Кухулин

Тук няма как да не посочим един неотдавнашен, но доста нашумял анализ на феномените по Кант: https://www.youtube.com/watch?v=2_FEJCcTHxo&list=PLYQ4i5mIhhvCiCgoHno3GkwUo9NRvo5RO&index=7

Руската олигархия от времето на Елцин има класически черти. Така наречената "семибанкирщина". Институционализирана група, която де факто ръководи страната. Но Елцин въпреки всичко е държавен глава с голяма власт, стига да не върви срещу семибанкирщината. https://ru.wikipedia.org/wiki/Семибанкирщина Днес нещата са различни. В началото на своето управление Путин разгонва семибанкирщината и разпределя бизнеса между свои хора. След това с Медведев подчиняват кметовете. Съответно властта се централизира в ръцете на президента и вече за никаква олигархия не може да става дума. Названието "олигарси" е останало по традиция, но това са хора, които дължат всичко на Путин. Ако трябва да търсим някаква гръцка аналогия, това е Перикъл от последния пост на Евристей:

На млади години се занимавах доста активно с йога. Има една техника - лежиш на земята, концентрираш се по определен начин и усещаш как съзнанието се отделя от тялото. Йогийските думи за тая работа са савасана и дхарана. Та, собствено, същото нещо го изпитах в по-напреднала възраст след консумацията на кило и половина мастика. Пихме в една варварска кръчма, казваше се "При Димо", и след това като си легнах - дхарана. Едно към едно. Сега - дали мастиката е отключила старите невронни вериги, дали сама по себе си е предизвикала същия психически ефект - нямам идея. Досега не съм се вдълбочавал особено. Но ето, и това време дойде

Е то стана като анекдота от линка «— Вовочка, нет такого слова "ж..а"! — Как же так, МарьИванна — ж..а есть, а слова нет?!»

Добре, дай друг линк и ще ги сравним по информираност.

По принцип си прав - ИИ може да генерира много по-качествен контент от Ирина Якутенко. Проблемът е, че може да генерира и изключителни глупости. Тоест, когато видиш постнато клипче с Якутенко, горе-долу знаеш какво можеш да очакваш. Ако в този момент имаш нужда да го гледаш - гледаш го. Ако нямаш нужда, подминаваш го. А с ИИ не знаеш какво да очакваш или иначе казано - вероятността нещо от написаното да ти свърши работа не е голяма. Съответно като видиш такава стена от текст, просто я подминаваш. Поне за мен пльосването на такива ИИ-коментари прави темите много грозни и нефункционални, без да добавя нищо. Това се отнася за 99% от останалите огромни текстове. И да има нещо ценно, то остава тайна за всички. Субективно мнение.

Ти какви източници имаш? Дай някакъв източник по въпроса, който да е сравним с горния по информираност.

Даже и термин има за това духовно израстване на народите https://neolurk.org/wiki/Крылатая_демократия

Оборотът и печалбата от продажба на оръжие са просто приятен бонус. Политическото влияние е основният фактор Особено ако продаваш оръжие, което никой друг не продава.

