Бранник-фашистка или националистическа организация?

**Mr.Shades** · Ноември 10, 2012

Та спорим ние с един човек дали Бранник е фашистка или националистическа организация. Та бих искал повече мнения по въпроса, макар, че моите убеждения спрямо тази организация са бетонни. Но искам да видя доказателства подкрепящи позицията, че Бранник е националистическа.

**mitaca** · Ноември 10, 2012

Фашизъм в Бъгария никога не е имало и съответно няма как да е фашистка организация. Какво е фашизъм знаеш, ако си забрави имаме си теми.

**КГ125** · Ноември 10, 2012

Комунистическата историография и, което е по-лошо, комунистическата пропаганда използва този термин за какво ли не, в началото на 50-тте години.

Така той придобива гражданственост и до днес се употребява от по-възрастни хора, за да маркира периодът преди 1944 г.

Исторически е много неточно. България никога не е била фашистка страна. Фашисткото обществено устройство е нещо, което в БГ липсва.

**Gloster** · Ноември 11, 2012

Само че тази организация е подражавала на Хитлерюгенд.

Редактирано Ноември 11, 2012 от Gloster

**КГ125** · Ноември 11, 2012

Или на бойскаутите.

Редактирано Ноември 11, 2012 от КГ125

**mitaca** · Ноември 11, 2012

Папагалите подражават на човека, приматите също, но не са човеци нали? А и какво значи 'подражават'? В Бъгария нямаме фашизъм. Може разбира се в една нефашистка д-ва да има фашистка партия (каквато в Бъгария не е имало), но не и младежко движение.

**КГ125** · Ноември 11, 2012

Малките държави подражават, големите и те си подражават една на друга. Трийсетте години на 20-ти век си се отличават с тежнения на всички държави към не-партийна политика, към ограничение на участието на партиите в политиката. Турция на Ататюрк, Гърция на Метаксас, България на Борис, а защо не и Англия на Чърчил..

Това не е фашизъм. Впрочем в Гърция е имало такава организация, EON, младежка и патриотична...

**Христо Тамарин** · Ноември 11, 2012

Бранник е била просто казионна организация.

**соленка** · Ноември 11, 2012

Аз не съм много запозната по темата, но мисля, че в Дневника на Богдан Филов се споменаваше (или някъде другаде, не помня вече?!) и се лансираше именно мнението, че "Бранник" е аналог на Хитлеровата младеж.

**ISTORIK** · Ноември 11, 2012

Организацията имала за цел възпитанието на българската младеж в националистически и в промонархически дух.

**mitaca** · Ноември 11, 2012

Но не и в социалистически . По структура да, приича на Хитерюгенд. Целите са подобни, но например в Хитлерюгенд са били фанатици по отношение лично на Хитлер (надали са разбирали напълно или даже въобще националсоциализма). Знаем, че голяма част от тях са въоръжени и хвърлени в бой особено при отбраната на Берлин. Това няма как да се случи с бранниците.

**КГ125** · Ноември 11, 2012

То по структура и пионерската организация прилича на Хитлерюгенд.

**соленка** · Ноември 11, 2012

Но не и в социалистически . но например в Хитлерюгенд са били фанатици по отношение лично на Хитлер (надали са разбирали напълно или даже въобще националсоциализма)

Да, има логика да се наричат Hitlerjugend значи :D А Бранник не се наричат на ничие име. Май.

**КГ125** · Ноември 11, 2012

Не, само бранник. Казионна, патриотична организация за младежите от горните класове на училищата и мисля студенти и др. до определена възраст.

Членството е доброволно.

**mitaca** · Ноември 11, 2012

Бранник не е само казионна, а и е създадена като опозиция на РМС и БКМС единия забранен от 19-ти май 34-та, другия още през 23-та година. Бранници са били Дора Габе и Елисавета Багрияна.

**ISTORIK** · Ноември 11, 2012

Ето списък на десните и крайнодесните отганизации в България в периода 1918 - 1944 г.:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(1918-1944)

**КГ125** · Ноември 14, 2012

Na Slovenačkom http://sl.wikipedia....Sokol_(druЕЎtvo) oni su imali prvi od nas svih i pomagali su da se razvije u Zagrebu i Srbiji još pre 1. svetsko rata.

A ovde je kratko na Srpskom http://sr.wikipedia....a.org/wiki/РЎР% ... 0%B5%D0%BC izgleda je društvo dobilo ime po srpskim narodnim pesmama u kojima se junaci opisuju kao sokolovi.

Ето и сръбски и югославски довоенни младежки патриотични организации - с благодарности към форума http://www.63padobranska.com/forum/viewtopic.php?f=16&t=6295&p=81069#p81069, откъдето е сведението.

Редактирано Ноември 14, 2012 от КГ125

**mitaca** · Ноември 15, 2012

Всъщност чак фундаментално не. Имахме си тема за разликите и приликите, докато не беше тотално оспамена от нациска пропаганда и контрапропаганда (там и аз участвах активно в спама ). Нацизма (национал-социализма) се разглежда, като частен случай на фашизма, но разбира се има доста разлики. В България при миналия режим 'всичко' минаваше за фашизъм поради думичката социализъм в съчетанието национал-социализъм. А режима преди 9-ти септември се наричаше монархо-фашизъм. Къде заради това нашите партизани (12 000 барбар с ятаците и членовете на семействата им) да се нарекат гордо АБПФК (акивни борци против фашизма и капитализма), имаше си спежиална отметка във всички формуляри, дали си член или дали родителите ти или техните родители са били такива , къде за да обявим гордо, че Септемврийското въстание е първото антифашистко въстание в света (но ако режима на Цанков е фашистки, първото въстание би трябвало да е юнското на земеделците, въстание което ЦК на БКП не подкрепя, защото го обявява за 'борба между селската и градската буржоазия').

**Stefan Iv** · Юни 30, 2013

Бранник е държавна младежка организация. Идеята за създаването и е да се тушира политизацията сред учениците. Тя не е нито националистична, нито фашистка, а по-скоро монархическо-патриотична.

**КГ125** · Юни 30, 2013

Точно така. Освен това, с нищо не е уникална. Такива е имало и в Югославия, и в Гърция, и в повечето страни в Европа. Скаути, с повече патриотизъм, по днешните мерки.

**mitaca** · Юли 1, 2013

Бранник е държавна младежка организация. Идеята за създаването и е да се тушира политизацията сред учениците. Тя не е нито националистична, нито фашистка, а по-скоро монархическо-патриотична.

Противоречиш си. Манархията е обединител на нацията или поне такава би трябвало да бъде, след като е монархическа, значи е националистическа. Може да бъде обаче националистическа без да е монархическа.

**Stefan Iv** · Юли 1, 2013

Противоречиш си. Манархията е обединител на нацията или поне такава би трябвало да бъде, след като е монархическа, значи е националистическа. Може да бъде обаче националистическа без да е монархическа.

Не си противореча. Казах монархическо-патриотична, т.е. не е крайно националистична като Легионите и Ратниците. Мотото на бранниците е Борис-Бог-България.

