Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Администратор

В тази тема искам да се съберат както само един израз така може и цели откъси от книги направили ви впечатление.

-Не виждате ли какво има там, на кърмата? Да не убия вече никога тюлен, ако това не е жена!

Откъс от романа "Морският вълк" на Джек Лондон
Цитата сам по себе си не е нищо особено, но по-време на четене ми направи голямо впечатление, а и самите събития още повече не отговаряха за този, което излезе от устата на ловеца...

Редактирано от Warlord
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 69
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

"- Не искам да стана голям - заяви Томи твърдо. - И аз - каза Аника. - То наистина не си заслужава - каза Пипи. - Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави д

"При русите винаги трябва да се действа с принуда" Петър І Велики

„Не достигнах докъдето исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда.” „Пътеводител на галактическия стопаджия”(Дъглас Адамс) Има много вярно и мисля че не е важно само какво искаме, а ик

  • Администратор

Философията не се научава; философията е съчетание на придобитите науки с гения, който ги прилага - абат Фария ("Граф Монте Кристо")

П.С.

Послушах те @Bridget, и благодаря за съвета :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Философията не се научава; философията е съчетание на придобитите науки с гения, който ги прилага - абат Фария ("Граф Монте Кристо")

П.С.

Послушах те @Bridget, и благодаря за съвета :)

Няма защо, пак заповядай :v:

Ще взема и аз понапиша разни цитати тук, но когато имам време. Дано да ви харесат :)

Link to post
Share on other sites
  • Администратор

Ето един цитат на който много се смях :)

- Мъртвите не мъстят – успокоително каза Йензен.

- Духът на Бернардито няма да търпи нощни гости.

Гледайте, Йензен, кучето се зъби! То се хили! Гръм да ме удари, ако не се хили!

"Наследникът от Калкута" – Роберт Щилмарк

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Да започна с любимия ми "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма - баща

"... на този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние с друго. Нищо повече. Само, които е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."

"... до деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи:

Чакай и се надявай !"

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

А това е от "Сирените" на Еманюел Роблес.

"- Спомняте ли си Четвъртото евангелие ?

- Моля ?

- Евангелието на Свети Йоан. Епизода с прелюбодейката.

- Да, но каква е връзката ?

- Свети Йоан разказва как Христос, докато слушал какво говорели около него и докато отговарял на хората, които го разпитвали, започнал с показалеца си да пише върху пясъка.

- Пако, какво искате да кажете ?

- Нещо всеизвестно: никому не дошло на ум да прочете и запомни онова, което Христос написал. Никой ! Ние сме като фасисеите, ненаблюдателни.

- Какво, според вас, е написал Христос ?

- Откъде да знам ? Може да е писал за страшната самота на човека в този свят ? Или за любовта, която е единствен лек за нея ?"

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Отново от Александър Дюма - баща, но този път от "Кралица Марго"

"- Да изчакама, майко, да изчакаме. Цялата човешка мъдрост се заключава в тази единствена дума. Най-велик, най-силен и главно най-ловък е този, който умее да изчаква."

"Вие ме обичате, следователно, аз няма какво повече да ви искам и съм най-щастливия човек на света, но вие сама знаете, че на щастието винаги липсва нещо. Адам сред Рая не е бил напълно щастлив и е отхапал онази злополучна ябълка, вселила в нас непреодолимото любопитство, което ни кара цял живот да тичаме подир неизвестното."

Link to post
Share on other sites
  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

- Хайде - викам на невестата, - хайде сега,чоджум, да вървиш с нас да те направим ей на тоя апапин жена.

- На тоя ли, дето не си е още обрисал лигите! Птю-ю-ю! - И плю въз него. - Никогаш няма, кай, да стана негова жена!.....

....... - Да я пуснем бе! Това е звяр, а не жяна! "

Н. Хайтов "Мъжки Времена"

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.

Пак там :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Едни от многото ми любими - дано и на вас ви харесат:

Байрон: "Споменът за щастието, не е щастие, споменът да болката е още по-голяма болка";

В.Розанов - "Великият инквизитор": "Няма по-непрекъсната и по-мъчителна грижа за човека от тази - останал свободен, да намери по-скоро оногова, пред когото да се поклони".

