Отиди на
Форум "Наука"

За някои централноазиатски успоредици


Recommended Posts

  • Потребител

Ето една централноазиатска успоредица (при киданите - монголи или тунгусоманджури) на мартеничния ни обичай, и на мартеничните амулетчета..

http://www.vostlit.info/Texts/rus/Zidan/frame27.htm

ИСТОРИЯ ГОСУДАРСТВА КИДАНЕЙ

Е Лун-ли

"ГЛАВА ДВАДЦАТЬ СЕДЬМАЯ.

..

ПРАЗДНИК НАЧАЛА ЛЕТА

..

Кроме того, из разноцветных шелковых нитей плетут шнуры, называемые шнурами взаимной радости, и обматывают их вокруг рук. Женщины подносят «нити долголетия», сложенные в виде человеческих фигур, которые носят при себе."

----

Интересно е да се анализират и проследат успоредиците при погребалния ритуал на мартенините закрилници /или на тяхното символично жертвоприношение ..

Мартеничните закрилници се погребват под камъни, или се увесват на дърво.. Всъщност, обесването като ритуално жертвоприношение , или символично такова (на кукли и фигурки) е разпространено при много народи от Евразия - счита се в повечето древни култури и вярвания, че дървото е връзката с горния свят, и най-високата му част е най-близко до бога.Описани са (упоменати са) случаи на обесване като жертвоприношение при Волжските Българи : Ибн-Фадлан в "Рисяла" (Трактата) описва (разказва) случай, при които волжските българи са обесили един "синдиец", защото е бил много умен и надарен, и като такъв е можел да служи добре на бога им..

От друга страна погребенията, при които труповете на починалите се поставят обесени на дървета, също са известни в древността при разни народи (при Волжските българи е упоменато такова погребване на мъртвите)

http://www.eurasica.ru/articles/kyrgyz/gyu_sitnyanskiy_o_proishozhdenii_drevnego_kirgizskogo_pogrebalnogo_obryada/

Но "до нашей эры" факт подобного захоронения отмечен только у одного степного народа – монголоязычного племени шивэй (Восточная Монголия и Юго-Западная Маньчжурия), и то не совсем ясно, идет ли речь о древности или о раннем средневековье [4]. В мифологии саларов небесная богатырша, разбив войска противника, вешает тело их предводителя на дерево; уйгурский эпический текст тоже говорит о похоронах на деревьях [5].

Но не только людей, умерших какой-либо смертью, хоронили таким образом. Так, сохранились сведения, что киргизы в прошлом хоронили на деревьях богатых и знатных людей [15].

http://boris66.blog.bg/photos/38351/original/martenitsi.jpg

http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/c670e2c4a63b318f259feed166e68c73.jpeg

  • Upvote 4
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 132
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Мерси, Ник, за мен беше доста интересно!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпроса е това тунгусоманджурски обичай ли е или е бил част от практиките на местните в централна азия, а защо да не е бил и будитски.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами те и будистите кичат разни неща по храстите... И тибетцитя. Явно става дума за древен и разпространен и Азия в различни варианти обичай.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мерси, Ник, за мен беше доста интересно!

Чак пък интересно.... глей тук кво става. :tooth:

post-5528-025826900 1286699837_thumb.jpgpost-5528-040278500 1286699861_thumb.jpgpost-5528-093302300 1286699884_thumb.jpg

А тоя последният прабългарски вожд направо се е олял с тия мартеници по шията, лъка, краката, само дето на задника си е забравил да си ги сложи... :tooth:

Дайте сега да видим фамозните Тунгусо-Манджури. Могат ли да извадят поне един Прабългарски вожд с такава Туранска осанка :whistling:

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А добро утро :v: Останал съм с впечатлението, че мартеницата има връзка с бог Марс, сестра му Белона и главно с "Idus Martii". Ник няма ли го някъде на български това, което си постнал, че тоя руски ми разбива представите :doh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпроса е това тунгусоманджурски обичай ли е или е бил част от практиките на местните в централна азия, а защо да не е бил и будитски.