**Frujin Assen** · Юли 1, 2013

Царя олицетворява единството на нацията. Това автоматично го поставя над всички партийни лидери. Иначе, много интересно е, как през 1923 когато дори Мусолини още няма избистрена представа и едва е започнал да претворява в дела идеите си, в България вече имаме "фашистки" преврат.

В България има национал социалистическа партия.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Създадена е през 1932 от професор Цанков и установява тесни връзки с Хитлер и Мусолини (или поне им се е щяло да е така). Италианския посланик ги описва като малобройни, без влияние в обществото и с неясна програма, но затова пък, докладва в Рим, че са готови да вземат на въоражение фашистките идеи, ако Италия ги подпомогне финансово. Известно му е, че са искали пари и от германския посланик. Пиачентини препоръчва да им се дадът някакви суми, и внимателно да се насочват в правилния фашистки път.

В книгата на Илчо Димитров за българо-италианските отношения пише, че според италианските посланици имало и други малки партии и групи които гравитирали към фашизма, но основната им цел е била да изкопчат пари от Берлин и Рим.

Най големият и успех в изборите през 1934 когато взема 11,5%. Впоследствие партията бързо запада, разцепва се и към 1941-43 водейки полулегален живот не представлява почти никого.

**Pesho681** · Март 1, 2022

Бранник са една казионна, монархична, патриотична, националистическа организация, която не е имала общо с идеологиите на националсоциализма и фашизма. Единственото общо между Бранник и режимите на Хитлер и Мусолини е поздрава им с дясно изпъната ръка с прибрани пръсти в шпиц. Между другото, Мусолини и Хитлер не са първите, които използват този поздрав. Той е бил известен в САЩ като "Bellamy salute", който е използван за пръв път през 1892г.

"ОСНОВНИ НАЧАЛА НА БРАННИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ"

("Идеология, организация и възпитание на бранническата младеж". С., 1943 г., 5-23; в Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 823-834)

(1942-1943 г.)

Що е идеология?

Зад всяко историческо събитие, което създава епоха в живота на народите, стои волята на един избраник. Това е водачът на масите, който определя властно хода на събитията и твори историята. И ако съществува някаква зависимост между дадена историческа епоха и нейните първенци, то е духовната връзка между господстващите идеи на епохата и онези силни, волеви личности, които се борят за тяхното тържество.

Историята на обществените борби издига в култ имената на своите галени чеда. Това са великаните на мисълта и делото, които – всички до един – са хора на идеята, борци за един обществен идеал. Една идея може да бъде творческа, но тя може да добие страшна разрушителна сила, когато бъде насочвана от демонична воля. Защото идеите са могъщо и опасно оръжие. Те се зараждат в момента на социално и национално напрежение в живота на всеки народ, отначало като смътно чувство на протест, тревожно търсене на нови пътища или изход отдадено положение. Постепенно от този кипеж, от това брожение на идеите започва да се избистря онзи синтез от политически и социални начала, които в своята съвкупност съставляват идеологията. Неясното чувство на социален и национален протест, смътният копнеж към свобода и право добиват проста и достъпна за разбирането на масите форма на лозунги, които съдържат разрешението на най-важните въпроси и дават отговор на най-парливите проблеми на една действителност.

Така се ражда идеологията.

Идеологията възниква от искрата на една борческа идея, която по-късно се превръща във факел, пръскащ потоци светлина по пътя на борците.Следователно идеологията не може да бъде плод на кабинетно размишление, тя не може да бъде сбор от теоретични концепции. Една доктринерна постройка от идеи би рухнала при първото сблъскване с живота и неговите сурови изисквания. Тъкмо затова социалните доктрини и политически утопии, които не държат сметка за действителността, са осъдени да търпят най-жестоки исторически поражения.

Като сбор от политически и социални начала, които изчерпват идейното съдържание на един политически светоглед и определят обществените задачи на едно движение, идеологията придобива истинската си реална обществена стойност, когато е рожба на живота и когато в нея намират пълно отражение незадоволените стремежи на епохата.

Между идеологията и политическата програма съществуват основни различия. Една политическа програма винаги носи в себе си конкретни препоръки или готов план за предстоящи мероприятия в областта на вътрешнополитическите, социални и стопански отношения. Защото политическата програма, или все едно партийната платформа, е насочена към определена политическа цел – заемането на властта. Политическите програми обещават ясно и категорично, без да държат сметка за действителността. Ако върнем паметта си само няколко години назад, ще си спомним за картината на обществено разложение,причинено от безсъвестна демагогия, която безнаказано се ширеше в нашия политически живот. Лъжата беше основен елемент в предизборните обещания на тогавашните политически партии. Обратно, идеологията изключва всякаква демагогия, защото чистотата на нейните лозунги, обгорени от пламъка на обществения идеализъм, не може да търпи лъжата и заблудата. За разлика от политическата програма идеологията излъчва само лозунги, които не дават указание за тяхното практическо приложение в живота. Например: един ударен лозунг в бранническата идеология е лозунгът: „Да смажем юдомасонската хидра!” В случая ние приканваме бранниците към решителна и безпощадна борба с юдомасонството като обществено и национално зло, без да посочваме в каква форма ще се изрази нашата борба. Нас не ни интересуват техническите подробности за начините и средствата, с които ще проведем очертаната от нас идейна линия. Тия начини и средства, както и формите н на нашата борба, ще се определят по-нататък от ред обективни обстоятелства. Ние ще вземем под внимание, дали при сегашния организационен ръст на „Бранник” и при неговото обществено влияние в момента сме в състояние да проведем успешно една подобна акция, и тогава ще определим какви сили да хвърлим в борбата с най-големи изгледи за успех.

Идеологията на организация „Бранник” се създаде по пътя на борбата. Ние не оповестихме създаването на „Бранник” с гръмки идеологични фанфари. „Бранник” се роди без тостове и без приветствия. Но още от първия момент организацията стъпи здраво на крака и упорито заработи за победата на своето дело. Тя организира силите на българската младеж и ги хвърли във всички области на нашия обществен, културен и стопански живот. По този начин бяха приложени на практика всички онези творчески идеи, които вълнуваха българската младеж още преди създаването на организацията и които сега намериха широк простор за проявление. С това „Бранник” направи проверка на идейните начала, които трябваше да влязат като основни елементи в бранническата идеология, за да се убеди в тяхната жизненост и тяхната сила. Една след друга издържаха блестящо практическия изпит всички здрави и положителни идеи, които дотогава бяха носени с любов в сърцата на българските младежи и заеха своето място в идеологията на „Бранник”.

Така чувството на национална самоувереност израсна от съзнанието на бранника, че принадлежи към един горд, смел и героичен народ, еднакво велик със своите военни победи и с културните си завоевания;

любовта към българската земя, обагрена от пламъка народолюбив екстаз, се превърна в жертвена обреченост, за да се брани родината от нейните врагове;

всеотдайната преданост към българския цар се изрази в клетвената вярност към върховния вожд на българския народ;

съзнанието за дълг към нацията и държавата се оформи в чувството на привързаност към основните държавни институции, което измества всяко друго чувство на егоизъм и лично щастие и подчертава безусловното предимство на интересите на общността над интересите на отделния гражданин;

духовното приобщаване на бранниците към вековните народностни стремежи на българския народ израсна в здраво чувство на уважение и преданост към историческата народна традиция;

култът към героизма на миналото прехвърли железния мост между две поколения – онова, което се бори за свободата на България, и онова,което е готово да умре за величието на утрешна България;

най-после, любовта към труда, кръстена в огъня на трудовия браннически поход, намери израз в готовността на бранническата младеж да участвува активно в трудовия живот на своя народ.

