Кухулин

Ахейците не идват от Палестина. Идеята е, че са били съюзници на някой семитски владетел. Той ги е наричал ахаи, а те постепенно са възприели тази дума като самоназвание. Примерите за такива заемки при етнонимите са много. Местообитанието на самите ахейци, доколкото имам впечатления, е неясно от гледна точка на изворите. Омир пише едно, Хезиод пише друго. Археологията и лингвистиката обаче предполагат много широк ареал - Анадола, островите, континентална Гърция. От това, което съм чел, отъждествяването на Ахея с Ahhiya(wa) е много силно, а аргументите против него са много слаби, затова научната общност като цяло приема връзката. Разбира се, някои учени не я приемат.

Възможно е да няма, но според доста хора има. Виж например ЭСТЯ II:24, Фасмер... Btw: В смисъл Ἀχαια не обяснява Ahhiya?

Коптско

Изцяло съм съгласен с тази характеристика на Бернал. Дал е много ценни неща, но покрай тях е нахвърлил купчини талаш. Това обаче нас само може да ни радва, защото по този начин ни принуждава да задълбаваме в материята. Добър педагог Мисля, че произходът на етнонима Ἀχαιοί е едно от ценните неща (http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13083). Тази етимологична връзка е много силна не само заради географията и морфологията, а защото при старите автори двете планини носят едно и също име. Аполодор: καὶ κατασχὼν Κρητινίαν ὠνόμασεν. ἀναβὰς δὲ ἐπὶ τὸ Ἀταβύριον (цък) Полибий: ὑπερέβαλε τὴν ὀρεινὴν καὶ παρῆν ἐπ᾽ Ἀταβύριον (цък) Извинявам се, че не съм коментирал тази забележка по етимологията, пропуснал съм. Тези части на речта имат особено семантично развитие. В това отношение добър паралел на гръцкия съюз και са например англ. and ~ anti, лат. et ~ гр. ἔτι, бълг. и ~ гр. εὶ и т.н. Всички са тръгнали от нещо съвсем различно и са стигнали до съюза "и". В английския случай имаме приблизително "друг" > "и" (първото значение на егип. ky), а в латинския случай имаме "също" > "и" (второто значение на егип. ky). С други думи, ако гърците са заели от египтяните думата και със значение "друг, също" и са я развили до съюза "и", значи са се движили по добре утъпкан път.

Achaeans (tribe) Achaeans (Homer) Фриск пише "Da der ursprüngliche Sinn des Namens Ἀχαιοί unbekannt ist, sind alle Etymologien leere Speculationen", но Бернал дава интересно предложение за етимология (III, 215), което ще доразвия в тази тема. Думата "брат" има склонност към разширяване на семантичното поле: братство, brotherhood и т.н. Семитските езици не правят изключение. ПС *ʾaḫ > акад. aḫu "брат", aḫû "побратимявам се, сприятелявам се", atḫû "братя, приятели, партньори" арам. ˀaḥ "брат, роднина; дворцова титла" евр. אח ax "брат, приятел, съюзник" (Амос 1:9 и др.) ар. أَخ ax "брат, съмишленик, съсед, приятел" Вижда се, че разширението "брат" > "партньор, съмишленик, съюзник" е общосемитско. В семитските езици съществува граматическа конструкция с местоименни суфикси, които изразяават притежание, употребени спрямо съществителни имена. Самите съществителни, ако са в м. р. мн. ч., губят множествения суфикс и добиват редуциран фонетичен облик (т.н. status constructus). Например: adon "господар" adon-i "мой господар" adon-im "господари" adon-ai "мои господари" ax "брат" ax-i "мой брат" ax-im "братя" ax-ai "мои братя Притежателният местоименен суфикс за 1 л. м. р. ед. ч. търпи фонетични изменения в различните семитски езици, но е относително стабилен в ханаанския клон: евр. -ai арам. -ai угар. -ii (акад. -a, ар. -i). По този начин доста сигурно се реконструира протоханаанската форма *axai "мои братя; мои съюзници". След заемането в гръцкия език тя е склонена Ἀχαι-ός, Ἀχαι-οί и др. Относно типологията на етнонима, в момента се сещам за печенегите (печенег "свой човек" < "баджанак") и естествено за братушките По историческия контекст на тази заемка има да се кажат доста неща, особено ако приемем, че Ἀχαιοί = Ahhiyawa, но това е друга тема.

