scaner

Ето и предположенията на Джемини: Много е вероятно това да е филмът, който търсите: Amnesie / Amnesia (1996) Режисьор: Патрик Деволф (Patrick Dewolf) В главните роли: Патрик Каталифо (Patrick Catalifo), Александра Вандернот (Alexandra Vandernoot) Защо най-вероятно е този филм: Сюжетът на "Амнезия" следва точно описанието, което дадохте: Убиец, осъден на смърт: Главният герой (в ролята Патрик Каталифо) е осъден на смърт за бруталното убийство на съпругата си и нейния любовник. Провалена екзекуция: Екзекуцията му чрез смъртоносна инжекция се проваля. Той изпада в кома, но в крайна сметка се събужда. Пълна амнезия: След събуждането си той няма абсолютно никакъв спомен за миналото си, включително за престъплението, за което е осъден. Той не знае кой е и не може да повярва, че е способен на такова деяние. Етична и правна дилема: Властите са изправени пред казуса дали могат да екзекутират човек, който не помни престъплението си. Дали той е същият човек, който е бил осъден? Жена-психиатър: За случая му е назначена жена-невропсихиатър (в ролята Александра Вандернот), която трябва да определи дали амнезията му е истинска, или той се преструва, за да избегне смъртта. Спечелване на доверие и освобождаване: С времето тя започва да му вярва и той е преместен от затвора в психиатрична клиника, което поставя началото на основните събития във филма. Всички ключови елементи, които споменахте, са централни за сюжета на този филм, което го прави най-вероятният отговор. Възможен, но по-малко вероятен кандидат: Понякога този сюжет се бърка с филма "Cell 213" (Клетка 213) от 2011 г., но там има съществени разлики: В "Клетка 213" главният герой е адвокат, който е несправедливо обвинен в убийство и вкаран в затвора, а не осъден убиец. Там няма провалена екзекуция, а мистериозни и свръхестествени събития, които се случват в килията му. Има жена-психиатър, което е сходен елемент, но основната завръзка е различна. Предвид Вашето детайлно описание, почти сигурно става дума за "Amnesie" (1996).

Този път ИИ е категоричен: 1. Control (2004) Главен герой: Lee Ray Oliver (в ролята – Ray Liotta), осъден на смърт, но при екзекуцията му му се инжектира само анестезия и физиологичен разтвор – оцелява. Загубва паметта и попада под наблюдението на доктор Copeland (Willem Dafoe), която го тренира като част от психологично лечение/експеримент. Тя развива доверие и той дори е „освободен“ с нова самоличност, което отключва криминални събития – точно както описваш en.wikipedia.org. Това е изключително близо до твоето описание.

Малко повече информация? Изкуственият интелект не намира достатъчно съвпадения с това описание, и предлага следните варианти: 1. The Life of David Gale (2003) Главен герой: професор по философия (Кевин Спейси), затворен и осъден на смърт за убийство. Ключов момент: сюжетът се върти около разследване на инцидент с негова колежка и съмнението за фалшифициран доказателства. Въпреки че не губи паметта си, нуждата да докаже, че е невинен след екзекуцията, може би резонира с описаната съдба. 2. Clemency (2019) Фокус: сякаш провалена екзекуция (медицински проблем при прилагането й), но убийството се извършва, просто процесът е изключително травматичен за наблюдаващите. Въпросът за психиката на осъдените и държавата създава подобен усещане за морален хаос. 3. Cruel and Unusual (2014) Канадски трилър, в който осъден е „затворен“ в мистериозно място, където повтаря денят на собственото си убийство. Елементът на амнезия и бягство от реалността напомнят болезнения ти сценарий. 4. The Executioner’s Song (1982) Телевизионен филм по романа на Норман Мейлър за реалния случай на Гари Гулмор, който настоява за екзекуцията си. Без амнезия и провалена екзекуция, но много детайли около психическата борба с решението за смърт.

"Другарю, помни: само систематичното пиянство и алкохолизъм ти позволяват да се примириш с тази нещастна реалност."

