Нека поговорим за кино

[AciDBurn]

Сякаш ми се стори, че няма такава тема (ако има поправете ме!) Вместо да публикуваме отделна тема за отделни филми, не е ли по-добре да съберем в една тема това, което ни е впечатлило от света на киното?

Идеята е, да споделяме филми, които сме гледали на скоро, такива които са ни впечатлили - вчера или преди пет години. При редовен ъпдейт, темата може да се превърне в място за обмен на хубави филми. И дори цял филмов каталог.

Преди няколко часа се прибрах от прожекция на последния български филм Лов на дребни хищници

Ако трябва да бъда честна, рядко сядам да гледам български филм с каквито и да било очаквания, защото в повечето случаи, се разочаровам. Единствения български филм, към който таях големи надежди беше Източни пиеси и той ги оправда! А и саундтрака на филма беше страхотен - тъкмо бях позабравила за Nasekomix.

Лов на дребни хищници беше филм за "децата" на прехода - тези, които израстнахме в една хаотична и прогресивно променяща се социална и политическа обстановка. И като казвам деца, нямам предвид само младите тийнеджъри, защото много от персонажите във филма, бяха хора в по-зряла възраст, които са се адаптирали към промените в не особено добра насока.

Ако изтърпите първите 15 минути от филма, няма да съжалявате. Началото беше отчайващо - Мариан Вълчев и Христо Шопов извадиха един много неадекватен диалог в самото начало на филма - супер холивудски стил, които никак, ама никак не се връзваше с обстановката и концепцията. Но после филма потръгна добре и мога да кажа, че определено ми хареса. Човек може да открие себе си, да си припомни някои диалози от младежките години - сравнително адекватна интерпретация на съвременното българско общество. Имаше както много тегави моменти, така и изключително забавни такива. Имаше си и кусури, но хайде да не сме прекалено притенциозни.

Улучиха в 10-ката и със саундтрака - целият е на Остава.

П.П.: И една забележка - постера е ужасен! Напомня ми на постерите на холивудски хорър със среден бюджет.

П.П.2.: И поздрави на оператора! Много добро боравене с камерата!

The Seventh Seal (1957) на Бергман.

Помня моменти от него, защото съм го гледала, когато бях малка, но преди около месец си го припомних (демек изгледах както трябва).

Винаги много съм харесвала творчеството на Бергман, но този филм ми влезе в топ 5 на любимите ми негови филми! Даже бих го сложила на първо място.

Концепцията е типично Бергман - тегава и депресираща, но стилно заснета и изпълнена със символика.

Да играеш шах със Смъртта - мрачна, но пък забележително красива концепция.

Визуално красив и силно символичен филм, за отчайващото търсене на Бог от един рицар, върнал се от Кръстоносните походи, само за да намери цяла Швеция опустошена от чума, и бродещи религиозни фанатици, които изгарят невинни млади жени на кладата.

Hunger (2008)

Майкъл Фасбендер направи невероятната роля направо! Не съм виждала актьор да минава през толкова болезнена физическа трансформация за дадена роля от Крисчън Бейл в Машиниста насам! Поразтърсих се за информация - Майкъл Фасбендер е минал на специална диета под строг лекарски контрол за да може да изглежда толкова фрапантно слаб.

Колкото до самия филм - депресия от сега ви казвам. По действителен случай - 1981 в затвор в Северна Ирландия под строгия режим на желязната лейди - Маргарет Тачър. Няколко затворника, оглавени от Боби Сандс започват гладна стачка. Има малко фрапантни сцени, особено за хора, които не са свикнали да виждат подобно насилие на екрана (факта, че е пресъздаден по истински случай, било то и с преувеличени факти може да накара човек да потръпне).

Исторически коректен и доста въздействащ. И много майсторски заснет!

[glishev]

О, не, български филм, да изгорим лентата... добре де, може да го гледам, но особено след изключително тъпия "Дзифт" предразсъдъкът ми е по-силен от всякога. Е, ако няма Захари Бахаров вътре, може и да е добър.

"Седмият печат" е сигурно единственото стойностно участие на Макс фон Сюдов, той иначе е като народната артистка Шон Конъри - краси разни кичове с благородната си нордическа глава

Ето нещо, което скоро ме грабна: http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2010/07/30/ooku-vytreshniiat-dvorec-2006.584146

[AciDBurn]

Е, разбира се, на Дзифт единственото хубаво нещо му беше, че свърши.

