Значение на думата “църква”

[Й. Табов]

Лаишки въпрос: обичайно ли е средновековните ръкописи да съдържат датата на тяхното написване? Защото съм с впечатление, че това е крайно рядко, доколкото зная за никой от българските ръкописи не е сигурно точно кога е написан. И за други конкретни обстоятелства също не се знае, например за мястото на написването, което е много важно.

На точно определено място ли се пише датата - например в края? Липсва ли тази част на старобългарските ръкописи, където може да се предполага, че е имало дата, а може би и име на писар?

Вероятно на Мецгер му е направило впечатление че никъде няма дати, защото го е отбелязал специално.

Дали датата е нещо обичайно? Стана ми много любопитно и прегледах първия том на "Бележки на бълг. книжовници ..." (НБКМ, 2003 г.) с приписки в бълг. ръкописи. От общо 153 приписки в този том, в 47 има година; в още няколко - само ден и месец. Във втория са повече - и приписките, и датите.

Според мен липсата на дата някъде улеснява "състаряването на ръкописа", което за съжаление е много разпространена практика при славянските (а вероятно и при гръцките) пергаментни ръкописи (за хартиените "пречат" водните знаци).

[каскадьора]

Разбрах само, че повечето ръкописи нямат дати, но не и дали са имали

С махането на датата "състаряването" не може да е много голямо. Не и с няколко века.

[Й. Табов]

С махането на датата "състаряването" не може да е много голямо. Не и с няколко века.

За българските пергаментови, а и за славянските пергаментови въобще, то е (средно) доста голямо (2-3 века); дължи се на неправилен принцип, възприет отдавна и фиксиран в началото на ХХ в. в учебниците по палеография. Вижте доклада

Jordan Tabov, Svilena Hristova and Milena Dobreva. A Novel Comparative Study of the Dating of Bulgarian Parchment Manuscripts

http://www.isast.org/proceedingsQQML2009/PAPERS_PDF/Tabov_Hristova_Dobreva-Comparative_Study_Dating_Bulgarian_Manuscripts_PAPER-QQML2009.pdf

[Perkūnas]

Това пък е най-добре документирано. Делото на Кирил и Методий е описано достатъчно добре. Преди това можем само да гадаем. До въвеждането на славянските книги е много вероятно например славяните около Преслав да не са чували думата Пост, тези в Чехия - Църква и Кръст, а славяните в Полша и около Киев нищо от тези термини.

Тук не става дума само за сталинизъм. Църква принадлежи към едно специфично склонение във всички славянски езици. Освен ако не допуснем, че отделните славянски езици са се обособили едва след въвеждането на славянските книги. което е в противоречие на самите текстове, които показват фонетични особености на българския език.

между другото понятието "пост" няма нищо общо с разпространението на християнството или някаква богослужебна литература, тъй като дори в монголски има собствено понятие за "пост". а понятието "рай" откъде ли се е пръкнало - откъм Полша или откъм Преслав? много интересен въпрос...

Редактирано Март 12, 2012 от Perkūnas

[Atom]

Тук не става дума само за сталинизъм. Църква принадлежи към едно специфично склонение във всички славянски езици. Освен ако не допуснем, че отделните славянски езици са се обособили едва след въвеждането на славянските книги. което е в противоречие на самите текстове, които показват фонетични особености на българския език.

За се разпространи църква преди християнизацията е необходимо:

1. Да е престанала да действа първа палатализация.

2. Да не се е появила още германската chirihha

3. Заемането да стане след стартирането на втора палатализация.

4. Да има достатъчно време и исторически предпоставки думата да се разпространи във всички диалекти.

Няма исторически контекст в който това би могло да се получи. Съставителите на ЭССЯ много добре знаят това и затова предлагат решението: "К преминава в Ц още в думата източник".

между другото понятието "пост" няма нищо общо с разпространението на християнството или някаква богослужебна литература, тъй като дори в монголски има собствено понятие за "пост".

Понятието няма нищо общо, но думата "пост" най-вероятно се разпространява едва след християнизацията. Една от най-характерните думи за преславската школа е Алъчьба (вместо пост).

[Perkūnas]

За се разпространи църква преди християнизацията е необходимо:

1. Да е престанала да действа първа палатализация.

2. Да не се е появила още германската chirihha

3. Заемането да стане след стартирането на втора палатализация.