Маке, именно за тези ефекти и се ползват съответните съединения. Какво лошо има? В много случаи тези съединения са адски полезни. За кофеина и никотина вече споменах, теоброминът е от същият клас, полезен. Хининът има богата история като противовъзпалително средство и аналгетик, а също и като антипиретично средство (температуропонижаващо, ако не ти е ясно). Морфинът е силно обезболяващо, в много случаи незаменимо. А любимият ми капсаицин е направо природно откровение. Подтиска апетита, стимулира изгаряне на мазнини, регулира кръвната захар и инсулиновата резистентност, подобрява кръвообращението и кръвоснабдяването на мозъка, намалява леко кръвното налягане. Е, не е за всеки, едно малцинство с язви и гастрити трябва да го избягва. Но хората са различни. Пиперинът е друго природно откровение. В тандем с куркумина се получава изключително мощно средство за борба с възпаленията в организма. Опитвал съм, невероятни резултати се постигат. Маке, добре е когато не си информиран за нещо, да не се опитваш да правиш широки обобщения. Действията на тези вещества са индивидуални. Общата култура тука не работи, трябват сериозни знания.

За ползите от кофеина вече става дума, независимо как го класифицираш. А никотинът пък има успехи в борбата с Алцхаймер, защото активира рецептори, които се унищожават при болестта, подобрявайки краткосрочно памет и когнитивни функции. Трябва обаче да се прави разлика - никотинът, не пушенето. Например никотинът чтез лепенки, или торбичките за дъвчене. Не гледай кое съединение в какъв клас е сложено, а какви ефекти произвежда върху тялото.

Ритуала по кафепиене е продукт на естественият мързел на човека да си намира причини да не работи. Той няма нищо общо с действието на кофеина. Кафе се пие именно за да се спести време. И таралеж може да изядеш, стига да ти помогне бързо да влезеш във форма за да решиш проблем. Но кофеинът действа по-бързо и не боде толкова Почивките не могат да заместят кофеина, когато ти трябва повече активност на момента. Те действат в дългосрочен план. Просто това са инструменти приложими за различни задачи, с различни цели.

Абсолютно сигурно е. Вместо да философстваш, просто опитай, какви проучвания за очевидното търсиш? Това няма отношение към действието на кофеина. Кофеинът идва на сцената, когато нямаш възможност да дремнеш или да се разхождаш с колело примерно на работното място. Маке, коментираш без да си разбрал за какво става дума.

Такас е. Но с кофеин се активира по-лесно и бързо. За това се и ползва. Кофеинът се взема обикновено когато тези възможности липсват. Което е масово явления в съвременният живот.

Германия, 1917 г., пружинно стоманено колело, поради недостиг на каучук.

Звучи ми, затова и проявих интерес и се разрових. Цитирал съм само върха на сладоледа, и информацията идва от доста сериозни информативни източници. Но е факт, че хора от обкръжението на Тръмп плуват в тези води. Потърсете информация за Dark Enlightenment, например като начало тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Dark_Enlightenment Това заглавие идва като коментар на самият Робърт Кенеди в негово публично интервю. Цъкнете там на линка, и прослушайте - видеото не промотира някаква нова идеология, то само коментира катастрофата в която затъваме. Полезното и информатичното е, че ви отваря очите (ако желаете да ги отворите). Това видео е от източник, на който може да се има доверие, железно проверен. Още повече, че към всяко видео човекът дава списък документи и статии, на които видеото е изградено, за допълнително изучаване и проверка. Списъкът е в линк в описанието под видеото, ето го в разгърнат вид: https://docs.google.com/document/d/e/2PACX-1vSYdN5CLUZncuuCbo4HMr_o4ryTWJITacUFZB_0U3nnp-RMbhKLO-i5J5acH_dcpBWTAIhYfel8la4m/pub Не трябва с лека ръка да се ползва шаблона - "щом е от интернет, не струва". Това е щампа, а главата е за това, за да преодолее тоя проблем Не, друго светло бъдеще, според идеолозите му.