[Стоедин]

Поздравления за хубавата тема. Обичам да гледам филми, но повече обичам да коментирам филми.

"Източни пиеси" е много слаб филм за мен поради няколко причини:

1. Банален сюжет

2. Лош подбор на повечето актьори

3. Слаба игра( диалозите бяха мъчителни)

4. От всичко по горе следва, че режисурата беше никаква.

Имаше няколко хубави неща. Хареса ми играта на малкия брат, на турското семейство(щерката игра перфектно), един два къси диалога и няколко градски пейзажа...Друго нямаше в този слаб, слаб филм.

"Дзифт", тъй и не се насилих да го гледам, но некой ден ще се мобилизирам и ще го видя що за чудо е.

Трудно ще се сетя за филм(български), който да ме е грабнал и да не ме е оттегчил до смърт(в последните 20 години правен, разбира се!)...

Понякога се чудя кое е по зле-българското кино или българския футбол?

Проблема не е в парите, а в главите. Гледах един естонски филм от 2007г.(Класът), който беше очевидно доста евтин откъм средства, но това не пречеше да е великолепен! Сръбското кино, турското, финландското имат много добри продукции без да са непременно високо бюджетни.

[glishev]

Потърси си в Замунда "Приятелите ме наричат Чичо" на Ивайло Христов. Той е относително нов и много забавен, според мен. Участват Васил Михайлов, Велко Кънев и други лица, към които съм пристрастен

[Б.Богданов]

Следващото инто е едно от най-добрите правени някога... но филма е трагичен...http://www.youtube.com/watch?v=nrVZV__w500

За съжаление не може да се гледа директно. Натиснете върху линка - гледайте в ю тюб

Може би ще ви хареса...

Поздрави Б.

[AciDBurn]

Роршак е уникален образ в Watchmen!

You see, Doctor, God didn't kill that little girl. Fate didn't butcher her and destiny didn't feed her to those dogs. If God saw what any of us did that night he didn't seem to mind. From then on I knew... God doesn't make the world this way. We do.

[Б.Богданов]

***

Понякога се чудя кое е по зле-българското кино или българския футбол?

***

И двете, Стоедене, и двете са зле... А аз като един истински българин, гледам и двете!

Поздрави Б.

[AciDBurn]

Нека ви се изфукам с какво се сдобих онзи ден

Две оригинални DVD-та се наместиха в колекцията ми: Ъндърграунд на Кустурица и 8½ на Фелини

Всъщност и двата съм ги гледала - Фелиновия наскоро, но за сметка на това Ъндърграунд не съм го гледала от години! Скоро планирвам кино вечер

[Б.Богданов]

Нека ви се изфукам с какво се сдобих онзи ден

Две оригинални DVD-та се наместиха в колекцията ми: Ъндърграунд на Кустурица и 8½ на Фелини

Всъщност и двата съм ги гледала - Фелиновия наскоро, но за сметка на това Ъндърграунд не съм го гледала от години! Скоро планирвам кино вечер

Харесва ли ти неореализма? А сюрреализма? А неосюрреазма? Или много питам?

[Р. Теодосиев]

Лично аз съм много впечатлен от сръбското кино, като силно препоръчвам както Ъндърграунд така и Професионалистът

Много добре описват едни скорошни времена...в този ред на мисли искам също да спомена спечелилият оскър "Животът на другите" - филмът е изключителен и трябва да се гледа.

[AciDBurn]

Харесва ли ти неореализма? А сюрреализма? А неосюрреазма? Или много питам?

Във връзка със Фелини ли питаш?

Да - сюреализма специално много си го тача. Във всичките му форми - кино, изобразително изкуство, театър (Арто)!

Лично аз съм много впечатлен от сръбското кино, като силно препоръчвам както Ъндърграунд така и Професионалистът

Много добре описват едни скорошни времена...в този ред на мисли искам също да спомена спечелилият оскър "Животът на другите" - филмът е изключителен и трябва да се гледа.

Да, да, братята сърби определено имат какво да покажат като кино индустрия. Особено Кустурица е доста добър екземпляр - сещам се, че и Джони Деп като режисьор беше прихванал от неговия стил (за справка, The Brave).

A Das Leben der Anderen си беше филмов шедьовър! Този... Ulrich Muhe направи невероятна роля.

Поздравления за хубавата тема. Обичам да гледам филми, но повече обичам да коментирам филми.

