигнално, други емоционално, трети рационално и пр. Напр. има една класификация дете-родител-възрастен. Според нея, при различните хора действат някои от тези ... части. Или комбинации. Как беше ТОЧНО, не помня. Съответно човек възприема ситуациите пречупени през тези части. Това означава, че неговата идентификация е свързана с някоя част. Често това е подсъзнателно, човека не съзнава, че се идентифицира с дете (търси сигурност, приемане и пр.). Затова и имат работа психолозите. В самата психология има различни "течения", с различни класификации. ... Сега си давам сметка с каква задача ме натовари Шпага. Няма къде да "стъпя". Всъщност сам се набутах) В такива случаи се постъпва тривиално - предлага се книжка. И най-честото следствие е ... тя да не се прочете Просто защото интереса е насочен другаде. Мен много интересно ми стана, ти защо прояви интерес. Ако може да стесниш (конкретизираш) малко въпроса си? ... Ако синтезирам накратко, може да стане объркване, но най-общо казано, ако познаваме същностите си(за което се иска най-малкото... знание, някой, или по някакъв начин сами да се светнем) ще можем да управляваме идентификацията. Някои същности (части) не са постижими в нормално будно състояние. (както и съня) Има възприятия(същности), които се постигат с изключването на мисълта и Егото. (Познай дали е лесно и бързо) ...Не знам, до колко мога да пиша, така че да ме "следваш". Да разбираш за какво говоря. Щото иначе, най-малкото си срещала някъде тези неща под една или друга форма. И сега ще е същото - още един дето пише едни завързани фантасмагорични работи... За някои от тези ни същности времето не е каквото го познаваме. Т.е. когато се "идентифицираме" с тази си същност, бихме могли да възприемем неща напред и назад във времето. Особено назад, просто защото събитията вече са се случили. А предполагам разбираш, че това не е просто. Та ние едва управляваме страх, обида, вина и пр. (Какво трябва да стане, че човек-дете да стане човек-възрастен, това изглежда не е непостижимо, но си представи какво знание и "усилия" трябват. И колко време.) Видях някъде една аналогия относно същностите. Ние можем да управляваме ръцете си. Вземаме химикала и го преместваме. И доста трудно управляваме ума си. Да премахнем мисъл, или да я преобразуваме. Да сменяме настроения както местим химикала. Това са различни същности. Предполагам разбираш, че материята е доста различна от... "m" е маса, "а" е ускорение, "F" е сила и да направиш връзка как тези трите зависят едно от друго. Най-малкото, много повече внимание е отделено на тях в официалната наука. И ти си отделила повече внимание.

Не бе, да не цапат тапицерията. А като знам какви специалисти има по нашите места, че и тънка лайсна, собствен еко превоз...

Южняка има железна логика. Краволок, ти разсъждаваш от твоя, наша, гл.т. А Южняк разсъждава от Негова (новия ИК 300) Индивид. Каквито и в момента има и даде за пример. НИЕ, сме създали нов вид, но когато новия вид (индивид) се осъзнае като такъв и осъзнае очевадната (за него) разлика в пипето.... дали ще благодари на мама и тати(или на своите конструктори)? А второ и трето поколение?

Мания! Искам F-22 кабрио! Не е истина.... един чаршав да бяха провряли при първия разрез....

