Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Кухулин

Потребител
  • Брой отговори

    4826
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    15

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин

  1. Е, това със сигурност е така. Няма как да е иначе. Въпросът е само кой античен балканец с какъв процент участва във формирането на съвременните популации. Дали е малко или е много. Доста съмнително. Албанците са малко по-неолитни от нас (по-близо до гърците), но това е заради липсата на славянски мигранти. Иначе албанското желязо е по-ямненско и от македонското.
  2. И аз не знам. Предполагам, че реалните траки ще имат по-висока Ямна, защото според мен ще са по-близо до македонското желязо. Формирането на траките е една от големите загадки, знаеш. Халщат, кремации и т. н. Бъдещото изследване трябва да я реши. Не разбирам. Тези "реални траки" са компонент в завареното късноантично население. Какви са другите му компоненти - това зависи от профила на траките. Например анатолийският компонент може да идва с римляните, но може да идва и с елинизма. Възможно е "реалните траки" сами по себе си да са доста "месопотамски" ориентирани. Всичко е възможно.
  3. Откъде знаеш какво е имало в римския и в ранновизантийския период?
  4. Процентът на "българското желязо" в моделирането на съвременните българи ще се промени. Например моделът в горното изследване и този от 23-та година. Оттам и другите проценти ще се променят.
  5. На глобалния генетичен фон разликите са малки, то е ясно. За Балканите обаче са значителни и разбира се, че ще се появят в по-късните образци. Именно, че се "появяват и извън ареала на КА", а не са типични за него. Включително македонката.
  6. Ами... по принцип трябва да се внимава и с Лазаридис, съгласен съм.
  7. Някакви археологически траки от гробниците, от периода. Не знам, има си специалисти по тази част - археолози, траколози...
  8. Абсолютно неясно твърдение. Заключенията няма да се променят само в случай, че тракийските проби са същите като ранното желязо. А това е доста съмнително както по генетични, така и по археологически съображения. Почти сигурно е, че реалните траки ще имат по-висока Ямна, следователно славянският компонент в моделите ще намалее.
  9. Проблемът на всички тези модели е, че за българско желязо взимат ранното желязо от Капитан Андреево, което доминира наличните проби и е много, много особено. Конкретно тук даже не са включили казанлъшкия трак. Ние реално не знаем как изглежда българското желязо. Знаем как изглежда македонското желязо, но него по някакви причини никъде не го включват. Трябва да излязат новите тракийски проби, иначе всичко това е съвсем-съвсем приблизително.
  10. Тук трябва да се внимава. Имаме някакви стойности на чистия индоевропейски компонент, но индоевропейските мигранти в Италия и Гърция не са 100% генетични индоевропейци. Те самите са миксове от Шнуровата керамика и другите свързани култури. Следователно техният дял в реалния микс ще е доста по-висок.
  11. Това е трети етимон: кыргы "ястреб" (> крагуй). Разгледан е в ЭСТЯ VI : 234. Интересно, че между карга "гарга", кыргы "ястреб" и иран. каргас "лешояд" не може да се улови никаква етимологична връзка. При това фонетичната им прилика върви от дълбока древност. Другият интересен въпрос е как се появява българо-гагаузката дума гарга. Дали от български в гагаузки, дали от гагаузки в български, дали се развива под взаимно влияние. Нещо не е много ясна работата.
  12. Сигурен ли си, че е ястреб? Да не е гарга? Или, не дай боже, лешояд... https://en.wiktionary.org/wiki/کرکس
  13. Човешкият род (Хомо) винаги е ползвал система за комуникация от жестове, мимики и звуци. Знаем го, защото и маймуните я ползват. При Хомо обаче биологичните възможности за изразяване са много по-развити чисто биомеханически, да не говорим за нервната система. Тук става дума примерно за 1 милион години назад. В някакъв момент членоразделната реч се превръща в доминираща форма на комуникация и без проблем дублира останалите форми. Започва дървовидното развитие на човешките езици - корен, разклонения и т. н. По този модел се водят хората в изследването, пишейки за "общ произход". Само че ние не знаем кога членоразделната реч обсебва комуникацията. Възможно е преди 135 000 години хората да са ползвали един "примитивен език" и да са се разпълзяли из планетата с него. След това на различните места различни звукови системи да са станали доминиращи, т. е. днешните езици да нямат общ "звуков корен". Само че този сценарий е малко вероятен. Почти невероятен с оглед на съвременното познание. Но едно време е бил приемлив. Далеч по-вероятно е всички членове на рода Хомо с големи мозъци да са имали пълноценна звукова система за комуникация. Неандерталци, денисовци, сапиенси и т. н. Да речем преди половин милион години. Напомням, че неандерталците са имали по-голям мозък от нас На този фон въпросните 135 000 години изглеждат смешно и от лингвистична, и от генетична, и от всякаква гледна точка. Напълно е възможно някои сапиенси да са възприели езика на неандерталците или на други човешки видове. Друг е въпросът, че са му намерили много по-мощно приложение.
