Поредицата ,, Български хроники " на Стефан Цанев

[Monarh]

В периода 2006 -2009 г. поетът Стефан Цанев издаде 4 тома от поредицата ,,Български хроники " . В тях той разглежда българската история от 2137 г. пр. Хр. до 2007 г. сл. Хр. Както самият той отбелязва , това не е исторически труд , а художествено произведение или поема и не претендира за достоверност . Цанев признава , че за написването на поредицата го е подтикнал историкът Николай Генчев . Какво мислите за тези книги ? Ето някои от неговите тези :

Поглъщането на траките от славяните

Но по-важното за нас е внушителната картина на обсадите, която ни рисува анонимният солунски хронист11:

Целият варварски славянски народ, несравнимо множество от варвари12, цялото обковано в желязо, обкръжаваше града като някакъв смъртоносен венец - едни по суша, други по море с безброй много плавателни съдове, издълбани от едно дърво.

Не се виждаше никакво пространство от земя, което варваринът да не тъпче, а вместо земя, дървета или трева можеше да се видят само главите на противниците, които бяха един до друг, дори и притиснати. Едни приготвяха така наречените костенурки с плетове и кожи и скрити под тях, прилепваха ги до стената и с лостове и секири къртеха нейните основи.

Други возеха към вратите овни, които бяха направени от грамадни дървета и лесно подвижни колела.

Трети приготвяха извънредно големи дървени кули, които надминаваха височината на стената и върху които стояха въоръжени здрави младежи.

Четвърти носеха стълби на колела високи до небето, пети изправяха срещу вратите огненосни оръжия, а също и каменохвъргачки, над петдесет само в източната част на града, които се издигаха до небето, така че надминаваха по височина зъберите на вътрешните стени и хвърляха срещу нас не камъни, а цели планини и хълмове.

Най-после стрелците им със стрелите си наподобяваха зимен сняг, така че никой върху стената не можеше да се подаде без опасност и да види нещо навън...

Накратко казано, това бяха неща, които никой от нашето поколение не е нито чувал, нито видял.

Чакайте, чакайте! Това ли са „грубите люде, които не смееха да се покажат вън от гъстите гори и не знаеха какво е това оръжие"?

Това ли са славяните, въоръжени „с по две малки копия и дървени лъкове"?

Това ли са познатите ни отпреди 20-30 години славяни, които „ризници не навличат, някои пък нямат нито риза, нито горна дреха", а сега „целите са обковани в желязо"?

Откъде „проклетите славяни" са взели тези оръжия, „които никой от нашето поколение не е нито чувал, нито видял" (това го казва гражданин на Римската империя!) - тези огненосни и стенобойни машини, последна дума на тогавашната бойна техника?

И кой ги е научил „да воюват по-добре от ромеите"?

Сигурно на читателя вече е направило впечатление, че твърде често украсявам разказа си с откъси от стари хроники.

Това действително е украшение, защото в тези стари летописи е скрита не само неподправена истина, но там се срещат и самородни поетически бисери.

Ето ви един пример из „Истории" на Теофилакт Симоката13, живял и писал през шестотин и някоя година:

Войската попадна в безводна местност и положението се влоши. След няколко дни ромеите стигнаха довода. Едни от тях коленичиха и гълтаха жадно суста водата, други се навеждаха и гребяха водата с шепи.

Но на отсрещния бряг на реката имаше гъста гора и в нея скрити варвари славяни. Те започнаха да хвърлят стрели и копия по тия, които пиеха вода.

И така изневиделица бяха избити мнозина. Прочее налагаше се да изберат едно от двете: да се откажат да пият вода и да умрат от жажда — или заедно с водата да изпият и смъртта.

В предишния разказ стана дума, че когато Аспарух през 680 година прекрачва Дунава и навлиза в Тракия - от траките като че ли няма и помен. Няма никакъв документ за съприкосновение на българите с тях - нито вражда, нито приятелство, нищо.

Това за българите може би е вярно. Но едва ли е вярно за славяните. Има едно нежно доказателство, че те са общували с траките.

Като дошли на Балканския полуостров, славяните заварили реките и градовете с по две имена - едното им било дадено преди векове от траките, другото - по-късно от гърците или от римляните:

Пулпудева-Филипополис, Марис-Хеброс, Данувиус-Иструс, Берое-Августа Траяна, Мармара-Пропонтида и т.н.

В повечето случаи славяните не възприели римските и гръцки названия, предпочели тракийските, славянизирайки ги: Пулпудева станал Пловдив, Марис станала Марица, Данувиус - Дунав, Берое - Боруй (средновековното име на Стара Загора), Мармара - Мраморно море.

Това свидетелства, че те са общували с траките (иначе откъде ще знаят тези названия?) и което е по-важно: предпочитайки названията на траките пред названията на враговете си - на гърците и римляните (човек трудно приема нещо от враговете си), не означава ли това, че отношенията между славяните и траките са били добри, а може би и приятелски?

Ако това е така, отговорът на въпроса: откъде славяните са взели оръжията, последна дума на тогавашната бойна техника, и кой ги е научил да воюват по-добре от ромеите - не е труден.

