оптимистична теория за българския народ, I и II част

[КГ125]

Хубавао, де, но как конкретно е доказано това за края на 19 век, и то тука в БГ?

[mitaca]

ОТ

По тази логика (и както твърдя аз и винаги ще го твърдя)... 2/3 от хората в Западна Турция СА с българска кръв - тази на еничарите, останали там и очевеидно некастрирани в евнуси, а здрави, корави български момчета - специална колекция, реколта "Девширме".

Само че тия факти никой не ги отчита... през 5 г. сигурно за 500 г. има към 1 млн. български момчета да са "хвърлили семето си" там в последствие при полово съзряване (някои от тях може и да са се върнали в България, но аз лично съм скептичен това да са направили мнозинството от тях).

То и по физиономиите им личи, като погледнеш някои турски телевизии. Турчата са си с леко средно-азиатските черти... докато тези русолявките са си баш тракийчета. Но нека замълчим.

Не отричам, че някои турци са посели и тук (насилствено или по любов), ама... като сравним нещата, е просто смешно тези всички мюсюлмани в България да ги наричаме български турци. Турцизирани българи са мнозинството сред тях.

Не става въпрос за логика, а за факти.

Забелязвам особено боравене и тълкуване на 'фактите' от теб. Девширмето нито е било само от българи, нито е продължило 500г., нито пък всички еничери са доживявали да оставят поколение (ааа, има ли ли са право да създават семейства , или смятаме и 'незаконно' родените !). Та приятелски съвет, борави по-коректно с този термин факти.

Не някои, а хиляди, т.е. според някои историци стотици хиляди, особено в четириъгълника в Лудогорието. По любов не е било, насилствено тоже (е определено смяната на родните места не е особено приятна нито тогава нито сега, но в никакъв случай не е била извършвана със заповед и под конвой). Зависи какво разбираш под български турци. Ако приемем, че турцизирани българи са помаците, пак огромна част от българските турци не спадат в тази категория. Насилствено турцизиране (в по-масов мащаб т.е. не на избрани лични българи, като Георги Софийски), е имало само в някои малки райони за кратко време. Така, че ако не дадеш някакви данни ще приема, че с последното изречение, силно изопачаваш нещата (има и по-точа дума, но не желая да бъда груб, макар и да съм прав).

[adXok]

Е през 5-6 г. са взимани само в България между 30 и 50 000 момчета. Говоря само за България (в това число и македонци, не збаравяй че бащата на съвремена Турция - Ататюрк е потомък на македонски помаци и това е видно за всеки!), арменци и други не ги отчитам. Проста сметка за 500/6 = 80 кръгло айде.

Айде нека са 10 000 момчета през 10 г. което прави 500/10 = 50 г.

20 000 момчета х 50 години колко прави?? Я, ама то правело = 1 млн.

И това са сравнително занижени числа. Пък ти после ми разправяй, че... няма салфетки (справка: Камен Донев в предаването "Улицата").

Това е простата но жалка истина. 2/3 от хората в западна Турция в момента носят българска кръв и дори те самите го знаят, ама не щат да си го признаят като се погледнат в огледалото.

Аз под български турчин разбирам, човек който административно се води български гражданин, но твърди че е турчин, защото такава е наложената мода последните 400 г..

Аз например в градския транспорт съм "циганин" нищо че по лична карта съм български гражданин. :D

Редактирано Юли 19, 2011 от adXok

[nik1]

И малко материал по песимичната "история" (иначе теорията е "оптимистична")

Харалан Александров: Родовата солидарност ни пречи да се развиваме

Самата идея за национална цялост в късната модерност е поставена под въпрос.

Все по-големи части от национални суверенитети се откъсват и принадлежат, от еднa страна, на наднационални образувания, каквото е Европейският съюз, а oт друга страна стои регионалното ниво, където общностите и териториите се обособяват като квазиавтономни цялости.

Същинската традиционна нация все по-малко съществува и все повече тази функция се поема от символни, обединяващи неща като език, култура, спорт.

За разлика от другите европейски нации, където има много силна и безспорно позитивна обединяваща традиция, при нас тя е силно разколебана.

По силата на цивилизационната промяна, която преживяваме, голяма част от заложените в традицията модели на самоорганизация, начин на живот, култура се оказват неадаптивни.

За пример мога да посоча фамилизма като модел на общностна самоорганизация, при който основният етичен принцип е двойният стандарт: по един начин се отнасяш към близките си и по друг с всички останали.

Това е изключително успешен модел, за да оцелееш в режим на чуждо доминиране.

По време на Османската империя българските общности, подкрепяйки се вътрешно, са успели да се справят, да оцелеят и дори да се развият в рамките на една многонационална империя, доминирана от чужда сила.

