Отиди на
Форум "Наука"

Страда ли съвременният български език от лексикална бедност?


Recommended Posts

  • Потребител

Сещам се и за Count Zero на Гибсън, ако някой, който не е чел книгата познае как е преведено заглавието на български :tooth:

Ще ни кажеш ли или първо трябва да налучкваме? След като е неочаквано аз ще кажа "Граф Загубеняк".

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 127
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Английският език е много богат в лексикално отношение език, той е "заемал" лексика, и "създава"/създавал лексика, защото:

-британската култура е гъвкава (по-скоро гъвкава), и холистична (с ниска степен на избягване на несигурността) - т.е. тя е "иновативно орентирана"/иновативна , с историческите последствия и връзки от това.

-говори се от много хора.

-има дълга писмена история.

Въпросът е какво да очакваме за българския език?

Българската култура е доста гъвкава (както и руската), и смятам че в близките 50-100 години езикът ни ще продължава да се обогатява главно с англосаксонска лексика - чуждици и заемки*, част от които ще изместват българската/"българската"** такава. Процесът е неизбежен, културата се явява решаващият фактор в случая..

*Ако те не са английски, то ще са руски, френски (в близкото минало), гръцки и турски (в по далечното миналото), или..китайски (кой знае, в бъдеще, след 100-150 години?)

**Преди съм давал съм примерите с думите "банка" и "охрана"/"сигурност" за да илюстрирам феномена..

Побългарената/българската дума "банка" не се изполва в имената на "банките", използва се новопобългарената/английската дума дума "банк"(от английската "bank")

Същото се отнася за "секюрити"

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

@nik1: Аз като оптимист предполгам, че до 100 години ще се говори само един език.

А това означава, че няма да има обособени български народ и българска култура.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А това означава, че няма да има обособени български народ и българска култура.

Не означава. Виж шотландците и иралндците, повечето от тях знаят само английски и отделни келтски думи.

Редактирано от Gravity
Link to comment
Share on other sites

  • 9 месеца по късно...
  • Потребител

Търся къде да постна за електричеството и никъде не откривам. Сега и тук сигурно е оф, ама не мога да открия по-подходящо място и това си е.

Въпросът ми е езикът и по-точно изговарянето му моделира ли човешките скули и изобщо вида на лицето?

Що се отнася конкретно за въпроса от заглавието, отговор би могъл да му даде най-добре някой който знае чужд език и примерно не може да преведе нещо на български.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Търся къде да постна за електричеството и никъде не откривам. Сега и тук сигурно е оф, ама не мога да открия по-подходящо място и това си е.

Въпросът ми е езикът и по-точно изговарянето му моделира ли човешките скули и изобщо вида на лицето?

Предполагам, че можеш да почнеш нови теми.

Що се отнася конкретно за въпроса от заглавието, отговор би могъл да му даде най-добре някой който знае чужд език и примерно не може да преведе нещо на български.

Не съм съгласен. На мен това ми се случва много често, но то не заради лексикалната бедност на българския, а идва от моето владеене на езика. Примерите трябва да са на неща, които не могат да се преведат на български, а не на неща, които някой не може да преведе.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Значи, не съм съгласен с обогатяването на езика. Езика не е склад, където само слагаш и с времето всичко става повече. В живият език някой думи загиват, престават да бъдат използвани, други пък навлизат в обръщение. Само вижте възрожденската литература-пълно е с турцизми, които по това време са част от българския език. Днес те не се използват, но за сметка на това, навлязоха англицизми. Така че, в речника не трябва само да се вкарва, а и да се изкарва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Примерите трябва да са на неща, които не могат да се преведат на български, а не на неща, които някой не може да преведе.

Е, да де. Имах предвид някой на когото родния език е български и съответно владее добре езика си. Ако не успее да преведе дума, чието значение знае на чужд език, това предполага, че няма точен еквивалент с българска дума.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Английският език е много богат в лексикално отношение език, той е "заемал" лексика, и "създава"/създавал лексика, защото:

-британската култура е гъвкава (по-скоро гъвкава), и холистична (с ниска степен на избягване на несигурността) - т.е. тя е "иновативно орентирана"/иновативна , с историческите последствия и връзки от това.

