sirius

Разлика има разбира се, просто исках да подчертая приликата. И двата "процеса" включват вяра. При религиите се набляга на едно възприемане, описание на света, където има разни "сили", "души" и пр. Едни ритуали, които "имат" някаква роля с тези "сили" и пр. И вярващите възприемат "това което е" през призмата на това описание на света. Това си е нещо като самовнушение, промивка на мозъка. Затова съм резервиран за предаваното научно знание когато то не е разбрано. За мен е някак странно да се набива на някой закона на Ом ако той нито го разбира, нито се интересува. Сега си мисля, че преди Христос, е имало знания (познания; някой ги е разбрал и познавал) за същноста на човека, за възможностите му и пр. но са се загубили по едни или други причини. И когато в един момент сме дръпнали с науката(или още преди това), много от тези знания се обвиват в митове и легенди. Подобно би станало и с науката ако има тежка световна криза и процеса на пре-подаване на познания спре. Така теорията на Айнщайн може да стане легенда ако няма кой да я разбере и приложи. Сега от време на време се появяват хора със странни способности, които се губят в масата имитатори (шарлатани е думата), като самите те не могат ясно да опишат кое как защо.

Благодарности Митак! Върнах се в училищните години. Тогава ми бе много интересно. Сега също, но не чак толкова. Сега нямам силен интерес (за сметка на друга област), но съм сигурен че има хора с интерес. И такива с потенциален такъв. Те са най-важните за пре-по-даването на познанията в науката. Макар че, със сегашното ниво на познаване на материята, дори и да нямаше такъв закон, много бързо щеше да се забележи и състави. Чест прави на Менделеев, че с непълното познаване на атома е извел този закон. Още веднъж Благодарности Митак!

Жоро, имах предвид ако работи от къщи, което е често явление в бранша. В офиса ("кубчето"... "кааба"-та) няма начин да не се види още един комп. Все по често се ползват и т.нар. виртуални машини, може да пуснеш тема.

Ако може да се намеся малко ОТ. От дългия ми интерес към т.нар. паранауки и религии и нещо прочетено неотдавна, стигнах до извода, че Брахман(при индийците) Уакан Танка - при Сиуксите-тетон (нямам представа кои са и къде са) "Началото и края на всички светове" "Окото на Ра" "непроявеното, празнотата, която изпълва всичко това" Тангра - при ... вие знаете кой са едно и също "нещо", "наблюдавано" при определено състояние на съзнанието. Ако може да помогне при решаването на загадката.

