Отиди на
Форум "Наука"

Жестоките синове на Белиал. Нашествията на ал маджус


Recommended Posts

  • Потребител

Gens crudelisima.

Първото нашествие на ал маджус – Аллах да ги прокълне!

През лятото на 844 г. рибарите от крайбрежието на Галиция имали нещастието да видят как хоризонта се изпълнил с тъмно червени платна. На повече от 150 кораба норвежките викинги от Вестфолд [1] отплавали от базата си на остров Херо (Ноармутие) в устието на река Гарона и под напора на силен северен вятър достигнали до кралство Астурия, като дебаркирали в покрайнините на Коруня. За поданиците на крал Рамиро I,[2] в този ден адът отворил портите си, а испанските хроники описали нашествениците като „най-жестоки хора, невиждани никога преди по нашите земи”[3].

Вестфолдингите неуспели да превземат укрепената Ла Коруня, но унищожили напълно съседното селище Бригантия, сега в покрайнините на гр.Бетанзос на 23 км от Ла Коруня, разграбили, опустошили и опожарили околните села, църкви и манастири. Само два месеца по-рано на 23 май 844 г. при Клавихо, крал Рамиро I изтръгнал победа срещу значително превъзхождаща го армия на емир Абд ар Рахман II,[4] благодарение и на чудодейната поява на Свети Яков, наричан след това Мавроубиец (Santiago Matamoros), на бойното поле. За малко по-вече от седмица кралят на Астурия събрал армията си и се отправил към околностите на Бригантия. В жестока битка край Фаро Брегансио, както тогава бил наричан стария римски фар Farum Brigantium, свирепите северни мъже срещнали достоен опонент.

Войнствените и непокорни планинци на Рамиро спечелили изключително трудна победа, а противниците им побягнали към корабите си. Голяма част от заграбените богатства и пленници били спасени, а според епископа на Асторга - Сампиро и неговата Chronicon Sampiri (866-982 г.) [5] седемдесет викингски кораба били изгорени. И докато крал Рамиро и кралица Уррака отрупали с дарове храма на своя светец-покровител в Сантяго де Компостела, то победените вестфолдинги поели на юг към земите владени от маври - Ал Андалус. В края на август 844 г. флотилия от 108 кораба достигнала рейда на Лисабон. Появата им шокирала маврите, които по това време нямали военен флот.

Губернаторът на провинцията изпратил пратеник при емир Абд ар Рахман II с известие за нашествието и организирал отбраната на града. След три сражения вестфолдингите превзели Лисабон и в продължение на 14 дни се отдали на грабежи, убийства и палежи. След като разорили напълно града и околностите му викингите наричани от арабските автори - ал маджус се отправили на юг-югоизток и през септември достигнали устието на река Уади ал Кабир (Гуадалкивир). Там те се разделили на две, като по-голямата част съставена от 80 кораба се отправили срещу течението на реката към богатата Ишбилия (Севиля), а останалите се насочили към Кадис и Шадуна (Сидония).

На речния остров Каптел (Исла Менор) нашествениците останали три дни и изградили база за последващите рейдове. След което на 28 септември се отправили към Каура (Кориа дел Рио), разгромили местното опълчение, ограбили селището и след това изклали цялото население. На 1-ви октомври 844 г. вестфолдингите настъпили към Севиля. По това време преобладаващата част от населението била от готски или испано-романски произход, като значителен дял от тях били приели исляма. Според Абу Бакр ибн ал Кутиа (син на готска жена), губернаторът се затворил в цитаделата, а според Иса ибн Ахмад ар Рази (неизв. – 989 г.) избягал в Кармуна (Кармона). Местните жители, мюсулмани и християни сами организирали опълчение и срещнали викингите в бой в подстъпите на града.

Гражданите претърпели тежко поражение, мнозина от тях загинали в битката, а пленниците били избити от безмилостните победители. Една част от оцелелите се укрили в планините, а други със семействата си избягали в град Кармона. Без да срещнат съпротива вестфолдингите влезли в Севиля, където в продължение на седмица ограбили всичко ценно, избили оцелелите мъже и поробили жени, деца и юноши. На 9 октомври, след като натоварили корабите с пленници и плячка, викингите се върнали на остров Каптел. Седмица по-късно вестфолдингите отново влезли в Севиля, но заварили само няколко десетки жители укрили се в една от градските джамии.

