Римската флота

[Last roman]

Видове римски бойни кораби

Римските кораби не търсели оригиналност в конструкцията - римляните били добри практици и наготово взели корабостроителните достижения на народите до тях /гърци, финикийци/. Така униерата /кораб с един ред гребла/ станала монорема; диерата /кораб с два реда гребла/ станала бирема; триерата - трирема. Последните били най-често използваните кораби в античните флоти. Били дълги 36 метра, широки 5, 80 метра. Седалките на гребците били наредени на три ката - на горния ред имало 31 гребци, наречени транити, на втория - 27 гребци /зигити/, а на най-долния ред - също 27 /таламити/.



Въпреки разпространеното схващане - гребците не били роби, а свободни граждани /набрани от по-бедните слоеве на населението/. Съществували професионални колегии от гребци.
Освен 170-те гребци, екипажът на триерата се състоял и от няколко офицери, 12 моряка и 80 морски пехотинеца /manipularii или liburnarii/ - общо 255 души. При необходимост могли да поберат до 200 легионери.
В античните източници има упоменание за квадриреми и квинквиреми, но тук вероятно става дума не за броя на редовете /което би направило корпуса прекалено висок и неустойчив/, а за броя на гребците на едно гребло. Така квинквиремата имала двама гребци на горното, двама гребци на средното и един гребец на долното гребло. Била дълга 52 метра, широка 8 метра, с дълбочина на газене 4 метра. Екипажът бил от 310 гребци, а корабът побирал до 300 морски пехотинци. Командирът на кораба имал ранг на центурион.
Римските бойни кораби също могат да се класифицират като naves longae - "дълги кораби", които се използвали в морските битки и naves rotundae - "кръгли кораби", които служели за транспорт на войските. Ако имали таран, се наричали naves rostrae. Съществовало и разделение на корабите без палуба /напр. либурни/ - naves aspertae и на палубни /триреми, квинквиреми/ - naves constratae.

Устройство на римски боен кораб
Килът бил дъбов, по-рядко буков. На предния му край се прикрепвал бронзов или железен таран - rostrum /дължината му варирала от 3 м. при триремите до 4, 5 м. при квиквиремата/:



Над тарана се помествала обкована с желязо тъпа греда, за да не се забива прекалено надълбоко във вражеския кораб. На много кораби от всяка страна на носа рисували по едно око /магически символ. Корпусът бил изработен от масивни дъски, захванати за ребрата с чепове.

Дъното било плоско, но леко изпъкнало. Отвън корпусът бил обшит с грубо дебело платно или кожи, което го предпазвало от ударите на копията и огнените стрели. Римските кораби от императорско време били облицовани с бронзови плочки.
Към 2 в. пр. н. е. се появила непрекъсната палуба по цялото протежение на кораба, която служела за бойна площадка /дотогава между носа и кърмата имало тясна пътека/. Корабът можел да бъде оборудван с бойна кула /покрита с бронзови или железни плочки/. Имал две железни котви. За рул се ползвали две широки кормилни гребла, разположени в задната част на кораба:

Мачтите били две - главна мачта и лека, наклонена фок мачта на носа. Преди бой двете мачти се сваляли, за да не се счупят при таранния удар. Платната били изтъкани от лен или коноп. Тези на флагманския кораб били обагрени в пурпурен цвят:



Въоръжение

До Първата Пуническа война /264 г. пр. н. е./ римляните имали флота от двадесетина леки двуреди кораби /либурни/ за патрулиране край бреговете, разчитайки при нужда изцяло на гръцките съюзни градове.
Либурна:



След началото на военните действия Рим построил само за два месеца 100 квинквиреми и 23 триреми, използвайки за прототип една претърпяла корабокрушение картагенска пентера.

