Отиди на
Форум "Наука"

оптимистична теория за българския народ, I и II част


Recommended Posts

  • Потребител

Оптимистична теория за българския народ, I част

Ще започна тази тема с преглед на отношението към труда и почивката при българите, и рудиментален преглед на връзките на това отношение, с раждаемостта (доколкото смятам че "раждаемостта" е важна във всяка подобна "теория").

Във вторaта част ще продължа с въпросите на:

а) религиозността при българите,

б) "себезаличаването" и "гъвкавостта" (културни измерения по Минков,приети от WVS) на културата на българите.

Накрая ще направя общ синтез на "оптимистичната" теория на българите, и ще цитирам и виждането на доц.Минков по този въпрос.

---

И така, къде стоим на крата на "света" и на Европа като "отношение към свободно време" и "отношение към труда"?

http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf

Българите сме една от нациите в Европа, които най-малко държат (отдават най-малко значение) на почивката, свободното време и забавленията (фиг 5.1, фиг 5.8). Ние не държим и ценим "труда" толкова много, но при съотношение между двете нагласи, поради получващия се голям по-голям превес на първата нагласа (спямо същия за народите в Европа) , фактически сме оценени като най-работливата нация (отделящи най-много време за работа) в Европа, и една от най-работливите в света.

Дирекното изследване на времето отделено за работа също ни определя като работлива нация.

/Отговорите "много или малко време отделяте за работа" не са много подходящи за определянето на "работливостта" на дадена нация, защото отговорите съдържат субективна и неколичествена оценка за "много" и "малко". WVS например е приело, че "работливостта" се оценява като резултат и сравнение между броя на хората за които "трудът е важен", и броя на хората за които "почивката е важна". За мнозинството американци "трудът е важен", но също за толкова американци "почивката е важна", така че всъщност американците не са работлива нация. Образно казано - обикновеният американец (не говорим за бизнесмени, адвокати, менъджери) си тръгва от работа в 5 часа, независимо от това какво е направил и дали не е паднала бомба - и си сяда пред телевизора и почва да джкава бургери, а пък в събота и неделя почива и си спретва барбекю; Обикновеният българин (русин, украинец, литовец, латвиец,... кореец, японец, виетнамец, китаец), за когото свободното време има много малко значение - остава до късно в офиса или службата, а в съботите и неделите работи, вместо да ходи за риба, на почивка, или там каквото..Американците са световни първенци по отсъствия от работа..(забележка: защото ценят почивката и личното си време; например - най-много отсъствия от работа в САЩ има по време... на ловните сезони)

Българите (и европейците) не раждаме защото:

а) българите и европейците сме сравнително или преобладаващо безродови култури . В "безродовите" култури децата не са ценност от първостепенно значение. Например при нас българите - най-високопоставената ценност в скалата на ценностите, сшппоред изследванията са "парите" (такива са и при руси, украинци, литовци, латвийци, изобщо при всички източноевропейци,... и при всички източноазиати)

б) българите и мнозинството европейци сме "тревожни" нации (култури), и всъщност българите предпочитаме да се "подсигурим" в някаква финансова /имотна/ или служебна (служебно израстване и утвърждаване) степен - преди да започнем да раждаме, или изобщо- преди да създадем семейство.

---

Какво следва от това:

Първо: Вероятна промяна на етническия баланс/съотношение, като в близко бъдеще (80-100 години)при тези тенденции не се очертава "обръщане" на етнонационалния модел. Доколкото циганите имат "родова" ("родовост" VS "безродовост") и с ниска "трежовност" култура, и в бъдеще ще имат по-висока раждаемост от тази на българите. В момента на една жена от цигански произход се падат 2.6 деца, и средната продължителност на живота на циганите е много ниска

Забележка: Интеграцията на циганите е трудна, защото тя по своему прилича на или се приема за акултурация: от една страна, циганите в голяма си част проявяват силна сколнност да се изолират и разграничават от "гадже"[1] и тяхния свят и култура, което е една от основните причини за отпадането на циганските деца от училище); От друга страна - циганите от небългарските групи , които искат да се интегрират, не че само са "отхвърлени" от своите, но не са приети от българите..

[1] Заб: "гадже" са "варварите", чуждите, а "неромите" са "нехората", доколкото самоназванието "ром" означава "човек", и отразява особеността на родовите култури от "постнеолитен" тип , другите да се приемат като "различни", или дори да се "дехуманизират" символично и мисловно. В съвременния китайски език например, белите хора се наричат с думата за "нечовек", "дух"..

