sirius

Гравити, какво е реално и какво нереално, е много стар въпрос. И мисля не е решен изцяло. Във физиката нещата са ясно дефинирани. Какво значение има за реалното, дали аз съм "съгласен" или не? --- Южняк, явно виждаме различни неща в Кастанеда. Ако гледаме гибелта, какво да кажем за Калашников и Форд. Не си заслужава да се впускаме в такава посока. Тъкмо видях това: Не можах да зацепя точно за какво става въпрос. Но ако става въпрос за червеното, то и Кастанеда (който всъщност само предава както може "шаманските" неща, казва това червеното.

С първата част съм напълно съгласен. По принцип. Но никой не може да определи точно: -какво е "много добра" подготовка -кои са всички известни факти. (известните факти подразбира това) Мисленето, тълкуването и същноста, която споменаваш са в нечия глава и тази глава Е основния фактор да приеме мисленето си за правилно. Науката е една система, която включва установен, приет начин за проверка на твърдения От хората участващи в (приели) този апарат. Втората част отговаря напълно на изискванията на тази приета система наука. Но, не означава, че непотвърдено от независими учени твърдение (изречение) не е възможно да е вярно. Опитай се да дефинираш ясно и еднозначно думата "факт" и ще разбереш, че зависи как(от кого) се разглежда. За науката, непотвърдени изречения и твърдения не са факти. По условие. Така е. Това е. Точно това условие е полезно за науката като изключва непотвърдени твърдения но и я ограничава да разглежда само потвърждаеми твърдения. Ако някой твърди: "боли ме главата". Това твърдение факт ли е, научен ли е, възможно ли е да е верен? Това е "всеизвестно", прието за напълно възможно да е вярно твърдение. Но ако твърдението е: "Мога да излизам от тялото си"? Това е непотвърдимо научно твърдение и с това автоматично става извън областа на науката. Възможно ли е? Кой ще определи ако науката я няма тук по условие. Това е. Това е разграничението, което искам да покажа.

http://m.youtube.com/results?q=%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B7#/watch?v=reT8a-X8PcQ

Абсолютно съм съгласен Жоро. Това предимството на науката. Мисълта ми бе относно връзката между непознатото и науката. В темата за мултивселените. И еволюцията. Всичко е изведено математически коректно... при дадените условия. Но едно от условията бе квантов процес да се приложи към макро тела. И квантово явление да е причината за множене на вселени/светове. Нали има закони за запазване на енергията? Мисълта ми бе относно абсолютно непознатите неща. Тези, които преобръщат (евентуално) разбирането ни за познатите. Напр. имало е разбиране, че земята е плоска и пр. и изведнъж... тя е кръгла, обикаля около слънцето и пр. Неща коренно трансформирали разбирането ни за земята, слънцето и пр. Тези неща не се случват всеки ден, но се случват. Телефона в джоба ми би бил абсолютна фантастика преди 300г. Това са т.нар. явления- черни лебеди, непредсказуеми. Та какво прави един нармален, образован човек ако изведнъж му се случи "излизане от тялото". Най-вероятните два подхода: отхвърляне ("аз си въобразявам" или отиване на доктор, който ще го гледа с интерес. А "явлението" дори не е непознато, има добри книжки от подобни автори. Сънуването е процес, който си обясняваме с мозъка. Ами ако обяснението не е само в мозъка? Какво правим? А обяснението с мозъка е "трудно" ако се сравни с вече писаното извън науката. Разбира се, ако отсееш многото плява. Ако човек има още n "нива" които работят в него а ние знаем в подробности за едно и нищо за другите? А в момента науката е конституирана така, че да задълбава в единия аспект. Което няма лошо по принцип. Но като хора, ние би трябвало да знаем и за другите ни нива (или аспекти). Причината да не им обръщаме сериозно внимание е, че всичко е оплетено в религии, вярвания и маса "безинтересна" литература тип Коелю или Упанишади. И много автори, къде с опит, къде с фантазия. И човек не знае от къде да почне и дали такова нещо изобщо има. И ако няма "дар" и/или силен и дълготраен интерес (предпоставка за внимание и мислене по тематиката), най-много да попадне в система вярвания (религия). А като се обърне човек към науката - ясен, чист път, отъпкван дълги години. Започваш от А и Б и кеф ти физика, кеф ти история, кеф ти психология. И много от разумните хора залагат на сигурното. Което си е нормално. Живот и здраве, като отворя тема за науката, ще опитам да разгледам всичко малко по-подробно. И по-отдалеч. Щото като се видят ограниченията на науката (основно породени от нашето отношение), би могло да се види по-ясно голямата област свързана със субекта човек. Има досег с психологията.