Митак, Много хубаво, че няма да се караме знаех си аз. Аз ясно си давах сметка, че отклонявам темата, както и чe екипа ще "допусне" заради раздела . В крайна сметка, имате инструментите да я оправите. Математиката... е израз на нашето развитие (да кажем; или разбиране). Както всяка наука, предполагам, и тя си има "фронт" където се среща с нерешените проблеми. Нещо се "въвежда" в науката (и частност в математиката) когато стигнем до идеята за него; как ще си помогнем с него; или когато стигнем до разбирането за него. Когато НЯКОЙ стигне до идеята. Отдавна съм излязъл от университета, не знам кой точно, но някой се е сетил за интеграла, развил е идеята до работеща и ето ти интегралното смятане. И когато и другите са способни да го разберат и приемат ... "влиза" в математиката. Математиката е човешки продукт и като такъв, ще се развива с развитието на човека (с интерес към математиката). Това не означава, че не може да отразява нещо обективно! Но е един от нашите начини да опишем символично "това което е". В ограничена област, но доста точно. Пиша всичко това, толкова "мъгляво", защото сега ме интересува индивида, субекта и пиша за връзката м/у индивида/субекта и ... останалото, това което е. Защото "това което е" е пречупено през индивидите и там където те виждат нещата по един начин... се групират. Науката е една от многото групи. Затова всеки опит за описание на "това което е", ще е пречупен през индивидуално (в частност групово) виждане или разбиране за същото. Затова сега отделям голямо внимание да следя как АЗ ги виждам и разбирам нещата. Ако стигна до някакъв извод, винаги си задавам контра въпроса "защо мисля така"; "ако е иначе какво става" и пр. Свободата и степените на свобода при точните науки са ми ясни. Но там всичко е дефинирано МНОГО точно. Примери казваш. Възприятието и по-точно усещането за свобода при отделния индивид е различно при различни условия. И в същото време различни индивиди ще имат различно усещане за свобода при едни и същи условия. Нищо ново под слънцето. Но дали няма индивиди (говорим за нормални, неразличаващи се от тълпата и на втори поглед), които усещането им за свобода не зависи съществено от условията? За колко време, култивируемо ли е това? Чуства на вина, обида, страх и пр. се усещат по подобен начин. Сега много се интересувам от тях. Защото много повече определят как ще усещам живота си (напр) от колкото дали знам последните новости във физиката напр. И съответно започнах да "виждам" как тези чуства (или усещания) се експлоатират масово. Както "положителните" радост, удовлетвореност, успех и пр. Ако продължа, вече клоним към конспирации Така че, дотук с чуствата и обществото. Та сега ме интересува най-вече индивидуалното/субективното разбиране, възглед, ако може максимално независимо от общите идеи (тези от групите и обществото). За да не стане объркване пак, не може човек да живее в обществото и да не чуе за религии, науки и пр.- това е ясно. За мен е важно той самия да е "навързал точките"; да е разбрал. Да може да "върне" назад до основите - да може да изведе кое как и защо разбира така (не говорим за вярност). ТОЙ да си дава сметка кое от къде му идва. Както при теоремите. Само че това ще е неговото разбиране. Може да е всякакво. И за вас може би е странно, но мен това ме интересува. Без да пренебрегвам науката. Това са две различни области, колкото и общо да имат. Чуствата (най-грубо) ми станаха интересни защото те са основната движеща сила (дори и за науката) в живота на човека. Най-грубо, правим неща за да сме хепи. Задоволяваме една или друга наша необходимост. Интересно ще ми е да видя резултатите от анкета от типа: "какво ви накара да се занимавате с наука". Ако някой прояви интерес - да я прави. Английското разделение на науките и на мен ми харесва. Твоя въпрос, и на Глостър... Ами аз съм споменавал, но не се посреща твърде радушно Първо попаднах на едно книжле на един д-р Мууди. Това преди 20г. някъде. "Живот след смъртта" май се казваше. Пишеше за преживяванията на "съживени" пациенти. Една от последно време е на Монро "Пътуване извън тялото" - изключителна. И не на последно място Ванга - жив (беше) пример; да и Севрюкова. Та тези бяха книжлетата, които натежаха най-много за да проява голям интерес към тематиката. Отдавна минах етапа, когато ми се участваше в групи. Доказателства.... аз смятам че достатъчно критично чета авторите и отсявам каквото ми трябва. Всеки човек има пропуски в разбирането си, възприятието си, изказа си и пр. Аз гледам да събирам ценното. По какви критерии? Не знам дали бих могъл толкова лесно да ги опиша. Но АКО човек има такава способност, то аз бих искал да я ползвам. А как да я ползвам, ако не знам за нея и още повече нямам знанието (нечие познание; напр.в книга) за нея. Прочел съм много литература по въпроса и постепенно нещата стигнаха да внимание, страх, воля. ЕГО. После разни морални категории, съмнително сходни с проповядваното в религиите. Което повиши интереса ми и към тях. (самия интерес също ми е интересен - кое "движи" интереса) И скоро намерих нещо, което навърза много неща от целия пъзел. И как да ги изплющя тук? Аз може да се интересувам от странни неща, да бъркам често, но си давам ясна сметка в какъв форум участвам. И моите уважения. Вашия интерес е в науката. Както моят е "другаде". Гледам да не "цапам" форума. Затова и пиша основно в паранауки. И гледам да пиша за неща, които смятам че познавам поне донякъде - чуства, внимание, съзнание, его и пр. Но не съм ги учил, за да ги облека в последната терминология от учебниците. Човек може да набие пирон с чук и без да им знае наименованията. Тук ще се върна малко назад. Като чета даден автор се опитвам са "хвана" именно разбирането. Термините и дори стила могат да са много различни. Аз се опитвам да схвана "какво е имал предвид всъщност". Та такива работи. Нямам док-ва. Затова давам и примера със сънуването. Всеки (дакажем) е сънувал, изпитвал го е, случвали са се разни работи с него или покрай него, но уредите регистрират физически показатели: мозъчни вълни, пот, кожно съпротивление и пр. но те не показват какво е ставало "в съня". Това е най-близката аналогия, която се сещам за излизането от тялото. Ако самата възможност (като вероятност) съществува, това вече е допирна точка с науката. А и предполагам никой не би пренебрегнал такава възможност (ако му се предложи; разбира се ако е safe(безопасно)). Предполагам за това се знае, изследва се и пр. но не му се дава гласност. Пък и не ме засяга особено, в моя интерес. Още ли има мераклии да продължаваме темата?