Самоназванието "хора" ("Сан", "инуит", "дене" и други подобни) при миролюбивите и егалитарни общества на ловците-събирачи, отразява друг феномен. Тези самознавания при ловците събирачи са възникнали при сравнението на самите тях с животните и немислещите същества, и при тях дори се забелязва обратната нагласа- да се примет животните за хора, т.е да се хуманизират някои животни ("орангутан" - горски човек).

Второ- очертава се "модел" в близко бъдеще, при който намаляващите по численост българи (поради намалена раждаемости и поради емиграция [1]) ще трябва да "издържат" не само голямия процент застарящото население пенсионери, но и население в трудоспособна възраст, което разчита на социални помощи.

[1]Ние сме нацията в Европа, с най-голям процент на емиграцията.

Продължава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Българската поговорка "Залудо работи, залудо не стой" е "сентенция" на първата част от темата.

Какво следва от това? В края на темата ще се опитам да направя синтез на теорията, като използвам чрез изводите и сентенциите от всяка една част от изложението.

---

Религиозност при българите:

Първо, ще направя едно важно уточнение извън темата, с оглед на страстите които се вихрят във форума от т.н. "защитници на християнството": за слаборелигиозните българи (също български турци, руси, румънци, украинци ) религията, или по-скоро религиозната принадлежност е културен и/или етносен маркер , като това че религията е "маркер" е доказано и казано от множеството изследователи по социология, етнография и национализъм ; като такъв тя очевидно може да е важна мнозиството от хората на тези народи.

Второ, по темата: религиозността обаче в едно общество обшесво се измерва чрез "процентът на хората вярващи в бог" и/или чрез "процентът на хората за които религията (конктретната) има голямо значение и място в живота".

Изводът е: случая нямаме противоречие, защото двете "измерения" са различни, и образно казано - "лежат в различни равнини".

Човек от тези култури може да се приема традиционно като православен, дори да може декларира християнството си (източноправославен, но непрактикуващ (?), без въоще да вярва в бог, или въпреки че вярва в прераджането, в безличен бог, или дори като медитира, вместо да се моли .. Според изследванията[1] повече българи вярват в безличен бог, отколкото в юдео-християнския бог-личност, повече българи вярват в прераждането, околкото в живот след смърта в нещо като рай и ад..

Това се нарича религиозност от будо-хиндуски тип

Този феномен разбира се не е непознат или "странен" в източните култури за запад от Пакистан (и не непознт или странен при северноевразийските такива); Културният феномен образно се нарича "месоядно вегетарианство", и е познат от индусите, на които въпреки че религията не позволява ядене на месо, и те са считани за "традиционни вегетарианци", всъщност тези хора често ядят месо.

С какво е свързано феноменът "месоядно вегетарианство", или какво отразява той?: 1) свързано е или по-скоро отразява холистично мислене и нагласи, 2) отхвърляне и дълбок скептицизъм към догмите и индокринациите 3) отразява агностичното [2]разбиране на ролята и мястото на бог.

[2] Само 13,5 процента от българските българи , респ. само 7,5 (седем цяло и пет десети) от българските турци , са отговорили че "религията има голямо значение и място в живота им" - т.е. културата ни, обществото ни принадлежи към най-слабо религиозните

Добро или лошо е това "месоядно вегетариантво", както и холистичното ни мислене и нагласи (едва около 34 процента от българите смятат че има рязка или поскоро разграничителна граница между "добро" и "лошо", т.е останалите 66 процента имат холистични и гъвкави нагласи и светоглед):

1) Щеше да е "лошо" (и "грешно") ако бяхме араби, пакистанци, северолатиноамериканци, или североамериканци от САЩ, но очевидно не сме такива, а сме различни; Тук и изобщо навсякъде, се спазва "принципът" в сравнителната антропология: "това което е добро за нас, си е добро за нас.."

2) Фактът че не сме западноафриканци, араби, пакистанци, северолатиноамерианци, (в САЩ имаме малко по-разлина "игра" отколкото в споменатите страни,и "играта" се казва "аз имам много пари, и владея много ресурси"), т.е. фактът че сме българи (респективно източноазиати) в тези си нагласи е абсолютно добро. Абсолютно добро е защото: ниската религиозност и високата холистичност корелират в права посока с: 1) с високи темпове на икономически растеж, 2) с по-добра светска образованост за начлното и средното образование, 3) с отвореност към света и новостите, т.е. корелират с отвореност към чуждите култури и способности да се заемства от тях. /Тези корелации са установени от изследванията на WVS и Pew Research Center/.

