Отиди на
Форум "Наука"

"ГОТОАЛАНСКИТЕ" ЦЪРКВИ НА БЪЛГАРИТЕ


RIZAR

Recommended Posts

  • Потребители

Провинциална балканска църковна архитектура от късноримския и раннновизантийския период IV-VI в. и нейното влияние върху българското строителство от IX -X в.

За влиянието на местни балкански традиции върху старобългарската архитектура в българската историография има изписано много литература.

Опитите да се открие произхода на оригиналните архитектурни решения на т.нар. "Византийска школа" в земите на Средния Изток , Сирия , Армения и Кавказ се оказаха не до толкова успешни. Разбира се, произхода на архитектите Талес и Изидор от Мала Азия е неоспорим . Въпреки това, в самите земи на Кападокия, Фригия, Ликаония, Витиния не успяха да се открият точните прототипи на църквите построени в чест на Второто Лице на Светата Троица- Божията премъдрост – Богочовека Иисус Христос. Именно тези църкви са ключа към разбирането на въпроса.

В началото на XX-ти век, когато именитите западни и руски изкуствоведи (сори за русизма) тръгнаха да разгадаят "мистерията" на византийската школа и по-специално прототипа на Константинополската църква – "Св. София"- най-голямата християнска църква в света, те срещнаха няколко трудности.

Първата беше, че въпреки първоначално (мисля, че всеки разумен човек, вече е наясно с тези остарели постановки) под византийски, всеки се опитваше да вложи смисъл (гръцка, елинска) стилът не беше елински и нямаше как да се открие в земите на цивилизацията, наречена елинска или Магногръцка.

Втората беше, че насоките на двамата най-видни западни учени занимаващи се с проблематиката на въпроса удариха на камък. Оказа се, че търсения прототип на "Св. София", от Вулф - Мийе (водещите специлиасти от Франция и Германия) не можа да бъде открит в църквата "Св. Сергий и Вакх". Единствената прилика между двете църкви се оказа, че се състои в полукръглите и аркадно-стилобатни ниши с каквито бяха изпълнени те.

След тях с въпроса се захвана Стриговски , който тръгна някъде за Кавказ, но там се обърка и нищо не направи.Та, на какъв камък удари той обаче? Просто- Всичките му примери се оказаха доста късни образци от "Св. София", които нямаше как да са нейни "прототипи". Виенската школа обаче не се "остави" и Зелдмайер предположи , че протипите на Света София трябва да се търсят в т.нар храм Минерва Медика, арменската църква Звартноц и църквата край Перущица в българските земи.

Като не отричаме успоредиците на Света София с Минерва Медика , то нека да видим все пак , къде е първото повсеместно разпространение на централните църкви с конхален план. Разпространението им в Рим и Средния изток е голямо – познати са в Сирия, Палестина, Месопотамия, Кавказ и Италия. Видовете варират в зависимост от броя на конхите , различни композиции и др. В земите на Тракия, които се явяват най-южните части на Голяма Скития обаче, те ще се появят още през IV в. и ще добият най-голямо разпространение.

Особено важно място заемат и ротондите, които са генетично свързани с четири-конхалните планове, фактически различаващи от тях единствено по външно описания кръг.

Разбира се метода на куполно строителство е познат на Балканите още от Крито-Микенско време, от Рим и от Персия, но ротондата и конхалните сгради, като църковен архитектурен план пробиват за пръв път в Скития - Тракия.

Още Макробий отбелязва, че храмовете на траките са ротонди :" Научаваме , че в Тракия Слънцето и Либер се смятат за един и същи бог. Него траките наричат Себадий(Сабазий) , както пише Александър и на този бог на хълма Зилмисос е посветен храм във форма на ротонда , чийто покрив посредата е открит." (превод Г. Михайлов) . Преди това, Г. Кацарски е дал българския вариант на латинската ротонда –" един окол­чест храм".

Поради факта, че жреците на скитите траките-беси още от езическо време са строили храмове във вид на ротонди , а също от това, че именно от Сердика и Родопите (Средиземна Дакия) за първи път в Римската империя започват да се строят християнски храмове с такава архитектура, то можем да твърдим , че техния произход води началото от тракийските земи. Точно по това време в земите на Тракия се настаняват готоалански поселения- след 360г. , които приемат християнството и започват усилено да строят църкви.