Абе не знам. Тия хора са ми странни. И като общество. По нашия край, някой като врътне, най-много да го избие на сериен (не масов) убиец, изнасилвач и пр. Или пък да си пуцне противника (или близките му). Но това да стреляш по деца не мога да си го обясня. Интересно явление. Не мога да си го обясня задоволително.

Гравити, интереса ми към Червената Шапчица се загуби от доста време. Но ако ти имаш интерес, отвори тема. Митак, Автора на темата питаше за едни "положителни" и "отрицателни" енергии. Но въпроса бе толкова широк, че е трудно някой да отговори задоволително от която и да е гл.т. Аз може да не съм спец по физика, но съм я учил 5г. и си имам понятие. Човека не питаше за такива. Спомена психиката, където съм чел откъслечни неща и не съм чел за енергии. Но съм чел МНОГО от т.нар. паранауки (екстрасенси, шамани, ОИТ, прераждане, в последно време и (косвено) Веди, Упанишади и пр.) и на доста места се споменават разни енергии. И разни техники, свързани с тези енергии. Това, което съм извел за себе си е, че хората пишещи за тези енергии са два вида. Едните "виждането"(или усещането) го имат като "дар", по рождение и другите, които с разни техники развиват разни способности. И един трети вид, които нито имат дар, нито се интересуват. (Но могат да имат отношение) Установих също, че има огромна част посредствена литература, свързана с вярвания, ритуали, "бъдете добри" и пр. Има я, това е. Но аз като чета нещо, си задавам въпроси. Ето един примерен ред на мисли: "Трябва да сме добри и да си помагаме" > Защо трябва? Какво имат предвид под "добър" и под "помощ". И започвам да търся книги с тези отговори. И пак въпроси. И така започнах да отсявам автори, които "проповядват" или имат дар, но не разбират как стоят нещата. Има автори, които много добре си дават сметка кое разбират и кое не. И си задават въпроси. Така интереса ми тръгна от "шамана" на Кастанеда и стигнах до там да чета за внимание, воля, намерение, Его и как са свързани с "шаманските" възможности. И се оказа (аз открих(топлата вода), разбрах), че ние сме комплексни същества и медицина и биология изучават материалното тяло. Психологията засяга другите "части", и останалата част (от цялото човек) не е засегната и не е в областа на науката. Но е описана, къде разбираемо (за мен) къде замЪглено, в книгите. Та в тази нематериална част, казват, че текат енергии. И тези които казват, нямат подготовката, която ти имаш предвид. Аз мога много да пиша за прераждания напр. но се съобразявам къде се намирам и го избивам на философия. Която тук се възприема като знаенето на творбите на един или друг известен философ. Да не се задълбаваме. Та има хора опитващи и постигащи и те нямат дори малка част от знанията, които имаш предвид в точните науки. Само една бегла аналогия: колко математика и физика е необходима да се научим да караме велосипед? Да не разводняваме темата, моля те, ако ще отговаряш на този въпрос - в новата тема. Тя ще е повече философска (мислене) от колкото научна (в строгия смисъл). Ще отворя една тема за науката. И не се изплъзвай с "щото не виждам какво мога да кажа конструктивно (но мога да критикувам де)". Щом можеш да критикуваш, значи имаш мнение и разбиране Ако това до тук смяташ че е брътвеж, пиши ми на лични да не отварям тема.

Митак, можеш ли да се опиташ да дефинираш 'достатъчно подготовка'. Достатъчно за какво? И дефинирането да е точно. Като напр. закона на Менделеев. Без изключения. Отговор на въпрос: Споменах какви опции имам. Не какво правя. Ако виждаш други опции пиши. А каква е работата на науката е доста философски въпрос. Ако искаш да отворим тема?

