Боян Пенев: Нашата интелигенция (фрагменти)

[Last roman]

НАШАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

Боян Пенев

1.

Не се е още оформила и няма история.

Условията, при които се създава, не са завидни. На всяка стъпка трябва да се бори с пречки. Ако един ден закрепне и стане действителна сила, тя ще разреши своите задачи и - не се съмнявам - ще извърши истински подвиг в духовния живот на тая страна. Нейният ден още не е настанал. В здрача изпъква някоя черта; когато поискаме да доловим някаква строга определеност, всичко рухва в безформеност. Може би още дълго ще чакаме, докато из хаоса се роди това, което с право ще наречем българска интелигенция. Днес с това име означаваме тая безформеност и тоя хаос: материалът, който тепърва ще получи свой образ.

Най-голямата пречка за нейното съществуване и развитие, мисля, е слабата културност, да не кажем: несъмнена некултурност на нашето общество. Със своите твърде повърхностни образователни стремежи, с равнодушието си към всяка духовна проява нашата среда, която обича понякога да говори реторично за духовен прогрес, всъщност се прекланя само пред материалното благо - пред него само благоговее. В други блага тя не вярва и не иска да ги дири. С българската наука не е в никакво съприкосновение - и не науката ни е виновна за това - българското изкуство я интересува толкова, колкото и изкуството на някое съвсем далечно племе, покрай българската книга минава съвсем равнодушно - нашият писател би бил трогнат, ако поне с един благосклонен поглед бъде удостоено делото на неговото вдъхновение.

Ние всички живеем тук като чужди един на друг. Ако бяхме чужденци, в една друга страна, щяхме да бъдем по-близки, щеше да ни свързва съзнанието, че сме на чужбина и че някъде далеч имаме своя родина. А тук като че ли нищо не ни заставя да живеем с една обща цел и да мислим за тая родина: всички я имаме в себе си, убедени сме, че я имаме, и не копнеем за други страни. Ние изобщо не обичаме да копнеем: знаем какво искаме и към що да се стремим, знаем също, че при известни условия, с известни средства можем да го постигнем. Само да прибегнем до тия средства. Едни се колебаят, други смело вървят из своя позорен път. Едни тръгнаха вчера, други ще тръгнат утре - и излишно е да се стесняват: тук няма ни критика, ни възмущение. Утре ще те посрещнат със същата усмивка, с каквато те изпращат днес. Ще ти подадат ръка, каквото и да си извършил. Българинът не е способен да реагира и негодува.

Политически се освободихме, но краят на духовното робство още не се вижда. Второто робство е много по-страшно от политическото. От него никоя външна сила не ще ни освободи - ние сами трябва да се освободим, сами за себе си да станемвелика сила. Но де са усилията? А преди тях трябва да дойде съзнанието; след съзнанието - единството и волята. Непосилна задача за нас: в името на един културен идеал тук мъчно се постига единство и съгласие. Само стадното честолюбие, политическата злоба и отмъстителният деспотизъм, само съмнителните цели и тъмните домогвания създават у нас по-дълбоки връзки и колективност. Българското общество познава враждата, познава малодушието и равнодушието - но не и творческия ритъм на една хармонична колективна воля.

В твърдата почва на тия добродетели е посято семето на българската интелигенция:

В пустыне чахлой и скупой,

На почве зноем раскаленной ...

Един ден то ще поникне и ще даде плод. Боя се да не бъде отровен тоя плод.

Но - да вярваме. Бъдещето ще бъде друго. Само мисълта за него ободрява създателите на българската култура. „А защото то е бъдеще, пише един от тях, то е дивно, но и тъга ме обзема, че няма да съм жив да го видя и изпея одата на неговото възвишение над настоящето.” Да вярваме и да се надяваме.

Ако днес нямаме енергия да се борим с хиляди пречки, нека поне се издигнем до убеждението, че е необходимо да създадем своя култура. Нека поне съзнаем тия пречки.

Средата е по-силна от онова незначително ядро, което иска да се обособи и да се наложи със своята просветена мисъл и воля. Средата смъква до своя уровен една голяма част от нашата интелигенция. Тия, които не се отличават с по-силна воля за творчество, у които умствените интереси не са закрепнали, скоро се изравняват с околното, водят безволно съществуване, забравят някогашните си младежки пориви; способностите им, ако са ги имали, заглъхват незабелязано. Така те сами стават пречка на това, за което някога са се борили. Това е делничната трагедия на интелигенцията - по-страшна от всяка шумна и главоломна катастрофа.

Провинцията е обикновената обстановка на тая тиха трагедия. Трябва да имаш изключително съзнание и стоманена воля, за да се спасиш от ръждата на българската провинция. Печалното е, че и до ден-днешен ние останахме с един-единствен център на духовен живот - София. Всичко се стреми тук. Не толкова за културата - каква е културата на София! Не за да създава, а за да бъде увлечено в пяната на общия поток. За толкова години ние не успяхме да създадем друг, макар и по-малък, духовен център. Никой не полага грижи за това - нито държава, нито общество.