Ал маджус разбили портата и изклали всички, които намерили в молитвената зала. Друг отряд нападнал и разграбил близкия град Талята. По същото време емир Абд ар Рахман II, който освен личната си гвардия съставена от африкански негри и „сакалиба”[6] имал малко воини в Куртуба (Кордоба), отправил заповеди до всички провинциални управители да наберат войска и я изпратят в столицата. Негови пратеници успели да привлекат за общи действия дори хора с които емирът далеч не бил в добри отношения, като втория син на краля на Навара - Галиндо Инигес, сепаратистки настроения и произхождащ от влиятелна муваладска фамилия феодал Муса ибн Муса ал Каси, потомъка на Рустамидите от Западна Африка Мухамад ибн Саад ибн Рустам и др.

Командването на сформираните части било възложено на най-добрите пълководци под общото ръководството на хаджиб (велик везир) Иса ибн Шохаид. Армията на емира настъпила към околностите на Севиля и срещнала в битка част от нашествениците. Викингите загубили 70 човека, след което необеспокоявани отстъпили на корабите си, а респектираните маври не се осмелили да ги преследват. За последвалите събития в арабските източници съществуват две версии. Според първата, основаваща се на достигнало до нас в късен препис произведение на Абу Бакр Мухамад ибн Амир ибн ал Кутиа (неизв. – 977 г.), останалите в Севиля езичници изпратили отряди в различни направления.

Един срещу Фириш (Фирик), втори срещу Лаура (Лакант), трети срещу Маурур (Морон) и четвърти срещу покрайнините на Кордоба. Частите на емира направили засада по пътя за Морон и когато нашествениците преминали, те ги нападнали в тил, отрязвайки пътя им за отстъпление и ги разгромили. Разбирайки за поражението, останалите в Севиля вестфолдинги отплавали срещу течението, обединили се с обсаждащите цитаделата техни сънародници и заедно отплавали по течението на реката, преследвани по бреговете от армията на емира, като достигнали до устието и.

Според втората версия базирана на недостигнали до наши дни книги на автори от Х в. и тези на Иса ибн Ахмад ар Рази и преразказана от големия историк на Кордоба - Абу Маруан Хайян ибн Халаф ибн Хайян ал Куртуби (987–1075 г.), край Талята на 11 ноември 844 г. (според ан-Нувайри на 17 ноември) се състояло решително сражение. Още на 6 ноември Мухамад ибн Рустам изпратил елитен отряд съставен от ветерани от граничните подаразделения, с цел чрез поредица от нападения и престорено отстъпление да предизвика и подмами ал маджус в предварително подготвена засада. Тактиката им имала успех и на 10 ноември вестфолдингите започнали преследване по суша, а флотът им ги съпровождал по притока на реката.

Когато достигнали Талята отстъпващите се обърнали срещу преследвачите си и подкрепени от чакащата в засада армия на емира атакували викингите. Виждайки затрудненото положение на сънародниците си останалите вестфолдинги дебаркирали от корабите и се включили яростно в боя. Викингите придобили преимущество и било въпрос на време за да сломят съпротивата на маврите, когато внезапна атака по фланг и в тил на северняците, извършена от стоящите дотогава в резерв конници на Муса ал Каси обърнала хода на битката. Според автори като Абу ал Абас Ахмад ибн Идари ал Маракуши и Родерих Толедски (Родриго Хименес де Рада) сериозен принос за победата на маврите имали използваните в битката катапулти.

Загубите на викингите според повечето извори възлизали на 500 убити (в това число и предводителя им) и 4 пленени кораба, а според Иса ибн Ахмад ар Рази на 1000 убити, 400 пленници и 30 изгорени кораба.Победени, но не и разгромени, вестфолдингите се завърнали на Каптел, откъдето предприели рейд към съседните селища, избягвайки нов сблъсък с армията на емира. Викингите разрешили на местните да откупят голяма част от пленниците, като за учудване на арабските хронисти не приели злато и сребро, а само храна и дрехи. След като попълнили с провизии запасите си, вестфолдингите изгорили базата на острова и отплавали по течението на Гуадалкивир. Воините на емира ги преследвали по бреговете и, за да не допуснат дебаркиране.