4. Да има достатъчно време и исторически предпоставки думата да се разпространи във всички диалекти.

Няма исторически контекст в който това би могло да се получи. Съставителите на ЭССЯ много добре знаят това и затова предлагат решението: "К преминава в Ц още в думата източник".

Понятието няма нищо общо, но думата "пост" най-вероятно се разпространява едва след християнизацията. Една от най-характерните думи за преславската школа е Алъчьба (вместо пост).

1. Славистите са единодушни, че първата палатлизация на начално к, г е престанала да действа много преди в славянските езици да започнат да навлизат латински или германски думи. Т.е. най-малко преди новата ера, когато християнство все още не съществува.

2. Общогерманска форма chirihha няма, това е специфична немска форма след втория лаутвершийбунг (минимум след 8-9 век). За сравнение в холандски и до днес имаме kerk. Немският лаутфершийбунг няма нищо общо с християнизацията.

3. Втората палатализация действа по всяка вероятност по време на и след разселването на славяните (между 7-9 век грубо казано), понеже в някои диалекти тя не се състои. Но заемането на църква се състои преди старирането на 2-ра пал., и затова се наблюдава к -> ц. Втората палатализация няма нищо общо с християнизацията.

4. Между 5 и 9 век има 400 години през които тази дума има шанс да се разпространи. със значение "християнски храм". понеже се употребява от техните съседи. и гръцката дума ἐκκλησία се е разпространила при съседите араби и перси, без мнозинството от тези изобщо да се покръства.

5. Славяните около преслав вероятно са знаели думата пост, понеже алъчьба е директен превод на гръцкото νηστεία, от νῆστις "гладуване". Малко освежаване на преводния текст със синоними... а една от особеностите на Кирило-Методиевия превод е почти сляпото придържане към гръцкия оригинал.

Редактирано Март 13, 2012 от Perkūnas

[Atom]

4. Между 5 и 9 век има 400 години през които тази дума има шанс да се разпространи. със значение "християнски храм". понеже се употребява от техните съседи. и гръцката дума ἐκκλησία се е разпространила при съседите араби и перси, без мнозинството от тези изобщо да се покръства.

Там е работата, че няма данни тя да се е използвала за "християнски храм" преди християнизацията. Всички топоними, независимо къде се намират (Чехия, Полша, Гърция и т.н.) произлизат от късни форми (след християнизацията). Това е мнение на Брюкнер и на Фасмер. В Чехия и Полша думата за християнски храм е Костел, в Унгария няма и следа от Църква. Разбра се, че в Новгород думата липсва. По същата причина (която изтъкна Тамарин) можем да допуснем, че е била непозната и в Киев

Не виждам на какво основание може да се приеме, че думата е разпространена преди християнизацията.

[Atom]

Ето какво мислят поляците по въпроса за църква (за тях Брюкнер е напълно актуален):

Cerkiew .....Konstanty i Metody zatrzymali, jak całą słowieńską terminologję chrześcijańską niemiecką, tak i to, a przez nich rozeszło się po całej Słowiańszczyźnie

Ето и чехите:

Církev ..... do češtiny přes staroslověnské crky

Не е грешка. В статията за старославянския е писано за религиозната терминология, а за олтар и пост е изрично записано, че се заемат едва в старославянския.

При руснаците имаме ЭССЯ, а Трубачов (в картинката) също свързва църква и християнизация.

ОК, може би всички правят една и съща грешка, но кой тогава и къде е писал (освен в учебници преписани от 50-те), че религиозните термини са общославянски от езически времена?

[Perkūnas]

Там е работата, че няма данни тя да се е използвала за "християнски храм" преди християнизацията. Всички топоними, независимо къде се намират (Чехия, Полша, Гърция и т.н.) произлизат от късни форми (след християнизацията). Това е мнение на Брюкнер и на Фасмер. В Чехия и Полша думата за християнски храм е Костел, в Унгария няма и следа от Църква. Разбра се, че в Новгород думата липсва. По същата причина (която изтъкна Тамарин) можем да допуснем, че е била непозната и в Киев

Не виждам на какво основание може да се приеме, че думата е разпространена преди християнизацията.

Е какви данни има за славянските езици или за топонимията в Чехия изобщо преди евангелските преводи или покръстването, та да правим съпоставка? В литовски за "църква" се използва думата bažnyčia, която е заета от полското bóżnica, а не от kościół. Въпреки че литовската църковна система е като ксерокопие на полската...