В тази тема искам да дам едно видео, което доста изчерпателно показва катастрофата в науката, причинена и причинявана от действията на Доналд Тръмп. Във видеото по-долу се говори за това кой и защо унищожава американската наука — и повярвайте, всичко е много по-мрачно, отколкото изглежда на пръв поглед. Има една плашеща цифра: 75% от учените, анкетирани от Nature, обмислят да напуснат САЩ. Цензурата, съкращаването на финансирането, антиваксърските мракобеси – това е само върхът на айсберга. Под водата се крие нещо наистина безумно: идеология, която мечтае да изтрие университетите от лицето на Земята. Университети, където все още тлее духът на свободата на мисълта. И името на тази идеология е „Тъмно просвещение“ (по-долу, след видеото) Видеото е от Александър Панчин - руски биолог, популяризатор на науката, научен журналист, писател и блогър. Кандидат на биологическите науки (2011). Старши научен сътрудник в Института по проблеми на предаването на информация на името на А. А. Харкевич към Руската академия на науките. Член на Комисията на Руската академия на науките за борба с псевдонауката. Каналът му на youtube е много информативен и полезен, препоръчвам го на любознателните (за съжаление, само на руски език). Трампокалипсис сегодня Съдържание: 00:00:00 Вступление. Кринж-новости 00:04:33 Почему происходящее в США должно волновать каждого из нас? 00:06:24 Реклама 00:07:59 Зачем нужна фундаментальная наука? 00:11:49 Реклама 00:13:21 Учёных заставляют? Мракобес у руля 00:22:30 Снизу постучали: проект «Аутизм» 00:31:20 мРНК-вакцины под ударом 00:33:27 Трансгендерные мыши Трампа 00:37:57 Массовые увольнения из министерства здравоохранения США 00:41:47 Потери науки из-за эффективного менеджмента 00:45:00 Учёных запугивают. Профессора — наши враги 00:51:49 Климат и ивермектин 00:55:16 В США отменяют политику научной честности 00:57:21 Рептильное ядро в мозге человека 00:59:39 Учёных презирают? 01:02:21 Заключение. Что можем сделать мы для развития науки? Допълнително слагам и материал за визиите за бъдещето за замяна на демокрацията с държава-корпорация, градени в технологичните среди и около президента (тази тема се засяга във видеото): Темное просвещение: как новая технологическая элита пытается вычеркнуть гуманизм

Мда, само еврото ще да е виновно за това... Ако си бяхме запазили лева, никой нямаше и да си помисли да вдига цените

Просто красиво...

И по повод уталожването на конфликта, коментар от А.Дугин, показващ в пълнота неговата кръвожадна философия:

Коментар от мрежата (от политолога Андрей Никулин), който според мен изчерпателно анализира възможностите от тук нататък в конфликта: И така, да предположим, че по някакво чудо все пак ще се стигне до примирие, а впоследствие и до мир с определени ирански ангажименти за отказ от ядрената и, поне частично, от ракетната програма. Това, разбира се, е опит да се изчисли позитивният сценарий, но за негативните вече е писано твърде много. Нека се опитаме да направим междинни изводи: 1. Иран загуби значителна част от своята авиация и противовъздушна отбрана и фактически стана беззащитен не само за нападенията на израелските и американските ВВС, но и за всяка друга регионална държава. Започвайки от Турция и Саудитска Арабия и завършвайки с Азербайджан или Емирствата. Фактически претенциите за регионална хегемония, които десетилетия наред държаха в страх арабските петролни монархии и останалите съседи, бяха смазани. Особено болезнено и обидно за аятоласите е, че въпреки многобройните съобщения за успехи и ИИ-картинки, нито един израелски самолет не беше свален. Очевидно поражение и нагледна демонстрация на слабост, дори в сравнение с периода на ирано-иракската война, когато шиитската държава изглеждаше много по-уверена във въздуха. 2. Всякакви опити да възстанови военния си потенциал, изглежда, ще бъдат активно и безмилостно пресечени от Израел по вече изпитания сценарий. При това възстановяването на загубеното тайно също няма да се получи – предвид броя на израелските агенти, наскоро демонстриран по ясен начин, и безмилостно проникващия, корумпиран държавен апарат на страната, всичко тайно ще стане явно за миг. 3. Огромните, особено спрямо оскъдния ирански бюджет, средства, инвестирани в продължение на десетилетия в иранския силов апарат, се оказаха изразходвани напразно. Това би трябвало да деморализира както управляващите елити, така и населението, за сметка на което бяха изградени системите за иранска сигурност и лостовете, които трябваше да дадат на Иран поне регионално лидерство. Засега, под израелските и американските бомби, не е стигнало дотам, но в случай на затишие, мрачни мисли неизбежно ще дойдат в главите на много хора. Това може да постави под въпрос желанието да се продължава да се въоръжава „на всяка цена“ – цената е твърде висока, а резултатите са незначителни. 4. За няколко години практически всички системи на иранските прокси-движения в региона се оказаха деморализирани или просто унищожени. Всичко, което беше изграждано с толкова много усилия в продължение на толкова много години. Останалите „съюзници” напрегнато мислят за бъдещето, виждайки, че иранците не са в състояние да помогнат не само на тях, но и на самите себе си. И хуситите, и ливанските шиити преди всичко искат да оцелеят сами – така че мислите, на кой са заложили, сега трябва да ги измъчват. В Ирак със сигурност ще се засили изкушението да се подредят най-накрая по общ знаменател многобройните проирански милиции, от което по-рано се страхуваха. 5. Безмилостно изтребените ирански генерали и силови структури, ударите по военни бази, складове и последната серия атаки по ведомствата, отговарящи за държавната и вътрешната сигурност, неизбежно трябва да отслабят режима. Опитите да се „затегнат гайките“ отново и превантивно и да се демонстрира сила поне вътре в страната почти сигурно ще има, но дали ще има достатъчно сили този път и дали резбата няма да се счупи? Още повече, че ефектът от мобилизацията около знамето ще отшуми, а въпросите на народа и значителна част от елитите към властта ще бъдат много. 6. Като регионална военна и идеологическа сила Иран за дълго време изпада от местната „голяма игра”. Вместо заплаха, той сега изглежда като хартиен тигър. А това означава, че смисълът да се продължава регионалната надпревара във въоръжаването, опасявайки се от „шиитско нашествие” и засилване в региона, ще намалее. Значителна част от местните кризи беше свързана именно с опитите на Техеран да разклати ситуацията, а сега аятоласите очевидно няма да имат ресурси за това. В резултат на това вниманието на Запада към Близкия изток, доставките на оръжие и насочените към него ресурси на разузнаването и дипломацията могат да се намалят драстично. И изчисленията на една северна страна, че далечният конфликт в пустинята ще отвлече вниманието, няма да се оправдаят. Напротив, напълно възможно е, че вече натрупаните арсенали арабските монарси могат да счетат за излишни и да изложат частично за продажба. Тъй като всички заплахи се оказаха преувеличени. 7. Конфликтите около Газа и Западния бряг ще продължат в тъжен рутинен режим, в Ливан Хизбула ще остане с още по-малко ресурси и задачата ще бъде не хегемония в страната, а оцеляване. Възможно е да се изостри ситуацията в Йемен, като се има предвид, че иранската подкрепа за хусите ще се намали и все пак ще се опитат да ги притиснат – но това също е дълбоко локален, макар и кървав кризис. Възможни са също проблеми, протести, безредици и ерозия на отслабената система в самия Иран. Но това също ще бъде локален проблем. 8. Москва, която се представя като партньор на шиитската теокрация и се предлага като посредник в преговорите с нея, с голяма вероятност ще загуби позициите си. Нейните услуги вече няма да са необходими, особено в ситуация, в която поредният от руските регионални съюзници е претърпял разгромна загуба и вероятно се движи към колапс. Струва си да припомним гордите разговори за „експорт на сигурност“, с който Русия възнамеряваше да търгува в страните от третия свят. След Сирия и Иран, подозирам, че няма да има много желаещи да купуват този продукт. 9. Като цяло, ако обещаното примирие все пак се осъществи и прерасне в мир, то регионът, който е една от най-болезнените точки на планетата, може да започне да се успокоява, като загуби статута си на световна „барутен погреб“. Местните конфликти, разбира се, ще останат и могат да бъдат много жестоки, но рисковете от преминаване в тотално противопоставяне, още повече с използване на ядрено оръжие, ще се намалят. Израел ще запази статута си на регионален хегемон, петролните монархии ще могат да намалят част от военните си бюджети и дори Иран, ако все пак реши вътрешните си проблеми и се отърве от месианската идеология, ще може да заеме достойно място в регионалната система. Ето такъв, изненадващо позитивен сценарий. За него е необходимо само едно – реално спазване на примирието и започване на мирен процес. Дали това ще се случи – скоро ще разберем. Засега интензивността на иранските атаки срещу Израел само се е увеличила – остава да разберем дали в последните часове те използват остатъка от ракетите до максимум, или една от вътрешноелитните групи се опитва да провали прословутото примирие. Въпреки това, много от изброените по-горе тези, особено относно слабостта на Иран, вече са факт и всички бъдещи сценарии трябва да се разглеждат, като се вземат предвид.