Вътрешният идеологически строеж на организация „Бранник” се изрази в три главни посоки, които водеха към три основни идеологични групи,всяка от които бе наситена със сродни по съдържание идеи. Това са:

1. националната идеология на „Бранник”;
2. социалната идеология на „Бранник”;
3. трудовата идеология на „Бранник”.

I. НАЦИОНАЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК”.

В националната идеология на „Бранник” намират място онези идейни начала, които определят отношението на организацията към държавата и нейните институции и отношението на „Бранник” към родната църква. Тук е изразено нашето разбиране по въпроса за силната държавна организация и националната дисциплина, а така също и нашето становище по въпроса за българския национален идеал и идеята за всебългарска солидарност.

1.ЦАРЯТ В БРАННИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ

Първото място в националната идеология на „Бранник” заема любовта на бранниците към българския цар. Йерархията на организация „Бранник” почива върху водаческото начало, а в съзнанието на всеки бранник българският цар е единственият върховен вожда на българския народ.Следователно както в българската национална идеология, така и в бранническата идеология монархическият институт се покрива напълно с водаческия принцип..

Водаческото начало води своя произход от българската история. Аспарух, Тервел, Крум и Симеон, Иван Асен II –това са имена на български царе, които бележат светли и величави епохи в българския държавен живот. Българският народ се гордее с мъдри и просветени царе, които в същото време са били неговите смели водачи към възход и победи. По всички краища на Балканския полуостров са се развявали победно бойните знамена на българските войски, окриляни от непобедимия дух и суровата воля на своите царствени водачи.

За бранника българския цар Борис III е не само носител на държавния суверенитет, но той е олицетворение на историческото щастие на българския народ. Неговата сила и авторитет се крепят върху всенародната обич и беззаветната преданост на всички българи. Благодарение на неговата политическа предвидливост, мъдрост и водачески качества българската държава можа да се запази невредима в продължение на ¼ век ,за да доживее до днешния велик момент, когато вековният национален идеал на нашия народ се приближава към своето осъществяване. Тия чувства на безкрайна любов и жертвоготовност намират сюблимен израз в бранническия обет, с който бранниците се обричат за вярна служба на царя и на българския народ. Думите на този клетвен обет излизат направо от сърцето на бранника, в което няма място задруга любов, освен за любовта и безкористната преданост към българския царБорис III и към българската родина.

2. СИЛНА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Идеята за силна държавна организация в бранническата идеология е въплъщение на вековния стремеж на българския народ да създаде на Балканите вътрешно здрава и военно силна българска държава. Такава е била волята на Аспаруховите българи, които очертаха с кръв и меч първата българска държава и заявиха, че тази държава ще бъде най-здраво организираната национална сила в Югоизточна Европа. Ако проследим историята на нашия народ, ще видим, че стремежът към създаване на силна държавна организация минава като червена нишка през трите български царства, докато се превърне в мощен национален импулс, който и днес определя историческата съдба на нашия народ. Бранниците подемат този върховен стремеж и го превръщат в основен елемент на своята национална идеология.

Днес, когато въпросът за създаване на силна държавна организация се поставя като повелителна нужда на нашето време с оглед на утрешното преустройство на света, „Бранник” заявява открито и ясно своето разбиране по този въпрос.

Изхождайки от убеждението, че организираната сила на държавата е най-здравата опора за нейния авторитет и че една силна държава черпи своята мощ от сплотеното единство на нацията и от народното единомислие, „Бранник” смята, че днес повече от всякога българската държава се нуждае от здрава организация. В случая не става дума за едно механично групиране на националните сили, защото материалният израз на силата губи значението си пред духа, който е нейният най-могъщ двигател.

За да извоюва своето право и своето щастие, един народ е длъжен да организира своите материални и морални сили. Никой днес не може да отрече, че българската държава разполага с огромен резервоар от национални сили и ударна мощ на българския народ. Затова „Бранник” заявява: за да стане българската държава непобедима, тя се нуждае от организация. Затова в реда нас своите възпитателни задачи „Бранник” поставя като изключително важна и отговорна задача да развие като ръководни качества у бранниците духа на организираност и съзнанието за нуждата от национална дисциплина.

3. НАЦИОНАЛНА ДИСЦИПЛИНА

Националната дисциплина се изразява в съзнателното подчинение на личността пред една ръководна държавна воля. Ако чувството на национална дисциплина не почива на принуда, а се проявява в доброволното и едновременно приобщаване усилието на отделния гражданин към творческото усилие на целия колектив, ако националната дисциплина се изразява в искрената готовност на всички българи към сътрудничество на държавата, тогава тя се превръща в гранитна опора на народното единство и става крепост на националното съзнание. Но при липса на добра воля за такова сътрудничество държавното ръководство налага националната дисциплина чрез властна принуда.

Гражданското възпитание в организация „Бранник” има за цел да развие родолюбието, жертвоготовността и високото гражданско съзнание като ценни граждански добродетели, които определят обществения морал на бранника. Тия качества са предпоставките за националната дисциплина, тъй като нейни врагове са личният егоизъм, общественото разномислие и класовите борби, срещу които „Бранник” се бори в нашата общественост.

4. ВСЕБЪЛГАРСКА СОЛИДАРНОСТ

Идеята за всебългарската солидарност играе важна роля като условие за постигане сплотеното единство на българския народ, което е идеал за „Бранник”. Като мощен психологически импулс чувството за всебългарска солидарност заема място в националната идеология на „Бранник”, но то стои в логическа последователност и с идеите за социалната справедливост и гражданската равноценност. Защото социалното равенство и еднаквото отношение на българската държава към всички граждани създава най-добри условия за разрастването на онова стихийно и неудържимо чувство, каквото е всебългарската солидарност. Върху това чувство ,което изпълва с нравствено съдържание и смисъл живота на всеки бранник, се изгражда неразрушимата духовна общност на всички българи по света.

Чувството на национална солидарност се проявява на всяка крачка в живота, макар най-често да минава незабелязано във всекидневието .Акцията за зимната помощ, помощната акция за пострадалите от наводнението във Видин са отделни по-значими прояви на това благородно чувство. Но то се проявява със страшна сила в историческите моменти, когато съществуването на нацията е заплашено. Тогава всички българи са готови да дадат живота си за своя цар – символ на българската свобода и независимост, и да бранят с кръвта си скъпата Родина. Защото чувството на национална солидарност мобилизира всички здрави инстинкти на народа пред опасността. Пример за невиждан национален ентусиазъм, предизвикан от чувството на всебългарска солидарност, имаме през Балканската война. Тогава то се изрази в ураганен устрем, който покри с вечна слава българското оръжие.

