Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • 1 year later...
  • Мнения 400
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Разбира се, от мен поне отлично.Въпросът е по дълбок , за субективната и обективна Реалност. Принципно обективна абсолютна реалност е недостижима като информация, но пък е съществуваща, тя е майка и б

От всичко прочетено до тук, си вадя заключение че отправните системи са само едни абстракции, които не могат да бъдат използвани сами без други доказателства за описване на реалността (тука може да за

Ето за константата на фината структура: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Otgovorat-ne-e-42-a-1-137_123907.html Отговорът не е 42, а 1/137 Едно тайнствено число определя как ра

Posted Images

  • Потребител

Има само една относителност и това е относителността на движението, открита от Галилей и всичко което движението обуславя. Без движението и това, което произтича от нега, като : импулс, ускорение, сила и пр. няма нищо друго което да е относително. Няма относителна материя, няма относително пространство и пр.

Изпущането на относителността на движението , при математическото формулиране на природните закони не променя матеметическата достоверност на резултатите, при тяхното ползуване, както е при законите: F = m1m2/r^2 r E = mc^2 , но няма и не може да има пълна физическа достоверност.

Общките закони за силата и енергията в енергийните потоци/ полета/ , формулирани в теорията за базовата същност на Вечността корегират и отстраняват тази физическа не достоверност в тези закони.

д-р Г.Михов

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Потребители

Никак не съм съгласна. Нищо неотносително не съществува, а абсолютните НЕЩА са плод на човешкия стремеж да прави идеализирани абстракции. За това единственото неотносително нещо може да се роди само в абстрахирания човешки ум, като е родено пак относително (и зависимо) от множество фактори. За това материята е материя само спрямо идеята за пространство, а пространството е пространство само относено в отношение с материята - знаем, че пространството е една празна дума без своите параметри - а параметрите се отнасят само до обектите в него. Това е проста логика а не абстрактни главоблъсканици-говоря за собствените си твърдения. Доктор Михов, ако обичайте дефинирайте за мен думичката "пространство" и докажете, че този обект не е зависим от поне три неща - обектите които го съставят, субекта (човека, който го определия и изследва) и научната парадигма в който се изследва. Днес прегледах няколко от авторските ви публикации тук и установявам, че абстрактните разсъждения са приоритет при Вас, за това ще ви помоля ако не сте затруднен да ми дефинирате и "НИЩО" но ако обичате опитайте се да го наместите в живата реалност, защото всички ние живеем в нея, а не в абстракция и науката физика винаги се стреми да изучи нашата човешка жива реалност а абстрактните неща оставя на философията и религията...И още нещо, тази думичка - ВЕЧНОСТТА, защо я употребявате...нима времето има значение за ъъъ безкрайността, че трябва изобщо да го намесваме?? И още нещо, самото (като величина на движението, не на нещо друго) не е ли най-относителното нещо? В този смисъл на мен (понеже съм философ а не физик) всички тези абстракции (понякога запълнени с формули) ми тежат а не би трябвало - та нали съм философ. Искам освен всичко друго да ми дадете информация за това къде и как експериментално сте проверили теоретичните си твърдения. Заинтригувахте ме, но определено съм объркана.. думата Вечност обикновено се среща в текстове по теология (и мани ти другото ами винаги се свързва с природата на Бога) - Вселената обаче никак не ми се вижда толкова подвластна на абстрактни модели, живата й динамика изключва няколко неща - първо празното пространство (т.е. нищото) второ - абсолютното време - т.е. многообразието в една безкрайност(без начало и край)така или иначе е безначална във времето, както и безкрайна в същото отношение за това "протичането" на времето е относително (без никакво отношение), трето - Вселената със самото си съществуване изключва липсата на движение и поради тази причина последното би трябвало да се разглежда като тъждествено на Вселена, а не на материя, тъй като материя не е конкретен обект а субстанция съставяща обектите. Както и да ев момента разсъждавам спонтанно но държа да ми разясните с думи прости понятията, които употребявате за да не се обърквам като чета по-нататък.

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Аз не съм Д-р Михов, но ще отговоря на някои от въпросите, така както ги виждам аз.