Тъй че, днес за днес, остават да ръководят духовното развитие по-силните, по-устойчивите характери - тия, които имат съзнание и за себе си и, за другите и знаят какво са и какво трябва да бъдат - и се отнасят критично към българската действителност - отнасят се при това не с пасивна, а с активна критика. Ако има мъченици в тоя забравен и глух край, това са те - които дават всичко и не получават нищо - самообречените на страдания и жертви - достатъчно горди, за да не говорят за мъката си и да не чакат признание.

Цялата статия:

http://humaig.blogspot.com/2011/02/blog-post_7346.html?spref=fb

[КГ125]

Този материал има един опасно-нихилистичен прочит! Повечето хора ще го възприемат така, особено в днешен контекст. Други ще кажат - а, инетлигент-критикар! Това е другата страна на медала.

Всъщност този материал е опит за свързване на България с Европа, призив за повече духовност и предложение за евентуалния културен път на България, според виждането на автора.

В същото време, знаейки кой е той и отдавайки му дължимото, не би трябвало да го освобождаваме от грешките му. Типично за всеки български интелигент и той търси модели на запад и ги намира - според него, тъй като е литератор, във Франция (контрапункт на Германия)...Това си в българска историческа съдба така или инчае.

Боян Пенев е литератор-максималист, той иска да види една дълбока и блестяща литература, каквато на Балканите или където и да е извън Западна Европа няма да се намери.

Авторът би искал да види България блестяща и културна. Е, няма как - реалностите показват млада малка балканска страна, че и селска! с доста позитини културни импулси и добра национална, специфична и разбира се, малка в сравнение със западните машаби, но самобитна, макар и по-ниска, национална култура. Версай в България няма да има, а и да има, ще е смешен.

Самата статия е част от напредващия по онова време български културен процес, опит за критично осмисляне на проблемите й и подсещане за развитието й и в този смисъл е едно от доказателствата за напредъка на българската култура от началото на 20-ти век.

ПП

И там, дето си посочил че е целият материал пише - фрагменти. Би трябвало да се публикува всичко.

Редактирано Август 15, 2012 от КГ125

[glishev]

Е, няма как...

Това искат да ни убедят именно нискочелите - комунисти, ченгета, дружбаши, гербери, чалгаджии и по-обикновени престъпници. Не че няма основания човек да се върже на това, но не бива да се задържаме на подобна мисъл. Боян Пенев може да не е прав в чуждопоклонничеството си, но е прав в максимализма си. Без такъв максимализъм антиинтелигентите ще продължат да ни тъпчат по главите, както го правят и сега.

Напротив, България би могла да бъде блестяща и високо културна. Въпреки самата себе си. Разбира се, това е цел като за кръстоносен поход. По пътя към това дебнат не мелници и великани, а най-обикновени глупаци, които, знаем, са по-опасни от всичко друго.

Ако се влагат воля, време, пари и здрав разум в училищата и в семейното законодателство, много по-голям процент от населението би бил поне малко от малко четящ и информиран. Това е вложение в бъдещето на нацията. Да, това не е АЕЦ, не се яде, не е бързо и не е видимо. Но няма друг път пред българите. Не и такъв, който да води към друго освен към блатото. Няма как - нашите училища просто трябва да се подобрят драстично, а това не става, ако не е главният приоритет на страната. Покрай училищата - университети, издателства, театри, галерии и музеи. При такива усилия няма как да не се обърне внимание на най-разнообразен чужд опит, за предпочитане - западен. А който не приема тези неща за най-важни, просто е късоглед. Това късогледство е смъртоносно за страната.

---------

В частност - изобщо не е вярно, че извън Западна Европа (и особено на Балканите) нямало било как да се намерела дълбока и блестяща литература. Казандзакис, Кавафис и Сеферис или Андрич и Павич не са нищо по-малко. Или Чоран и Елиаде, ако се сетим за Румъния. И така нататък...

Ако пък подхванем приказката за модерните ни автори, нещата ще зазвучат особено иронично, защото човек трябва буквално да се срамува, ако не е чел, например, есетата и стиховете на Александър Шурбанов, Иван Теофилов, сериозната лирика на Радой Ралин, поне нещо от Виктор Пасков, Йордан Радичков, Маргарит Минков или Георги Марков или пък, ако е за въпрос, романите на Милен Русков. Ама това, ще каже някой, не е "народна" литература. Не, не е "народна". Национална е. И още по-добре - наднационална е.

Стига сме си затваряли очите пред собствените си възможности. Да се обяснява какво не можело в България и да се лъжем какво не може на Балканите... хайде, холан. "Кой ми те в таз робска люлка люлее..."

Така че - стига сиромахомилство и съчувствие към полуинтелигентността. Длъжни сме да познаваме новата си, жива литература. Длъжни сме да смятаме, че можем повече. И съответно - да влагаме повече. Всичко друго е маломерно и води надолу, към застой.

