Кухулин

Правиш една конструкция с формата на пирамида, например няколко дъски с общ връх. Пълниш шишета с вода и ги слагаш в ъглите на пирамидата. Събират слънчева енергия 7 дена. След това ги увиваш в металическо фолио, за да не бяга енергията. По този начин водата е заредена и готова за консумация. Може да ти се струва малко странно и нездраво, но е доста разпространено.

Като казахме Теофан, бих искал пак да обърна вниманието ви към два интересни момента в неговата Хронография: "През трите дни след първите сражения като мислел, че походът върви успешно..." (стр. 282) "... едни загинали в горящата преграда, а други от меч заедно с него..." (стр. 283) В първия случай Теофан пише за "първите сражения", без преди това изобщо да споменал сражения. Във втория пише за "горящата ограда", отново без да е споменал за нея преди това. Как да разбираме тези неща - старческа слабост, случайност или нещо друго?

Малко ровене и всъщност се оказа, че: II. the sense of metal, Lat. metallum, does not occur in classical Greek. (Liddell and Scott. An Intermediate Greek-English Lexicon. Oxford. Clarendon Press. 1889.). Херодот употребява думата в смисъл "солна мина", има значение също "сребърна мина", "мраморна кариера" и т.н. Мистър Харман май не ще да е езиковед.

Ъмм. Може би не съм се изразил добре. Защо мислиш, че не са гърците?

Повече от очевидно е, че думата μέταλλον развива значението си "метал" в гръцка среда. μετάλλατος "претърсен" μεταλλάω "търся внимателно" μεταλλεία "търсене на метал" μεταλλεῖον "минерали" μεταλλεύς "мравка" (!) μετάλλευσις "минни операции" μεταλλευτός "добит чрез минна дейност" μεταλλίτης "съдържащ минерали" μεταλλίζομαι "обречен на тежък миньорски труд" μέταλλον "копая" μεταλλουργός "миньор" и т.н. http://www.perseus.tufts.edu/hopper/resolveform?type=start&lookup=metall&lang=greek Развитието на семантиката ясно се вижда - "търся" > "копая" > "мина" > "метал", като всеки един от етапите е представен в старогръцка среда. Основната форма μέταλλαν "търся" може и да е субстратна, но има хипотеза за гръцка етимология μετ' άλλος "след другия" (Dictionnaire etymologique de la langue grecque, 690). Това, разбира се, не означава, че в предгръцкия език не е имало дума за "метал" или че не са познавали метала. Явно са го познавали, но не са го наричали метал, съответно аргумента на този езиковед е безпочвен.

Тя почти не е обсъждана по същество

, след 4:30

Не е ясна на Рамстед, на Абаев му е ясна. Явно и за теб не крие тайни, та едва ли има нужда от дискусия.

Прави ми впечатление, че ако решим да разделим четирите съгласни, което в крайна сметка е наложително, би се получила комбинацията ηϱτ - χϑην(ος). Чувашката дума ирт- означава "изпреварвам, превъзхождам" (Федотов I, 172) и е рефлекс от ПТ *ēr- с дълго /ē/ (StarLing). По-късно ще видя дали няма да изскочи някое читаво морфологично съответствие на -χϑην, но дотук семантиката и фонетиката горе-долу пасват.

Не че аз съм прав, просто всички етимологични речници го казват, вкл. Абаев (т. 1, стр. 56).

Е то това е проблема - изворите са жития и прославни слова. Дали става дума за хипербола? Най-вероятно да, особено под тежеста на косвените доказателства. Направо си е сигурно. В каква степен са хиперболизирани числените стойности? Няма как да знаем.

Ако можем да се доверим на Казимир Попконстантинов, горе-долу това трябва да са съгласните - κανέηϱτχϑηνος: A newly found seal of Michael bagatour and the bagatour family of Ioannes, Sondoke and Michael, 2008 Освен това, уважаемият съфорумник Tyroglyphos (който е специалист по тези неща, струва ми се), ни е дал и снимка:

Значи, ако говорим сериозно, точно тези числа не могат да се свържат конкретно с размера на панонската или на коя да е друга армия. Могат в някакви много широки граници да дадат представа за потенциала на държавата. Както беше отбелязано многократно (Ураган май ми влияе на стила ) в темата, АВР и Студит не дават никаква реална информация за числеността на отделните отряди, а просто отразяват фигури. По косвен път можем с голяма доза сигурност да предположим, че основната армия не е била при Крум нито в началото, нито (с по-малка степен на сигурност) в края на похода, но това е всичко.