1. Относно субективността и безпристрастността при изследването на определена теория или проблематика- да, този фактор винаги го има, що се отнася до НЕфундаменталните въпроси, а до такива, които са обвързани с фундаментални открития, които променят ли се (ако приемем, че и те са приети за "истини", а всъщност са изкривени през призмата на "пристрастността", тоест те са лъжа), то тогава излиза, че всеки може да си измисля всякакви теории и нищо, никога няма да достигне до абсолютната истина!

2. Вечността като понятие може да съществува що се отнася до времепространството.

Ако прочетете тази тема : http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=3405 ще установите, че ако се докаже теорията то излиза, че и границите на Вселената и неговото пространство са "вечни", тоест те нямат допирни точки, които да наречем "граници на съществуване"... Това е тема, свързана преди всичко с физиката на елементарните частици и свойството им да преминават през всяка материя, което ни води на мисълта "каква трябва да е тази граница, която ограничава тези елементарни частици (неутрино)?" Ако наистина Вселената няма край, то и времето няма край, защото те са неделими и зависими една от друга величини!

3. като учени, филосови, физици, химици, теоретици и т.н. трябва да сте осъзнали безспорния за науката факт: БОГ НЯМА!!! Физически е невъзможно съществуването на материя, която е над материята и над всеки закон на физиката. такова нещо, като Бог, което е вечно и неподвластно на времепространството и в същото време е създател на всичко това. Излиза, че ако има нещо такова, то съществува, или по-скоро не съществува, а СЕ НАМИРА, в шесто измерение, абсолютно непонятно за нас, като живи същества...

Затова, вместо да се чудим има или няма Бог, най-лесно е да се приеме, че сме сами и сме върховни господари на цялата Вселена (а то си е така, ще ме простите, но смятам и, че сме единствената планета с жив разум)

Link to post
Share on other sites
  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Само движението и всичко ,при което то е на лице е относително, различно, като количество срлямо различните отправни системи. При реалности, при които няма движение, няма и относителност. Например: отределено количество материя, измерима, кото маса е едакво спрямо всичики отправни системи. определен обем от пространството е еднакъв спрямо всички отправни системи. Енергията и импулса , като количества, при наличиено на движениетоу,при тях,са относителни, като количество са различни спрямо различните отправни системи.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Никак не съм съгласна. Нищо неотносително не съществува, а абсолютните НЕЩА са плод на човешкия стремеж да прави идеализирани абстракции. За това единственото неотносително нещо може да се роди само в абстрахирания човешки ум, като е родено пак относително (и зависимо) от множество фактори. За това материята е материя само спрямо идеята за пространство, а пространството е пространство само относено в отношение с материята - знаем, че пространството е една празна дума без своите параметри - а параметрите се отнасят само до обектите в него. Това е проста логика а не абстрактни главоблъсканици-говоря за собствените си твърдения. Доктор Михов, ако обичайте дефинирайте за мен думичката "пространство" и докажете, че този обект не е зависим от поне три неща - обектите които го съставят, субекта (човека, който го определия и изследва) и научната парадигма в който се изследва. Днес прегледах няколко от авторските ви публикации тук и установявам, че абстрактните разсъждения са приоритет при Вас, за това ще ви помоля ако не сте затруднен да ми дефинирате и "НИЩО" но ако обичате опитайте се да го наместите в живата реалност, защото всички ние живеем в нея, а не в абстракция и науката физика винаги се стреми да изучи нашата човешка жива реалност а абстрактните неща оставя на философията и религията...И още нещо, тази думичка - ВЕЧНОСТТА, защо я употребявате...нима времето има значение за ъъъ безкрайността, че трябва изобщо да го намесваме?? И още нещо, самото (като величина на движението, не на нещо друго) не е ли най-относителното нещо? В този смисъл на мен (понеже съм философ а не физик) всички тези абстракции (понякога запълнени с формули) ми тежат а не би трябвало - та нали съм философ. Искам освен всичко друго да ми дадете информация за това къде и как експериментално сте проверили теоретичните си твърдения. Заинтригувахте ме, но определено съм объркана.. думата Вечност обикновено се среща в текстове по теология (и мани ти другото ами винаги се свързва с природата на Бога) - Вселената обаче никак не ми се вижда толкова подвластна на абстрактни модели, живата й динамика изключва няколко неща - първо празното пространство (т.е. нищото) второ - абсолютното време - т.е. многообразието в една безкрайност(без начало и край)така или иначе е безначална във времето, както и безкрайна в същото отношение за това "протичането" на времето е относително (без никакво отношение), трето - Вселената със самото си съществуване изключва липсата на движение и поради тази причина последното би трябвало да се разглежда като тъждествено на Вселена, а не на материя, тъй като материя не е конкретен обект а субстанция съставяща обектите. Както и да ев момента разсъждавам спонтанно но държа да ми разясните с думи прости понятията, които употребявате за да не се обърквам като чета по-нататък.

