Кухулин

Тоя надпис нещо не се открива в нета или аз не гледам където трябва, та май ще се наложи да умуваме по зарисовка. Малко е тъмна работата, но на мен ми изглежда като M17 - A2 - N29 - G1 - V4 - G1 - M8 - G1: Тъмното в случая е втория йероглиф, щото мястото му изобщо не е там - нито фонетично, нито в ролята на детерминатив, нито като семантика. Или писаря се е подхлъзнал, или зарисовчика е бил пиян, или аз нищо не разбирам от йероглифи. Разбира се, отговорът е No.3, но важното е лаф да става Произношението ще го мислим утре...

Тука малко през куп за грош ги писах работите, ама ще извинявате. Относно суфикса -wa в топонимиката. Има запазени десетки названия: Arzawa, Šapinuwa, Isuwa, Tapasawa, разбира се Luwa и др. Например името на град Тиана е Tuwanuwa. Милет обаче не е най-подходящия пример, защото формите Milawata и Millawanda вероятно попадат в друга парадигма - Kizzuwadna и Parsuhanda. Хетски градове Относно етнонима ekwesh. В руската Уикипедия е дадено изписване 'kws, но ако е нужно, ще потърся йероглифите. Хипотезата, която на мен ми се вижда добра, отделя суфикс -esh типологически (Ter-esh, Shekel-esh, Meshw-esh, Wesh-esh) и го свързва със семитската дума איש ish "човек, мъж", например "Обрежете се заради Господа и снемете крайната плът от сърцето си, Иудини мъже" (Иеремия 4:4). Първата част 'kw- отговаря на топонима עכו ako "Акра". Трябва да се има предвид, че звукът [w] на български се адаптира до [в], но всъщност е кратко като във Washington. Това тук е етимология на форумно ниво, разбира се, но на пръв поглед ми изглежда много прилична. Трябва обаче да се изследва доста дълбоко - йероглифи, типология и прочее - за да се приеме за силна.

По принцип би могло, обаче в най-ранните хетски записи формата е Ahhiya, а по-късно става Ahhiyawa (виж например Миладавана "Милет", ако добре си спомням). Относно еквеш, четох нещо за жители на Акра. По памет - египетския запис бил 'kw's, като втората част -w's имала значение на жители, а 'k било традиционното изписване на град Акра. По-късно ще проверя какъв беше случая, дали не бъркам нещо.

От чисто лингвистична гледна точка не можем да отъждествим ахейците едновременно с хивити и еквеш от една страна, и с ахия(ва) от друга. Причината е в прословутата дигама по средата на етнонима - съществувала ли е или не е съществувала. Първия вариант обяснява хивитите и еквеш, но не обяснява ахия с продуктивния хетски суфикс -ва. Втория вариант пък изключва първите две. При това и хивити, и еквеш имат много добри обяснения извън ахейската хипотеза, докато ахиява няма такива. Допълнителни съображения по дигамата: никъде в гръцка среда не се откриват следи от нея, а тя изпада сравнително късно. Топоними, диалекти, поезия - тц. По принцип в този смисъл се приема микенския пример по-горе (а-ка-ви-я-де), обаче там контекста е толкова куц, че свързването на думата с етнонима Ахея е хипер натегация. В полза на дигамата говори латинския вариант на етнонима Achivi "ахейци". Тази полугласна -v- може да е резултат от дигамата, а може да е някакво друго влияние. Във всеки случай аргумента е силен. Та така, ако обобщим нещата от лингвоистична гледна точка, трябва да изберем един от двата варианта или ахейци = еквеш = хивити, или ахейци = ахиява. Обединяването на двете в едно е доста трудно.

Лично аз не бих изключил възможността прото-картвелците да са оперирали с примитивни огнестрелни оръжия още в периода VII-IV хил. пр. Хр. Наистина, няма данни да са ги използвали, но няма данни и да не са ги използвали.

Аствацатурян, Оружие народов Кавказа, 2004: СЕВЕРО-ЗАПАДНЫЙ И ЦЕНТРАЛЬНЫЙ КАВКАЗ, стр. 40 ДАГЕСТАН, стр. 120 ЗАКАВКАЗЬЕ, стр. 159

