Кухулин

Направих си труда да потърся какво съм чел из брезовите грамоти: Това е грамота No.414 Тоест, оттук нататък остава въпроса дали сме съгласни, че в новгородския диалект не е протекла втора палатализация.

Окей, но все нещо трябва да е провокирало тази дисимилация.

Скоро се рових по брезовите грамоти (имам там един любим персонаж Онфим ). В тях втората палатализация отсъства под финско влияние, но църква си е църква. Нищо чудно да има някакво влияние от народния латински.

За да не изпадаш в заблуждание - и аз не съм лингвист. Просто лингвистиката ми е хоби. Демек имай едно наум с глупостите, дето ги пиша Снощи зачетох първите трийсетина страници от третия том и, хмм, дотук няма нищо общо с превдонауката. Бернал прави съвсем професионално въведение, а глупостите са съсредоточени предимно в общите приказки - как филолозите се страхували да накърнят чистотата на старогръцкия, как се страхували за нарушат дендрограмите заради чистотата на езиците и т.н. Явно го пере сачмата по отношение на тия чистоти и обича да философства, но стигне ли до детайлите, става много коректен и приятен за четене. Дотук срещнах само две съмнителни твърдения: че -tt- и -ss- са семитски влияния (консенсуса е за субстратно влияние) и че името на град Газа отразява заемка с протоханаанско g-, а не адаптация '- > g-, каквато е общоприетата версия. Да видим обаче каква ще е обосновката им в изложението. Във всеки случай книгата обещава да е интересна и полезна.

Явно ще трябва да се прочете, няма начин. Имаш право в критиките.

Трицифреното число има вид 111 * d Сборът на тия естествени числа има вид n * (n + 1) / 2 (аритметична прогресия) Едното трябва да е равно на другото, значи правиш квадратно уравнение по отношение на n, в което търсиш решение за d от 1 до 9. Като преобразуваш там това-онова, получаваш, че sqr(1 + 888 * d) трябва да е точен квадрат. Пробваш от 1 до 9, откриваш колко е d и после изчисляваш n. Отговорът е 36.

Лично мнение: тези деконструкции се явяват пресилена реакция на не особено удачните конструкции. Не говоря за Фоменко и тоя Бернал (които явно живеят на гърба на дебилите), а за по-читавите опити. Не знам дали Курта спада към тях, не съм му чел книгата подробно, но имам усещането, че спада. Поне по диагонал не се срещат глупости от такъв мащаб. А причината за дефектните конструкции са научните (и може би политическите) реалности през XIX в. Днес науката е на друго ниво и тези конструкции наистина имат нужда от критичен поглед. Виж например проблемите около алтайците - същинското конструиране на този "етнос" започва много късно, в една доста критична среда, съответно до ден днешен има проблеми и не може да се наложи.

Мьоля, пак заповядай.

Струва ми се, без да съм запознат в дълбочина с идеите на Курта, че ревюто е леко изсмукано от пръстите (каквато е практиката при голяма част от ревютата). Няма такова нещо според мен. Но може и да греша. Ето книгата: The Making of the Slavs

Ами грубо можем да определим четири критерия за етническа принадлежност: - майчин език; - култура (обичаи, бит, религия и др.); - биология (гени, антропология и др.); - самоопределение (самоназвание и др.); Много рядко има плътно покритие на четирите признака. Примерно две групи могат да говорят един език, но да имат различни обичаи, различни гени и да се наричат по различен начин. Ето ти случая със славяните: едните се наричат "словени", другите не се наричат така. Някой обаче ги вижда, че говорят един език и ги слага в общ кюп. Петнайсет века по-късно друг решава, че понеже са в общ кюп, значи всичко им е било общо. Да, ама фактите говорят друго. Давай да деконструираме...

Самото понятие "етнос" е толкова мъгливо, че действително заслужава деконструиране. Келти, славяни, индоевропейци и т.н. са все групи, дефинирани от лингвистиката. Опитите да се привържат плътно към нещо друго (гени, археология) са обречени на подобни "деконструкции". Просто връзките между отделните елементи на "етноса" са прекалено слаби, за да се подхожда толкова опростено, особено в XXI век. А Фоменко си пише откровени глупости и си прави кинти от това. Той е в съвсем друга категория

Хм, прегледах статията на Дзвера и останах с впечатлението, че в тия книги друго освен псевдонаука няма. Всъщност Бернал дал ли е някакъв сериозен аргумент, който да си струва обсъждането? Сори, че подхождам толкова мързеливо, но тия четири тома няма кой да ги гледа при това положение.

