Кухулин

Съгласен съм. Просто допълвам, че vulgus се употребява в значение "обикновени хора", докато vulgaris не се употребява в това значение самостоятелно. Например Era Vulgaris = Common Era.

Много интересна тема, удоволствие е да се чете. Утре ще помисля по-сериозно, но на прима виста излизат още няколко въпроса: 1) Как се отнася към горната хипотеза иранския пласт в праславянския. Еделман е събрала купища потенциални заемки, доста от които са с /в/, например ворс < староирански *varsa. Може да се мисли за адаптация до полугласна с по-късноо развитие до лабиодентална, но пак не е /б/. 2) Не ми се вижда много вероятно славяните да са заели аварски етноним през латински. 3) vulgaris, освен неясния исторически контекст (къде се използва, къде, кога и как е станала заемката), според мен има и семантичен проблем. Ако ще са обикновени хора, по-логично би било да са булги, а не булгари. Доколкото имам поглед, vulgaris носи семантика "обикновен", без да се подразбира човек. Друго - има ли семантичен паралел с етноним на основа "обикновен"?

Сори, че не съм чел темата, ама 112 страници... Настъпление се предвижда на всяка крачка, виж какво пише устава: "Наступательный бой есть основной вид действий РККА".

Лол, явно някога съм го чел в Уикипедия и ми е останало в главата. ГИБИ II:138 пише за "един цар", а не конкретно за Ернах.

Пропуснато е ключовото сведение за синовете на Ернах - Утигур и Кутригур.

В хрониките на династията Тан се употребява думата 可賀敦 kha-ga-tun "царица, принцеса". Фонетичната адаптация отговаря на [qaɣatun].

Не те разбирам - коя титла е канасюбиги? А основанията съм ги посочил по-горе.

Нямаме, но има свидетелства за *каан и кан(а). Като се вземат предвид фонетичните паралели и историческия контекст, реконструкцията заспива. От чисто историческа гледна точка може да се мисли дали Крум докарва титлата каган от аварите или възприема предкрумовата българска титла каган.

Еволюцията на собствено българската владетелска титла може доста добре да се реконструира *каган > *каан > кан(а). Късните сведения за титлата хаган при Борис носят по-скоро символичен характер.

Къде могат да се видят тези спорове? Можете ли да представите обосновка на етимологията?

Ако се разтопят полярните шапки, приключваме с океанските течения. Чел съм, струва ми се, че по тоя повод приключваме с живота в сегашната му форма. Но на Еверест може да остане някоя станцийка

Да, така става, но все пак 9% детски погребения не е като да няма деца. Въпросната серия може би наистина е на някаква сарматска въоръжена група.

Perkūnas, какво ще кажеш за етимологичната връзка между видня и огън? Вчера изчетох куп неща, но не можах да преценя за себе си какво е положението.

Не, въпреки че се срещат в иранските и индоарийските езици, думите са с арабски произход.

Сплитски запис

Не става ясно какво имаш предвид под "персийска дума". Произходът е арабски, но е заета в персийски, арменски, турски, английски и т.н. В този смисъл е и персийска. В украинския е заета вероятно от татарски.

И двете думи са от арабски: ميدان [майдаан] "поле, площад" معدن [ма'дин] "минерал, метал"

Николай Колев, Българска Етнография, 1987 стр. 139 и сл. ("Добиване и обработка на метали")

Митак, благодаря ти за веселия пост, подейства ми добре рано сутрин Все пак, последното изречение съдържа фактологична грешка.

Не мога изобщо да преценя за какво точно става въпрос и кое изследване манипулира данните, но виж например тук: Позднесарматская культура урало-казахстанских степей (pdf) Това е някаква дисертация от 2003 г., в която са посочени 22 детски от общо 247 разгледани късносарматски погребения.

Няма етимологична връзка. За научния консенсус по въпроса виж Bachrach 1973:135 с препратки към други публикации. Преди време обсъждахме имената Atli и Atlee, които са в много сходна ситуация. Изобщо, звуковата прилика е ненадежден критерий.

Е, и аз говоря условно, разбира се. Нулите трябва да се махат след съответния анализ, желателно с научни инструменти от XXI в. На форумно ниво - поне със здрав разум, който за съжаление също не е в изобилие.

Ситуацията е малко завързана, но ще се опитам да я изложа криво-ляво. В Ирландия и Шотландия от дълбока древност са били разпространени имена на основа СИрл. ail- "скала", дериват ailin "скаличка" с редуване /e/~/i/ във втората сричка. Примери за това са Ailin, Allen, Ailene и др. Този тип имена са били много слабо разпространени в Англия и на континента. Преди V в. в Европа не се среща ономастика с основа alan, по островите също не се среща. С аланското преселение на запад се появява изобилие от такива топоними, при това в най-различни райони. Примери за това са Alagna < Alania, Catalonia < Goth-Alania, Domalain < Domnus Alanus и много други. Нас ни интересува конкретно територията на днешна Франция и по-точно Бретан. Там, наред с топонимите, получава много широко разпространеие и личното име Alan(us) с неговия вариант Alain < Alania. Причините за това са няколко светци и владетели с това име, както и някои други фактори, за които ще пиша накрая. Стига се дотам, че през IX в. Нений пише в Historia Brittonum "първият заселник в Европа е Аланус" и други интересни неща по въпроса. През XI в. норманите нахлуват в Англия, бидейки през това време в много сложни отношения със съседите си бретонци. Важното в случая е, че бретонците се ползват със значителен авторитет и тяхното владетелско име Alan търпи бум на островите, който процес е много добре отразен в изворите. Именно по това време Alan влиза в плътен контакт с Ailin и се получава контаминация, която в един момент извежда името в челните места по популярност. Наблюдава се и обратния процес - на континента гласните в последната сричка почват да се редуват /a/~/e/, например Alancianus ~ Alencianus и др. В цялата тая работа има два интересни момента. Първо, континенталният келтски етноним Alaunā служи като катализатор за популярността на Alan, макар той самият да се развива до Allona със закономерния преход /au/ > /o/. Смесването започва още от Географията на Птоломей и се смята, че оказва наистина голямо влияние. Второ, в Англия има сарматско влияние още от 175 г., което също дава някакво отражение върху разпространението на този комплекс имена,особено върху варианта Elainus. Той присъства в латинските надписи наред с бойната единица Ala [Primae] Sarmatarum. Изобщо, любопитна история Малко литература: Crabb, Universal historical dictionary: or explanation of the names of persons and places, 1833 Bachrach, A History of the Alans in the West: From Their First Appearance in the Sources of Classical Antiquity Through the Early Middle Ages, 1973 Бахрах, История алан на западе, 1973 (руски превод) Reaney & Wilson, A dictionary of English surnames, 1991 Abaev & Bailey, Encyclopædia Iranica - ALANS, 1985 Historia Brittonum

Келтската етимология не е издържана в лингвистичен план и като цяло се отхвърля от научната общност, но после ще пиша, че сега треа да бегам

Има разни алански преселения покрай вандали и т.н., не е само войска. При Каталаунските полета например участват и алански племена.