Ахам, ясно. Значи си имал предвид връзката микенци - ахейци. От общия поглед върху проблема съм останал с впечатлението, че точно там положението е доста сложно. За нуждите на етимологията (т.е. на тази тема) съм приел научния консенсус, че микенци = ахейци. В момента не съм готов нито да го защитавам, нито да го оборвам. Може би е хубаво да се отвори отделна тема. Само бих отбелязал, че общоприетия и единствен запис от линеар-Б A-ka-wi-ja-de "Ахея" не издържа никаква критика, т.е. не може да се докаже, че означава "Ахея". От друга страна обаче микенските текстове са от такъв характер, че в тях не могат да се очакват етноними. Колкото до Ahhiyawa, въпросът не е толкова прост. Например от Милет до Ahhiyawa пътуват кораби. Има и редица съпътстващи фонетични паралели, както и други детайли. Това обаче също не е пряко свързано с конкретната семитска етимология. Иначе е интересно. Също така изобщо не изключвам възможността при Омир да става дума за политоним в широк смисъл, а не за етноним. Веднъж възникнали, този тип думи променят значението си сравнително лесно. Това също не влиза в конфликт с предложената семитска етимология.

По принцип не става много ясно какво имаш предвид, защото дори и тук има тема за микенската култура, започваща така: "Ахейците завладяват Кносос, после Родос, някои острови в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия". Гугъл е пълен с публикации за микенската керамика, включително и в Уикипедия. Затова те помолих да линкнеш публикация, според която няма микенски археологически следи източно от Гърция. От друга страна, в темата за Черната Атина прочетох, че според теб линеар-Б не трябва да се свързва с ахейците или пък те не трябва да се свързват с микенците? Може би ще е хубаво да уточним понятията, защото току виж сме писали за различни неща... Не съм срещал споменаване на етнонима ахейци в старите семитски текстове. Дори и да се открие един ден, той със сигурност ще е деетимологизиран, следователно ще е обратна заемка от гръцки и няма да е полезен в етимологичен план. Иначе в Библията доста често се употребява изразът ахаи "мои братя" (цък).

В момента нямам време да обсъждам тоя въпрос издълбоко, но политическия обект Ahhiyawa присъства в 29 хетски документа. В двата най-ранни документа формата е Ahhiya. Става дума за мащабен политически обект и за интензивни контакти. Виж например въведението на The Ahhiyawa Texts, 2011: At the moment, as has been stated elsewhere (Cline 1994: 69; 1996: 145), if the Mycenaeans can be equated with the Ahhiyawans (Ahhiyawa = Achaia = Achaeans = Mycenaeans), then there is substantial textual evidence for con- tact between the hittites and the Mycenaeans throughout the course of the Late Bronze Age, in a variety of contexts ranging from hostile to peaceful and back again, as will be discussed in the Epilogue below. if, however, the Mycenae- ans are not the Ahhiyawans, then they are never mentioned by the hittites. This, though, seems unlikely, for Ahhiyawa must, essentially by default, be a reference to the Mycenaeans. Otherwise, we would have, on the one hand, an important Late Bronze Age culture not mentioned elsewhere in the hittite texts (the Mycenaeans) and, on the other hand, an important textually attested Late Bronze Age “state” without archaeological remains (Ahhiyawa). Относно липсата на ахейци по егейските острови, ще трябва да дадеш някаква публикация. Твърденията за противното са доста и за съжаление в тоя случай не мога да вярвам на честната ти дума.

Ахейците не идват от Палестина. Идеята е, че са били съюзници на някой семитски владетел. Той ги е наричал ахаи, а те постепенно са възприели тази дума като самоназвание. Примерите за такива заемки при етнонимите са много. Местообитанието на самите ахейци, доколкото имам впечатления, е неясно от гледна точка на изворите. Омир пише едно, Хезиод пише друго. Археологията и лингвистиката обаче предполагат много широк ареал - Анадола, островите, континентална Гърция. От това, което съм чел, отъждествяването на Ахея с Ahhiya(wa) е много силно, а аргументите против него са много слаби, затова научната общност като цяло приема връзката. Разбира се, някои учени не я приемат.

Възможно е да няма, но според доста хора има. Виж например ЭСТЯ II:24, Фасмер... Btw: В смисъл Ἀχαια не обяснява Ahhiya?