Не става ясно защо според теб търсенето в ЕС би се свило. При положение че, пак според теб, САЩ биха задоволявали именно това европейско търсене. Фактът, че ЕС не може да задоволи собственото си търене даже в мирно време, да не говорим за война, няма нищо общо с някаква хипотетична липса на търсене. Нонсенс. А какво общо има тук икономическият ръст, че и самоубийството - загадка. Райха вдига промишленото производство до края на войната, въпреки че го скапват от бомбардировки. Търсенето е огромно и германците го задоволяват, колкото могат. Но никакъв икономически ръст не се наблюдава, естествено, защото всичко бива унищожено доста бързо. Затова е война. Първо, по-голямото собствено население означава по-голям вътрешен пазар. Няма нищо по-хубаво за икономиката от голям вътрешен пазар. Второ, по-голямото собствено население натоварва социалните системи и води до увеличаване на данъците, ако не работи. В случая с пенсионерите това е част от демографския проблем, за който писахме по-горе и който трябва да се реши. В случая с мързеливите това е политически проблем, който също може да се реши. Особено по време на война доста бързо се решава. Трето, периферия, клонии, чужди пари... за какво изобщо става дума? Технологичното развитие е на първо място политически фактор и ако трябва да сме точни - военно-политически. На второ място е икономически. Няма никакво значение какви пари въртиш, ако могат да те изпарят за половин час. Мирните технологии са вторични. Ако трябва да перифразирам известната сентенция: сложиш ли на първо място мирните технологии, много бързо ще ти дойде на гости някой, който е сложил на първо място военните А колкото до самите мирни технологии, в икономически план те могат да служат за интензивно развите, а не за екстензивно. Не е задължително да изнасяш продукцията на външни пазари. С развитието на технологиите можеш да увеличаваш собственото си потребление - това им е хубавото. Разговорът почна оттам дали по-голямото население дава предимство в борбата между геополитическите сили. Ти говориш за някакъв икономически ръст, за някакви пазари. А физическото унищожаване е основен елемент от борбата. Винаги е бил и винаги ще бъде. По-голямото население ти дава повече шансове да унищожиш противника физически. А ако имаш високи шансове да го унищожиш физически, от това произтичат всякакви икономически и политически ефекти. За какво са и на Русия евтини ресурси и потребители на стоки, като няма кой да ги произвежда тези стоки? Няма работна ръка. Малкото население е стоп-факторът. Ако Русия беше два пъти по-голяма (колкото СССР), всичките днешни циркове щяха да са приключили отдавна.

Нещо не става ясно каква ти е тезата. Според теб търсенето увеличава ли се по време на война или намалява? Защо мислиш, че няма да придобият технологично развитие? Естествено, няма да е "утре", ако това имаш предвид. Истинската победа (може би имаш предвид "пълна победа") означава да се решат всички задачи, които са поставени за решаване. Ако е поставена задача да се спечелят ресурси, значи трябва да се спечелят ресурси. Ако е поставена задача противникът да се унищожи политически, значи трябва да се унищожи политически. Ако е поставена задача да се унищожи физически, значи трябва да се унищожи физически. В една "гореща" Трета световна война никой няма да има нищо против, ако врагът му се превърне в радиоактивна пепел. Само би се радвал, въпреки всички екологични рискове. По-добре да дишаш радиоактивен прах, отколкото сам да се превърнеш в радиоактивен прах. И тъй като поне при един от играчите основната задача е оцеляване, а ресурсите нямат никакво значение (Русия), то процесът може да стартира доста лесно. Просто трябва да се пресече поредната "червена линия", която за добро или лошо не е известна на никого, даже и на руснаците.

Бойко Борисов каза, че светът уверено върви към война. А войната създава огромно търсене на промишлени стоки. И на войници, разбира се. Имаме пример пред нас - в Европа има огромно търсене на оръжия, а производство няма. Добре че сме ние малко да им закърпим гащите. Освен това технологичното развитие е пряко свързано с размера на населението. Трябват кадри, трябват много неща. Понятието "неприемливи щети" е ситуативно. Днес щетите са неприемливи, утре са приемливи. А когато играчите са повече от двама, щетите могат да са силно асиметрични.

Принципно има варианти, които правят всички хора излишни. Но засега положението е такова, че голямото население е предимство в борбата между две геополитически сили. Китай трябва да реши този проблем, ако иска да доминира планетата. Или да реши своите демографски проблеми, или да задълбочи вражеските демографски проблеми, или да елиминира демографията като фактор. Лично аз не виждам как може да се осъществи последният вариант в днешните условия на конкурентна борба. Напротив, именно ядреното оръжие позволява такъв сценарий. Без него е много трудно да бъде унищожен целият потенциал на противника. А с негова помощ е възможно. Особено ако играта включва повече от двама играчи.