Траките, както знаем, са били прочути с военното си изкуство, те са били търсени като наемници по целия тогавашен свят, авангардният ударен отряд на Александър Велики е бил от траки, на тях се възхищава, както видяхме, и Омир в „Илиадата".

За по-добри учители славяните не биха могли и да мечтаят.

Псевдомаврикий в своя „Стратегикон", където дава подробни съвети как да се воюва против славяните (не бива да се пленяват, защото те ще се съпротивляват, а да се избиват всички, които бъдат срещнати, и да се върви по-нататък), не сдържа удивлението си пред загадъчната славянска душа:

Те не държат в робство своите пленници, както правят другите народи, но ги оставят сами да решат дали искат да се върнат у дома си срещу откуп, или да останат сред тях като свободни хора и приятели.

Както виждате: две различни морални Вселени!

А ето какво пише през 1179 година свещеникът от Холщайн мисионерът Хелмолд, който пътувал из славянските земи и знаел езика на славяните:

Прибислав ни помоли да отидем в неговия дом, прие ни там с голямо радушие и устрои разкошен пир - наредената пред нас трапеза бе отрупана с 20 ястия! Тук аз узнах от собствен опит това, което по-рано съм слушал от народната мълва, че няма народ по света, който да се слави с по-голямо гостоприемство от славяните. Всичко, което получават от обработването на земята, от лова и риболова, те изразходват за угощения и считат за най-доблестен оня, който е най-разточителен.

Ако славяните са предлагали на бившите си врагове - на пленниците - да останат да живеят при тях „като свободни хора и приятели" (утешавайки ги по гореописания начин) - какво, мислите, са предлагали те на траките, с които дори не са воювали?

От своя страна, траките най-после срещнали народ, който не иска да ги избива и да ги поробва - като римляните, а им предлага свобода и приятелство.

Мисля, че не е трудно да си представим какво се е случило нататък след някое и друго угощение - тук траките срещнали съвсем сродни души...

Когато два народа се смесят мирно, без бой и омраза - накрая се ражда един нов народ.

Траките в случая обаче не предвидили подлия парадокс: че прегръдката е по-опасна от меча, защото срещу врага си човек се съпротивлява до сетен дъх, а приятелството приспива инстинкта му за самосъхранение. (Това, което ще сполети по-късно и българите.)

том 1 , Книга Първа , глава III ... Редактирано Март 18, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

Ако Симеон беше превзел Константинопол , България щеше стане провинция на Византийската империя , а българите щяха да бъдат асимилирани .

А какво щеше да стане, ако Симеон беше превзел Кон­стантинопол?

България можеше да победи Византия с меч, но Визан­тия имаше едно по-опасно оръжие: културата си.

За разлика от средновековен Рим и целия латински За­пад, където властвала църковната схоластика и светската наука се преследвала като ерес, Византия спокойно насле­дила езическата култура на античността и светските науки се изучавали от началото на V век до турското нашествие във Византия през XIV век, когато избягалите от Константинопол учени и худож­ници „откриват" за Запада античното изкуство и предизвик­ват там Ренесанса.

(През 923 година Константинополският патриарх Ни­колай Мистик пише на Симеон: „Зная, че и ти любозна­телно препрочитваш книгите на древните", значи ги препрочитвал и самият патриарх - а по същото време римска­та църква е считала това за ерес;

Джордано Бруно е изгорен на кладата през 1600 година заради астрономическите му занимания, а 7 века преди това византийският император Лъв VI Философ сам изчислил не само месеца, седмицата и деня, часа и минутата, но така също и колко време ще трае слънчевото затъмнение12 през 893 година!)

Както свидетелства църковното житие на Константин-Кирил Философ, в Магнаурската академия (основана през 425 година) той изучил до съвършенство Омира и геомет­рията, диалектиката и всички философски науки, а освен тях реторика и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства, а кремонският епископ Лиудпранд, когото германският император Ото Велики изпратил с мисия в Константинопол през 968 година, на­учил там с удивление, че българският цар Симеон бил изу­чавал в същата Магнаурска академия реториката на Демостен и силогизмите на Аристотел.

Симеон е бил в плен на византийската култура, най-го­лемият враг на Византия през целия си живот подражавал на тази същата Византия: построил Преслав като един малък Константинопол, Златната църква била като малка „Света София", въвел византийските дворцови церемониали и византийското облекло, черноризците превеждали византий­ските книги - качеше ли се на византийския трон, той щеше да стане византийски император, а България щеше да стане провинция на Византия (което ще направят по-късно Йоан Цимисхий и Василий Българоубиец) - звучи жестоко и парадоксално, но е неизбежно.

Кой седи върху трона, няма значение - има значение тронът. Нали по времето на Симеон върху трона на Визан­тия седи арменецът Роман Лакапин, и Василий I преди него бе арменец (че и патриархът Фотий бе арменец), и Лъв V преди Василий бе арменец, и Никифор Фока след Лакапин е арменец, и Василий II Българоубиец е арменец - арменска­та (тъй наречена Македонска) династия седи на Константинополския трон 2 века (867-1056) - стана ли Византия Ар­менска империя?