Няма смисъл да пиша след, като написаното от мен се заличава и не го виждам . Все пак ,като опит ще стигне ли до Вас ще отбележа следното:

1. Определена част от пространството, измерима, като обем е еднаква спрямо всички отправни системи.

2. Отределено количество материя, измерима, като маса е еднаква спрямо всички отправини системи.

3. Определено количестно движение, измеримо, като енергия и импулс е различно спрамо различните отправи системи и това според мен е относителността в конкретен обективен смисъл.

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • Потребител

Като говорим за относителност искам да попитам дали растоянието е относително?

Ако искаме да изминем разтояние от 1 сг със скорост 1/2 от светлинната ще ни е нужно време от 2 години за да го изминем, но тук има пропуск и той е времевото забавяне на пътуващия.

Ако изчислиме че за разтояние 1 св.г. със скорост 1/2 от светлинната ще ни трябват 2 години да го изминем това е абсолютно вярно спрямо нашата отправна система, но ако погледнеме от страна на пътуващия той ще претърпи времево збавяне n пъти, което от своя страна ще значи, че ако пътува тези 2 години той ще измине 1 св.г. по тези n пъти или в момента когато измине разтоянието от 1 сг.г. то за него ще е изминало време от 2г./n

Или, ако с s означин разтоянието, с v скороста, с t времето и с n времевото забавяне то тогава формулата става такава:

S=(V.T)/N

Пример: 100км=(50км/ч.2ч)/5=20км за пътуващия претърпял времево забавяне 5 пъти .

Ако е вярно че скоростта на светлината е космическа бариера за скоторст то тогава ще можеме да локализираме абсолютна отправна система, система която се движи с скорост равна на светлинната и всички изчисления от нея ще са абсолютно вярни за системи с по-малка скорост.

Така можем да установим, че разтоянието е относително и вселената не е толкова голямо място.

Някой знае ли с каква прогресия се забавя времето в зависимост от скороста.

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Потребител

След като никой не прояви желание да напише нещо отностно плаващото разтояние реших да пиша пак отностно светлината.

Айнщайн казва, че скоростта на светлината е абсолютна космическа бариера и нищо не може да се движи по бързо от нея, като дава следните примери:

Добре известия пример с огледалото и още един койти хвърля съмнения отностно абсолютната скорост.

Ако двана души са в два космически кораба способни да се движат със скорост 1/2 от светлинната, единият тръгне с тази скорост, а другият изпрати лъч светлина в същата посока, то този лъч ще мине покрай движещия се със постоянна максимална скорост - 300 000 км./с.

при тези обстоятелства Той казва, че нещото което се променя е времето на пътуващия.

В последствие възниква проблемът на елементарни частици свързани една с друга, които реагират една на друга мигнивенно без значение от разтоянието на което се намират, няколко сантиметра или няколко светлинни години.

Това се обяснява по 2 логични начина: скорост по-голяма от светлинната или матрична Вселена, ето го и третия.

Скоростта на светлината не е максимална космическа скорост, а максимално измерима скорост спрямо нашата отправна система и голямото струпване на маса не изкривява простраанството, а отваря вход към друга отправна система където масимално измеримата скорост е много по-голяма от нашата.

Вссъщност връзката м-у двете частици не се движи по-бързо от скоростта на светлината а друхо пространство.

