Отиди на
Форум "Наука"

Растеж на Земята


Recommended Posts

ТЕОРИЯ ЗА НАРАСТВАНЕ НА ЗЕМЯТА И НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА

В последните години все повече се говори за скритата тъмна материя в космоса. По мои изчисления, които се покриват с възглеите на учените, около 70% от масата на Галактиката е разпръсната в пространството в ръкавите на Галактичната спирала около екваториалната плоскост, във вид на фин прах. Останалите 30% се намира в звездите и планетите.

В науката за развитие на Земята досега съществуваха три направления, разглеждани от голям брой теории и хипотези – следва изброяване на по-значимите от тях:

1/Фиксизъм или неизменност на Земята от образуването и' - отхвърля се почти единодушно от съвременната наука

2/Мобилизъм или дрейф на континентите - възприема се от повечето учени

3/Разширение на планетата с намаляване на плътността - поддържа се от ограничен брой учени

4/ Разширение на земната кора се дължи на периодично и непрекъснато нарастване на масите на Земята и другите планети с еднакъв общ коефициент на растеж при поглъщане на космическа материя. Този процес е непрекъснат, но се извършва най-активно при обиколката на Слънчевата система в Галактиката при пресичане на газово-праховите облаци в областта ни галактичния екватор. Настоящата теория не се ограничава само с развитие на Земята във времето, а разглежда комплексно образуването на Слънчевата система. Всички известни до сега теории имат общ недостатък. Те разглеждат Земята и Слънчевата система в материален план от далечното минало в развитие, но в близко минало и днес вече почти окончателно завършена и неизменна, защото нямат визия за бъдещото и` развитие. Ако човек не познава космичните закони по които Бог твори, не може да направи и стъпка напред в прогнозите си за бъдещи промени. Ние сме част от Галактиката, която съществува в процес на непрекъснати промени. Всяко едно нещо във Вселената, спре ли да се изменя, то непременно умира.

Близо до Слънчевата система се намира плоската спирална подсистема на Галактиката около равнината на Галактичния екватор. Тя е моделирана чрез отблъскващото действие на магнитното поле на централната звезда Алфиола, която е сто милиона пъти по-голяма от Слънцето. Територията на Галактичният екватор е звездна система, където се раждат планети и звезди, и има повишена плътност на прахови облаци. Слънчевата система не може да направи една пълна обиколка на ядрото, без да пресече плоската подсистема на екватора два пъти.

Основно твърдение в теорията е периодичното нарастване на масата на цялата Слънчева система с еднакъв коефициент за всички тела в Слънчевата система. Това се потвърждава от параболичния закон на Кеплер RV2 =const, където се вижда точна връзка между скорост и разстояние за всяка планета до Слънцето, независимо от промени на масите и се обясняват диспропорциите в момента на количество на движение. Нарастване на масите променя стойността на константата, но не и на съотношението, а точността на изразите не може да се обясни с теорията на Ото Шмидт за образуване на Слънчевата система. Всъщност неговата теория не се различава много съществено от теорията на Кант-Лаплас, и не дава обяснение за осовото въртене на планетите.

Разделянето на континентите се дължи на бавно непрекъснато и относително бързо циклично нарастване на масата на Земята, с увеличаване на обема и повърхността и' в следствие на това обстоятелство. От преместване на континентите един спрямо друг може да се изчисли нарастването на радиуса, а от тук и увеличението на масата.

Едно основно следствие от теорията ще доведе до ликвидация на фантастичната теория за водородния модел на звездите и определяне на основния химичен състав на Галактиката и Вселената - SiO2. Цялата съвременна астрофизика беше изградена на този фалшив модел и скоро ще си понесе последствията - разрушаване на старата псевдонаука. Основният материал на Слънцето съставлява космически прах (пясък), който представлява около 50% кислород и 30% силиций, а не водород и хелий.

Приемам хипотезата, че площта на днешните континенти е равна на площта на земната сфера, която е била океанско дъно, равномерно покрито с вода, преди разкъсването му. Това е било след началото на втвърдяване на Земята при преминаването и` от огненотечно в твърдо състояние, станало преди 190 милиона години, както ще бъде изяснено по-нататък. При процес на разширение е логично и нормално да се очаква пропорционалност в движение на континентите един спрямо друг към общото разширение в определени базови точки. За такива точки приемам центъра на тежестта на фигурата на съответния континент. Разширението на обема и повърхността на Земята се разглежда във времето като циклично, със скок и след това затихващо, подобно на вдишване и издишване при надуване на балон. Механичните връзки в океанското дъно влияят незначително на разширението и се пренебрегват.

Ако означим коефициента на относително линейно разширение с КL, периметъра на Земята сега с РE и радиус RE, по времето на образуването и' с Р0 и R0, а L0 и LE са избрани дъгови отсечки върху континенталните плочи, съответно при образуване и сега, то

КL=(РE0)/РE = 1 - Р0E = 1 - 2π R0/ 2 π RE = (1 - R0/RE) =(1 - L0 / LE)%

Определяйки разширението, предположих че след началното разкъсване на кората на първичното океанско дъно, връзките между континентите са станали незначителни и парчетата след разкъсването се движат едно спрямо друго пропоционално на общото разширение.