Когато се сблъскат две държави, дори победена, победи­тел излиза държавата с по-висока култура - тя поглъща в себе си другата държава, асимилирайки с културата си на­рода й. Поробеният народ се съпротивлява и оцелява, асимилираният изчезва - това е чакало българския народ, ако Симеон бе превзел Константинопол.

Знам, че не звучи патриотично, но трябва да се знае, че съдбите на държавите в голямата история в края на краищата се решават не от оръжията, а от културите - и България щеше да има наистина велика своя съдба, ако Симеон бе продължил Златния век, ако не бе го превърнал в Кървав век.

том 1 , Книга Първа , глава XI Същата теза бяха застъпили някои от колегите във форума ... Редактирано Март 18, 2012 от Петър Петров

[Warlord]

Ето как тоя шушумиг Цанев институционализира въпросното изсмукано от пръстите художествено романче:

Като някой пусне линк към някоя македонистка идиотщина примерно пада голям смях тука. Ама я вижте ние какво си имаме. По националната телевизия!

[Frujin Assen]

Това си е художествена литература, не научна. За първи досег на хората със сериозната история става, колкото да им възбуди любопитството за нещо по сериозно.

[КГ125]

Художествена е, както и това:

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3724711

Добре написана художествена книга, повтаряща в историческия си фон обаче комунистическите постулати от 50-тте години на 20 век за Стамболов, Съединението, панславизма и пр.

Стамболов бил примитивно мразещ Русия, правещ се на въстаник, укриващ се от всеки критичен момент страхливец, син на татарски кръчмар!!!

Ако я чете тая книга (предлагаща интересна, но изсилена картина на руския 19-ти век - за българската история не говорим-фактите са сравнително добре проследени, като изключим кашата с Гаврил Орошаков и целия род, който така и не се разбира български ли е, китайски ли е, но оценките са ужасяващи - точно като от някой русофилски вестник от 1896 г. ), човек трябва после да си отвори на всяка цена "Строителите на съвременна България" и най-добре и другите неща на бай Симеон Радев.

Редактирано Април 14, 2012 от КГ125

[Monarh]

Евреите са спасени от царица Йоана

Все пак, ако всичко в държавата се вършело по негово решение или най-малкото с негово разрешение -какво е принудило в края на краищата цар Борис да реши да спре депортирането на евреите?

Ровейки се из многото книги, случайно се натъкнах на две-три думи, в които, струва ми се, е скрито разковничето на тайната.

След като Евдокия Филова се оплаква на 19 март 1943 г. в дневника си, че ето вече повече от два месеца и половина Царицата не ме е викала, сигурно има някакви интриги, предполагам, че произхождат от Мариана Станчева, тя е в двореца Persona grata... –

нататък министър-председателшата съобщава нещо твърде важно:

Казаха ми, че Даскалови и други две бивши министерши ходили у Марион [Мариана Станчева] да говорят да предаде на Царицата, че евреите били изпращани за Полша - от новите земи с най-големи жестокости, и че Марион предала веднага на Ц, която плакала много...

Царицата плакала много... Коя е всъщност царица Йоанна?

Като се венчаваше за цар Борис, стана дума, че е дъщеря на италианския крал Виктор-Емануил; сега трябва да прибавим, че майка й, италианската царица Елена, е дъщеря на черногорския крал Никита.

Изследователите71 пишат, че Йоанна била жизнена, напориста, със силен сексуален подтик (виж по-горе изповедта на царя пред Лулчев), независима, със свое мнение, непокорна, склонна към словесна атака;черногорската кръв у нея дава не само емоционален излишък, но и упоритост при всеки спор.

„Няма мир - оплаквал се Борис на Лулчев, - щом дойде тази жена, всичко обръща с главата надолу. Някой ден ще си пръсна черепа, за да оставя трупа си само на нея...”72

След тази характеристика, скъпи читателю, не е трудно да си представим сцената, която се е разиграла още същата вечер, когато царят е влязъл в спалнята на царицата: тя едва ли само е плакала много...

Че царица Йоанна не само е плакала много, а че е действала и с други средства, свидетелства една анекдотична история, разнасяна из София от нейните придворни дами.

Цар Борис имал в двореца „Врана" голям розариум, в който били събрани редки видове рози от целия Изток, всяка роза си имала име, царят обичал сутрин да се разхожда сред тях, да им приказва и да вдишва до замайване аромата на всяка роза...

Една сутрин станал и тръгнал пак към розариума, но там що да види: всички рози били обезглавени, розовите цветове се търкаляли по земята.

Цар Борис изпаднал в хистеричен бяс, втурнал се в спалнята на Йоанна, крещейки:

- Сега какво искаш? Какво са ти направили розите?

Царица Йоанна му отвърнала:

- А на теб какво са ти направили евреите?

Понякога това, което не може цял народ, може го една жена, скъпи читателю. И не е лошо нашите спасени евреи да споменават в молитвите си царица Йоанна...

Том 3 , Книга четвърта , глава XIII