По-точно най-общо състезанието или играта се нарича :"Кой ще напредне по-бъзрзо от другите?" Еднозначният отговор е: слаборелигиозните страни и култури, също така - гъвкавите, холистични и отворени към другите култури..

Добро или лошо е да си отворен (т.е културата ти е да отоврена)? Зависи от личностите нагласи и виждания; Факт е обаче че българите сме на едно от последните места в света като процент от хората отговорили с "да" на въпроса "смятате ли че вашата култура трябва да остане непромененна"..

очевидино нашето общество (както и обшесвата на източноазиатите) нямат тези момументалистични и консервативени вътрешни сили, които да ни предпазят от цунамито на външните влияния..Това "чуждопоклонничество" може и да се дължи на ниското самочувствие на българите, но всъщност смятам че ниското самочуствие и холистичните ни нагласи при българите са двете страни на една печеливша монета (печеливш жетон): ние българите се приемаме като несъвършенни, и сме много самокритични към себе си, и в тoва е нашата сила - да се развиваме, да се учим, да се усъвършенстваме и да напредваме..

Тази особености при българите (източноевропейците, източноазиатите, германците и в голяма степен при европейците изобщо), са пряко свързани с едно културно измрение (да го наречем параметър) които се нарича "гъвкавост" на културата ("гъвкавост" VS "монументализъм")

MONUMENTALISM VERSUS FLEXUMILITY. Michael Minkov

Ще направя кратък преглед за него в следващия си пост..

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

http://www.politika.bg/article?id=7574

(Въпрос)

-Споделете вашата "оптимистична теория за българския народ"?

(Михаил Минков)

- България почти е удвоила дохода си на глава от населението за последните десет години, а балтийците, руснаците, арменците и китайците са още по-бързи. Българинът иска преди всичко пари и много по-малко се интересува от демокрация или добри човешки отношения, които биха го направили по-доволен от живота. Това е кристално ясно от международните изследвания. Затова той ще получи онова, което иска - пари без щастие.

http://www.vsekidom.com/index.php?option=com_content&task=view&id=467&Itemid=39

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако по някаква причина българинът получи пари, ей богу, това ще доведе и до щастие.

По силата на какво трябва да се противопоставят "парите" на "демокрацията" и "добрите човешки отношения"??

Що за социализъм, прикрит под културология??

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Контрирам:

плашат ме с безработица, аз пък казвам, че безработицата не е фатално явление... фатално (към настоящия момент на развитие на цивилизацията ни в повечето държави) е базпаричицата! Аз ще си намеря какво да правя, да си работя, стига да имам пари освен за подслона и храната (първични) и за дейността, която ще си върша (не, няма да е излежаване на плаж или по дискотеки-ресторанти, возене по мерцедеси и плющене на манекенки)

имаш сгрешен термин:

български турци, "такова животно" няма... има потурчени (респективно и ислямизирани българи)... вижда се, че имаш папагалско или инертно мислене само по това налагащо се определение от има няма 20 г. насам (български турчин винаги ми е звучало като "стоманена дъска" или "литър сирене")

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ОТ. Има български турци, които не са помаци или потурчени/ислямизирани. Т.е. те са потомци на население дошло от Анадола/Анатолия преди векове. Това разбира се е о-ната част.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тук нещата са по-сложни. Въпросът с парите е свързан първо със сигурността, второ със свободата и едва в трети, по-краен и по-рядко срещан случай - с проявата на лош вкус, и то при някои хора само.

В хуманитарното мислене на Източна Европа, във всеки случай в руското и българското има една могъща щампа, която е крайно погрешна и която за съжаление се доутвърди през годините на квазикапитализъм и демокрация, които имаше през 90-тте години и началото на 21 век.

Това е щампата, че богатството е лошо нещо и богатият е гад, съответно такъв е и търсещият пари.

Всъщност, не е така. Имането на пари е не само добро нещо, то е и изконно човешко право (в историята на индустриалната цивилизация най-регресивните и ретроградни общества станаха тези, които отрекоха на хората това право; от това отричане произтече най-голямата деградация на обшества в историята).

Днешното желание да има пари у хората в изт.Европа е свързано със къде осъзнатото, къде само усетено разбиране, че на човека е необходим що годе среден достъп до наличните технологии и цивилизационни достижения.

Всеки иска компютър, всеки иска кола, всеки иска да живее на добро място. Не виждам как ще стане нещастен от това....

