Кухулин

В клетка 51 символът е различен (според Петър Добрев). Нас ни интересува по-скоро клетка 46. Има ли други съкращения от периода, които да включват последната буква? На мен ми се струва странно, но би било възможно по някакви... симетрични съображения. Акроним OIX на O Ιησους Χριστος май също не съм виждал Може да е (доста) късна добавка?

:laugh:

Нищо чудно с неандерталците да сме от един вид, но различни подвидове, респективно еднакъв брой хромозоми и фертилно потомство. Горилите са съвсем друга бира, различен род (не са Homo).

Постоянно излизат нови изследвания и на мен ми се струва, че засега въпросът остава доста спорен. Последният проблем е липсата на митохондриални следи. No evidence of Neandertal admixture in the mitochondrial genomes of early European modern humans and contemporary Europeans

Муамар Кадафи е лидер на племето Кадафа, оттам идва и името му.

От обобщението се разбира, че последните две страници сме си губили времето. Все едно ги няма.

Погледнах - пише, че са древни формите. Вероятно са се използвали и в езическия период - втори работен ден, трети работен ден и т.н. Не ми се ще да гадая, а не ми се и задълбава баш в тоя проблем. Ако имаш някоя добра статия по въпроса, ще съм благодарен на линк.

Не съм се интересувал, честно казано. На пръв поглед това твърдение звучи разумно, обаче лингвистиката не обича много първия поглед. Сега и това ли ще ме караш да ровя по речниците

АспарухIYI, не знам защо ме питаш мен. Има статия в Уикипедия - Старобългарски език, има и други четива в нета. Обособяването се датира към IX в., а първия паметник май е надписа на Мостич. Има статия и за църковнославянския език. Предполагам, че носителите на праславянския език са калкирали израза за почивен ден под натиска на култуното влияние (копат, въртят си подсечното земеделие и щом дойде време за почивка - имитират по-цивилизованите си съседи). Дето се вика, и днес прекарваме уикенда в размазване и глезотии Та така - копат, копат и чат-пат почиват. С приемането на християнството започват да почиват според съответните правила - всеки седми ден, респективно израза за почивен ден става израз за седмия ден. Проблемът е откъде калкират - по-близката гръцка семантика има по-трудна историческа обосновка, а по-далечната латинска семантика има по-ясна историческа обосновка. И двете са напълно възможни, но всеки от езиковедите преценява коя е по-вероятна според него. Нищо лошо няма според мен в това - разнообразието от мнения винаги е хубаво, стига да са обосновани.

Имам някаква идея, но първо ще трябва да формулираш тази Кирило-Методиева хипотеза според правилата на науката етимология - фонетичен, морфологичен, семантичен и исторически аспект на съответния проблем. Иначе няма смисъл да се потим върху общи приказки. Дотук като че ли добих представа само за историческия контекст - имало е контакт и предпоставки някой да заеме нещо от старобългарския език (кой? какво?).

Atom, това са сериозни езиковеди и за да напишат нещо, трябва да имат аргументи. Иначе ще им се смеят. Ако Фасмер напише, че полската дума е заемка от старобългарски, трябва да го докаже. Как да докаже прехода cerky < црькы, как да опише адаптация на /ы/ до кратко /у/ при положение, че имаме обратния системен преход от праславянски ?!? Ако ти имаш някакви аргументи в тази посока, би било интересно да ги прочета.

1 номизма = 6 овце (http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12416), значи някъде към 1000 лв за номизма.

Оф, някъде по БС бях смятал точно това, ама оди го търси... ще поровя.