Използувах земен глобус с диаметър 300 мм. Извърших няколко базови измервания: измерих разстоянието между центровете на тежестта на фигурите на два континента в съединено положение с обща граница. След това измерих действителното разстояние между същите точки по глобуса в същия мащаб. Отношението на двете числа дава относителен коефициент на линейно разширение на земната повърхност.

Тези и няколко подобни други измервания определиха стойността на първичния начален земен радиус

R0=RE(1-0.46)=0.54RE= 0.54*6371=3440 км, а линейното нарастване на земния радиус е 1.85 пъти!

Повърхността на Пангея при кристализация на земната кора е била S0=4πR02=4π34402=148.73 мил.км2

Но сушата днес се изчислява на 149 мил. км2 !!!

Този факт още веднъж доказва, че днешните континенти са били първична земна кора (океанско дъно) и са покривали изцяло океанското дъно на Земята при образуването и'. Тогава земната кора е била равна като диня, без планини и падини, равномерно покрита с вода.

Сферичният модел на образуване е логичен и естествен. Неестествен е моделът, възприет от някои учени, при който се разглежда континент Гондвана като някакъв тумор, израстнал посред океана. Интересно обстоятелство е фактът, че континентите в днешно време са съставени от първична земна кора, покривала преди време цялата земя като океанско дъно, докато по време на Лемурианска и Атлантска епоха не е било така. Тогава главните континенти са имали вторичен произход - образувани са били островни континенти и издигнати от застинала лава.

Разширението може да се обясни с два фактора: намаляване на плътността, увеличаване масата на Земята или и двете едновременно.

За една Галактична година Слънчевата система пресича Галактичния екватор два пъти. Минималното време за пресичане в перпендикулярно направление на плоската подсистема е около 0.72 милиона години, но реално времето зависи от ъгъла между равнината на Слънчевата орбита и плоскостта на Галактичния екватор. Според моите изчисления, сега ъгълът е 3.240. Плоската подсистема е пресичана за различно време през различните периоди и времето за преход се увеличава, а ъгълът се намалява при всеко следващо преминаване поради масовия растеж.

Тъй като отношението планетни радиуси към планетни орбити средно е твърде малко - от порядък на 1/10 000, с достатъчна за пресмятанията точност, планетите могат да се разглеждат като материални точки. Тогава коефициентите на масово нарастване в системата с космичен прах следва да бъдат приети еднакви за Слънцето, всички известни и неизвестни планети и техните сателити, принадлежащи на Слънчевата система. Падащият прах е отнасян от дъждовете в реките, а оттам в морета и океани. Тежкият прах разтяга земната кора в дъното на океаните надолу. От вътрешната страна кората се разтопява, а от горната страна се натрупва. В резултат се получават два ефекта:

1/ Увеличава се обемът на Земята

2/ Понижава се океанското ниво и се повдига сушата

В Галактичната подсистема Слънчевата система е пресичала етерни области с прахови облаци, образуващи спиралите и масата е нараствала. Всяко преминаване на плоската подсистема е било свързано с големи промени за живия свят, инволюционни и катастрофални от наша гледна точка. Това важи най-вече за последното преминаване през областта на плоската подсиситема - относително кратко време през което се развива материалната Земя и материалния разумен Homo sapiens. Сега Слънчевата система излиза от праховите облаци на плоската подсистема и предстои да ни се открие Централното Слънце на Галактиката Алфиола.

ГАЛАКТИЧЕСКА СПРАВКА

Ще цитирам информация, наистина доста остаряла, но полезна и достатъчна за изясняване на процесите. Защото днес вече в науката се разглеждат пет и повече области на плътност в Галактиката, но за нашият случай три са достатъчни. Използувани са данни от "Большая Сoветская Энциклопедия" и "Кратка Българска Енциклопедия”.

http://img253.imageshack.us/img253/2005/92391303.jpg

Галактиката е комплексна система от космически прах, звезди, масивни тела, газове и етерни субстанции:

1.Плоска подсистема с Галактически екватор. Това е диск с дебелина 600 светлинни години и диаметър 100 000 светлинни години. Тук има по-голяма плътност на звезди и космически прах, отколкото в другите подсистеми. Има спирална структура.

2.Междинна подсистема: има лещовидна форма с размери:1200 светлинни години широчина и диаметър 100 000 светлинни години. Тук се намират и гигантските звезди.

3.Сферична подсистема: сфера с радиус 50 000 светлинни години. Плътността на праховите и газови облаци намалява от центъра към периферията. Ъгловата скорост също намалява от центъра към периферията. Слънчевата система сега се намира на границата на плоската подсистема, която се изчислява с дебелина 600 светлинни години, и на 26500 светлинни години от центъра. Орбиталната скорост в Слънчевата област е 250 км/с. От определени възрасти по различни методи, включително на радиоактивен разпад, съвременната наука е достиганала до редица данни, които ще помогнат за обединяване на външната с езотеричната наука. От това обединение ще се роди науката на Новата Епоха.