ПП

И когато всеки осъзнае, че освен кола трябват и хубави пътища, освен хубава къща трябва и чиста улица, а пък за това трябва да внимава кого допуска до обществената власт, тогава имате що-годе гражданско общество.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ако по някаква причина българинът получи пари, ей богу, това ще доведе и до щастие.

Това е само твое мнение, но не е агрументирано с нищо..

Има много изследвания за "щастието", които трябва да се прочетат, и тогава да се правят коментари и да се дискустира.

Японците и корейците с добрите си доходи са нещастни хора,...

Нигерийците и Бенгалите са най-щастливите хора.

По силата на какво трябва да се противопоставят "парите" на "демокрацията" и "добрите човешки отношения"??

Объркваш се .. Никой не "противопоставя" това, което мислиш че е "противопоставено".

За да има "добра демокрация" и "добри човешки отношения" в едно общество, трябва културата да е подходяща (да го позволи); Може да има такива само в едно безродово, спокойно и равновластно обшество, каквото нашето не е в момента, и няма да е , тогава когато ще бъде богато..

Що за социализъм, прикрит под културология??

Къде и как видя видя "социализъм"?

Науката се казва също се сравнителна антропология.

Проблемът не е науката и на метoдите, а на тези форумни "юнаци", на които резултатите и изводите не им "отърват"..

--

Ти се бъркваш "отношения", с "технологии" и "удобство"

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

имаш сгрешен термин:

български турци, "такова животно" няма... има потурчени (респективно и ислямизирани българи)... вижда се, че имаш папагалско или инертно мислене само по това налагащо се определение от има няма 20 г. насам (български турчин винаги ми е звучало като "стоманена дъска" или "литър сирене")

"вижда се, че имаш папагаско мислене"??

Браво на модераторите, че позволяват "добрите човешки отношения" да взимат връх във форума! ;)

В темата си не дискутирам и не коментирам произхода и историята на българските турци, ако не си забелязал..

"Български турци", пич, е еднозначно на "турци от България", "турците в България". Това съчетание се използва навсякъде и винаги в етнографките, в социлогическите, и в културлогичните изследвания;

/Не знам кой е с папагалското мислене - тоя които не го знае, и черпи информацията си от телевизизия СКАТ, или тоя които чете и мисли ;)/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е само твое мнение, но не е агрументирано с нищо..

Има много изследвания за "щастието", които трябва да се прочетат, и тогава да се правят коментари и да се дискустира.

Японците и корейците с добрите си доходи са нещастни хора,...

Нигерийците и Бенгалите са най-щастливите хора.

Объркваш се .. Никой не "противопоставя" това, което мислиш че е "противопоставено".

За да има "добра демокрация" и "добри човешки отношения" в едно общество, трябва културата да е подходяща (да го позволи); Може да има такива само в едно безродово, спокойно и равновластно обшество, каквото нашето не е в момента, и няма да е , тогава когато ще бъде богато..

Къде и как видя видя "социализъм"?

Науката се казва също се сравнителна антропология.

Проблемът не е науката и на метoдите, а на тези форумни "юнаци", на които резултатите и изводите не им "отърват"..

--

Ти се бъркваш "отношения", с "технологии" и "удобство"

PS

КГ125, объркваш "отношения" с "технологии" и "удобства"; Объркваш "щастие" със "задоволство от живота"..

"Щастието" и "задоволството" са различни измерения

Както казах по-горе, в класациите по "щастие", едни от първите са "бенгалите", "нигерийците" ..и латиносите, японците са много по-нещастни от тях..

http://www.bhutanstudies.org.bt/pubFiles/GNH-MaterialWelfare-part1.pdf

Bhutan and Japan: contrast in development performance

GDP Rank (PPP value) HDI Rank (value) HPI Rank (value)

Bhutan 137th

(US1,969)

135th

(0.538)

13th

(61.1)

Japan 18th

(US29,251)

7th

(0.949)

95th

(41.7)

Gross Domestic Products: GDP (UNDP 2006); Human Development Index: HDI (UNDP

2006); Happy Planet Index: HPI (NEF 2006)

--

Още изследвания:

http://imo.thejakartapost.com/hatefmokhtar/archives/416

Most unhappy and happy nations

The global scope, “Hope and Hopelessness Questionnaire”, revealed the results reflected in the changing global economic balances showed that the effect of the mood of people. The survey involved 53 countries and the differences of the mood of the people were revealed. The French newspaper “Le Parisien” had written an article about the shocking news saying; “Shock, corruption and poverty, despite this, Nigerians looks hopeful to the future than we do!”