Днес тази вътрешнородова солидарност се превръща в проблем за развитието - тя се разчита като корупция, защото пречи на възможността да се излъчват на лидерски позиции хора на принципа на меритокрацията - т.е. благодарение на заслуги и качества.

Принципът на родова или партийна лоялност надделява, в резултат на което на ключови позиции в различните организации и институции се оказват хора без други качества освен принадлежността към някакъв клан.

Това е един от многото примери как част от традиционната ни култура, която ни е съхранила като общност, сега спира да върши работа.

Това налага да се разделим с част от нашите традиции. Нещо, което много по-отдавна и много по-успешно се е случило в европейските страни, с нас се случва в момента.

Така е, с едно пояснение:

Поледното не може да стане чрез осмисляне и "пожелаване" само. Най-важните фактори за промяната на културата ни от повече родова/"колективистична" към по-малко родова (повече "безродова") са пътуването, живененето, работотата на българите в безродовите страни от Запада, също т6ака - общото забогатяване на България и българите;

Промените ще отнемат време, дори и при наличие на такива фактори и тенденции. Смята се промените в културата отнемат стотици години: вероятно след 60-100 години културата ни ще стане повече безродова, но това е само смело предположение: например японската култура, въпреки забогатяването на японците и Япония, е все още неравновластна (висока стойност на PDI), и повече родова (с висока степен на родовост/"колективистичност")..

Хората нямат усещането, че държавата е тяхна, че институциите им гарантират сигурност и защитават правата им. Следователно ние нямаме в ежедневието си реално, осезаемо проявление на социалната солидарност.

Ако сте болен, беден или възрастен човек и разчитате на социалните институции да ви помогнат, сте загубен. Хората се научиха да не разчитат на публичните услуги, а да решават проблемите си частно.

Солидарността отново е свита до семейството. В този смисъл България няма основните обединителни системи на модерните общества, каквито са социалното подпомагане, здравеопазването, публичното образование.

Аха..Анждък. Исторически не сме имали такива шанс да формираме друга култура и нагласи (а културтата се променя за стотици години) - културата ни е с висока степен на "неравновластност":

Да се цакат държавата/системата и авторитетите (Царете, Църквата, Падишаха) в отговор на техните "цакане", цинизъм и пренебрежение ("Молчать не разсуждат, Изполнят") е било "национален спорт" още от времето на богомилите; Същото е по времето на Османлъка, че и през модерните времена - по времето на Андрешко, и по времето на соца..

Нищо лошо де, 90 процента от населението на света има таква неравновластна култура, в които е прието да се цака системата: ако не може да се избяга от плащането на данъци (товас е крайна степен на самоцакане), то се преписва по изпитите (вкл. и в безродовите западни страни -напр. Франция е страна, в която студентите преписват масово), или пък - хората се возят гратис (в Белгия, страна с преобладащо неравновластна култура, но в същото време безродова, макар е безродова - местните могат да ви научат как да пътувате два пъти с едно билетче)

Политиките в България се правят на едро, нехаейки за човешките потребности и погазвайки човешките права. Те са дълбоко нечувствителни към страданията и нуждите на хората.

Затова хората възприемат държавата като чужда и враждебна и е много трудно да се говори за реално съществуваща солидарност и усещане за национална принадлежност. В този смисъл може да се каже, че не съществуваме като модерно общество.

Когато се разболее някой, не е нужно да се правят сърцераздирателни медийни кампании, даващи повод за нездрав популизъм, а да има функционираща система, която да поеме лечението. Това е, което въплъщава националното единство.

Анджък, аз това откога го пиша (пишат го и Алва, и Невски), ама на пишман-патриотите във форума май им е малко трудничко да го осмислят и разберат.

В ежедневието си сме доста безразлични към страданието на малцинствата например, но реагираме, и то травматично, на големи страдания. Два са класическите примери - солидарността първо с арменците и после с евреите, които са жертва на геноцид.

Ние самите имаме опит с това, защото сме били жертва на продължително потисничество. Свързваме се с жертвите чрез страданието и оцеляването.

Естествено, в родовите култури не се проявява състрадание и разбиране на другите (извън клана), съшествуват само някакви форми на събразяване с околоните/другите.

И напусаното за травматичността ни е много вярно.

Когато се водеха преговорите, не можахме да определим ясни приоритети, както направиха други страни.

Всъщност скритият приоритет беше да надхитрим европейците, че отговаряме на техните стандарти, за да ни харесат и да ни приемат, и тук се справихме много добре.

Постарахме се да изглеждаме приемливо за пред света, наместо да се обърнем навътре и да си свършим работата.

Ако Андрешко не измами системата - кой ще го направи? Въпросът "дали андрешко не лъже себе си?", не е актуален все още