Кухулин

Възможно е руснаците да са заели окончанието като морфема от южнославянските езици, не знам. Факт е, че и при тях е продуктивно, например золот-ица (река Летняя Золотица), город-ица ("Во Владимирской обл. городица - старинное городище") - все източнославянски корени с въпросното окончание.

Сега се замислих, че те и руснаците си имат суфикс -ица за женски род, например буква - буквица, та ракица може съвсем спокойно да си е чисто руска форма.

Е какъв отговор да ти дам - отваряш речника и гледаш: http://www.nisanyansozluk.com/?k=rak%C4%B1 Аз такава дума раки в българския не знам. Ако ще е заемка в турския, то би следвало да е от гръцки. Само че, ако обърнеш внимание горе на речника, в турски са регистрирани и двете форми - раки и араки. Оставям на теб да обясниш втората с българска или гръцка заемка.

Това дали не идва от българското ракийца?

Отвори произволен речник на някой от тюркските езици и сам ще разбереш какви глупости си написал Иначе си прав, сигурно твърде често говоря небивалици, но позволи ми да се усъмня баш в твоята способност да ме изловиш

Лол, сега обърнах внимание - всъщност турската дума е заемка на атрибутивната арабска форма арак-и عرقى с последваща афереза в турска среда. Според мен е супер-супер невъзможно независимо съвпадение в българския или гръцкия език. Не знам, хубаво е някой лингвист да каже.

Всички други постижения на Архимед бледнеят пред опитите му за примитивно интегрално смятане. Мисля, че беше нещо на ниво риманови суми, описани в един палимпсест. Сравнително ново е откритието.

Линкът, който дадох, е английски превод на ръководството. Няма описание на дестилацията, а само приложения в иконографията. Да, употребява се думата раки, но: 1) ръкописът е късен, от XVIII в. 2) няма данни думата да е присъствала в изворите на Дионисий 3) на някои места думата раки се употребява със значение "мастика" и служи за лепило По принцип не е невъзможно ромеите да са пили мастика през XIV в., но не и баш много вероятно Като говорим за вероятности, на пръв поглед ми изглежда много странен варианта, при който българи, гърци и турци адаптират независимо един от друг арабската дума арак > раки. При по-дълбок анализ може да се окаже закономерно, не знам.

Принципно, при краен бюджет е по-добре двама души да завършат по едно висше, отколкото един да завърши две. Ако държавата субсидира Огнян още веднъж, някой друг ще остане несубсидиран. Иначе, у нас висшето все още не е чак толкова скъпо и Огнян би могъл да заделя по 200 лв на месец, ако има чак такъв ентусиазъм за второ.

Единствената следа от дестилиран алкохол в цялата византийска литература се открива в ръкописа "Херменея" от Света гора. Компилацията е късна - от XVIII в. - дело на монаха Дионисий. Смята се, че е използвал сведения от по-ранни текстове (IX - XIV в.), но няма ясно датиране. Голяма част от съдържанието е ръководство по иконография с описания на технологиите, които на няколко места включват и дестилиран алкохол като разтворител. Hetherington, The 'Painter's manual' of Dionysius of Fourna, 1974

Векът не може да е объркан, защото такова чудо като горното на снимката не е съществувало през XII в. Всички рисунки са на някакви малки алхимични устройства. XIV в. е един по-приемлив период и въпросният ал-Идрис неслучайно е позициониран там.

Друг интересен момент по темата - дали в надписа за Йован бакал (1499 г.) от Еленишкия манастир наистина се чете думата ракиджия. Според сайта на Патриаршията ставало дума за Иван Ракиджията в някакви бележки след XVII в.

Мен за Русия ме домързя да проверявам, честно казано, но Стандарт и там прати водката през XIV в. В тяхната Википедия пише "Доподлинно известно только то, что в XVI в. дистилляция алкоголя прочно утвердилась на Руси".

Хм. Порових малко в нета, но интересно - не открих нищо от горните факти като научна публикация. Нито за масовата дестилация през ВБЦ, нито за казаните на ал-Идрис, нищо. Отделно, не открих никакви споменавания на дестилиран алкохол във византийските книги. Направо странна липса.

Ето я темата - http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12319

Брех, изведнъж се събра много информация. Ще трябва по-внимателно да се обмисли.

Сведението е преразказ от АВР. Самият АВР е агиографска творба, а православната традиция по някакви причини не допуска директни възхвали към падналите в боя. Затова се налага привнасянето на този мъченически елемент. Това, разбира се, не изключва възможността някой от ромеите да е загинал заради вярата си.

Всичко може да бъде наука, ако се прави според определени правила. Няма значение къде е публикувано. Лек ден и на теб.

Има логика. Проблемът е, че дестилацията чрез изпарение (арабския вариант) с цел алкохолна консумация е късно явление. Масово навлиза в различните култури след XVI в. В същото време езикова заемка плюс пиянски надпис върху парче от чаша предполага именно масовост на дестилата като питие. Кой изтри статията, да си признае

Има ли някакво изследване по въпроса? Ако това е вярно, във византийските извори със сигурност трябва да присвъства някакъв вариант на думата ракия.

Чувал съм, че световната османистика счита този доклад за късен фалшификат. Лично мен в БС успяха да ме убедят на 90%, че е така. Ако не друго, странно е защо героите на Нешри често си пийват вино, но никога - ракийка

Не твърдя, че Хималаите са прародина на индоевропейците. Просто обсъждам всеки повдигнат аргумент безпристрастно, което според мен се е наложило като конструктивна норма в науката.

Трудна работа. Според турските етимологични речници думата raki (< араб. araki) се среща за пръв път през 1533 г.

Жупан Бутуал се е хванал за теслата (< авест. tashô) на жупан Буил? Моооже! Между другото, бичак и екмек означават "нож" и "хляб" в доста райони, vkartin. А озвучаването на краесловната съгласна под влияние на изафета се среща по целия азиатски вилает, та даже и по нашенско - КАНАСУБИГИ

Б. Димитров откри средновековна ракиена чаша - това ми звучи направо като виц