While Afghans scored 24 points, Europe and the United States managed to fall below zero with their pessimistic vision. United Kingdom scored -44 while France was at -58. Unlike the Europeans, Iraq and Bangladesh appears to be happier than all the western countries.

Most happy people;

Nigeria

Vietnam

Brazil and Ghana

China and India

Kosovo

Those most unhappy;

France

Iceland

Romania

Serbia

United Kingdom

Another survey that was published on 1st of June 2010 by Ipsos Social Research Institute also showed that despite poor infrastructure, poverty, chaos, bribe and corruption, Indians are still the happiest people living on this earth.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ПС

Освен това: Културата ни е също с високи стойности на "себеподтискане" /vs "себеудовлетворяване"/, и "себезаличаване" /vs "себеизтъкване"/

Тези особености (вкл. и високата трежовност) няма да се променят за близките 50-100 години, /както и при японците не са се променили/..

По тези причини в културата ни (и в културите с подобни измерения) трайно присъстват

песимизъм, неудовлетвореност от роднини,

неудовелтвореност от отношения,

неудовелтвореност от работа,

ниска личностна самооценка и ниско самочувстие,

"ниска оценка на благосъстоянието" (т.н. субективно благосъстояние)

---

При бедните латиноси, арабески, и африканци и индийци, особеностите и нагласите са в другия край на "спектъра", поради което, те се чувстват субективно щастливи

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ОТ. Има български турци, които не са помаци или потурчени/ислямизирани. Т.е. те са потомци на население дошло от Анадола/Анатолия преди векове. Това разбира се е о-ната част.

По тази логика (и както твърдя аз и винаги ще го твърдя)... 2/3 от хората в Западна Турция СА с българска кръв - тази на еничарите, останали там и очевеидно некастрирани в евнуси, а здрави, корави български момчета - специална колекция, реколта "Девширме".

Само че тия факти никой не ги отчита... през 5 г. сигурно за 500 г. има към 1 млн. български момчета да са "хвърлили семето си" там в последствие при полово съзряване (някои от тях може и да са се върнали в България, но аз лично съм скептичен това да са направили мнозинството от тях).

То и по физиономиите им личи, като погледнеш някои турски телевизии. Турчата са си с леко средно-азиатските черти... докато тези русолявките са си баш тракийчета. Но нека замълчим.

Не отричам, че някои турци са посели и тук (насилствено или по любов), ама... като сравним нещата, е просто смешно тези всички мюсюлмани в България да ги наричаме български турци. Турцизирани българи са мнозинството сред тях.

:)

................................................................

Сега по темата и моите разсъждения:

· към момента в България не трябва да се позволяват високи доходи, защото те така или иначе в ръцете на комплексарите ще идат за - западни коли (нови, мерцедеси, бмвета и прочие), телевизори и техника, някои ще почнат да обикалят света (в това няма нищо лошо)

· към момента на България и трябва, както го наричам аз: ре-диктатура

- ограничена във времето (например 5 г.)

- ограничена с единичен мандат и наследствено запорирана (сина и роднините да не могат да стават и те)

- България отдавна трябваше да стане първата страна в света, която отхвърля религиозните догми (има почва за това) и те да не се разделят

- България отдавна трябваше да стане първата страна в света, която криминализира лихвата, без значение каква

- България отдавна трябваше да стане първата страна в света, която да няма официална армия и да криминализира всеки който носи оръжие (боеприпаси, огнестелно, хладно) извън дома си, или използването му е засегнало обекти и същества извън дома му (все пак ножове, вилици и някои химиески препарати няма как да бъдат криминализирани дори в дома, но огнестрелни - да, дори в дома да са забранени за притежание), при нарушение - какъвто и да си бил ставаш "обществен роб"

- да се съсредоточи изцяло към двете крайности: замеделие и околна среда ("градинарство по всички нива", както и "рециклируемост на всевъзможни отпадъци") и високи технологии (научни разработки, изцяло практически ориентирани)

- да се премахнат глупавото "лежане по затвори" и да се въведе "работене на норматив по основните дейности по-горе в обслужване, чистене, черната работа на онези дейности по-горе" за провинили се всячески люде

- да се въведе вазектомия за хора (мъже по принцип) незавършили средно образование и провинили се в обществото (предимно цигани и осъдени дори за кражба, изнасилвания, убийства, хулигански улични прояви на агитки и т.н.); в този ред на мисли такава вазектомия да е безплатна и за мъже желаещи да се подложат на нея, ако вече имат деца