[alvassareiro]

Пенчо Славейков защо го пропускате?

[КГ125]

И Пенчо Славейков, и други. Да не говорим за художниците и музикантите...

Това искат да ни убедят именно нискочелите - комунисти, ченгета, дружбаши, гербери, чалгаджии и по-обикновени престъпници. Не че няма основания човек да се върже на това, но не бива да се задържаме на подобна мисъл. Боян Пенев може да не е прав в чуждопоклонничеството си, но е прав в максимализма си. Без такъв максимализъм антиинтелигентите ще продължат да ни тъпчат по главите, както го правят и сега.

Напротив, България би могла да бъде блестяща и високо културна. Въпреки самата себе си. Разбира се, това е цел като за кръстоносен поход. По пътя към това дебнат не мелници и великани, а най-обикновени глупаци, които, знаем, са по-опасни от всичко друго.

Ако се влагат воля, време, пари и здрав разум в училищата и в семейното законодателство, много по-голям процент от населението би бил поне малко от малко четящ и информиран. Това е вложение в бъдещето на нацията. Да, това не е АЕЦ, не се яде, не е бързо и не е видимо. Но няма друг път пред българите. Не и такъв, който да води към друго освен към блатото. Няма как - нашите училища просто трябва да се подобрят драстично, а това не става, ако не е главният приоритет на страната. Покрай училищата - университети, издателства, театри, галерии и музеи. При такива усилия няма как да не се обърне внимание на най-разнообразен чужд опит, за предпочитане - западен. А който не приема тези неща за най-важни, просто е късоглед. Това късогледство е смъртоносно за страната.

---------

В частност - изобщо не е вярно, че извън Западна Европа (и особено на Балканите) нямало било как да се намерела дълбока и блестяща литература. Ама това, ще каже някой, не е "народна" литература. Не, не е "народна". Национална е. И още по-добре - наднационална е.

Стига сме си затваряли очите пред собствените си възможности. Да се обяснява какво не можело в България и да се лъжем какво не може на Балканите... хайде, холан. "Кой ми те в таз робска люлка люлее..."

Така че - стига сиромахомилство и съчувствие към полуинтелигентността. Длъжни сме да познаваме новата си, жива литература. Длъжни сме да смятаме, че можем повече. И съответно - да влагаме повече. Всичко друго е маломерно и води надолу, към застой.

Отзад напред:

Именно сиромахомислския прочит е това, от което ми се прищя да предпазя аудиторията )

Разбира се, че извън Европа има литература, има си хас. Пишех бързо и в контекста, в който е статията на Б.Пенев или фрагментите от нея - "България/Европа".

Не само образование, но и възродена и модернизирана национална традиция, съчетана със световната.... Само това спасява народите и нищо друго...

[alvassareiro]

Пенчо Славейков не може да се споменава в изречение с "и други" И не може да се изпуска.

Ако говорим за българската култура в контекста на световната, ами той именно е единственият българин със шанс да получи Нобелова награда за литература.

[glishev]

Радичков, царство му небесно, също имаше шанс за поне за Нобелова номинация, но, ако си припомним събитията, вярната клика на Антон Дончев се опита да пробута него. В резултат номинацията и на двамата не се състоя. Сетне пък Радичков взе, че умря, човекът...

Както и да е. Нобеловата награда далеч не е единственото литературно мерило. Бредбъри я нямаше, Еко също я няма.

Във всеки случай имаме и живи смислени автори - но програмата изобщо не се опитва да ги налага. Литературното нси образование е застинало някъде между 1930 и 1960. А процесите и езикът се развиват.

Във всеки случай е срамота да се твърди, че "не може" да има блестяща българска литература, пък и изобщо висока култура. Безотговорно е, ако не друго. Всъщност е възможно да има - но е трудно, както го знае още Пенев, а след него - например и Свинтила.

И браво на Романа за темичката

Редактирано Август 15, 2012 от glishev

[КГ125]

"Не може" такава, за каквато мечтае Боян Пенев в статията, в онзи исторически контекст. А Нобеловата награда е така девалвирана, че не си струва споменаването.

[Gravity]

Сигурно не се брои, но нобеловата за литература през 1981 е присъдена на човек роден в България.

[КГ125]

Да, и то в Русе. Спорно е, защото пък после е живял в Австрия...

[Михов]

Нека бъдем обективни - Канети не е български автор. Това, че е роден в Русе не означава нищо, абсолютно нищо (и въпреки, че заявява: "Всичко, което преживях по-късно,

вече се бе случило в Русчук").

[Южняк]

Комплименти на Глишев и КГ за умно написаните постинги, макар и в различни посоки.

Аз ще предложа една крайно антиинтелигентска позиция, като един форумен Пол Пот (тука иконка на озъбен изверг).