Ще се радвам на отговор.

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • Потребител

Като говорим за относителност искам да попитам дали растоянието е относително?

Ако искаме да изминем разтояние от 1 сг със скорост 1/2 от светлинната ще ни е нужно време от 2 години за да го изминем, но тук има пропуск и той е времевото забавяне на пътуващия.

Ако изчислиме че за разтояние 1 св.г. със скорост 1/2 от светлинната ще ни трябват 2 години да го изминем това е абсолютно вярно спрямо нашата отправна система, но ако погледнеме от страна на пътуващия той ще претърпи времево збавяне n пъти, което от своя страна ще значи, че ако пътува тези 2 години той ще измине 1 св.г. по тези n пъти или в момента когато измине разтоянието от 1 сг.г. то за него ще е изминало време от 2г./n

Или, ако с s означин разтоянието, с v скороста, с t времето и с n времевото забавяне то тогава формулата става такава:

S=(V.T)/N

Пример: 100км=(50км/ч.2ч)/5=20км за пътуващия претърпял времево забавяне 5 пъти .

Ако е вярно че скоростта на светлината е космическа бариера за скоторст то тогава ще можеме да локализираме абсолютна отправна система, система която се движи с скорост равна на светлинната и всички изчисления от нея ще са абсолютно вярни за системи с по-малка скорост.

Така можем да установим, че разтоянието е относително и вселената не е толкова голямо място.

Някой знае ли с каква прогресия се забавя времето в зависимост от скороста.

За инерциални системи движещи се със скоростта на светлината времевите интервали и разстоянията се съкращават, според теорията на относителността . Но когато говорим за относителен път то това не означава относително пространство, защото пътят зависи от движението във отправното тяло,от което го измерваме. Например пътят който изминава един кондуктор във движещ се влак не е същият път който се изминава от кондукторът спрямо перона. Но това е така не защото пространството във влака е "накъсяло" така че има разлика между относително пространство и относителен път. Така че във една инерциална система движеща се със скоростта на светлината, ако времето стане нула то и пространството следва да стане нулево, от което пък следва че материята може да съществува извън пространството и времето. Което е абсурд, и от което следва че теорията на относителността създадена от Айнщайн също е един абсурд.
Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

освен ако е точно така :biggrin:

днес четох за тахионните частици ...

там можеш да прочетеш и "всички частици могат да имат проявления в матерялно естество проявено от нищото" и т.н.

според мен Айнщаин се е съгласил с всеобщата заблуда, че след катотова е максималната скорост която може да се постигне по естествен път и това е максималната скорост с която може да се движи нещо (след като е безмасово не му е нужна сила за да се задвижи с максимална възможна скорост), след като едно копмактно тяло се движи с светлинна скорост, следва че ако някоя частица се опита да се премести по посока на движението и не може, откоето пък следва, че няма преместване, откоето пък следва, че няма време (тъй като, най-общо казано, времето се описва от движението)

Представете си, всяко едно движение замръзва за 2000 годи(което не знам как ще се отмери :doh: ), нищо не се мърда. След което внезапно сичко продължава. Бихте ли казали по някъкъв признак че е минало някакво време, по време на спирането.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

освен ако е точно така :biggrin:

днес четох за тахионните частици ...

там можеш да прочетеш и "всички частици могат да имат проявления в матерялно естество проявено от нищото" и т.н.

според мен Айнщаин се е съгласил с всеобщата заблуда, че след катотова е максималната скорост която може да се постигне по естествен път и това е максималната скорост с която може да се движи нещо (след като е безмасово не му е нужна сила за да се задвижи с максимална възможна скорост), след като едно копмактно тяло се движи с светлинна скорост, следва че ако някоя частица се опита да се премести по посока на движението и не може, откоето пък следва, че няма преместване, откоето пък следва, че няма време (тъй като, най-общо казано, времето се описва от движението)

Представете си, всяко едно движение замръзва за 2000 годи(което не знам как ще се отмери :doh: ), нищо не се мърда. След което внезапно сичко продължава. Бихте ли казали по някъкъв признак че е минало някакво време, по време на спирането.