Галактичната година според "Кратка Българска Енциклопедия" е 180 милиона години, а според "Большая Советская Энциклопедия" има 200 милиона години Тъй като при една обиколка се пресича два пъти равнината на галактичния екватор, големите промени се извършват през сто милиона години. На основата на този голям цикъл ще може да се определи възрастта на Земята.

Учителят Петър Дънов потвърждава това твърдение:

“Земята се върти около Слънцето за една година, а Слънцето и цялата Слънчева система се въртят около централното Слънце (Алфеола) за двеста милиона години”

“И Природата днес не е такава, каквато е била преди милиони години. На всеки сто милиона години вътре в Природата става един велик преврат.”

Разстоянията на планетите днес относно Слънцето съвсем не са случайна величина, те са съобразени със силите на привличане и силите на отблъскване, с отношението на планетните маси и масата на Слънцето, дори с емпиричния закон на Тициус-Боде.

Скоростната диаграма е универсален метод за изследване на всяка сателитна система. За целта е необходим репер или звездно тяло, което има известни параметри и въз основа на него се изчисляват параметри или възраст на по-слабо известни или по-отдалечени тела от системата.

Скоростната диаграма, като метод за изследване ще намери значително приложение за други слънчеви системи и за техните сателити.

При развитието на Слънчевата система нейната маса циклично е нараствала и с това са се увеличавали разстоянията между Слънцето и планетите. За да установим колко пъти е нарастнала масата на Слънчевата система през последните епохи, ще използувам за репер отдалечаването на Луната от Земята. За това използувам скоростна диаграма на Луната.

Между величините орбитална скорост, орбитален радиус и планетна маса съществуват установени зависимости. При увеличаване на масите се променят орбиталните скорости и разстоянията. Това дава възможности за съставяне на графична зависимост между тези величини. От закона на Нютон F=GmM/R2 и центробежната сила F=mV2/R, се определя орбиталния радиус GmM/R2=mV2/R или R=GM/V2, който изразява III закон на Кеплер. Ако означим радиуса, масата и скоростта на една планета сега с индекс "0", и преди последния преход в плоската подсистема на Галактиката с "1", "m" е маса на планета, "М" е маса на Слънцето, R0=GM0/V02 и масовия коефициент на нарастване

е К1, то М101.

По закона за запазване момента на количество на движение (Q) на планетите (уравнение на Мещерски), при равномерно поглъщане от всички посоки на добавъчна външна маса mДОБ, скоростта на орбитално движение ще намалява обратно пропорционално на нарастването.

Приемаме m0 + mДОБ=m1=K1m0:

Q=m0V0=(m0+mДОБ)V1=m1V1 следва m1=m0/K1 и V1=K1V0.

Ако в израза RV2=MG=const. замествим скоростта в израза с равенството V=wR, ще получим w2R3=MG- трети закон на Кеплер.

Ако например масата се увеличи 2 пъти,

К1=2, то R1=M1/V12;

R1=(GM0 / 2) / (2V0)2=R0 / 8 и

К13=23=8; R1=R0 / 8;

Очевидно орбиталният радиус нараства на трета степен

R1=R0 / K13

Линейните изменения на орбиталните скорости, вследствие линейното нарастване масите на всички елементи от системата, водят до нарастване на орбиталните радиуси на сателитите на трета степен.

Орбиталната скорост на всяка планета, когато се е откъсвала от Слънцето, непременно трябва да е била равна на първа космическа скорост спрямо Немезида.

Първа космическа скорост за видим радиус на Слънцето днес е

V0I =(s0r0)1/2= (273.98*6.96.108)1/2=436.68 км/с

От s=GM/r2 следва sr=GM/r или първа космическа скорост на Слънцето може да се изрази като V'=(sr)1/2=(GM/r)1/2 .

Ако приемем, че при нарастване на масата плътността не се изменя съществено, тогава новият радиус r1, разделен на стария r0, според формулата за обем ще бъде равен на К 1/3. Използувайки връзките r1=r0/K11/3 и M1=M0/K1, заместени в горния израз и делене на скорости от два съседни прехода Vn'/V n-1', се доказва връзката между скорости на планети и I космическа скорост на слънцето VnI/V n-1I=K n-11/3.

Първа космическа скорост на слънцето е V'=V0 1 / K 1/3, а V=V0K е орбитална скорост на съответната планета. В момента на откъсване тези две скорости са били равни или V'= V. По този начин са изчислени скоростите от V1I до V5I. В първата графика от ляво е показано нарастването на масите на слънцето и планетите като непрекъснат процес, от образуването на слънчевата система до днес, в зависимост от масовия коефициент К. На абцисата са нанесени коефициентите на масово нарастване, а на ординатата – скоростите на планетите днес и първа космическа скорост на слънцето. Правите линии са изменение на скоростите на планетите назад във времето, пресечните точки с кривата на I космическа скорост дават скоростите в момент на отделяне на планетите.

