Кухулин

Извод: Когато константата на Хъбъл се увеличи с 15 порядъка, въжето ще стане меко като гумен ластик, а двете тела в краищата ще го разпъват с ускорение 50% по-голямо от земното. Тези 15 порядъка обаче почти няма да се отразят върху дължината на въжето - промяната ще е в 29-тия, вместо в 44-тия знак след десетичната запетая. Съгласен ли си с тази картина?

Имаме две тела по 1 кг на дистанция 1 км. Вързани са със стоманено въже. Константата на Хъбъл постепенно се увеличава. Подготвяме зверюгата за съответния сценарий и я пускаме да смята: Какъв коефициент на еластичност имат съответно стоманено въже и гумен ластик с дължина 1 км? Edit Отличен въпрос за сравнение между различни материали! Стоманено въже (1 км): За въглеродна стомана: Модул на Юнг: E = 200 GPa = 2 × 10¹¹ Pa Дължина: L = 1 km = 10³ m Площ на сечението: нека A k_стомана = EA/L = (2 × 10¹¹ × A)/10³ = 2 × 10⁸ × A N/m За конкретни размери: Тънко въже (d = 1 cm): A = 7.85 × 10⁻⁵ m² → k = 15,700 N/m Дебело въже (d = 5 cm): A = 1.96 × 10⁻³ m² → k = 392,000 N/m Гумен ластик (1 км): За натурална гума: Модул на Юнг: E ≈ 1-10 MPa (много по-нисък от стоманата!) Нека използваме E = 2 MPa = 2 × 10⁶ Pa Дължина: L = 10³ m k_гума = EA/L = (2 × 10⁶ × A)/10³ = 2 × 10³ × A N/m За същите размери: Тънко (d = 1 cm): A = 7.85 × 10⁻⁵ m² → k = 0.157 N/m Дебело (d = 5 cm): A = 1.96 × 10⁻³ m² → k = 3.92 N/m Сравнение: Материал Тънко (1 cm) Дебело (5 cm) Стомана 15,700 N/m 392,000 N/m Гума 0.157 N/m 3.92 N/m Съотношение 100,000 : 1 100,000 : 1 Ключови наблюдения: Стоманата е ~100,000 пъти по-твърда от гумата И двата материала стават много меки на 1 км дължина Собственото тегло става критичен фактор: Стоманено въже: ~60 тона тегло! Гумен ластик: ~8 тона тегло! Практически проблеми: За 1 км дължина и двата материала ще се удължат значително от собственото си тегло, особено гумата, която може да се удължи с стотици метри само от гравитацията! Каква трябва да е константата на Хъбъл, за да стане това сноманено въже еластично като ластик? Edit Отличен въпрос! Искаме стоманеното въже да стане толкова меко колкото гумения ластик. Цел: изравняване на коефициентите на еластичност От предишните изчисления (за тънко въже d = 1 cm): Стомана: k_стомана = 15,700 N/m Гума: k_гума = 0.157 N/m Искаме: k_стомана_ефективен = k_гума = 0.157 N/m Влияние на космологичното разширение: Космологичното разширение намалява ефективния модул на Юнг чрез създаване на предварително напрежение/деформация в материала. За опростяване, можем да моделираме това като намаляване на ефективния модул: E_ефективен = E₀ - ΔE_cosm където ΔE_cosm зависи от космологичните условия. Необходимо намаление: Трябва коефициентът на еластичност да намалее с фактор: f = k_стомана/k_гума = 15,700/0.157 = 100,000 Значи нужен ефективен модул: E_ефективен = E₀/f = (2 × 10¹¹)/10⁵ = 2 × 10⁶ Pa = 2 MPa Космологично условие: За да се постигне такъв радикален спад в модула на Юнг, космологичното напрежение трябва да достигне близо до границата на текучест на стоманата. От предишния анализ знаем, че това изисква: H₀ ≈ 3.33 × 10⁻³ s⁻¹ = 1.03 × 10¹⁷ km/s/Mpc Проверка на резултата: При такава константа на Хъбъл: Стоманата губи структурна цялост Ефективният модул пада драстично Коефициентът на еластичност може наистина да стане сравним с този на гумата Заключение: За да стане 1 км стоманено въже еластично като гумен ластик, константата на Хъбъл трябва да бъде: H₀ ≈ 10¹⁷ km/s/Mpc Това е около 1.5 × 10¹⁵ пъти по-голяма от реалната стойност! При такива условия обаче всички материали биха загубили механичните си свойства и Вселената би била в състояние на катастрофично разширение. А какво ускорение ще получат две тела по 1 кг на дистанция 1 км при такава константа на Хъбъл? Edit Отличен въпрос! Нека изчислим космологичното ускорение при тази екстремна константа на Хъбъл за разстояние 1 км. Космологично ускорение: При H₀ = 1.03 × 10¹⁷ km/s/Mpc = 3.33 × 10⁻³ s⁻¹: a_cosm = 2H₀²Ω_Λ × r където r = 1 km = 10³ m a_cosm = 2 × (3.33 × 10⁻³)² × 0.69 × 10³ a_cosm = 2 × 1.11 × 10⁻⁵ × 0.69 × 10³ a_cosm ≈ 1.53 × 10¹ m/s² = 15.3 m/s² Сравнение с гравитационното ускорение: За две тела по 1 kg на 1 km: a_grav = Gm/r² = (6.67 × 10⁻¹¹ × 1)/(10³)² = 6.67 × 10⁻¹⁷ m/s² Съотношение: a_cosm/a_grav = 15.3/(6.67 × 10⁻¹⁷) ≈ 2.29 × 10¹⁷ Физическа интерпретация: При такава константа на Хъбъл на разстояние 1 км: Космологичното ускорение: 15.3 m/s² (около 1.56g) То е 2.29 × 10¹⁷ пъти по-силно от гравитационната привлекателност Телата ще се отдалечават с ускорение по-силно от земното! Времева скала: За да се отделят телата на 10 м допълнително разстояние: t = √(2s/a) = √(2 × 10/15.3) ≈ 1.14 секунди Интересно наблюдение: Забележете, че: На 100 km: a_cosm = 1530 m/s² На 1 km: a_cosm = 15.3 m/s² Ускорението е линейно пропорционално на разстоянието - на 100 пъти по-малко разстояние получаваме 100 пъти по-малко ускорение. Заключение: При H₀ = 10¹⁷ km/s/Mpc, на 1 km разстояние: Космологичното ускорение е 15.3 m/s² Все още е огромно - 10¹⁷ пъти по-силно от гравитацията Ефектът би разкъсал материалите за секунди Такава Вселена би била фундаментално нестабилна