- да се въведе вазектомия "в заварено положение", сиреч сега ако се въведе, тя да засегне всички затворници, цигани без образование и прочие характеристики (правомощие на диктатора е да постанови такова изпълнение)

- не повече от две деца на двойка (семейство); за повече да се проследява социалния статус, но и да се плаща данък, защото така или иначе държавата ще бъде ангажирана с обучаването на това дете, ако родителите искат, ако ли не - виж по-горе

- да се реорганизира образователната система и да стане практическа и незаменима от машини (например без значение дали знаем кога и какво е направил хан Крум, при условие, че имаме база данни на хората занимаващи се с този проблем и имат едно или две твърди становища там по този въпрос, който всеки интересуващ се може да прочете и проучи в електронна библиотека или книжна такава, това не са творчески, а енциклопедични знания)

По отношение на диктатора: това ше е човек между 30 и 40 годишен, избран само от хора над 20 г. и под 60 г. хората под 20 г. и над 60 г. да нямат право на глас в избори. По отношение на диктатора:

- не трябва да има деца, семейство и да е специално обучаван за такъв (нещо като висше образование за диктатори с почти казармен режим, в който след навършване на 20 г. да могат да кандидатстват всички завършили образованието си, с оглед на успеха, поведението и интересите си, като обучението за кандидат-диктатор да е 10 г. в които нямаш право да създаваш семейство, да напускаш страната си или да си зависим от родителски амбиции; обучението е строго и безкомпромисно във почти всички сфери от характеристиката на икономиката на държавата: ресурси, хуманитаристика, география, математика, практическа и теоретична физика, химия, философия и изкуство... като всичко ще е една обща "наука"). Почти видно е, че малко жени ще се навият на това, предвид биологическата им функция в периода 20-30 г. да имат деца и семейство.

- диктаторът може да създаде семейство само след като е изпълнил 5-годишния си мандат и може да работи, като кандидатства на практическо интервю като всеки кандидат за работа (може да извършва подготовка за желана работа в последната година от мандата си)

Бракът ще е отживелица, но неспособността за съжителство при създадени от двойката деца, да бъде регламентирано с плащане към държавата за обучение и грижа за децата от страна на същите родители до навършване на 20 г. на всяко от децата им.

Разбира се тези неща са само част от идеите ми и подлежат на предискутиране.

Редактирано от adXok
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Никсън,

Не случайно употребих "отношение" - не е точно, разбира се, но имам предвид малко по-голямата дълбочина на проблематиката. Човек не е щастлив задължително, когато има много, а когато кръгозорът му е изпълнен. Това е много важен момент, не знам как го отчита културологията :) Бенгалците са си щастливи, защото нямат предизвикателства, защото на хоризонта има това, което е и в ръцете им.

Или, изглежда, че това е функция на съответния период. Българите са били достатъчно щатсливи след 1878 г. до 1912 и след 1960-та, да кажем, до 1988 г. Защото хоризонта им е изпълнен. След демокрацията страната в икономическо отношение скача в дълбоката вода на запада, хоризонтът на хората се изпълва с голям потребителски потенциал, много неща стават формаоно достъпни, падат а те са свързани с много житейски устои и мечати. И когато държавата се управлява зле или пък по друга причина усилието за да постигнеш нещо е твърде голямо, ако има пречки пред човешкия труд и резултатите му - ето ти и негативните виждания.

По тази причина това:

ПС

Освен това: Културата ни е също с високи стойности на "себеподтискане" /vs "себеудовлетворяване"/, и "себезаличаване" /vs "себеизтъкване"/

Тези особености (вкл. и високата трежовност) няма да се променят за близките 50-100 години, /както и при японците не са се променили/..

По тези причини в културата ни (и в културите с подобни измерения) трайно присъстват

песимизъм, неудовлетвореност от роднини,

неудовелтвореност от отношения,

неудовелтвореност от работа,

ниска личностна самооценка и ниско самочувстие,

"ниска оценка на благосъстоянието" (т.н. субективно благосъстояние)

---

При бедните латиноси, арабески, и африканци и индийци, особеностите и нагласите са в другия край на "спектъра", поради което, те се чувстват субективно щастливи

малко ме съмнява. Все пак тези изследвания не са исторически, за да сме сигурни какви са били стойностите на себеподитскане и т.н пред вратите на Одрин през 1912 г., например.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Никсън,

Не случайно употребих "отношение" - не е точно, разбира се, но имам предвид малко по-голямата дълбочина на проблематиката. Човек не е щастлив задължително, когато има много, а когато кръгозорът му е изпълнен. Това е много важен момент, не знам как го отчита културологията :) Бенгалците са си щастливи, защото нямат предизвикателства, защото на хоризонта има това, което е и в ръцете им.