Коптско

Изцяло съм съгласен с тази характеристика на Бернал. Дал е много ценни неща, но покрай тях е нахвърлил купчини талаш. Това обаче нас само може да ни радва, защото по този начин ни принуждава да задълбаваме в материята. Добър педагог Мисля, че произходът на етнонима Ἀχαιοί е едно от ценните неща (http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13083). Тази етимологична връзка е много силна не само заради географията и морфологията, а защото при старите автори двете планини носят едно и също име. Аполодор: καὶ κατασχὼν Κρητινίαν ὠνόμασεν. ἀναβὰς δὲ ἐπὶ τὸ Ἀταβύριον (цък) Полибий: ὑπερέβαλε τὴν ὀρεινὴν καὶ παρῆν ἐπ᾽ Ἀταβύριον (цък) Извинявам се, че не съм коментирал тази забележка по етимологията, пропуснал съм. Тези части на речта имат особено семантично развитие. В това отношение добър паралел на гръцкия съюз και са например англ. and ~ anti, лат. et ~ гр. ἔτι, бълг. и ~ гр. εὶ и т.н. Всички са тръгнали от нещо съвсем различно и са стигнали до съюза "и". В английския случай имаме приблизително "друг" > "и" (първото значение на егип. ky), а в латинския случай имаме "също" > "и" (второто значение на егип. ky). С други думи, ако гърците са заели от египтяните думата και със значение "друг, също" и са я развили до съюза "и", значи са се движили по добре утъпкан път.

Achaeans (tribe) Achaeans (Homer) Фриск пише "Da der ursprüngliche Sinn des Namens Ἀχαιοί unbekannt ist, sind alle Etymologien leere Speculationen", но Бернал дава интересно предложение за етимология (III, 215), което ще доразвия в тази тема. Думата "брат" има склонност към разширяване на семантичното поле: братство, brotherhood и т.н. Семитските езици не правят изключение. ПС *ʾaḫ > акад. aḫu "брат", aḫû "побратимявам се, сприятелявам се", atḫû "братя, приятели, партньори" арам. ˀaḥ "брат, роднина; дворцова титла" евр. אח ax "брат, приятел, съюзник" (Амос 1:9 и др.) ар. أَخ ax "брат, съмишленик, съсед, приятел" Вижда се, че разширението "брат" > "партньор, съмишленик, съюзник" е общосемитско. В семитските езици съществува граматическа конструкция с местоименни суфикси, които изразяават притежание, употребени спрямо съществителни имена. Самите съществителни, ако са в м. р. мн. ч., губят множествения суфикс и добиват редуциран фонетичен облик (т.н. status constructus). Например: adon "господар" adon-i "мой господар" adon-im "господари" adon-ai "мои господари" ax "брат" ax-i "мой брат" ax-im "братя" ax-ai "мои братя Притежателният местоименен суфикс за 1 л. м. р. ед. ч. търпи фонетични изменения в различните семитски езици, но е относително стабилен в ханаанския клон: евр. -ai арам. -ai угар. -ii (акад. -a, ар. -i). По този начин доста сигурно се реконструира протоханаанската форма *axai "мои братя; мои съюзници". След заемането в гръцкия език тя е склонена Ἀχαι-ός, Ἀχαι-οί и др. Относно типологията на етнонима, в момента се сещам за печенегите (печенег "свой човек" < "баджанак") и естествено за братушките По историческия контекст на тази заемка има да се кажат доста неща, особено ако приемем, че Ἀχαιοί = Ahhiyawa, но това е друга тема.

В горния дух на самокритика трябва да отбележа, че въпреки твърденията в някои речници (Palaeolexicon - QE), при по-дълбок поглед микенската форма qe "и" не може да се свърже етимологично с гръцката και "и". Първо, такъв преход при лабиовелара q > k е необичаен в гръцкия. Второ, съществува закономерен рефлекс τε. Трето, има желязна ПИЕ етимология < *kʷe ~ лат. -que и др. Тоест, микенската форма не може да служи за датировка в случая, следователно трябва да отнесем заемката егип. ky > гр. και към по-късен период.

Форумите затова могат да бъдат приятно място - всеки пише в областта, която му е интересна. Другите четат и хем им е забавно, хем научават по нещо ново. С удоволствие ще следя историографските ти постове.

Прочети какво съм писал в пост #103, защо съм дал етимологиите и т.н. В първата част става дума за фонетика, във втората става дума за граматика. Какво значение има дали имената са на растения, на животни или на фараонските щерки? Има данни за доста старо влияние. Например линеар-Б заварва съюза ky > qe > και в употреба. Прикачам статията за определителния член:

Ако исках да водя дискусии на такова ниво, вероятно щях да пиша в АБВ, в Дира или в Гювеч.бг. Стегни се малко и давай по същество - на коя етимология какво не и харесваш.