"Източни пиеси" е много слаб филм за мен поради няколко причини:

1. Банален сюжет

2. Лош подбор на повечето актьори

3. Слаба игра( диалозите бяха мъчителни)

4. От всичко по горе следва, че режисурата беше никаква.

Имаше няколко хубави неща. Хареса ми играта на малкия брат, на турското семейство(щерката игра перфектно), един два къси диалога и няколко градски пейзажа...Друго нямаше в този слаб, слаб филм.

"Дзифт", тъй и не се насилих да го гледам, но некой ден ще се мобилизирам и ще го видя що за чудо е.

Трудно ще се сетя за филм(български), който да ме е грабнал и да не ме е оттегчил до смърт(в последните 20 години правен, разбира се!)...

Понякога се чудя кое е по зле-българското кино или българския футбол?

Проблема не е в парите, а в главите. Гледах един естонски филм от 2007г.(Класът), който беше очевидно доста евтин откъм средства, но това не пречеше да е великолепен! Сръбското кино, турското, финландското имат много добри продукции без да са непременно високо бюджетни.

Мхм.

Масовият български сценарист/режисьор прави някакви про-западно европейски плагиатства, които за нищо не стават. За да се измайстори един адекватен сценарии, нека тези, които ги пишат да излязат по улиците на България и да слушат и гледат за какво става на въпрос - иначе много изкуствени и неадекватни се получават нещата.

А колкото до останалата част от европейското кино (btw, специално този естонски филм много исках да го гледам, но не ми попадна в ръцете) - определено има какво да предложи. Скандинавското кино също не е за подценяване, от Балтийските държавици от време на време човек може да попадне на нещо качествено, а като спомена турско кино се сетих за любимеца ми Фатих Акин и последния му филм Soul Kitchen Препоръчвам. Филмите му като цяло са доста добри.

[Б.Богданов]

Даа във връзка с Фелини .. Защото за да се похвалиш със сдобиването на негов филм ... е ... предположих, че нео-реализма ти допада. Фелини е един от най-добре справящите се с този стил

***

А мнението на Р.Теодосиев го подкрепям напълно!

Сръбското кино през последните двадесет години изгради свой стил, за което само може да поздравим сърбите . Не е лошо и българското кино да потърси своето подходящо за културата ни лице.

Поздрави Б.

[AciDBurn]

Мда, определено си ми допада, а Фелини наистина е майстор на този жанр. Много бих искала да му притежавам колекцията от филми, но The Criterion Collection може да са мярка за качество, но определено филмите на DVD от там излизат соленко - за сега съм си позволила само няколко да си поръчам, но подозирам, че една цяла филмография, въпреки многото отстъпки, пак би ми излязла солено. Не че не обичам да давам пари за изкуство, но ми трябват доста повечко в излишък за да имам всичко, което искам За това - нека не съм ламя. След 20-тина години може и да си попълня колекцията с филми (не само на Фелини).

А какво ще отсечете за френското кино? И те имат добри попадения.

Наскоро гледах Micmacs - последния филм на Жан-Пиер Жьоне и бях приятно очарована. Голям цирк от комични ситуации, харизматични герои и перфектна, просто перфектна кинематография.

Сещам се и за Бертолучи - макар да е италианец, много си пада да прави френско-английски филми с поне неколцина френски акьори. The dreamers ми е просто любим - освен, че е енциклопедия с препратки към киното, си остава една ексцентрична история из красивите парижки квартали.

[glishev]

На мен ми дайте исторически костюмни драми. Трите рицарски филма на Йежи Хофман по Сенкевич (особено "Потоп"), самурайщините на Куросава (и "Харакири", но не помня режисьора), "Херцогинята", "Лорна Дун" във всичките й версии, "Хенри V" на Кенет Брана, "Херцогинята" с Кийра Найтли и - както скоро ме подсетиха за Емили Блънт - "Младата Виктория". И още десетки други, естествено. Няма по-добро от костюмната драма. Мога да изгледам десет такива филма един след друг. Дали има фестивал на историческото кино?

[AciDBurn]

На мен ми дайте исторически костюмни драми. Трите рицарски филма на Йежи Хофман по Сенкевич (особено "Потоп"), самурайщините на Куросава (и "Харакири", но не помня режисьора), "Херцогинята", "Лорна Дун" във всичките й версии, "Хенри V" на Кенет Брана, "Херцогинята" с Кийра Найтли и - както скоро ме подсетиха за Емили Блънт - "Младата Виктория". И още десетки други, естествено. Няма по-добро от костюмната драма. Мога да изгледам десет такива филма един след друг. Дали има фестивал на историческото кино?