Или, изглежда, че това е функция на съответния период. Българите са били достатъчно щатсливи след 1878 г. до 1912 и след 1960-та, да кажем, до 1988 г. Защото хоризонта им е изпълнен. След демокрацията страната в икономическо отношение скача в дълбоката вода на запада, хоризонтът на хората се изпълва с голям потребителски потенциал, много неща стават формаоно достъпни, падат а те са свързани с много житейски устои и мечати. И когато държавата се управлява зле или пък по друга причина усилието за да постигнеш нещо е твърде голямо, ако има пречки пред човешкия труд и резултатите му - ето ти и негативните виждания.

По тази причина това:

малко ме съмнява. Все пак тези изследвания не са исторически, за да сме сигурни какви са били стойностите на себеподитскане и т.н пред вратите на Одрин през 1912 г., например.

Това са само твои интепретации и "опити за познаване" на "какво е това щастие" и "как се формира", без някаква научна стойност и подкрепа..

Бенгалите, латиносите и арабите са по-щастливи от българите, защото (фактите са):

-не са песимисти (не са толкова песимистично настроени както българите, или са оптимистично настроени)

-имат по-висока самооценка за себе си

-имат по-високо самочувствие

-по-удовлетворени са от отношенията си в семейството

-не се притесняват толкова за "утрешния" ден (латиноси, нигерийци, индуси)

---

Стойностите на себеподтискането и себезаличавамето при българите преди 100 години са били по-високи от днешните..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Как е установено това и как се доказва? (имам предвид последното изречение за българите).

Що се отнася до бенгалците и пр., те са в описаното от теб състояние ("фактите са:....") точно поради това, че кръгозорът им е запълнен, че нямат знанието, че нещо пропускат.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бенгалите, латиносите и арабите са по-щастливи от българите, защото (фактите са):

-не са песимисти (не са толкова песимистично настроени както българите, или са оптимистично настроени)

-имат по-висока самооценка за себе си

-имат по-високо самочувствие

-по-удовлетворени са от отношенията си в семейството

-не се притесняват толкова за "утрешния" ден (латиноси, нигерийци, индуси)

Аз се сещам за едни наши съграждани, които:

-не са песимисти (не са толкова песимистично настроени както българите, или са оптимистично настроени)

-имат по-висока самооценка за себе си

-имат по-високо самочувствие

-по-удовлетворени са от отношенията си в семейството

-не се притесняват толкова за "утрешния" ден (даже никак не се притесняват)

И външно приличат на бенгалите, латиносите и арабите... :tooth: :tooth: :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ххахахаха, да точно така :) И това пак е защото те повече от пари, колкото паднат, не искат, големи хоризонти и мечти нямат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859

Вижте глави 3-та и 6-та, вкл "причини за появата на.."

В допълнение, вижте глава 4: "дългосрочна ориентация" VS "краткосрочна ориентация" (измерение на Хофстеде);

Измерението е с висока степен на корелация с измерението "себезаличаване" VS "себеизтъкване"/респективно "гъвкавост" VS "монументализъм" (Минков),т.е. "flexumility" vs "monumentalism"

Корелира също с измерението "restriction VS indulgence" (Минков), т.е "себеподтискане" VS "себеудовлетворяване"

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз се сещам за едни наши съграждани, които:

-не са песимисти (не са толкова песимистично настроени както българите, или са оптимистично настроени)

-имат по-висока самооценка за себе си

-имат по-високо самочувствие

-по-удовлетворени са от отношенията си в семейството

-не се притесняват толкова за "утрешния" ден (даже никак не се притесняват)

И външно приличат на бенгалите, латиносите и арабите... :tooth: :tooth: :tooth:

Така е.

Има изследвания, които го потвърждават..

Има изследвания на самооценките при децата от различните етноси в България: От всички дечица, българчетата са с най-ниско самочувствие и самооценка, следват турчетата, и накрая са циганчетата;

Има и други интересни изследвания на българчета, турчета и циганчета:

Българчета и турчетата показват най-голям "страх" от това да не сбъркат при отговора на въпросите, които им задават учителите; също така са най-склонни да се опират на менията на авторитети; Циганчетата пък имат по-творческо и по-холистично мислене...(резултатите корелират и са пряко свързани с високата "тревожност" при българчетата и при турчетата, и с по-ниската трежовност при циганчетата)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859

Вижте глави 3-та и 6-та, вкл "причини за появата на.."