Дзвер, благодаря ти за коментарите, примерът с кенгурата е много свеж Не виждам каква е логическата връзка между първия и втория ред в цитата, дори да ги приемем за верни. Спрели са в Мемфис => няма влияние? В средноегипетския няма определителен член. Добива разпространение чак в новоегипетския. Историята е много интересна, погледни книжката. Мога и да я разкажа, ако те мързи де Differences between Middle and Late Egyptian

Прочетох първите 200 страници от третия том на "Черната Атина" и мога за себе си да направя някои предварителни изводи. Предварителни са, защото дотук материалът обхваща фонетиката и граматиката, но тепърва предстои да навляза в изследването на лексиката. Малко общи разсъждения за автора: 1) Бернал е лингвист от много висока класа; 2) въпреки това често дава слаби етимологии; 3) това обаче е нормално за всички лингвисти, изключенията се броят на пръсти; 4) в такива случаи нормалният подход е да се разглеждат силните етимологии и върху тях да се градят хипотезите. Конкретно по фонетиката и граматиката. Застъпена е тезата, че афроазиатското фонетично влияние върху гръцкия език е минимално. Според мен е добре защитена. От разгледаните 15 фонетични явления има прилични доводи само за повишения процент на началните гласни в гръцкия, повлиян от семитски и египетски заемки: Αίγυπτος < егип. Ht k3 pth "храм на Птах" έβενος < егип. hbny "абанос" ιβις < егип. hby "ибис" Αταβυρίος "планина в Родос" < сем. Hattabor "планина в Палестина" άλφα < сем. '-l-p ουραίος < егип. i'rt "урей" έρπις < егип. irp "вино" οθόνη < сем. etun (Притчи 7:16) < егип. idmi "фина тъкан" + ινάω "прочиствам" (~ perineum) < егип. ini "премахвам" ασπίς "щит" < сем. S-p-h "(метална) плоча, прикритие" αυτός "той сам" < сем. oto "той" όχλος < егип. 'S3t "тълпа"; ασκός ~ σάκκος < сем. saq "кожена торба, сак"; От всичките етимологии аз намирам тези за убедителни, като последните две са една идея по-слаби от останалите. Вижда са, че думите с начална гласна не са малко, с което общо-взето се изчерпва фонетичното влияние. По отношение на граматиката, освен споменатата по-горе дума αυτός, трябва да се отбележат окончанието -αιιν и съюза και: -αιιν ~ -οιιν < сем. *-ayin (~ Бахрейн) και "и" < егип. ky "също, друг" Специално внимание заслужава възникването на гръцкия определителен член (ὁ, τοῦ, τόν...), който с голяма вероятност е структурна заемка от египетския (p3, t3, n3...) през семитски. Доводите обаче не са категорични, бих казал 60/40. Като цяло данните и най-вече типологията на гръцките езикови контакти, анализирани от Бернал, водят към едно все по-ясно очертаващо се заключение: някъде около средата на II хил. пр. Хр. гърците изпитват много силно влияние на афроазиатски (конкретно семитски и/или египетски) суперстрат. Ако някой иска, можем да обсъдим в подробности някоя етимология от тези или от другите в книгата, само не знам дали Езикознание не е подходящия раздел...

Тази сигурност от какво е продиктувана - от твоето мнение по въпроса, от някаква публикация или от нещо друго?

С удоволствие бих изпълнил молбата ви, млада госпожице, обаче да пукна ако знам какво се учи в 6-ти клас... 1 + 2 + 3... + n се нарича "аритметична прогресия". Сумата е равна на n * (n + 1) / 2 Уикипедия: Аритметична прогресия Трицифреното число с еднакви цифри d има вид 111 * d (111, 222, 333, 444...) Горната сума трябва да е равна на това трицифрено число, следователно: n * (n + 1) / 2 = 111 * d => n2 + n - 222 * d = 0 Това се нарича "квадратно уравнение" с неизвестно n: Уикипедия: Квадратно уравнение Формула за корени на квадратно уравнение (с x вместо n): Нас в случая ни интересува, че туй нещо b2 - 4ac трябва да е точен квадрат, защото корен квадратен от него трябва да е цяло число. Като заместим коефициентите, получаваме, че 888 * d + 1 трябва да е точен квадрат, където d e цифра, т.е между 1 и 9. Единствената цифра, за която това е изпълнено, е d = 6 Заместваме, смятаме и получаваме отговор n = 36

ДЗВЕР, снощи продължих да чета Бернал (наистина е удоволствие, нивото е доста високо), при което откривам интересен паралел с твоите постове: Забелязва се системно позоваване на странни научни позиции, например, че някой днес приема минойската цивилизация за "гръцка". Аз доста съм се ровил из материята, както от историческа (такова ми е образованието), така и от езикова гледна точка (хоби), но такива позиции не съм срещал. Ако съм срещнал, то е било някаква екзотика и съм я забравил веднага.

В пасажа за Азия бих допълнил употребата на сома и хаома, приготвяни от не много ясно кое растение.

Това също е вариант, съгласих се. В указателите дават цар само за църковнославянските грамоти, в останалите се използва княз, велик княз и т.н.