Амулетите и украшенията във вид на човешки фигурки съществуват и при съвременните тунгусоманджури (не запомних думата думата за това, но днес прочетох че има такава).

Ако говорим за украшения във вид на конци, те се намират при много азиатски народи; Има ги при хиндуси, при дарди (да, при дарди), при тибетци, при китайци..

По втората част:

Дори и да приемем че това закачане по дърветата има късен прозиход, то описаният палеоазиатски (монголски, тунгусоманждурски, киргизки, шорски, алтайски) погребален ритуал (чрез поставяне на човека в ковчег, които се поставя закачен, а не се зарива , или като се оставя на трупът да изгние), както и жертвортвоприношенията чрез обесване са описани и при волжските българи:

И ако някой мъж [човек] от тях убие друг, и то преднамерено, те го съдят заради тази му постъпка, а ако ли пък го убие, без да иска, то за него правят ковчег от дървото хазанк [3], слагат го вътре, заковават го с гвоздеи и му слагат три питки и съд с вода, поставят и три парчета дърво, приличащи на седла от камили, закачват ги помежду тях и мълвят: "Ние го оставяме между небето и земята, където ще попадне на въздействието на дъжда и слънцето - може би Аллах ще се смили над него" [4]. И така остава закачен, докато времето не го унищожи напълно и докато ветровете не го избрулят и разнесат праха му.

Ако [те] срещнат или видят човек, притежаващ енергичност и гъвкавост и познание за нещата, [те] казват: "Този има право да служи на нашия Господ." И така вземат го, слагат му на врата въже, закачват го на дърво, държат го, докато не издъхне.

Преводачът на царя ми разказа, че някакъв синдиец [5] се спрял в страната им и отседнал при владетеля продължително време, като му прислужвал. Той бил много ловък и му сечало пипето. А на една група от жителите на страната й се приискало да тръгне на гурбет. Синдиецът поискал от царя разрешение да се присъедини към тях. Царят му забранил. А синдиецът продължил да настоява, докато накрая царят се съгласил и му дал разрешение. Речено-сторено. Той тръгнал с тях на кораба. Те забелязали, че той е подвижен и пресметлив, договорили се помежду си и рекли: "Този човек превъзходно може да служи на нашия Бог, нека го пратим да му служи." Продължили пътя си покрай гора и те вкарали синдиеца в нея, надянали му въже на шията, вързали го на върха на едно високо дърво, оставили го там и продължили пътя си.

Тогава аз го попитах [царя] за този човек и той ми отговори: "Той живя при мен известно време. Биваше и така: не погледнеше ли към него момчето, то умираше, а бременната изхвърляше плода си. Биваше и така, ако той завладее човек, стиска го с двете со ръце, докато не го удуши. Когато аз видях това, окачих го на високо дърво, стоя там, докато издъхна. Ако ти искаш да погледаш костите и главата му, аз ще дойда с теб, за да ги зърнеш." Аз отговорих: "Кълна се в името на Аллаха, много искам." И той тръгна с мен, яздейки на кон, към голямата гора, в която имаше грамадни дървета. Той беше се разложил на дървото... главата му беше под дървото, видях, че главата на този човек наподобяваше голяма каца, ребрата му приличаха на големи сухи клони на палма. Така изглеждаха и пищялките му, както и лактовите му кости. Аз бях изумен от гледката и се отдалечих.

---

В скоро време ще се опитам да преведа и разтълкувам един от т.н. "инвентарни надписи" чрез тунгусоманждурските езици..Започнал съм работа вече върху него, и виждам напредък..Ще изполвам идеята на Мудрак, който прави превод чрез тюркски, (в неговия превод става дума за дрехи, облекла), от моя страна - намирам и за наличие и на тъкани/платове и коприна*.

"Купе/кюпе" значи "облекло" в чувашкия език, и в Т.М. езици.. Не разбирам защо се ползват един кумански и един друг тюрски паралел където "купе" е "ризница"..