Църква принадлежи към склонитбен тип (u-основи, женски род), cьrky като kry "кръв", zьly "зълва", loky "локва", който изобщо не е продуктивен в старобългарски, а е заменен във всички славянски езици с друг склонитбен тип (а/я-основи). Това е отбелязано и в полския речник. Не виждам как Кирил и Методий биха накарали неуките люде да ползват склонение, което не е продуктивно в народната реч???? И защо в старобългарски и в останалите езици нямаме просто църка по а-основи?

Освен ако не допуснем, че славянските езици са се обособили едва след делото на Кирил и Методий, което обаче противоречи на фонетичните особености на превода, които са български...

Редактирано Март 13, 2012 от Perkūnas

[Atom]

Църква принадлежи към склонитбен тип (u-основи, женски род), cьrky като kry "кръв", zьly "зълва", loky "локва", който изобщо не е продуктивен в старобългарски, а е заменен във всички славянски езици с друг склонитбен тип (а/я-основи). Това е отбелязано и в полския речник. Не виждам как Кирил и Методий биха накарали неуките люде да ползват склонение, което не е продуктивно в народната реч???? И защо в старобългарски и в останалите езици нямаме просто църка по а-основи?

Мисля, че Тамарин е обяснил достатъчно добре въпроса с u-основата през 9 век (първа страница на дискусията).

Ще го цитирам:

... ЦРЬКЪI в именителен падеж единствено число, като в останалите случаи основата на думата става ЦРЬКЪВ-".

Така е взета от някой диалект и така се разпространява от К и М.

Чехите си познават най-добре историческото развитие на езика и ако са решили, че тази дума е от старославянски произход сигурно имат основание. От друга страна, неуките люде надали са използвали думата. Cirkev (църква-организация) е достатъчно абстрактно понятие за да се използва от някой случаен. Това е една типична "книжна дума", което може би е спомогнало да се запази консерватизма на склонението. Някои особености като формата cierkev и cěrekvе (gen), може би също им подсказват чужд (старославянски) произход.

[Galahad]

Гледам, че рано изоставихте идеята, че освен църква у нас има и черква. В основата и на двете е "черен", което пък се свързва с облеклото на духовенството. В един от най-старите кирилски надписи имаме: "Георги-чернец и синкел на българите". Имаме също Черноризец Храбър и Черноризец Докс.

В летописната бележка на Саватий за преписването на Завета на св. Иван Рилски се говори за планината, "която сега се назовава Църней". Сиреч имаме две думи за черно/цръно и две за черква/църква. Вярно е, че едното има паралел с чърч, чиеса, киркхе, а второто с церков. Но пък там, където се ползват тези думи няма алтернативния вариант, а у нас са и двата.

Разбира се, обяснението на думата, която е разпространена с цирк (circus (чаще circulus, см.), i m 1) кръг: 2) цирк, c. Maximus L, C, Su etc. Галемият цирк) е генетически обосновано. В ранния етап черквите се изграждат на местата, където са били убивани мъченици, а цирковете били сред основните места за такива екзекуции. От тази практика остава спазваната и досега в православният свят традиция в св. престол да се вграждат мощи на светци.

Как обаче се връзват двете неща. Напълно е възможно при заемането на чуждица за нуждите на христ. практика у нас да и е било придаден собствен смисъл. Напр. на известният сигнал за бедствие SOS му е вкарана и славянска разшифровка: Спасете от смъртта, което обаче няма нищо общо с основната идея, сигнала да е от редуващи се тройки точки и тирета ... - - - ... Та както се вижда такива неща се случват дори и в нашето модерно време.

[Perkūnas]

Работата е там, че черква изобщо не се среща в стари паметници и е сравнително късна форма. Формата църн пък е възникнала под влиянието на сръбския език.

Atom:

Тамарин е обяснил същото, което казвам и аз - склонение по u-основи, женски род. Т.е. по всичко - фонетика, склонение - формата си е от праславянската епоха, когато езици като български, чешки, руски или полски все още няма. какви диалекти е имало тогава - не знаем. В кой диалект от предславянската епоха е влязла - не знаем със сигурност, но вероятно такъв, който е говорен от славяногласни християни. Всеки език има свободата да променя значнието на лексиката си все пак.

