Отиди на
Форум "Наука"
Южняк

Страда ли съвременният български език от лексикална бедност?

Recommended Posts

От известно врме мисля, че правим грешка, като не инкорпорираме чуждици в езика ни. Понякога чета една и съща книга на три различни езика - български, руски и английски; всъщност стотици книги; започвам да придобивам натрапчивото усещане, а всъщност увереност, че българските версии са най-напълноценните от трите - поради лексикална бедност на езика ни; тая лексикална бедност е относителна, но прави езика ни по непълноценен, отколкото би могъл да бъде. Което е беда, особено ако не си даваме с/ка за това. Според мене това е преодолим дефект, обаче не бива да се подценява; и преодоляването му може да се осъществи чрез вноса на чуждици, което, контра на каквото съм си мислил дълго време, в момента намирам за положително явление, от което езикът ни болно се нуждае. Много болно. Губим нюансите на преведените текстове и създаваме текстове с минимални нюанси, които, преведени, оголват семплостта на езика ни и от там семплостта на мисленето. Губим много. Трябва да обогатим българския език; чуждиците не са страшни, напротив, те са приятели. Богатството на един език е сила.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

От известно врме мисля, че правим грешка, като не инкорпорираме чуждици в езика си. Понякога чета една и съща книга на три различни езика - български, руски и английски; всъщност стотици книги; започвам да придобивам натрапчивото усещане, а всъщност увереност, че българските версии са най-непълноценни от трите - поради лексикална бедност на езика ни; тая лексикална бедност е относителна, но прави езика ни по-непълноценен, отколкото би могъл да бъде. Което е беда, особено ако не си даваме сметка за това. Според мене това е преодолим дефект обаче не бива да се подценява; и преодоляването му може да се осъществи чрез вноса на чуждици, което, контра на каквото съм си мислил дълго време, в момента намирам за положително явление, от което езикът ни болно се нуждае. Много болно. Губим нюансите на преведените текстове и създаваме текстове с минимални нюанси, които, преведени, оголват семплостта на езика ни и от там семплостта на мисленето. Губим много. Трябва да обогатим българския език; чуждиците не са страшни, напротив, те са приятели. Богатството на един език е сила.

Но, Южняк, ние всъщност инкорпорираме сума ти чуждици и то башка успешно :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

аз чета на няколко езика и категорично предпочитам да чета в оригинал ...

ако не е възможно да чета в оригинал винаги предпочитам да чета на английски пред български когато става дума за сериозна литература ... попадал съм на страхотни руски преводи на научни книжлета ...

според мен лексикалната бедност на преводачите също е от значение ...

Share this post


Link to post
Share on other sites

аз лично сериозната литература предпочитам да я чета на руски.

Иначе този проблем с усещането за 'непълноценност' май съществува от сума ти време.

Както е казал поетът:

....

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

....

Пък исторически погледнато - даже Цицерон предпочитал да пише речите си първо на гръцки, за да изрази най-пълно чувствата си, пък после превеждал криво-ляво на латински, за пред колегите сенатори /все пак не вървяло да им ломоти на гръцки по време на заседанията/. :bigwink:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всъщност, българският език никак не е беден.

Беден е езикът на преводачите, на журналистите, на писателите, на поетите. На политиците... На много от онези, които пишат и говорят на него.

Малко четене -> бедна мисъл -> беден език.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всъщност, българският език никак не е беден.

Беден е езикът на преводачите, на журналистите, на писателите, на поетите. На политиците... На много от онези, които пишат и говорят на него.

Малко четене -> бедна мисъл -> беден език.

за голяма част от специализираните текстове е беден и за това си има обективна причина ...

т.к. иновациите не се случват в българия, а самите те изискват нова терминология, това изисква приванасяне на много чуждици за да може да се опише иновацията ...

тезата по-горе, че БГ езикът не е беден е на езиковите пуристи и на националистите, професионалистите във всички сфери (финанси, IT, медицина и т.н.) имат точно обратното виждане и то с абсолютно право ...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сборът от нови думи и термини се обозначава с термина "неологизми". Всеки език се обогатява с такива думи.

От друга страна много думи загубват част от своите значения, други разширяват значенията си, трети излизат от употреба, а нови влизат в употреба. Така се развива всеки език. Дори - и циганският.

