
Кухулин
Потребител-
Брой отговори
4946 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
15
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин
-
Не знам какви са тези последни заключения, но тук имаме някаква сериозна каша. Примерно 2к пне в Италия са живели земеделци, които са говорили, да го наречем така, "староетруски". Този език не е родствен на албанския и сардинския, които са индоевропейски. Едва ли е родствен на пеласгийския. Вероятно е свързан с някои кавказки езици. По някое време там нахлуват протоиталийци, които са индоевропейски племена. Част от тях се претопяват в местните земеделци и възприемат езика им. Тази смес като език и материална култура са етруските, които познаваме. Генетически те съдържат степен индоевропейски компонент.
-
Когато протоиталийските племена мигрират в Италия, част от тях са асимилирани от местното земеделско (частично анатолийско) население, възприемат езика му и стават етруски. Друга част напротив - асимилират местно население, запазват езика си и стават италийци (латини, самнити и др). Относно германците не мога много добре да разбера какво издирваш. Носителите на протогерманския език формират Бойните брадви, вариант на Шнуровата керамика. https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_Axe_culture
-
Така е, съгласен съм. Дори бих те перифразирал: ако не демонстрира сила, твърдост и мощ, то за какво е всичко?
-
Рано е още да се разпадаме като цивилизация. Не сме минали през етапа на универсална държава Както и да е, прогнозите за бъдещето в такъв дългосрочен план са хвърляне на боб - може и така, може и иначе. Историята е виждала какво ли не. От нищото се появяват гигантски имерии и гигантски империи отиват в нищото. Остава само да си пожелаем късмет. « I wish you good fortune in the wars to come. »
-
Какво да ти кажа. Стана дума по-горе, че живеем в епоха без визия. Човечеството като цяло се занимава с глупости. Въпросът "за какво е всичко" носи фундаментален характер. Единствената светлина в тунела идва от Тръмп: And we will pursue our manifest destiny into the stars, launching American astronauts to plant the Stars and Stripes on the planet Mars. Това няма да стане лесно и няма да е безболезнено. Ресурсите трябва да се централизират, паразитните образувания трябва да се изчистят, технологиите трябва да се развият. Пътят към всичко това е само един - войни и още войни. Хората не познават друг път. Кой е готов да върви напред по този път - това ще покаже бъдещето. Но за да вървиш напред, не е зле обществото ти да е оптимизирано в тази посока. Ако митът за Победата върши работа - защо не? Ако не върши работа, ще отмре по естествен път. Колкото до ЕС, хубаво е по някое време да докажем, че не влизаме в списъка с паразитните образувания.
-
Сега на кормилото е Путин, а не Горбачов. Освен това липсва Чернобил (засега). Ефектът на Чернобилската авария е съпоставим с Афганистанската война. Ако следваме твоята аналогия, в момента Русия има много сериозен резерв. Примерно още една война или една мащабна катастрофа.
-
Да го кажем така - днес митът може да работи, докато няма сериозна загуба. Поради това вероятността Русия да се разпадне е много по-голяма при загуба в тази война, отколкото при оттеглянето или смъртта на Путин. Според мен на порядък по-голяма.
-
Нацията е сравнително млада концепция, не е някакъв универсал. Руският национализъм без съмнение е някакъв фактор, но не е основа на днешните процеси. Според мен водешият мем в руското колективно съзнание е митът за Победата. Той ги сплотява. Напълно е възможно Русия да се разпадне след Путин, никой никога не го е отричал. Но не е много вероятно.
-
По времето на Сталин визията изобщо не е ясна - има куп идеологически проблеми, но това е отделна тема. Във всеки случай е имало визия, да. Днес няма визия. Само че визия липсва не само в Русия, липсва навсякъде. Човечеството няма визия. Живеем в епоха без визия и се занимаваме с глупости. Руснаците не са изключение - занимават се с глупости като всички нас.
-
Нали по-горе писахме, че спойката е в колективното съзнание. Това, което ти наричаш "институции", всъщност са формални институции. Има и неформални институции. Днес, а и не само днес, на много места формалните институции са просто кух скелет, който се изпълва с неформално съдържание. Ти по-рано възхваляваше римския сенат, но по време на Империята той е бил същия кух скелет. Императорите са назначавали наследници, също формално осиновени. Форма и съдържание са различни неща. Когато усети, че му е дошло времето, Путин ще назначи наследника си да речем министър-председател, оня ще овладе нещата и ще спечели следващите избори. Ако не ги овладее, някой друг на властова позиция ще ги овладее. Както не ги е овладял Маленков, а ги е овладял Хрушчов. Въпреки всички изброени институции, които по времето на Сталин също са били в голяма степен кух скелет. Така се получава при силните владетели.