Къде в математиката има "противоречиви, недифинирани и непознати неща" Митак? Поне що се отнася до приложението и в точните науки. Аз затова разделям точните от неточните науки. При едните, това което се знае Е така и няма изключения. Математиката в точните науки си има чисто приложен характер. Докато за вяра, свобода и пр. можем да спорим и както си писал във подписа си, до караница може да стигнем. Аз съм склонен да приема, че тези неточни категории, се пречупват чисто индивидуално и не могат да се учат както се учат точните науки. Не пледирам Митак. Мисля си. Виждам сега как се манипулират хората, толкова ли е трудно да си помисля и че в миналото са били изманипулирани? Това са неща, върху които е мислено много и още не са влезли в точните науки. Защо и аз да не помисля. Тук е най-подходящото място според мен, защото има знаещи и мислещи хора. Има ли някакъв проблем? Какъв е проблема? Да изкопам мумията дето е изманипулирала ли? С камък на врата, където си признава? Ако някой му се мисли по тези въпроси, супер. Ако не, пак супер. Gloster, нямам си представа. Доколко е имало изобщо общество преди дакажем 10 хил.год. Но пирамидите, Баалбек и др. мегалитни "съоръжения" някак не мога да си ги обясня с тогавашните технологии. За Баалбек казват, че римляните са построили храма върху вече съществуваща основа от три огромни каменни блока. От порядъка на 1000 тона. Основата май също е била на храм. Чий, за какво божество? Как се дяла и пренася 1000 тона камък? Преди 10хил.год. (или нещо от рода). Според мен който е правил този храм и ползвал сили, които сега не познаваме. Знам че звучи странно. Но също толкова странно ми звучи да изтъркалят 1000тона камък. Ако ние преди 500г бяхме намерили рисунка на сувалката, дали нямаше да си помислим, че това е някакво божество? Ако хабер си нямаме от физика и космос, как ще разпознаем сувалката като такава? Чудя се сега дали не попадаме в същата ситуация. Ако тогава са владеели някакви сили, те просто ги ползвали. Ако това е атеизъм значи може и такива да са били. Сега колко хора познават летенето в космоса. Ама Познават, т.е. да са способни да построят и излетят (и се върнат) в орбита? То дефакто няма такива, но дори и да допуснем че има те ще са изключително малцинство. По същия начин и тогава малцина може да са познавали разни сили. Знам ли. Митак, надявам се не ти развалям спокойствието като мисля в разни странни посоки. Просто допускам повече от колкото е прието в науката.