След като напуснали устието на реката те достигнали Сидония, където се обединили с останалите си сънародници и поели на запад. Няколко дни по-късно завладели остров Салтес, който станал следващият им опорен пункт и от него предприели поход по река Тинто, достигнали и превзели град Ниебла. След като го ограбили, натоварили корабите с пленници и плячка, отплавали по реката и продължили по крайбрежието на запад, до устието на река Уади Анна (Гвадиана). Извършили рейд срещу течението на реката и превзели Бежа и Осконоба. По-късно продължили на запад северозапад покрай брега достигайки Лисабон. След няколко дневен престой в Лисабон вестфолдингите отплавали на север към техния аванпост на остров Ноармутие.

Цветущи до скоро градове на Ал Андалус били превърнати в пепелища след преземането им от викингите. За да повдигне духа на поданниците си, Абд ар Рахман II изпратил вестоносци до всички провинциални управители и до съюзниците си в Африка с известие за своята голяма победа. Емирът взел мерки за създаване на мощен военен флот. В пристанищата на Картаджанна (Картахена), Ал Марийя (Алмерия), Ма'лака (Малага) и Кадис започнало усилено строителство на кораби. Само след четири години бойният флот на емирството надхвърлил 250 единици.[7] По цялото крайбрежие били набирани моряци с много високи възнаграждения, а корабите им били екипирани с катапулти и запалителни смеси. На жителите на Мерида, Сантарем и Коимбра било възложено постоянно наблюдение на крайбрежието за нова поява на кораби на ал маджус.

Победените вестфолдинги пристигнали в Ноармутие през 845 г. След като получили значителни подкрепления, през есента на 845 г. превзели и ограбили Бордо, и Санте, като до средата на 846 г. тероризирали населението на Аквитания. През 845-846 г. владенията на норвежците в Ирландия били подложени на постоянни атаки от ирландци и датчани. Те понесли много сериозни загуби, а през 846 г. дори конунгът им Тургеис бил убит. След призив за помощ, през юли 846 г. вестфолдингите изгорили базата си на Ноармутие (според Chronicon Acuitanicum) и се отправили към Ирландия. След пристигането им на острова съотношението на силите се изменило в полза на норвежците и следващата 847 г. била изключително лоша година за всички ирландци.[8]

ББББ

------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] – През IX в. Осло фиорд и околностите му били известни под името Вестфолд.

[2] – Рамиро I (790 – 850), крал на Астурия от 842 до 850 г., наследен от сина си Ордоньо I.

[3] Chronicon Sebastiani Salmanticensis episcopi subnomine Alphonsitertii vulgatum ; (Ed. J.P. Migne). 1853

[4] Абд ар-Рахман II (792 — 852 г.) — емир на Кордоба от 822 до 852 г. Правнук на Абд ар-Рахман I.

[5] Justo Pérez de Urbel, Sampiro, su crónica y la monarquia leonesa en el siglo X, Estudios 26 (Madrid 1952)

[6] – Основно франки, саксонци и венди, военнопленници или роби. Виж Viking raids on the Spanish peninsula”, Rolf Scheen

[7] Abu Marwán Hayyán Ibn Khalaf Ibn Hayyan al-Qurtubi, Al-Muqtabis fi Tarikh al-Andalus, Ben Haián de Córdoba (m. 469 H. / 1076 J.C.) ; al cuidado de Joaquín Vallvé Bermejo. 1999, Madrid .

[8] – Според „Viking raids on the Spanish peninsula”, Rolf Scheen

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В испанските хроники викингите са наричани с повече от дванадесет имена като hombre del norte, Nortmanni, Xordomanni, Lordomani, Lormanes, Lodormani, Lotimani, Lothomani, Almojuces, Almozudes, вълци, вавари и синове на Белиал. Арабските автори използват наименованието ал маджус, с което обикновено са посочвани огнепоклонници, зороастрийци и маги, но за викингите същият термин се превежда като езичници. Ето няколко откъса от различни произведения описващи първото нашествие:

Абу Бакр Мухамад ибн Амир ибн ал Кутиа (неизв. – 977 г.)

Ta’rikh iftitah al-Andalus

Година 230 от Хиджра (17 септември 844 г. – 1 октомври 845 г.)

Когато строежът на голямата джамия в Севиля бил завършен, (емир) Абд ар Рахман (II) сънувал, че влязъл в нея и намерил пророка обвит в саван, да лежи мъртъв в нейния масджид. Когато (емирът) се събудил, той бил дълбоко опечален и запитал гадателите за значението на този сън, а те му отговорили, че богослужението в тази джамия ще бъде прекъснато за известно време. Това предсказание се сбъднало, когато ал маджус превзели града. Няколко шейха от Севиля разказали, че ал маджус изстреляли запалителни стрели към покрива на джамията и част от покрива обхваната от пламъци се срутила.