Митак, дълго може да се спори колко е вяра и колко доверие. А доверието знаем, че може да се "гради" и много бързо. Аз за това пиша, че е вяра. Ако искаш, може и доверие да го наричаме. Важното е, че не го разбираме но се доверяваме (вярваме или приемаме). Когато не разбираме, можем само да сравняваме капацитети. Същото е и при религиите. Но там сравняват доста предубедено. Не знам до колко си запознат с религиозната вяра, но аз стигнах до извода, че тази вяра най-често е "сделка" от типа: Аз вярвам за да получа спасение. Ако разговаряш с такива хора, те ще намерят доводи за съществуването и валидноста на съответния капацитет и неговите твърдения. Това за тях са си сериозни док-ва. Като стигнахме до док-ва, има ли научно док-во че вярата, любовта, свободата същесвуват. Ясно, категорично, еднозначно, измеряемо, повторяемо и пр. Знам че философията се води наука, но според мен не е така. Комплексноста я споменах, защото има най-различни гледни точки, с най различни термини. И нерядко едно и също нещо има два различни термина в две различни теории. Нека да не забравяме, че във философията имаме предимно философи. Т.е. отделни автори, които си имат свое виждане. Често авторите са възпитаници на школа или течение във философията. Но основното е, че "това което е" е разгледано от индивидуална гл.т. В това отношение идеите в точните науки имат строго дефиниран смисъл. Точка, права, равнина, множество и пр. Само се опитай да дадеш определение на термина "факт". При точните науки се работи с материя. Тя се подчинява на закони. Колкото и комплексна да е някоя задача при точните науки, тя е решима(ако има решение). Трудно или лесно. При философията и религиите се борави с неща, които не са ясно дефинирани, всеки ги разбира както може, и от това излиза сложноста и комплексноста. Във философията също има доста противоречиви неща. Ето сега май второ семейно самоубийство - как ще се определи точната причина? С док-ва. Дали всичко ще е взето в предвид? Референдума. Нима гласоподавателя от Горно Пъпково има понятие от ядрена енергетика плюсове и минуси? Или просто не ни стига куража да прокараме каквото специалистите знаят и могат? А дали специалистите няма да са "купени" от някой? Това са сложни задачи и всеки има мнение. Това ако не е комплексност, здраве да е. Та референдума сега е един вид легитимизиране на решение на базата на "мнозинството реши". А мнозинството лесно се манипулира. Което е легитимно, но не е научно, решението де. Религиите съм убеден, че са "вкарани" в обществата умишлено, с цел заблуда и скриване на истината. Защото така хората са по-управляеми. Някои хора задоволяват нуждата си от спокойствие и най-вече отговорноста за живота си на някой "отгоре" като съответно задоволяват Неговите Напътствия. Това са много хора. Или чуството за собствена значимост с участието си в такива Големи Общества (на вярващи). Между другото, това чуство може да се задоволява и с участието в структури като науката. Май това чуство за значимост е по-познато като комплекс за малоценност.

Малко се издънил хайвана. Почти нищо нямало да му коства да вземе един компютър, да пусне китаеца в него (Remoot Desktop или нещо от рода) и шефа му нищо нямаше да разбере. Китайца ще влиза в неговия комп. и от него ще се логва във фирмената мрежа. И шефа му ще види неговото АйПи, а не китайското. Издънка, която най вероятно не се дължи на незнание, а на непредвидливост.

Абсолютно. Безкритично вярващите, как да го кажа, приемат една идея и вярват във всичко свързано с нея. Всъщност не е важно дали "всичко" или голяма, основна, част, а доколко проявават критичност. А критичноста (качеството и) зависи от разбирането. Повечето хора им трябва един дълъг период на интерес, внимание и усилия да стигнат до разбиране. Зависи от сложноста на темата. За Менделеев си прав. Имах предвид нещо, което се заучава като за изпит и после не може да се ползва. Все едно да преподадеш какво е таблицата на Менделеев, какво показва, да вдигнеш ученик, той да го повтори, и накрая да не може да сметне молекулно тегло на NaCl. Той първо трябва да стигне до идеята, (да я "схване") за атомно и молекулно тегло и тогава няма да има проблем с Менделеевата таблица. Примерно. Това е така и със закона на Ом, Архимед и пр. А хум.науки отделно. Вяра си е Митак. Може и приемане да му кажеш, но си е вяра. Приема се нещо с критичното мислене. Напр. аз имам някакви по/знания, но се е появил въпрос над моите възможности и питам във форума. Ти други съфорумци ми отговарят. И аз във твоя отговор намирам най-основателни аргументи. .... Ц... този пример куца Отнася се за нива където няма ясен отговор а хипотези. Например мога да приема струнната теория. Ако става въпрос за закона на Ом вече става дума за разбиране или неразбиране. Но нещата при идеите са много различни. Най-ясно са изразени във философия и религии. Там нещата придобиват комплексност (засукани като свински черва). При идеите (какво е вяра, надежда, свобода, демокрация, капитализъм, комунизъм и пр.) аз не виждам друга разлика между приемане и вяра освен... личното отношение.

Исках да кажа, че фактите "идват" когато имаме основата да ги възприемем като такива. Това може да се наблюдава в ежедневието. Т.е. интелектът ни да е развит до толкова, че да сме способни да разберем, да приемем фактите като такива.