Чудих се как да кръстя темата хем да не е противонаучна (защото не е), хем да не е паранаучна (щото и такава не е). Тъкмо гледах това филмче. Накратко. 1963г италианците правят най-високата язовирна стена в Европа. Наемат професор геолог да провери доколко е устойчива околноста на язовира на свличане. Ходят, обикалят, дълбаят дупки да видят надолу как е. Проверяват. И заключават, че големи свличания не може да има - безопастно е. Пълнят постепенно и наблюдават. Появява се свличане и те регулират скороста му чрез нивото на водата. Били са сигурни какво правят. Очаквали са при свличането да се образува "цунами" до 20м. Оставят нивото 25 под максималното. Изведнъж свличането набира скорост и "цунамито" е над 200 (двеста)м. И основнага "грешка" е, че не са стигнали до слоя глина над който има варовик. Един от няколкото уреда за показване нивото на подпочвена вода показвал странни и необясними нива и го игнорирали. А точно той показвал наличието на глинения слой. Мисълта ми е във връзка с това че НИЕ, субектите, а не науката допускат грешки. В случая не са допускали наличието на глинен слой и са пренебрегнали показания на уред. И сега, "креациониски тези не са желателни" е пренебрегване на възможност. А ние сме достатъчно сложни същества, за да сме сигурни, че знаем основните си "съставки" (материя и психика(най-грубо)). .... Преди това гледах за совалката Чалънджър. Там е имало един, който видял бустерите на предната совалка и разбрал, че едни гумени уплътнения не се държели както трябва в студ и замалко не дали фира. А Чалънджър ще излита в по-голям студ и се опитал да отложи старта. Обаче голямата пропагандна машина вече е задействана, "първите цивилни в космоса", и едно отлагане ще е голямо главоболие. Пренебрегнали човека. Той очаквал взрив при старта. Е, не познал, взрива станал на 73-та сек. Разбира се и други неща излизат като причина, но ако пръстените са работели нормално нямало да се стигне до взрив. И двата случая са за неща, които са познаваеми. В първия случай не са се усетили за глинения слой, а във втория са пренебрегнали солидни аргументи. Какво остава, ако и идея си нямаме какво не знаем и си имаме добри обяснения?

Нее, разпечатки и заплахи едва ли ще мръднат депутатски задник. Това да знаете: депутатския задник е странна птица, не го ли ритнеш - не излита

До колкото знам, има разлика между термините 'енергия' в науката (особено точните) и при биоенергетици/екстрасенси и пр. аз тях ги слагам (за себе си) в категория 'можеби'. В индийските книги също се споменава за различни енергии и канали. И с нашите емоции влияем върху тези потоци. Ясно е, че науката не е потвърдила съществуването на тези енергии. Ясно е, че има много противоречиви неща по темата. Моите опции са две: -чакам науката да потвърди или отхвърли (доказано, категорично) тези неща -сам да се опит(в)ам да стигна до тях Вижда се, че и двете опции са доста далеч от мен. Но аз съм самостоятелна единица и имам възможвостта сам да преценям като не си затварям очите и за двете възможности.

Имаше една тема за най-малката държава. За дребни стотинки ще ги позлати и ще се сдобие с по-ниски данъци. Или направо да им купи държавата.

Романе, аз може да мисля грешно, но не съм несериозен. Ако ние имахме възможноста да долетим до планета, където най-висшия вид е маймуни, и ако имахме възможноста да променим гените им така че след време да добият способност за хвърляне и хващане (примерно), те(маймуните) после как ще разберат, ще си докажат, че е имало намеса и не е било само еволюция(или обратното)? Аз не съм тук да споря или налагам визия, само гледам да разсъждавам. И (си) задавам въпроси. Чел съм че и пчелите имат метод за комуникация и имат общество. Малоум спомена нещо интересно - има различни нива на действие: инстинкт, ре-акция(която може да се заучи; условен рефлекс) и акция - осъзнато действие.

ОТ Гравити, що си мисля, че това в скобите не е вярно?