Да, в момента най-големите технологични, научни и медицински открития не се случват у нас. Не сме износител и на култура и мода.

Затова и новите термини не са с български произход.

Успокоителното е, че български учени имат своя принос в голямата наука. Да се надяваме, че скоро нашата наука ще успее да догони чужбинската и ще налага нови научни, технологични и медицински термини.

Богатството на нашия език не е никак малко. Трябва да добавим и словнообразувателните му възможности.

Не забравяйте, че една съвсем не малка част от чуждиците, в това число - и неологизми - се "пречупват" през словообразователните възможности на езика ни и се "побългаряват". Разбира се, далеч - не всички.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Личните усещания за богатство или бедност на някой език или дори дефекти :crazy_pilot: преминават през личния речников запас, който варира в големи граници - за човек с висше образование - 5000 - 8000 думи [1]. Също се отразява и личното отношение - дали е положително или негативно.

За щастие има наука лексикография, която дава количествени оценки на лексиката на различните езици. Общият речник на съвременните езици в развитите страни се състои от около 200 000 думи . Германските езици, сред които е и английския с около половин милион лексеми имат повече думи заради словообразуването, характерно за тях [4].

Къде сме ние? Българският език [2] със своите 200 000 лексеми [3] се нарежда сред развитите и достатъчно богати езици.

1. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%81

2. http://www.balgarskiezik.info/2010/10/blog-post_275.html

3. http://liternet.bg/publish19/e_pernishka/syvremennata.htm

4. http://www.languages-study.com/how-many-words.html

Share this post


Link to post
Share on other sites
Да се надяваме, че скоро нашата наука ще успее да догони чужбинската и ще налага нови научни, технологични и медицински термини.

mission impossible ...

Къде сме ние? Българският език [2] със своите 200 000 лексеми [3] се нарежда сред развитите и достатъчно богати езици.

достатъчно богат е за ежедневието, вестниците и розовите романи, но не и за нуждите на професионалистите ... даже и в sci-fi книжлетата се вижда ясно колко е немощен българския ... ако го сравняваме с английския разбира се ... иначе в сравнение с някой пигмейски език сигурно е много богат ...

Редактирано от Alexander_Nevski

Share this post


Link to post
Share on other sites

Когато се изучава някоя наука на чужд език, се усвоява и специализираната терминология в дадената област на този език, но за сметка на незнание на съответната терминология на български. Дъщеря ми например учи усилено математика на немски. Когато ме пита за нещо, тя няма думи, за да формулира въпроса си на български. Това обаче не означава, че няма българска математическа терминология. Но който не я е учил и не я използва, не я знае.

Share this post


Link to post
Share on other sites

mission impossible ...

достатъчно богат е за ежедневието, вестниците и розовите романи, но не и за нуждите на професионалистите ... даже и в sci-fi книжлетата се вижда ясно колко е немощен българския ... ако го сравняваме с английския разбира се ... иначе в сравнение с някой пигмейски език сигурно е много богат ...

сигурно иронизираш.....

Share this post


Link to post
Share on other sites

Лексемата [1] е една от основните езикови единици, изследвани от морфологията и лексикологията. Тя представлява множество от думи (словоформи) имащи едно и също основно значение, различаващи се само по род, число, падеж, граматическо време и др. Отделните словоформи се образуват чрез граматически правила.

Когато се говори за конкретна лексема е удобно тя да се означи с една единствена дума. Затова, за всяка лексема, се избира основна словоформа (наричана още лема) която да обозначава цялата лексема. Обикновено това е най-простата словоформа. В българския език за основна словоформа се избира тази в единстено число, без член при съществителните и словоформата в сегашно време, първо лице, единствено число при глаголите. Лемата е тази която се дава в речниците.

Например пиша е лексемата, а другите й словоформи са: пишеш, пише, пишем, пишете, пишат, писах, писа, ... , писал, писали и т.н.

Разпознаването на отделните словоформи на една лексема има приложение в електронните текстови търсачки, където би било удобно да въведем само основната словоформа, когато искаме да търсим определена лексема.