Неопровержимо доказателство за това са и широко разпространените оригинални решения. Най-вече можем да акцентираме, че повечето от храмовете, които носят името на Света София са изградени с подобен план . Тетраконхални църкви с коридори са църквите Св.София в Одрин (за голямо съжаление от нея вече нищо не е останало, а както знаем падне ли нещо старо на турска земя, моменталически турците си го грабват и строят на същото място джамия) , Охрид и от дн. село Лин (Албания). В Атина по същия особен план е изпълнена и т.нар. църква на Стоата на император Адриан . Накрая трябва да посочим

Червената църква , край Перущица

Централната и най-висока част на църквата е четириконхалната зала – около централен квадрат са разположени на запад, север и юг по една конха (полуцилиндрична ниша, покрита с купол в стената). На изток – в четвъртата конха е разположена олтарна апсида, пред която е оформено предабсидно пространство. Извънредно високите и удължени конхи поддържат полусферичен купол, издигнат върху стълбове с хоризонтално сечение във формата на Г(L). Северната и южната конхи за заобиколени със засводени полукръгли коридори. На запад наосът (централната квадратна зала) завършва с два нартекса и портик пред тях.

Реконструкция на плана на Кръстовидната сграда под голямата базилика в Плиска през нейния втори строителен период (като християнска църква), Както се вижда тази цъкрва следва изцяло формите от строителната мода нa V-VI в. с нейните конхиални и кръстовидни архитектурни решения.

Симеоновата Златна църква повтаря , модела на строежа на ротондата от Йерусалим.

<br style="mso-special-character:line-break"> <br style="mso-special-character:line-break">

Горе Църквата "Св. София" в Константинопол , построена от Юстиниан I , който бил от гето-алански произход, защото готът Теодорих му бил роднина . В същото време елинистите строели "тяхна" църква, която обаче била надмината от Юстиниановата.

Коя е елинистката църква и кои елини са я строили, ще дам жокер в коментари.

Църквата "Св. Богородица Кубелидика"

("Кубелитиса", Panagia Koumbelidiki) в Костур (Kastoria)

Църквата "Св. Йоан Кръстител" в Несебър

Абсолютно същата църква е открита, за съжаление са оцелели само основите й в Созопол. Като си намеря фотосите, ще пусна и нея .

В аланском городище в районе горы Архыз – аланска църква от VIIIв.

Вие преценете – откъде идва строителния похват на кръстокуполните църкви - от мама Греция или от бабка Скития ???

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Пантеонът, храмът на Минерва Медика, Мавзолеят на Галерий и св. София нямат нищо общо с гото-аланската 'архитектура'?. Това са типични римски постройки, изпълнени и проектирани от римляни. Сега остава да ми кажеш, че и куполите в римските терми са по скитски образец. Доста смахната тема.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вие преценете – откъде идва строителния похват на кръстокуполните църкви - от мама Греция или от бабка Скития ???

Да, и апостол Павел и останалата евангелизаторска група хорица, щъкаща из средиземноморския свят между І и V век, все чисти скити са били....crazy_pilot.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За Пантеона в Рим се сетих и аз.

Но явно ще трябва да се примирим с идеята за "гото-аланска" църковна архитектура. Вероятно със седловидни куполи, шатрообразни наоси или юртовидни портици.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Но явно ще трябва да се примирим с идеята за "гото-аланска" църковна архитектура. Вероятно със седловидни куполи, шатрообразни наоси или юртовидни портици.

силно! :punk::w00t:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За Пантеона в Рим се сетих и аз.

Но явно ще трябва да се примирим с идеята за "гото-аланска" църковна архитектура. Вероятно със седловидни куполи, шатрообразни наоси или юртовидни портици.

И Исус Пантократор в образа на алански вожд с изкуствена черепна деформация, яхнал кон, седло, стреме и мятащ стрели от рефлексивен лък към грешниците.smokeing.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пантеонът, храмът на Минерва Медика, Мавзолеят на Галерий и св. София нямат нищо общо с гото-аланската 'архитектура'?. Това са типични римски постройки, изпълнени и проектирани от римляни. Сега остава да ми кажеш, че и куполите в римските терми са по скитски образец. Доста смахната тема.