Новите кораби имали два недостатъка - били от сурово дърво /това ги правело доста по-неманеврени от картагенските такива/; а екипажите от гребци били набързо стбрани и недостатъчно обучени да действат в синхрон за таранна атака. Затова пък римляните изобретили абордажен мост, наречен гарван /corvus/. Той бил с дължина 11 м. и ширина 1, 2 м., закрепен на шарнир в основата си /което му позволявало да се върти/ и привързан за главната мачта. Горната част на моста завършвала с дълъг железен или бронзов клюн:



Когато картагенският кораб наближавал за таранна атака, римляните спускали гарвана, който се впивал в палубата му, и по него добре обучените за сухопътни битки римски легионери завземали кораба на абордаж. Новото оръжие дало на римляните превес в морските сражения при нос Миле /260 г. пр. н. е./, при Екномос и нос Бон /256 г. пр. н. е/., повечето картагенски кораби били превзети на абордаж и увеличили римската флота. Недостатъкът на гарвана бил, че правел кораба неустойчив. Така непобедимата римска флота била почти унищожена от буря край Сицилия /потънали близо 270 кораба/, след което Рим се отказал от това изобретение.

Бойните кули се появили най-напред при гръцките кораби /още през IV в. пр. н. е./ и почти без изменение преминали при римските бойни кораби:



Метателните машини във флотата се деляли на лъкови и торзионни /както в сухопътните армии/. Според изстрелваните оръжия били стрелометни, каменометни и огнеметни.
Стрелометните оръдия могли да пробият дъска с дебелина до 3, 5 см. на разстояние до 300 м. Древните гърци, изобретили арбалета /гастрафет/ и доразвили конструкцията му до първите лъкови оръдия, които поставили на въртящ се лафет. Далекобойността на лъковите оръдия била до 150 м. Постепенно лъковите оръдия били изместени от торзионните балисти и скорпиони. Те били монтирани върху бойните кули, откъдето поразявали живата сила на противника, или повреждали бордовете на кораба и такелажа му. Балистите палинтони - за мятане на камъни и балистите еутитони - за мятане на стрели, били тежката "артилерия" на римската флота. С тях те изстрелвали камъни с тегло 80 - 100 кг. и стандартизирани стрели с дължина от 44, 4 до 88 см. Далекобойността им била до 300 м.
Балистата, поради по-големите си размери, се използвала по-рядко - само на големите кораби:



Най-разпространеният двураменен стреломет в римската флота бил скорпионът:



През втората половина на 1 в. пр. н. е. бил въведен и абордажният харпун /харпакс/, разработен от адмирала на Октавиан Август - Агрипа. Той представлявал обкована с желязо и завързана с въжета триметрова греда с метален зацепващ се край. Харпунът се изстрелвал и се забивал в палубата. Наконечникът бил така направен, че се разтварял, след като се забивал и било почти невъзможно да го измъкнат. След това неприятелският кораб бил придърпван и превземан на абордаж. Благодарение на това ново оръжие, Агрипа удържал важни победи над флотите на Секст Помпей /36 г. пр. н. е./ и Марк Антоний /31 г. пр. н. е./:



Запалителните средства също широко се използвали в античните флотилии. Гърците използвали в морските битки намазани със сяра, битум и смола горящи стрели и копия. От 3 в. пр. н. е. гърците започнали да използват горяща смес от петрол и химикали, която пръскали със специални сифони върху палубата на противника:



От гръцкия опит се поучили картагенците и римляните, които по време на Пуническите войни взаимно се обстрелвали с горящи стрели, обвивани в парцали, напоени с асфалт. За огнева поддръжка римляните използвали критски стрелци, славещи се с точността си.
Римляните изобретили и свое огнено оръжие - огнените кошове. Те били железни, провесени на дълги пръти пред носа на кораба. Кошовете били запълвани с горяща смес и при среща с противника ги изсипвали върху неприятелските кораби. Новото оръжие доказало качеството си по време на Сирийската война, когато през 190 г. пр. н. е. авангардът на римския флот, без да дочака основните сили, сам подпалил половината сирийски кораби.

Командване

Флотата била командвана от двама военно-морски дуумвири (duumviri navales). По-късно се появили флотните префекти (praefecti), еквивалентни на днешните адмирали. А иначе всеки кораб се приравнявал по ранг на центурия и бил командван от центурион.

