Шпага

Според мен тези, които са отминали въпросната сляпа старица, без да й помогнат, са много далече от понятието за "герои". А разискването на тази случка съвсем не е "дребнавеене", защото всъщност става дума за начин на мислене: "Разбира се, че нямахме време да й разправяме и да й се притичаме на помощ."

Значи, ако сега турците в БГ си учредят подобно Привременно правителство и после ме гръмнат, понеже съм възразила срещу ултиматума им "парите или живота", те всъщност ще са направили това при неизбежна отбрана?

Тази тема ме разби! Сън не ме лови вече - толкова се обърках. А сега -- прочитайки последните постинги на Върбанов и Thorn -- започнах да намирам много стресиращи истини в тях. Иска ми се да си имам някакво ясно и непоколебимо мнение по обсъжданите тук въпроси, но уви, не ми се получават "идеалите". Чувствам се като... ограбена. И разбира се, напълно оглупяла Така че, моля ви, вие - непоколебимите - да не ми се подигравате за този емоц. изблик.

Лошо, колега, много лошо. Накъде си тръгнал да "умуваш", щом не правиш разлика дори между тези два израза: "Това, което може да бъде лицемерно, е само мисленето." и "Лицемерието Е мисленето." П.П. Впрочем, колко рамусовци сте всъщност? Питам, защото говориш ту от първо лице, ту от трето - Рамус това, Рамус онова...

Е, значи това е някаква битка с вятърни мелници, тъй като е повече от ясно, че никой нормален човек не мисли по този начин за "митологизираните" герои.

Движението на електрона зависи от измененията в полето и когато липсва непрекъсната направа на частица (каквото и да значи подчертаното), както е според класическата електродинамика например... Забелязвате ли че нищо не обяснявате с вашето ала-бала? Сканер, този път Малоум е бил коректен, като изрично е заявил, че това е интерпретация според неговата хипотеза. Което означава, че - според неговата хипотеза - НЕ "липсва непрекъсната направа на частица". И тъй като никой не може да е напълно сигурен, че "липсва непрекъсната направа на частица", значи и че никой не може да е напълно сигурен дали "Движението на електрона зависи от измененията в полето и когато липсва непрекъсната направа на частица". Ето защо използването на такъв аргумент срещу твърдението му просто не е допустимо. Точно както не би било допустимо и да се опровергава например Теорията за големия взрив с аргумента, че не е имало Голям взрив.

И аз се "хващам" за това... заключение. Но може ли т.нар. "групова динамика" да не е колективна по форма? Според мен - не може, но нищо чудно и ако ПАК греша

Ами значи много злонамереност има у някои господа, участници в тази тема, защото -- настоявайки за демитологизиране на мит-героите -- те всъщност настояват да изтръгнем патериците от ръцете на "сакатите" - т. е. да отнемем лекарството /антидепресантите!/ от тези, които, според Върбанов са "индивиди с психически разстройства", "емоционално нестабилни и изпадащи в депресии и тревожност". Според мен, психоздравеняците би трябвало да не се вълнуват чак толкова, че някои национални герои са митологизирани, и просто да ги оставят ей така, за подкрепа на нуждаещите се от тях малоценни нещастници....

Тъй като всеки народ си има своите митологизирани герои, значи - според написаното по-горе - всъщност няма народ, който да не е с чувство за малоценност, склонен към "надуване", "потребност да се хвалят и надуват с предци за да се чувстват хора"... Но можем ли да кажем това например за французите, германците, англичаните... ? И трябва ли по същата логика да бъдат демитологизирани Жана д'Арк, Вилхелм Тел, Робин Худ и т.н. и т.н.?

Рамус, според мен основното, което правиш, не само в тази тема, но и въобще из форумите, а навярно и в живота си, е това - да митологизираш самия себе си... пред себе си. Очевидно в "несъзнателните" си -- или дори безсъзнателни -- пориви към самоизтъкване ти изпълняваш ролята и на "герой", и на публика, очарована от "разказа" и ръкоплещеща СИ неуморно. "Мит - особе­на категория разказ, който притежава както убедителност, така и автори­тет . Публиката възприема мита за истина без въпроси. Истината в този разказ е извън съмнение и не подлежи на дебат." Впрочем, разточителството, с което се повтаряш в своите псевдо-психо-анализи, е наистина... впечатляващо

ВъпросТ: Това е холограма. Като плоска или като сферична е по-правилно да я определим?