---

В българския език постоянно навлизат и се усвояват лексеми от другите

западноевропейски езици. Това е нормален процес в съвременния

интегриращ се свят. Не малка част от тези лексеми обаче, независимо

дали идват от английски или от френски, или друг европейски език, са с

латински корен. И тук идва трудността - в интерпретирането на

значението на латинския корен или семантиката на словообразувателните

елементи. [2]

---

Разнообразието от значения на една дума се отразява преди всичко в тълковните речници. Колкото по-изчерпателни са те, толкова по-добре се проявяват понятията и нюансите, за които българският език е създал отделни названия. Полисемията крие и обилие от синонимни значения, които са стилистично различни и увеличават експресивните средства на езика. Само чрез вземане предвид и на полисемията се очертават истинските ресурси на езика и на националното мислене, което отделя и отбелязва в езикова форма всичко от външния и духовния свят на човека, неговите качества, взаимоотношения, чувства, родствени и други социални връзки, дейности, оценки и т.н., осъзнати от даден народ като важни, от значение.

Докато в миналото, когато лексикологията като наука е в своя начален стадий на развитие, богатството на езика се разбира като количество на изразните средства - думи или устойчиви словосъчетания, сложни названия и термини и др.под., по-късно - и като богатство от значения на лексемите или устойчивите словосъчетания. Днес лексикалното богатство е по-широко понятие. В зависимост от много по-задълбоченото съвременно схващане на думата като знак в система понятието за езиково богатство включва и лексикосемантичната системност, и стилистичните характеристики и възможности на думата или устойчивото словосъчетание, които определят значимостта им и мястото им сред другите. Именно системността в голяма степен обуславя и количеството на лексикалните единици, и тяхната употреба в един или друг тип общуване, с един или друг смислов нюанс, и развиването на нови значения, както и тяхното място в системата от всички значения на една лексема.

Ето защо и задачите на съвременната лексикография са много по-сложни, особено - на едноезичната и тълковната лексикография, независимо от това, дали се създават общи или специални речници - синонимни, антонимни, идеографски, словообразувателни, терминологични и под. Пълноценното описване на семантиката и функционирането на една лексема, дори ако тя е видимо по-проста, с по-малко значения, е много богата, сложна научна задача. Съвременният лексикографски труд не е само справочник. Той има амбицията да представи езиковата същност и място на думата като пресечна точка на много системи. Това го прави едно от най-сложните и трудоемки езиковедски изследвания, където всестранно, задълбочено, при това - крайно пестеливо - се отразяват всички страни на лингвистичната и конкретно - на лексико-семантичната теория. Благодарение на това в речника намираме не само справка за значението и употребата на думата, но и друга разнообразна информация за опознаване и изучаване на езика, на народа, който го създава, и изобщо - материал за многопосочни научни изследвания. [3]

---

През 1916 г. проф. Александър Балан прочел във вестниците, че е уволнен от поста си в СУ "Св. Кл. Охридски". Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата. Ето текста на това писмо:

"Господин Министре, в душесмут окосъзрех вещилище във вестопродавниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злимогорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословия. Защото, ако ме окосъзрете, ще заключите, че аз съм душесвеж, сърцемлад и в прекалено якотелесие. Никакво коленослабие и кръстонемощни поличби не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвопластът е естествен, а любощенски подсети непрестанни. При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвергвате на изпъдица?

С настоящето си буквописание Ви моля да не ме отпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка.

Последна доплънка: Виж, ако става реч за проф. Влахов, той, макар да е в ергенски самолипс, изпадна в кръстонемощие и комай е в пълен угас на любощенските си подсети. Ето защо неговата изпъдица комай е по-належаща."

---

Някакъв английско-български речник съдържа 240 000 думи. И въпреки това, е непълен. Много думи не са включени в него. Друг английско-български речник съдържа 120 000 думи. Трети английско-български речник включва 55 000 думи с техните 80 000 значения. Речникът Aedictionary (http://aedict.hit.bg/) съдържа над 250 000 думи. SA Dictionary 2010 съдържа 120 000 английски думи. Някакъв политехнически англо-български речник съдържа 145 000 думи.

---

Източници:

1. http://bg.wikipedia....%B5%D0%BC%D0%B0

2. http://bolgari.net/p...emite-h-59.html

3. http://liternet.bg/p...yvremennata.htm

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Когато се изучава някоя наука на чужд език, се усвоява и специализираната терминология в дадената област на този език, но за сметка на незнание на съответната терминология на български. Дъщеря ми например учи усилено математика на немски. Когато ме пита за нещо, тя няма думи, за да формулира въпроса си на български. Това обаче не означава, че няма българска математическа терминология. Но който не я е учил и не я използва, не я знае.