Разбира се , че нямат нищо общо с готоаланската архитектура. Сякаш пък, римляните са измислили куполното строителство...:crazy_pilot:

Това нова тактика ли е ? Пара - науки .:tooth: Тюркска паранаучна тактика....

А пропо, храмът Минерва медика, съм го споменал. Има си история по него. Но и той не е прототипа на Св. София.

И никъде не съм отричал, че всичко това не е строено в Рим, от римски граждани, такива са били и строителите на Балканите от този период.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И Исус Пантократор в образа на алански вожд с изкуствена черепна деформация, яхнал кон, седло, стреме и мятащ стрели от рефлексивен лък към грешниците.smokeing.gif

Аспандиате, ти поне си по-запознат с Персия и нейната култура . И тя ли е римска ???:bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, и апостол Павел и останалата евангелизаторска група хорица, щъкаща из средиземноморския свят между І и V век, все чисти скити са били....crazy_pilot.gif

Затова ще си говорим друг път. В Галилея има един градец Скитополис се рече. Не грецополис, македонополис или тракополис :biggrin: Скитополис, там където са се установили войните на Сашко.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Рицар, виждам че след хубавата тема за Ришельо /адмирации за което/ пак са ти избили чивиите в автохтонна посока. А че темата си беше поначало за паранауки е повече от ясно, радвам се че и ти си го осъзнал.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Рицар, виждам че след хубавата тема за Ришельо /адмирации за което/ пак са ти избили чивиите в автохтонна посока. А че темата си беше поначало за паранауки е повече от ясно, радвам се че и ти си го осъзнал.

А аз виждам ,че пак са ви избили предразсъдъците по отношение на проблемни теми. Не съм имал в предвид темата да избие в каквато и да е посока.

Виждаш ли, Романе, не съм имал за цел да дразня никого. Но сега , след като и тримата скочихте на нож, на умряло куче, съмнявам се, че и след всички уточнения и разяснения, които мога да внеса, темата ще бъде поставена, там , където трябва да бъде подобаващото й се място. Ако бях написал "провинциална балканска", римско-балканска и т.н. и сега напиша , пак се съмнявам дали ще я върнете.

Темата не е моя авторска, моя милост умрялото куче, само е добавило някои неща. Та, тази теза е издигната за пръв път от Н. Мавродинов, но после по разни причини, той не се връща на нея, но не се и изказвал срещу нея. Напротив някакви другари от СССР са му пилили , че се правел на великобългарист. Разни сърби са го критикували не по тази тема, макар и близка за нея. Защото според разни БОЛШЕВИКИ, ТИТОВИСТИ И АНТИБЪЛГАРИСТИ Е разпространена тезата, че архитектурата в днешните земи на Албания, Македония и отчасти Гърция и Сърбия не е българска , а "македонска". Питам те ти такъв ли си ??? Искаш от мен и аз да се отрека от българския характер на изкуството , строителството , църковната литургика от земите, които са били под българска власт и да го оставя на някакво измислено провинциално византийско изкуство, ако и да е наречено "македонско" , Крито-италийско и так далее ??? Мавродинов отчита местния строителен - провинциално римски балкански похват и в своя голям труд Формиране на българската култура. И до днес българската архелогия и по-точно хората, които се занимават с църковно изкуство и архитектура са разделени на няколко лагера.

Прост преглед можеш да си съставиш, като прочетеш уводните глави от доктората на Т. Чобанов - "Свещените дворци на българските канове". Има си няколко теории ясно дефинирани. И никоя досега не е надделяла. Признато е, че има както сасанидски, така римски , а и провинциални(местни) влияния.

А сега ми отговори, ако обичаш, отговори ми на въпроса, если прекръстим темата на Провинциална балканска църковна архитектура от Римския период IV-VI в. и нейното влияние върху българското строителство от Ix-X , пак ли ще я пратиш при паратнауките ?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Оп, грешка.:head_hurts_kr:

грешка или не, току виж излязло, че за да построи прословутата кръгла зала в своя Domus Aurea, Нерон поканил за проектанти тракийски майстори на куполни гробници;)

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

грешка или не, току виж излязло, че за да построи прословутата кръгла зала в своя Domus Aurea, Нерон поканил за проектанти тракийски майстори на куполни гробници;)

Ами, защо да не наречем един Николаос, "скитският" майстор Кольо Фичето на илирийските императори Константин или Констанций ? :biggrin:

А пропо, това беше тактично отклонение да не ми отговориш на горния въпрос, нали?:bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нямам особени нерви да ти чета подробно постингите хеле пък да ти отговарям на въпросите. Но пък за всички интересуващи се - ето линкче от мен:

http://www.redalyc.org/redalyc/html/369/36908001/36908001_2.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Рицар, че те предразсъдъците са главния играч в проблемните теми.