Е, не така Ник. Вчера се бях засилил да те похваля за търпението, но в крайна сметка не си пуснах поста. За мен, това което пишеш и обясняваш има много смисъл. И хич не ме интересува кой дял и раздел на науката е и каква каращиска. И кой го е казал. Аз всичко си преценям сам, колкото мога. Просто нещата имат смисъл за мен. Виждам зависимостите, просто хайвана Ховстеде е вложил много повече труд и вижда (и извежда, описва) доста повече зависимости. Не го вземай навътре.

Добро утро Дорис! Разбира се, че са необходими факти. Ние започваме живота си с най-различни осезания и усещания. После идва видяно и чуто. Това са най-тежките факти - личната опитност. (когато е разбрана я наричам познание). И после идва мислене и разбиране. Т.е. не може да има мислене без факти. Колкото по-сложни въпроси започваме да си задаваме, толкова и повече факти ще търсим. Нормално. Мисля, че ние разполагаме с изключително много факти. Всеки ден ни се случват и виждаме най-различни неща. Това са много факти. И ние пропускаме една огромна част от тях. Защото нямаме интерес, внимание и пр. докато стигнем до разбиране. Още от малки започват да ни учат кое как да разбираме. Ако отраснем в гората няма да сме се развили толкова че да възприемаме, съзнаваме и разбираме. Както като малки се учим какво е влакче и пеперудка, така, постепенно възрестните могат да въвеждат и доста по-сложни неща. Които виждаме в ежедневието си. За да ги наблюдаваме, вече вниманието трябва да е насочено. Иначе просто си "зяпаме". А когато човек започне да наблюдава, започва и да си задава въпроси. От едно време нататък въпросите надскачат ежедневието и ... ето я науката. Или, другите които са си задавали въпроса и са отделили време и усилия да си отговорят.

Митак, по принцип споделям това мнение. Аз, лично. Обаче какво става ако трябва да се наложи? Кой ще е упълномощеният да цензурира? От кой? И той ще ми забрани да изказвам мнение? Това е насилие митак, става въпрос за кълбета. За това има закони и пр. И пак се намира начин да се прокара това или онова. Само погледни народното събрание. Рекламите. В СОУ-то най-често става прокарване на Менделеев. Защото най-често не се разбира, а се понаизустява някак. На доста от учениците им е все тая кой им прокарват. Затова ако ме питат и знам (особено познавам) - гледам да обяснявам. Предполагам и при теб е така - предпочиташ да обясниш как се решават задачи, от колкото да дадеш отговора макар и верен. Романе, ти даваш ли си сметка в историята колко вяра има? Ти лично колко неща лично си изкопал или чел/видял в оригинал? Това не е израз на съмнение в твоите знания по история. И не е нужно някой да ми доказва, че не е възможно всеки да изкопа/чете/види всичко в оригинал. Това аз го Разбирам. Просто да си дадеш сметка. Като видиш нещо в музея, как си сигурен дали е оригинал. Ако е копие, дали не е "пипано"? Много се надявам и вярвам, че разбираш. Вярващите в науката аз им казвам фенове. От тях няма отърване дори и в науката. Прочетох някои постове на Митака във връзка с химията. Аз нямам хим. познания за да го оценя. Но му вярвам. И си давам сметка за това. В този смисъл без вяра НЕ МОЖЕ. Това, което реално познаваме лично е една мъъъъничка част. В този смисъл, самата наука е изградена за да може учените да си вярват. А не да откриват вече открито и описано. Така че вярата е включително и в науката. Тук на вярата се придава само религиозен смисъл. Вярата, доверието "свързват" голяма част от личното ни описание на света. Щем или нещем. При точните науки е друго. Поне до т.нар. средно обр. Има си опити, експерименти и пр. И ПАК някои не вдяват, но това е друг въпрос. За вярата вече писах. Гравити, ти вярваш ли, че Хигс бозона съществува, или сам си провел експеримента и Извода, че съществува. Съществуването на Хигса Факт ли е? Или вярваш, че е факт. Това не го пиша защото се съмнявам в знанията ти! Самата дума ФАКТ е много спорна. И тя е свързана много със субекта. За един нещо е факт, за друг - не е. Свързано е и с вярата и с разбирането. По принцип е така Романе. Но... поправи ме ако бъркам някъде.. Адреналина не се ли повишава при екстремни ситуации? Ако се възприемат като такива (ситуациите). Може ли думи да предизвикат екстремно възприемане на ситуация? Та и сега. Кой е минал по пътя на Еленко (аз не го знам), да е прочел каквото той е прочел и да се е опитал да навърже нещата, та да НАЛАГА мнение. Та да прокламирам и аз накрая : Не прокламирайте науката, обяснявайте я. Аз науката не я виждам като източник за наизустяване на "факти". А школа за разбиране и МИСЛЕНЕ. Живи и Здрави!