Засега не съм чувала за подобен фестивал, но виж заради теб и подобни на теб индивиди, може да се пръкне един

Ами кейт Бланшет в Елизабет?

А Емили Блънт ми е много...сладка

[glishev]

И кейт, разбира се. Мда, това за Блънт е ясно, особено като Виктория. Ако Виктория наистина беше чак такава, вероятно и половин Европа щеше доброволно да се присъедини към Британската империя.

[Стоедин]

Лично аз съм много впечатлен от сръбското кино, като силно препоръчвам както Ъндърграунд така и Професионалистът

Много добре описват едни скорошни времена...в този ред на мисли искам също да спомена спечелилият оскър "Животът на другите" - филмът е изключителен и трябва да се гледа.

Има два убийствено смешни сръбски филма- "Когато порастна ще стана кенгуру" и "Мълния"(Муня на српски). Гледайте ги, много са добри! Актьорския състав е почти един и същ. Много свежи лафове и диалози, а Муня има и страхотен саундтрак.

[glishev]

О, да. И "Свети Георги убива змея". Уникално кадърен филм.

http://www.youtube.com/watch?v=KEhH8c-pqRg

Невероятен момент. Всичко му се разбира, не му се плашете на сръбския.

И "Зона Замфирова", разбира се. Ама той си е почти на български

[alvassareiro]

Българското кино е в трагично състояние. напълно бездарни и скучни актьори, то не е пъшкане, не е охкане, не е патос. какво е това преиграване тука бе, какви са тия оперни симфонии докато се мести една тенджера от един котлон на друг. Жалка трагична работа господа. Бездарни актьори, бездарни режисьори, бездарни сценаристи, жална му майка.

[glishev]

Само за актьорите няма да се съглася (освен за урода Бахаров), но за режисьорите и сценаристите съм съгласен и пресъгласен. Ако все пак има добри наши нови филми, те са предимно документални.

[Frujin Assen]

Чел съм че проблема е в театъра. В смисъл такъв че нашите актьори, режисьори и т.н. са работили най вече в театъра и правят филмите по театралному. Другият голям проблем е че са прекалено арогантни, в смисъл разчетени за малък (ама много малък) кръг ценители. И все това мрънкане за пари. Обаче помислете си защо едва сега се направи нормален сериал като Стъклен дом. В тоя тип сапунени сериали няма нищо, нито специални ефекти, нито костюми, нито снимки сред природата. Това си е по същество телевзионен театър, в едната тая разговарят Мелинда и Леонсио, а в другата Хосе-Луис и Игнасия. Но... оказа се че бяха нужни 20 години ... за да се направи филм от жанра на Робинята Изаура, така популярен навремето.

[glishev]

Това с театралниченето е вярно. Гледали ли сте "Сватбите на Йоан-Асен"? Очевидно при правенето на филма парите не са били проблем. Там е вкарана масовка, костюми и прочие. Но не е търсена достоверност, а напротив - условност, точно като в театъра. Диалогът е бавен, многозначителен, накъсан и много тих. Проблемът е повече между царя и брат му - точно като в пиеса - отколкото между царя и средата му. Всичко това се дължи на прекалена вярност към романа: защото Евгений Константинов, автор на книгата, е и сценарист на филма. Дължи се и на режисурата, защото Вили Цанков си е падал по тоя вид бавни, многозначителни и, честно казано, дразнещи решения.

Сцената с шепненето и въртенето около трона е напълно неправдоподобна от битова, психологическа и каквато и да е гледна точка. Но като за театрално действие става.

Смешно е, но "Сватбите..." се опитва да подражава поне визуално на "Армията на Бранкалеоне" на Моничели. Но си остава до визуалното - защото "Бранкалеоне" е жив филм, там има хумор, има пародия, има виц.