Неотдавна ми попадна дневника на един български писател, бЕгАл от комунистите в сев. америка през 70-те, невъзвращенец политемигрант и т.н., някой си Николов. Писал малкоизвестни книжки в България, преди да побегне; никога не съм го чувал и не съм му чел и ред. Не знам кой е.С писателството не му провървяло много в америка; което не е за чудене, защо - няма смисъл да обяснявам. И човекът се свързал със стотина американски автори, поред на номерата; повечето го подминали, но неколцина - между които Рей Бредбъри и Кърт Вонегът, се отзовали на молбите му за помощ и завързали кореспонденция с него.

-Вонегът, по памет: "Г-н Николов,американския литературен пазар е по-труден, отколкото изглежда; от писане на книги се издържат всичко на всичко 250 души (и това в една 250 милионна Америка !!); всички останали работят нещо друго, за да се издържат, и пишат междудругото на полулюбителски начала, въпреки, че на вас ви изглежда иначе. Професионални писатели, в състояние да живеят от книгите си си, в Америка има не повече 250 души. Изключително трудно и за вас - непостижимо. Ще ви обрече на голяма мизерия и ще превърне живота ви в низ от разочарования. Намерете си работа, па пак пишете" - а нашият човек искал да живее от литература и писане на разкази. После вонегът го окуражава - "разбира се, е възможно да греша - Соложеницин, въпреки че е чужденец, единствен успява да се издържа от литература. Ако сте талантлив колкото Соложеницин, нямате проблем". Нашият човек озверял и решил , че вонегът му завижда на талантите; прокълнал го. И се обърнал към Бредбъри. Бредбъри в началото учтиво го обезкуражил и му обърнал внимание на същото, на което и вонегът, обаче по едно време писмата на нашия човек станали толкова отчаяни, че бредбъри се смилил и сменил тона; и му предлага "искрената си мъжка дружба", но го предупреждава, че е "особняк" - не съм сигурен какво точно предлага бредбъри, нито какво точно е разбрал нашия човек, но "искрената мъжка дружба" нещо не потръгва; Българският соц-интелектуалец минава на Селинджър, който го удостоява с отговор от няколко думи, което е голяма чест, не помня какви, нито какво става с интелектуалеца нататък;

Нито помня кой от двамата - и по какъв повод - той или жена му, решават да обявят на търг писмата на бредбъри, вонегът и селиннджър до нашия човек, писма,, от един частен характер, с което едва ли бредбъри вонегът и селинджър биха били щастливи; успяват да ги продадат с добър търговски успех на колекционери, а писмата са обнародвани и издадени от жена му, с което, един вид, нашия соц писател влиза в ам. литература - ама със задника напред.

Мисълта ми е следната - това "интелигенция" е по-регионално понятие, отколкото си мислим, и "интелигенцията" е социална прослойка, по-типична за европа и по-специално за източна европа, отколкото за целия свят. Такова понятие - "интелигенция" - в сащ например не съшествува. Нито има такава прослойка или обособена социална група. Никога не съм чувал израза "американската интелигенция"; или "английската интелигенция". Или дори "германската интелигенция". И американска интелигенция действително няма - каква интелигенция с тези 250 души писатели, по Вонегът? Има хора с професии т. професионалисти; лекари, адвокати, инженери, въобще професии, които имат изискване за ценз, сертификация, минимум от години прекарарани в учене; има бели якички, сини якички, трейдове и т.н.

И воплите на българския интелигент остават напълно неразбрани от вонегът и бредбъри; изобщо не го разбират накъде бие; българинът търси контакт с "интелигенцията", без да си дава с/ка, че такова нещо в америка, за разлика от България, не съществува; и не само в америка; Бредбъри и Вонегът вероятно биха се втрещили, ако научеха, че в малка 8 милионна бай тошова България в съюза на писателите по едно време май членуват близо 30 000 души? Ми доста е -американския пазар с трилионния си икономически продукт не е в състояние да издържи повече от 200-300 писатели ( и един единствен поет - Т.С. Елиът - по Джоузеф Хелър )а България, която е като икономически и демографски гном и изведнъж някакви десетки хиляди писатели, поети, поетеси, априлски ветрове и не помня кво още беше, т.е. хора, които живеят от писане на възхвали на партията и повести за истинския човек. Повечето - като тоя Николов, дето за 5 лева и майка си ще продадат, не писмата на Бредбъри с предложения за мъжка дружба.

В тая българска интелигенция - и в традициите и - отгледана от бай тошо - е и част от трагедията на прехода ни; тия са като децата на лейтенант Шмидт и внуците на карл Маркс, които според Илф и Петров кръстосват ранносъветска Русия и мерят сили с Остап бендер;

Бълграрския преход можем да го озаглавим интелигенти на власт - от доцент иван Костов и доктор Ф. Димитров, през професор беров, Професор Лилов до докторите на историческите науки доктор станишев и доктор първанов; тоя ф .д., вместо да оправя България, писА книга докато министър-председателствуваше (6 месеца) "Ибо живяхме, Господи?" и с това си остана, с книгата; а се предполагаше да прави жизненоважни реформи в най тежкото време.

