Кухулин

Сега се позачетох и мисля, че си оправих настроението за цялата вечер Мы считаем, что здесь "рекой Темзой" назван пролив Босфор, на котором стоит Константинополь. Пролив этот очень длинный и сравнительно узкий, изображается на карте как "большая река". По сути дела этот пролив действительно является огромной рекой, соединяющей соседние моря - Черное с Мраморным. По поводу названия реки Темзы добавим следующее. Это название пишется как Thames. Как мы теперь понимаем, описываемые события происходили на востоке. Здесь арабы, например, читают текст не слева направо, как в Европе, а справа налево. Слово ПРОЛИВ по-английски звучит как SOUND [23], с.941. При обратном прочтении без огласовок получается DNS, что может быть воспринималось иногда как TMS или Темза. Таким образом, слово ТЕМЗА раньше могло быть не собственным именем определенной реки, а обозначать ПРОЛИВ вообще. Точнее, само слово ТЕМЗА могло получиться обратным прочтением слова ПРОЛИВ = sound.

Дорис, не знам дали си чела нещо от Фоменко, но ако не си - редно е. Ето ти един пример: Что касается латинского языка, то его создание относится уже к эпохе развала "Монгольской" Империи в XVI-XVII веках, когда языки стали создавать вновь и уже с новой целью - дабы поскорее отделиться друг от друга не только в государственном, но и в культурном и языковом отношении. Според теб как трябва да се коментират подобни бисери от научна гледна точка? Естествено, че никой няма да се занимава с глупости. Има си психиатри, фармацевти, случаят е изцяло в тяхната компетенция. Друг въпрос са полулярните медии и издания. В тях чат-пат се пуска по някой коментар (например акад. Зализняк обича да се ебава с фоменковото лингвофричество), но това е по-скоро в интерес на шоуто. Патологиите винаги са носели известна радост в околните още от прастари времена.

Със сигурност има субстратна лексика от БМАК, въпросът е как точно се разпространяват думите. Не е изключено āθravan първо да навлиза в иранските езици, а оттам и в санскрит. При dasyu може би има иранско влияние върху семантиката. Аргументите звучат горе-долу така: āθravan: в Авеста съществуват закономерни флективни форми aθaurun-, aθarunō, докато в санскрит такава флексия отсъства. В същото време иранската семантика е по-широка - "жрец", но и "жреческа каста" - докато в санскрит думата има единствено значение "жрец". Различава се и степента на употреба - atharvan се използва много рядко във Ведите. От друга страна иранските функции на атравана не са свързани конкретно с огъня, което показва дълбока древност. Ведическите функции по всяка вероятност са вторични. От всичко това може да се предположи, че санскритската дума atharvan е иранска заемка. dasyu: в Авеста и в страроперскийски имаме точно фонетично съответствие dahyu "голяма социална общност, страна, провинция". Двете вероятно възхождат към индоиранския корен *das- "човек" със съответния хотански рефлекс daha "човек" и производния източноирански етноним Dahae. Най-логичното обяснение на санскритската семантика dasyu "чужд, враг" е древен и мащабен конфликт с иранските племена и възприемането на техния етноним в пейоративен смисъл. Типологичните паралели са доста - варварин, чужденец и т.н. Тази хипотеза се подкрепя и от някои културни особености, както каза по-горе Hanibaal. http://www.iranicaonline.org/articles/dahae http://www.iranicaonline.org/articles/dahyu- Виж също СИСТ на Бенвенист, стр. 189 и 211 Има също една несигурна хипотеза за родство между ИИ *das- (> манси tas "чужденец"?) и ПГр. *doselo (мик. doero, гр. δοῦλος), но тя също не изключва субстратен произход.

Грешката е моя. Някога сме имали 3 ракети Екзосе на Дръзки. За съжаление вече ги нямаме поради изтичане на ресурса. Другите кораби сме ги купили без ракети. Дръзки на път за Либия, гола и боса, с едно-единствено оръдие като огнева мощ:

Преди всичко трябва да имаме кораб за международни мисии - ако се наложи, да го пратим край Либия, край Сомалия и т.н. За тази работа корветите не са най-подходящия клас. Поели сме някакви задължения, трябва да ги изпълняваме. Колкото до въоръжението, доскоро не бяхме в състояние да потопим нищо по-голоямо от гемия. Верно, оръдието на "Дръзки" стреля, но последно всички прицелни системи бяха извън строя и им искаха яки цифри за ремонт. Може да са ги оправили. Проблема с комуникациите е известен, проблема със захранването също. Реално целия ни флот едва ли има по-голяма огнева мощ от една френска корвета.