По закона V0' / K 1/3=V0 K, получен от пресичане на графиките, където V0' е I космическа скорост на слънцето, V0 е орбитална скорост на съответната планета, са изчислени коефициенти на нарастване на масата или съответно намаляване на скоростта за всяка планета и скоростите на откъсване. Колкото повече преходи извършва Слънчевата система през равнината на галактичния екватор, толкова повече амплитудата на отклонение на системата се намалява, масата и` нараства, а количеството прах в пространството се намалява. Отношението на времето за преход през плоската подсистема към времетоизвън нея за един цикъл нараства. По долу са дадени в табличен вид коефициентите на нарастване на небесните тела от Слънчевата система през последните 2 милиарда години, от когато започава обособяване на планетите.

Масов коефициент на нарастване за един преход К

1,25 1,29: 1,22: 1,18: 1,13: 1,12:

1,12: 1,017: 1,017; 1,017; 1,017; 1,017; 1,016

1,016: 1,295: 1,295: 1,295: 1,295: 1,295: 1,295

Преход [преди милиони активни години], съответно:

1900; 1800; 1700; 1600; 1500; 1400

1300; 1200; 1100; 1000; 900; 800; 700;

600; 500; 400; 300; 200; 100; 20

Общ коефициент [преди милиони години], съответно:

17,49 13,94 10,81 8,86 7,5 6,64

5,93 5,3 5,21 5,12 5,03 4,95 4,87

4,79 4,71 3,64 2,81 2,17 1,68 1,295

Изходящ ъгъл на Слънцето относно Галактичния екватор при съответният

преход [в градуси] :

45,16 35,02 28,71 24,3 21,51 19,21

17,14 16,9 16,6 16,3 16,04 15,78 15,52

15,26 11,79 9,1 7,03 5,44 4,2 3.24

Продължителност на прехода през праховата област на Галактичния екватор

[в милиони години], съответно:

1,14 1,47 1,8 2,11 2,38 2,67

3 3,35 3,4 3,47 3,52 3,58 3,64

3,7 4,79 6,21 8,04 10,4 13,48 17,45

Максималната скорост на отклонение е точно в равнината на галактичния екватор. Увеличаването на масата на системата води до намаляване на максималната скорост и свиване към екватора.

Във втората графика са показани същите скорости на планети и първа космическа скорост на слънцето, изразени като промени във времето, но в увеличен мащаб. На абцисата е разположено времето в милиони години. Тук трябва да се отбележи, че Сатурн е първата отделена планета от старото слънце, а планетите Уран, Нептун и Плутон са присъединени от друга слънчева система в последните хилядолетия.

http://img831.imageshack.us/img831/1334/51971605.jpg

В табличката са дадени възрастта от момента на откъсване на планетите от Старото Слънце, коефициентът на нарастване на масата до сега и скоростта на планетата в момента на откъсване. Забелязва се, че скоростта на екватора на слънцето е била по-малка при откъсване на Сатурн, отколкото при откъсване на Меркурий. Това се дължи на свиване на размера на слънцето, което води до увеличаване на ъгловата скорост.

a / K-изходящ ъгъл

a /K

http://img213.imageshack.us/img213/1829/61719042.jpg

a

a-входящ ъгъл към плоската под система с дебелина 600 светлинни години

Схематично е показано навлизането на Слънчевата Система в плоската подсистема от пясъчни облаци и нейното излизане. Входящият ъгъл на атака винаги е по-голям от изходящият, като отношението входящ / изходящ ъгъл относно плоската подсистема е равно на коефициента на масов растеж на системата К.

Входящият ъгъл a е по-голям от изходящият К пъти. Вижда се, че входящият ъгъл за Слънчевата система е намалял от 45 градуса на 3, 24 градуса за времето, през което се отделят планетите.

В разкъсаните области се образувала базалтова кора, минерал, наречен сима. Това е разтопен в мантията, изригнал и втвърден космически пясък. Водната и ветрова ерозия са отнасяли остатъците от пясък в реките и океаните. Тогава започнали да се създават кухини, пещери и долини от архитектите на Земята с помощта на абразивното действие на пясък и вода. Под водата пясъкът се отнасял по-бавно и това е продължавало милиони години. Под ъгъл на естествения откос се формирал континентален шелф. Той бавно се разрушавал откъм океана, а тежкия пясък разтягал океанското дъно надолу. Върху горната страна на земната кора се трупал пясък, а долната страна се разтапяла. Понякога кората се разкъсвала и изригвали вулкани.

Земята е била малко слънце до преди 190 милиона години. Тогава става “грехопадението” на човечеството и започва втвърдяване на Земята. Първата земна кора се образува на океанското дъно, а животът се развива само във водна среда. Първото разкъсване на земната кора е станало преди по-малко от 190 милиона години. Тогава Земята се втвърдява и е била покрита с равномерен слой вода от около 1500 метра. По време на един преход и ледников период се натрупва голямо количество прах. Сравнително тънката и мека още кора не издърва на натиска и се разкъсва. Първоначално кората на Пангея се разкъсва, където днес е Тихи океан и се разделя на два огромни подводни масива – Лавразия и Гондвана. В Лавразия се включват земите на Северна Америка, Европа и Азия. В Гондвана се намират континентите Южна Америка, Африка, Австралия и Антарктида. След не много дълго време Лавразия излиза над световния океан. Гондвана излиза над океана милиони години след нея.