Неразгаданото досега "туртуна"(единствено Мурдак го разчита - като "търговия") в Т.М. езици значи точно.."плат"

"Алха" в Т.М. езици значи "пъстър" , също се използва за "разноцветен", има значение и на копринена разноцветна тъкан". "Алахчан" - "пъстър" (какви са тези турски "халки", "алки"!?)

"алха булгар", "алха булха" в ТМ езици значи пъстър плат("булгар" е дума за кожени изделия и платове, едноизменна на волжските българи, майстори на такива изделия и износители са Евразия; Вижте и кожените шапки и изделия, наречени "булгарини", които са се правили в Дунавска България по време на османското владичество; Думата в случая е руска, навлезнала е от руския език.

"алха булха"

"Биле Жупан.." не е нищо друго освен "намират се, съхраняват се от Жупана" , алтернативно "Жунапът има, съхранява, или "при Жупанът се съхраняват"

Т.М. дума и корен "Бил, биле, билек" - "намирам се, имам, съхранявам, стоя (някъде), явявам се"

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обесването на дърво може също да мине за будитското Небесно погребение - jhator, при което трупа се излага и птиците го ядат!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обесването на дърво може също да мине за будитското Небесно погребение - jhator, при което трупа се излага и птиците го ядат!

Не е така. Ритуалът "jhator"се практикува в местности, разположени по-високо от границата на дърветата, във високопланинските местности. В случая на jhator, труповете на починалите се поставят върху скални плочи, изполвани с тази определена цел.

http://en.wikipedia.org/wiki/Sky_burial

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е, но това са подробнистите. Важното е, че животните ядат труповете!

От къде можем да сме сигурни, че хилядите ниши по скалите около Мадарския конник и на други места из България не са използвани да поставяне на открито на трупове?!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здрасти!

Някъде посока иран, индия имало има(?) една религия (Зороастите и кулата се казва Кула на Мълчането) където починалите ки поставят в едни строени от камък кули, където след като птиците очистят месото, кокалите се погребват.....

post-5590-041286700 1286896474_thumb.jpg

В америка също кичат най-скъпото за здраве....с мартенички.

:good: :good: :good:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здрасти!

Някъде посока иран, индия имало има(?) една религия (Зороастите и кулата се казва Кула на Мълчането) където починалите ки поставят в едни строени от камък кули, където след като птиците очистят месото, кокалите се погребват.....

post-5590-041286700 1286896474_thumb.jpg

В америка също кичат най-скъпото за здраве....с мартенички.

:good: :good: :good:

Зная за Авестийския ритуал..Чел съм Авеста (на руски). В авестийския ритуал починалите не се обесват на дърво, нито пък се поставят в "ящик" (кутия, ковчег), който се закачва за/на някое дърво..

Не са позволени човешките жертвоприношения. Не съществува ритуал или обичай за погребване "върху" и "на" дървета на починалите "знатни" и "способни" хора (свои, или противници и чужденци)..

Такива съществуват само при палеоазиатите и централноазиатите (според автора на статията, показана по-горе), и по-късно тези обичаи "мигрират" на запад..

---

Вижда се, че амулетите за здраве са разпространени в много източни култури..Важно е според мен да се проследи къде се използват/носят/ човешки фигурки като амулети. Със сигурност при Т.М. и сегашните, или "доскорошните", има такива. Има поне две думи от тези езици (етноси), с които се означават такива амулети и украшения, които са носят (или са носени доскоро) от мъже и жени..

----

Друг паралел в случая с мартениците, е този че обичаят /ритуалът/ при Киданите отбелява /ознаменува/ началото, или идването на определен годишен сезон..

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

---

В скоро време ще се опитам да преведа и разтълкувам един от т.н. "инвентарни надписи" чрез тунгусоманждурските езици..Започнал съм работа вече върху него, и виждам напредък..Ще изполвам идеята на Мудрак, който прави превод чрез тюркски, (в неговия превод става дума за дрехи, облекла), от моя страна - намирам и за наличие и на тъкани/платове и коприна*.