Българските "интелигенти" във властта - контролирани от дс, напълно безпомощни да се справят с потока на събитията, дълбоко подкупни, изключително безхарактерни и много страхливи - и вечно гладни и жадни за власт - и с една нега по бай тошовото време и усещане на невъзвратима загуба - на привилегии, на социален статус и т.н. Резултат - катастрофа.

Николай Генчев беше казал нещо знаменателно за раждането на бълг. интелигенция - "родена по кръстопитищата на балканите, подритвана непрекъснато от великите сили и във вечен страх от тях."

Същата наивност виждам и у есето на Пенев - усещане за месианство на интелигенцията, очакване "държавата да даде" (защо?) неразбиране на социалната роля на интелигенцията - на трансмитер на различни влияния в младата ни държава; продукт на разкъсването на българското общество на базата на много висок с/у много нисък образователен ценз и т.н. Господ знае откъде се е взела българската интелигенция и какво е. Факт е обаче, че такава прослойка има предимно в страните от третия свят и в Източна европа и русия, но в източна европа бързо изчезва; т.е. при някаква нормализация на съответната страна подобна група не съществува, интелигентите се превръщат в професионалисти и бели якички.

Но бай тошовата "интелигенция" е феномен, който едва ли съществува къде да е другаде по света, в коя да е епоха. И безхарактерността на тая интелигенция, и провалът и във властта доведе до появата на мутрите, на свръхбеззаконието, на чалгаризацията на културата - същите поетеси, дето пишеха балади за ранени партизани почнаха да пишат чалга за мутри, тигри, радки пиратки, азисове и т.н. - т.е. ориентираха се към новите силни на деня; същото се случи и с "журналистите"; но най голям беше провалът на интелигенцията във властта - там безпомощността, мързелът и безхарактерността доведоха до катастрофа.

Редактирано Август 16, 2012 от ISTORIK

[ISTORIK]

Това е един от на-мразените българи от страна на учениците - заради необходимостта те да изучават литературното му критикарство.

http://bg.wikipedia....%BD%D0%B5%D0%B2

Редактирано Август 16, 2012 от ISTORIK

[glishev]

Този г-н Николов наистина не е знаел къде попада.

Но както и да е, в Щатите всъщност има интелигенция, нищо, че не съм бил там, та да я пипна. Просто е другояче формирана. Има си кръгове от хора, живеещи на грантове около университетите (проклети демократи, комита! - мислят си реднеците), има ги "красивите и талантливите" от Ню Йорк, дето четат и пишат разни неразбираеми за широката публика неща, има разни мозъчни тръстове. Ама не била централизирана интелигенцията - не е. И на мен ми е малко странно, но това е положението. Може би по-скоро има "интелигенции". Стайнбек пише за това.

И определено в Щатите има страшно много жанрови автори, които наистина се издържат с писане: ходят по конвенти на фенове, разписват книжки, стискат си ръката с издателя за снимка, взимат-дават интервюта и прочие. Абе - продават се (за разлика от нашите лапнишарани). Друг е въпросът, че повечето такива автори не са Стайнбековци, тоест си чукат кротко кайметата, слушкат издателя и нямат политически забежки.

Във всеки случай тук е Европа и интелигенция определено има. Не говоря за простотиите от типа на СБП. Впрочем, Съюзът е имал известни смислени функции преди 1944, а после се превръща в обикновен придатък на агитпропа с елементи на преразпределение на благата, ясна работа. Както и да е, днес национална и наднационална интелигенция в Европа все още съществува: ето, умира Марио Моничели в Рим и Еко му пише некролога. После Кариер идва в Болоня и двамата с Еко правят сборник интервюта. Вярно е, че тази университетско-литературно-философско-кинаджийско-музикална интелигенция няма никаква обществена роля. Всетъки, във Франция все още успяват да заделят по някой сантим от гладните уста на негрите и да го тикнат в ръкава на Академията, за да се съберат академиците на своя прочут обяд, да държат речи и да критикуват благо младите. Жак Льо Гоф пуфти там с лулата си и разправя левичарски приказки, но гледа да не се меша с новите франки от Марсилия. Да, това може да е анахронизъм, но той съществува.

В България, разбира се, нещата са ненормални. Има още живи динозаври от бай тошово време, които са заели разни постове в недозакрити институции, за които финансовият министър Дянков дори не подозира. Има фондчета, фондченца, публикацийки, "сефета" (по Еко) и други малки налудничавости от соцвреме. Да не се лъжем - такива неща функционират дори във Великобритания.

