Кухулин

Фасмер казва, че църковнославянската дума е заместила староруската. Обърни внимание на следващия пасаж: "др.-русск. крьстъ (договор Игоря с греками 911 г. и др.; см. Срезн. I, 1346)" Обърни също внимание на пост #120 от настоящата тема.

Оказа се, че в кентския диалект на староанглийския език има точно такъв системен преход my- [мю] > me-, например OE myrige > merry, следователно Myrcia > Mercia пасва идеално, ако може да се обоснове "кентски" исторически контекст.

Atom, тези неща ги дъвкахме вече няколко страници назад и резултатът беше пълен игнор от твоя страна. С уважаемия съфорумник Христо Тамарин (лингвист) също ги дъвкахте и резултатът беше абсолютно същия - все едно не е говорено. Затова моля да ме извиниш, но ще бъда пределно кратък в този си пост. Чети внимателно речника на Фасмер: "Источник предполагают в гот.-арианск. *kirikô "церковь" (Бернекер I, 132; Уленбек, AfslPh 15, 484; Стендер-Петерсен 424 и сл.) или в др.-бав. kirkô -- стадия, предшествующая д.-в.-н. chirihha" Пиша го още веднъж, макар вече да го писах, а и Христо Тамарин също да го спомена - заемката е направена в стадия, предшестващ старовисоконемския език, преди крайният звук /o/ да премине в /а/. Ако беше заета с /a/, в праславянския език няма как да се адаптира до /y/ и съответно няма как да получи окончание за род. падеж мн. ч. *црьк-ъве. По същята причина не може да е заимствана и от друг език с крайна гласна /a/. Бърза справка за историята на старовисоконемския език показва, че заемката е направена много преди християнизацията. Изобщо, мъчиш се да разсъждаваш по лингвистичен проблем само с исторически и философски инструменти (доста неакуратни), което няма как да даде добър резултат. За Брюкнер си прав, забравих го.

Де да знам, ние с гайдите по-дебело от брошурка не четем Дядо Фасмер това да не го е писал в някоя апокрифна творба, щото по речниците не съм го срещал. Всъщност, единственото място, където съм го срещал, е тази тема Църковнославянският език е от южнославянската група, как така "сътворен във Великоморавия"? Може би "използван за пръв път във Великоморавия"?

Е ти уби коча с лопатата

Иван Вазов: "Влязоха в обращение руските песни..." "Той има светско обращение - знак, че много време се е търкал о чуждо общество..." "Не е ли това варварско обращение? Пред хората никога не ме ласкае, конфузи ме..." "Бунтовните песни не бяха още изместили из обращение тая блудкаво-сантиментална поезия..." Софроний Врачански: "Та белким хочет Бог человеколюбивий да са повдигне и зарад да ги помилува и да ги просвети на обращение..."

Сега като се замислих, обращение си е съвсем редовен дериват от руската дума обрат, но просто суфиксът вече не е продуктивен в българския език. Следователно трябва да очакваме първите употреби на обращение в българската литература някъде през XIX в. Остава само да се разровя и да си проверя хипотезата

Думата обращение е съвсем явен русизъм в българския език, което според мен изключва натиска на улицата. Би било интересно да се види кога е навлязла - дали през XIX в. или през XX в.

Сега погледнах и се оказа, че древните форми на четвъртък са съответно: лат. dies Jovis "денят на Юпитер"; гр. ἡμέρα Διός "денят на Зевс"; санскр. गुरुवासर [guruvasara] "денят на Юпитер"; Не виждам причина перундан да прави изключение - древна форма, заменена по-късно от числовата седмица.

Не става ясно как от тези данни следва съществуването на две или повече групи едновременно, респективно - защо перундан се смята за остатък от германската система. Поне за мен не е ясно.

Мечът на Аллах - това е темата в БС. Готов съм за градивни дискусии по конкретни въпроси

Atom, съществуването на "нещо друго" се нуждае от доказателства. Ако има данни, може да се дискутира. Ако няма данни, можем да четем безкрайни постове с нулева полза. Нещо повече - съществуването на каквото и да е в 99% от случаите оставя езикова следа

Да де, ама с еврейското Ш има по-голяма графична прилика Колкото до горния ми пост, един пример: погледни буквата със звукова стойност [ш] в азбуката Тай Дам - http://www.omniglot.com/writing/taidam.htm (петата на първия ред). Не ти ли прилича на нещо?