Ами според мен това са абсолютни глупости, като "забавено време " и " изкривено пространство" цялата работа по теорията на относителността се свежда до следното,след като не е установена по голяма скорост от тази на светлината(което не значи че не съществува по голяма) се приема че законът за събиране на скоростите е невалиден при релативни скорости тоест при близки скорости до тази на светлината. И за да се защити тази теза, Айнщайн изородва времето и пространството , като му преписва физични свойства, а именно че време и място са относителни понятия и зависят от физическото състояние на материята. Тоест от тяхната относителна скорост , и излиза че материялните обекти и частици нямат собственно време и място на съществуване , а тяхното такова се оказва определено от относителното движение. Което както се знае е взаимно заменяемо , тоест че едно движение може да се разглежда и като покой! в зависимост от коя отправна система го наблюдаваме. след като движението се определя от мястото на възникването му и от времевият интервал на съществуването му, същите понятия които го определят не могат да бъдат относителни защото тъкмо те му придават относителност.Представи си обект по голям от цялото съществуващо пространство! нали не можеш ! да си го представиш? е по същата логика няма и абсолютна скорост базирана на относително място и време, щом мястото и времето са относителни то и всяка скорост ще бъде относителна! включително и скороста на светлината.При абсолютна отправна система ние трябва да считаме че движението не е взаимозаменяемо, тоест че движението си е движение а покоят покой. И само скоростта остава относителна също и пътят и посоката на движението, както и кинетичната енергия и импулса.Но понятието пространство и време е не ясно , и затова с него може да се заиграва както си искаме ,да го сматаме за относително или не , тоест както ни отърва , само и само через това заиграване да оправдаем издънка във теорията си. Съвеменната физика е още тврърде зелена за да даде отговор на много неща и едно от което е , относително ли е времето и пространството или не? как свързва вълна със частица? безкрайна ли е делимостта на материята, крайна ли е вселената? какво предизвиква гравитацията? и редица много въпроси.
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ако искаме да изминем разтояние от 1 сг със скорост 1/2 от светлинната ще ни е нужно време от 2 години за да го изминем, но тук има пропуск и той е времевото забавяне на пътуващия.

Ако изчислиме че за разтояние 1 св.г. със скорост 1/2 от светлинната ще ни трябват 2 години да го изминем това е абсолютно вярно спрямо нашата отправна система, но ако погледнеме от страна на пътуващия той ще претърпи времево збавяне n пъти, което от своя страна ще значи, че ако пътува тези 2 години той ще измине 1 св.г. по тези n пъти или в момента когато измине разтоянието от 1 сг.г. то за него ще е изминало време от 2г./n

Или, ако с s означин разтоянието, с v скороста, с t времето и с n времевото забавяне то тогава формулата става такава:

S=(V.T)/N

Пример: 100км=(50км/ч.2ч)/5=20км за пътуващия претърпял времево забавяне 5 пъти .

Ако е вярно че скоростта на светлината е космическа бариера за скоторст то тогава ще можеме да локализираме абсолютна отправна система, система която се движи с скорост равна на светлинната и всички изчисления от нея ще са абсолютно вярни за системи с по-малка скорост.

Така можем да установим, че разтоянието е относително и вселената не е толкова голямо място.

Някой знае ли с каква прогресия се забавя времето в зависимост от скороста.

Ако скороста е 1/2 с.г. тогава самото тяло ще измине разстоянието за две години, но наблюдателя който е в началото на трагжането ще види пристигането на тялото до крайната му точка една светлинна година по късно.

Ето забавянето което се има предвид.

не се забавя времето в системата.

а се забавя потока на времето което се вижда към обекта. представи си че обекта изпуска порции светлина през определен интервал. След като се отдалечава от нас той ще изпуска порциите светлина през различно разстояние, защото в следващата порция светлина ще се изпусне след разстояние V*t

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

В един мой пост споменах че има машина която може да надмине скоростта на светлината.

можеш да го потърсиш за коментар :)

понеже не можах да намеря поста , можеш да опишеш тази машина в този пост! :smokeing:
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ако скороста е 1/2 с.г. тогава самото тяло ще измине разстоянието за две години, но наблюдателя който е в началото на трагжането ще види пристигането на тялото до крайната му точка една светлинна година по късно.