„Бранник” противопоставя националната солидарност на сухата, абстрактна и догматична идея на интернационализма, на народната солидарност, която се проповядва от марксистката идеология. Ние сме свидетели днес на неповторими исторически събития. Ние виждаме как под ударите на вечно жизнената идея болшевизмът рухва, защото отровата на класовата омраза, на интернационализма е проникнала дълбоко и разлага организъма на светската държава.

5. ВЯРА И РОДНА ЦЪРКВА

Отношението на „Бранник” към родната църква се определя от грамадната историческа роля, която българското духовенство е играло във вековния процес за изграждане на националната ни култура и укрепване народностното съзнание на българина. „Бранник” вижда в родната църква непоколебим стожер на българската народност. Бранниците се отнасят с еднакво чувство на почит и възхищение към борците за църковна независимост и политическа свобода. За тях двете основни течения на българската национална мисъл – просветители и революционери, са една и съща проява на борческия български дух, защото народната борба за освобождение се е водила с еднакъв пламък и жертвоготовност под благословията на кръста и меча.

„Бранник” не признава други религии, освен вярата на своите бащи, защото неговото национално съзнание се покрива изцяло с българското православно съзнание.

6. „БРАННИК” И НАЦИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ

„Бранник” се бори за създаването на една велика общо българска народностна общност. Първото условие за това е духовното обединение на българския народ, изразено в нерушимото единство на всички българи, където и да се намират те. Затова „Бранник” смята, че борбата за пълното осъществяване на българския национален идеал може да се води успешно само след като се постигне моралното въоръжение на българския народ, изразено в наличността на една национална мисъл, една воля, един дух и едно желание за победа.

Какво е нашето разбиране за националните идеали? – В идеологията на „Бранник” българският национален идеал е изразен в пълна народностна, териториална и духовна неделимост на българския народ. Както всички идейни браннически начала и идеалът за националното обединение е даден в идеологията на „Бранник” строго, категорично и безкомпромисно. За бранника не съществуват понятията „наполовина осъществен” или „почти постигнат” национален идеал. Днес всеки бранник трябва да живее с непрестанната мисъл, че всички български земи, независимо от днешната им политическа съдба, принадлежат не само исторически и етнографски, но и по жизнено право на българския народ и затова те ще се борят дотогава, докогато тържеството на българската правда се освети с българска кръв по западните, северните и южни граници на българското отечество.

Запомнете! По въпроса за българския национален идеал ние, бранниците, сме максималисти. Ние отричаме идеала на санстефанска България. Ние вървим в крак с нашето време, което смята, че националният идеал е вечен и стои извън условната зависимост на исторически дати и междудържавни актове.

„Бранник” няма да позволи никому да спре историческото развитие на българския народ, като го ограничи в териториалните постановления на един международен договор – плод на временно и случайно съотношение на силите. И когато заявяваме, че санстефанска България не изчерпва съдържанието на българския национален идеал, ние виждаме един истински национален идеал, който надхвърля сегашните пространствени предели на България и който ни сочи пътя на утрешната борба. За нас българският национален идеал ще бъде напълно постигнат само тогава, когато извоюваме с кръв и жертви оня простор, който е необходим за българското щастие, и премахнем веднъж завинаги постоянната заплаха над националната ни сигурност.

II. СОЦИАЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК”

Социалната идеология на „Бранник” очертава пътя на неговата политическа борба. В нея са изразени разбиранията на бранническата младеж по въпроса за социалната справедливост, гражданската равностойност и съсловната хармония. Социалните идеи и мястото, което те заемат в бранническата идеология, изправят лице срещу лице „Бранник” и комунизма и определят борческите позиции на нашата организация срещу болшевизма и юдомасонството.

1. СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ

Лозунгът за социална правда не е нов в нашия живот. Революционната вяра на народните борци и водачи от предосвободителната епоха съчетава в прекрасен синтез борбата за политическа свобода и независимост на българския народ с идеята за социална справедливост. Издигайки в своята идеология лозунга за социална правда, „Бранник” смята, че дава израз на един исторически подчертан стремеж на българския народ да изгради силата на своята държава върху социалната справедливост. С това бранниците остават верни на идейните позиции и на заветите на българските революционери и заявяват, че ще се борят дотогава, докато установят пълна социална хармония в българската държава.

За „Бранник” личността не е роб на обществената среда, както уверяват социалполитическите канони на марксизма. Напротив, личността стои високо над битовите ограничения, нейната строителна воля побеждава материалните условия и ги подчинява на интересите на националната общност. Следователно личността не може да бъде затворена в своето индивидуално или класово съзнание, тя не може да съществува вън от държавата и да бъде изолирана от националния живот.

Българската държава възпитава всички български граждани чрез своите институции в обществено полезен труд и развива у тях съзнанието, че са еднакво ценни членове на държавната общност, към която те принадлежат биологично – по рождение и по кръв. Ето къде е разликата между класовата идеология на марксизма и социалната идеология на нашето време. Идеологията на социалните конфликти, проповядвана от левите политически учения, създаде работническия и аграрния въпроси, но не като стопански проблеми, чието разрешение зависи от разумната намеса на държавата в стопанските взаимоотношения, а ги използува за свои разрушителни цели, като се мъчи да направи от работника и селянина врагове на собствената им държава. Новата държава побърза да тури край на тия престъпни стремежи. Които можеха да вилнеят безнаказано само в атмосферата на социално напрежение и класови недоволства, раздухвани съзнателно от политическите подстрекатели без народност.

2. ГРАЖДАНСКА РАВНОЦЕННОСТ

Когато „Бранник” издига гражданската равноценност като важно идейно начало в бранническата идеология, той сочи и мерилото за тази социална равноценност. Това е обективната полезност на отделния гражданин за нацията.Всички български граждани, независимо от тяхното имотно и обществено положение,са еднакво ценни за българската държава. Държавата е, която определя мястото за всеки българин като творческа единица в националния живот.

Началото на националната равноценност не е дадено като формален лозунг в бранническата идеология, а като положителна държавно-творческа идея, която изпълва с нравствен смисъл стремежа към истинското служене на общността. Определяйки ролята и мястото на всеки гражданин в националния живот, държавата в същото време определя и неговата стойност като творец на блага, които осигуряват материалното благосъстояние за всички.

От само себе си се разбира, че от рамките на идеята за гражданската равностойност не може да бъде изключена жената. В бранническата общност жената е равноценна на мъжа и всеки бранник вижда в лицето на бранничката предана другарка в борбата и бъдещата майка на български синове и дъщери.

„Бранник” е против личните и класови привилегии.От гледището на бранническата идеология въобще всякакви привилегии, от какъвто и характер да са те, са принципиално недопустими. Защото ние отричаме един обществен идеал,който носи в себе си привилегии, които биха накарали държавата да абдикира от своите права и за които българският народ ще заплати със своя труд.

3. СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ СЪСЛОВИЯТА

Изхождайки от идеята, че народното съгласие е немислимо без пълна хармония между всички обществени категории, „Бранник” отрича безусловно и категорично всякакви лични и съсловни интереси и класови инстинкти. „Бранник” е против обособяването на личността от колектива. „Бранник” не може да допусне дори теоретически противопоставянето на правата на личността и правата на общността. Затова той възпитава българската младеж в едно ново съзнание за дълг към държавата и нацията, при което личният интерес отстъпва пред интересите на общността, а съсловните интереси са подчинени на върховния интерес на нацията.Отношението на държавата към различните съсловия се определя от чувството на социална справедливост и държавна необходимост. Само така ще се избегнат проявите на недоволство между съсловията, които са единственият причинител на социалните конфликти.