математиката и математическата терминология не са приложни науки с огромен напредък и промени през последните 50г. каквито са например медицината или компютрите ... сравнението е безпредметно ...

и да в тях за много неща няма БГ терминология ако искаш мога да ти дам хиляди примери ...

опитай се да преведеш на български диастола, диастолна дисфункция и диастолна функция ... дори и да успееш, пак никой няма да изпозлва новоизмислените от теб термини ... освен това е много по-кратко и ясно да се използват думи като оклудер или катетър сравнени с всички БГ измислици-премислици ...

в IT - процесор, принтер, multitasking, cloud, програмирам, цикъл, стринг и т.н. и т.н. - къде са българските им аналози? за това когато двама доктори или двама програмисти обсъждат нещо специфично, лаиците нищо не могат да им разберат ...

математическата терминология на училищно ниво е една и съща с векове - за това в БГ си има наложен някакъв вътрешен аналог ...

много специфични термини изречени на английски представляват една сложна дума или две думи, а в българския са необходими поне 5 за обяснението им ...

Share this post


Link to post
Share on other sites

В IT терминологията: cloud technologies и т.н. - къде са българските им аналози? Затова, когато двама доктори или двама програмисти обсъждат нещо специфично, лаиците нищо не могат да им разберат ...

сloud technologies - облачни технологии.

Все някога езикът ни може би ще се изчисти от много такива думи.

Думата компютър идва от английското computer. Французите я използваха в началото като computer, после я измениха на computre. Опитваха се през 2006 г. да заменят думата компютър с друга дума - ordinateur. За съжаление не знам доколко са успели.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Трябва да обогатим българския език; чуждиците не са страшни, напротив, те са приятели. Богатството на един език е сила.

А, момент, момент...

Чуждиците са думи, за които имаме точни български еквиваленти, тоест - внасянето на чуждици е ненужно. Пример от лекция по средновековна обща история в университета: "Колеги, проблемът за средновековния град е твърде сложен и комплициран..."

Заемките са думи за които няма български аналози. Думи, които липсват в нашия език. Когато навлязат като нови думи, се наричат неологизми. След известно време обаче някои от неологизмите може да станат остарели думи. Или да изчезнат от езика така, акто са се появили.

Share this post


Link to post
Share on other sites

А, момент, момент...

Чуждиците са думи, за които имаме точни български еквиваленти, тоест - внасянето на чуждици е ненужно. Пример от лекция по средновековна обща история в университета: "Колеги, проблемът за средновековния град е твърде сложен и комплициран..."

Заемките са думи за които няма български аналози. Думи, които липсват в нашия език. Когато навлязат като нови думи, се наричат неологизми. След известно време обаче някои от неологизмите може да станат остарели думи. Или да изчезнат от езика така, акто са се появили.

това горе за чуждиците е абсолютно невярно ...

вместо оклудер, може да се използва точният БГ еквивалент - затварящо усторойство, по същия начин като с принтера )печатащо устройство), това обаче няма да се случи и никой не го прави освен ако обяснява нещо на деца или лаици ...

вместо амлатцер оклудер, може да се изпозлва пак точният БГ еквивалент - затварящо усторойство с форма на двоен диск/чадър ... няма кой да си криви езика да използва 5 точни БГ думи вместо 2 чуждици ...

изпозлването на точните БГ еквиваленти в горните примери е излишно, дълго и натоварва езика, затова и никой не ги използва ...

Редактирано от Alexander_Nevski

Share this post


Link to post
Share on other sites

Първенци по национализиране на заемки и чуждици са испанците. Няма по-добри от тях.

computer - ordenador

hot dog - perro caliente (!)

maria carie - maria caray (чете се Мария Карай)

michelangelo - miguel angel

niederlands - paises bajos

lapland - laponia

scotland - escocia

julеs verne - julio verne (чете се хулио берне)

нацинализират всичко - лични имена, съществителни, топоними.