Предатирането на изворите е съвсем реален вариант, но се нуждае от стабилни аргументи. На нашето си форумно ниво преди всичко трябва отнякъде да изскочи линк към публикация на картата.

"Специално за бълг. назв Балкан безспорно трябва да се приеме, а за български историци балканисти дори е и повече от задължително да се знае, че вече доста отдавна, именно в българската лингвистика е открито и установено и при това още е и научнопублично разпространено и всеизвестно с характера и статута на “важно доказателство коректив” в досегашната официална позиция на българската етимология, лексикология и лексикография [Бешевлиев 1997, 13,24; Kojčeva 2000, 87; Račeva 1996, 165-167], че именно това название е отбелязано върху стара арабска карта от поне 100 години преди османотурското нашествие. Този изключително важен и съществен за българската наука, факт, беше само съобщен за първи път тъкмо в историографско издание от проф. П. Коледаров [1986, 168], но доста преди излизането на тази статия от печат, и устно-лично на автора на тези редове, а кратко след това пък сравнително подробно анализиран и публикуван от наша страна в българския лингвистичен печат, след лично издирване и набавяне на достатъчно ясното и четливо копие на арабската карта, придружена и от транскрибиран на латиница вариант, наличието в който на назв Балкан само препотвърждава нашето разчитане и констатация на тази негова толкова ранна и изключително важна регистрация [Добрев 1989, 230-232; Miller 1931, 134-139]." http://bolgnames.com/text/Balkan.html

От това, което съм чел, съм склонен напълно да се съглася с теб. Някъде из БМАК е имало активни взаимоотношения между иранци и индоарийци, които дават своето отражение в санскрит. Думата āθravan, а вероятно и думата dasyu, са свързани с тези отношения и може би са много ранни ирански заемки.

Според мен поне половината от горните твърдения не са верни. Например не мисля, че изобщо някога сме разполагали с Екзосе. Способността на българския флот за атаки по морски/наземни цели общо взето се изчерпва с оръдейната стрелба. Освен това доста от изброените съдове май не са боеспособни.

Сега погледнах и се оказа, че не е тривиално да се открият персийските касти в нета. Добра информация за тях има в Енциклопедия Ираника. Те също са по схемата 3+1 и почти точно съответстват на индийските по смисъл, но не и езиково: āθravan - "жрец" - жреческа каста; raθaēštā - "стоящ на колесница" - воинска каста; vāstryō fšuyant - "пастир земеделец" - селяни; hūiti - "занаят" - занаятчии; http://www.iranicaonline.org/articles/atravan-priest http://www.iranicaonline.org/articles/artestar-learned-calque http://www.iranicaonline.org/articles/huiti http://www.iranicaonline.org/articles/avestan-people

Perkūnas, на мен ми спря тока в момента, в който прочетох, че коренът ИМ от имената Х-им-алаи и Им-еон е в основата и на оронима Ол-им-п. Да си кажа честно, направо изгаснах. Много лингвофричество съм изчел по нета, но това определено е някъде из челните места

Според мен един внимателен прочит на изворите показва психически срив, а не рационално обусловено поведение. Много му е дошъл стреса на Никифор и в един момент просто е рухнал. Побъркал се е. Разбира се, по този въпрос е най-добре да се вземе мнение от специалист, но пък от интердисциплинаризъм никой не е прокопсал...

Този въпрос е много интересен и беше засегнат индиректно по-горе от Hanibaal. Кшатрия е индийската каста на воините. Връзката с индоиранския корен е в притежаването на сила и мощ, което пък дава семантика "управлявам" в иранските езици. В Индия обаче се е запазил праиндоевропейският модел на управление, където цар е раджата. Остатъци от същия модел имаме при римляните, при келтите, при германците и т.н. (раджа ~ рекс ~ рих и др.). Това е една система със слаба царска власт, в която царят по-скоро напътства хората и се грижи за спазването на правилата (англ. right, regal, бълг. регулирам). Иранците са първите индоевропейци, които установяват абсолютна монархия с имперски характер. При тях властовата системата reg- "движа се направо" е напълно забравена. Заменя я хшаятия - власт чрез сила, чрез мощ, власт над Персия и над страните (хшаятия дахюнам). Персийския цар става Велик цар (хшаятия вазрака), нещо непознато в тогавашния индоевропейски свят на раджи и басилевси. Южняка имаше много хубави постове по въпроса в някоя от темите. Той е специалист в областта и би могъл най-добре да обясни. Аз мисля, че трите средновековни съсловия в Европа нямат никаква връзка с индоевропейското функционално разделение и съответните 3+1 касти. Още в древни времена остатъците от тази система са рудиментни и според мен това би представлявало един необясним ренесанс. НО, това, че аз не мога да си го обясня в момента, не означава, че някъде не е обяснен... Иначе същата кастова система се фиксира и в Персия, и при гърците, и при италийците.