Преди последният преход, извършен през последните 20 милиона години разстоянието Земя-Слънце достигнало 69 милиона километра, масата на Слънцето – 1,54.1030 кг. Масата на Земята достигнала 4,63.1024 кг. (Тези данни са по стария невалиден закон на Нютон). Преди 1 милион години. Слънцето излиза в по-разредена прахова област и вече могло да се види. Дотогава то се виждало не като диск, а като светло петно.

По време на потоп океанските падини се повдигат нагоре и създават хоризонтален натиск на земната кора, която се нагъва в равнинните области, нивото на сушата спрямо океана спада рязко (потъва) и после бавно отново започва да се издига по затихваща експоненциална крива. Земната суша се повдига отначало по-бързо и продължава затихващо. Тя се повдига и сега, със скорост около 1-2 см/година, за сметка увеличаване дълбочината на океанското дъно. Може да се твърди, че с малки кратки изключения във времето, повдигането на сушата е постоянен и непрекъснат процес. Топенето на ледовете действува в обратна посока и повишава водното ниво. Предпоследната голяма катастрофална промяна при преминаването през плоската подсистема е била преди около 1.5 милиона години. Тогава приключва ледников период, поради излизане на Слънчевата система от праховите облаци.

Тя поставила край на Мезозой, начало на Неозой и Атлантската Раса. Разстоянието между Слънцето и Земята нараства на трета степен, а Слънчевата радиация се увеличава на втора степен. Това причинява бавно захлаждане на климата. (на Марс вече станало окончателно застудяване). Когато започнал потопът, в първите 1-2 часа земната кора е трептяла като сапунен мехур. Имало земетресения и урагани по цялата Земя, разкъсване на кората и изригване на стотици вулкани. Океанските падини се изправяли. Гигантски вълни залели сушата. Планините се подрязвали в основата си от преместване на равнините след изправяне на океанските дъна, при което се сривали и снишавали, а равнините се нагъвали и се създавали нови планини. Морското ниво се повишило с повече от1000 метра, заливайки цялата суша, с изключение на полюсите и най-високите върхове. Животът не само от сушата, но и в океана бил унищожен. След големия потоп се развива новата V Раса.

На океанското дъно сега вторичната кора е с дебелина 8-10 км, а на сушата - 50-75 км. Температурният градиент съответствува на дебелината: 100 м за 10С на сушата и 10 м за 10С в океанското дъно. Еластичните връзки в дъното акумулират енергия. С действието на тежкия пясък океанските падини действуват като помпа, която поглъща вода, увеличава земния радиус и намалява океанското ниво. Енергията периодично се освобождава чрез вулкани и земетресения. Дебелата 40-50 км кора плава върху мантията. При нарастване на обема, кората се съпротивлява на изправянето. Това причинява разкъсвания или нагъване на горния слой и образуване на планини, хълмове, долини и т.н. В океанското дъно действуват основно сили на опън, а на сушата - комплекс от сили на опън и натиск или огъващи моменти спрямо една нулева линия. Когато някъде се образуват високи планини, често в близост се откъсва остров или полуостров и се образува дълбока падина.

Най-очевидно е нагъването на Хималаите при изправяне на кората на Азия. През Лемурийската Раса Хималаите са били плодородна равнина. В резултат от преход на Нибиру, равнината се нагъва вследствие изправяне кората на целия континент и натиск от изправяне на океанското дъно от юг към север. Изправянето в направление изток-запад причинява свиване в направление север-юг. Много преди това Индия се откъсва от Африка и остров Мадагаскар, но тя никога не е била остров, забит като пирон по неизвестни причини в азиатския континент, както се твърди в някои смехотворни публикации. По-скоро в недалечно бъдеще може да се очаква разцепване на Азия и понижаване на Хималаите. На новия континент в Тихи океан ще се създадат високи планини. Океанските падини са се формирали стъпка по стъпка с разкъсване и разтягане, изтичане на лава и втвърдяване.

Повърхността на океанското дъно, при образуване на земната кора представлява повърхност на днешните континенти. Изненадваща е точносттата на конфигурацията в сегашно време на континентите, като бивши области от първоначалното океанско дъно, ако се има в пред вид по-късните промени на земната кора появата и изчезването на вулканичните континенти Лемурия (Му) и Атлантида.

Ако се погледне в историята и бъдещето на земната кора, при сегашно ниво на океана, едва ли друг път е имало и в бъдеще няма да има подобна толкова точна картина на сушата от първична земна кора. Ако всички континенти се свържат помежду си, ще се получи сфера с радиус около 3440 км.

Днешните континенти са първични, т.е. не са от вулканичен произход, защото очертанията на Африка и Южна Америка например доказват връзката им в миналото и почти цялата суша днес е била първично океанско дъно.

ИЗВОДИ

1.Периодично-цикличното и непрекъснато нарастване на масите на Слънцето, планетите и както и увеличаване на земната маса и повърхност е основен космически закон, валиден за всички космически системи.