В допълнение, вижте глава 4: "дългосрочна ориентация" VS "краткосрочна ориентация" (измерение на Хофстеде);

Измерението е с висока степен на корелация с измерението "себезаличаване" VS "себеизтъкване"/респективно "гъвкавост" VS "монументализъм" (Минков),т.е. "flexumility" vs "monumentalism"

Корелира също с измерението "restriction VS indulgence" (Минков), т.е "себеподтискане" VS "себеудовлетворяване"

Добре, но българите от края на 19-ти век изследвани ли са? Ако не са, не можем да знаем "показателите" им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре, но българите от края на 19-ти век изследвани ли са? Ако не са, не можем да знаем "показателите" им.

Кои сте тези "ние"? Ваша си работа какво вие "не знаете", или "знаете"..

От общата теория на културните различия следва (еднозначно) че стойностите на "себеподтискането" и "себезаличването" преди 100 години при българите, не са били по-ниски от днешните..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Относно постнатото от Ник:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859

Според теориите на Хофстеде и Минков САЩ, Британия, Холандия, Китай са определени като спокойни култури, а Германия, Япония, Италия, Русия, Турция, арабските държави-ан блок, България също като "тревожни".

Интересно е, че не се получава припокриване между тревожност и себподтискане от една страна както и между спокойствие и себеудоволтворение от друга. Ето китайците ги показват като спокойна култура, а са на челните места по себеподтискане. Народи дадени като тревожни - южноевропейски и латиноамерикнаски пък стоят доста високо като себеудоволетвореност.

Нещо непълно има в тия теории според мен.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Кои сте тези "ние"? Ваша си работа какво вие "не знаете", или "знаете"..

От общата теория на културните различия следва (еднозначно) че стойностите на "себеподтискането" и "себезаличването" преди 100 години при българите, не са били по-ниски от днешните..

Как следва? Обясни, pls? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Относно постнатото от Ник:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859

Според теориите на Хофстеде и Минков САЩ, Британия, Холандия, Китай са определени като спокойни култури, а Германия, Япония, Италия, Русия, Турция, арабските държави-ан блок, България също като "тревожни".

Интересно е, че не се получава припокриване между тревожност и себподтискане от една страна както и между спокойствие и себеудоволтворение от друга. Ето китайците ги показват като спокойна култура, а са на челните места по себеподтискане. Народи дадени като тревожни - южноевропейски и латиноамерикнаски пък стоят доста високо като себеудоволетвореност.

Нещо непълно има в тия теории според мен.

Не бързай де, чети си спокойно, не е нужно да се "скача" и "прескача" по текста от тревожност (от страх от непознатото, или страх че няма да се справим с материала)..

Това са различни измерения (ясно е от самата теория и текст, стига да се прочете скопокойно ), защо очакваш да има "припокриване"? Идеята е да няма "припокриване"..

/въпреки това- определени корелации при някои особенсоти, или причино-следствени връзки, проследими във времето и исторически/..

Всяка от особеностите (измерените и стойнсоти) при нас и източно-европейците действа в посока засилване на чувството за нещастливост .Тези особенсоти действат в "комлект", като в коктейл и букет, както се казва..

Затова са толкова драстични разликите с другите народи..

Това чувство може да се променя от моментни събития в рамките на две или пет години, но промените са незначителни, да кажем няколко позиции нагоре и надолу, /нещо като флуктоации около някаква стойност/

Промените на културата отнемат в най-добрите случаи, сто-двеста години (визирам промяната към по-голяма безродовост - т.е превръщане на културата от предимно родова към предимно индивидуалитична)..

Доказва от изледователите, че някой особености не са се изменили за две хиляди години, или 6 хиляди години..

Смята се също, че някои особености (определените им измерения и стойнсоити) имат най-вероятно социобиологичен характер и произход, което значи че са се появили много по-рано..

/те имат връзка с медиатори, и хормони, и отговорните им генни мутации и гени, или отговорните гени на "инхибиторите" им, и тяхно количество в популациите/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Как следва? Обясни, pls? :)

Ами прочетете теорията, де..

Ясно е "защо и как следва", само трябва да се прочете спокойно..

Логиката е ясна:

"Причини за възникване.." /имаме високи стойнсоти, когато същесвуват тези "причини", т.е когато тази определена култура, която ги формира и подсилва, съществува/

"Отпадане на причините.." /вследствие на това стойностите намаляват, или остават същите, но не стават по-големи/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...