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

"- Няма значение, при мен всичко е толкова мъничко!

И добави може би с лека тъга:

- Право пред себе си не можеш да отидеш много далеч…"

"Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите."

“Малкият принц”, Екзюпери

**************************

— Как бих могло ла те възпявам и да те почитам, Слънце? — попита малкото цветче.

— С обикновеното безмълвие на чистотата си — отвърна слънцето

Капчицата роса прошепна на жасмина: ,,Прикътай ме в сърцето си завинаги!"

„Уви!" — въздъхна той и се отрони на земята

В движението на света, мое сърце, откривай красотата си — подобно лодка, която черпи грацията си от вятъра и от водата.

Проникнах в простото значение на шепотите ти в цветята и във слънцето — сега ме научи да разпознавам думите ти в болката и във смъртта.

Те палят своите светилници и пеят свои думи в своите си храмове.

Но птиците възпяват твойто име в твоите зори — защото твойто име значи радост

Щом пожелаеш, изгаси светилника. Ще опозная тъмнината ти и ще я заобичам.

Когато всички струни на живота ми, мой Господарю, са настроени, тогаз при всяко твое докосване ще се разлива музиката на любовта.

Пясъците из пътя ти се молят за твойта песен и за твоето движение, танцуваща вода.

Ще понесеш ли бремето на тяхната недъгавост?

Желанията ми са неразумни — те пресичат с крясък твоите песни, Господарю.

Нека само да слушам.

— Ние шумящите листа, имаме глас, който отвръща на бурите, ала какво си ти –

така безмълвно?

— О, аз съм просто цвете.

Благодари на пламъка за светлината му, но не забравяй и свещодържателя, който стои със търпеливо постоянство в сянката.

„Всичката си вода аз давам с радост - пее водопадът, — макар за жадните да е достатъчна и глътка."

— Колко далече си от мен, о, Плод?

— Аз съм стаен в сърцето ти, о, Цвят!

— Ти си голямата капка роса под лотосовото листо, аз съм по-малката, която е на него — каза росицата на езерото.

Мисля за други времена, които са отплавали с течението на живота, любовта, смъртта и са забравени — и чувствам свободата на отплаването.

Скъпи приятелю, когато се заслушам във вълните, аз чувствам тишината на великите ти мисли от толкова вглъбени вечери на този бряг.

— С луната ти ми пращаш своите любовни писма — каза нощта на слънцето.

А аз оставям отговорите си в сълзи по тревата.

Пчелите пият от цветята мед и ги напущат с благодарствено жужене.Натруфената пеперуда вярва, че цветята са длъжни да благодарят на нея.

Преди, като пътувах дотук или дотам, ти ми дотягаше, о, Път, ала сега, когато ме завеждаш навсякъде, аз съм обручен с тебе в любовта.

Божията велика мощ е в лекия ветрец, не в бурята.

— Не мога да запазя твоите вълни — казва брегът на реката.

Нека запазя твоите стъпки в сърцето си.

Службата на плода е драгоценна, службата на цвета е сладостна, но нека мойта служба да е службата на листите в сянката на смирено преклонение.

Из "Залутани птици" на Робиндранат Тагор

:bleh:

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Администратор

"Удобният случай идва с времето си, скъпи мой. Той е като постоянно удвояваща се миза: колкото повече се заложи, толкова повече ще спечелиш, щом знаеш да чакаш. - Атос" - "Тримата мускетари" А. Дюма

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Администратор

"Никой не трябва да се пита защо е нещастен. Този въпрос носи в себе си вируса на тоталното разрушение. Ако се запитаме, ще поискаме да открием кое ни прави щастливи. И ако това, което ни прави щастливи е различно от начина, по който живеем в момента, или извършваме някаква безвратна промяна, или ставаме още по нещастни." - "ЗАХИР" Паулу Коелю

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Ето нещо, което прочетох преди малко:

" - Книгите са като хората, - казваше той, - когато остареят стават мъдри. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето е винаги било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато то се оттече в далечното минало, хората намират на дъното утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост."