Така че няма как думата църква да е въведена от Кирил и Методий.

Редактирано Март 15, 2012 от Perkūnas

[Perkūnas]

Между другото, църква се среща и в Брижинските листи, най-стария писмен славянски паметник на латиница, който вероятно е дори по-стар от намерените до момента глаголически ръкописи.

Редактирано Март 15, 2012 от Perkūnas

[Atom]

Работата е там, че черква изобщо не се среща в стари паметници и е сравнително късна форма. Формата църн пък е възникнала под влиянието на сръбския език.

Atom:

Тамарин е обяснил същото, което казвам и аз - склонение по u-основи, женски род. Т.е. по всичко - фонетика, склонение - формата си е от праславянската епоха, когато езици като български, чешки, руски или полски все още няма. какви диалекти е имало тогава - не знаем. В кой диалект от предславянската епоха е влязла - не знаем със сигурност, но вероятно такъв, който е говорен от славяногласни християни. Всеки език има свободата да променя значнието на лексиката си все пак.

Така че няма как думата църква да е въведена от Кирил и Методий.

Естествено, че е влязла в някой диалект в праславянската епоха. Това никой не го отрича. Най-вероятно всички тези думи са били в един или няколко диалекта на панонски славяни християни и до там. Кирил и Методий ги възприемат, а със славянските мисионери става и разпространението им. Всичко останало граничи с фантастиката. Как си го представяш по друг начин?

Редактирано Март 15, 2012 от Atom

[Galahad]

България до Борис не е била християнска, но това съвсем не означава, че на нейна територия не попадат черкви и християни, които да ходят в тях. Както примерно днес не е необходимо да ходим на джамия, за да знаем тази дума или примерно минаре. Тъй че при моравците и русите може и да се е появила на някакъв по-късен етап, но българите и славяните са заварили идвайки на Балканите черкви и християни.

Струва ми се, че свързването с Кирил и Методий може да е само една от многото хипотези. У нас примерно имаме строеж на черкви по време на папските мисионери, което ще рече, че терминът може да е зает и от Рим.

За черква имаме записи от по-късно време, но пък точно в това по-късно време книжовният черковно-славянски език се измества от говоримия простонароден език. А това е подробност, която съвсем не е за пренебрегване.

[RIZAR]

Прав си Галахад, те най-догматичните болшевики, като Артамонов си признаха , че преди конфесирането през 865г. е имало християни в България, та ми е непонятно, как най-нахаканите лингвисти в България не могат да отчетат този факт ???

[Atom]

Формата църн пък е възникнала под влиянието на сръбския език.

Това е доста съмнително обобщение. В югоизточните говори ( сега само в периферията на страната - Любимец, Свиленград, Малко Търново и др.), има доста Ц-та:

Черен - Църън, Црън

Черница - Църница

Червен - Цървен

Червей - Цръв и т.н.

И там ли е под влиянието на сръбския език?

Редактирано Март 16, 2012 от Atom

[nik1]

Това е доста съмнително обобщение. В югоизточните говори ( сега само в периферията на страната - Любимец, Свиленград, Малко Търново и др.), има доста Ц-та:

Черен - Църън, Црън

Черница - Църница

Червен - Цървен

Червей - Цръв и т.н.

И там ли е под влиянието на сръбския език?

Интересно е че в югоизточните диалекти/говори се среща "ц"

http://www.vmro.net/giliev/sls/sls_4b.html

цръв - червей (торен или дървесен)

црън, цЪрна- черен, черна

црево" вм. "черво"

"цръква" вм."черква".

В странджансиките говори тези думи също се изполват

Замислям се тези две думи:

цирИкам (чирикам?)- карам се, викам, пищя

цирей (чир, чирка?)- подутина, възпаление на кожна точрбичка

Редактирано Март 16, 2012 от nik1

[Atom]

цирИкам (чирикам?)- карам се, викам, пищя

Срещал съм подобна хипотеза. Според нея Църква е калка на Еклисия, а думата произлиза от Цирикам (викам). В речника на Фасмер е дадена формата Чирикать, но както се вижда от статията формите с "Ц" преобладават пред тези с "Ч"

Етимология на Eκκλησία: εκ-καλώ (викам, повиквам)-> έκκλητ-ος (повикан) -> Eκκλησία (събрание на повиканите)

[Atom]

Тамарин е обяснил същото, което казвам и аз - склонение по u-основи, женски род. Т.е. по всичко - фонетика, склонение - формата си е от праславянската епоха, когато езици като български, чешки, руски или полски все още няма.