Помните ли вица за инженера, който поискал хонорар от 10 000 долара и обосновал това, че 1 долар трябва да се плати за завъртане на винта, а 9999 – за това, че знае кой винт точно трябва да се завърти? Е, този известен инженер наистина е съществувал, казвал се Чарлз Протеус Щайнмец (1865-1923). Веднъж пътят му се пресича с този на самия Хенри Форд. В завода на Ford в Ривър Руж възникна технически проблем с голям генератор и електроинженерите на завода не могли да разберат в какво е проблемът. Форд лично се обърна за помощ към Щайнмец. Когато „малкият великан“ пристига в завода, той отказва всякаква помощ и поисква бележник, химикалка и легло. Той прекарва два дни и две нощи във фабриката, слушайки шума на генератора и извършвайки безброй сложни изчисления. На третия ден той внезапно поисква да му донесат стълба, рулетка и тебешир за дъска. С голямо усилие (предвид гърба му и дисплазията на рамото) той се изкачва по стълбата, докато не достига върха на генератора. Използвайки рулетката, той измерва точната точка на повърхността на огромната машина и я отбеляза с тебешир. След това слиза по стълбата и съобщава на скептично настроените инженери, които го заобикалят, че ще трябва да свалят страничната пластина, да разглобят бобината на генератора и да свалят 16 навивки на проводника, започвайки от мястото, където бил направил бележката с тебешир. След като направили поправките, генераторът отново заработил идеално, за голямо учудване на инженерите. Хенри Форд е бил възхитен, докато не е получил сметка от General Electric на стойност 10 000 долара. Той е признал отличната работа, извършена от блестящия инженер от европейски произход, но е помолил учтиво да му изпратят по-подробен отчет за извършената работа, защото 10 000 долара са били астрономическа сума по онова време! Щайнмец изпълнил молбата и върнал сметката, към която е добавил следната информация: - Драскане за маркиране на генератора — 1 долар; - Знание къде да се постави — 9999 долара; - Общо за плащане: 10 000 долара. Сметката била платена. Безмълвно, без протести и без по-нататъшни забавяния. Тази история е спомената в писмото на Джак Б. Скот до редактора на списание „Life“, публикувано на 14 май 1965 г. Щайнмец е бил висок само 120 см, но е станал велик инженер и учен. Алберт Айнщайн, Никола Тесла и Томас Едисън са били негови приятели, а приносът му към математиката и електротехниката го е превърнал в един от най-обичаните и незабавно разпознаваеми хора на своето време. Шайнмец има наследствен хипофизен нанизъм ( джудже е) , гърбав е и страда от тежка кифоза и дисплазия на тазобедрената става. Ето го (в средата) на обща снимка с Айнщайн и други учени:

Напълно подходяща е. Източникът на реликтовото излъчване се отдалечава от нас поради разширението на вселената, ето ти го и доплеровият ефект, поне в първо приближение. Казвам в приближение, защото източникът може да се отдалечава от нас и със свръхсветлинна скорост, тогава или фотонът съвсем го няма изначално, или се движи в обратна посока. А причината за промяна на енергията на фотоните е в причината източникът им да се отдалечава от нас. Не забраявй и гравитацията, тя също има енергия, а значи е и материя в някаква форма. Изобщо, при това разширение се наблюдава хоризонт, отвъд който не можем да наблюдаваме светлината. Ефект еквивалентен на този на Унру. А си спомни, при ефекта на Унру се поражда радиационен фон от нищото около наблюдателя. Изобщо, физиката е доста странна и неинтуитивна, особено в разширяваща се вселена.

При доплеров ефект фотонът също "губи" енергия. Губи ли я всъщност? И защо?

Ами влияе. Най-малкото пречи за съчетаване с квантовата механика. Човекът предсказва нови свойства на гравитационните вълни, което си е точно влияние на точността на ОТО - при това все още в области, в които не сме я проверявали. Ще видим, има доста предсказания които могат да се проверят реално... Още не съм гледал в детайли, но от многото описания се рисува интересна картинка.

Явно уравненията на ОТО са опростена едномерна проекция.