Ето забавянето което се има предвид.

не се забавя времето в системата.

а се забавя потока на времето което се вижда към обекта. представи си че обекта изпуска порции светлина през определен интервал. След като се отдалечава от нас той ще изпуска порциите светлина през различно разстояние, защото в следващата порция светлина ще се изпусне след разстояние V*t

това разбира се не може да се тълкува като " забавено време" защото един килограм вода ще заври за едно и също време, в обекта , и извън него , при еднакви условия, за завирането на водата! в този описан от тебе случай , увеличеният интервал от време между импулсите изпускана светлина, се дължи не от "забавеното време" , а от раздалечаването във пространството и съответно във времето на импулсите изпускани от обекта светлина. Ако според часовника извън обекта,на всяка секунда се приема импулс светлина, то според часовника във обекта , на всяка секунда ще се изпуска импулс светлина, но от нарастването на разстоянието между часовниците ще нараства и времето между импулсите улавяни извън обекта.Времето не се влияе от движението то е абсоютно и за двете системи , подвижна и неподвижна увеличава се само интервалът време , за улавянето на излъчващите се сигнали, поради крайната скорост на разпространение на сигнала :happy:
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Да и аз така мисля, но подробно обяснение не бих дал за машината понеже метода ми се основава на изобретение на един български изобретател, и не бих се "изцепил" без да има предварително свободен патент, или поне разрешение на изобретателя.Въпреки че има и иноваторски момент, мисля че той е първообраза на моето ;)

иначе на кратко става въпрос за механичен реактивен двигател.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Да и аз така мисля, но подробно обяснение не бих дал за машината понеже метода ми се основава на изобретение на един български изобретател, и не бих се "изцепил" без да има предварително свободен патент, или поне разрешение на изобретателя.Въпреки че има и иноваторски момент, мисля че той е първообраза на моето ;)

иначе на кратко става въпрос за механичен реактивен двигател.

и все пак загатни що за апарат е :vertag:
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ще загтна е точния израз ;)

става въпрос за "кинематичен облак" както се изрази изобретателя :)

повече не мога да кажа :P

иначе системата е меко казано елементарна, даже мисля да направя модел вкъщи. Но има един основен момент, който не мога да преодолея. Между две плъзгащи се пластини трябва няма пролука за да не се изплъзва налягане, но същевременно не трябва да има триене.

Приемам идеи :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ще загтна е точния израз ;)

става въпрос за "кинематичен облак" както се изрази изобретателя :)

повече не мога да кажа :P

иначе системата е меко казано елементарна, даже мисля да направя модел вкъщи. Но има един основен момент, който не мога да преодолея. Между две плъзгащи се пластини трябва няма пролука за да не се изплъзва налягане, но същевременно не трябва да има триене.

Приемам идеи :)

е карай по същество, ще ми е интересно, какъв е тоя кинематичен облак! може пък да е истинско! :unsure:
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

накратко в кинематичния облак когато внесеш енергия можеш да я насочиш в подходяща посока, като внеса енергия от дизелово гориво ще се насочи по желаната посока въпреки че енергията може да е насочена навсякаде, и вътрешно непроменяща изолираната система. Тази изолирана система обаче по закона за запазване на енергията се натрупва или по скоро изтича по посочен начин.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

накратко в кинематичния облак когато внесеш енергия можеш да я насочиш в подходяща посока, като внеса енергия от дизелово гориво ще се насочи по желаната посока

въпреки че енергията може да е насочена навсякаде, и вътрешно непроменяща изолираната система. Тази изолирана система обаче по закона за запазване на енергията се натрупва или по скоро изтича по посочен начин.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

ето ви една тема за мислене

Има ли разлика между излъчена и отразена светлина, по теорията на относителноста

пример:

В кораб движещ се със скоростта на светлината, се намира следната ситуация. Има светлинен източник по посока на движението не напредва светлината, но за сметка на това назад скороста спрямо кораба (относителната скорост) е два пъти по голяма. По посока назад има огледало. То отразява светлината при което светлината остава в огледалото поради невъзможност да се движи с по голяма скорост или се движи със скорост 2c.