"Мислите му пъплеха бавно, разклоняваха се, виеха се като лоза и се разлистваха гъсто. За себе си казваше:

- Недостоен съм по две причини - по чревоугодитето си и по снизхождението си към грешните."

"- Очистих се, защото направих добро на най-лошия."

Взето от цикъла разкази "Под манастирската лоза" на Елин Пелин

Link to post
Share on other sites
  • 2 месеца по късно...
  • Администратор

"В човешките отношения най-важен е разговорът, но хората вече не го правят - не сядат, за да говорят или за да слушат другите. Ходят на театър, на кино, гледат телевизия, слушат радио, четат книги, но почти не разговарят. Ако искаме да променим света, трябва да се върнем във времето, когато воините са се събирали около огъня и са си разказвали истории."

Паулу Коелю - "Захир"

Link to post
Share on other sites
  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Ето една порция и от мен:

Аз вярвам в теорията за единствения куршум. Можеш да се влюбваш и любиш много пъти, но има само един куршум, на който е гравирано името ти. И ако извадиш късмета да те прострелят с този куршум, раната никога не заздравява.

(Майкъл Конъли - "Законът на Бош")

Но в края на краищата колко от нас не са видели как само за миг изчезват важните неща в живота? И не става дума единствено за хора, а също и за идеали, за мечти. В състояние сме да устоим ден, седмица, няколко години, но накрая винаги губим. Тялото ни продължава да е живо, но на душата рано или късно бива нанесен смъртоносен удар. Съвършеното престъпление. Така и не узнаваме кой е погубил радостта ни, какви мотиви е имал, не научаваме къде са виновниците.

А виновниците, които не назовават имената си, дали съзнават докъде водят техните действия? Мисля, че не, защото и те самите са жертви на създадената от тях реалност - колкото и да са тиранични, арогантни, безсилни и властни.

(Паулу Коелю - "Вещицата от Портобело")

Паричните неприятности не можеха да се загнездят много дълбоко у Мак и момчетата, защото не бяха сметкаджии. Те не измерваха радостта си с продадена стока, своето "аз" - с банкови сметки, нито обичта си - с цената, която им струваше тя.

Защото на отлъчването от обществото човек може да отвърне по два начина - или да се измъкне от облака, като си обещае, че ще стане по-добър, по-чист и по-благовъзпитан, или да си остане лош, да настрои против себе си целия свят и да върши още по-лоши неща. Последното обикновено е най-разпространеният отговор на презрението.

Знаеше, че единственият човек, комуто можеш да вярваш абсолютно, е егоистът. Той е винаги в подходяща форма. И всеки момент знаеш какво може да очакваш от него. Но срещнеш ли човек със скрита доброта, рано или късно ще те подведе. Единственият задоволителен будала е онзи, който от главата до петите е егоист. С такива винаги си добре.

Никой не знае как величието осенява човека. То може би лежи скрито в мрака, заспало дълбок сън, или - кой знае? - може би се врязва в него като ония шеметни огнени частици, идващи от космическото пространство. За величието обаче знаем следното: нуждата го вдига от сън и го тласка към действие; то никога не идва безболезнено; то променя човека, пречиства го и в същия миг го въодушевява - след това човек никога не може да възстанови първоначалната си простота.

Тръгнат ли нещата зле, за да се утешат, хората дирят други себеподобни, които са още по-зле. Трудно можем да разберем помала ли това, но очевидно помага. Човек уравновесява болката си благодарение на чуждата и ако се окаже, че собствената е по-лека, изведнъж му става по-добре.

Де да можехме всички да сме такива! Да можехме поне малко да се научим как да се харесваме, нашите жестокости и гняв като че биха се стопили. Защо е нужно да се нараняваме един друг, за да държим брадите на своето "аз" над водата?

(Из Улица Консервна/Благодатният четвъртък - Стайнбек)

„Казал на хората, че са свободни. Те викнали „ура",

после той им показал каква цена трябва да платят за свободата

и веднага го нарекли тиранин. След като бил предаден,

хората се защурали като пиленца, излезли за пръв път в широкия свят,

накрая се върнали на топло в курника и залостили вратата..."