Дори и днес могат да се видят следи от тези стрели. Щом ал маджус разбрали, че няма да успеят да изгорят джамията по този начин, те струпали купчини дърва и слама в молитвената зала. Те искали да ги запалят, като се надявали огъня да стигне до свода, но внезапно в михраба се явил млад момък и ги пресрещнал. Той ги извел от джамията и им попречил да се върнат в нея, цели три денонощия до деня на решителното сражение. Ал маджус казали, че юношата, който ги изгонил от джамията бил изключително красив.

Абд ар Рахман (II) построил голямата джамия в Севиля и когато стените на града били разрушени от ал маджус през 230 година (от Хиджра), той ги въздигнал отново. Пристигането на тези варвари изпълнило сърцата на хората с ужас. Всички побягнали търсейки убежище, една част в околните планини, а други в близкия град Кармона. Из целия запад, никой не се осмелявал да ги срещне в битка. Жителите на Кордоба и околните области били призовани под знамената веднага щом ал маджус дебаркирали на западното крайбрежие и завладели равнините на Лисабон. Нашите пълководци с техните воини заели позиция при Кармона, но тъй като врагът бил необичайно храбър, те не се решили да го атакуват преди пристигането на частите охраняващи границите . . .

Командирите на граничните отряди поискали новини за придвижването на врага и предводителят им отговорил, че ал маджус изпращат всеки ден части срещу Фирих, Лакант, Кордоба и Морон. Те (командирите от граничната охрана) запитали дали има в близост до Севиля място, където може да направят засада без да бъдат забелязани. Предводителят им посочил селото Кинтос Моафир на юго-изток от Севиля. Войските пристигнали там в полунощ и устроили засада. Един от воините, с наръч съчки, бил поставен на пост в камбанарията на селската църква. На разсъмване наблюдателят известил за колона от 16 000 ал маджус маршируваща към Морон.

Мюсулманите ги оставили да преминат, отрязвайки ги от Севиля, а после ги атакували и разгромили. След това нашите пълководци достигнали до Севиля и заварили губернатора обсаден в цитаделата на града. Те обединили силите си, а жителите започнали да се завръщат в града на големи групи. Освен унищожената войска, две други части се придвижвали, едната към Лакант, а другата към участъка на племето Бени ал Латиб до Кордоба. Но когато останалите в Севиля ал маджус видели приближаващата войска на мюсулманите и научили за разгрома на тяхната армия на пътя за Морон, те веднага се качили на корабите си.

Отправили се обратно на течението на реката и когато стигнали близо до цитаделата, сънародниците им (които я обсаждали) също се качили на корабите, после заедно отплавали по течението на реката, съпровождани от порой от хвърлени камъни и проклятия отправяни от местното население. Когато стигнали на една лига под Севиля, ал маджус викнали на хората: "Оставете ни на мира, ако искате да откупите пленниците от нас." Хората спрели да ги замерят с камъни и те (ал маджус) разрешили на всеки да откупи своите сродници. Значителна сума била заплатена за повечето от тях, но ал маджус отказали да вземат злато и сребро. Те приели само дрехи и храна ...

След това емир Абд ар Рахман взел мерки за сигурност. Той построил морски арсенал в Севиля, заповядал да се построят кораби и събрал моряци по бреговете на ал Андалус. На последните дал много големи възнаграждения и екипирал корабите им с катапулти и нефт.

-------------------------------------------

Абу ал Абас Ахмад ибн Мухамад ибн Идари ал Маракуши (XIII – XIV в.)

Kitab al-Bayan al-Mughrib

Година 229 от Хиджра (30 септември 843 г. – 17 септември 844 г.)

През 229 година в Кордоба пристигнало писмо от Уабалах ибн Хазм, губернатор на Лисабон. Той написал в него, че ал маджус са били забелязани по крайбрежието на неговата провинция на 54 големи и още толкова по-малки кораба. Абд ар Рахман дал на губернаторите на провинциите граничещи с морето правомощия да предприемат всички необходими мерки за сигурност.

Превземането на Севиля от ал маджус през 230 г.(от същия автор)

Маджус пристигнали с повече от 80 кораба. Може да се каже, че те изпълнили океана с тъмночервени птици, по същия начин, както изпълнили сърцата на хората със страх и трепет. След като дебаркирали при Лисабон, те отплавали до Кадис, по-късно до Сидоня, а след това до Севиля. Те обсадили града и го превзели с щурм. След като дали на жителите му да изпитат ужасите на поробване или смърт, те останали там седем дни през които мюсулманите трябвало да изпият до дъно горчивата чаша на поражението.