Тактика и водене на военни действия

Най-старият и сигурен начин за победа бил таранния удар в борда на противника. Таранната тактика била постоянно упражнявана от древните ескадри. Целта била да се изпотрошат греблата на неприятелския кораб, за да се лиши последният от маневреност и след това със завършващ таранен удар в борда да се потопи. Гърците били най-големите майстори на пробива, наричан от тях дактплус /diekplous/. Целта на маневрата била да се разкъса линията на противника, като водещият кораб се промъквал в пролуката между двата неприятелски съда, след което незащитените бордове на противника да бъдат пробити с таран. Тактиката на пробива била парирана ефикасно от двойната фронтална линия. Корабите от втората линия нанасяли таранен удар по неприятелските съдове, точно в момента, когато те пробили първата линия и правели полукръг, излагайки незащитения си борт под удар.
Другата маневра била наричана periplous /обхват/ - едната флота заобикаляла другата по фланговете и таранела крайните й кораби. Това бил прост и ефективен метод /при него имал значение численият превес/:


При битка кораб срещу кораб, изходът на сражението бил решаван от по-добре обучените гребци, които с изкустни маневри се стремяли да ударят противника отстрани. Ако таранът не успеел, противникът бил закачан с абордажни куки и настъпвала ръкопашна схватка.
В по-късни времена флотилиите още отдалеч обсипвали една друга с метателни и запалителни снаряди. Основната цел била да се порази живата сила на противника и да се нанесат максимални щети по вражеските кораби, лишавайки ги по този начин от маневреност. Преди битка мачтите били сваляни, корабите били покривани със сурови кожи, за да не се подпалят, а бордовете били подсилени с бронзови плочки, за да бъде защитен екипажът от метателните снаряди на противника. С въвеждането на корвуса и харпакса, римляните взимали приближаващите се за таран кораби на абордаж. Всички пехотинци и моряци на галерата грабвали копията и мечовете и се устремявали към чуждия кораб. Настъпвал ръкопашен бой, в който по-добрите бойни умения на легионерите решавали изхода на сражението в своя полза.

Дислокация на римската флота

След като римляните станали неограничени господари на морето, флотата им била разпределена в Средиземно и Черно море, както и по реките Рейн и Дунав.


Римската флота се разделяла на главна на и провинциална.
Главните ескадри контролирали Средиземно море и се намирали в италийските пристанища Остия, Неапол и Равена /тези бази били основани от Август през 27 г. пр. н. е./. Стоянките били обслужвани от специално създадени за целта помощни кохорти /Cohors I Classica, Cohors I Aelia Classica, Cohors II Classica/, както и от занаятчии и дърводелци /fabri/, следящи за изправността на съдовете.
Флотите носели съответно имената Classis Misenensis /контролиращ Западното Средиземноморие/, Classis Ravennatis /контролиращ Източното Средиземноморие/. През 330 г. тези флоти били преместени в Константинопол, новата столица на Римската империя, основана от Константин.
Имало и няколко провинциални флотилии, които контролирали отделни региони. Такива били:
Classis Britannica - основана по време на римското нахлуване в Британия през 43 г. и базирана в дн. Дувър, Ричбъро и Па-Де-Кале. Тя контролирала крайбрежието около Британия;
Classis Germanica /контролираща поречието на Рейн и Северно море/, основана през 12 г. пр. н. е. от пълководеца Друз /брат на имп. Тиберий/ и базираща се в Кастра Ветера /Горна Германия/, а по-късно и в Колония Агрипина /Кьолн/;
Classis Pannonica - базирана в Аквинк към 35 г. и контролираща поречието на Дунав от Регина Кастра /дн. Регенсбург/ до Сингидунум /дн. Белград/. Била реорганизирана по времето на управлението на Флавиите и получила името Classis Flavia Pannonica;
Classis Moesica, базирана в Рациария /дн. с. Арчар/, Сексагинта Приста /дн. Русе/ а от II век и в Новиодунум, контролирала долното течение на р. Дунав и северното крайбрежие на Черно Море /където имала база в Херсонес - Крим/;
Classis Pontica била основана към 14 г. пр. н. е., а от 60 г. се базирала в Трапезунд /дн. Трабзон/ и контролирала южните и източните райони на Черно море;
Classis Syriaca - била основана през 63 г. пр. н. е, а от 70 г. се помествала в Селевкия Пирия /в Сирия/. Контролирала Източното Средиземноморие и Егейско море;
Classis Alexandrina - базирала се в Александрия /Египет/ и контролирала източната част на Средиземно море. Била основана от император Октавиан Август през 30 г. пр. н. е;
Classis Mauretania - контролирала западното крайбрежие на Африка и Испания;