(Тери Пратчет - Глинени крака)

"...-Но нали повечето хора са тъпи и си прахосват живота? Нима не си го проумяла? Не си ли оглеждала от високо някой град и не ти ли е напомнял за мравуняк, населен със слепи твари, които се заблуждават, че техният нищожен свят на досадните дреболии съществува наистина? Виждаш осветените прозорци и искаш да си мислиш, че зад тях са скрити интересни истории. Знаеш обаче, че там има само скучни, много скучни душици, окаяни гълтачи на храна, които смятат инстинктите си за чувства. Заблуждават се, че в мижавия им животец въпреки всичко има повече смисъл, отколкото в шепота на вятъра."

(Тери Пратчет - Музика на душата)

Целият живот е като да гледаш филм. Само, че си влязъл десетина минути след началото и никой не ти разказва сюжета. Затова го сглобяваш по откъслечните реплики.

И никога не ти дават шанс да останеш за следващата прожекция...

(Тери Пратчет - Подвижни образи)

Link to post
Share on other sites
  • 10 месеца по късно...
  • Потребители

" Когато весел си, очаквай зло. Тъгата е предвестник на радост. " - " Хенри ІV " - І част, Уилям Шекспир

" Господ е международен. Освен ако преждевременно не е станал натурализиран германец.

Войник, който пренебрегва отворена изба е тежко болен. Десете божи заповеди не важат за войниците. "- " Време да се живее и време да се мре ", Ерик Мария Ремарк

" Човек притежава малко разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чуствата, а за чуствата е безразлично кой е прав " . - " Живот на заем ", Ерик Мария Ремарк

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

"...разсъждавам какво е ад. Твърдя, че това е страданието да си неспособен да обичаш"

Достоевски

Link to post
Share on other sites
  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

"...- Млъкнете малко- каза му Фриц. - А на вас - продължи той, обръщайки се към брадатия- Ви предлагам да ме последвате. Предлагам Ви това, за да избегнем безмислено кръвопролитие.

Погледите им се кръстосаха. И гледай ти, някак усети прекрасното брадище, само той си знаеше по какви дребни отлики разбра с кого му се налага да си има работа. Брадата му се разполови в ехидна усмивка и той рече с противен, оскърбително тънък глас:

- Млеко- яйца има? Хитлер капут!

Никак не се страхуваше от кръвопролитие- нито от безмислено, нито от каквото и да било." (Обреченият град)

" Експеримента си е Експеримент." (Обреченият град)

" Когато идваш не се радвай, когато си отиваш- не тъжи."(Обреченият град)

"... Вижте какво- каза Зейфод,- ние искаме да се наядем, а не да водим кулинарни спорове. Четери пържоли алангле, ако обичате, и по- бързо.

Животното се изправи тежко на крака. Измуча слабо.

- Позволете ми, сър, да ви поздравя за мъдрия избор. Наистина е много добър- каза то.- Ей сега ще отида и ще се застрелям.

Обърна се и смигна приятелски на Артър.

- Не се тревожете, сър- каза му то, - ще го направя по най- хуманен начин."

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Моля за помощ! Има ли официални преводи на тези два цитата:

"The backbone of surprise is fusing speed with secrecy." (Карл фон Клаузевиц)

"Our critics are our friends. They show us our faults." (Бенджамин Франклин)

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

"Гръбнакът на изненадата е съчетаването на скорост и секретност"

"Нашите критици са наши приятели; те показват грешките ни."

пп Какво се разбира под "официален превод"?

Редактирано от КГ125
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
пп Какво се разбира под "официален превод"?

В смисъл както някои книги са преведени от определени автори,

ние не си превеждаме някои цитати от тях както ни скимне,

а се съобразяваме с излезлия вече на пазара превод.

Та това ми бе мисълта и тук.

Link to post
Share on other sites
  • 6 месеца по късно...
  • Администратор

Напред! Живота е сражение!

Напред! И прав всегда ходи!

Напред, макар към поражение!

Ако ще паднеш, прав падни!

Ст. Михайловски

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Ето още един цитат от "Граф Монте Кристо": Най-добре утешават тези, които не разпитват.

Този ми е от любимите.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
×
×
  • Create New...