На центробежната сила на класовите противоречия и на съсловен егоизъм „Бранник” противопоставя своето здраво разбиране за съсловна равноценност и пълно социално сътрудничество.

4. „БРАННИК” И КОМУНИЗМЪТ

Още от първия ден на своя живот „Бранник” очерта една ясна и безкомпромисна позиция по отношение на комунизма, като заяви, че ще води организирана и ликвидационна борба срещу комунизма и неговите агенти в България.

Днес българското общество е свидетел на безпощадната борба, която „Бранник” води срещу болшевишката доктрина, която превърна революционната идея в страшен и отвратителен процес на разрушение, едновременно съзнателно и стихийно, на исторически, културни и морални ценности. Една доктрина, която внесе разложение във всички области на човешката мисъл, която твърдеше, че трябва да се пристъпи към ликвидация на класовите култури, за да се изгради културата на простаците, и която смяташе, че изкуството е естетическа отрова за революционния пролетариат. „Бранник” ще се бори на живот и смърт срещу една доктрина, която издига максимата „Колкото по-зле, толкова по-добре”, която е безсрамна спекулация с глада и отчаянието на работническите маси.

Ако днес болшевизмът е изключен от рамките на организираната европейска общност, то е, защото той се явява изразител на източната култура в нейните първобитни белези – деспотизма и робството. „Бранник” днес се нарежда в редовете на борците срещу болшевизма, защото не може да допусне един режим, който е отрицание на всяка социална справедливост и който създава социални и битови привилегии само за едно малцинство от партийни функционери; един режим ,който руши семейството, религията и обществения морал, който разлага националното съзнание и който преследва своите идейни противници не за индивидуални прегрешения, не и за политически престъпления, а за аристократически или буржоазен произход, за либерална професия или най-после заради липса на мазоли по ръцете!

„Бранник” ще смаже комунизма и неговите агенти в България, за да докаже, че когато сплотеното единство на нацията се опира върху организираната сила на нейната младеж, никаква опасност, каквато и да е тя, не е страшна за държавата.

III. ТРУДОВАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК”

Трудовата идеология на „Бранник” е идеология на делото, а не на фразата. Тя е съчетана от два основни елемента: любовта към труда и привързаността към земята.

„Бранник” е организация на младежкия труд. В нейните редове няма място за безделници и лентяи. Трудът и земята са двете национални стихии на българина.

Привързаността към земята е национална особеност на българина с огромни социални последици. За бранника тази привързаност е здраво и нормално чувство, което обуславя любовта на българина към труда и към родния чернозем. Силата на това чувство е могъща опора на българската държава.

Привързаността към земята ражда господарското чувство у българина. Заветна мечта на всеки българин е да стане собственик и господар. Тази социална черта е важна особеност в националната психология на българина. „Бранник” е горд да издигне в своята идеология този благороден стремеж на свободния български гражданин и да го срещупостави на болшевишкото разбиране за социално и трудово равенство, което всъщност е равенство в робството и смъртта.

Настоящото изложение съдържа само основните начала на бранническата идеология. Това още не е идеологията на „Бранник” в нейния завършен вид. Но дори и дадена в общи линии, тази идеология се покрива напълно с българската национална идеология.

В името на тази идеология ние зовем българската младеж да влезе в редовете на нашата организация и да заработи за победата на бранническата идея. Но ние предупреждаваме: който влезе в нашите редове, е длъжен да приеме интегрално нашата идеология. Ние не правим отстъпки никому.Защото сме борци и подаваме честно ръка само на ония, които с вярност идат при нас.

Източник: http://brannik.blogspot.com/

laplandetza · Март 1, 2022

Преди 2 часа, Pesho681 said:

Бранник са една казионна, монархична, патриотична, националистическа организация, която не е имала общо с идеологиите на националсоциализма и фашизма. Единственото общо между Бранник и режимите на Хитлер и Мусолини е поздрава им с дясно изпъната ръка с прибрани пръсти в шпиц. Между другото, Мусолини и Хитлер не са първите, които използват този поздрав. Той е бил известен в САЩ като "Bellamy salute", който е използван за пръв път през 1892г.

"ОСНОВНИ НАЧАЛА НА БРАННИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ"

("Идеология, организация и възпитание на бранническата младеж". С., 1943 г., 5-23; в Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 823-834)

(1942-1943 г.)

Що е идеология?

Зад всяко историческо събитие, което създава епоха в живота на народите, стои волята на един избраник. Това е водачът на масите, който определя властно хода на събитията и твори историята. И ако съществува някаква зависимост между дадена историческа епоха и нейните първенци, то е духовната връзка между господстващите идеи на епохата и онези силни, волеви личности, които се борят за тяхното тържество.

Историята на обществените борби издига в култ имената на своите галени чеда. Това са великаните на мисълта и делото, които – всички до един – са хора на идеята, борци за един обществен идеал. Една идея може да бъде творческа, но тя може да добие страшна разрушителна сила, когато бъде насочвана от демонична воля. Защото идеите са могъщо и опасно оръжие. Те се зараждат в момента на социално и национално напрежение в живота на всеки народ, отначало като смътно чувство на протест, тревожно търсене на нови пътища или изход отдадено положение. Постепенно от този кипеж, от това брожение на идеите започва да се избистря онзи синтез от политически и социални начала, които в своята съвкупност съставляват идеологията. Неясното чувство на социален и национален протест, смътният копнеж към свобода и право добиват проста и достъпна за разбирането на масите форма на лозунги, които съдържат разрешението на най-важните въпроси и дават отговор на най-парливите проблеми на една действителност.

Така се ражда идеологията.

Идеологията възниква от искрата на една борческа идея, която по-късно се превръща във факел, пръскащ потоци светлина по пътя на борците.Следователно идеологията не може да бъде плод на кабинетно размишление, тя не може да бъде сбор от теоретични концепции. Една доктринерна постройка от идеи би рухнала при първото сблъскване с живота и неговите сурови изисквания. Тъкмо затова социалните доктрини и политически утопии, които не държат сметка за действителността, са осъдени да търпят най-жестоки исторически поражения.

Като сбор от политически и социални начала, които изчерпват идейното съдържание на един политически светоглед и определят обществените задачи на едно движение, идеологията придобива истинската си реална обществена стойност, когато е рожба на живота и когато в нея намират пълно отражение незадоволените стремежи на епохата.

