Отиди на
Форум "Наука"

Първият поход на Константин V срещу България


Recommended Posts

  • Потребител
Като завършил това, Константин се заел да строи в Тракия градове, в които заселвал сирийци и арменци, които принудил да се преселят от градовете Мелитена и Теодосиопол, като им оказвал всяческа помощ по отношение на необходимото и щедро ги дарявал. Обаче българите, като видели построените градове, поискали от императора изплащане на паричен данък. И понеже той не приел това, те наченали война и нападнали тракийските области и скоро стигнали почти до така наречената Дълга стена. Като се хвълил стремително в бой, императорът с насрещен удар ги обърнал в бягство и чрез силно преследване унищожил мнозина българи. Не много след това той се отправил на поход

срещу тях по море и по суша. Императорът имал почти петстотин кораба, с които пресякъл Евксинския Понт и като навлязъл в Истър, изгорил българските земи и немалък брой българи заловил в плен. А пък той самият влязъл в бой с тях при така наречената Маркели (това е най-близката крепост до България), обърнал ги в бягство и избил мнозина от тях. Поради това те отслабнали много и изпратили посланици за преговори за мир, като предложили заложници от собствените си деца.

Избрах тази тема, тъй като се разглеждат в повечето случаи походите на Константин като цяло, а не поотделно. Исках да направя един малък анализ на първия поход, защото поне на мен ми е интересно какъв предлог би намерил василевсът, за да победи българите; най-вече - са започнали тези епични сблъсъци. Използвам "Кратка история след царуването на Маврикий" от патриарх Никифор.

От този пасаж се вижда, че за византийския владетел това е лесно. Изглежда, че още през 716 година, когато е сключен търговският договор между България и Византи (странно защо е наречен така), има клауза, която третира граничните съоръжения. С други думи - нито една от двете страни не трябва да строи крепости по границите. Според мен това е така, защото и нашите владетели могат да строят крепости. Тоест - ние спазваме договора. Косвено авторът ни насочва, че Константин е виновен. Патриархът не казва нищо за българските войски и владетели - Константин чака само да нападне. Византийците заселват сирийци и арменци. Смятам това население за еретическо, тоест - павликянско. Никифор умишлено не го споменава, понеже смята тази постъпка за крайно недостойна (да помагаш на еретици). Така Константин иска да засели свои поддръжници в Тракия, каквито са павликяните, и да ги използва срещу българите. Вероятно Мелитене и Теодосиопол са именно павликянски центрове. Ромейската тактика е добра - позволява на противниците си да нахлуят дълбоко на юг, да се откъснат от основните си снабдителни линии и, накрая, да нападателите да бъдат разгромени. Никифор, който мрази иконоборците, признава качествата на владетеля - "като се хвърлил стремително в бой". Скоро той тръгва на поход срещу враговете си. Това потвърждава стратегията му. Той,вече победил основните сили тръгва на север с надеждата, че окончателно ще разгроми северните си съседи. Но остава излъган. Въпреки че има 500 кораба, той само "изгорил българските земи" и "заловил немалък брой българи". Този удар, хем по море, хем по суша, ме кара да мисля, че походът по суша е бил основен, тъй като крайната цел е Плиска. Затова той решава по прекия път, през старопланинските проходи, да мине на север. Никифор ни съобщава, че при Маркели българите са обърнати в бягство и са убити мнозина от тях. Войната е изтощителна за България и нашите владетели искат мир, изпращайки заложници от собствените си деца. Мисля, че под "собствени деца" ще да означавадецата на висши български аристократи. Авторът не ни съобщава за византийци, пристигнали в Плиска, като пленници. Като обобщение бих посочил, че първата война на Константин срещу България не е кой знае колко успешна. Императорът наистина постига известни успехи, но не постига целта си. Изглежда, че точно по време на този поход е загубена Загоре, тъй като Константин би искал и територии след похода си.

Какво постига България: краткотраен мир, но успешна защита, но и загуба на много свои войници.

Какво постига Византия: получава Загоре, омаломощава съперника си и се готви за нов, успешен поход.

Редактирано от plamen_starbov
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Византийците заселват сирийци и арменци.

това е факт, който често се пренебрегва. Заселването на население от Мала азия и Близкия изток имаме и от по-ранен период на протежението на 1-4 век. После някои се чудят защо аджеба сме генетично по-близки до арменците и къде се дянаха траките.

За справка - линк;

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10744&st=0&p=146302&#entry146302

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

това е факт, който често се пренебрегва. Заселването на население от Мала азия и Близкия изток имаме и от по-ранен период на протежението на 1-4 век. После някои се чудят защо аджеба сме генетично по-близки до арменците и къде се дянаха траките.

За справка - линк;

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10744&st=0&p=146302&#entry146302

Арменците и сирийците по принцип са си еретици - монофизити. Павликяните отделно, както казваме ние булгарите - "те са башка".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Арменците и сирийците по принцип са си еретици - монофизити. Павликяните отделно, както казваме ние булгарите - "те са башка".

Не всички арменци. Имало е и т.нар. арменци-ромеи (хай хороми), които са били диофизити, тоест православни. Но тези, заселени в Тракия от Константин V едва ли са били такива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

С идването на власт на Константин Копроним за Византия започва период на военни успехи на европейския фронт, но за тяхно съжаление и всичко приключва с края на управлението му. Но България по това време е била достатъчно силна, за да може да бъде смазана с един поход. Освен това по онова време бълг. армия ползва една по-маневрена тактика, при която се предпочита да се остави столицата на врага, но да се издебне благоприятен момент за решителната битка. Преките сражения носят големи загуби не само за българите, но и за византийците, които предизвикват недоволство и преврати в България, но и дават сериозни козове на иконопочитателите във Византия да подклаждат недоволство срещу политиката на един иначе успешен император. Тъй че Копроним отвоюва земи на север и спира да плаща данък на българите, но иконоборческата политика в самата Византия, която икономически е в основата на постигнатите успехи (църковните имоти се използват за военни участъци) се компрометира от човешките загуби във войните.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За арменци и сирийци не мога да кажа нищо повече. В тази област не съм особено запознат. Ще опитам обаче да дам още едно мнение по темата за Константин V.

Имаше една тема за размириците в България през VIII век. Тогава бях на мнение, че това е с катастрофални последици за нашите владетели, но май не е така. Може би сме имали тогава някакви шансове срещу Константин. Постепенно стигам до заключението, че тактиката на византийците е била да хванат "в клещи" нашата държава - с удар от север и с такъв от юг да се нанесе решителен удар. Странно как не е проработило византийското разузнаване през този период в Плиска. Никифор не съобщава.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...