2. Теорията обяснява образуването, разделянето и движението на континентите. Обяснява също тектоничните процеси като нагъване на земната кора и образуване на планини в резултат от изправяне на океанските падини.

3.Теорията обяснява действието на вулканите и връзката на земетресенията със Слънцето и Луната.

4.Теорията обяснява развитието на Слънчевата система и дава универсален сравнителен метод за определяне на възраст, начални скорости и маси на планети и сателити.

5.Теорията обяснява образуването и развитието на планети и звезди. Тя премахва различията между тях по отношение на строеж и химичен състав, и ги определя като непрекъснати етапи от един и същи модел на развитие.

6.Теорията доказва подобен химичен състав на земна кора и мантия - основно силициев двуокис (SiO2).

7.Теорията доказва,че основен материал на небесните тела в Галактиката е прахова звездна материя, преобразена на Земята във вид на кислород (50%) и силиций (30%).

8.Теорията обяснява образуването на големи пещери, равнини и плата.

9.Теорията обяснява образуване различията между континентална и океанска земна кора, между първична земна кора и вторична земна кора от вулканичен произход.

10.Подводното положение на масива Гондвана при образуване в Мезозой и разчупването му след експлозия на Немезида означава, че никога не е съществувал (надводен) континент Гондвана.

11.Положението на континентите сега и преди 190 милиона години показва, че големите континенти Му и Атлантида в Атлантически и Тихи океани са имали вулканичен произход, а не са били образувани от първична земна кора.

12.Теорията доказва, че водородът е микроелемент в звездите и че в тях е невъзможно да протича термоядрен синтез.

Видимите звезди като Слънцето не произвеждат енергия, а само я преобразуват и отразяват.

ДОКАЗАТЕЛСТВА

1.Съществува пропорционалност в разширението на Земята и непрекъснато раздалечаване на континентите, доказващо нарастване на масата.

2.Различията в земната кора на сушата и океанското дъно в химичен състав, плътност, дебелина и температура потвърждават теорията.

3.На Земята няма и не може да съществуват костни остатъци на живот, по-стари от 190 милиона години.

4.Появата на земноводни в Девон, насекоми в Карбон и масивни дървета в Карбон и Перм, доказват образуване на първата земна кора, вода и суша преди 190 милиона години.

5.Измереният земен коефициент на разширение на Пангея определя такъв радиус, при който повърхността и’ е била равна на площта на днешната суша.

6.Образуването на тилити върху частите на Гондвана доказват подводното и' положение след разделяне с Лавразия.

7.Профилът на Африкано-Арабско-Индийският щит неоспоримо доказва разширителния процес на земната кора.

8.Общият коефициент на линейно увеличение на земния радиус от последните 190 милиона години, определен от движението на континентите - 1.85, е близък до изчисления от скоростната графика 1.68 пъти. Разликата вероятно се дължи на образуване на земната кухина..

9.Орбиталният радиус на Земята около Слънцето и орбиталният радиус на Луната около Земята, разделени на масовите коефициенти К3 дават приблизително стойността на началния радиус на планетата майка при време на откъсване на сателитите (получава се 150 000 000/ 7.53=355000 км за радиус на Слънце, и 384 400/4.73=3700 км за радиус на Земя по екватора).

10.Натрупване на пясък в пустините, поради липса на достатъчно дъжд, доказва растежа на масата с пясъчен материал. В каменовъглени мини от Южен Уелс са открити остатъци от гигантски дървета в изправено положение, затрупани с пясък. На дълбочина до 1500 метра са намерени повече от 70 реда дървета, едно над друго. По време на преминаване през пясъчните облаци растителността е успяла да се приспособи към пясъчния дъжд. Това означава, че скоростта на нарастване на пясъчния слой е била съизмерима със скоростта на растежна дърветата. Въглеродът се извличал от атмосферата и се складирал под земята. Така по това време се образуват залежите на каменни въглища и след излизане на Слънчевата система от пясъчните облаци CO2 намалява и се постига необходим температурен баланс.

Може да се изчисли с колко мм на денонощие е нараствало нивото на космическия прах. През последният преход от преди 18 до преди 1 милион години, масата на Земята е нарастнала с 1,37.1024 кг. За 1 година масата е нарствала със 7,8.1016 кг или 2,14.1014 кг на денонощие. На 1 м2 е падал 0,42 кг прах за денонощие. Това прави по 1,5 мм на денонощие. Ветровата и водна ерозия са отнасяли пясъка от наклонените терени в морета и океани, докато тук дърветата са приспособили растежа си със скоростта на пясъчния дъжд.

Всички културни слоеве и артефакти се откриват на няколко метра дълбочина при разкопки, като колкото културният пласт е по-стар, толкова дълбочината е по-голяма, макар скоростта на пясъчния дъжд в днешно време да е силно намаляла. Това е още едно доказателство за нарастване на земната маса.

След около 2000 години земната черупка ще се разтвори във вид на газова обвивка и размерите на Земята ще се увеличат 10 пъти. Тя ще започне да прилича на планетата Юпитер.