В нашите филми - "Сватбите..." не е единствен случай - на достоверността и пряката убедителност изобщо не се държи. Режисьорите ни често казват, че тази буквалност е евтина. А после се чудят защо не могат да си продават произведенията. И режисьорите, и актьорите ни освен това масово не четат. Резултатът е, че героите във филмите ни често стоят бутафорно, не живеят в епохата си. Затова в "Дзифт" Бахаров изглежда и се държи като сегашен пич, а не като пандизчия от 50-те. Затова в текста към филма светлината на Звездата над Партийния дом беше наречена "изумрудена" и действително беше представена като зелена - а дори аз помня, че беше рубинена, сиреч с цвета на кръвта. Затова при снимането на сградата на БНБ беше пропуснат простият факт, че навремето на фасадата имаше не само български, но и руски, и френски надпис, така че по най-тъп начин си проличава кога е сниман филмът. А после неграмотни фенове обясняват, че за първи път виждат соца. Ами за първи път го виждат и си мислят, че филмът ги пренася в епохата, щото не са отваряли едно "Работническо дело", не са си говорили с мама и тате и изобщо им липсва рефлекс към периода - както и на екипа на филма.

Та и героинята във филма, наистина прекрасно момиче, е красавица според съвременните ни стандарти, не според модата на петдесетте. Та тя трябваше да е доста по-пухкавка, за да мине за едновремешна лепотица.

Всъщност един от малкото наши филми, където няма грам бутафория, е "Мера споредъ мера". Пристрастен съм, разбира се, но това са си фактите. "Мъжки времена" също е добър.

[Б.Богданов]

**

В нашите филми - "Сватбите..." не е единствен случай - на достоверността и пряката убедителност изобщо не се държи. Режисьорите ни често казват, че тази буквалност е евтина. А после се чудят защо не могат да си продават произведенията. И режисьорите, и актьорите ни освен това масово не четат. Резултатът е, че героите във филмите ни често стоят бутафорно, не живеят в епохата си.

**

Имаш право...това е един много сериозен етап от подготовката преди заснемането на специфична сцена.

Проблемът с ченето трябва да бъде решен преди започването на снимките.

Тарантино например, е намерил просто, но ефикасно решение.

Преди заснемането на даден филм, той организира прожекции в дома си на документални филми, /и не само/ разясняващи непознатите за актьорите части от сценария.

Не е възможно актьорската игра да бъде убедителна, ако актьора не знае какво казва...

Сещам се за една сцена от второкласен филм, където се говореше за допълнително въведени пространствени измерения. Ами на лицата на актьорите бе изписано пълно недоумение докато бръщолевеха за двадесет и шестото измерение..../За късмет този филм не е български, но това си бе чиста случайност/

Поздрави Б.

[AciDBurn]

Тезата за театъра в българското кино и аз я подкрепям. Но пък съм гледала театър в няколко различни държави и смея (смело) да твърдя, че българският театър е на много добро ниво!

Наскоро бях очарована от двама млади актьора в "Червената къща" (особено от единия - Леонид Йовчев) които бяха страхотни в Бекетовата адаптация на "Първа любов".

Но виж, българското кино е друга марка водка. За съжаление - злокачествена, със странични ефекти на главоболие и прозрения от сорта "никога повече няма да пия". Но аз понеже съм си алкохолик и имам афинитет към физическата и душевна болка, все пак ходя да гледам българско кино

Но според моите виждания - изкуството си е изкуство. И националността му няма особена тежест. Хубавото си е хубаво, та ако ще и от пещерите на Узбекистан да е.

Което ми напомня на два филма, по които точа лиги

Първият е новата рожба на Аронофски (под секрет ви казвам, че хич не ме впечатли Requiem for a dream - изключвайки саундтрака, кинематографията и Дженифър Конъли - nothing worth all the fuzz. Но виж Pi е друга работа - заради Pi на Аронофски всичко съм готова да му простя).

Обещаващ психологически трилър - Натали Портман си я тача от време оно (плюс, има физиката да играе балерина). Във филма участват още две личности, които са ми на сърце - Винсънт Касел и Мила Кунис (утра красивата мацка, която озвучава Мег във Family guy). Само Уинона Райдър не мога да разбера какво прави там, но нищо - до колкото знам се появява за няколко минути, в ролята на залязваща балерина - роля, която много добре й пасва.

Другият филм, които ме заинтригува, главно покрай една друга, млада и харизматична английска актриса (Carey Mulligan, след An Education нямаше как да не се влюбя в нея):

Филма е създаден по романа на Kazuo Ishiguro - японско-английски писател, за които не бях чувала до момента. Получих като "подарък" аудиокнигата via skype - принципно не тача, пък и не ми вървят особено аудиокнигите, но понеже поръчката ми от Amazon ще се забави (то до тогава филма може и да е по кината), реших да я подхвана по този крайно мързелашки начин.

Не знам за вас, но аз много тача английската кино и театрална школа