В горния дух на самокритика трябва да отбележа, че въпреки твърденията в някои речници (Palaeolexicon - QE), при по-дълбок поглед микенската форма qe "и" не може да се свърже етимологично с гръцката και "и". Първо, такъв преход при лабиовелара q > k е необичаен в гръцкия. Второ, съществува закономерен рефлекс τε. Трето, има желязна ПИЕ етимология < *kʷe ~ лат. -que и др. Тоест, микенската форма не може да служи за датировка в случая, следователно трябва да отнесем заемката егип. ky > гр. και към по-късен период.

Форумите затова могат да бъдат приятно място - всеки пише в областта, която му е интересна. Другите четат и хем им е забавно, хем научават по нещо ново. С удоволствие ще следя историографските ти постове.

Прочети какво съм писал в пост #103, защо съм дал етимологиите и т.н. В първата част става дума за фонетика, във втората става дума за граматика. Какво значение има дали имената са на растения, на животни или на фараонските щерки? Има данни за доста старо влияние. Например линеар-Б заварва съюза ky > qe > και в употреба. Прикачам статията за определителния член:

Ако исках да водя дискусии на такова ниво, вероятно щях да пиша в АБВ, в Дира или в Гювеч.бг. Стегни се малко и давай по същество - на коя етимология какво не и харесваш.

Дзвер, благодаря ти за коментарите, примерът с кенгурата е много свеж Не виждам каква е логическата връзка между първия и втория ред в цитата, дори да ги приемем за верни. Спрели са в Мемфис => няма влияние? В средноегипетския няма определителен член. Добива разпространение чак в новоегипетския. Историята е много интересна, погледни книжката. Мога и да я разкажа, ако те мързи де Differences between Middle and Late Egyptian

Прочетох първите 200 страници от третия том на "Черната Атина" и мога за себе си да направя някои предварителни изводи. Предварителни са, защото дотук материалът обхваща фонетиката и граматиката, но тепърва предстои да навляза в изследването на лексиката. Малко общи разсъждения за автора: 1) Бернал е лингвист от много висока класа; 2) въпреки това често дава слаби етимологии; 3) това обаче е нормално за всички лингвисти, изключенията се броят на пръсти; 4) в такива случаи нормалният подход е да се разглеждат силните етимологии и върху тях да се градят хипотезите. Конкретно по фонетиката и граматиката. Застъпена е тезата, че афроазиатското фонетично влияние върху гръцкия език е минимално. Според мен е добре защитена. От разгледаните 15 фонетични явления има прилични доводи само за повишения процент на началните гласни в гръцкия, повлиян от семитски и египетски заемки: Αίγυπτος < егип. Ht k3 pth "храм на Птах" έβενος < егип. hbny "абанос" ιβις < егип. hby "ибис" Αταβυρίος "планина в Родос" < сем. Hattabor "планина в Палестина" άλφα < сем. '-l-p ουραίος < егип. i'rt "урей" έρπις < егип. irp "вино" οθόνη < сем. etun (Притчи 7:16) < егип. idmi "фина тъкан" + ινάω "прочиствам" (~ perineum) < егип. ini "премахвам" ασπίς "щит" < сем. S-p-h "(метална) плоча, прикритие" αυτός "той сам" < сем. oto "той" όχλος < егип. 'S3t "тълпа"; ασκός ~ σάκκος < сем. saq "кожена торба, сак"; От всичките етимологии аз намирам тези за убедителни, като последните две са една идея по-слаби от останалите. Вижда са, че думите с начална гласна не са малко, с което общо-взето се изчерпва фонетичното влияние. По отношение на граматиката, освен споменатата по-горе дума αυτός, трябва да се отбележат окончанието -αιιν и съюза και: -αιιν ~ -οιιν < сем. *-ayin (~ Бахрейн) και "и" < егип. ky "също, друг" Специално внимание заслужава възникването на гръцкия определителен член (ὁ, τοῦ, τόν...), който с голяма вероятност е структурна заемка от египетския (p3, t3, n3...) през семитски. Доводите обаче не са категорични, бих казал 60/40. Като цяло данните и най-вече типологията на гръцките езикови контакти, анализирани от Бернал, водят към едно все по-ясно очертаващо се заключение: някъде около средата на II хил. пр. Хр. гърците изпитват много силно влияние на афроазиатски (конкретно семитски и/или египетски) суперстрат. Ако някой иска, можем да обсъдим в подробности някоя етимология от тези или от другите в книгата, само не знам дали Езикознание не е подходящия раздел...

Тази сигурност от какво е продиктувана - от твоето мнение по въпроса, от някаква публикация или от нещо друго?