Между идеологията и политическата програма съществуват основни различия. Една политическа програма винаги носи в себе си конкретни препоръки или готов план за предстоящи мероприятия в областта на вътрешнополитическите, социални и стопански отношения. Защото политическата програма, или все едно партийната платформа, е насочена към определена политическа цел – заемането на властта. Политическите програми обещават ясно и категорично, без да държат сметка за действителността. Ако върнем паметта си само няколко години назад, ще си спомним за картината на обществено разложение,причинено от безсъвестна демагогия, която безнаказано се ширеше в нашия политически живот. Лъжата беше основен елемент в предизборните обещания на тогавашните политически партии. Обратно, идеологията изключва всякаква демагогия, защото чистотата на нейните лозунги, обгорени от пламъка на обществения идеализъм, не може да търпи лъжата и заблудата. За разлика от политическата програма идеологията излъчва само лозунги, които не дават указание за тяхното практическо приложение в живота. Например: един ударен лозунг в бранническата идеология е лозунгът: „Да смажем юдомасонската хидра!” В случая ние приканваме бранниците към решителна и безпощадна борба с юдомасонството като обществено и национално зло, без да посочваме в каква форма ще се изрази нашата борба. Нас не ни интересуват техническите подробности за начините и средствата, с които ще проведем очертаната от нас идейна линия. Тия начини и средства, както и формите н на нашата борба, ще се определят по-нататък от ред обективни обстоятелства. Ние ще вземем под внимание, дали при сегашния организационен ръст на „Бранник” и при неговото обществено влияние в момента сме в състояние да проведем успешно една подобна акция, и тогава ще определим какви сили да хвърлим в борбата с най-големи изгледи за успех.

Идеологията на организация „Бранник” се създаде по пътя на борбата. Ние не оповестихме създаването на „Бранник” с гръмки идеологични фанфари. „Бранник” се роди без тостове и без приветствия. Но още от първия момент организацията стъпи здраво на крака и упорито заработи за победата на своето дело. Тя организира силите на българската младеж и ги хвърли във всички области на нашия обществен, културен и стопански живот. По този начин бяха приложени на практика всички онези творчески идеи, които вълнуваха българската младеж още преди създаването на организацията и които сега намериха широк простор за проявление. С това „Бранник” направи проверка на идейните начала, които трябваше да влязат като основни елементи в бранническата идеология, за да се убеди в тяхната жизненост и тяхната сила. Една след друга издържаха блестящо практическия изпит всички здрави и положителни идеи, които дотогава бяха носени с любов в сърцата на българските младежи и заеха своето място в идеологията на „Бранник”.

Така чувството на национална самоувереност израсна от съзнанието на бранника, че принадлежи към един горд, смел и героичен народ, еднакво велик със своите военни победи и с културните си завоевания;

любовта към българската земя, обагрена от пламъка народолюбив екстаз, се превърна в жертвена обреченост, за да се брани родината от нейните врагове;

всеотдайната преданост към българския цар се изрази в клетвената вярност към върховния вожд на българския народ;

съзнанието за дълг към нацията и държавата се оформи в чувството на привързаност към основните държавни институции, което измества всяко друго чувство на егоизъм и лично щастие и подчертава безусловното предимство на интересите на общността над интересите на отделния гражданин;

духовното приобщаване на бранниците към вековните народностни стремежи на българския народ израсна в здраво чувство на уважение и преданост към историческата народна традиция;

култът към героизма на миналото прехвърли железния мост между две поколения – онова, което се бори за свободата на България, и онова,което е готово да умре за величието на утрешна България;

най-после, любовта към труда, кръстена в огъня на трудовия браннически поход, намери израз в готовността на бранническата младеж да участвува активно в трудовия живот на своя народ.

Вътрешният идеологически строеж на организация „Бранник” се изрази в три главни посоки, които водеха към три основни идеологични групи,всяка от които бе наситена със сродни по съдържание идеи. Това са:

1. националната идеология на „Бранник”;
2. социалната идеология на „Бранник”;
3. трудовата идеология на „Бранник”.


I. НАЦИОНАЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК”.

В националната идеология на „Бранник” намират място онези идейни начала, които определят отношението на организацията към държавата и нейните институции и отношението на „Бранник” към родната църква. Тук е изразено нашето разбиране по въпроса за силната държавна организация и националната дисциплина, а така също и нашето становище по въпроса за българския национален идеал и идеята за всебългарска солидарност.



1.ЦАРЯТ В БРАННИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ

Първото място в националната идеология на „Бранник” заема любовта на бранниците към българския цар. Йерархията на организация „Бранник” почива върху водаческото начало, а в съзнанието на всеки бранник българският цар е единственият върховен вожда на българския народ.Следователно както в българската национална идеология, така и в бранническата идеология монархическият институт се покрива напълно с водаческия принцип..

Водаческото начало води своя произход от българската история. Аспарух, Тервел, Крум и Симеон, Иван Асен II –това са имена на български царе, които бележат светли и величави епохи в българския държавен живот. Българският народ се гордее с мъдри и просветени царе, които в същото време са били неговите смели водачи към възход и победи. По всички краища на Балканския полуостров са се развявали победно бойните знамена на българските войски, окриляни от непобедимия дух и суровата воля на своите царствени водачи.

За бранника българския цар Борис III е не само носител на държавния суверенитет, но той е олицетворение на историческото щастие на българския народ. Неговата сила и авторитет се крепят върху всенародната обич и беззаветната преданост на всички българи. Благодарение на неговата политическа предвидливост, мъдрост и водачески качества българската държава можа да се запази невредима в продължение на ¼ век ,за да доживее до днешния велик момент, когато вековният национален идеал на нашия народ се приближава към своето осъществяване. Тия чувства на безкрайна любов и жертвоготовност намират сюблимен израз в бранническия обет, с който бранниците се обричат за вярна служба на царя и на българския народ. Думите на този клетвен обет излизат направо от сърцето на бранника, в което няма място задруга любов, освен за любовта и безкористната преданост към българския царБорис III и към българската родина.

                  2. СИЛНА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Идеята за силна държавна организация в бранническата идеология е въплъщение на вековния стремеж на българския народ да създаде на Балканите вътрешно здрава и военно силна българска държава. Такава е била волята на Аспаруховите българи, които очертаха с кръв и меч първата българска държава и заявиха, че тази държава ще бъде най-здраво организираната национална сила в Югоизточна Европа. Ако проследим историята на нашия народ, ще видим, че стремежът към създаване на силна държавна организация минава като червена нишка през трите български царства, докато се превърне в мощен национален импулс, който и днес определя историческата съдба на нашия народ. Бранниците подемат този върховен стремеж и го превръщат в основен елемент на своята национална идеология.

Днес, когато въпросът за създаване на силна държавна организация се поставя като повелителна нужда на нашето време с оглед на утрешното преустройство на света, „Бранник” заявява открито и ясно своето разбиране по този въпрос.

Изхождайки от убеждението, че организираната сила на държавата е най-здравата опора за нейния авторитет и че една силна държава черпи своята мощ от сплотеното единство на нацията и от народното единомислие, „Бранник” смята, че днес повече от всякога българската държава се нуждае от здрава организация. В случая не става дума за едно механично групиране на националните сили, защото материалният израз на силата губи значението си пред духа, който е нейният най-могъщ двигател.

За да извоюва своето право и своето щастие, един народ е длъжен да организира своите материални и морални сили. Никой днес не може да отрече, че българската държава разполага с огромен резервоар от национални сили и ударна мощ на българския народ. Затова „Бранник” заявява: за да стане българската държава непобедима, тя се нуждае от организация. Затова в реда нас своите възпитателни задачи „Бранник” поставя като изключително важна и отговорна задача да развие като ръководни качества у бранниците духа на организираност и съзнанието за нуждата от национална дисциплина.