По повод на темата "Произходът на прабългарите остава неизвестен" на Last Roman. Историята е сложно нещо и е под влияние на няколко нива: факти, тълкуване и политика. Ако вземем за пример розетата, тя е намерена на точно определено място и по нея има едни символи. На това място може да е попаднала и от други земи. По принцип. Търкуването на споменатия факт може да се пришие към различни виждания/теории. Други да пришият вече пришитото към нещо друго. И т.н. Сегашната ни политическа/държавна позиция може да има изключително отношение към някои теории и те да се подтискат по един или друг начин. И обратно. А както и заглавието на темата казва, произходът на прабългарите остава неизвестен. В тази неизвестност виреят различни хипотези, подхранвани къде научно, къде от пристрастие. А може би е известен, но не е постигнато съгласие за да "влезе" в науката история. Историята е нещо, към което има най-много отношение. Лично, групово, държавно. Аз учих история (в училище) преди 89-та и едно, че не ми бе интересна и второ вече виждах какво предимство се дава на идеологическата страна. Сега да кажем, че не чак толкова, но нима няма? Аз не виждам как историята може да вземе толкова много неща предвид за да е пълна, цялостна някак. Дали си струва е много хубав въпрос. Ами тези, за които си струва - обсъждат. Или поне слушат. Но пък, какво касае един учен какви безумици се обсъждат, нали той си знае умиците. Наскоро пуснах коментар, че някакъв от техн.екип на Чалънджър е знаел и имал док-ва че има проблем със сувалката. Той е участвал, знае за какви усилия и средства става дума. И как той няма възможноста да се намеси да спре ... процеса. И гледал и само се молел да се размине. Като става дума за историята всичко е тооооолкова назад във времето, толкова по-малко риск, средства.

Разбира се. Меко казано. Не само че всеки има право, но и никой не може да му го отнеме. До колко другите ще приемат неговото мнение е съвсем друг въпрос.

Хубав въпрос. Сега, със задна дата, можем да видим/разпознаем възраждането в миналото. Какво би било развитието(сега или в бъдеще), което следващите поколения биха нарекли/разпознали (второто) възраждане?

Привет, аз бих чел с интерес всички аспекти свързани с парите.

Надявам се бавно да спада и влиянието на религиите.