Реалността е изтъкана от триизмерно време, а пространството е само страничен ефект? Появи се нова, доста перспективна хипотеза, опитваща в крайна сметка да свърже квантовата механика и общата теория на относителността. Копирам статията от https://nauka.offnews.bg/fizika/vremeto-e-3-izmerno-i-po-fundamentalno-ot-prostranstvoto-pokazva-prou-201998.html и по-подробно тук: https://www.kaldata.com/it-новини/реалността-е-изтъкана-от-триизмерно-в-580210.html Пространството не е просто сцена, където се разиграва времето: физик от Университета на Аляска твърди, че самото време е фундаменталната тъкан на Вселената – и то се проявява в три измерения, които никога не сме забелязвали. Това радикално преосмисляне на реалността би могло да реши най-големия проблем на физиката: как да се обединят квантовата механика с гравитацията. Доцент Гюнтер Клетецка (Gunther Kletetschka) от Геофизичния институт на Университета на Аляска, Феърбанкс е разработил математическа рамка, която предполага, че три времеви измерения формират "първичната тъкан на всичко, като платно на картина". Пространството, според него, става вторично – "по-скоро като боята върху платното, отколкото самото платно". Това е дълбока инверсия на начина, по който разбираме съществуването. В продължение на повече от век физиката третира пространство-времето като единна цялост, където едно измерение на времето се свързва с три измерения на пространството. Теорията на Клетецка обръща този сценарий наопаки. Разходка по скритите пътеки на времето Схващането на триизмерното време изисква да изоставим ежедневното си преживяване да линейно да се движим стабилно напред от момент на момент. Представете си, че вървите по права пътека – това е нормалното време, каквото го познаваме. Но сега си представете втора пътека, пресичаща първата странично. Ако можехте да стъпите на тази перпендикулярна пътека, докато оставате в същия момент, може би ще откриете малко по-различна версия на същия ден. Движението по тази втора времева ос би ви позволило да изследвате алтернативни резултати, без да се връщате назад или напред в познатото време. Съществуването на тези различни възможности представлява второто измерение на времето, докато способността за преход между тях представлява третото. Това не е научнофантастична спекулация. Математическата рамка на Клетецка дава изумително точни прогнози за масите на частиците и фундаменталните константи. Неговата теория изчислява масата на топ кварка като 173.21 ± 0.51 GeV – забележително близо до измерените 173.2 ± 0.9 GeV. Прогнозата за масата на електрона съвпада с експерименталните стойности до девет знака след десетичната запетая. Мистерията на поколението е разгадана Може би най-убедителното е, че рамката естествено обяснява една от най-дълбоките загадки на физиката на елементарните частици: защо материята съществува точно в три поколения. Електроните, мюоните и тау-частиците образуват семейство със специфични масови съотношения, които отдавна изглеждат произволни. Същият модел се наблюдава и при кварките. Стандартният модел включва всички известни елементарни частици - частици, които не могат да бъдат делени на съставни части. Чaстиците са или фермиони - частици материя, или бозони - частици, които пренасят взаимодействията. Частиците материя включват 6 кварки и 6 лептони. Шестте кварките се наричат горен кварк, долен кварк, чаровен кварк, странен кварк, върховен кварк, дънен кварк. Кварките обикновено не съществуват като единични, самостоятелни частици, а образуват по-тежки частици като протони и неутрони. Лептоните включват електроните и техните братовчеди - мюони и тау частици и трите вида неутрино. Кредит: Wikimedia Commons В триизмерното време на Клетецка тези поколения възникват от самата темпорална структура чрез уравнения за собствени стойности. Теорията предсказва съотношения на масите от 1:4.5:21.0 в различните семейства частици – зависимости, които неизбежно произтичат от математиката, а не са вмъкнати като предположения. Рамката отива по-далеч, предсказвайки масите на неутрино с безпрецедентна прецизност: ν₃: 0.058 ± 0.004 eV (най-тежко неутрино) ν₂: 0.0086 ± 0.0003 eV (средно неутрино) ν₁: 0.0023 ± 0.0002 eV (най-лекото неутрино) Нови