Редактирано от alvassareiro

Share this post


Link to post
Share on other sites

математиката и математическата терминология не са приложни науки с огромен напредък и промени през последните 50г. каквито са например медицината или компютрите ... сравнението е безпредметно ...

и да в тях за много неща няма БГ терминология ако искаш мога да ти дам хиляди примери ...

опитай се да преведеш на български диастола, диастолна дисфункция и диастолна функция ... дори и да успееш, пак никой няма да изпозлва новоизмислените от теб термини ... освен това е много по-кратко и ясно да се използват думи като оклудер или катетър сравнени с всички БГ измислици-премислици ...

в IT - процесор, принтер, multitasking, cloud, програмирам, цикъл, стринг и т.н. и т.н. - къде са българските им аналози? за това когато двама доктори или двама програмисти обсъждат нещо специфично, лаиците нищо не могат да им разберат ...

математическата терминология на училищно ниво е една и съща с векове - за това в БГ си има наложен някакъв вътрешен аналог ...

много специфични термини изречени на английски представляват една сложна дума или две думи, а в българския са необходими поне 5 за обяснението им ...

Много научни и технически термини в българския език са взети от други езици, но за някои са се наложили като термин български думи. Важното е да знаеш точния термин, за да говориш разбираемо пишеш и грамотно. Така "диастолна дисфункция" е общоприет термин, да се опитваш да го заместваш с български думи ще бъде недоразумение. Процесор, принтер,програмирам също са приети директно. Цикъл си е отдавна в българския. Обаче за multitasking, cloud, стринг има други български термини - многозадачен, облак, низ. Ако не ги знаеш, а непрекъснато ги заменяш с чужди термини, просто говориш неграмотно.

Ето ви за разтоварване една весела немска песничка за инвазията на английския :

http://www.youtube.com/watch?v=gKg_oxYGht4

Und gib das microsoft bald wieder kleinweich heißt !

Редактирано от Doris

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много научни и технически термини в българския език са взети от други езици, но за някои са се наложили като термин български думи. Важното е да знаеш точния термин, за да говориш разбираемо пишеш и грамотно. Така "диастолна дисфункция" е общоприет термин, да се опитваш да го заместваш с български думи ще бъде недоразумение. Процесор, принтер,програмирам също са приети директно. Цикъл си е отдавна в българския. Обаче за multitasking, cloud, стринг има други български термини - многозадачен, облак, низ. Ако не ги знаеш, а непрекъснато ги заменяш с чужди термини, просто говориш неграмотно.

Ето ви за разтоварване една весела немска песничка за инвазията на английския :

http://www.youtube.com/watch?v=gKg_oxYGht4

драга многозадачен и multitasking имат много различно значение ...

при multitasking има елемент на едновременност в значението (поне в приетото такова), докато при многозадачен такъв акцент няма, освен това многозадачен може да значи и мултифункционален ...

това е просто пример колко е дебилно да използваш многозадачен ... затова и никой не го прави ...

Редактирано от Alexander_Nevski

Share this post


Link to post
Share on other sites

Момчета, ако искате да помогнете на служителите в Секцията за съвременен български език в Института по български език (ИБЕ) към БАН да развиват българския език в насоката, която вас лично би ви кефило той да се развива, моля, свържете се с тях и им споделете идеите си. Може пък да ги възприемат...

За връзка:

e-mail: ibe@ibl.bas.bg

Телефон и факс: 02 872 23 02

Адрес: София, 1113, бул. Шипченски проход, 52, блок 17

---

Ако не можете да обясните нещо на някого на своя роден език, вмъквайте в изказа си думи и изрази от чужди езици, жестомимичния език, езика на тялото... Пък дано ви разберат!

От друга страна, ако родният ви език (в случая - българският) не ви кефи, сменете го с друг, който ви кефи повече.

Всеки език е прозорец към света. Ако не ви кефи това, което виждате през прозореца на родния си език, тествайте други прозорци, тоест - използвайте други езици.

"Ваша воля, господине!", акакто обича да казва героят на Алеко Костадинов - Бай Ганьо...

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites
това е просто пример колко е дебилно да използваш многозадачен ... затова и никой не го прави ...

Ако искаш да пишеш дипломна работа или научна статия, ще трябва да го правиш, иначе в разговори можеш да си въртиш английски думички, на които не знаеш българския еквивалент.

Редактирано от Doris

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...