И за мен, обяснението, че използване на мозъка защото се налага е несъстоятелно. Във връзка с "отделянето" от другите маймуни. Нали и на сегашните маймуни им се налага. Какво става при случай "Тарзан"? Дете отгледано от животни е от трудно до невъзможно да се възстанови като човек. Не съм чел за случаи на маймунчета отгледани от човеци да са станали хора. Значи имаме нещо фундаментално различно. Ред на мисли, не че съм спец. За да се ползва мозъка, трябва да сме наясно че го имаме. По някакъв начин. Не може от зор да се ползва. За мен хипотезата за външна намеса ми звучи толкова правдоподобно, колкото и еволюционната. Е двете имат тежки недостатъци за да се приемат без компромиси. И двете заслужават да се мисли по тях. Последната "креационистка" "хипотеза", която съм срещал, предполага намесата на по развити същества в един период, липсващото звено, след което се оттеглят. Възможно ли е? Ми възможно е. Като се допусне тази възможност. Нима сме способни да различим по-развити същества. Нима знаем в коя област могат да са по-развити? Обсега на науката е... в обсега на науката. Нататък какво е... не е обект на науката. Но не означава че го няма. Или има. Доста от фундаменталните открития са станали неочаквано и в неочаквана област. Сещам се за откриването на радиоактивноста. И ако се върна на "хипотезата", ако външното влияние трае хиляди години и маймуната тъкмо и присветка, че може да хвърля и хваща, до напр. използването на елементарни елементарни сечива. През този период те едва ли ще оставят някакви следи от "намесата". И съответно, само може да се чешим по главата.

Може ли да се определи колко е Еверетовото ускорение и от какво зависи. Аз още не мога съвсем да си навържа нещата; това Еверетово ускорение го свързвам директно с квантовите явления. Защото и той изхожда от тях. Може би някъде не зацепвам както трябва. Въпроса от какво зависи Ев.ускорението ми е много интересен. Какво пречи на еволюцията да протече с още по-голяма скорост? До къде води всъщност еволюцията; има ли някакъв краен резултат? Дали не можем да предвидим този краен резултат и сами да стигнем до него; без да чакаме еволюцията да ни "закара" до него?

Южняк, как би се обяснило това, че точно хората са еволюирали СЪЩЕСТВЕНО от един "момент" нататък. Ако има Еверетово ускорение, то не би трябвало да е избирателно. И да наблюдаваме такива, съществени, еволюционни процеси и при другите видове. Сещам се, че вирусите бързо си сменят... нещо си (не съм спец тук), но качествено не са еволюирали.

Южняк, т.е. ние сме квантово реализирана възможност от огромното число възможни такива? Един вид квантово ускорение на биологичната еволюция?

Предполагам и да не се отвлича вниманието на пилота. Понеже това е първи полет, много неща могат да "излязат" . А и не само да "излязат", по принцип не се знае дали изобщо ще литне, като литне как ще се държи и пр. и пилота трябва да действа бързо. Един вид, колесника е последна грижа при първи полет.

Аз мисля че и сега много се "краде". По едни или други заобикалки. Например, Едисон като измисля лампата, други веднага да могат да я произвеждат. Така дост бързо цената и ще достигне минималната и ще има далеч по благоприятен ефект върху всички други сфери. А не да се чакат години докато се освободи патента. Или пък цената на авторското право да е фиксирана. Всъщност нямам НИКАКВА представа от авторско право, може и сега да е така. Щото наистина някак не не виждам като добро една художествена книга да се отпечата с "друг автор". Или без автор. А какво ли би станало, ако може и да се префасонира книга според погледа на "друг автор". Така идеите биха се разливали като лавина. В момента това става в интернет. Някой му хрумва идея и я изтипосва някъде, друг я прочита и я изтипосва, същата или префасонирана, другаде. И така. Но може да се случи да види идея във форум, да я реализира и патентова. И да я дои докато може, спирайки другите да се възползват от същата идея.

На принципа идеи и знания да са за всички и да няма "собственик" на идея или авторско право. Дали сега нямаше да сме далеч по-развити?