Всеки си го люшка сачмата нанякъде - кой за панонски армии, кой за трева и царевици, кой за оръфани ръкописи. Няма лошо По-добре тука да се надцакваме и да се псуваме, отколкото утре в офиса някой да строши клавиатурата на колегата в главата Както и да е, ето още малко демография (все пак е свързано с темата, армии се броят): ENERGY AND POPULATION IN EUROPE. The Medieval Growth (10th-14th Centuries), 2010 (pdf) На стр. 7 са плътностите в началото на XIII в. Франция - 30 души на кв км; Балканите - 12 души на кв км; Общо Европа без Русия - 16 души / кв км; На стр. 11 общоевропейската плътност през VIII в. е дадена 3 човека / кв км. От Уикипедия можем да видим, че плътността в разцвета на Римската империя се оценява около 14 души на кв км. В момента европейската гъстота е 70 души на кв км. Мисля, че от посочените числа можем с добро приближение да приемем гъстотата на населението в Мизия през VIII-IX в. между 5 и 7 души на кв км. За територията източно от Видин и южно от Дунава, включително и Северна Добруджа, това означава между 250 000 и 350 000 обитатели. Не мога да си представя по каква методика биха се получили 700 000+, камо ли милиони.

Ами никой не иска да си говорим за хронология, явно не е забавно. Армиите са забавни

Според мен е включил в сметките и т.н. Горна Мизия (Скопие-Белград-Видин), иначе просто няма как да се върже хесапа. Долна Мизия (Добруджа плюс Мизия до Видин) е около 50 000 кв км. При 1 500 000 население плътността излиза 30 души на кв км, което е пълен абсурд. Такава плътност имат западноевропейските държави в най-добрите си средновековни години (XIII - XIV в.), когато всичко е пренаселено.

А какво се разбира тук под Мизия? В този период плътност над 10 души на кв км е крайно съмнителна, реално 5-6-7. Територията между Стара планина и Дунава дори при крайно широки граници няма как да надхвърли 100 000 кв км.

Това е нова хипотеза, необсъждана досега, струва ми се. Звучи като "Аз, канът ювиги" през устата на Йода, но защо не? При деленето на канартикин като кана-ртикин обикновено се предпочитат записите от печатите: KANA - IΡTXΘΥΝ KANA - ΗΡTXΘΥΗΝ

Мерси, поне този аспект го изяснихме.

Етимологията на rong е разгледана доста добре от Абаев. Лозарските форми тип rzkr са разгледани от Гамкрелидзе. Мен ме интересува конкретно согдийската дума r’k [rāk], защото на сто места в тая тема се каза, че означавала вино. Искам един прост източник, толкова ли е много.

Последно, согдийската дума рак какво значение има - "кръвоносен съд", "вино" или "сгряващо питие"? Да не стане като вица с компотите - от vein до wine

И славяните са яздели чат-пат, виж History of the Wars, Books V. and VI.

Докладът е за пасищата, не за пустинята. Иначе, какво да ти кажа... ти ме занимаваш с панонски армии, аз те занимавам с треви и фураж. Ако искаш, може да си говорим за нещо по-смислено, ама не се получава

Така, положението се изЯсни Grasslands and grassland sciences in Northern China: a report of the от Committee on Scholarly Communication with the People's Republic of China В Уйгурския автономен окръг средно за всякакъв вид пасища една овца пасе 1.44 хектара на година. Един кон се равнява на 6 овце, следователно пасе 8.64 хектара на година. Значи горните стада - 60 000 бойни коне и още 60 000 небойни - имат нужда от 10 368 кв км ненаселени пасбища. Не е малко, не е и много. Струва ми се, че ще е проблем за населението, но съвсем преодолим, ако е разпределен върху цялата територия на ПБЦ. Ако приемем това за степен тип конница (поне по 4 коня на конник), значи говорим за една свръхмобилна войска от 15 000 конника. Единственото логистично ограничение в тоя случай е да не се заседяват на едно място. Трябва постоянно да обикалят, подобно на всяка степна конница. В тези сметки не включвам водата, разбира се, но да кажем, че вода има бол. Във втория хамбарлийски надпис (813 г., със саракта) се среща формата ηζουργου βουληα, която е славянизиран вариант на ητζιργου βοιλα (Образуване на българската народност, 256).

Димитър Ангелов твърди, че славяни и българи са воювали като отделни корпуси в рамките на българската армия. РАЗВИТИЕ НА ЕТНОГЕНИЧНИЯ ПРОЦЕС ПРЕЗ VIII ВЕК Не знам какво казва археологията по въпроса, но ми се върти нещо за смесени некрополи. Имаше и славянско фонетично влияние върху българската титулатура, но трябва да погледна къде беше.