Китай дава надежди, но още не е заслужил признание. Според мен най-голямата грешка в историята на човечеството е извършена именно там - политиката на едно дете. Възможно е да се окаже фатална грешка. Китай трябва да я изкупи, да намери изход. С икономическото планиране също има сериозни проблеми. Постоянно изпадат в свръхпроизводство. Последният случай е с електричките. Всичко е заринато с електрички, чудят се какво да ги правят. Освен това Китай трябва да се докаже във военен план. Тук има хора, които знаят какъв лют фен съм на китайското оръжие. Само че това оръжие трябва да се вкара в действие, да се отработят нещата, да се натрупа боен опит. Защото противникът е изключително корав, просто чудовищно корав. При една война изходът може да е всякакъв, включително 100 на 0. Влажната мечта на крайнолевите троцкисти

На теория звучи добре. А на практика... Според теб какви дупки се отварят в съвременния свят и какви се затварят? Къде е нужно да се суспендира демокрацията и къде - да се възстанови?

Всичко това е свързано с налагането на абсолютна власт и елиминирането на чуждите влияния. Тук не става въпрос просто за ареста на комунистите, а за унищожаването на политическите конкуренти, вкл. съратниците от близкото минало. Това позволява налагането на желязна дисциплина, което пък от своя страна позволява да се проведе мъдра икономическа политика и да се впрегне трудолюбието на хората (с което, впрочем, понякога се злоупотребява). Оттук следва и ефективната борба с корупцията, и глобите от $1к за плюене на дъвки... Изобщо, демокрацията е чудесна политическа система, стига да не се налага излизане от дълбоки дупки. А наложи ли се - диктаторите идват на помощ.

Днес не е прието да се акцентира върху тези бонуси, но те присъстват. https://bg.wikipedia.org/wiki/Връщане_на_Южна_Добруджа_(1940)

Търсачката не намира нищо. Ако си запознат със сингапурската тематика и не си писал за операцията, възниква въпросът - защо не си писал. След като според самия Ли Куан Ю това е правилният начин да се стартира подобен процес.

Писал ли си в темата за операция Coldstore? https://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Coldstore

Да, разбира се. Колко му е да се измъкнеш от ВСВ по терлици, получавайки бонуси от всички Съвсем невпечатляващо. Нямам представа какво ще се случи. Във всеки случай едва ли ще се мине без насилие, защото това е начинът да се държи властта здраво и сигурно. Другото е хазарт - я сработи, я не сработи. Китайците умеят да се учат от чуждия опит.

Ще спре да ти се вижда нелепо, ако се поинтересуваш от съдбата на Испанската империя. => Съдбата на доста диктатори е да измъкват държавите от дупките, където са ги заврели техните предшественици. Франко е от тях. Самата институция на диктатурата се ражда, собствено, по този начин. Сула Феликс е, разбира се, най-яркият пример

Човекът ти казва как се правят нещата, ти пишеш накакви клишета за трудолюбие и икономическа политика. Кел файда от трудолюбие и икономическа политика, ако схемите не работят в полза на обществото?

В момента Сингапур цъфти, защото мотото на сингапурския диктатор е "Start with putting three of your friends to jail" Което, хм, не е много приложимо по нашите ширини.

Конкистадорите мачкат инките, а демокрацията и капитализмът унищожават конкистадорите. Добре че е бил Франко да стабилизира нещата. Впрочем, това по въпроса за диктаторите, дето не си избират наследник В мащабите на предприятие умеем да планираме, а в мащабите на държава все още не сме демонстрирали завидни умения. При това ситуацията се затяга и трябва да планираме в планетарен мащаб. А планьорчиците нещо... един от друг по-големи хубавци.

Противопоставянето между Китай и Запада тепърва започва. Ако съм фен на някого, това е именно Китай. В него е надеждата човечеството да се измъкне сравнително бързо и безболезнено от блатото, в което е затънало. Но обективно погледнато вероятността не е голяма. Засега наблюдаваме ефекта на валяка - капитализмът и демокрацията мачкат всичко наред и не позволяват на другите социални организации да се развият. Едва в последните години има някакви надежди за пробив. Примерно като биологичния вид Хомо Сапиенс. На планетата може да има много животни с огромен потенциал за развитие на разум, но никое от тях не може да го осъществи в наше присъствие В СССР имаше планова икономика. И изобщо планов живот. А хората още не се бяха научили да планират разумно. Резултата го знаем. Трябва в крайна сметка, по един или друг начин, да се научим да планираме разумно.