С удоволствие бих изпълнил молбата ви, млада госпожице, обаче да пукна ако знам какво се учи в 6-ти клас... 1 + 2 + 3... + n се нарича "аритметична прогресия". Сумата е равна на n * (n + 1) / 2 Уикипедия: Аритметична прогресия Трицифреното число с еднакви цифри d има вид 111 * d (111, 222, 333, 444...) Горната сума трябва да е равна на това трицифрено число, следователно: n * (n + 1) / 2 = 111 * d => n2 + n - 222 * d = 0 Това се нарича "квадратно уравнение" с неизвестно n: Уикипедия: Квадратно уравнение Формула за корени на квадратно уравнение (с x вместо n): Нас в случая ни интересува, че туй нещо b2 - 4ac трябва да е точен квадрат, защото корен квадратен от него трябва да е цяло число. Като заместим коефициентите, получаваме, че 888 * d + 1 трябва да е точен квадрат, където d e цифра, т.е между 1 и 9. Единствената цифра, за която това е изпълнено, е d = 6 Заместваме, смятаме и получаваме отговор n = 36

ДЗВЕР, снощи продължих да чета Бернал (наистина е удоволствие, нивото е доста високо), при което откривам интересен паралел с твоите постове: Забелязва се системно позоваване на странни научни позиции, например, че някой днес приема минойската цивилизация за "гръцка". Аз доста съм се ровил из материята, както от историческа (такова ми е образованието), така и от езикова гледна точка (хоби), но такива позиции не съм срещал. Ако съм срещнал, то е било някаква екзотика и съм я забравил веднага.

В пасажа за Азия бих допълнил употребата на сома и хаома, приготвяни от не много ясно кое растение.

Това също е вариант, съгласих се. В указателите дават цар само за църковнославянските грамоти, в останалите се използва княз, велик княз и т.н.

Направих си труда да потърся какво съм чел из брезовите грамоти: Това е грамота No.414 Тоест, оттук нататък остава въпроса дали сме съгласни, че в новгородския диалект не е протекла втора палатализация.

Окей, но все нещо трябва да е провокирало тази дисимилация.

Скоро се рових по брезовите грамоти (имам там един любим персонаж Онфим ). В тях втората палатализация отсъства под финско влияние, но църква си е църква. Нищо чудно да има някакво влияние от народния латински.

За да не изпадаш в заблуждание - и аз не съм лингвист. Просто лингвистиката ми е хоби. Демек имай едно наум с глупостите, дето ги пиша Снощи зачетох първите трийсетина страници от третия том и, хмм, дотук няма нищо общо с превдонауката. Бернал прави съвсем професионално въведение, а глупостите са съсредоточени предимно в общите приказки - как филолозите се страхували да накърнят чистотата на старогръцкия, как се страхували за нарушат дендрограмите заради чистотата на езиците и т.н. Явно го пере сачмата по отношение на тия чистоти и обича да философства, но стигне ли до детайлите, става много коректен и приятен за четене. Дотук срещнах само две съмнителни твърдения: че -tt- и -ss- са семитски влияния (консенсуса е за субстратно влияние) и че името на град Газа отразява заемка с протоханаанско g-, а не адаптация '- > g-, каквато е общоприетата версия. Да видим обаче каква ще е обосновката им в изложението. Във всеки случай книгата обещава да е интересна и полезна.

Явно ще трябва да се прочете, няма начин. Имаш право в критиките.

Трицифреното число има вид 111 * d Сборът на тия естествени числа има вид n * (n + 1) / 2 (аритметична прогресия) Едното трябва да е равно на другото, значи правиш квадратно уравнение по отношение на n, в което търсиш решение за d от 1 до 9. Като преобразуваш там това-онова, получаваш, че sqr(1 + 888 * d) трябва да е точен квадрат. Пробваш от 1 до 9, откриваш колко е d и после изчисляваш n. Отговорът е 36.

Лично мнение: тези деконструкции се явяват пресилена реакция на не особено удачните конструкции. Не говоря за Фоменко и тоя Бернал (които явно живеят на гърба на дебилите), а за по-читавите опити. Не знам дали Курта спада към тях, не съм му чел книгата подробно, но имам усещането, че спада. Поне по диагонал не се срещат глупости от такъв мащаб. А причината за дефектните конструкции са научните (и може би политическите) реалности през XIX в. Днес науката е на друго ниво и тези конструкции наистина имат нужда от критичен поглед. Виж например проблемите около алтайците - същинското конструиране на този "етнос" започва много късно, в една доста критична среда, съответно до ден днешен има проблеми и не може да се наложи.

Мьоля, пак заповядай.

Струва ми се, без да съм запознат в дълбочина с идеите на Курта, че ревюто е леко изсмукано от пръстите (каквато е практиката при голяма част от ревютата). Няма такова нещо според мен. Но може и да греша. Ето книгата: The Making of the Slavs