Кухулин

Мда, той топонима реално си съществува като Ciss-ina/Κισσινα (Прокопий, Зонара), обаче е на майната си в Италия На мен мисълта ми беше друга. Ако решим да тръгнем от топонима Κισσός, можем да разсъждаваме по следната линия: *κισ(σ)-(α)ινα е нещо в женски род, което е в родително-притежателни отношения, т.е. принадлежи на Κισσός (както се отнася например лукос "вълк" към лукаина "вълчица"). След това обаче трябва още веднъж да склоним това нещо в множествено число до τας κισ(σα)ινας. Значи, от чисто семантична гледна точка въпросът е такъв: какви са тези много неща, които са в родителни отношения с планината и и принадлежат, и в които са тръгнали да се прибират нашите чичовци? Дали пък не са живели в пещерите из Халкидики?

Именно, и аз бая се чудих по тия два проблема, но никак не се връзва. Освен... едно от имената на Варанаси в санскрит е काशी Kazi, точно съответствие на удру کاشی Kāśī. ТРЯБВА са има някаква средноирансакa, а даже и староиранска връзка, но не можах да я открия. Кое откъде е заето, какъв е първоизточника... Опъна ми се.

Честно казано не бях попадал на този вариант, нов е за мен. Проблемът е, че по никакъв начин не мога да свържа морфологично, а оттам и семантично, топонима Κισσός с формата τας κισ(σ)ινας. Какво може да означава τας κισ(σ)ινας, ако приемем за отправна точка планината Κισσός? Много интересно... Иначе не звучи лошо, но на мен ми се струва, че е по-скоро фонетично съвпадение.

Не ни помага много. Не знаем откога е името, пък и твърде много неща го отдалечават от нашите кисинии. Така на око вероятността ми изглежда 50/50. Не знам как я наклони към шъ-то. Не се връзвай на глупости.

Там между другото има полезна следа, виж Абаев I, 594. Изобщо, словобразуването на тази основа в Централна Азия е доста развито и обхваща три семантични полета - "дом", "крепост" и "погребална сграда". Коренът като че ли е کاشی kâši. Проблемът е, че нещо не ми се връзва фонетиката. Други варианти, върху които съм мислил, ама не съм ги измислил, са: Κισινα - така Прокопий Кесарийски изписва името на град Чезена, пълно съвпадение с номинатива от надписа; οἰκισία "поселение" обаче не мога да вържа морфологията, която би дала *οἰκισίνα

#148, че не ми се рови по-назад

Не разбирам проблема при PIE *glew- > OInd. glāu. Думата присъства във всички речници: Съгласен съм, че *glew- е остаряла реконструкция. Може би трябва да е *gleh2u- или *glēu-? Рус. глыба наистина не възхожда към този корен според ЕССЯ, но германската, келтската и индийската форма (и иранската gulūle) не са ли достатъчни?

Тази методика лежи почти изцяло на количествения и на семантичния анализ. Фонетиката и морфологията остават встрани, тъй че разните авангардни вокализми и чукурнайсет вида ларингали не биха допринесли кой знае колко точно по това изследване. Дори 5-10% от когнатите да са фалшиви, изводите са толкова мъгливи, че все ще са си същите. Като цяло докладът ми прилича повече на презентация/резюме/абстракт, отколкото на същинска научна публикация. За същия обем изследван материал Гамкрелидзе и Бенвенист отделят по 300-400 страници и то на съвсем различно ниво.

Шкорпил е гледал отдолу, доколкото си спомням.

Според Бенвенист суфиксът -ιλ- е типичен за малоазийската ономастика от периода, например троянския принц Troilоs, лидийския цар Mursilos, хетските владетели Hattusili, Mursili, Hantili и много други имена. Интересен е и въпросът за името Ἀχιλεύς, може би със същия произход.

Слявяните са етноезикова група, т.е. говорят на сродни езици, а в миналото са говорили на един език. Същевременно са етнокултурна група. По твоето определение можем да ги наречем "етнос", макар за мен това понятие да е лишено от смисъл. Не са социална група.

За да се появят и утвърдят родови имена, трябва родът да играе основна социална роля. Примерно войската трябва да е организирана на родов принцип, собствеността да е родова и т.н. При това положение родовото име е много удобен маркер и се утвърждава, давайки стабилност дори и на по-висшите, племенни имена. Българите и готите се разхождат доста, но си остават българи и готи. Смята се, че при славяните родът изпълнява второстепенни функции. При тях основната социална единица е общината - обединение на няколко рода по географски признак. Войската е общинна, собствеността е общинна, властта също е общинна в лицето на славянското вече. Съответно и племенните имена се влияят от местообиталищата - древляни, поляни, езерци...

Напротив, нормално е. Помисли си за две неща: 1) Какво е нужно, за да се появи ономастичната категория "родово име"? Как се раждат родовите имена? 2) Какво е нужно, за да се появи едно родово име в историческите извори? Например, откъде са ни известни прабългарските родови имена?

Стинка, преди войната Гърция има два пъти по-голям процент градско население от България. Не може да става сравнение.

Проблемът на Гърция винаги е бил в дефицита и в заемите - от XIX в. та досега. Иначе стопанството им през първата половина на XX в. е екстра.

Vistosky, можеш ли да драснеш в два-три реда едно резюме на горната статия, че нещо ми се стори много дълга и абстрактна... В какво отношение се е провалила българската османистика при изследването на периода? P.S. Ако не ти харесва нивото на модериране тук, можеш да го драснеш в Бойна слава.

Ако сте между десети и дванайсти клас, пишете ми на ЛС, ще ви обясня всичко за нечетнмите числа

(2 * n + 1) + (2 * n + 3) = 4 * n + 4 = 4 * (n + 1) Демек се дели на четири.

С развитието на методологията противоречивите данни се превръщат от недостатък в предимство, защото позволяват сравнителен анализ на събитието от вътрешна гледна точка. Ако няма противоречиви данни, сравнителният анализ изисква привличане на външен за събитието материал (аналогии с други събития, общи закономерности и така нататък). Вторият метод по ред причини е по-неточен и крие повече рискове от първия. Тъй че не си прав, когато губиш интерес заради разминаването на АВР и Теофан. Трабва да мислиш именно върху него

В по-широк смисъл може да се тълкува като история за нацията, каквато е и фактическата идея на съвременната история изобщо. Както каза Black Wolf, проектът очевидно има патриотичен уклон.

Проблемът е, че проф. Димитър Попов не споделя тази гледна точка в досегашните си книги, поне по мои впечатления. Може би възгледите му са еволюирали във връзка с издаването на горния том.

Аз също съм срещал някои съмнителни моменти в ИЕ базата, но пък не съм срещал такива в тюркската. Изключение може би прави само етимологията на Кубрат, която не ми звучи хич убедително. Би било интересно да се види какво е положението с китайската база, наистина.

Няма да се разберат с македонците Освен това подозирам, че с главен редактор проф. Георги Бакалов книгата ще се превърне в Библия за памирофилите

Навсякъде има такива паралелни организации, например руската РАЕН. Освен всичко друго, що да не се усвои някой лев допълнително. Останал съм с впечатлението, че въпреки присъствието на големи имена в тях, гаранции за някакъв особено качествен продукт няма. Иначе, от изброените по-горе историци има стабилни имена, примерно Христо Матанов и Александър Николов.