  14. Следвайки по-ранната ти забележка, няма да цитирам Уикито, а някакъв далечен задокеански музей: Etruscan did not appear in written form until the seventh century B.C., after contact with Euboean Greek traders and colonists, and it is the Euboean Greek alphabet that the Etruscans adopted and adapted to fulfill the phonological and grammatical needs of their native tongue. https://www.metmuseum.org/essays/etruscan-language-and-inscriptions
  15. Не знам какво повече да кажа по темата, аз писах за това по-рано: Етруските са "автохтонни" в смисъл, че не са дошли от Мала Азия през късния бронз. Иначе никой на този свят не е автохтонен. Възможно е "староетруските земеделци" да са кавказки мигранти през Мала Азия примерно 4к пне, но това са вече други и много сложни теми. Възможно е и да са си стандартни неолитни земеделци, които също не са автохтонни. Те и мезолитните италийски ловци не са автохтонни, а мигрират от Балканите, но както и да е...
  16. И аз това пиша - "нищо от лингвистиката не сочи общ корен преди 135к години". Не сочи, защото с разполагаемия инструментариум не може да посочи. Тоест няма езикови аргументи в полза на тезата.
  17. Приятел, ти накъдето си тръгнал, makebulgar оттам се връща Тая схема е отработена преди десет години, да не станаха и повече...
  18. Може да се приеме, че този примитивен език в началото е бил общ за цялата популация. Твърде вероятно да е биологично закрепен и да е оформен в конкретна среда. Обаче от това начало до Хомо Сапиенс има поне един значителен генетичен микс, а след това по пътя извън Африка става сложно. Компонентите в тези миксове със сигурност са говорили различни езици, макар и с общ примитивен корен. Няма гаранция например, че ние не говорим някакъв неандерталски език, а китайците не говорят някакъв денисовски. Тези "неизследвани преди това прилики между английски, японски и някои от езиците банту" може да са всъщност прилики между неандерталски и сапиенски. Съответните генетични миксове са налице, а нищо от лингвистиката не сочи общ корен преди 135к години. https://thornforum.net/viewtopic.php?p=6684#p6684
  19. Европа без Америка трябва на първо място да развие пълноценна и мощна ядрена триада, иначе голямо дърво я чака. Тоест на второ място - първо трябва да формира европейска армия. Без Америка и без атомни бомби не знам как ще ги воюваме тези войни...
  20. Всички хора (родът Хомо) са били способни да издават членоразделни звуци и вероятно са ги издавали. С някакви екзотични изключения, които нямат връзка с темата. Това обаче няма никакво отношение към въпроса за моногенезиса на съвременните езици. В дълбокия палеолит човешките групи са били по 20-30 души почти без контакт помежду си. Стотици и хиляди племена дори в най-тесния ботълнек. Един бог знае какво са говорили. Преди 135 000 години човешката популация може да е говорила на един език, а може да е говорила на 100 езика. 95 от които по-късно да са изчезнали. В момента няма как да установим какво е било положението. А тръгнем ли да разсъждаваме по линия на когнитивните способности, вместо на членоразделна реч, нещата стават съвсем мътни:
  21. В текста става дума именно за генеалогично родство: "Мисля, че можем да кажем с висока степен на сигурност, че първото разделение е настъпило преди около 135 000 години, така че човешката езикова способност трябва да е съществувала дотогава или дори преди това." От езиковите универсали не може да се направи такъв извод, защото на различни места може да са се появили различни езици под едни и същи универсали. Не е ясно откъде идва тази "висока степен на сигурност".
  22. От текста изобщо не става ясно защо смятат, че широката социална употреба е започнала около 100 000 години по-късно. Как така са се разпълзяли навсякъде с общ език, обаче още 100 000 години не си говорят. Тия красоти по скалите сигурно са ги рисували в атмосфера на творческо мучене...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.