.....

Така че няма как думата църква да е въведена от Кирил и Методий.

Perkūnas,

Това, че формата е праславянска нищо не означава. Думата е заета в праславянския период, каква друга форма да има. Виж дефиницията на Трубачов за праславянски - означава единствено древен произход, но не и че е била обща за всички славяни. Той причислява към праславянския фонд дори древни думи които присъстват само в един или няколко диалекта на един единствен език.

Зададох ти въпрос за Велик ден/нощ. Древен произход - няма спор. Следва ли от това, че славяните са имали подобен израз за пасха или за друг какъвто и да е празник от езически времена?

Славяните определено не са работили 365 дни в годината и са имали неработни (т.н. "дъждовни") дни - недели. Могли са са и да броят до 5 (толкова са имената на номерираните дни от седмицата). От това трябва ли да направим заключение, че имената на дните от седмицата са фиксирани още от 5 или 6 век? Карл Велики издава специални декрети за почитането на неделния ден, налага изрични забрани и наказания, само и само да накара селяните в империята да не работят в неделя. Излиза, че славяните от много по-рано (два-три века) са били по-големи християни от германците по времето на Карл.

В българския език има маса думи, които са навлезли в модерните времена, като хирург (хирурзи), геолог (геолози) и др. Дори и днес повечето хора не знаят кое е правилно куплунги или куплунзи, паркинги или паркинзи. Дай защото палатализациите са приключили преди 1000 години да пренапишем историята и да обявим, че Симеон е имал паркинг пред двореца, а в Преслав са работили хирурзи и геолози.

[RIZAR]

Perkūnas,

Това, че формата е праславянска нищо не означава. Думата е заета в праславянския период, каква друга форма да има. Виж дефиницията на Трубачов за праславянски - означава единствено древен произход, но не и че е била обща за всички славяни. Той причислява към праславянския фонд дори древни думи които присъстват само в един или няколко диалекта на един единствен език.

Зададох ти въпрос за Велик ден/нощ. Древен произход - няма спор. Следва ли от това, че славяните са имали подобен израз за пасха или за друг какъвто и да е празник от езически времена?

Славяните определено не са работили 365 дни в годината и са имали неработни (т.н. "дъждовни") дни - недели. Могли са са и да броят до 5 (толкова са имената на номерираните дни от седмицата). От това трябва ли да направим заключение, че имената на дните от седмицата са фиксирани още от 5 или 6 век? Карл Велики издава специални декрети за почитането на неделния ден, налага изрични забрани и наказания, само и само да накара селяните в империята да не работят в неделя. Излиза, че славяните от много по-рано (два-три века) са били по-големи християни от германците по времето на Карл.

В българския език има маса думи, които са навлезли в модерните времена, като хирург (хирурзи), геолог (геолози) и др. Дори и днес повечето хора не знаят кое е правилно куплунги или куплунзи, паркинги или паркинзи. Дай защото палатализациите са приключили преди 1000 години да пренапишем историята и да обявим, че Симеон е имал паркинг пред двореца, а в Преслав са работили хирурзи и геолози.

Хахахаха , куплунзи , последното ми хареса, Атом !!!

Те изтрещелите лингвисти се правят, че не знаят, че дори думи, например , като "единосъщен" и "природа" са липсвали в "чърковнословенския" ..... Схоластици още живеят в 19-ти век...

[Христо Тамарин]

Уважаеми г-н Табов,

Обаче нещата може да са били по-сложни.

Ако нещата могат просто да се обяснят, от какъв зор да ги усложняваме?

Идеята, че всички славяни са говорили на един и същ "стандартен" език, зафиксиран в "първите преводи" (без диалекти и пр.) е неприемлива.

Никой не поддържа такава идея.

Обикновено всеки език съществува като набор от диалекти.

Границата между език и диалект обаче я поставя политиката, а не лингвистиката. (Езикът е диалект с армия и полиция.)

Можете да прочетете например тук.

Както и да е, загърбвайки споровете кое е език и кое - диалект, може да се счита, че до 10-ти век включително съществува общ славянски език, който, като всеки говорим език, предтавлява, разбира се, набор от диалекти.

