Шпага

За разлика от преди, напоследък -- поради кофти вируса -- хората, които "ухаят" на спирт, пораждат в околните спокойствие и сигурност. Та в този смисъл, Лапландец, ти навярно ден и нощ разнасяш със себе си облаци, направо талази от... спокойствие

Брадли през живота си само с един телескоп ли е действал? И този телескоп точно с тази дължина - по случайност, на късмет ли му се е паднал?

Важното е, че е била известна крайната скорост на светлината.

Горкият човек - не може да се защити

Според моите представи, телескопът няма никаква друга роля, освен за информация.

Така, както е казано, излиза, че няма ли телескоп, няма и аберация. Нещо от типа на "Нет человека — нет проблем" Ако си представим два успоредни и близки един до друг лъча, които идват от звездата, и единият от тях премине пред наклонения телескоп, другият - който не минава през телескопа - вертикално надолу ли ще продължи до земята?

Сканер, има ли някакви физически агрументи, поради които написаното по-горе да не се отнася и за осветеност на площ от звезда, вместо от точков източник?

Но защо, според Брадли или според теб, се случва това? Какво е научното - физическото - обяснение за процесите, които протичайки вътре в телескопа, причиняват аберация?

Сканер, това не означава ли, че в едната ИС ще се наблюдава син, а в другата червен доплеров ефект?

Младенов, може би трябва да обърнеш по-голямо внимание на този постинг --

След като - както си отбелязал в следващия си постинг: "... това опростено разглеждане е валидно само за полюсите..." Какво още е необходимо, за да бъде установено с още по-голяма точност действителното положение на звездата, когато измерванията се правят на някой от полюсите?

ОК. И два въпроса просто от любопитство 1. Ако изберем за отправна точка центъра на Земята, отправната система каква ще бъде - инерциална или неинерциална? 2. И въобще, как при избора на отправна точка ще се определи каква е отправната система, след като тази точка всъщност не зависи от тялото, което е неин "носител"?

Е, когато ни интересуват планините и моретата, здравият разум ще ни подскаже да приемем за по-смислено, че сме седнали не върху Земята, а например върху някой стол. Тогава с по-малко угризения ще занулим размерите на стола и ще го нарочим за "точково" отправно тяло на необходимата ни отправна система. Но когато ни интересува някакво отношение между Земята и Андромеда, ще приемем без особени притеснения, че Земята е точково отправно тяло. Т.е. свободни сме да избираме кое обемно тяло да набедим за точково, но все пак... както е казано "Свободата е осъзната необходимост"

За мен е объркващо това, че навсякъде, където става дума за отправна система, се говори за отправно тяло, а не за отправна точка. Тялото, по определение винаги е обемно, за разлика от точката. И след като във физиката напълно ясно са разграничени тези понятия "тяло" и "точка", моето тълкуване досега беше, че -- за целите, постигани чрез отправната система -- споменатото отправно тяло по принцип се приема за безобемно, безразмерно. В този смисъл всяко тяло, което е прието за отправно, задължително трябва да е прието и за "точково". В противен случай се получават доста безсмислици, както се вижда и от вашия спор

Изтрих поста си

. Отказах се. Тъпо беше

За мен парадоксалното в тази ситуация е, че сте го разбрали - творението на Лапландеца. Парадокс би било и ако самият Лапландец си го е разбрал творението/отрочето

Ефектът на Унру не е ли достатъчен, за да се установи наличието на движение през вакуума? https://ru.wikipedia.org/wiki/Эффект_Унру "... ускоряващият наблюдател ще види фоновото излъчване около себе си, дори ако не ускоряващият се наблюдател не вижда нищо..."

Не е достатъчна материалността. Нужни са и особени, задължителни свойства - да не е изотропен по всичките си качества. Оня етер е бил такъв и това е инициирало търсенето му. Вакуумът може да се разглежда като материална среда (нулевите квантови колебания), обаче изотропна, съответно лоренцово инвариантна. И не става за отправна система. Сканер, а полетата - гравитационни, електромагнитни... - стават ли за отправна система? Тези полета винаги ли не са изотропни и съответно винаги ли не са лоренцово инвариантни?

Един "страничен" въпросТ : Ако си представим инерциална система, в която има само един-единствен неподвижен материален обект и в някакъв момент този обект се ускори /т.е. напусне системата, какво ще последва? Бихме ли могли да считаме, че тази система, макар и вече без абсолютно никакъв неподвижен материален обект, продължава да съществува? Аз мисля, че отговорът е "да", но разбира се, може и да греша...

Именно, защото това не е време, а е координата на събитие, момент. Сканер, ако приемем, че моментът на случване на събитието не е нулев, а например една секунда, тогава ще се окаже, че моментът все пак е време И цялата постановка рязко ще се промени, при което въпросът на Младенов ще добие доста неудобен за СТО смисъл. Впрочем, и без това случването на събитие за момент нула е физически невъзможно, така че, както и да ги извъртаме нещата, моментът си е време "отвсякъде".

Това - подчертаното - има ли смисъл изобщо да се споменава? Не е ли напълно ясно, че е така, след като говорим за общо време в инерциална система? Може ли някой да си въобрази, че в една и съща инерциална система ходът на самият процес би бил повлиян по какъвто и да е начин от началния момент на този процес Може би преди да бъде дефинирано това -- "същото" или "различно" за време -- ще е по-добре ако първо ти дефинираш самото понятие "време". За да сме сигурни, че говорим за едно и също нещо... нищо?

Е, как не се разбираме! Неподвижните часовници в една инерциална система не цъкат ли с едно и също темпо, т. е. не са ли винаги в синхрон, освен ако не са някакви китайски бракми, естествено

Синхронни - цъкат с едно и също темпо. Сверяеми.

Сканер, ако моментът на събитието е един и същ /напр. 12.00 ч./ за абсолютно всички часовници/наблюдатели в една отправна система, не е ли именно това доказателство, че времето в тази система е хомогенно - в смисъл, че "тече" по един и същи начин за всички и всичко в тази система.