Що няма проблемни теми във физиката - ми щото всичко е където си му е мястото - нещата са изчислени, проверени и препроверени, там няма място за предразсъдъци.

______

Да вметна само, че линиите успоредни на априлската са много.

Е, много силно си го изказал, то в математиката още има сериозни проблеми, нямало проблеми във физиката, а дето бяхме на секунда теорията на плагиата Айнщайн (казвам го не заради някакъв криворазбран антисемитизъм, а защото действително има друг учен, който е достигнал до изчисления, от които мустакатия учен се е ползвал) да пропадне ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нямам особени нерви да ти чета подробно постингите хеле пък да ти отговарям на въпросите. Но пък за всички интересуващи се - ето линкче от мен:

http://www.redalyc.o...36908001_2.html

Благодаря за студията:good:. Специално за Равена нали се сещаш кой е построил т.н. баптистериум на "арианите"? :bigwink: По този въпрос специално, наскоро излезе един сериозен труд, който се състои ни повече, ни по-малко , но точно 500 стр.

Специално за Константинополската "Св. София", мога категорично да ти потвърдя, че нейния централен кораб не е просто ротонда, а нещо по сложно, но щом съм те отегчил, оставям колегите да четат за баптистериумите в Равена ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Очаквах някакви разяснения за философско-богословски измерения на управлението на цар Симеон, както беше обещал в темата за Дръстър, където между другото чакат осветляване и други загадки като митоторионите (за източници няма да питам).

Сега се оказа компетентен и по въпроса за началата на раннохристиянската архитктура с горната разбъркана каша, в която има и интерени моменти, като споменаването на паметници от различни региони, между някои от които наистина има нещо общо.

Константинополската "Св. София" има точен прототип (най-вероятен).

Редактирано от каскадьора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Очаквах някакви разяснения за философско-богословски измерения на управлението на цар Симеон, както беше обещал в темата за Дръстър, където между другото чакат осветляване и други загадки като митоторионите (за източници няма да питам).

Сега се оказа компетентен и по въпроса за началата на раннохристиянската архитктура с горната разбъркана каша, в която има и интерени моменти, като споменаването на паметници от различни региони, между някои от които наистина има нещо общо.

Константинополската "Св. София" вероятно има точен прототип.

Ето ти темата за митаториона -

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13350&pid=218152&st=0&#entry218152

Най-доброто, което е излязло досега по въпроса за митаторионите е това тук - T. Mathews the Early Churches of Constantinople Architectur and Liturgy, Pensilvania, 1972,p. 108-112.

Хубаво е да се отварят от време на време и книжки, не само да се ходи до Викито ...:biggrin:

Не съм обещавал нищо в темата за Дръстър.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хубаво е да се отварят от време на време и книжки, не само да се ходи до Викито ...:biggrin:

Хубаво е, хубаво е. Само дето книжките не са източници на това, което ни пишеш ;) Май то няма такива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересна тема , но са необходими някои уточнения.

Какво ще да е било виждането на част от готите за куполното строителство е видно от мавзолея на Теодорих в Равена.Изключително приятна сграда с централен(кръгъл) план.Проблемът обаче е в купола , който не е зидан , а от някъде е донесен един , изключително голям къс скала , който в последствие е издялан и оформен на място като купол.

Типичен прототип на Св.София е трудно да намерим(да не говоримза няколко такива в развитие).До нейното строителство основните два типа план за християнския храм са:централен и бизиликален.В резултат на мегаломанията на Юстиниан за първи път се пробва нещо , което някой кратко беше определил като:Да сложиш купола на Пантеона върху базиликата но Максенций.

Реализирането на идеята , между другото довежда до проблеми с поемане на хоризонталните сили в напречна посока , та се налага да се строят допълнително едни стълбища , които да играят ролята на контрафорси.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...