"Купе/кюпе" значи "облекло" в чувашкия език, и в Т.М. езици.. Не разбирам защо се ползват един кумански и един друг тюрски паралел където "купе" е "ризница"..

Неразгаданото досега "туртуна"(единствено Мурдак го разчита - като "търговия") в Т.М. езици значи точно.."плат"

"Алха" в Т.М. езици значи "пъстър" , също се използва за "разноцветен", има значение и на копринена разноцветна тъкан". "Алахчан" - "пъстър" (какви са тези турски "халки", "алки"!?)

"алха булгар", "алха булха" в ТМ езици значи пъстър плат("булгар" е дума за кожени изделия и платове, едноизменна на волжските българи, майстори на такива изделия и износители са Евразия; Вижте и кожените шапки и изделия, наречени "булгарини", които са се правили в Дунавска България по време на османското владичество; Думата в случая е руска, навлезнала е от руския език.

"алха булха"

"Биле Жупан.." не е нищо друго освен "намират се, съхраняват се от Жупана" , алтернативно "Жунапът има, съхранява, или "при Жупанът се съхраняват"

Т.М. дума и корен "Бил, биле, билек" - "намирам се, имам, съхранявам, стоя (някъде), явявам се"

И след Мудрак по Мудраковски ..и така докъдето стигнем :tooth: Ама ние вече сме го гледали този филм. Казва се Денят на Владетеля. Е пропуснали са да споменат, че Крум е наредил да се изготви летописна каменна плоча описваща съдържанието на гардероба на Константин Погонат, който неговият слуга задигнал и занесъл в България, но ето на, истината най-после излезе на бял свят. Става въпрос за списък с дрехи и платове. А особеното Алхаси кюпе, от което имаме единична бройка, е било несъмнено или короната или цукалото на василевса. :)): пълен захлас.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И след Мудрак по Мудраковски ..и така докъдето стигнем :tooth: Ама ние вече сме го гледали този филм. Казва се Денят на Владетеля. Е пропуснали са да споменат, че Крум е наредил да се изготви летописна каменна плоча описваща съдържанието на гардероба на Константин Погонат, който неговият слуга задигнал и занесъл в България, но ето на, истината най-после излезе на бял свят. Става въпрос за списък с дрехи и платове. А особеното Алхаси кюпе, от което имаме единична бройка, е било несъмнено или короната или цукалото на василевса. :)): пълен захлас.

а напълно е възможно да става въпрос и за Тунгусо-Манджурски прототип на шевна машина Сингер, или Синигер, от ТМ синг - пея, крещя, дера кожи. :hmmm:

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

а напълно е възможно да става въпрос и за Тунгусо-Манджурски прототип на шевна машина Сингер, или Синигер, от ТМ синг - пея, крещя, дера кожи. :hmmm:

Мисля че в надписите става дума за облекла. Облеклата са "консумативи" (или пък са неща с висока стойност за времето си), а ризниците и шлемовете (и доспехите) смятам следва да се намират при самите българи..(така е поне при волжските българи)

Може да си "гледал" този "филм", а може и да не си го "гледал"..Филмите, и любимите ти "ирански", които сме "гледали" (ти си "гледал") са базирани на идеята от един /направен по Бай Пешовски / "тюркски" превод (с разни турски халки/алки, кумански кубета и и не знам си що), която идея разглежда надписите като записи за наличност на доспехи..

/Що трябва да се превежда чувашкото "кубе", което си тунгусоманждурска дума, като "ризница", след като в чувашкия език думата значи "облекло"? Туртуна, алхачи купе, купе - това са думи със значения, които не могат да се объркат в ТМ езици/

Ако има някои превод, които заслушава внимание според мен (така мисля)- това е този на Мудрак. Бай Пешо Добрев, и Ж.Войников, и двамата ентусиасти - българи*, не са цитирани в езиковедските изследвания и не са съавтори на етимологични речници (Мудрак е такъв)

*Хубаво, ама българите, на 80 процента сме с "травматичини самоличности" (80 процента от активни българи от поколението над 40 години): българите християни, тези които визирам, хич и не щем да чуем за тюркоезичност и изобщо за думи с корен "тюрк", отнасящи се за произхода на древните българите (аз също спадам към тази категория)..Младото поколение (немалка част от него) също се изучи в тази насока, че дори започва да се ориентира към автохтонни нагласи и не знам си що?

