Кухулин

Трябва да се осмислят самите обстоятелства по възникването на Инквизицията и нейните задачи. Реално едва ли някой се е интересувал толкова от престъплението и наказанието, колкото от потушаването на свръхопасната нова (но не съвсем нова) ерес. Църквата е била пред смъртна заплаха и е искала да постигне максимална ефективност, което е поставяло акцента върху разследването, а не върху самия съд. Оттам идва и името на институцията. Разследването, както вероятно си професионално запознат, включва много сложни организационни и всякакви други мероприятия, а бесенето и кладата са само едни формални актове. Дори не са и някакъв вид финал, защото процесът продължава по веригата.

палачинка < нем. palatschinke < унг. palacsinta < рум. plăcintă < лат. placenta < гр. πλακοῦς < ПИЕ *plā- "плосък", сравни flat cake от същия корен. баница < ПС *gъbanica < ПИЕ *ghūb- "сгъвам", сравни срб. gubanica ~ гибаница "баница". питам < пытати < ПИЕ *pū- "мисля, смятам, разбирам", родствена с диспут и депутат. пища < питѣти < ПИЕ *pīt- "храна", все разни екзотични когнати. питка < гр. πήτα [pita] < πήττα [petta] < арам. פתתא [petta] "къшей хляб" (Бит. 18:5) < PTT "разчупвам". Краен алеф се озвучава като [a] само в арамейския, затова оттам е заета. Семитското етимологично гнездо е супер добре развито, просто не може да става сравнение с неубедителните опити за гръцки произход. Ако има интерес, мога да го опиша, но малко ме мързи.

Такъв тип данни много зависят от критериите и от методиката на изследване. Статистиката може да включва документираните присъди, може да включва някакви усреднени и екстраполирани стойности, а може да смята и всичките жертви от Безие, да кажем. Виж например татуировката, която пуснах в темата за преводи от латински

Думата пита има семитски произход (P-T-T "разчупвам"). В гръцкия език вероятно е заета от арамейски, където означава "хляб". Фасмер посочва употреба през 1193 г. Палачинката и баницата са ясни, струва ми се. Какво те съмнява там?

Преди две години някакъв студент по лингвистика от Уисконсин изтрещява и пише сага за Междузвездните войни на старонорвежки. По всеобщо мнение езикът е отличен Tattúínárdœla saga = сага за народа от долината на Татуин. xwingi е дателен падеж от X-Wing Текстове, преводи и анализ: tattuinardoelasaga.wordpress.com Началото е тук: Tattúínárdœla saga: If Star Wars Were an Icelandic Saga Яка работа

Þat mælti mín móðir, at mér skyldi kaupa fley ok fagrar árar fara á brott með jeðum, standa upp í stafni, stýra dýrum xwingi, halda svá til hafnar, hǫggva mann ok annan ... xwingi :biggrin:

Инквизицията е преди всичко институция с неограничена власт, оттам следват всички други специфики. Православната Църква никога не е имала такива възможности.

Графе, българите все пак имат документирано отношение към войната, макар и по-особено (виж ГИБИ III, 259). Органа и Кубрат от друга страна вероятно също имат отношение, макар и недокументирано - все някой трябва да пази източния фланг на Бьори шад. Виж, за евентуалните грузински приключения на Кубрат споделям мнението ти.

Има нещо вярно. Скоро от един друг форум:

При Хейстингс конницата действа основно с метателни оръжия, тоест функционално няма как да се нарече "тежка".

Супер, благодаря ти много. Това означава, че Еркесията ще глътне 7 000 000 човекодни - горе-долу 50 000 души за половин година. Бая си е.

Ами нека да изчакаме данните на Raven, ако успее да намери публикацията. Иначе от горните числа излизат съвсем грубо 1 000 000 човекодни с доста солиден резерв.

Кръгло 1.5-2 млн куб м земна маса го изкарвам аз при височина 3-4 м и дължина 140 км.

Има ли някакви данни за колко време е изграден Еркесията? Н първо четене грубо ми излизат около 600 000 човекодни, т.е. 4-5 хиляди души спокойно биха могли да го вдигнат за половин година.

Псалом 30:

Ако са безспорни и необорими, защо трябва да са 5

Съгласен съм. Просто допълвам, че vulgus се употребява в значение "обикновени хора", докато vulgaris не се употребява в това значение самостоятелно. Например Era Vulgaris = Common Era.

Много интересна тема, удоволствие е да се чете. Утре ще помисля по-сериозно, но на прима виста излизат още няколко въпроса: 1) Как се отнася към горната хипотеза иранския пласт в праславянския. Еделман е събрала купища потенциални заемки, доста от които са с /в/, например ворс < староирански *varsa. Може да се мисли за адаптация до полугласна с по-късноо развитие до лабиодентална, но пак не е /б/. 2) Не ми се вижда много вероятно славяните да са заели аварски етноним през латински. 3) vulgaris, освен неясния исторически контекст (къде се използва, къде, кога и как е станала заемката), според мен има и семантичен проблем. Ако ще са обикновени хора, по-логично би било да са булги, а не булгари. Доколкото имам поглед, vulgaris носи семантика "обикновен", без да се подразбира човек. Друго - има ли семантичен паралел с етноним на основа "обикновен"?

Сори, че не съм чел темата, ама 112 страници... Настъпление се предвижда на всяка крачка, виж какво пише устава: "Наступательный бой есть основной вид действий РККА".

Лол, явно някога съм го чел в Уикипедия и ми е останало в главата. ГИБИ II:138 пише за "един цар", а не конкретно за Ернах.

Пропуснато е ключовото сведение за синовете на Ернах - Утигур и Кутригур.

В хрониките на династията Тан се употребява думата 可賀敦 kha-ga-tun "царица, принцеса". Фонетичната адаптация отговаря на [qaɣatun].

Не те разбирам - коя титла е канасюбиги? А основанията съм ги посочил по-горе.

Нямаме, но има свидетелства за *каан и кан(а). Като се вземат предвид фонетичните паралели и историческия контекст, реконструкцията заспива. От чисто историческа гледна точка може да се мисли дали Крум докарва титлата каган от аварите или възприема предкрумовата българска титла каган.

Еволюцията на собствено българската владетелска титла може доста добре да се реконструира *каган > *каан > кан(а). Късните сведения за титлата хаган при Борис носят по-скоро символичен характер.