Редактирано Март 3, 2020 от Last roman

[monte christo]

Романе, аз съм възхитен Какво ценно морско инфо С удоволствие препрочитам отново

[glishev]

Много хубаво си го скалъпил, наистина

Имаш ли идея откъде да прочета повечко конкретно за Classis Britannica и Classis Germanica?

[Last roman]

Много хубаво си го скалъпил, наистина

Имаш ли идея откъде да прочета повечко конкретно за Classis Britannica и Classis Germanica?

Classis Britannica:

http://www.roman-britain.org/military/classis.htm

http://ads.ahds.ac.uk/catalogue/adsdata/cbaresrep/pdf/018/01804001.pdf

[ISTORIK]

Чудесно! Искаме още!

[glishev]

Чок мерси, Романе.

[Aspandiat]

Бравос, Аеций.

Римското пиво явно добре ти се е отразило.

Едно въпросче с може би повишена трудност. Изброяваш в края на темата отделните римски ескадри и къде са били разположени. Има ли сведения всяка от тях колко морски единици е наброявала? Интересно ми е римляните с какъв флот са контролира морските си акватории.

[Warlord]

Много добре систематизирано

В античните източници има упоменание за квадриреми и квинквиреми, но тук вероятно става дума не за броя на редовете /което би направило корпуса прекалено висок и неустойчив/, а за броя на гребците на едно гребло. Така квинквиремата имала двама гребци на горното, двама гребци на средното и един гребец на долното гребло. Била дълга 52 метра, широка 8 метра, с дълбочина на газене 4 метра. Екипажът бил от 310 гребци, а корабът побирал до 300 морски пехотинци. Командирът на кораба имал ранг на центурион.

Да, със сигурност не става въпрос за броя на редовете, защото в описанията квинкеремите са си с по 3 реда. Но се споменават и че са строени и такива с 6 реда, пак с по двама на гребло, че дори и още по-големи, където на най-долните редове били по 3-ма или 4-ма на гребло.

Иначе при мен са леко по-различни данните - 5 м широчина на палубата, 300 гребци и 120 морски пехотинци, при Триремата - до 190.

[Last roman]

Спандю, за съжаление точни данни не мога да ти дам, тъй като количеството кораби се е меняло на протежение на времето.

[КГ125]

Може да се видят сведения в конкретни моменти, където ги има и така да се установи някаква математика "от/до".

[Last roman]

За такива систематизации си трябва направо отделно изследване да се направи. Ясно ти е, че никой от тук пишещите не разполага с толкова време и ресурси.

[Кухулин]

В римската история едва ли е останало нещо неизследвано, особено на такова общо ниво. Дори уикипедия има хубава статия за флота - Roman navy. Бърз преглед по редовете показва следните количествено упоменати ескадри:

311 г. пр. Хр. 20 триреми

261 г. пр. Хр. 100 квинквиреми и 20 триреми

229 г. пр. Хр. 200 кораба

212 г. пр. Хр. 130 кораба

202 г. пр. Хр. 160 кораба

86 г. пр. Хр. 100 кораба

31 г. пр. Хр. 500 и 400 кораба

12 г. пр. Хр. 1000 кораба

[Last roman]

Поздрави, добре дошъл и благодаря за изнесените приблизителни данни.

[Кухулин]

Поздрав, Римлянино. Сега виждам, че съм пропуснал една флотилия от 130 транспорта по времето на Август.

