Шпага

Сканер, благодаря ти за изрядния отговор! И предварително се извинявам, ако проявявам несхватливост с въпроса си: Както си казал, "движението на обектите се осъществява по геодезичните линии, формирани от разпределението на материята и енергията." Добре, но това разпределение на материята и енергията би трябвало да е нещо променливо; нещо динамично. А поради тази причина и самите геодезични линии, формирани от съответното разпределение, би трябвало да са променливи. Някъде в далечния Космос материята и енергията може да са разпределени по най-причудливи начини, при които геодезичните линии да изглеждат дори така странно, както на тази картинка: Е, при такава геодезична линия какво ще бъде "свободното падане" на тялото -- например на падащия асансьор? Не е ли очевидно, че за да следва линията, въпросното тяло доста често, ако не и постоянно, ще трябва да търпи някакви ускорения? А ускорения и свободно падане май са напълно несъвместими понятия...

Въпрос: След като според Общата теория на относителността няма гравитационни сили, нито гравитационни полета, колко са фундаменталните взаимодействия, приети от тази теория? Гравитационното взаимодействие не би трябвало да е сред тях

Не знам дали е подходящо да го наричаме постулат. Или е по-правилно да бъде определен като "Всемирен закон". Но така или иначе, ако приемем за правилно това описание за сила: Лесно можем да стигнем именно до извода, че всъщност всички сили са с ентропиен произход, просто защото взаимодействията -- чиято мярка се изразява чрез тези сили -- се развиват/протичат/ във времето. А тъй наречената "стрела на времето" винаги е в посока на нарастване на ентропията, т. е. на хаоса.

Сканер, за да не объркваме темата на Втори след княза, ще те питам тук: Специално за гравитацията въпросът дали силата е ентропийна, или не, май е безсмислен. Все пак нали според Общата теория на относителността въобще няма гравитационна сила. По същата логика според ОТО и понятието "гравитационно взаимодействие" изглежда безсмислено, но в такъв случай фундаменталните взаимодействия биха се оказали не четири, а три... ?!

Този постулат от къде се пръкна? Доказателства? Пръкнал се е от Big Bang -- т.е. от Големия взрив. От тогава вилнее ентропията:

1. Не знаем колко измерения има Вселената -- 4 или 11 или 20... 2. Познаваме, при това доста повърхностно, само 5 или 6 процента от материята в тази Вселена. 3. Собственото ни съзнание и до ден-днешен продължава да е една от най-големите загадки за учените. Обаче тези факти въобще не те спират да твърдиш с абсолютна категоричност, че същата тази Вселена -- вкупом с непознатото ни наше съзнание -- се "управлява" от въпросните четири взаимодействия. Наистина завидна нАучна увереност, особено като се вземе предвид че е подпряна предимно на дефиниции. А както знаем никак не са малко дефинициите, които впоследствие са се оказвали погрешни... Ами... браво

Кой знае? Ти например сигурен ли си, че не се "вземат" от тъмната енергия, за която науката все още не е установила почти нищо друго, освен това, че съставлява около 73 % от всичко, съществуващо във Вселената?

Въпрос. Как споменатите взаимодействия "управляват" следния процес: Почива си един човечец на спокойствие в леглото си, но внезапно си спомня някакъв стресиращ инцидент, сполетял го преди години. И хоп! Надбъбречната жлеза се активира, произвеждайки адреналин, сякаш -- макар и в по-приглушен вариант -- човечецът отново преживява онзи някогашен стрес. А този човечец, или всеки друг, може и умишлено да си припомни някакво стресиращо събитие -- т. е. само чрез съзнанието си да задейства системата за "производство" на прословутия хормон. Или да си спомни нещо тъжно, като по този начин "произведе" сълзи... И т.н. Е, в горните примери не се ли оказва, че всъщност съзнанието /мислите, чувствата/ са тези, които управляват "фундаменталните" взаимодействия?

Сканер, а не е ли по-правилно да се каже, че: Материята взаимодейства чрез своите качества /свойства/?

При положение че нито времето, нито пространството биха съществували без наличието на материя - че те са нейни атрибути и т.н. - не мога да проумея защо така категорично се отхвърля вероятността самото пространство-време да взаимодейства с другите обекти във Вселената. Защо задължително трябва да приемем, че неговото огъване-изкривяване се дължи само на някакви промени в геометрията му, вместо поне да предположим, че тези промени в геометрията му са предизвикани именно от взаимодействията му -- като своеобразен материален обект -- с другите материални обекти.

Може ли да се каже, че процесът, изразен във възникването на асиметрии и тяхното "поправяне", всъщност се явява като основен "двигател" на съответното движение? Или по-точно, че -- именно поради непрестанното образуване на обектите -- съществува нещо като физ. закон за непрестанно възникване и поправяне на асиметриите? Т.е. че в реалността е заложен някакъв естествен "стремеж за поправяне на асиметриите"... Извинявай, ако не съм се изразила достатъчно ясно

Да, взаимодействие е. Например едно тяло променя геометрията на пространството и с това става причина за промяна на поведението на друго тяло. В общият случай всички тела с енергия и импулс постъпват по този начин. Но тук според ОТО няма полета, гравитацията не е поле. Тъй като според ОТО гравитацията не е поле, значи взаимодействието няма как да е между две отдалечени едно от друго тела. Взаимодействието би трябвало да е между тялото и самото пространство-време... чието "изкривяване" се дължи именно на това взаимодействие

А самият вихър от какво се е образувал? Какво се е завихрило? Нищото ли

Взаимодействие от разстояние и без посредник /какъвто всъщност е всяко физ.поле/ означава да приемем, че е налице някакво паранормално явление - например, че Земята привлича Луната чрез телекинеза.