Митак, разбирам ти мисълта. науката знае за сънуването защото е масово явление. Представи си, че това явление е супер рядко. От рода на един на 50 поколения. Тогава сънуването няма как да се приеме като факт въз основа на общоприетост. Тогава науката няма да знае и че сънуването съществува. По същия начин нямам док-ва за "нивата". Знам за тях, чел съм, но прочетеното не влиза в областа на науката. Нивата са описани по един или друг начин в много стара литература. И сега има автори, които пишат. Аз самия започнах да навързвам всичко прочетено в едно съвсем наскоро. Досега всеки автор изглеждаше като фантастика, да се чуди човек да му вярва ли или да му помага. Като ви чета си мисля, че само моя дълготраен интерес в тази насока може да ме е довел до възможноста за някакво зглобяване на пъзела (или поне да си мисля така)(кимате ли разбиращо ). Където материалния свят е част от едно голямо цяло. Иначе прекрасно ви разбирам, науката прекрасно си работи в областа в която е конституирана - материалния свят. Но не знам кога ще стигне до цялото. До колкото разбрах, само човека има възможността да разбере и изпита(познае) цялото защото има тези другите "нива" или "центрове". Лъха на религии нали? И аз така си мислех. Писах преди за разликата между знание и познание. Според мен е много важно да се прави разлика. Понеже човека е основния фактор в науката, той е носителя на познанието. Описаното по подходящ начин познание(познатото от човека, отделния индивид, който се е занимавал с дадено нещо) е науката, знанието. Знанието(като книга, учебник) е описание на познанието, познатото (от някой). Знанието(при човек) е информативно(за него) само ако е свързано с познанието/разбирането му. Напр. за мен, формулата на някое засукано съединение и да я науча, ще е наизуст, без разбиране, защото съм много зле по химия. Това имам предвид под знание. Ще знам формулата и ... дотам. Ако съм в час по химия и ме интересува тази формула, тогава тя за мен ще е нещо информативно (тук малко се смесват познание и разбиране, както и да е). В крайна сметка, всеки е свободен да има какъвто си иска интерес и съответно да научава и разбира (познава) която си иска от посоките на необятното знание. Много ми е интересно да си обясня интереса. Що за нещо е, как се появява и изчезва, кое го "движи". Изглежда е нещо фендаментално, от което зависят много неща при човека. За протокола. Нямам ЛС от Митака, още не съм решил дали да открия тема за науката.

тук моят пост за Шпага остана на предната страница, да не го пропуснете Гравити, сега се сетих, че хипнозата е изучена донякъде.

Мдаам, не знам има ли смисъл да се напъвам. Пак се сещам за съня и сънуването. Него виждам за най-"близка" отправна точка. Ярки сънища, повтарящи се сънища и пр. В съня имаме възприятия най-различни. Науката е извела определени зависимости между съня и мозъка. Но няма инструментариума да види, провери нашите възприятия в съня. Значи имаме нещо, което възприема и това не винаги са познатите сетива. Напр. може в съвсем топла стая, да сънуваме студ и урагани. Нещо в нас е възприело нещо и го е интерпретирало като друго нещо. В будно състояние, възприемащото в нас възприема добре познатите ни сетива. Или пък. Как се възприема обидата, кое в нас се обижда за да го проявим после и ние я в думи, я в дела ? Или пък от обида да хванем инсулт. Обидата осезаема ли е, кое е сетивото? За да не се откланяме от философията, ще предложа да обсъдим един вариант. Ако човек има няколко "нива", или центрове и най-осезаемото е материалното. Науката е развита на база на материалните ни сетива. Имам предвид т.нар. природни или точни науки - където закона няма изключения. Имаме уреди, които мърдат стрелки, показват цифри и пр.неща, които ние възприемаме. Уреда реагира на магн.поле и ние виждаме. Човека има възприятие напр. за светлина, но не и за магн.поле., нямаме сетиво за него. Та дали е невъзможно възприемащото в съня да е от някакво друго ниво, присъщо само на живите организми и специално - хората. Т.е. възприятието да е изключило физическите ни сетива и да възприемаме от друго ниво. Дали екстрасенсите нямат по някакъв начин по-лесен достъп до това "сетиво"; или начин на възприятие. Мн.интересни примери с животни има също. Възможно ли е да има протичащи процеси в "другите нива"? Ако има "нива" и процеси в тези нива, и някои ги възприемат, като как ще ги ни ги опишат, на нас, които не възприемаме? Само по принцип, философски, логически - възможно ли е да е така?