-
Сталин не е утвърдил наследник и затова неговото място заема Хрушчов. Можеш да третираш това като междуцарствие, щом така се вписва в модела. Даже десидентите му се радват - свобода, щастие... Само че резултатът е водородни бомби и Карибска криза. Според мен вероятността при внезапна смърт на Путин да се възкачи някой нов Хрушчов е значителна.
-
Това отговор на моя въпрос ли е или просто искаш да обсъдим нова тема? Ако според теб Путин не е наследник на Елцин - окей. Ако е наследник, то кога се изяснява като наследник в очите на хората?
-
Аз пак не разбрах. В руското колективно съзнание съществува образа на "ЦарЯТ" - окей. Путин само унищожава и нищо не гради - окей. Има само Путин, а след Путин само празнота - някаква поетична мистерия. Какво пречи след Путин да има друг цар, който "само унищожава и нищо не гради"? Или какво пречи да има междуцарствие, а след него друг цар? Откъде сте се насмукали с тези глупости, това някаква апокалиптична секта ли е, що се... Аз разбирам огромната ви любов към Украйна, обаче там решението не е в смъртта на Путин, а в ръцете на самите украинци. Кой знае какъв нов цар ще дойде. Може да е два пъти по-мощен и по-зъл. Може да унищожи "гълъбите на мира" в Русия по същия начин, по който Путин унищожи враждебните му олигарси. Дори внезапната смърт без наследник не е никаква гаранция - военната клика е твърде силна в момента и вероятността тези гълъби да размътят нещата не е голяма. Ще вземе Лукашенко да седне в Кремъл и тогава какво чесане на глави ще почне...
-
Върни се 25 години назад и кажи в кой момент според теб обществото, било то руско или задгранично, разпознава Путин като наследник на Елцин.
-
Тоест, ако добре те разбирам, според теб днешното колективно съзнание на руснаците се е родило с Путин и ще изчезне с Путин?
-
Така е, на руснаците им харесва войната, затова трябва да им предложат мир, който да им хареса повече. Този мир може да включи и възстановяване на Украйна, няма проблем тука. Обаче за целта е нужно да се постигне съгласие по ред пунктове - неутралитрет, демилитаризация, гаранции и т. н. Трябва да започнат преговори. А иначе война може да се води навсякъде, ако има толкова зор. Няма нужда да е точно Украйна. Ето, сирийците строят демокрация в момента. Може да им се помогне Шегата си е шега, но реално украинският проблем трябва да се решава в широк план, защото е част от глобалната игра. Пазарлъците без съмнение ще включват и Сирия, и Газа, и Тайван, и всичко.
-
Така е, но подобно несъответствие има из половината свят. По-точно навсякъде, където политическата структура е базирана на западната демокрация, а колективното съзнаниие е базирано на други неща. Това е положението и засега не може да е промени, затова хората се адаптират. Формалната западна политическа структура се пълни с местно съдържание. В Русия си имат цар, но му викат президент. Формално легитимацията му е чрез избори, а реално е чрез сила. Елцин го назначи, а Путин успя да усвои назначението. Включително да спечели народа. Едно време така са се сменяли римските императори и Империята е преживяла най-силните си години. Стандартната наследствена монархия тип Романови има сериозни недостатъци и няма никакъв смисъл руснаците да се връщат към нея. Проблемите на сегашната руска система ще започнат, ако Путин умре, без да е назначил никого. Обаче нещо няма желаещи да го свитнат, за добро или лошо.
-
Възможни са много мрачни сценарии за развитието на ситуацията. Слава богу, достатъчно мощни играчи се стремят да ги избегнат и вероятно ще успеят. Всички желаем Украйна да се възстанови и да живее щастливо. Колкото и да е парадоксално, руснаците също го желаят. За съжаление украинският политически елит трябва да бъде влачен насила в тази посока, но малко по малко процесът тече. Лично аз съм умерен оптимист. Колкото до цифрите, едно време нещата са били по-лесни. Днес не са. In more than 1 in 10 countries and areas globally, fertility is now below 1.4 births per woman. In four countries – China, the Republic of Korea, Singapore and Ukraine – it is below 1.0. https://www.un.org/development/desa/pd/sites/www.un.org.development.desa.pd/files/undesa_pd_2025_wfr-2024_advance-unedited.pdf
-
Природният смисъл на обществения договор са процесите, които протичат в главите ни. Биохимия и слаби токове. Всяка глава е различна, хората имат някакви свои си мисли и идеи за това какво се случва, но колективните системи са еволюирали дотам, че Гошо от София е готов да защити с живота си интересите на Пешо от Пловдив без нито да го е виждал, нито да го е чувал. Наистина странни биохимични процеси, но така е в природата Колкото до подписването, аз тук използвам думите "обществен договор" в малко по-общ смисъл, отколкото ги използва науката. Процесите в главите на хората може да съдържат елемент на личен избор, а може и да не съдържат. Гошо от София понякога не е много наясно защо прави това или онова, но инстинктът го зове.
-
Не става ясно с кое точно не си съгласен. Младите жени не трябва да се превръщат в легитимна цел. Ако не за друго, то заради демографията. По това, предполагам, нямаме разминаване. Градовете не трябва да се разрушават - безсмислен разход на човешки и материални ресурси. Или поне така изглеждаше положението в началото на войната. Сега да кажем има някаква логика - градовете ще останат руски, руснаците са вечни врагове, значи нека да си хабят ресурсите. Готовността за умиране е и ще си остане ключова за обществения договор. Това няма отношение към горните положения. За тази работа си има войници. Сега, в случая с Украйна е разбираемо да се милитаризира значителна част от народа - създава се модерна нация, закрепва се с кръв въпросният обществен договор и т. н. Само че е глупаво, защото резултатът е немного предсказуем. И това беше ясно на (почти) всички. Може да погледнеш старите теми. И на украинците беше ясно, затова отидоха на преговори. Само че се намесиха външни фактори и коньо ойде у ряката. Та накратко, случаят с Украйна е пример за това, как закрепеният с кръв обществен договор не е достатъчно условие за успех. Като ислямския казус. Руснаците нямат B-2, но пак са непреодолимо препятствие. Само че мюсюлманите са един милиард калпаци с трилиони долари ресурс и могат съвсем спокойно да инкасират демидж. А украинците могат да изчезнат като явление в резултат на новия си обществен договор. Нито ще са първите героично изчезнали, нито ще са последните. Да се надяваме, че няма да стигнем дотам. Колкото до България, няма никакво значение дали ще отиде в руската, в турската или в американската зона. България си е изпяла песента. Перспективите и като национална държава са нулеви.
-
Така е, не споря. По-точно от мястото на общността в градацията на лоялностите, което е функция от спойващите фактори. Тази устойчивост обаче не се демонстрира с приказки, а с дела. А ултимативният тест е войната - там маските падат и се вижда добре кой към кого и колко е лоялен. Това не знам как да го коментирам. Евреите предостатъчно са умирали за своята общност и днес продължават да умират. В резултат преминават през див естествен отбор, плодовете от който са видими във всички сфери. Тая държава не са я създали от въздуха и не са печелили маса войни с лозунги. Тук имаме проблем с логиката, при това не за пръв път. Никой не твърди, че кръвният печат е достатъчно условие за успеха на обществения договор. Става дума за това, че е необходимо условие. Ислямският свят е видял предостатъчно кръв и е имал своята империя, но днес проблемите пред него са непреодолими. Срещу B-1B и B-2 не се рита. Макар че някои пробват и понякога хващат хегемона в крачка
-
Държавата съществува и преди това, разбира се, но се променя коренно. Налага се моделът на гражданския национализъм в опозиция на абсолютната монархия. Тогава нещата са били още доста мъгливи, но както и да е. Резултатът се вижда много бързо - експанзията на Наполеон демонстрира потенциала на новата система, докато потенциалът на старата е бил околонулев. Това е стандартен процес в историята, не е нещо невиждано. Такъв преход има между Римската империя и Византия, между Руската империя и СССР и т. н. Прав си в смисъл, че новите идеологии винаги се коренят в старите системи. В случая с нациите историците използват термина "средновековна нация", но така е и с християнството във Византия, и със зороастризма в Персия, и с комунизма, и с всичко.
-
Проблемът ще се открои най-ярко, когато дойде време да се умира. При това не просто да се умира, а да се умира с полза, да се умира в интерес на каузата "ЕС". За това е нужна много сериозна индивидуална и колективна мотивация. Нужна е системна подготовка (промивка), нужна е митология, нужно е ядро. Нужни са лидери със съответните качества, които се раждат в процеса на естествен отбор. Това е предизвикателство, с което Европа под формата на ЕС най-вероятно няма да се справи. Поне аз не виждам как ще се справи. Ще видим, когато дойде време за сериозното умиране. А може да го видим и преди това, когато почне да се оформя ситуацията. Настоящият отбор нещо не вдъхва доверие.
-
Исторически проблемът е в липсата на кръв. Всички тези обществени договори трябва да се подпечатат с кръв. САЩ формират днешната държавност (национална държава, между другото) след най-бруталния конфликт в тогавашната история на човечеството - Гражданската война. Русия се налага с реки от кръв през всички етапи от съществуването си. Последната реинкарнация РФ се консолидира с победата в Чечения. За СССР да не говорим - там Гражданската война е отделен вид изкуство В Европа тези опити са неуспешни - Наполеон не успява, след него и Хитлер не успява. Затова ЕС е опит за някакво непонятно "безкръвно обединение", което, разбира се, до нищо не може да доведе. Всеки от участниците в него е минал по този път и много добре усеща нещата - Франция се ражда с Френската революция, Германия с многобройните европейски войни, обаче не - дай да правим някакви мирни конфедерации в един свят, където всеки за всеки е вълк. Не става.