[Last roman]

Ave, Кухулине, ако ще броим и транспортите, дай да турим онея двете недоразумения в езерото Неми от времето на Калигула.

Прави ми впечатление, че въпреки силната флота, римляните допуснали през 60-те години на 3 век готите да върлуват по море чак до Крит.

[Адраазар]

Вярно е, че названието τριήρης, τετρήρης, πεντήρης , не се определя от броя на нивата на които седят гребците, а от броя гребци в една група по височина. Кораб с един ред/ниво гребла, но с по 3 гребци на гребло е триера/трирема. Така са били първите триери от 8 в пр.н.е. /всъщност се произнася триира/.

По-късно обаче се появяват кораби с 2 и 3 нива, на които гребците седят стъпъловидно един над друг, наредени като музикални ноти, погледнато и надлъжно и напречно. Тогава броят гребци в една група във височина може да е 3 гребци на 2 гребла /пак триира/, 4 гребци на 2 гребла /тетрира, или квадрирема/, 5 гребци на 2 или 3 гребла /пентира, квинквирема/, 6 гребци на 2 или 3 гребла, 7 гребци на 3 гребла, 8 гребци на 3 гребла, 9 гребци на 3 гребла и така стигаме до основния въпрос, който не е бил ясен на John Morrison, известен с това, че построява демонстрационния модел на древногръцка триера Olympias. Въпросът е там, че всъщност той е построил търговски, а не военен кораб. За съжаление, от построените няколко хиляди триреми, квадриреми и прочее, до днес са намерените останките точно на "0.00" такива. Тези кораби не са имали нито особен товар, нито баласт, защото без друго са били достатъчно устойчиви на клатене благодарение многото си гребла, а дървен кораб отива на дъното само ако е натоварен. Така че всичките са отишли за дърва, а чертежи също няма.

Джон Морисън е спазил някаква логика:

Спазил е някаква логика, но не е схванал в какво се състои логиката на военно-морското гребане.

В търговски кораб, гребците са малко, защото са скъпи и не се гони висока скорост. Те са нависоко и са близо до бордовете, за да остане свободна вътрешността и долната част на кораба за товарите. Греблата са сравнително отвесни. Никога не са наредени на нива, защото без друго са малко - гребат си на едно ниво и са достатъчно. Ето как

При военния кораб, гребците са събрани в центъра на кораба, първо за да не ги избият веднага, второ за да има свободно място до бордовете за стрелци, абордажни средства, щитове, амуниции и т.н. При военен кораб да си хванал гребло е смъртоносен риск. Затова краищата на греблата отвътре, на всяко ниво и от всяка страна са хванати с една дълга греда или въжено-гредова конструкция. Сечението на греблото е квадратно, за да не се върти при възвратно-постъпателно движение на гредата. Тази греда е хваната с напречни лостове за също такава греда, от срещуположната страна. Получава се ферма, подобна на легнала стълба, а гребците дърпат /по-точно въртят/ напречните пръти/лостове. На един такъв лост може да се наредят и 8 и 10 гребци, защото е бронзов или железен. Гребците не държат греблата. Как си го представяте иначе, като убият гребец, греблото му де се влачи и бие в останалите ли? А като избият 1/3, какво става? А как почиват - прибират си 6 метровото гребло, блъсвайки съседите по главите или пускат греблото да се влачи по водата, пречейки на останалите да гребат или всички спират за почивка заедно? А как спят? А как изобщо гребат с лост, чието рамо навътре от опорната точка е 2-3 пъти по-късо от рамото, което стърчи навън - дори за повдигане е трудно, камо ли да се гребе във вода, особено от седналите на високите нива чийто гребла са най-дългите - т.нар. θρανίταις.