Пенчо Бойчев

Откъс от последната ми книга “Сътворение и еволюция на Земята, човека и Слънчевата система” – 2010 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Близо до Слънчевата система се намира плоската спирална подсистема на Галактиката около равнината на Галактичния екватор. Тя е моделирана чрез отблъскващото действие на магнитното поле на централната звезда Алфиола, която е сто милиона пъти по-голяма от Слънцето.

Мисля, че тази хипотеза е невярна поради следните 2 причини:

1. Не съм съгласен, че спиралната подсистема на Галактиката е плоска. Според мен има форма на додекагонална бипирамида.

2. Централната звезда Алфиола има привличащо, а не отблъскващо действие. Ако трябва да бъдем точни привличащо е от горната страна на пирамидата, а отблъскващо от долната, но Слънчевата система се намира в равнината на върха на гравитационно изкривената плоскост на бипирамидата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мисля, че тази хипотеза е невярна поради следните 2 причини:

1. Не съм съгласен, че спиралната подсистема на Галактиката е плоска. Според мен има форма на додекагонална бипирамида.

2. Централната звезда Алфиола има привличащо, а не отблъскващо действие. Ако трябва да бъдем точни привличащо е от горната страна на пирамидата, а отблъскващо от долната, но Слънчевата система се намира в равнината на върха на гравитационно изкривената плоскост на бипирамидата.

Само две причини?

А супер авангардното твърдение, че Земята е куха?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Само две причини?

А супер авангардното твърдение, че Земята е куха?

Това не е авангардно. Авангардно е, че и Земята, и Луната са кухи, ама Земята расте, а Луната се свива.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Темата е преместена в правилния раздел.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това не е авангардно. Авангардно е, че и Земята, и Луната са кухи, ама Земята расте, а Луната се свива.

Не е лошо да расте Земята... с това увеличаващо се население и площ ще ни е нужна.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мхм. И така докато не стигнем до гравитационен колапс :laugh:

Link to comment
Share on other sites

Мисля, че тази хипотеза е невярна поради следните 2 причини:

1. Не съм съгласен, че спиралната подсистема на Галактиката е плоска. Според мен има форма на додекагонална бипирамида.

2. Централната звезда Алфиола има привличащо, а не отблъскващо действие. Ако трябва да бъдем точни привличащо е от горната страна на пирамидата, а отблъскващо от долната, но Слънчевата система се намира в равнината на върха на гравитационно изкривената плоскост на бипирамидата.

Не съм съгласен с горните твърдения.

1/ Спиралната подсистема на Галактиката е лещовидна, ако трябва да сме по-точни, но с приближение може да се приеме за плоска. Пръстените на Сатурн са съответствие на спиралата на Галактиката, но поради високата ъглова скорост, спиралите са се затворили в окръжности.

2/ Централната звезда има привличащо действие, а нейното магнитно поле има отблъскващо действие като центробежна сила. Всички звезди и космически прах, намиращи се в галактичната спирала са в равновесие между привличащата сила на звездата Алфиола и центробежната сила на нейното магнитно поле.

Link to comment
Share on other sites

Само две причини?

А супер авангардното твърдение, че Земята е куха?

Земята е куха и този факт не подлежи на съмнение. Само че в тази теория не съм споменавал за кухата Земя,

защото няма пряка връзка с нарастване на масата.

Поздрави П.Б.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Земята е куха и този факт не подлежи на съмнение. Само че в тази теория не съм споменавал за кухата Земя,

защото няма пряка връзка с нарастване на масата.

Поздрави П.Б.

***

След около 2000 години земната черупка ще се разтвори във вид на газова обвивка и размерите на Земята ще се увеличат 10 пъти. Тя ще започне да прилича на планетата Юпитер.

****

Обикновено, черупка имат кухите обекти.

Link to comment
Share on other sites

Обикновено, черупка имат кухите обекти.

Да, това съм го пропуснал, защото съм копирал пасажи от книгата ми, макар че исках да избегна този въпрос. Вярно е, защото освен сега съществуващите физични закони има други циклични закони в развитието на Земята. Земята, която е на 1500 милиона години, е преминала през т.н. Сатурново Обръщение, Слънчево Обръщение, Лунно Обръщение и сега е в Земно Обръщение. Предстои преминаване на Земята от Земно Обръщение в Юпитерово Обръщение, но тези закони още не се изучават в университетите. След 5-10 години и това ще стане.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Добре, ако разширяването става чрез космически прах, то защо Луната не се разширява?!

А и понятието космически прах не трябва да се възприема като прах/пясък. Под космически прах се разбира съвкупност от обекти, някой от които могат да са бая големшки :)

И защо сега като не сме в облак прах увеличаване на обема продължава със 10 000 кубични километра на година?

Редактирано от BojidarZim
Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител

Господин Бойчев, няма да споря с вас защото го намирам за загуба на време, но все пак бих ви предложил да пробвате да публикувате идеите си в SCIENCE или NATURE. И двете са с добър импакт фактор и биха стояли чудесно в CV-то Ви.

Редактирано от neven
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
12.Теорията доказва, че водородът е микроелемент в звездите и че в тях е невъзможно да протича термоядрен синтез.

Видимите звезди като Слънцето не произвеждат енергия, а само я преобразуват и отразяват.

Прощавай за ламерския въпрос, но как точно става "преобразуването"?

Това за "кухата" Земя ще се направя че не съм го чел.

.:.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С 15 см се издигнала Греландия от стопяването на ледниците.....

С колко ще се издигни южният полюс ако не дай Боже един ден и там се стопят ледниците???????

И какви последстия има от този "растеж"? Не се знае.

:post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Теорията за разширявашата се Земя съм я чел в една книга на Рангел Колесин "Сътворението" - изключително по своята оригиналност кратко четиво, с огромна доза сарказъм, иронии и пародиране на много общоприети и НЕПРОВЕРЕНИ "закони": този за гравитацията, този за сеизмичните процеси, този за строеж на Земята (не е точно закон това де, но няма значение - общоприетото становище на всички е ясно още от училище) и т.н. да не изброявам.

Както има стари, прастари карти на Антарктида БЕЗ ЛЕД, с основни релефни особености, вече доказани от сателитни снимки и проучвания, така има и едни особени "зодиакални знаци" (реално са космически карти) на вида на Млечния път - нашата галактика (тавталогия, но няма значение).

Хората, в частност доста "учени", приемат едва ли не Земята като неизменно стояла и стояща в сегашната си орбита - твърде смела хипотеза.

Доста хора приемат, че Луната и Земята имат еднороден произход - отново твърде смела хипотеза, абсолютно опровержима.

Континенталния дрейф - продукт на Кориолисовите сили - грандиозен логически провал. Виж разширяването на тялото на планетата ни, е вече добра основа за наличието на същия. И като се вземат предвид и предните две хипотези и се поразгледат комбинативно и максимално разнопосочно, ще се видят доста възможни теории, коя от коя също толкова (че даже и повече) възможни от в момента общоприетата.

Конкретно за кухата Земя: сезимичния резонанс, вилканичните изригвания (например аз не разбирам защо са толкова съсредоточени в точка, като все едно от спринцовка се появява тласкащата лавата сила в недрата). Не ми се пише вече...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Конкретно за кухата Земя: сезимичния резонанс, вилканичните изригвания (например аз не разбирам защо са толкова съсредоточени в точка, като все едно от спринцовка се появява тласкащата лавата сила в недрата). Не ми се пише вече...

Ти за тектонични плочи чувал ли си? Явно не, за това и не разбираш сеизмичния резонанс и вулканичната дейност. Останалите неща въобще не ми се коментират, освен че са пълни глупости, ще разклонят и темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да бе, Адхок, то бива глупости, ама твоето на нищо не прилича. Можеше да бъдеш опрадван, ако изпадаше от 18-19 век, но за човек от нашето време разсъжденията ти са изключително неадекватни.

Митът за кухата земя се ражда в кухи глави.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Прощавай за ламерския въпрос, но как точно става "преобразуването"?

Това за "кухата" Земя ще се направя че не съм го чел.

.:.

С една дума...

Под влияние на високите температури и високите налягания, които упражняват звездите върху сърцевината си - леките ядра на атомите се сливат, стават по-тежки и те се сливат ... така от най-леките познати ни елементи като водород и хелий се стига до тежки ... например олово и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Богданов, това трябваше да го каже автора. Той трябва да обясни как теорията му "доказва" с едно изречение липсата на термоядрения синтез:

12.Теорията доказва, че водородът е микроелемент в звездите и че в тях е невъзможно да протича термоядрен синтез.

.:.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Богданов, това трябваше да го каже автора. Той трябва да обясни как теорията му "доказва" с едно изречение липсата на термоядрения синтез:

.:.

Авторът нищо не може да доказва в този форум - няма права да пише тук. :bigwink:

Но доколкото знам, всичките му теми са глави от книга, която се готви да издаде. Така че съществува някакъв шанс да се научи, с какво заменя текущата общоприета теория, но лично аз - не намирам смисъл да я чета. Противоречи на наблюденията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ясно. Като му чета "теорията" - едва ли има шанс да се "научи". От книги като неговата главите на децата ни ще нарастват...кухи :hmmm:

.:.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ясно. Като му чета "теорията" - едва ли има шанс да се "научи". От книги като неговата главите на децата ни ще нарастват...кухи :hmmm:

.:.

Факт!

Това е и причината за отнемане на правото му да пише тук.

Използваше форума за тест - как се приема "теорията" му.

. . .

Прави ми впечатление, че се бълва купища литература с подобни авангардни теории. Странното е, че много хора ги приемат за истина и започват да говорят за световен заговор на физиците и изобщо.... учените.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да сложим специална секция, в която да "обезкостяваме" такава антинаучна литература. Нещо като комисията за защита на потребителите, но може да се прикачи линк към нея на всеки училищен сайт в страната. Поне средства няма да изгорят, само известен времев ресурс за "прикачване". Но пък дискусията ще стига до аудиторията, която целят.

.:.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...