Шпага

Зависи какво ще имаме предвид под "полезна работа". Фактът, че говорим за изтичане и втичане на водата - тоест за нещо, което "тече", - означава, че е налице и постоянен поток от енергия. Не можем ли /въпреки еднаквите нива на язовира и на реката/ да я използваме и да ни свърши полезна работа, например като стесним отворите на втичане и изтичане, за да увеличим по този начин интензитета на потока, налягането и т.н.

Е, да, де Обаче въпросът всъщност беше: След като системата вече е в термодинамично равновесие, дали частите й пак могат да си взаимодействат, или вече не могат. Взаимодействали са, докато системата е била в термо-неравновесие, стигнало се е до равновесие и... "моженето" да си взаимодействат остава ли? Или напротив?

Сканер, извинявай, но пак не ми стана ясно. Сигурен ли си, че това твое твърдение е вярно: Наистина ли при термодинамично равновесие в една система всички части могат да си взаимодействат и да обменят енергия?!

Сканер, според мен тези две твърдения си противоречат. Как така "всички части могат да си взаимодействат и да обменят енергия", а същевременно обменът на топлина между тези части е прекратен? По моите представи всяко взаимодействие и обмен на енергия непременно е съпътствано и с обмен на топлина. И което е по-важното - щом частите могат да си взаимодействат и да обменят енергия, значи ентропията не е максимална, или с други думи - системата не е в термодинамично равновесие.

Здравей! Предполагам, че нещо не съм схванала, затова ще попитам: Щом системата е затворена, това понижение на вътрешната енергия не противоречи ли на Закона за запазване на енергията? Изглежда така сякаш някаква част от първоначалната енергия се губи, което -- пак според ЗЗЕ -- е невъзможно.

Въпросът ми е има ли някаква пряка връзка между ентропията и енергията? Примерно, ако ентропията в една система нараства, как ще рефлектира това върху енергията й? Тя ще намалее ли, или също ще нарастне - да речем, поради нарастването на температурата...

Но нали за да се постигне това, което си написал, ПЪРВО трябва да е налице именно разбирането. Например, ако някой произнесе термина "кварк", как без разбиране ще узнаеш какъв е смисълът му, та да не го подменяш? Отговорът е: никак. Само ще си квакаш-"кваркаш" без-смислено

Не е рядко явление безсилието -- в съчетание с голи претенции -- да поражда изблици на простащина. Или може би страстни спомени за... някакви по-специфични сядания?

Е, как да няма данни? Всъщност от мислите ни непрестанно се "пръкват" обекти в реалността. Ето например следната ситуация: Седи си някакъв човечец в напълно спокойна обстановка, но започва да мисли за нещо лошо, тежко - да речем, за загубата на близък приятел. И вследствие на това сърцето му ускорява пулса си, кръвното му се вдига, очите му се насълзяват и т.н. Тоест, налице са материални /физически, химически, биологични/ процеси, предизвикани от "идеални" мисли. Накратко: Нематериална причина поражда материални следствия. Та как ли биха се осъществили тези взаимодействия между две изначално различни субстанции? И не е ли по-логично да се приеме, че става дума за две различни проявления на една и съща субстанция

А защо да не е по-вероятно?

Относно колективното несъзнавано - според мен никак не звучи убедително. Струва ми се, че е много по-вероятно съществуването на морфогенетични информационни полета - нещо като енергийни "носители" на въпросните архетипове.

Да, още в началото на ПРОСТранния си постинг си изръсил голяма тъпотия?

Завоалиран отговор : Имам един познат, който проявява симптоми на раздвоение на личността и като за "капак" хем е влюбен в себе си, хем страда от несподелена любов.

Щом не си трЕснат след гръмотевиците напоследък, значи всичко е наред

Основание за взаимно доверие: Тъй като си разменихме много обиди, вече можем да си вярваме

Айрян може. Но понички - не. Не искам да те подвеждам с нездравословни храни, точно защото съм с "голямо сърце". Грижовно

Според мен една от най-честите грешки във връзка с информацията е тази, че тя се отъждествява с нейния носител. Все едно да твърдим, че някоя картина Е платното, върху което е нарисувана, или че има масата/теглото/обема/ на боите върху това платно. Както знаем, върху едно и също платно и с едни и същи бои могат да се сътворят и шедьоври, но и страхотни цапаници?