-говори се от много хора.

-има дълга писмена история.

Въпросът е какво да очакваме за българския език?

Българската култура е доста гъвкава (както и руската), и смятам че в близките 50-100 години езикът ни ще продължава да се обогатява главно с англосаксонска лексика - чуждици и заемки*, част от които ще изместват българската/"българската"** такава. Процесът е неизбежен, културата се явява решаващият фактор в случая..

*Ако те не са английски, то ще са руски, френски (в близкото минало), гръцки и турски (в по далечното миналото), или..китайски (кой знае, в бъдеще, след 100-150 години?)

**Преди съм давал съм примерите с думите "банка" и "охрана"/"сигурност" за да илюстрирам феномена..

Побългарената/българската дума "банка" не се изполва в имената на "банките", използва се новопобългарената/английската дума дума "банк"(от английската "bank")

Същото се отнася за "секюрити"

Отхвърлени от стандартизирания ни литературен език, турцизмите винаги са присъствали в

разговорния език. При протичащото в последно време снижаване на бариерата между литературен и говорим език, много турцизми се връщат в употреба в писменото слово.

В пресата след 1989 година умишлено сеизползват турцизми, въпреки че за тях си имаме български думи. Примери сайтът Гювеч (güveç), театралните награди “Аскеер” (от Оscar = тур. аsker) раздавани във Военния театър са показателни за това как взети от жаргона турцизмите могат да cтaнат емблеми на български културни прояви.

В медиите упорито се налагат отдавна излезли от употреба турцизми, обикновенно говорейки за миналото, за традициите, като турцизми се радват на умилително отношение. Налага се като много по-поетично да се каже, че къщата има два ката (тур. кat), вместо два етажа.

Когато се говори за “традиционната българска къща” се казва одая (тур. oda) вместо стая, тя има чардак (тур. çardak) вместо балкон , дворът й е ограден с дувар (тур. duvar) вместо

с ограда. Улиците в старите ни градове са покрити не с паваж (фр. pavage), а разбира се с калдъръм (тур. kaldırım). За калдъръми вместо за паваж и за салкъми (тур. salkım) вместо за

акации се пееше и в една станала популярна преди немного време песен на Васил Найденов. Тези думи не могли да се преведат на немски при турнето на певеца, та трябвало да ги обясняват на германците.

Много турски думи се възприемат като “български” еквивалент на англоезични думи и термини напр. името на широко рекламирано напоследък американско лекарство срещу последиците от препиване е “побългарено” като “махмурлек” (тур. mahmur).

На нови магазини се окачват надписи “Бакалница” (тур. bakkal) – вместо “супермаркет”.

Много българи смятат, че било по-правилно да се използва българската дума „късмет” (тур. kısmet), вместо чуждицата шанс, а напоследък известен наш поет осмива “английските табелки” на “столичната ни чаршия” (тур. çarşı).

Както във всички страни влизащи в Европейския съюз, и в България се появиха страхове, че

европейските норми ще доведат до забрана на някои традиционни храни. Заговори се, че нямало да е позволено да се прави типичният “български” специалитет шкембе чорба (тур. işkembe çorbası).

Преди век нещата стояли точно наопаки. Много по-“проевропейска” била реакцията дори на Бай Ганьо при посещението му у Иречек:

А, аз обичам супа. Чорбата е турско ядене. И ний сега повече супа ядем.”

Бай Ганьо

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ти пак търсиш под вола теле, май...

Не телета, а мерки срещу лексикалното обедняване на книжовния български в контекста на борбата срещу чуждиците и в частност срещу опитите за популяризиране на отхвърлени отдавна турцизми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, да де. Имах предвид някой на когото родния език е български и съответно владее добре езика си. Ако не успее да преведе дума, чието значение знае на чужд език, това предполага, че няма точен еквивалент с българска дума.

Да, и трябва да са достатъчно много примерите, една птичка пролет на прави, и да няма (да са по-малко) примерите в обратна посока.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не телета, а мерки срещу лексикалното обедняване на книжовния български в контекста на борбата срещу чуждиците и в частност срещу опитите за популяризиране на отхвърлени отдавна турцизми.