Привет, наистина съжалявам за тона, май си права. Имам си трески за дялане Накратко основните моменти в темата дотук. Според мен: Мисълта ми е във връзка с това че НИЕ, субектите, а не науката допускат грешки. Кое е познаваемо и кое не. Мисълта ми бе относно връзката НИ (като субекти) между непознатото и науката; и абсолютно непознатите неща. Обясненията обаче не бива да противоречат на фактите. Едно непотвърдимо научно твърдение автоматично остава извън областа на науката. (По-разбираемо щеше да е: научнонепотвърдимо твърдение) ..., че човек трябва да отхвърли всякакви учители и гурута, и да тръгне сам да търси истината . Мислене и памет. (Как са свързани и дали имат нещо, което ясно да ги разграничава.) Ами това правя. Аз като човек си задавам въпроси, и като такъв търся отговори и като такъв преценям дали отговорите ме задоволяват. И дори се опитвам да си отговарям. Науката е продукт на въпросите, които ние хората си задаваме. Ето отговор на някои от въпросите. Това го написах не защото е гносеология. Доскоро нямах представа че епистемологоя и гносеология съществуват като думи. Поставих въпроса за ограничението на науката, зададено още в дефиницията и. Но никой не обърна внимание в тази посока. Науката по дефиниция не го разглежда, само ние, като хора, можем да го разглеждаме. Както и като хора сме създали науката.

О, Дорис, Съжалявам ако ще те разочаровам, но всичко си е намястото. Философията предполага мислене. Но от страна на хората. А ние сме хора... си мисля А аз те питах ТИ как преценяш, а не философията. Ми каквото излезе Дорис. Поне ще ми остане удоволствието да помисля малко с теб

Дорис, зададох ти ясен въпрос, а отговаряш неясно. "техничарски" може да се тълкува доста широко. Епистемологията ли преценя вместо теб? Колко от добре мислещите са учили епистемология? Ако не са учили, означава ли, че трудно мислят? В0081, Роман ме изпревари, мисленето свързва наличната информация, паметта. И наблюдаваното разбира се. Значи при една и съща информация, някои ще мислят по-добре. Тестовете за интелигенстност не са ли нещо такова?

Дорис, как преценяш дали вече обмисленото, от другите, е факт/вярно?

Остави "фактите" дето не споменавам, Дорис. Тук се опитах да посоча ограниченоста на научния метод. Ако това не се изясни, няма никаква нужда от "факти". Как мислим. Ние хората. По-конкретно, как преценяме? Как като чуем твърдение, преценяме дали е факт или не. Малоум добре спомена условията за "правилно мислене", но доколко са изпълними те. Особено ако човек мисли за неща където не е специалист. Та според мен, подходите ни при "сблъсък" с ново за нас твърдение са най-общо: -да, това съответства на това, което вече знам, че е вярно. -не, това не ... същото. Ако сме прочели нещо от доверен източник, и по-късно ако някой твърди същото ще се съгласим. Това е доверие. И нашето "мислене" се свежда до сравняване с вече запомнено. Ако сме прочели нещо от доверен източник, и по-късно ако някой твърди нещо различно, ние сравняваме: Е ли този дето ми говори спец от равнището на това дето съм чел? Ако е, най-вероятно да се съгласим. Ако не е, най-вероятно няма да се съгласим. Това е сравняване на авторитети. Пак доверие. Ако човек има сериозно разбиране по въпроса, едва ли ще се повлияе от авторитет. Той сам ще навърже точките и ще се съгласи или не. И ако бъде запитан защо, ще може да "върне лентата" към питащия до нивото на неговото разбиране. Което сериозно погледнато често си е цял цикъл лекции, ако нивото на питащия е ниско по въпроса. Та ако се замислим "какво е факт", нещата винаги водят към нас. Или разбираме факта, или се доверяваме на авторитет. И двата случая НИЕ приемаме или не "факта". Писах по едно време за личното "описание на света" -има връзка. Това описание започва в детството и с възрастта се променя и накрая (често) "втвърдява". Но на тези процеси се обръща много малко внимание в училище. Повече внимание се обръща за изгрждане-формиране и втвърдяване на описанието. Затова хората сега са толкова контролируеми. Статията, която цитира Историк е супер: - Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие.