Кухулин

Няма нужда от такива гимнастики, думата се извежда директно от значението на глагола быть "съм, съществувам" > "раста" > "растение". Конкретния произход е билка < ПС *bylь < ПИЕ *bheuh2 (~ гр. fuomai), виж ЭССЯ 03:149, Гамкрелидзе 467.

Руското съответствие на билка е быльё. Между другото, минала седмица изчетох доста нещо за гайдите и работата се оказа по-сложна, отколкото я мислим. В чисто лингвистичен план - испанската дума gaita почти сигурно е от готски произход(< gaits "коза"). Другите етимологии са много слаби. При всички случаи имаме късна дума сред келтите. От друга страна, самият инструмент вероятно води началото си от Близкия изток и не е изключено да навлиза при келтите през Рим. Има какво да се бистри по въпроса, проблемът се оказа много интересен.

Твърде интересен случай. За да се изясни, според мен трябва да се подходи от две страни. БМАК *gonVka, санскр. gonika, акад. gaunakka, ст.перс. gaunaka > ст.гр. γαυνάκης > лат. gaunacum "горна дреха" По-късно тръгва втора линия с контаминации върху първата: изт.ир. *gunja > изт.слав. *gunja > ср.гр. γούνα > лат. gunna > ...

Аз по принцип съм на същото мнение за Винтер, но е факт, че се спори и няма консенсус. Извеждат *sedьlo < *sedilo < PIE *sedi-lo (~ OHG sidilo), а семантиката търпи нормално отместване. Същото е положението с вода и др. В английската уикипедия например е отразен този възглед: "lengthen before unaspirated voiced stops in a closed syllable". Виж също: Закон Винтера и выпадение смычных перед согласными в праславянском False exceptions to Winter's Law

Привържениците на собствено славянския произход допускат, че правилото на Винтер не действа при отворени срички, например sedьlo. На мен тая работа не ми вдъхва доверие, но знае ли човек...

Оф, и аз не мога да си позволя да споря, щото не съм гледал The Help. Дали пък да не се прежаля...

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

От тези филми не съм гледал само The Help, няма и да го гледам вероятно. Обаче! Изпълненията на Мишел Уилямс, Рууни Мара и Мерил Стрийп са на такова феноменално ниво, че ми е трудно да повярвам в някакво актьорско превъзходство на Виола Дейвис. Ако вземе оскара, това 95% ще е по расови причини. Още повече, жената я гледа тая боза The Help и е съгласна с мен Лично за мен най-добра роля прави Мишел Уилямс, но другите две и отстъпват не повече от милиметър.

Пандора ги е обяснила по-горе:

Ако искаш, може да отделиш постове #3311, #3314 и #3321 в нова тема някъде из Езикознание. Въпросът е интересен.

Добро утро. Тоест, щом няма генетична връзка, значи според теб българската дума не е с келтски произход?

1) два поста по-нагоре специално отбелязах, че не е невъзможно, но е по-слабо вероятно; ако искаш, направи статистика; 2) санскрит и латински са на специален режим от хиляди години; 3) все пак в горните думи има по-голяма разлика, отколкото между гайда и гайта; По-принцип е така - периферните диалекти са архаични. В случая обаче не ми стана ясна връзката. Южняк, ще излъжа, ако кажа, че разбрах добре какво си написал. Сигурно си прав.

В такъв случай балканската и иберийската дума трябва да запазят еднакво звучене в продължение на две хиляди години, отдалечени на две хиляди километра. Не е невъзможно, но е доста по-слабо вероятно от алтернативата (виж пост #94).

Вече сме си писали по този въпрос - цък.

ЭССЯ вып. 01 стр. 100 Фасмер СтарЛинг

Ами въпросът е интересен и доколкото съм чел, още не е решен окончателно. Независимо от правилото на Винтер и от дължината на първата гласна, праслав. *ez- няма как да премине в аз-, а би рефлектирала в *ез-/яз-. От друга страна има консенсус въз основа на дистрибуцията и историческото развитие, че праславянската форма е именно азъ, като дори се придава дължина на първата гласна, което прави нещата още по-сложни. Сега, относно правилото на Винтер. Не е ясно дали при диалектното членение на ПИЕ славянската съгласна е получила придихание. Във всеки случай формите *h1eg- и *h1egh- се разглеждат като равностойни в ПИЕ и не съм срещал строга диференциация по някакъв признак. Възможно е пропускът да е в мен, не съм кой знае колко дълбоко в материята. Не е нужно кой знае колко голямо иранско влияние, защото става дума за съвсем слаб фонетичен тласък. Особено ако приемем дълга гласна по правилото на Винтер и някакво иранско влияние след прехода *ē- > *ě-, то нещата заспиват. Само че този сценарий е чисто хипотетичен заради горните съображения. После ще дам линк, че жената се опитва да ме бие вече

Старобългарската дума е азъ. Смекчаването е вторично. От съществуващите форми закономерно се реконструира праслав. *az-. От ПИЕ обаче закономерният рефлекс е праслав. *ez- < h1eg-. Този проблем във вокализма може да се обясни с иранско влияние.

Твърде е проблемно да се изведе бълг. аз от праслав. езъ. Възможно е да има иранско влияние тук. Както обаче спомена Perkūnas, ираноманията убива опитите за сериозна дискусия по тези въпроси.

Най-близко до българското название гайда е турското название gayda, до него пък е близко арабското название غيطه ghaita, а до него пък е близко иберийското название gaita. Брюкнер предлага точно тази етимология: испански > арабски > турски > български/унгарски и т.н. Специално заемката турски > български не е лишена от подкрепа заради каба-гайдите. Това е и позицията на БЕР. Другият вариант е да имаме старо келтско название у нас, което да сме дали на турците. От друга страна иберийците трябва да са запазили през хилядолетията същото звучене, което да са предали на арабите. Хронологично и географски тези фонетични съвпадения са твърде натегнати и не могат да се сравняват с първата хипотеза. Трябва да се държи сметка, че тези неща засягат наименованието на инструмента, а не самия инструмент. Двете неща не вървят непременно заедно, т.е. келтите може да са ни завещали гайдата под друго име, а ние по-късно да сме я нарекли гайда под турско влияние. По същата причина не е задължително турците да са свирили на гайди, а може да са нарекли нашите гайди по името на арабските, т.е. да са само посредници.

За мен е неясно, а доколкото имам поглед - и за науката е неясно каква е етническата принадлежност на узите.

Руснаците смекчават първата гласна и оттам се предава в други езици. Оригиналният етноним е aas (дълго a-) < *aws.

Точно по линия на етнонима връзката не е възможна, защото прагерманската форма се реконструира като *ans- < PIE h2ens- "раждам" (Wiki; също Oswald, Oscar, Osmond в OED; Гамкрелидзе 750).

Ако поставим въпроса по този начин, има само един развой на ситуацията - арабите губят инициативата и постепенно биват унищожени като сила. Ситуацията е кажи-речи аналогична на плана Шлифен през ПСВ

Произходът на титлата ЖУПАН

На прима виста етимологията в Уикипедия ми се вижда добра: First attested in English in 1874, the word pasta comes from Italian pasta, in turn from Latin pasta "dough, pastry cake", itself the latinisation of the Greek παστά (pasta) "barley porridge", in turn from παστός (pastos), "sprinkled with salt, salted". Произходът на гр. παστός (< πάσσω) не е много ясен, но е от различен корен.