резонанси на частиците при 2.3 ± 0.4 TeV и 4.1 ± 0.6 TeV Гравитацията среща квантовата механика Най-амбициозното твърдение на теорията е свързано с решаването на най-голямото предизвикателство пред физиката: обединяването на квантовата механика с гравитацията. Настоящите теории, описващи квантовото поведение и гравитационните ефекти, са фундаментално несъвместими, оставяйки физиците без пълно разбиране за природата. Подходът на Клетецка постига нещо, което е убягвало на безброй брилянтни умове – той произвежда крайни корекции на квантовата гравитация без безкрайностите, които тормозят други теории. Трите времеви измерения осигуряват естествена регуларизация, елиминирайки математическите катастрофи, които обикновено възникват, когато квантовата механика се среща с гравитацията. Рамката предвижда специфични гравитационни вълнови сигнали, които бъдещите детектори биха могли да наблюдават. Гравитационните вълни би трябвало да се разпространяват със скорости, различни от светлинните с точно Δv/c = (1.5 ± 0.3) × 10⁻¹⁵, като същевременно би трябвало да се появят допълнителни поляризационни режими с характерни амплитуди. Проверка на истинската природа на времето За разлика от много теоретични физични предложения, които остават завинаги извън експерименталния обхват, тази рамка прави конкретни прогнози проверими в рамките на десетилетието. Големият адронен колайдер с висока светимост (HL-LHC) би трябвало да открие предсказаните нови частици до 2030 г., докато наблюденията на гравитационните вълни с помощта на Advanced LIGO+ биха могли да потвърдят модифицираните сигнатури на разпространението на вълните. HL-LHC (High-Luminosity LHC) или "Големият адронен колайдер с висока светимост" е проект за модернизация на Големия адронен колайдер (LHC) на по-висока светимост (количеството енергия, което излъчва дадено тяло за единица време), в пик до 2×1035см−2с−1. Работа в този режим ще започне не по-рано от 2026 г. Космологичните изследвания ще проверят предсказанията на теорията за еволюцията на тъмната енергия като функция на червеното отместване, z, която би трябвало да следва специфичния модел w(z) = -1 + (0.05 ± 0.01)(1+z)³. Космическата мисия "Евклид" и обсерваторията "Вера Рубин" ще изследват тези ефекти, започвайки от 2027 г. Може би най-интригуващото е, че рамката обяснява нарушаването на четността на слабото взаимодействие чрез чиста геометрия. Загадъчното предпочитание към левоориентираните частици в слабите ядрени сили произтича естествено от триизмерната времева структура, без да се изискват допълнителни предположения. Пренаписване на правилата на реалността Ако бъде потвърдена, тази теория би пренаписала коренно нашето разбиране за съществуването. Вместо времето да е нещо, което се случва в пространството, пространството се превръща в нещо, което произтича от по-дълбоката структура на времето. Масата, енергията и силите между частиците биха били проявления на темпоралната геометрия. "Пътят към обединението може да изисква фундаментално преосмисляне на самата природа на физическата реалност", отбелязва Клетецка. Неговата математическа рамка демонстрира как разглеждането на времето като триизмерно естествено решава множество физични загадки чрез една единствена кохерентна структура. Публикацията на теорията в Reports in Advances of Physical Sciences представлява повече от академично упражнение. Ако предсказаните частици се появят в експерименти с колайдер и гравитационните вълни покажат очакваните модификации, може да се наложи да се откажем от най-основните си предположения за времето, пространството и самата реалност. Понякога най-важните открития идват не от добавянето на сложност към нашите теории, а от осъзнаването, че сме гледали на фундаменталната структура на съществуването от напълно погрешна гледна точка. Времето може да не е реката, по която сме си мислили, че се носим – може да е целият океан, в който плува реалността. Справка: Three-Dimensional Time: A Mathematical Framework for Fundamental Physics; Gunther Kletetschka Reports in Advances of Physical SciencesVol. 09, 2550004 (2025); https://doi.org/10.1142/S2424942425500045 Източник: Time Is The Fundamental Fabric of the Universe, Study Suggests, University of Alaska