Да очакваме ли обективност при разчитане на надписи от тези българи, които и дори не са лингвисти? Ти вярваш ли помаците, които намират арабски корени в потеклото си (щото и те са с "травматични" самоличности, че дори и двойно), или на фиромците, които намират своите корени в древните македонци?

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мисля че в надписите става дума за облекла. Облеклата са "консумативи" (или пък са неща с висока стойност за времето си), а ризниците и шлемовете (и доспехите) смятам следва да се намират при самите българи..(така е поне при волжските българи)

Значи он си идва гол, с ризницата и доспехите, а они му дават потник и гащи?! :biggrin::crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи он си идва гол, с ризницата и доспехите, а они му дават потник и гащи?! :biggrin::crazy_pilot:

В този вариант (в тази идея) разглеждам облеклата и обущата като неща, които се амортизират (по-скоро: късат се,раздират се, гният), и следва да се подменят или сменят за поправка (доколкото могат да се ремонтират). Една войска без здрави дрехи и обувки е войска с кофти качества..

---

"Изпаднали германци", "печенеги", са метафори (или каквото) които отразяват състоянието на дрехите и обувките на войниците (съответните)."Печенеги", мисля бяха наречени румелийските доброволци и милиционери от Батемберг, заради "изпадалия" им вид на облеклата им.

/Спомням си някои бележки в "Записките" за състоянието на облеклата на въстанниците след един-половин един месец ходене из Балкана..

Чудя се защо никои не се запита досега, защо в "казармата" раздават с определена цел специални дрехи и обувки, а някои части от облекалата се по два броя, чифта?

В този смисъл можем и да разширим малко "диренето" си (историческото такова): Какво би станало, ако хората са отишли на война или на сбор с неподходящи облекла и обувки? Не са били по потници, ами да кажем са били с ежедневните си дрехи (аналог на нашите "ежедневни" дънки, маратонки, и якенца)?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля че в надписите става дума за облекла. Облеклата са "консумативи" (или пък са неща с висока стойност за времето си), а ризниците и шлемовете (и доспехите) смятам следва да се намират при самите българи..(така е поне при волжските българи)

Може да си "гледал" този "филм", а може и да не си го "гледал"..Филмите, и любимите ти "ирански", които сме "гледали" (ти си "гледал") са базирани на идеята от един /направен по Бай Пешовски / "тюркски" превод (с разни турски халки/алки, кумански кубета и и не знам си що), която идея разглежда надписите като записи за наличност на доспехи..

/Що трябва да се превежда чувашкото "кубе", което си тунгусоманждурска дума, като "ризница", след като в чувашкия език думата значи "облекло"? Туртуна, алхачи купе, купе - това са думи със значения, които не могат да се объркат в ТМ езици/

Ако има някои превод, които заслушава внимание според мен (така мисля)- това е този на Мудрак. Бай Пешо Добрев, и Ж.Войников, и двамата ентусиасти - българи*, не са цитирани в езиковедските изследвания и не са съавтори на етимологични речници (Мудрак е такъв)

*Хубаво, ама българите, на 80 процента сме с "травматичини самоличности" (80 процента от активни българи от поколението над 40 години): българите християни, тези които визирам, хич и не щем да чуем за тюркоезичност и изобщо за думи с корен "тюрк", отнасящи се за произхода на древните българите (аз също спадам към тази категория)..Младото поколение (немалка част от него) също се изучи в тази насока, че дори започва да се ориентира към автохтонни нагласи и не знам си що?

Да очакваме ли обективност при разчитане на надписи от тези българи, които и дори не са лингвисти? Ти вярваш ли помаците, които намират арабски корени в потеклото си (щото и те са с "травматични" самоличности, че дори и двойно), или на фиромците, които намират своите корени в древните македонци?