Да, но има и разни действително нормални хора, четивни автори, надъхани преподаватели и нелоши учени, които биха искали едновременно по-добри бюджети, по-добро книгоразпространение, по-добро ниво на средното образование, известна отговорност на държавата към съществуващите национални културни институции, та дори и някакъв политически глас. И които си работят за целите, но се дразнят от пълната простащина в страната. Простащина от законодателното тяло, та до последния хамалин. Това дразнене месиански комплекс ли е? Не мисля. Смятам за съвсем естествено да има добри училища, добри университети и музеи, както и един вид отстранена държавна протекция над по-престижните университети, театри и тям подобни. България има потенциала за това, а хората в тези среди всъщност и не са някакви страшни ненаситници от типа на ДАНС с техните огромни (и безполезни) бюджети. Да, знам, че този тип мислене не е на мода и че е лесно да се сочи с пръст: "Аууу, соцносталгик!" Обаче не става дума за соцносталгия или други политически заклинания, а за гимназиалното образование в България, за музеите, за книгоиздаването, за университетското ниво, абе изобщо - за насъщни неща.

И не, тук не е Америка. Дори по някакво чудо да се окаже, че там наистина "няма интелигенция", това си засяга само тамошните условия.

[Михов]

В Щатите интелигенция има, просто е много по-различно структурирана и ситуирана от нашата. По принцип "интелигенция" е по-широко понятие и не се отнася само до литературата - има и техническа интелигенция например. И не се отнася само до топ писатели примерно. На практика университетските преподаватели в САЩ са интелигенция. Интелигенция са и филмовите, музикалните и театрални деятели им (казано по нашенски). Интелигенция са независимите творци от всички области. И т.н. и т.н.

Що се отнася до посочените от Глишев "жанрови автори", те също са интелигенция. Нима по време на социализма нямаше поръчкови автори? Нали ги водеха интелигенция? С какво са по-различни от американците (освен с това, че поръчителят е друг)?

Основното, което отличава нашата от американската интелигенция е, че американската е формирана по естествен социален път, без специални държавни привилегии и субсидии, продукт е основно на пазарни отношения.

[Южняк]

Михов, Глишев, разбира се, че в щатите има хора на умствения труд, жанрови писатели, хора на креативните професии (creative class) , мощна академия - друго не може и да бъде с, доколкото знам, над 20 000 колежи и университети. Сега като си мисля, Бжежински твърдеше, че американските адвокати са около 1/3 от бройката на всички адвокати в света; т.е., в ам. общество хората на умствения труд са всъщност непропорционално високо представени; също и хора с образование над средното, които са, доколкото помня, 2/3 от общата популация в америка, което пък девалвира донякъде "висшето" образование и води до изискване за лицензиране, за да се отсее плявата, но това е друга тема; в същото време, парадоксално "интелигенти" и "интелигенция" като социална прослойка на практика отсъства - т.е. публични фигури, упражняващи умствен труд, които обществото да търси за мнения по всеки обществен дебат; единствения интелигент от европейски тип, за който се сещам, е Ноам Чомски; който има буквално мнение по всичко и известна обществена тежест извън професията, която упражнява - а тя е на университетски преподавател; Може би донякъде и Мур, но той си е кинаджия и по-скоро си упражнява професията. Всички останали стриктно следват нормата на професиите си и нямат обществена тежест извън обхвата на професионалната им експертиза.

Действително, Глишев е прав, че в европа не е точно така, по специално във франция и източна европа, където интелигенция - като социална фигура и социална прослойка, си има;

Ако обаче гугълнеш "американска интелигенция" няма да ти излязат почти никакви резултати; такава обществена фигура - интелигент всичколог, до когото обществото се допитва при всеки дебат и чието мнение има тежест по буквално всички въпроси, не е типична нито за америка, нито за западна европа -с изк. на франция. В американския английски самата дума - както и понятието "интелигенция" е заемка от ... руски; всичките тия "почвеници", "сиромахомили" и т.н. за които Глишев спомена, са все разни руски групи от царска русия; в известен смисъл българската интелигенция е мелез м/у руската и френската. А между руската и френската ителигенция връзката е може би съществена.

Темата е по-сериозна, отколкото изглежда, но честно казано, не ми се задълбава; както и да е, това, че такава прослойка - като обществена тежест и съзнание за мисия, на запад от калотина, образно казано, отсъства. Интелигентът/интелектуалецът, като агент на промяната, на запад от драгоман (без франция) не съществува. Генезисът на бълг. интелигенция може да се тръси може би в опитите на образованите хора в следосвобожденска България да се превърнат в агенти на културната промяна и да затворят дупката между народната традиция и запада/или изтока в европа - т.е. в налагането на някакъв цивилизационен модел, под влияние на придобитата в западни / или руски университети култура; като всеки респективно дърпа чергата към своята страна и очаква необразованата "маса" да го "съша" и "следва" и се възприема не като професионалист, а като човек с мисия - да приобщава Б-я респективно към френската култура и модел, към германския, или към руския, и да "възвисява масата";

В същото време трябва да подчертая, че българската интелигенция е най-интелигентната интелигенция на балканите, и това, дето се вика, е факт от живота. Доказан.