Почти всички тези турцизми са всъщност персизми. В контекста на нашия

новоутвърждаващ се ирански произход ние трябва, обратно, да ги изтупаме

от праха и да си ги върнем. Още повече, че някои даже не са минали и

през турския - винаги са си били наши.

Хубаво е маститите глави отново да оценят кое е турцизъм, кое не, ползвайки се от

прииждащата информация в нетя. Инак ще пренесем значението на мастит

/ЗАдръстване на женските гърди/ върху тях -задръстеняци :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Развитието на един език е следствие от психологията на употребяващия го народ.

Защо българският език е задръстен? Защо е трудно да се извеждат неологизми?

Защото психологията на българитна е пъзлива и суетна.

- Ох, ако кажа така, какво ли ще си помислят за мен? Дали ще ме сметнат за селяндур?

/ в никакъв случай не трябва да ме разкрият! :happy: /

Извинявам се но не искам да обидя никого. Просто историческите обстоятелства са определили да се размножи генът на страхливостта и суетата. Зер, който е проявил храброст и доблест е минал под ножа.

Обратното, руският народ е народ от рискаджии. Рискуването, а не смушичването като нас, им е донесло успехи и империя. Руснакът много не се церемони. Джаста-праста и готово. Руското "качество" е пословично. Руската "хигиена" е пословична. Затова руснаците печелят едно много важно нещо - време!

Отворете сега един руски форум или само една статия и ще видите какво богатство на неологизми има. Неологизми се създават на собствена и чужда основа. В руския неологизми се създават лесно /в английския хептен лесно/. За разлика - в българския - ядец! Купчина невидими ограничаващи правила не дават новата дума да се впише нормално в езика. По-добре да чопнем нещо чуждо, пък било то и с грешки - кой ли ще разбере?

Добре, че хлапетата не се съобразяват:

- Копни това! Сега го рънкай!

/ копирай това. Сега стартирай програмата :grin: /

Стартирай, вместо старти - виждате ли как даже и при възприемането на западняшки думи сме си усложнили живота.

Взели сме най-дългата форма - инфинитива и спрягаме чрез добавка на български окончания.

Мъченици!

Бъдете здрави!

:grin: :grin: :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Почти всички тези турцизми са всъщност персизми. В контекста на нашия новоутвърждаващ се ирански произход ние трябва, обратно, да ги изтупаме от праха и да си ги върнем...

До колкото виждам, говорите за приемственост.

Нима персизмите са преминали в модерния български език през старо-българския?

Според мен малко вероятно е турцизми (персизми) като дувар, чаршия, гювеч, кавърма, кебап, баклава, салкъм, махмурлук и т.н. "изтупани от прахта" да се открият в старобългарски извори от 10, 11,12 и 13 век ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

До колкото виждам, говорите за приемственост.

Нима персизмите са преминали в модерния български език през старо-българския?

Според мен малко вероятно е турцизми (персизми) като дувар, чаршия, гювеч, кавърма, кебап, баклава, салкъм, махмурлук и т.н. "изтупани от прахта" да се открият в старобългарски извори от 10, 11,12 и 13 век ...

Това и не го твърдя! Малко, много малко са преминали директно! Затова пледирам за компетентно пресяване.

Не е задължително да се срещат в изворите. Запазени са в народният говор. Хубаво е да се видят и влашките грамоти.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А защо да махаме турцизмите, които са били турцизми преди повече от век (всъщност доста повече), но сега са си част от българския език? А и, бил им дал превод на......български? Да започна със шкембе чорбата? Дувар не е ограда примерно, както калдаръм не е паваж. За гюве1, кавърма, баклава и кебап да не говорим. да не си привържаник на драснипалниклечице и гърбосложил?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когато чуждицата си идва заедно със зает предмет не винаги е удачно подменянето на чуждия термин освен ,ако е подложен на "побългаряване" и се получи нещо трето като например - сладка баница с орехи

c1c03582c28e43c1da3558e26938f6f0.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Абе, я чиба на всички турцизми от българския!

Кви са тия "айляк", или "шкембе чорба"?

Как хубаво звучи на чист български "свободен", или "корем супа"!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...