Идеята на темата е да изследваме поведението на тъмната енергия именно в такива екстремни условия, за да видим дали Големият взрив и космическата инфлация не са просто частни случаи на нейното действие. По-конкретно - да видим дали в някакви условия част от тъмната енергия не си променя състоянието от w < -1 на w > 0. Тоест дали не се превръща в обикновена енергия.

Записът "кеан" едва ли отразява "хан". Това най-вероятно е унгарска адаптация на каан - титлата на Крум. Част от прехода каган > каан > кан(а), завършил при сина му Омуртаг.

Аммм, тука нагазихме в някакви мътни води. https://en.wikipedia.org/wiki/De_Sitter–Schwarzschild_metric Гугъла ни инфопрмира: Yes, the Schwarzschild radius of a de Sitter-Schwarzschild black hole is generally larger than the Schwarzschild radius of a regular Schwarzschild black hole with the same mass. This is because the de Sitter-Schwarzschild metric includes a cosmological constant, which effectively introduces a repulsive force that counteracts gravity at large distances. Значи ако константата на Хъбъл расте, Планковата дължина в тази и дефиниция също трябва да расте...

Мм, добре. Значи радиусът на атома се изменя заради корекции във формулата. А какво се случва с дължината на Планк? https://en.wikipedia.org/wiki/Planck_units#Planck_length От една страна би следвало да се увеличава, защото всички дължини се увеличават - философският аргумент за "еталонния метър". От друга страна, като радиус на Плакова черна дупка също може би се увеличава (това изглежда сложен въпрос). Като функция от диаметъра на протона - ясно. А чисто като формула - не, защото там играят фундаментални константи: Може би отново корекция във формулата? И всъщност какво се случва със скоростта на светлината. Как да я дефинираме, ако дистанциите се увеличават? Като отношение между пространството и времето?

Окей, приемам този модел. По-нататък ще сметна мисления експеримент по него. Преди това обаче нека да спекулираме още малко. Радиусът на водородния атом по Бор: The Bohr radius is defined as[3] where is the permittivity of free space, is the reduced Planck constant, is the mass of an electron, is the elementary charge, is the speed of light in vacuum, and is the fine-structure constant. Ако комбинираме това с горните разсъждения, струва ми се логично да допуснем, че именно константата на Планк се увеличава с космологичното разширение. Тоест в нашия модел (по ОТО) светлинната скорост е постоянна, диелектричната константа е постоянна (дали?), другите фундаментални константи също са постоянни и не зависят от константата на Хъбъл. Само константата на Планк зависи от нея. А в модел, където константата на Планк е постоянна и пространството се разширява чрез раждане на нови "пространствени единици", нещата ще седят по съвсем друг начин. Ти как мислиш?

Хмм. Мъча се да стигна до същността на нещата и нещо ми се губи. Според теб космологичното разширение променя ли размера на атома? Променя ли енергийните нива на електрона? Плавно ли ги променя?

Значи ако Вселената не се разширяваше, електростатичните сили на привличане щяха да останат некомпенсирани? И еталонният метър щеше да стане половин метър? Хм.