Българската интелигенция е изключителна - и за което не си даваме с/ка; едно любопитно ново изследване Риндерман за интелигентността на горните 5% от всеки етнос хиперлинкводи до следните резултати -

Предполагам, с учудване ще установим, че IQ - то(колкото и условен фактор да са резултатите от IQ тестове за действителна интелигентност) на българската интелигенция е значително по-високо от това на останалите балкански интелигенции - примерно с близо 15 пункта по високо от това на албанците - което е пропаст, с 10 от това на турците - което пак е пропаст, и с малко по-малко - 2-3 пункта, от това на хървати, румънци, сърби и т.н.; и е на практика идентично с това на френската интелигенция;

Съвсем определено, ИК-то на българската интелигенция е най-високото в цяла югоизточна европа; има обаче и нещо смущаващо - между IQ-то на БИ и средното IQ на България има истинска пропаст, непропорционално голяма - всъщност най-голямата в цяла Европа - което може би обяснява и съществената тежест на интелигенцията в Б-я, сравнена с тежестта на останалите социални прослойки, както и мъчителния диалог между интелигенция и обикновени хора, който продължава вече близо век. Такава бездна м/у усреднено IQ за етнос и IQ на горните 5% не съществува никъде в Европа.

-нещо контраинтуитивно от изследването - което вероятно ще предизвика недоумение у колегите -колкото по-на юг и югоизток в Европа, толкова по-високо IQ на хората от политическата класа, като тука България отново е шампион, на практика - европейски. За сравнение докато IQ-то на английските политици е около 110, IQ-то на средния български или гръцки политик е около 124; което идва да ни рече, че докато на запад политиката е игра (да не забравяме, че тачър беше бакалска дъщеря, а рейгън - второразреден актьор), в която има елемент на почтенност, на югоизток е игра на оцеляване, коалиционна игра, в която оцеляват най-умните, или грубо казано - на югоизток политиката е игра на измама, водена от изключителни хитри измамници, където умението да измамиш е задължително за оцеляването и издигането и социалния успех.

В тоя смисъл, интуитивисткото мнение, че българските политици са "глупави", е абсолютна заблуда; всъщност, става въпрос за най-интелигентната, най-измамната (до ниво професионален измамник, най-отраканата част от българската интелигенция, в сравнение с която IQ-то на останалите интелигенти е направо тривиално. Което е и логично; заради това и започнах участието си в темата с дебелото подчертаване на доцент Костов, професор Беров и докторантите ф.димитров, с. станишев и, с извинение, г. първанов.

Българската интелигенция счита политиката за своя зона, и ревниво и подчертано брани териториалните си права; същото е и в румъния и гърция - справка - таблицата и изследването. Политиката е занимание за интелектуалци и всички останали се считат натрапници.

В тоя смисъл, политиката изглежда зона за естествена изява, най-високо желателно, предпочитаното поле за реализация на най-горната част от българската интелигенция, където обаче конкуренцията от тясносоциалистически професорски бради и гладко избръснати десни доценти е изключителна и оцеляват само най-хитрите и най-коварните измежду най хитрите, най обръгналите в така наречените коалиционни и социални игри -както може да те излъже изключително умен човек, никой друг не може; и битката за кокал в европейския югоизток е изключително висока, на едно различно ниво от това, да речем, каквато е в западна или централна европа, да не говорим за щатите.

Бездната в IQ-то на един политик от европейския югоизток и един западен политик е смайваща - близо една стандартна девиация, и говори за качествено различен политически процес.

С оглед на горното, провалът на българската интелигенция на власт, едновременно удивлява и не удивлява.

Мога да напиша още доста по въпроса, но ме мързи

[Михов]

Южняк, по принцип си прав, същевременно при интерпретациите си залиташ в крайности.

В Щатите, освен Чомски и Майкъл Мур (който не е просто "кинаджия", а си е интелигент по класическото определение) и Гор Видал, и Кърт Вонегът, и Уилям Сароян са изказвали мнение по обществено-политически въпроси, точно като нашите "хЕнтелегенти". Вероятно и други писатели го правят. Правят го и политици - например бившите президенти. Нещо повече - смея да твърдя, че хора като Серж Танкян или Дарън Малакян са също форма на интелектуалци. Такива са и различните активисти на граждански движения.

Иначе 100 % прав за едно - българската интелигенция е мелез между руската и френската, със силен проруски уклон, а и руската като традиции произлиза от френската.

[Южняк]