3. НАЦИОНАЛНА ДИСЦИПЛИНА

Националната дисциплина се изразява в съзнателното подчинение на личността пред една ръководна държавна воля. Ако чувството на национална дисциплина не почива на принуда, а се проявява в доброволното и едновременно приобщаване усилието на отделния гражданин към творческото усилие на целия колектив, ако националната дисциплина се изразява в искрената готовност на всички българи към сътрудничество на държавата, тогава тя се превръща в гранитна опора на народното единство и става крепост на националното съзнание. Но при липса на добра воля за такова сътрудничество държавното ръководство налага националната дисциплина чрез властна принуда.

Гражданското възпитание в организация „Бранник” има за цел да развие родолюбието, жертвоготовността и високото гражданско съзнание като ценни граждански добродетели, които определят обществения морал на бранника. Тия качества са предпоставките за националната дисциплина, тъй като нейни врагове са личният егоизъм, общественото разномислие и класовите борби, срещу които „Бранник” се бори в нашата общественост.

  4. ВСЕБЪЛГАРСКА СОЛИДАРНОСТ

Идеята за всебългарската солидарност играе важна роля като условие за постигане сплотеното единство на българския народ, което е идеал за „Бранник”. Като мощен психологически импулс чувството за всебългарска солидарност заема място в националната идеология на „Бранник”, но то стои в логическа последователност и с идеите за социалната справедливост и гражданската равноценност. Защото социалното равенство и еднаквото отношение на българската държава към всички граждани създава най-добри условия за разрастването на онова стихийно и неудържимо чувство, каквото е всебългарската солидарност. Върху това чувство ,което изпълва с нравствено съдържание и смисъл живота на всеки бранник, се изгражда неразрушимата духовна общност на всички българи по света.

Чувството на национална солидарност се проявява на всяка крачка в живота, макар най-често да минава незабелязано във всекидневието .Акцията за зимната помощ, помощната акция за пострадалите от наводнението във Видин са отделни по-значими прояви на това благородно чувство. Но то се проявява със страшна сила в историческите моменти, когато съществуването на нацията е заплашено. Тогава всички българи са готови да дадат живота си за своя цар – символ на българската свобода и независимост, и да бранят с кръвта си скъпата Родина. Защото чувството на национална солидарност мобилизира всички здрави инстинкти на народа пред опасността. Пример за невиждан национален ентусиазъм, предизвикан от чувството на всебългарска солидарност, имаме през Балканската война. Тогава то се изрази в ураганен устрем, който покри с вечна слава българското оръжие.

„Бранник” противопоставя националната солидарност на сухата, абстрактна и догматична идея на интернационализма, на народната солидарност, която се проповядва от марксистката идеология. Ние сме свидетели днес на неповторими исторически събития. Ние виждаме как под ударите на вечно жизнената идея болшевизмът рухва, защото отровата на класовата омраза, на интернационализма е проникнала дълбоко и разлага организъма на светската държава.

5. ВЯРА И РОДНА ЦЪРКВА

Отношението на „Бранник” към родната църква се определя от грамадната историческа роля, която българското духовенство е играло във вековния процес за изграждане на националната ни култура и укрепване народностното съзнание на българина. „Бранник” вижда в родната църква непоколебим стожер на българската народност. Бранниците се отнасят с еднакво чувство на почит и възхищение към борците за църковна независимост и политическа свобода. За тях двете основни течения на българската национална мисъл – просветители и революционери, са една и съща проява на борческия български дух, защото народната борба за освобождение се е водила с еднакъв пламък и жертвоготовност под благословията на кръста и меча.

„Бранник” не признава други религии, освен вярата на своите бащи, защото неговото национално съзнание се покрива изцяло с българското православно съзнание.

6. „БРАННИК” И НАЦИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ

„Бранник” се бори за създаването на една велика общо българска народностна общност. Първото условие за това е духовното обединение на българския народ, изразено в нерушимото единство на всички българи, където и да се намират те. Затова „Бранник” смята, че борбата за пълното осъществяване на българския национален идеал може да се води успешно само след като се постигне моралното въоръжение на българския народ, изразено в наличността на една национална мисъл, една воля, един дух и едно желание за победа.

Какво е нашето разбиране за националните идеали? – В идеологията на „Бранник” българският национален идеал е изразен в пълна народностна, териториална и духовна неделимост на българския народ. Както всички идейни браннически начала и идеалът за националното обединение е даден в идеологията на „Бранник” строго, категорично и безкомпромисно. За бранника не съществуват понятията „наполовина осъществен” или „почти постигнат” национален идеал. Днес всеки бранник трябва да живее с непрестанната мисъл, че всички български земи, независимо от днешната им политическа съдба, принадлежат не само исторически и етнографски, но и по жизнено право на българския народ и затова те ще се борят дотогава, докогато тържеството на българската правда се освети с българска кръв по западните, северните и южни граници на българското отечество.

Запомнете! По въпроса за българския национален идеал ние, бранниците, сме максималисти. Ние отричаме идеала на санстефанска България. Ние вървим в крак с нашето време, което смята, че националният идеал е вечен и стои извън условната зависимост на исторически дати и междудържавни актове.

„Бранник” няма да позволи никому да спре историческото развитие на българския народ, като го ограничи в териториалните постановления на един международен договор – плод на временно и случайно съотношение на силите. И когато заявяваме, че санстефанска България не изчерпва съдържанието на българския национален идеал, ние виждаме един истински национален идеал, който надхвърля сегашните пространствени предели на България и който ни сочи пътя на утрешната борба. За нас българският национален идеал ще бъде напълно постигнат само тогава, когато извоюваме с кръв и жертви оня простор, който е необходим за българското щастие, и премахнем веднъж завинаги постоянната заплаха над националната ни сигурност.

II. СОЦИАЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК”

Социалната идеология на „Бранник” очертава пътя на неговата политическа борба. В нея са изразени разбиранията на бранническата младеж по въпроса за социалната справедливост, гражданската равностойност и съсловната хармония. Социалните идеи и мястото, което те заемат в бранническата идеология, изправят лице срещу лице „Бранник” и комунизма и определят борческите позиции на нашата организация срещу болшевизма и юдомасонството.

1. СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ

Лозунгът за социална правда не е нов в нашия живот. Революционната вяра на народните борци и водачи от предосвободителната епоха съчетава в прекрасен синтез борбата за политическа свобода и независимост на българския народ с идеята за социална справедливост. Издигайки в своята идеология лозунга за социална правда, „Бранник” смята, че дава израз на един исторически подчертан стремеж на българския народ да изгради силата на своята държава върху социалната справедливост. С това бранниците остават верни на идейните позиции и на заветите на българските революционери и заявяват, че ще се борят дотогава, докато установят пълна социална хармония в българската държава.

За „Бранник” личността не е роб на обществената среда, както уверяват социалполитическите канони на марксизма. Напротив, личността стои високо над битовите ограничения, нейната строителна воля побеждава материалните условия и ги подчинява на интересите на националната общност. Следователно личността не може да бъде затворена в своето индивидуално или класово съзнание, тя не може да съществува вън от държавата и да бъде изолирана от националния живот.