абе разбирам те, аз професионализъм не очаквам от каквито и да било Български лингвисти със или без тескерета. Мудраг обаче е същия шарлатан и дори много по-зле от нашите, защото прикрива слабоумните си езикови измищльотини зад една фасада от привидна академичност. Типичният съветски подход, с който ние в БГ продължаваме да си боравим. Един професионален лингвист може да направи на пух и прах абсолютно всички твърдения и изводи, които прави Мудрак в статията си за прабългарския календар. Дори неспециалист като мен веднага забелязва как цялата статия и подход на Мудраг се въртят около старата добре позната метода, да се правят смели звукови аналогии в контекста на зле премислени и алогични хрумвания и като се замита всичко, което е "необяснимо" и противоречи на схващанията на автора. И то само за да се създаде една илюзия за сигурност и убедителност. Такива илюзии не служат добре нито на науката, а още по-малко на авторите, които ги съчиняват. Аз не мога да вземам за сериозни анализи на именника и чилсителните, в които авторът дори не е направил опит да се занимае с най-характерната им и очеизвадна особеност, а именно окончанията и изобщо не си е направил труда да провери доколко възможни са хипотетучните му преводи. Изобщо аматьорска работа, ала Добреви .... Преславския надпис същата работа ....кюпетата може да имат случайни или не толкова случайни аналогии в десетки Тюркски и ТМ езици и какво от това? А хлобрин и естрогин, тия думи изобщо може ли да съществуват в лексикона на един жив Тюркски или ТМ език, и то в този си вид? Замитане, замитане ... кана било хан а пък - а-то? някой друг да го обяснява. Тази песен и тоя филм сме го гледали вече.

Конкретно за ТМ ти преводи основният ти проблем не е езиковия анализ... каквото и да ти хрумне то няма как да е по-зле от свободното съчинителство на Мудрак и предшественици. Основният проблем се състои в това има ли някакви арехологически, писмени или други данни за наличие на значително Тунгусо-Манджурско населелие в ПБЦ, които да оправдават ровенето в такава посока. И нямам предвид тоя цирк с погребенията по дърветата :) Мисля че дори за аварите тази работа с ТМ връзка е много съмнителна, а пък за Прабългарите на Долния Дунав да не говорим. Вероятността там да е имало някакъв говорим ТМ език клони към нула и съответно търсенето на подобни преводи на запазените надписи бих го оприличил на ситуацията, да намериш каменен надпис в Армения и да се опитваш да го превеждаш на основата на Англо-Саксонски Германски диалекти.

Аман вече от преводи базирани на случайни звукови аналогии. Вече сме ги гледали всичките :)

Ето ти още един - в надписа от Преслав се говори не за гардероба с дрехи на Никифор, а за неговия личен трапезарен сервиз, който той наследил от един от двамата Юстиниановци :tooth: И съответно кюпетата в надписа означават някаква купа кана сервиз.

L cuppa, var. of cūpa tub, cask

И така да резюмираме придобивките на Крум - 1000 броя порцеланови чинии, подарени на Боила жупан, 500 сребърни чаши за пиле жупана, 800 броя дървени лъжици и един брой златно цукало, за след ядене. :tooth:

И за разлика от твоите ТМ аналогии от езици, които са на другия край на света, латинският си е бил говорен по нашите земи и засвидетелстван в множество надписи. Така че, като ще си правим случайни звукови аналогии, нека поне да е ясно, че е много по-вероятно в речника на Прабългарите на Долния Дунав да е попаднала Латинска отколкото ТМ дума.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

L cuppa, var. of cūpa tub, cask

И така да резюмираме придобивките на Крум - 1000 броя порцеланови чинии, подарени на Боила жупан, 500 сребърни чаши за пиле жупана, 800 броя дървени лъжици и един брой златно цукало, за след ядене. :tooth:

И за разлика от твоите ТМ аналогии от езици, които са на другия край на света, латинският си е бил говорен по нашите земи и засвидетелстван в множество надписи. Така че, като ще си правим случайни звукови аналогии, нека поне да е ясно, че е много по-вероятно в речника на Прабългарите на Долния Дунав да е попаднала Латинска отколкото ТМ дума.