Според Игор Дяконов и Емил Бенвенист думата xšāyaθiya е заемка от мидийски, производна от корена xšāy с помощен суфикс -θa и отименно прилагателно -ya. Авестийската дума xšaθra се образува от сродния корен xša- "управлявам" и инструментален суфикс -θra, сравни mi- "свързвам" (бълг. мир, мил) с miθra "договор". Всички тези форми възхождат към индоиранския корен *kṣā-, но нямат ясно индоевропейско съответствие.

Е, това вече е въпрос на дефиниция - що е "цигански език" и що е "циганин". Скоро четох една статия, в която се обсъждаше проблема за българите в Англия. Децата им масово не говорят български и общуват помежду си на английски. Тук изниква същия проблем - що е "български език" и що е "българин". Лично аз мисля, че цигански език е този, на който 4х4 звучи горе-долу щар по щар, око е яка, а дете е чаве (виж по-горе Шекспир)

Здравей и мерси за информативния пост, с удоволствие го прочетох. Тук обаче нещата не са ми много ясни. По-горе се опитах да предам с кирилица звученето на староперсийската дума xšāyaθiya, а именно хшаятия. Не разбирам за кой звук точно се отнася коментарът ти. Началната съгласна е /k/ в санскрит и /x/ в староперсийския език (беззвучна заднонебна проходна, демек "хъ"), сравни осет. xsar (Абаев IV, 224). От друга страна, в xšāyaθiya по принцип няма и не е присъствал звук /r/. Авестийската дума xšaθra "царство" (~ санскрит kṣatrá) има съвсем друга морфология и отговаря на староперс. xšaça със закономерен преход -tr- > -θr- > -ç- (сравни arya-čiça < arya-čiθra). Може би това си имал предвид.

Доколкото си спомням, Левски е заловен в момент, когато авторитетът му тръгва леко надолу. Има проблеми със съратниците си, проявява склонност към авторитаризъм въпреки обявения принцип на висшегласие и др. За съжаление отдавна не съм се занимавал с този период и не мога да навляза в дълбочина. Склонен съм да мисля, че от позицията си на беглец във Влашко не би имал особена роля, особено на фона на Любен Каравелов.

Охо, нови етимологии от най-весел тип

В духа на последните постинги - виното може да е било ябълково

Да, през 813 г. този процес е съвсем в началото. Между другото, според мен не е изключено това елитарно сближаване да се развива точно върху победата от 811 г. и да е свързано с активното славянско участие, но най-вече с признаването му отстрана на Крум.

Конкретно за Крум скоро стана дума в една друга тема:

Мисля, че славянското влияние върху титулатурата започва при Крум, постепенно се увеличава, а при Симеон вече е очевидно. Освен това ми се струва, че съм чел нещо точно от теб по този въпрос

При кой цигански език липсват индоарийски съставки?

Не поставям под въпрос култовата връзка между кръв и вино, тя е ясна. Смущава ме фонетичния аргумент, че GESTIN се произнася [wi]. Малко по-обширно ровене по проблема ме кара да мисля, че всъщност: 1) GES означава "грозде" и се използва в диалекта EME.ĜIR; 2) MU означава нещо друго (или пък също "грозде") и се използва в диалекта EME.SAL) 3) TIN означава "вино" и в двата диалекта; [geštin] "гроздово вино" [mutin] "някакво вино" Оттук ми хрумва мисълта, че Гаджимурадов всъщност иска да направи връзка между TIN и [wi], но се е изразил лошо в статията. Както и да е, това допускане също ми се вижда слабо подкрепено с аргументи.

Така е, има разлика.