Българската държава възпитава всички български граждани чрез своите институции в обществено полезен труд и развива у тях съзнанието, че са еднакво ценни членове на държавната общност, към която те принадлежат биологично – по рождение и по кръв. Ето къде е разликата между класовата идеология на марксизма и социалната идеология на нашето време. Идеологията на социалните конфликти, проповядвана от левите политически учения, създаде работническия и аграрния въпроси, но не като стопански проблеми, чието разрешение зависи от разумната намеса на държавата в стопанските взаимоотношения, а ги използува за свои разрушителни цели, като се мъчи да направи от работника и селянина врагове на собствената им държава. Новата държава побърза да тури край на тия престъпни стремежи. Които можеха да вилнеят безнаказано само в атмосферата на социално напрежение и класови недоволства, раздухвани съзнателно от политическите подстрекатели без народност.

2. ГРАЖДАНСКА РАВНОЦЕННОСТ

Когато „Бранник” издига гражданската равноценност като важно идейно начало в бранническата идеология, той сочи и мерилото за тази социална равноценност. Това е обективната полезност на отделния гражданин за нацията.Всички български граждани, независимо от тяхното имотно и обществено положение,са еднакво ценни за българската държава. Държавата е, която определя мястото за всеки българин като творческа единица в националния живот.

Началото на националната равноценност не е дадено като формален лозунг в бранническата идеология, а като положителна държавно-творческа идея, която изпълва с нравствен смисъл стремежа към истинското служене на общността. Определяйки ролята и мястото на всеки гражданин в националния живот, държавата в същото време определя и неговата стойност като творец на блага, които осигуряват материалното благосъстояние за всички.

От само себе си се разбира, че от рамките на идеята за гражданската равностойност не може да бъде изключена жената. В бранническата общност жената е равноценна на мъжа и всеки бранник вижда в лицето на бранничката предана другарка в борбата и бъдещата майка на български синове и дъщери.

„Бранник” е против личните и класови привилегии.От гледището на бранническата идеология въобще всякакви привилегии, от какъвто и характер да са те, са принципиално недопустими. Защото ние отричаме един обществен идеал,който носи в себе си привилегии, които биха накарали държавата да абдикира от своите права и за които българският народ ще заплати със своя труд.

3. СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ СЪСЛОВИЯТА

Изхождайки от идеята, че народното съгласие е немислимо без пълна хармония между всички обществени категории, „Бранник” отрича безусловно и категорично всякакви лични и съсловни интереси и класови инстинкти. „Бранник” е против обособяването на личността от колектива. „Бранник” не може да допусне дори теоретически противопоставянето на правата на личността и правата на общността. Затова той възпитава българската младеж в едно ново съзнание за дълг към държавата и нацията, при което личният интерес отстъпва пред интересите на общността, а съсловните интереси са подчинени на върховния интерес на нацията.Отношението на държавата към различните съсловия се определя от чувството на социална справедливост и държавна необходимост. Само така ще се избегнат проявите на недоволство между съсловията, които са единственият причинител на социалните конфликти.

На центробежната сила на класовите противоречия и на съсловен егоизъм „Бранник” противопоставя своето здраво разбиране за съсловна равноценност и пълно социално сътрудничество.

4. „БРАННИК” И КОМУНИЗМЪТ

Още от първия ден на своя живот „Бранник” очерта една ясна и безкомпромисна позиция по отношение на комунизма, като заяви, че ще води организирана и ликвидационна борба срещу комунизма и неговите агенти в България.

Днес българското общество е свидетел на безпощадната борба, която „Бранник” води срещу болшевишката доктрина, която превърна революционната идея в страшен и отвратителен процес на разрушение, едновременно съзнателно и стихийно, на исторически, културни и морални ценности. Една доктрина, която внесе разложение във всички области на човешката мисъл, която твърдеше, че трябва да се пристъпи към ликвидация на класовите култури, за да се изгради културата на простаците, и която смяташе, че изкуството е естетическа отрова за революционния пролетариат. „Бранник” ще се бори на живот и смърт срещу една доктрина, която издига максимата „Колкото по-зле, толкова по-добре”, която е безсрамна спекулация с глада и отчаянието на работническите маси.

Ако днес болшевизмът е изключен от рамките на организираната европейска общност, то е, защото той се явява изразител на източната култура в нейните първобитни белези – деспотизма и робството. „Бранник” днес се нарежда в редовете на борците срещу болшевизма, защото не може да допусне един режим, който е отрицание на всяка социална справедливост и който създава социални и битови привилегии само за едно малцинство от партийни функционери; един режим ,който руши семейството, религията и обществения морал, който разлага националното съзнание и който преследва своите идейни противници не за индивидуални прегрешения, не и за политически престъпления, а за аристократически или буржоазен произход, за либерална професия или най-после заради липса на мазоли по ръцете!

„Бранник” ще смаже комунизма и неговите агенти в България, за да докаже, че когато сплотеното единство на нацията се опира върху организираната сила на нейната младеж, никаква опасност, каквато и да е тя, не е страшна за държавата.

   III. ТРУДОВАТА ИДЕОЛОГИЯ НА „БРАННИК”

Трудовата идеология на „Бранник” е идеология на делото, а не на фразата. Тя е съчетана от два основни елемента: любовта към труда и привързаността към земята.

„Бранник” е организация на младежкия труд. В нейните редове няма място за безделници и лентяи. Трудът и земята са двете национални стихии на българина.

Привързаността към земята е национална особеност на българина с огромни социални последици. За бранника тази привързаност е здраво и нормално чувство, което обуславя любовта на българина към труда и към родния чернозем. Силата на това чувство е могъща опора на българската държава.

Привързаността към земята ражда господарското чувство у българина. Заветна мечта на всеки българин е да стане собственик и господар. Тази социална черта е важна особеност в националната психология на българина. „Бранник” е горд да издигне в своята идеология този благороден стремеж на свободния български гражданин и да го срещупостави на болшевишкото разбиране за социално и трудово равенство, което всъщност е равенство в робството и смъртта.

Настоящото изложение съдържа само основните начала на бранническата идеология. Това още не е идеологията на „Бранник” в нейния завършен вид. Но дори и дадена в общи линии, тази идеология се покрива напълно с българската национална идеология.

В името на тази идеология ние зовем българската младеж да влезе в редовете на нашата организация и да заработи за победата на бранническата идея. Но ние предупреждаваме: който влезе в нашите редове, е длъжен да приеме интегрално нашата идеология. Ние не правим отстъпки никому.Защото сме борци и подаваме честно ръка само на ония, които с вярност идат при нас.

Източник: http://brannik.blogspot.com/

Националфашисти са били.

От свидетели първа ръка. Моят дядо е убил няколко бранници, заклал ги е с нож, при опит да оцелее, бил е преследван. Убил е и двама полицаи.

Бранниците са марширували и пели <Рим,Брлин и Токио>., това какво е според теб............ пионерски химн, или .....?

Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Вход

Бранник-фашистка или националистическа организация?

Препръчано мнение

Напиши мнение

Последна активност

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!