Истината е, че древните военни кораби са машини проектирани от математици, греблата са висяли на кантар - колкото тежи изнесеното навън, толкова тежи и отвътре. Радиусите на въртене на вътрешните краища са били не повече от 1/2 кубит /около 22 см/, а външните краища се въртят с такъв радиус че да не пресичат конуса на въртене на другото гребло и същевременно да се потапят минимално и корабът да "лети". Въпросните надлъжни греди са играели роля и на контратежест. Краищата им са били хванати в колело на кърмата и на носа, така че да извършват точно определено кръгообразно движение. Имало е баланс и настройка, имало е специални смазочници, които са смазвали връзките. Всяка греда е хващала по 20-30 и повече гребла от всеки ред. Ако сам човек седне върху централната ферма, образувана от 2 срещулежащи греди и свързващите ги напречни лостове, за секунди фермовата конструкция потъва плавно и веслата и от двете страни се вдигат нагоре. Дори сам човек може да я повдигне, хващайки който и да е от напречните лостове и греблата бавно се потапят. Когато на всеки напречен лост се хванат по 5,6 и т.н. гребци, очевидно се получава изключителна тяга, а гребците нищо не дърпат и натискат, а се люлеят използвайки тежестта на собственото си тяло, описвайки кръгобразно движение с лоста. Ако се счупи гребло то остава заклинено в гредата и не разбива ничия глава или гръбнак. Пак се седи на нива, но вече може да има кораб дори с 4 и 5 нива гребла и само 2 - 3 нива гребци. Просто гредите на съседните нива са съединени и отпадат част от напречените лостове.

Някой ще каже, че така не може да се завива, защото няма как греблата от едната страна да са потопени, а от другата да са вдигнати. Първо - има начин, но само в бойно положение и второ - не си е струвало, именно затова на всички изображения на кораби виждаме кърмови весла - да завиват с тях. За какво са им кърмови весла, ако завиваха с едностранно гребане като канутата. Ако всеки държеше гребло, щяха да завиват и без кърмови гребла, достатъчно беше едната страна да не гребе. Да, ама не са държали гребла. Държали са ги в търговските кораби и в най-древните гребни схеми. Дотам. А картинката горе - напречен разрез не отговаря на действителността. Преди всичко, да събереш всички лопати на греблата в една и съща диря, както е нарисувано е крайно неефективно. Колкото по-далеч от кораба се гребе, толкова по-бързо върви, за което обаче трябва греблото да е "на кантар" защото иначе, не може да се помръдне и гребците биха се споминали от жажда и изтощение. Съвсем не са били за пренебрегване древните.

Редактирано Юли 22, 2011 от Адраазар

[Last roman]

Браво, много убедително и точно пояснение. И все пак военни римски кораби има открити.

военните либурни край Рейн /по чиито останки имаме реконструкция/:

http://graymonk.mu.nu/archives/2007/01/roman_navy_on_t.html

Други прословути кораби, използвани за развлечение са тези от ез. Неми:

http://www.abc.se/~pa/mar/nemships.htm

Редактирано Октомври 15, 2012 от Last roman

[Aspandiat]

Флотите през Първата пуническа война.

http://rbedrosian.co..._1907_Punic.pdf

[Hanibaal]

Аз също да се възхитя на поста на Last Roman.

Не хваля а констатирам, но е великолепно ниво.

То и няма вече кво толко да се каже. Освен покрай важното уточнение на Роман, че римските гребци са свободни хора аз да добавя (ако той е пропуснал, не видях да е написал), че това е едно от важните предимства за римския флот в Пуническите войни редом с гарвана. Картагенските гребци са роби и понякога робите стигат до 3/4 от личния състав. което и изиграва на картагенците лоша шега. Казват, че подобен бил случая с битката при Лепанто, когато пак робите-гребци прецакали отоманските галери. Аз обаче съм скептичен - галерния флот тогава е основно италиански, а там мисля освен роби са бухали на греблата и престъпници, както си и остава обчиай. Те едв али са били по-мотивирани. Същия галерен флот после прави такива издънки в състава на Великата армада, че направо ми е жал. Не е проблема само в Атлантика.