=> Преди реалното електричество да се компенсира от разширението, какво го компенсира?

За да се разтяга еталонният метър, трябва да речем принципът на Паули да зависи линейно от константата на Хъбъл. Не виждам на какво може да стъпи такава зависимост.

Именно това се мъчим да направим. Квантовомеханичните причини държат постоянна конфигурация на молекулите без значение каква е константата на Хъбъл. Докато не стане съизмерима с тях. След това нещата се променят скокообразно. Същото е и в обратната посока - с положителното гравитационно налягане. Скокообразни изменения. Така изглеждат нещата според мен. И разбира се, не вярвам еталонният метър са де разтяга в момента.

На мен ми се струва, че едната причина (електрическата сила) действа на обекта с дадено ускорение, а другата причина (разширението на пространството) действа на същия обект с несравнимо по-малко ускорение. Има обаче още причини, които изравняват баланса на ускоренията със своя принос. Струва ми се, че тези причини са от квантовомеханично естество и освен това ми се струва, че не се влияят кой знае колко от константата на Хъбъл. В такъв случай на първо място възниква следният философски въпрос: ако еталонният метър се разтяга, как мерим това разтягане? Кой е базовият еталон, който не се разтяга? Какво означава "един метър"?

Това го разбирам. А тук изобщо не разбрах какъв баланс правим. Дясната страна на уравнението за мен остава загадка. Нека да задам един уточняващ въпрос: според теб в момента еталонният метър променя ли си дължината заради разширяването на пространството?

Нищо не разбрах. От една страна електричната сила отслабва заради разширението. А какво стои от другата страна на уравнението, за да се получи нова равновесна дистанция? Равновесие между какво и какво?

Как от първото следва второто?

Напомням как изглежда нашият експеримент: Две тела са закачени в двата края на въже. Нека не е въже, а ластик. Двете тела са гравитационно свързани. Да кажем, че обикалят в някакви орбити. Примерно геостационарен спътник и Земята. Между тях се мандахерца въпросният ластик в неопънато състояние, леко нагънат. Дължината на ластика е по-голяма от разстоянието между Земята и спътника. Минава време. Константата на Хъбъл расте. Достига стойност, при която спътникът се отдалечава от Земята. Дистанцията между него и Земята започва да расте. Въпрос: какво се случва с дължината на ластика?

Впрочем, ако си интегрирал Картал 3 в базата, интересно дали дава с днешните румънци някакви отрицателни ф3 тестове за микс. Дали ще излязат формално наследници на даките...

Проблемът е в динамиката. Когато имаме нарастваща константа на Хъбъл, първо се разкъсват гравитационните връзки, а много по-късно се разкъсват електромагнитните. Тоест има значителен период от време, в който обектите не са свързани гравитационно (раздалечават се "по течението" на пространството), но са свързани електромагнитно (ластикът между тях не е отслабнал достатъчно и се "опъва"). Ако има нужда, ще го разпиша и аз количествено, доколкото мога.

Нямам представа защо си го показвал това на историци. Аз съм убеден, че половината генетици ще се затруднят с тоя тип двумерен ф3 аутгруп анализ. Сложен е. Затова не го използват в изследванията, чак напоследък почна да се появява тук-там. А това, че ние сме изписали на тая тема десетки страници и сме изпили кофи кафета по нощиите, докато разберем как работят векторите - най-вероятно за тая работа трябва да ни приберат на психиатрично лечение На мен, да ти кажа честно, точно раннияt бронз не ми е много интересен и не съм го изучавал в кой знае каква дълбочина. То се вижда и по постовете ми - конкретно на тя тема понякога правя сериозни грешки - и тук, и в другия форум. А виж, Тантин като надуши Бояново, Могили... все едно куче надушва кокал

Българският ранен бронз може да се моделира с ямненски компонент, но в реалността някаква значителна част от него идва през Средни стог. Особено Езеро. А накъде дрифти Средни стог - това си е отделна мистерия. Шнурова керамика ли е, що е. Може би това влияе върху последната част от графиката.

Тук съм съгласен с теб. Разширяването на пространството просто прави ластика "по-слаб". Тоест по-лесно ще се разпъва. Това изменение не е свързано с дължината на ластика, а променя свойствата на материала. Тук не съм съгласен с теб. Ускореното разширяване в смисъл w < -1 (дали Фридман с КК = деСитер??) няма да коригира константата на Хъбъл, а ще я увеличава постоянно. Ластикът ще става все по-слаб и по-слаб, докато в един момент просто ще се разпадне на молекули. Нашето "неразбиране" няма отношение към горните разсъждения, а е свързано с друго. Но ще пиша по-късно.

Чак пък пушек да се вдига... Утвърдило се е някакво мнение, че трите хунски думи (медос, камос, страва) са славянски. На какво основание - неясно.

Ако можеше всичко да се обясни, щяхме да говорим за теория, не за хипотеза.

=>