А като стана дума за другите кюпета ... естрогин и хлобрин, тия за прилагателни от типа на готин ли ще ги броим? :tooth:

Я да видим кои езици освен Българския имат подобни особености.....

-in   a suffix, occurring in adjectives of Greek and Latin origin, meaning “pertaining to,” and (in nouns thence derived)

Та значи това Тунгусо-Манджурски морфологични особености ли са? И дори кюпетата да са 100% заемка от Тунгусо-Манджурски през хипотетично Аварски, то този надпис може ли да се брои и тълкува за написан на ТМ език? :tooth:

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

абе разбирам те, аз професионализъм не очаквам от каквито и да било Български лингвисти със или без тескерета. Мудраг обаче е същия шарлатан и дори много по-зле от нашите, защото прикрива слабоумните си езикови измищльотини зад една фасада от привидна академичност. Типичният съветски подход, с който ние в БГ продължаваме да си боравим. Един професионален лингвист може да направи на пух и прах абсолютно всички твърдения и изводи, които прави Мудрак в статията си за прабългарския календар. Дори неспециалист като мен веднага забелязва как цялата статия и подход на Мудраг се въртят около старата добре позната метода, да се правят смели звукови аналогии в контекста на зле премислени и алогични хрумвания и като се замита всичко, което е "необяснимо" и противоречи на схващанията на автора. И то само за да се създаде една илюзия за сигурност и убедителност. Такива илюзии не служат добре нито на науката, а още по-малко на авторите, които ги съчиняват. Аз не мога да вземам за сериозни анализи на именника и чилсителните, в които авторът дори не е направил опит да се занимае с най-характерната им и очеизвадна особеност, а именно окончанията и изобщо не си е направил труда да провери доколко възможни са хипотетучните му преводи. Изобщо аматьорска работа, ала Добреви .... Преславския надпис същата работа ....кюпетата може да имат случайни или не толкова случайни аналогии в десетки Тюркски и ТМ езици и какво от това? А хлобрин и естрогин, тия думи изобщо може ли да съществуват в лексикона на един жив Тюркски или ТМ език, и то в този си вид? Замитане, замитане ... кана било хан а пък - а-то? някой друг да го обяснява. Тази песен и тоя филм сме го гледали вече.

Конкретно за ТМ ти преводи основният ти проблем не е езиковия анализ... каквото и да ти хрумне то няма как да е по-зле от свободното съчинителство на Мудрак и предшественици. Основният проблем се състои в това има ли някакви арехологически, писмени или други данни за наличие на значително Тунгусо-Манджурско населелие в ПБЦ, които да оправдават ровенето в такава посока. И нямам предвид тоя цирк с погребенията по дърветата :) Мисля че дори за аварите тази работа с ТМ връзка е много съмнителна, а пък за Прабългарите на Долния Дунав да не говорим. Вероятността там да е имало някакъв говорим ТМ език клони към нула и съответно търсенето на подобни преводи на запазените надписи бих го оприличил на ситуацията, да намериш каменен надпис в Армения и да се опитваш да го превеждаш на основата на Англо-Саксонски Германски диалекти.

Аман вече от преводи базирани на случайни звукови аналогии. Вече сме ги гледали всичките :)

Ето ти още един - в надписа от Преслав се говори не за гардероба с дрехи на Никифор, а за неговия личен трапезарен сервиз, който той наследил от един от двамата Юстиниановци :tooth: И съответно кюпетата в надписа означават някаква купа кана сервиз.