Коментирате странни понятия като "тюркски гени" и "славянски гени". Тюрките и славяните са езикови, а не биологични групи. Това даже и Деси го е прозряла, макар за нея да си остава "интересен факт".

Според мен този въпрос е изключително важен в самия си генезис. Трябва да се пише по подобни теми, полезно е. Ти, като прогресивен форумник-инженер, със сигурност ще разбереш какво имам предвид Имаме два случайно избрани обекта. И двата принадлежат на крайно изброимо множество. В случая са графеми, но могат да са звуци и комбинации от звуци в езиковите дискусии. Вероятността двата обекта да съвпадат не е нулева. Вероятността двата обекта да са близки е значителна. Вероятността двата обекта да са близки при огромен брой опити клони към единица. Да не говорим какво става, ако обектите не са случайно избрани, а имат косвена зависимост помежду си. Затова качеството "прилика" само по себе си носи нулева информация в тези случаи. Трябва по-дълбок анализ. Например кирилската буква Щ. Ти казваш, че е същата като коптската буква със звукова стойност [ш]. В ранните варианти на кирилицата обаче буквата Щ изглежда така - . В крайна сметка какво се оказва - имаме две букви от различни азбуки, които имат някаква графична прилика, имат и някаква звукова прилика. Азбуките имат доказан общ корен. Сам разбираш, че вероятността за непряка връзка между буквите е огромна и следователно изводът за пряка връзка не е логически оправдан. Не знам дали го обясних добре

"Друг интересен факт е, че гените изглежда мутират по-скоро по географски принцип, а не по езиков." Това е от горната статия

Black Wolf, мъча се да разбера генералната посока на мисълта ти, обаче все нещо ми убягва. Шест милиарда души не могат да се измъкнат от матрицата. Не могат да отидат в гората, ако ще цялата суша да е в амазонски джунгли. Ще измрат от глад. По твоята логика, ако всички хора са с будно съзнание и не са роботчета, поне 70% от тях щяха да си заминат безславно. Това е някаква нова концепция за естествен подбор, която обаче на практика действа обратно - роботчетата могат при нужда да изтрепат всички "по-будни" хора с едно мигване на окото. Та, какво точно предлагаш?

Статията е научно-популярна, което се вижда от липсата на научен апарат и от изразните клишета "някои извори, някои чужди учени". Това няма как да е добре защитена теза, дори и да се прескочи критиката по същество.

В момента обсъждаме два варианта - заемка от еврейската азбука или заемка от коптската азбука. Няма как да се случат и двата. При сравнението на аргументите еврейският вариант е безспорно по-вероятен, защото: - еврейската графика е много по-близо до глаголическата, отколкото коптската; - Константин Философ е владеел еврейски език и е ползвал еврейска писменост, но няма сведения да е ползвал коптски.

Трудна работа, защото западнославянските форми показват закономерно развитие от праславянската калка, виж чеш. neděle < nedělati < ne + dělati "не работя" и пол. niedziela < nie + dziela "не работя". Ако бяха заемки с християнизацията, нямаше да изглеждат така.

Явно грешно съм разбрал тезата. Разбира се, че можем да допуснем йероглифното писмо като първообраз при Ш. "Кирилица < глаголица < евреица < ханааница < (?) йероглифица" е добро предположение, просто коптицата няма място в него.

[ш] кирилица; [ш] глаголица; ש [ш] евреица; [ш] коптица. ?

Това е интересна теза. Може ли по-подробно обяснение - как кирилската буква Щ има египетски произход?

Благодаря. Все пак, по-логично ми се струва предположението за отпадане на /n/ още в гръцките диалекти. В противен случай отварянето на сричката не би ли довело до голям юс в края (ако може да съществува в края?).

А как бихте обяснили прехода гр. кириакон > праслав. *цир(ь)ку, по-точно загубата на носовия звук и алфата в инлаут. Може ли да се посочи закона за възходяща звучност в случая?