Шпага

Да, но аз подчертах, че въпросът ми не е пряко свързан с казуса на Ники. Както и да е.

Ами например в системата, в която светкавиците не падат едновременно.

Извинявайте за намесата ми. Въпросът ми не е пряко свързан с казуса на Ники. Искам само да попитам: С какво популярният мислен експеримент на Айнщайн - за перона, влака и светкавиците - е по-различен от ситуацията в горния цитат. 1. Горе имаме линия/т.е. релси/ и влак, който се движи по тях. 2. В споменатия експеримент имаме перон, който е неподвижен с релсите, и влак, който се движи по релсите и /съответно/ спрямо перона. Откъдето следва, че това, което си казал, би трябвало да се отнася и до перона: "линията перонът и влакът задължително ще са паралелни (и ще съвпадат) във всяка отправна система." Това обаче, според онзи експеримент, не е така. Там перонът и влакът не са паралелни "във всяка отправна система"

А след като няма да имат общо време, значи в тези системи въпросните обекти - прътът/влакът/ и релсата няма как да са успоредни. Или с други думи няма как да е вярно това, което си написал: "Прътът е част от релсата. Нема начин да не е успореден - точките на пръта са точки от релсата."

Второто ми изречение е: "Т.е. два взаимноподвижни обекта с общо време? - което според СТО е недопустимо?" Какво е тук противоречието? Не е ли ясно какво съм имала предвид?

При това положение не се ли оказва, че прътът/влакът/, който се движи по релсата, и самата релса, която пък е неподвижна спрямо влака, всъщност имат общо време? Т.е. два взаимноподвижни обекта с общо време? - което според СТО е недопустимо? Но да го задам и като въпрос: Прътът и релсата имат ли общо време? И ако нямат - защо нямат?

Но релсата - за разлика от влака - не се движи по Х. Това няма ли значение!

Мисля, че "забавянето на светлината" няма никакво значение в случая

Мдаа Човек си живее с вяра в своя здрав разум, но после среща СТО и му се случва едно от двете: - Започва да се чувства като глупак, неспособен да разбере СТО. - Започва да се чувства като гений-разобличител на СТО. И в двата случая обаче въпросният човек побягва от ОТО като подплашен заек

ОК Ще положа още усилия да си представя нещата.

Но точно в това е проблемът В системата на наблюдателя релсите и влакът са в различно състояние и по тази логика би трябвало наклоните им да са различни в тази система. Но от друга страна наклонът на релсите и наклонът на влака задължително трябва да са еднакви - да съвпадат напълно! - при това не само в системата на наблюдателя, а и въобще във всяка една система. Т.е. ако в някоя система наклонът на релсите НЕ съвпада напълно с наклона на влака, влака наистина ще дерайлира

Здрасти Много работа и малко акъл ми пречат да следя внимателно темата. Затова ще попитам директно: Когато в една система, спрямо неподвижен в нея наблюдател, имаме обекти, които се движат по различен начин - с различни скорости; с различни направления - как споменатото от теб завъртане на тези обекти може да се окаже с абсолютно един и същи наклон? Ако вече си обяснявал това, моля те отговори ми просто с "Да" или "Не": Допустимо ли е според СТО и ЛТ обекти с различна скорост и различно направление в една и съща система да се окажат с еднакъв наклон?

В задачата релсите се приближават към наблюдателя. Да, релсите приближават към наблюдателя. А твърдението на Ники е, че: "В отправната система на наблюдателя, при релсите "а" само се намалява ширината между тях." Така, както ви разбирам - Ники и теб - вие имате предвид, че в системата на наблюдателя двете релси се приближават една към друга. Затова въпросът ми беше: Защо в системата на наблюдателя ширината между двете релси намалява, след като движението им е перпендикулярно спрямо наблюдателя? П.П. Тази ширина, както е тръгнала да намалява, накрая релсите може и да се слеят една с друга и в тази система влакът наистина да остане извън тях...

Младенов, след като отхвърляш този постулат, значи според теб: 1. Скоростта на светлината във вакуум зависи от движението/скоростта/ на източника й. 2. Скоростта на светлината във вакуум зависи от движението/скоростта/ на наблюдателя? Кое от двете считаш за вярно? Или и двете?