За Много Години Живот, Здраве и Щастие! Да се включа и аз в масовите честитки (В честитките си личат основните ценности в живота. Да не ги забравяме.) Тунелния ефект е типично квантов... това всъщност е явление; не съм сигурен дали би могло да се нарече процес... (квантов)-о яление. Навремето учихме за тунелните диоди. Сега са ми бедни знанията къде се прилага. Ако разширим малко "определението", свето и фото елементи(диоди, транзистори, слънчеви панели и пр.) Ако още се ширнем, дори и обикновените лампи с нажежаема жичка могат да "влезнат" за пример. Нека още се ширнем. Самата тема е зададена много коректно и се "разцепи" на много места. От наблюдатели. И разбира се, вече не е същата. Между другото, ровейки да си припомня някои ползвани тук понятия, попаднах на блога Първи стъпки в Квантовата Механика , който ми задоволи търсенията и е написан достъпно. И много отговаря на първоначално зададената тема.

едно е реалноста, колкото и да е относителна и съвсем друго е нашата реакция или отношение към нея.

Може би Южняка има нещо в предвид за да стартира темата и няма да я "цепя" с моето мнение. В моя свят, се опитвам да прилагам критично мислене към всеки. По тази причина разглеждам реда на мисли на Еверет, както бих разгледал и всеки съфорумец. Е, не бих дал точка на Еверет ако става въпрос за физика. За философия по бих. Накратко моя поглед. Определено ми е интересно как ще се развие темата.

Въпроса е дали става разцепване.

Хареса ми написаното в линка на Гравити. Не съм добър по езиците, но ще се постарая да преведа поне встъплението. По смисъл. Както аз го разбирам. Моля поправяйте/споменавайте поне грубите ми грешки. 1. Встъпление Фундаменталната идея на Интерпретацията на МултиСветове (ИМС), въведена от Еверет 1957 е, че има огромно число светове във Вселената в допълнение към света, в който сме. В частност, всеки път когато квантов експеримент с различни възможни резултати с вероятност различна от нула, всички резултати се осъществяват, като всеки е в различен свят, дори и да знаем само за света с резултата, който сме получили. Всъщност, квантови експерименти имаме навсякъде и много често, не само във физичните лаборатории: дори премигването на старата флуоресцентна тръба е квантов експеримент. Интерпретацията на Мулти Световете съдържа две части: i Математическа теория, съобразяваща се с еволюцията (във времето) на квантовото състояние на Вселената (една; отделна). ii Правило, което прави връзка между квантовото състояние на Вселената и нашите наблюдения/опит. Първата част всъщноста си е обобщена от уравнението на Шрьодингер или от релативистичното му обобщение. [тук нещо ми се губи, сори] Това е строга математическа теория и не е проблематична философски. Втората част вече въвежда и "нашите наблюдения/опит", които нямат строга дефиниция. Допълнителни трудности при съставянето [определянето] на втората част следва от факта че човешките езици са развити във време когато хората не са подозирали съществуването на паралелни светове. Това обаче е само семантичен проблем. ...................... 2.2 Кой съм "Аз"? "Аз" съм обект, като Земята, котката и пр. "Аз" се дефинира към определено време от пълното (класическо) описание на състоянието на моето тяло и мозък. "Аз" и "Лев" не се отнасят за едни и същи неща (дори и моето име да е Лев). Към настоящия момент има много различни "Лев"-ове в различни светове (не повече от един във всеки свят), но няма смисъл да се каже, че сега има друг "Аз". Аз имам отделно, точно определено минало: Аз съответствам на отделен "Лев" в 2002, но Аз нямам добре дефинирано бъдеще: Аз съответствам на множество от "Лев"-овци в 2010. В рамките на ИМС е безсмислово да се пита: Кой Лев ще бъда Аз в 2010? Аз ще съответствам на всички тях. Всеки път когато осъществявам квантов експеримент (с няколко възможни резултата) само ще ми изглежда че получавам единствен резултат. Всъщност, Лев който получава този точно резултат ще мисли така. Обаче този Лев не може да бъде идентифициран като единствения Лев след експеримента. Лев преди експеримента съответства на всички "Лев"-овци, които получават всички възможни резултати. Този подход към концепцията за персонална идентификация изглежда някак необичаен, но е приемлив ако се разглежда ритично (в светлината на критичното разглеждане на) според идентификацията по Парфит 1986 [тук може да съм объркал нещо]. Парфит има предвид някои изкуствени ситуации при които личност се разделя на няколко копия и твърди че няма добър отговор на въпроса: Кое копие съм Аз? Той заключава, че личната идентификация не е съществена когато се разделям.