Сканер, има ли сред физиците единодушно приета дефиниция за понятието "информация", и -- ако има -- би ли я цитирал тук? /Според мен това, че Малоум прави разлика между психическа и физическа информация, не е чак толкова сериозен повод за критика./ След като, както сам казваш, "двете възможности са равноценни", значи е вярно и обратното. Тоест, ако допуснем, че частиците се образуват непрестанно... ще се окаже, че "'знанието' получено по такъв начин" не е плачевно. И че "такъв подход със 'знаенето'" не е за срам Във физиката се обсъждат огромен брой хипотези, създадени и от утвърдени физици. Но дали всичките тези хипотези са формулирани и количествено? И ако все пак са формулирани количествено, всичките ли водят до едни и същи "непротиворечиви следствия"? Очевидно, отговорът е "НЕ", след като самите те -- хипотезите -- в много от случаите са напълно противоречиви.

Да, отговори ми в "Медицина" - темата "Въпроси, които се нуждаят от отговор". Не успявам да "сваля" линк към отговора ти - дявол ме знае къде греша...

Д-р Харолд Уайт е известен с теорията си, че е възможно да се пътува със скорост, по-голяма от тази на светлината. По думите му, с използването на устройството, известно като Алкубир драйв, назовано в чест на мексикански теоретичен физик със същото име, би било възможно пространствено-времевия континуум да бъде изкривяван и да се изминават огромни разстояния почти мигновено. Представеният кораб използва така наречения уорп двигател (двигател за изкривяване). С помощта на серия от снимки Уайт показва как истинският кораб IXS Enterprise може да прави точно това. Кадрите са дело на художника, който е създал оригиналната визия на известния кораб USS Enterprise от филмите Star Trek Матю Джефрис. Въпреки, че скоростта на светлината се смята за абсолютна, Уайт се е вдъхновил от Мигел Алкубиере и неговата теория за това, че може да се пътува със скорост по-голяма от тази на светлината, която не противоречи на теорията на Айнщайн. През май 1994 г. той представя статията си „Движението, изкривяващо пространството: свръхбързо движение в рамките на теорията на относителността”, в която е изложил своето решение. От гледна точка на Алкубиере космически кораб може да се движи с колкото иска голяма скорост, ако изкривява пространството около себе си. Разширявайки пространство-времето пред кораба и стеснявайки го отзад, може да се достигне огромна скорост. Именно това в недалечното минало се предлагаше от фантастите – деформиране на пространството. Независимо, че Алкубиере отбелязва, че неговата теория е само предположение, Уайт смята, че той и екипът му се приближават към превръщането уорп скоростта в реалност. Според Gizmodo, двигателят на Уайт може да достигне до Алфа Кентавър само за две седмици. https://www.blitz.bg/lyubopitno/tekhnologii/pokazakha-dizayn-na-korab-koyto-shche-prevrne-mezhduzvezdnoto-ptuvane-v-realnost-snimki_news273024.html http://www.13min.ru/kosmos/giperprostranstvennyj-dvigatel-gpd-migelya-alkuberre/ https://www.youtube.com/watch?v=Xlmdtf3UbmQ

Сканер, предполагам, че ако "пускаме" един по един фотони с различна енергия, няма да се формира интерференционна картина. Така ли е? От цитираното по-горе излиза, че при един и същи поток от фотони биха се получили два вида интерференционни картини - единият вид при интерференцията на всеки фотон "със самия себе си", а другият вид - при съвкупността /т. е. при целия поток/ от фотони. Според мен, това е невъзможно. Мисля, че понятието "класическа вълнова картина" е просто по-удобно за практиката, но и че всъщност не е съвсем точно. Интерференцията не би трябвало да е различна в зависимост от плътността на фотоните - не би трябвало да има граница, при която "увеличеният брой фотони налага промяна в интерференцията". Може би споменатите от теб фаза и кохерентност зависят от еднаквата енергия на фотоните в потока. Ако енергията им е различна, вероятността даден фотон да попадне на определено място ще е различна за всеки от фотоните и няма да се формира интерференционна картина. П.П. Извинявам се, ако не съм се изразила достатъчно ясно.