Чудя се дали това не е някаква местна легенда, възникнала по обратен път - понеже има Долна и Горна Митрополия, народът да е решил, че видите ли - под "третия язовир" има стар римски град. Нямам никаква представа, археолог трябва да се произнесе

Не ми се ще да пиша по въпроси, които откровено не разбирам (полския език), но Брюкнер ясно казва: cerky е именителен падеж (mianownik) от cerkiew, която собствено се явява родителен падеж мн. ч. с окончание -ew. Въпреки това сигурно има вероятност докторанта да е прав, а Брюкнер, Фасмер и авторите на ЭССЯ да грешат. Аз обаче няма как да коментирам това, защото най-силното ми оръжие в случая е гугълския преводач

В Уикипедия пише, че "Между Долна и Горна Митрополия се е намирал древен римски град на име Митрополотен, чиито останки се намират под "третия язовир", явно провинциален център. Сигурно оттам идва името.

Това е речника на Александър Брюкнер, за него говоря по-горе. Фасмер също го използва и ревизира. Според Брюкнер Кирил и Методий са взели цялата терминология от немски и са я въвели в славянските езици, което на този етап не се споделя от останалите автори.

Кой речник цитираш? При Brueckner, Фасмер и Трубачов няма такова нещо, а Кирило-Методиевата етимология на първия е ревизирана от другите двама.

Мм, не знам. По мои впечатления общоприетото схващане е за разпространение в праславянския период. Заемането на християнски термини между различните славянски езици е доста рядко явление в етимологичните речници. Например съвременната руска дума крест според Фасмер е заемка от църковнославянски, но съществува и изконната староруска дума крьстъ < праслав. *krьstъ. Може би има и друго общоприето схващане (извън езиковедските среди?), но не съм попадал на него.

Днес постовете Ви са особено наситени с хумор, г-н Тамарин. Истинско удоволствие за читателя

По всичко личи, че във форумите със звучното име "БГ-Наука" все пак ще се наложи да чертаеш и стрелкички

Разбира се, подобен възглед е застъпен в научната литература, а също и коментиран от изследователите:

Приемам забележката и ще погледна речника подробно при възможност. Предполагам че става дума за Словарь народных географических терминов. Мурзаев Э.М.

Според славянската хипотеза (по мое мнение най-силната към момента) думите рус "светлокос" и Русь са сродни и имат общ праславянски корен *roud- "червен" с окончание -so. Това означава, че са се развили самостоятелно от този корен, а не че Русь произхожда от рус (или че всички руснаци са руси ).

Atom, би било хубаво и полезно, ако се придържаме към терминологично и методологично по-издържани разсъждения. Великоморавия съществува след IX в. Праславянският език се разпада окончателно през VII в. Няма как да има праславянско заемане от великоморавците. Не знам какво разбираш под "разколебано използване на термините", но една от най-ранните употреби на думата църква е от края на IX в. в западнославянски писмен паметник (Киевские глаголические листки), при това в архаичната словоформа циръкы, различна от южнославянските форми и вероятно пряк рефлекс от второто -i- в гот. *kirikô. Именно това кара Фасмер да говори за големи фонетични трудности при старовисоконемската етимология, където тази гласна отсъства. Не знам и каква липса имаш предвид в Полша, но думата си съществува (cerkiew). Като цяло оставам с впечатлението, че си приел някаква хипотеза (за мен не е ясно точно каква) и търсиш на всяка цена факти в нейна подкрепа. Освен това приемаш нещо за възможно и в следващия момент го представяш като факт. Например "възможна е латинска заемка" > "заемката е от латински" или "възможно е южнославянско влияние" > "влиянието е южнославянско". Покрай последните постове темата ми стана интересна, затова ще те помоля, ако не те затруднява, да опишеш с две думи твоята хипотеза за делото и мисията на Солунските братя. Според мен няма голям мегдан за импровизации - разработват в Полихрон писменост въз основа на своя славянски диалект, доста по-късно се явява необходимост от мисия във Великоморавия и там прилагат на практика разработката си. Със същия успех можеше да се появи мисия и на Балканите, и при антите. Има разбира се възможност първоначалният замисъл да е бил за християнизация на Балканите, но това е изцяло в сферата на догадките.