След като в системата на наблюдателя /в която той е неподвижен/ релсите се движат перпендикулярно спрямо него, защо разстоянието между тях /между двете релси/ трябва да намалява в тази система? В края на краищата тук не говорим за някакви зрителни перспективи...

Да, Сканер, хиляди пъти ДА - прав си. И аз през цялото време твърдя същото. Не знам защо не се разбираме. Ето пак да го кажа: така трябва да работи науката, това е единственият смислен и ефективен начин.

Въпросната логика е безполезна за науката именно защото е изцяло съобразена с реалността. Науката е ефективна именно защото работи с абстракции, идеализации, приблизителности, обобщения... докато реалността е винаги конкретна, детайлна, уникална... Ето например какво казва за светлинния лъч Сканер: "Понятието "лъч" също е абстракция - удобна за описание форма на светлината. Използва се като приближено описание в геометричната оптика. ВЪв вълновата оптика то не работи. Лъчът има нулева дебелина, определена посока, не търпи дифракция, и това му е част от абстракцията, за разлика от сноп. " Това е смисленият и единствено възможен начин, по който работи науката. Но както сигурно забелязваш така описаният лъч не съществува в реалността.

Грифин, след като изрично съм подчертала, че тази логика е безполезна за науката, защо мислиш, че лично аз искам да я прилагаме именно към науката. Или с други думи, защо мислиш, че искам да се върнем с 25 века назад?! Обясняваш ми поучително/назидателно неща, които май показват, че дори не си прочел написаното от мен!

Напълно съм съгласна с теб, а също и със Сканер. Но исках да обясня как тълкувам твърденията на Младенов и че той също си има своята логика, която - макар и безполезна за науката - изцяло е съобразена с това, което наричаме "реалност".

Твърденията ти в темата са 310 на брой. И разбира се, не съм искала от теб да знаеш "кога сякаш някога съм си противоречал". Но ако не можеш да изразиш синтезирано мнението си - например за "истините" - няма защо да се сърдиш, че си бил неразбран.

Да, но тук не става дума за конкретните/отделните случаи, в които вие работите по посочения от теб начин. Тук става дума за постулата - т.е за максимално обобщеното твърдение, според което скоростта на светлината във вакуум винаги е константа.

Скиахтро, можеш ли да ни припомниш накратко какво точно е мнението ти, или да посочиш някой от предишните ти постинги, в който най-точно си изразил това свое мнение. Питам, защото по време на спора имаше моменти, в които сякаш си противоречеше...

Не възразявам срещу това, което си написал - то е безспорно. Но ако сме достатъчно обективни, според мен трябва да признаем, че Младенов СЪЩО е прав, като казва: "Вторият постулат изрично казва, че скоростта на една математическа абстракция (лъчсветлина) има определена стойност в друга абстракция (координатна система)." В този спор той всъщност не приема идеализациите. Разбира се, без идеализации не само физиката, а и въобще науката не би могла да функционира, но... това е друг въпрос. А за конкретния спор има значение и фактът, че в реалността едва ли съществуват такива идеални участъци от Вселената, където скоростта на светлината наистина да е константа. Все пак, без идеализациите, нито вакуумът някъде е напълно "чист", нито гравитацията е напълно "отсъстваща", така че и скоростта на светлината би трябвало да е променлива... макар и в пренебрежимо малки вариации.

Всъщност в отправната система на фотона, освен че времето е нулево, пространството е свито в точка. Така че фотона няма и накъде да лети Но според СТО за фотона не може да се "върже" отправна система, така че проблемът с тези фотонни странности е нулиран... или заметен някъде на скрито място

Ники, даже и през ум не ми е минало да те обвинявам в лъжа! Но съм с впечатлението, че ти несправедливо обвиняваш Гравити в неразбиране и неглижиране на твоя казус. Мисля, че не си изтълкувал правилно постингите му. П.П. Извинявай, че така "наводнихме" темата ти със странични... пререкания!