Смешното е, че картагенците не си вадят поука от една друга война - със Сиракуза (311-306 г. пр.н.е.), когато от практически нокаут (обсаден в Сиракуза и разбит веднъж по море), местният тиранин Агатокъл успява да изкара в морето флот и да се стовари в Африка, а картагенците не успяват да го догонят или да му попречат. Възможно заради същите роби на греблата. Нямам инфо, но май екипажа на сиракузкия флот е бил само от свободни. Иначе после като си изгарят корабите кво са щели да правят робите? Щяха да са само баласт.

В резултат имаме исторически виц: двете воюващи страни взаимно си обсаждат столиците... :)

И накрая пат.

[Last roman]

Триремата - разрушителят в древното Средиземноморие:

[glishev]

Процедурно по офф-топика за Лепанто: венецианските гребци често са венециански граждани със своя гилдия. Тоест поне някаква част от тях са професионални гребци (като тези от Рим). Испанските гребци пък често са приковани, но не като роби, а главно като престъпници, излежаващи определен срок присъда на галерите.

В османския флот пък наистина гребат доста роби от всякакъв произход, така че има нещо вярно в това за мотивацията.

[monte christo]

Пропуснал съм развитието на тази тема. Специални благодарности и на Адраазар за поста и разясненията му от преди повече от година време.

Благодарности също на Кухулин и Спандян за броят на античния римски флот. Това нагледно ни показва какви са били ресурсите на римската държава в по-късно време; примерно VII-VIII в., когато територията на държавата заема едва към 15-16% от това, което е владяла някога.

Какво излиза? Щом при античните римляни не намираме хиляди бойни кораби, то какво остава за средновековните римляни, коитo чак по времето на Василий II успяват да властват върху близо 22-25% от старите (някогашни, антични) територии на държавата. Явно в средновековните текстове почти винаги е използвана хипербола.

Редактирано Октомври 22, 2012 от monte christo

[КГ125]

Но защо? Не е нормално това - не всички текстове са апологетични, някои биха били обратното. Някои хронисти би следвало да преувеличават, други - да смаляват...

[DendroaspisP]

... Това нагледно ни показва какви са били ресурсите на римската държава в по-късно време; примерно VII-VIII в., когато територията на държавата заема едва към 15-16% от това, което е владяла някога...

Графе,

пак правиш погрешни сметки, защото смяташ формално по линеен мащаб.

Колко е територията на Атина в 480 пр. Хр.? Само че, Атина морска държава ли е? И въпреки тази малка територия колко кораба вади? Някъде около 180 в битката за Саламин поне според различните автори. И колко съществено те се различаваш от римските кораби няколко века по-късно като себестойност за изграждане, дизайн, други качества и други особености, които имат отношение към себестойността и времето за изграждане?

По твоите сметки, без да отчиташ другите особености, сигурно ще излязат (примерно) 20 кораба по линеен мащаб. Ама не са толкова, а много повече.

[monte christo]

Драги ми Дендро,

въпреки всичко сметките по "линеен мащаб" не са за подценяване. Ето, наш Кухулин е дал сводка за 1 000 кораба по времето на Октавиан Август. Дали те са обща бройка за военният флот - не знам. При всички положения, обаче са били от различен клас тези корита.

А какво да кажем за сводката на Теофановия продължител, указваща ни началото на Критската операция от 960 г., в която участие взели "2 000 огненосни кораба, 1 000 дромона и 307 транспорта, натоварени с продоволствия и войнско снаряжение".

Ако вярваме на Теофановия продължител, пък и на Симеон Метафраст, то ще се наложи да правим сухи сметки. Само на корабите клас "дромон" (които, както разбрахме са 1 000) ще се наложи да бъдат качени 290-300 000 души (да, няма грешка - около триста хиляди души). Ами "огненосните" 2 000 броя (евентуално хеландии)? На тях трябва да качим над 216 000 души (да, няма грешка - над двеста и шестнадесет хиляди души). Смяташ ли, че ромеите са помъкнали над 500 000 души (над половин милион души) по корабите?!?

Е? Как би коментирал? Формално, ей така - по "линеен мащаб"

Редактирано Октомври 22, 2012 от monte christo