Сканер, фактът, че електроните взаимодействат и гравитационно, не означава ли именно това -- че електронът има и неелектромагнитни /в случая гравитационни/ сили? Защо елементарността на една частица трябва непременно да се свързва с нулев размер? Не може ли частицата да има размер и същевременно да е неделима - тоест да няма "вътрешна" структура? Впрочем, това, че според СТО елементарните частици задължително трябва да са "точкови" /безразмерни/ не е абсолютно неоспорим аргумент срещу наличието на електромагнитна маса. Виж например как тази маса до голяма степен е реабилитирана тук: https://www.fieldphysics.ru/electromagnetic_mass/ Общата теория на относителността също не може адекватно да се съчетае с квантовата механика, но това ни най-малко не я омаловажава.

Един страничен въпрос: Възможно ли е да съществува поле -- електромагнитно или някакво друго -- чието минимално състояние да е с нулева енергия?

Здравей, Сканер! И поздравления за страхотния постинг Относно полето на Хигс: След като частиците получават маса поради взаимодействието си с полето на Хигс, как масата остава непроменена при промяната в потенциала на това поле? Имам предвид че при промяна на потенциала би трябвало да настъпи и някаква промяна във взаимодействието между въпросното поле и частиците.

Така е. Но доста приличат на измислици и противоположните човешки концепции -- за възникването на Вселената от "безразмерна точка" и развитието й до някакъв край на времето и "изчезване" на пространството. Трудно е да се каже кое е по-правдоподобно като концепция: Дали това, че Вселената е вечна и безкрайна? Или че е ограничена във времето и с някакви крайни "размери"?

Е, значи сме на противоположни мнения, но в това няма нищо лошо. Даже е по-интересно Това, че нещо е уникално в тази вселена, съвсем не означава, че то не би могло да съществува - и също да е уникално - в някоя друга вселена. Точно както всяко едно число в нашата вселена би било уникално и "сред безкрайното множество от числа" в някоя друга вселена. Според мен, ако съществуват безброй вселени, повторяемостта на всяко нещо - включително и на всеки от нас и дори на цялата Земя - е не само възможно, но и напълно сигурно. Бихме могли да направим аналогия с т.нар. "Теорема за безкрайната маймуна": https://megavselena.bg/kotka-s-maslo-bezkrayna-maymuna-i-takiva-mi-ti-neshta/ По същата логика можем да стигнем до извода, че при безкраен брой вселени, просто не е възможно на някои от тези вселени да няма и повторения на абсолютно всичко съществуващо някъде, някога... на нашата Вселена или на която и да е друга.

Простете, но това изобщо не е задължително. В безкрайната редица числа, числото 3 е единствено и неповторимо. При това се е случило от най- простото събиране на 2 и 1. Там, където има зависимост от много повече фактори, смятам повторяемостта за невъзможна. Значи, ако съществуват безброй вселени, според вас не е задължително -- и дори е невъзможно?! -- числото 3 да е същото и в някои други от тези безброй вселени? Тоест, вие считате, че ако нещо -- каквото и да е то -- е единствено и неповторимо в една от вселените, неговата повторяемост е невъзможна в нито една от другите безброй вселени?

Преди малко си припомних хипотезата за Топлинната смърт на Вселената. И стигнах до извода, че тази хипотеза всъщност опровергава всички Закони за запазване -- на енергията, на импулса и т-н. Което означава, че фактически опровергава и почти цялата физика, която до най-голяма степен се опира именно на тази закони

Всъщност според хипотезата за Топлинната смърт на Вселената ще се случи именно това, което си написал Или казано по начин, близък до този на Втори след княза: Ако тази хипотеза е вярна, значи дори и движението не е вечно...

Връщам се пак към въпроса за формата на Вселената. Каква би могла да е тази форма, ако -- както е казано в уикипедията: Плоска Вселена - т.е. с кривина 0 - каква форма би могла да има?!

Да, но ако Вселената е изпълнена само с еднородни частици, които са на равно разстояние една от друга, дали ще е възможно да възникне каквато и да е аномалия? В такъв свръх монотонен свят каква ли би могла да е причината за проявлението на нещо различно -- каквото всъщност е всяка аномалия?

Според мен можем да свържем вечното с невъзможното. Или по-точно с абсолютно невъзможното не само тук и сега, но и всякога и навсякъде. Невъзможен обект или субект, или явление -- т. е. винаги невъзможен дори и ако допуснем, че Вселената е безкрайна във времето и пространството или че хипотезата за Мултивселената е вярна и има безброй други вселени освен нашата. Но при тази "постановка" възниква въпросът дали има такава всеобхватна/всемирна невъзможност? Или баналният израз "Всичко е възможно" все пак е много по-смислен, отколкото предполагаме Засега не ми идва на ум подходящ пример за "вечна невъзможност". Ако някой от вас се сети за такъв, нека го опише тук...