Даже за най-старите ръкописи се използва думата "редакция" - българска, сръбска и т.н.

Да, разбира се. Но това са редакции все на старо-българският (старо-славянският) език, основан на нашенски славянски диалекти. Църковно-славянският език представлява руска редакция на старо-българският (старо-славянският) език и той сега се използва в нашите църкви.

В Супрасълския сборник си има чат-пат членуване, безпадежие и други "родни" елементи.

"Балканизацията на нашият балкано-славянски (български) език започва още през 10-ти век, при цар Петър.

За палатализации да не говорим. Те се отнасят (може би) само за други народи, за които нашето произношение е било трудно.

Тук вероятно не разбирате за какво става дума.

В кои наши диалекти казват "църква" ("црква"), в кои "черква", в кои "черкова"?

Уважаемият съфорумник Perkūnas вече Ви е отговорил. Става дума за влияние откъм сръбски език, в резултат на което се размива разликата между Ч и Ц в думи като ЧЕРЕН, ЧЕРВЕН, ЦЪРКВА.

[RIZAR]

Става дума за влияние откъм сръбски език, в резултат на което се размива разликата между Ч и Ц в думи като ЧЕРЕН, ЧЕРВЕН, ЦЪРКВА

Тамарин , вие бъзикате ли се ???

Сръбски влияния !!!

Сърбия, като държава и църква не съществува до XIII в. Какви сръбски влияния /???

Та до 16 век. на сърбите книжовниците са българи.

[Христо Тамарин]

Какво сложно има във версията:

1.Църква съществува някъде в подунавието в локален местен диалект

2.Кирил и Методий я вземат от там и вкарват в книжовния език

3.Разпространява се в следствие на християнизацията

В Русия наистина думата ЦЪРКВА е разпространена вследствие на христианизацията.

Но за Нашенско, версията Ви противоречи на известни факти.

Всички солунчани уж били славяногласни. По-общо, имало много славяногласни ромеи - християни (СГРХ). Светите братя Кирил и Методий произлизали от СГРХ. Те от деца са били СГРХ. Не са се учили на славянски език от езичниците в Подунавието. Още по Нашенско те са превели Новият завет (Евангелията). Ако в битността си на СГРХ те са наричали църквите ЕКЛИСИИ (допускайки, че не са знаели думата ЦЪРКВА), то думата ЕКЛИСИЯ щеше да се среща в преводът на Новият завет. А те не се стеснявали да използват гръцки думи дори при наличие на славянски съответствия (АНГЕЛ - вестител, АПОСТОЛ - пратеник). А в преводът на Новият завет думата ЕКЛИСИЯ е преведена навсякъде като ЦЪРКВА.

Подобна ще да е била и съдбата на думата КРЪСТ. Тя е заемка от думата ХРИСТОС, но не пряко от гръцки, а от някой германски (по-верятно) или романски (по-малко вероятно) диалект. И то славяногласни езичници са я заели тази дума, понеже са изменили значението й на СТАУРОС - християни не биха направили така. И тъй, думата КРЪСТ я имало в говорът на СРХ със значението СТАУРОС и като такава тази дума се среща в евангелските преводи.

За глаголът от същият корен КРЪЩАВАМ може да се каже същото, както за КРЪСТ и за ЦЪРКВА.

Двамата братя вкарват маса нови думи, някои буквално измислени и конструирани от тях. Защо църква да е изключение?

Думите ЦЪРКВА, КРЪСТ и КРЪЩАВАМ няма как да са измислени "от тях". За "тях" това са били обикновени славянски думи. Те не са съзнавали етимологията на тези думи (лингвистиката като наука започва да се развива в края на 18-ти век). Но те, Светите Солунски братя, са знаели и са използвали тези думи в битността си на СГР, използвали са и трите тези думи в евагелските преводи.

[Христо Тамарин]

Тамарин , вие бъзикате ли се ???

Сръбски влияния !!!

Сърбия, като държава и църква не съществува до XIII в. Какви сръбски влияния /???

Та до 16 век. на сърбите книжовниците са българи.

Винаги съм твърдял, че формата ЧЕРКВА е нова. За старо-славянският (старо-българският) език формата е ЦЪРКВА. Сръбските влияния, за които стана дума, са от по-ново време.