моля само компетентни отговори подкрепени с доказателства. Не от сорта "ама c е максималната скорост значи не може" дайте конкретни формули

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

е аз ако се обоснова няма нищо да остане като тайна :)

нали ти казах първо свободен патент и тогава ще обяснявам всичко което искаш :)

е ами и ти не знаеш какво искаш :doh:
Link to post
Share on other sites
  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

Публикувано: 22 август 2010 - 12:59

snapback.pngaleksandar, на 22 август 2010 - 11:46 , каза:

snapback.pngUken, на 16 март 2009 - 07:57 , каза:

Ако искаме да изминем разтояние от 1 сг със скорост 1/2 от светлинната ще ни е нужно време от 2 години за да го изминем, но тук има пропуск и той е времевото забавяне на пътуващия.

Ако изчислиме че за разтояние 1 св.г. със скорост 1/2 от светлинната ще ни трябват 2 години да го изминем това е абсолютно вярно спрямо нашата отправна система, но ако погледнеме от страна на пътуващия той ще претърпи времево збавяне n пъти, което от своя страна ще значи, че ако пътува тези 2 години той ще измине 1 св.г. по тези n пъти или в момента когато измине разтоянието от 1 сг.г. то за него ще е изминало време от 2г./n

Или, ако с s означин разтоянието, с v скороста, с t времето и с n времевото забавяне то тогава формулата става такава:

S=(V.T)/N

Пример: 100км=(50км/ч.2ч)/5=20км за пътуващия претърпял времево забавяне 5 пъти .

Ако е вярно че скоростта на светлината е космическа бариера за скоторст то тогава ще можеме да локализираме абсолютна отправна система, система която се движи с скорост равна на светлинната и всички изчисления от нея ще са абсолютно вярни за системи с по-малка скорост.

Така можем да установим, че разтоянието е относително и вселената не е толкова голямо място.

Някой знае ли с каква прогресия се забавя времето в зависимост от скороста.

Ако скороста е 1/2 с.г. тогава самото тяло ще измине разстоянието за две години, но наблюдателя който е в началото на трагжането ще види пристигането на тялото до крайната му точка една светлинна година по късно.

Ето забавянето което се има предвид.

не се забавя времето в системата.

а се забавя потока на времето което се вижда към обекта. представи си че обекта изпуска порции светлина през определен интервал. След като се отдалечава от нас той ще изпуска порциите светлина през различно разстояние, защото в следващата порция светлина ще се изпусне след разстояние V*t

това разбира се не може да се тълкува като " забавено време" защото един килограм вода ще заври за едно и също време, в обекта , и извън него , при еднакви условия, за завирането на водата! в този описан от тебе случай , увеличеният интервал от време между импулсите изпускана светлина, се дължи не от "забавеното време" , а от раздалечаването във пространството и съответно във времето на импулсите изпускани от обекта светлина. Ако според часовника извън обекта,на всяка секунда се приема импулс светлина, то според часовника във обекта , на всяка секунда ще се изпуска импулс светлина, но от нарастването на разстоянието между часовниците ще нараства и времето между импулсите улавяни извън обекта.Времето не се влияе от движението то е абсоютно и за двете системи , подвижна и неподвижна увеличава се само интервалът време , за улавянето на излъчващите се сигнали, поради крайната скорост на разпространение на сигнала :happy:

ribarqt_

Казваш че времето е абсолютно, ами знаеш ли как работят GPS системите? Изчисляват времевата разлика м-у обектите на Земята и тези в нейната орбита, без Т.О. цялата тази навигационна система би била безполезна.

Казваш че 1 литър вода на въображаемия кораб би закипяла за същото време както и при наблюдателя,,,,,,, да ако използваш два еднакви уреда за измерване и ако бъдеш първо наблюдател след това пътуващ, но въпросът е ако използваш уреда на наблюдателя за да измериш процесите при пътуващия!!!!!!!!!!!!!!!! И сега те питам за едно и също време ли ще закипи водата на нашите герои спрямо един измервателен уред.........

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...