Лицето на триъгълника е равно на a * ha / 2 = b * hb / 2 = c * hc / 2 За да съществува триъгълника, трябва a < b + c Ако заместиш стойностите и сметнеш, ще откриеш отговора (който е отрицателен).

Тая ПИЕ-реконструкция върху германските и балтийските форми е много слаба. Семитската заемка в прагерманския също ми се вижда зле аргументирана. От друга страна, семитските думи са явна заемка отнякъде, при това след залеза на акадския език, защото там коренът е съвсем друг. Лично мнение: славянската дума е заемка от готски (по Фасмер), а семитската дума може би е с китайски произход. Германската е по-скоро с някакъв субстратен произход (с каквито е пълен прагерманския).

Да, от тази гледна точка сте прав. Аз имах предвид разпадането на дългата гласна.

В случая основата е на /ū/, а суфиксът е -ъvе от тази основа (род. п.). Old Church Slavonic grammar ЭССЯ вып. 03 стр. 198

Аахм, разбрах.

Относно името на бог Хърс, мен малко ме притесняват тези съпоставки с гръцките записи. Струва ми се, че иранският и славянският клъстер ho- не съответстват на гръцкия клъстер ko-. В случая може би боравим даже не и със случайно фонетично съвпадение, а просто с прилика. Hormizd ~ Ορμίσδας Horatius ~ Οράτιος Khosrau ~ Χοσρόης Холм ~ Χλωμός Оряхово ~ Ἀράχοβα ...

Аййй... ойде коньо у ряката

Не е възможно по фонетични причини - крайният звук -ы остава неясен.

Аз по-горе дадох източноиранска заемка, защото там се запазват краесловните звуци. В конкретния пример имаме (ще ме извиняваш за изброяването в стил ЖВ ) шугнански gunj ~ gunjin, идгийски gunia, вахански guni, бартангски, рушански и пущунски gunj. Източниците са в по-предния пост. Това ме кара да предполагам, че славянския език е приел думата от източноиранските, т.е. от староосетински. За съжаление не виждам как ще се направи фонетична датировка.

Привет. Според мен заемката от латински в славянски не е много вероятна, защото: 1) Фасмер и Трубачов не виждат откъде ще дойде смекчаването в края при този вариант; 2) Фиксирането в изворите върви по този ред: при Маврикий (края на VI в.); в Пасхалната хроника (средата на VII в.); латинската дума се появява чак в средата на VIII в. при св. Бонифаций; след това и двете думи се използват регилярно в изворите; 3) Всички знаем какво е дирил Маврикий по Дунава и какви гуньи са го били по главата Наздраве и лека вечер! wtf няма емоушънка с алкохол, само някви кафета

Тук ме подведоха находките в БМАК (цък), но се оказа, че акадското свидетелство е много късно (надпис RIAA 295 от Ур, IV-I в. пр. Хр.). Следователно акад. gaunakka и арам. gwnk са староирански заемки, а названието се е прехвърлило върху доиранската културна реалия. При това положение могат да се търсат индоевропейски етимологии (ЭСИЯ III:240, ИЭСОЯ II:326).

P.S. ЭССЯ вып. 03 стр. 149 + Гамкрелидзе:

Развитието на семантиката "съм, съществувам" в "раста" и оттам в "растение" е добре обоснована при Гамкрелидзе. Освен фиданка < φυτόν < φύομαι, могат да се приведат и други примери: англ. beam "дърво" ~ to be, ст.арм. բոյս boys "растение" и т.н., всичките от корена *bheuh2 в различни огласовки. Не съм се интересувал конкретно от извора на Дунав в келтската митология, но ако думата е свързана с бог Белен, значи е свързана и с лат. filix, рус. белена, бълг. (черен) блян, с различен корен от предния - ПИЕ *bhel-.