L cuppa, var. of cūpa tub, cask

И така да резюмираме придобивките на Крум - 1000 броя порцеланови чинии, подарени на Боила жупан, 500 сребърни чаши за пиле жупана, 800 броя дървени лъжици и един брой златно цукало, за след ядене. :tooth:

И за разлика от твоите ТМ аналогии от езици, които са на другия край на света, латинският си е бил говорен по нашите земи и засвидетелстван в множество надписи. Така че, като ще си правим случайни звукови аналогии, нека поне да е ясно, че е много по-вероятно в речника на Прабългарите на Долния Дунав да е попаднала Латинска отколкото ТМ дума.

Да бе, "гроздето е кисело"..или "всички са маскари". Твоите "филми" пък са ми толкова безинтересни, че няма накъде повече..

Мудрак бил шарлаталин, ами Хелимский какъв е? Вероятността да говорят на някакъв ТМ език била нулева, казваш, ами прачувашкия език и волжкобългарския език от епитафиите, от кое семейство и какви са, ако не алтайски езици? Индийски, согдийски, или що? Защо не ни просветлиш (ей така с две думи).. Ами календарните понятия, числителните, какви са:

http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja1.pdf

http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja2.pdf

http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz1.htm

http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz3.htm

--

По второто ти съобщение:

"Купетата" и другите ТМ думи ("туртуна", "алхачи", "хумши", "Жупан биле" или "Биле Жупан") може да са аварски думи и изрази (Жупан е такава дума), а може и да са собствени прабългарски.. В чувашкия език - "купе" означава "облекло"; в този език има стотици или хиляди тунгусоманджурски и монголски аналогии (монголските аналогии, са около 3000, според актуалното мнение на някои от чувашките езиковеди

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:MjW7GFVJVakJ:www.human.cap.ru/otdel/yazikoznan/Nashipublik2006.pdf+%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D1%8B%D1%85+%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB+%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%BA%D0%B8&cd=8&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

"Обращаясь непосредственно к чувашско-монгольским лексическим

параллелям, число которых, по еще далеко не полным подсчетам, достигает

3000 единиц"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да бе, "гроздето е кисело"..или "всички са маскари". Твоите филми пък са ми толкова безинтересни, че няма накъде повече..

Мудрак бил шарлаталин, ами Хелимский какъв е? Вероятността да говорят на някакъв ТМ език била нулева, казваш, ами прачувашкия език и волжкобългарския език от епитафиите, от кое семейство и какви са, ако не алтайски езици? Индийски, согдийски, или що? Защо не ни просветлиш (ей така с две думи).. Ами календарните понятия, числителните, какви са:

http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja1.pdf

http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja2.pdf

http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz1.htm

http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz3.htm

Ами шарлатанин е :tooth: с неговите случайни звукови аналогии и методология от 19 век, какъв може да е? Да не говорим за удивителните глупости за 60-годишния календар които е съчинил. Аз по принцип на глупави хора не вярвам дори и да са тесни специалисти с дипломи. Чувашки език може и да е говорен във Волжка България и предполагаемо в Унгария, но не и в Дунавска България :tooth: В Дунавска България Чувашки език ще се проговори когато преведете надписите от Силистра и Преслав на Чувашки. Кога ще стане това мисля че и двамата знаем. Шарани вече не останаха. ;)

за числителните в именника сме говорили достатъчно, връзката и аналогиите с чувашките числителни са съмнителни и чисто случайни. да не говорим, че чувашките преводи на тези прабългарски числителни са математически невъзможни тоест касае се за случайни звукови аналогии, нищо ново в Прабългарската палеолингвистика. Директен аналог на Прабългарските окончания на числителните си остават Осетинските а не Чувашките, и тая работа няма да се промени, както и няма да се промени фактът, че Дръстърските надписи отново водят към Иранските а не Чувашките езици.

И изобщо не разбирам, за какво си тръгнал да ми пробутваш отново темата за Чувашкия език на Прабългарите? Чувашите не говорят на ТМ тип езици и не виждам на къде биеш. Изобщо стана пълна каша. ТМ и Чувашки езици търси при Аварите и Унгарците, тука няма :) То и там се съмнявам, че ще ги намерите като гледам как се изпотиха и измъчиха Тюрколозите с надписите от НСМ.

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...