Иранската ПВО е изградена на база руски и китайски технологии и системи. И фактът, че по време на американската атака нито една зенитна ракета не е била изстреляна от тези системи показва безполезността им срещу оръжията, които демонстрират САЩ. Тоест това показва, че собствените територии - на Русия и Китай - на практика не са защитени. Това не е ли за уплашване?

Още един коментар, дискутиращ защо проста смяна на режима в Иран е изключително маловероятна: Въпреки недоволството на населението и редовните протести, ислямският режим в Иран е изключително стабилен. Той разполага с мощна система за самозащита, която излиза далеч извън рамките на обичайните държавни институции. Тя не се основава на избирателна подкрепа, а на разклонена мрежа от паравоенни структури под контрола на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР). Освен самите „стражи“, в нея влизат стотици хиляди басиджи. "Басидж" е армия от доброволни помощници на режима: религиозни активисти, агитатори, служители на „моралната полиция“ и въоръжени формирования. Организацията има номинална численост над 13 милиона души, въпреки че активно действащите басиджи са около един милион. Тя има разклонена териториална структура с ядра от активисти във всеки район. Именно те потискат протестите, патрулират улиците, проверяват компетентността на преподавателите, лоялността на съседите, налагат ред в националните периферии на страната, където са силни сепаратистките настроения. Основният контингент се състои от младежи от бедни селски семейства. За тях службата в „Басидж“ е начин за кариерно израстване и подобряване на условията на живот, още повече че КСИР контролира една трета от иранската икономика. Съгласно концепцията на аятола Хомейни за „20-милионна ислямска армия“, през 1980 г. е създадена Организация за мобилизация на онеправданите ирански народи („Саземане базидж мостазефине мардоме Иран“, в превод от персийски „басидж“ – мобилизация). Конституцията на ИРИ задължава „правителството да подготви план за военна подготовка на всички граждани за защита на страната и ислямския строй“. По време на ирано-иракската война на фронта бяха изпратени 700-800 хиляди доброволци, от които 155 хиляди загинаха. Хиляди зле въоръжени и слабо обучени басиджи – тийнейджъри, стари хора и жени – в религиозен екстаз се втурваха към иракските позиции в „човешки вълни“ с лозунга „Аллаху Акбар! Хомейни – вожд!“. По същество, базиджите след Ислямската революция са нещо като майдановците, които след победата на майдана се превърнаха в идеологически улични групировки, но сега с обратната задача – не да свалят властта, а да я защитават. Това е един от близките примери. Ислямистите създадоха структура на властта, способна да функционира дори при загуба на подкрепата на мнозинството от населението. И да се постигне смяна на режима ще бъде изключително трудно.

И един коментар от мрежата: Засега можем да забравим за ядрената програма на Иран. Всички разкази, че иранците могат да я възстановят, са верни само отчасти — това е възможно само в много далечна перспектива и то при условие, че всичко ще мине гладко. Техническите подробности като „с колко процента са унищожени основните ядрени обекти“ са интересни само за тесен кръг експерти. Въпреки това възникват редица въпроси, които могат значително да усложнят ситуацията около Иран. Първо, ако е имало удар, значи вероятно надеждите за смяна на режима през тези дни не са се оправдали. Смяната на режима би сложила много по-категорична точка. А ако е така, САЩ и Израел ще трябва да продължат да се справят с Ислямската република – травмирана, по-слаба, но най-вероятно и по-агресивна, защото няма какво да губи. Вероятният изход е да се тласка Иран към перманентен хаос с всички съпътстващи проблеми за региона. Второ, разговорите за потенциално „включване“ на САЩ звучат справедливо. Ако има отговор от страна на Иран, трябва да има и американска реакция. Отговорът може да бъде незабавен, а може и отложен. Какво ще направи Тръмп, ако, да речем, след месец някъде в трета страна иранците взривят няколко американски дипломати? Убеден съм, че Техеран сега се чувства в правото си да действа по този начин. Трето, само изглежда, че ударът ще уплаши Иран. Проблемът е, че по-скоро ще се уплашат в Москва, Пекин, Пхенян, потенциално – и в страни като Турция, които редовно изпитват трудности в отношенията си със САЩ. Докато войната се водеше между Израел и Иран, това беше регионално противопоставяне. Ударът на Тръмп прави въпроса глобален и засилва антиколониалния дискурс срещу Вашингтон. Освен горепосоченото, има много частни детайли и отделни рискове – като блокирането на Ормузкия проток или намесата на Русия в конфликта. И в двата случая рационалният смисъл в това е малък, но на основата на емоции и страхове всичко е възможно. Каквото и да е, ударът на САЩ не изглежда като точка, която слага край. По-скоро е допълнително гориво за продължаване на конфликта и усложняване на реакцията към него.