Здрасти, Сканер! ВъпросТ: След като фотоните не взаимодействат помежду си, как ел.магнитните вълни интерферират една с друга? Според мен това би трябвало да е невъзможно, а интерференцията всъщност да се изразява само в натрупването на фотони, всеки от които е интерферирал "сам със себе си".

Зачетох се в статията, показана от Малоум, но се препънах тук: "Тези вълни правят много от същите неща, които бихме очаквали от една вълна, в това число, те се разпространяват с определена скорост през среда (със скоростта на светлината през самата тъкан на пространството)..." Въпросът ми е дали грав. вълните се разпространяват с различна скорост в различните среди? И ако е така, това не противоречи ли на факта /или на твърдението?/, че тези вълни не се екранират?

"Животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за тези, които мислят." Жан дьо Лабрюйер

Ако има нещо, което със сигурност е било по-поносимо по време на Соц-а, то е поведението на циганите. Тогава те все пак са били озаптявани по един или друг начин. Нямам предвид, че и сега трябва да предприемаме чак такива драстични мерки като тези -- http://www.plovdivmedia.com/121901.html -- но може би има от какво да се поучим, връщайки се към онези времена

Очевидно този човек няма проблеми с описаното от теб "дъно на гънките... пълно с бяла биомаса" http://www.snews.bg/bg/statiya/shok-chovek-bez-mozak-zhivee-i-udivlyava-

Тази песен е уникална - разбиваща! - ако човек я слуша с "отворени" за алегорията емоции. https://www.vbox7.com/play:086cfff7&pos=vr

Да, физичната страна на хипотезата ти ми е известна, но дори и твърдението ти, че тя не противоречи "на известните от експерименти факти" също е спорно и в този смисъл нищо от хипотезата ти не може да бъде считано за доказателство, та макар и само косвено. Просто имах предвид, че ти приемаш за доказателства собствените си разсъждения и твърдения, докато те всъщност са само предположения...

Малоум, благодаря ти за отговора, но все пак въпросът ми беше съвсем друг и се отнасяше конкретно до казаното от теб: Във връзка с горното - болдираното - имах предвид, че ти критикуваш въпросните учени за това, че не им е ясно "какво е съзнание" и че се опитват да дадат отговори, без да имат доказателства в тяхна подкрепа - тоест имах предвид, че критикуваш така, сякаш ти самият си наясно какво е съзнание и имаш нужните доказателства. Е, истината е, че нито ти, нито който и да е друг разполага с доказателства относно въпроса "какво всъщност представлява съзнанието?" Очевидно ти приемаш за доказателства собствените си разсъждения, но... напълно възможно е и да се заблуждаваш, нали? Ето например и други разсъждения: http://svezhanauka.com/saznanieto-produkt-na-mozaka-li-e/ „Ако квантовата физика не ви е оставила напълно шокирани, то вие не сте я разбрали. Всичко, което наричаме истинско, е съставено от неща, за които не се отнася думата истински.“ – Нийлс Бор, Нобелова награда по физика през 1922 година. Или дори предстоящи опити за експериментална проверка -- "Учени ще проверяват дали физичният свят се ръководи от съзнанието". http://svezhanauka.com/ucheni-shte-proveryavat-dali-fizichniyat-svyat-se-rakovodi-ot-saznanieto/ Накратко казано: Разсъждения всякакви, а доказателства - никакви. Засега

Здрасти, Малоум! И благодарности, че продължаваш да поддържаш раздел "Физика" с разни интересни материали. Дано не се окаже, че вече си "последният мохикан"... Но ти сигурен ли си, че на теб ти е ясно какво е съзнание? И ако е така, какви са доказателствата, които можеш да представиш в подкрепа на своята "яснота" по въпроса?

Не. Всъщност аз не мисля, че човекът и рибката са в инерциални системи. Според мен те се намират в различни НЕинерциални системи. А ти наистина ли мислиш, че фотонните часовници ще "цъкат" в синхрон, независимо от това дали някои от тях се намират във вакуум, а други - в някаква среда?