Няма никакви крайности тука, Михов, отсъствието на "интелигенция" в щатите е социологически феномен, отбелязан и забелязан от десетилетия. Да продължавам в тая посока, е все едно да се кълна, че водата е мокра. Има единични фигури, които, както основателно отбелязваш, са подобни на европейските интелектуалци. Има и признаци, че в момента се ражда американска "интелигенция". Но по численост, по ситуиране в обществото и най вече по социална тежест нещата са несъпоставими с европа. Има елемент на черна интелигенция; има единични фигури които са коректив на властта - напр. Чомски, но интелигенция, която да разсъждава "ние така", а "ония - иначе", или да си гледа в пъпа, мъчително самоанализирайки се именно като интелигенция, като българската и руската, няма. И не само в америка Няма в европа, на север от 42-рия паралел. Не съм чел никъде есе ние, "английската интелигенция" или "швейцарците така, а швейцарската интелигенция - иначе". Има това, което наричат grass-root" движения, които са обаче с много различна социална база, има creative class, което включва групи на, да го наречем, меритократичен принцип -Бил Гейтс не е интелигенция, нито пък ще каже ние, американската интелигенция еди как си или някой ще го има за обществен авторитет извън ИТ технологиите; никой политик не трепери и никой журналист не би се запитал "а какво би казал Гейтс по еди кой си въпрос" - докато в източна европа това е един вид витално; Това, което ам. социология нарича creative class включва иноваторите, а не художници, примерно, или писатели; и е по-скоро в смисъл на българското "първопроходците". Те са идентифицирани като агентът на промяната, независимо дали са бизнесмени, инженери или писатели; иначе групата с най-голяма социална тежест са така наречените - Wasp -ове - между впрочем, потомци на хора втора ръка от викторианска англия, където класата, която доминира, е друга - но пък това е друга тема;

аристократичната претенция на българската, руската и френската интелигенция се дължат, между впрочем, и на опита на интелигенциите да се напъхат в обувките на ликвидираните (от тях) аристокраци; в тези 3 страни отсъства аристокрация, която е съответно екстерминирана от турците, октомврийската и френската революции; и интелигенцията е опит за запълването на празнината, оставена от отсъствието на инстинска, "нативна" аристокрация, в тоя смисъл, соц-интелигентите на българия, русия и франция са, освен всичко друго, и самозванци. Тука горното моля да бъде възприето като самокритика, тъй като и аз съм интелигенция отгоре до долу, сто процента български интелигент. Но си давам сметка, че това, за което се имам, е и клопка.

Всичките тези дребни елементи, които отбелязвам, могат да бъдат засечени и в есето на Пенев; думички, които издрават. Да перефразирам, няма такова нещо като "Английският интелигент". Има, ако ме разбираш, "Английският пациент" .

Соц интелигенцията в Б-я е особено специфична; раждането и е някъде между "писателите са инженерите на човешката душа" (на Горки ли беше) и "От всички изкуства днес най- важното изкуство е киното (на Ленин); тоест тя е генерирана от комунистите с цел да бъде пропагандната машина на властта; политическите технолози на обществото, които да създадат "новия човек" (и го създадоха ) тоест, машина за пропаганда - и никаква функция извън това тази интелигенция няма.

А при социалните структури има една особеност: те се възпроизвеждат. и веднъж създадена една структура, тя не винаги следва волята на индивидите, които са я създали (всъщност никога не я следва) и в известен смисъл живее собствен живот. Та, в известен смисъл, бай-тошовата интелигенция се възпроизведе и ще продължи да се възпроизвежда в течение на много генерации, въпреки че строя, които ея създаде, и причините, по които беше създадена, са отдавна отпаднали. Но на тези неща трябва да се гледа хладнокръвно, с безпристрастното око на наблюдателя.

Потретвам - аз съм си българче и съм интелигенция отвсякъде; но нямам високо мнение за собствената си каста и си давам сметка що за двусмислен продукт е тази каста; и колко е регионална и временна, вписана в конкретно време и конкретно място, създадена от конкретен исторически процес и с конкретна цел.

[Михов]

Като цяло съм съгласен с горенаписаното.

Сега се замислям, че в Латинска Америка има интелигенция точно като нашата. В Италия също.

[glishev]

Горните неща на места наистина са контраинтуитивни. На места - до невярност.

[alvassareiro]

Интелигенцията е елемент на контактите между цивилизациите. Винаги, когато една цивилизация А влезе в контакт с цивилизация Б, една малка част от цивилизация Б се превръща в пропагандатор, разпространител на чуждата култура сред свои.

[Южняк]

Глишев, в светлината на "конференцията", още ли мислиш, че горните неща са "контраинтуитивни до невярност"?

[glishev]

Глишев, в светлината на "конференцията", още ли мислиш, че горните неща са "контраинтуитивни до невярност"?

Но да Вчерашната конференция е "на другия синод", така да се каже. Тоест - на лъжеинтелигенцията. За мен Светлин Русев, Любо Левчев, Жени Живкова и прочие са си направо анатема. Триумф на униформената посредственост. Това е всичко, което една интелигенция всъщност не е. Може да е наивно, но вярвам в добре финансирания, но въпреки това независим интелектуалец - в кръг от себеподобни, пророк на неясни работи, но все пак нужен на обществото. Познавам такива хора (е, не са добре финансирани) и те са мнооого далеч от "конференции" от людмилски тип.

[Южняк]

Не, Глишев, не е наивно, което си написал. Предполагам, трябва да вярваме в доброто..

[ДеДо Либен]

Вярата в доброто е хубаво нещо , но в България другия Синод се възпроизвежда и ще продължава са се възпроизвежда до окончателната победа на комунизма