Поправки: В текста по-горе дали на някойго му прави впечатление огромният набор от правописни грешки и /?и огромният набор от пунктуация ли да ни прави впечатление?/ пунктуация? В първия "дял" - /защо е това тире?/ са налице и грешки в изказа и изписването - откъм подчинени изречения, /откъм?/ накъсана мисъл със започнатои и недовършени смислови конструкции, или пък с някакъв завършек, но "без началото". Всъщност, Рамус, твоята критика относно правописните грешки на Бро гъмжи от твои правописни, а също и логически грешки

От такава гледна точка абсолютно всичко е материално, защото това, което наричаме "идеално", всъщност е продукт на материята. Откъдето следва, че втората, приета от философията, субстанция - тази на духа - може да бъде определена и като една от неизброимите форми, пораждани от субстанцията-материя. А ако приемем, че субстанцията на духа е някаква фина, според нашите сетива, форма на субстанцията-материя, можем да стигнем и до извода, че основният философски въпрос "Кое е първичното - материята или съзнанието?" е безсмислен. Инкоректус, преди време в една друга тема беше написал нещо, което силно ме впечатли, а сега, във връзка с горното, отново си го припомних: П.П. Мотаят ми се и други мисли из главата, но ще спра дотук, за да не "блесна" прекалено ослепително с невежеството си.

"Идеално", "идоли", "идеи"... получил се е някакъв коФтейл от тези доста различни понятия. Оттам е дошло объркването ми, за което се извинявам...

Разбира се! Има ли някой тук, който да е твърдял, че: Светът на идеите Е тъждествен на бога? Разбира се! Има ли някой тук, който да е твърдял, че: Философията се ограничава до теология? И ако тук няма такъв участник, който да твърди подобни дивотии, защо изобщо ги пишете? При това така, сякаш обяснявате нещо БЕЗспорно на някой малоумен спорещ?

Само теолозите сред философите стигат до Бог. Нетеолозите в идеализма разглеждат идеалното. Макар и интересни, тезите ви се градят на неверни основи. Вижте дори един Платон. Доколкото ми е известно, според Платон Демиургът е именно Творец, създател на Вселената, а в този смисъл значи и Бог. Така че не разбирам с какво толкова е сгрешил Втори след княза, за да заслужи толкова строга критика Според мен, след като Философията е призната за "майка на всички науки", значи е в правото си да заимства идеи от своите "деца". Двупосочният обмен на идеи е нещо много ценно - в повечето случаи съзидателно. Все пак нали и Философията трябва да се развива... въпреки хилядолетната си история.

Очевидно ти си мислиш, че си казал нещо по темата. Но всъщност си казал нищо -- в предълги претенциозни словоизлияния. И друго: ти си мислиш, че само "твоето" по темата би било интересно и важно за другите, а аз съм сигурна, че те се интересуват и от това, което са казали някои от най-светлите умове на човечеството.

Въпреки че ще си навлека поредните обвинения на Рамус в "цитатничество", ще представя на вашето внимание три впечатляващи /поне според мен/ изказвания за съзнанието, които са изречени от велики физици: "Физическата теория в нейното съвременно състояние убедително говори в полза на неразрушимостта на Съзнанието от Времето." Ервин Шрьодингер, физик, носител на Нобелова награда. "Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на Съзнанието." Юджийн Уигнър, физик, носител на Нобелова награда. "Изясняването на мистериозното времетечение би помогнало повече от всичко друго да се разнищи най-дълбоката от всички научни загадки – природата на човешкото съзнание. Докато нямаме твърдо разбиране за потока на времето, или неоспорими доказателства, че той наистина е само илюзия, не ще знаем кои сме ние и каква роля играем във великата космическа драма." Пол Дейвис, професор по теоретична физика и космология.

"По-умният отстъпва" е една доста спорна сентенция, но в случая можем да намерим смисъл в нея. Затова предлагам на Карес - като безспорно по-умната! - да отстъпи и да остави Рамус "насаме" с помиите, които се плискат неврофизиологично в съзнанието му П.П. Впрочем ето какво мисли за съзнанието Макс Тегмарк - физик и космолог с голям авторитет, който явно не се страхува от злостните критики на опонентите си: Човешкото съзнание е квантово състояние на материята