Веднага след като научил за това Абд ар Рахман дал на своя хаджиб (велик везир) Иса ибн Шохаид командването на конницата.

Мюсулманите побързали да се съберат под знамето на този пълководец и го следвали, точно както клепача следва окото. Абдула ибн Колаиб, Инб Уазим и други изтъкнати предводители, и воини също се присъединили към кавалерията. Главнокомандващият направил ал Шараф (Ахарафе - висок хълм край Севиля) своя щаб-квартира и написал заповеди до всички губернатори да призоват мъжете си под знамената. Те се отправили към Кордоба, а след това евнухът Наср ги довел при армията. Ал маджус постоянно получавали покрепления и според автора на книгата „Бехджа ан афс” те продължили тринадесет дни да убиват мъже, и вземат жени и деца в робство.

Вместо тринадесет дни, авторът на „Дорар ал Калайид” посочва седем дни и ние го следваме по-горе. След няколко схватки с мюсулманите, те (ал маджус) отишли до Каптел (остров в река Гуадалкивир), където останали три дни. След това влезли в Каура на 12 пасаранга от Севиля, където избили много хора. След това те превзели Талята на два пасаранга от Севиля. Тук те пренощували и били забелязани на следващата сутрин при Ал Фахарин. След това те влезли в битка с мюсулманите, които били обърнати в бягство и изгубили толкова много хора, че не могат да се преброят. След като се върнали на корабите си, ал маджус отплавали за Сидоня, а след това за Кадис.

Абд ар Рахман изпратил пълководците си срещу тях и те се сражавали, понякога успешно, а понякога губели. Накрая, когато пристигнали подкрепления от Кордоба и многобройни каменометни машини използвани срещу тях, ал маджус били разгромени. Те (маврите) убили около 500 души от своите противници и пленили четири кораба пълни с плячка. Ибн Уазим ги изгорил след като разтоварили всичко по-ценно от тях. След това те (ал маджус) били победени при Талята на 25 Сафар същата година (11 ноември 844 г.). Мнозина загинали в бой, някои били обесени в Севиля, други обесени на палмите в Талята, а тридесет от техните кораби изгорени. Тези, които избегнали кръвопролитието отплавали за Ниебла, а след това за Лисабон.

По-вече нищо друго не се чуло за тях. Те пристигнали в Севиля на 14 Мухаррам 230 година (1-ви октомври 844 г.). Така изминали четиридесет и два дни от деня на пристигането им в Севиля, докато тези от тях, които избегнали смъртта отплавали. Тяхният предводител бил убит. За да ги накаже за престъпленията им Аллах Всемогъщият ги предал на нашия меч и ги изтребил, както били многобройни. Когато те били разгромени, управниците известили за това радостно събитие във всички провинции, а (емир) Абд ар Рахман писал до племето Синхаджа в Танжа (Танжер Мароко), като им казал, че с помоща на Аллах успял да унищожи ал маджус. По същото време той им изпратил главите на предводителя и двеста от най-знатните воини на ал маджус.

--------------------------------------------

Шихаб ад-дин Ахмад ибн 'Абд ал Уаххаб ал Бакри ан Нувайри (1279–1331г.),

Tarikh al- Maghrib al-Islami fi al-Wasit (Ifriqiya wa-al-Maghrib. Al-Andalus. Siqilliyah wa-Iqritish)

Година 230 от Хиджра (17 Септември 844 г. – 1ви Октомври 845 г.)

„История на нашествието на езичниците в Ислямска Испания”

През година 230 ал маджус от далечни краища на Андалус (т.е. от Галиция) извършили поход в земите на мюсулманите. Те за пръв път били забелязани край Лисабон през месец Зул-Хиджджа в година 229 (20 август – 16 септември 844 г.). Те останали там тринадесет дни през които правоверните се сражавали няколко пъти с тях. След това те (ал маджус) се отправили за Кадис и Сидоня. Тук станала голяма битка между тях и мюсулманите. На 8-ми Мухаррам (25 септември) те се установили на лагер на 12 пасаранга от Севиля. Мюсулманите настъпили срещу тях, но на 12 Мухаррам (29 септември) претърпели тежко поражение и изгубили много хора.

След това ал маджус направили лагер на два пасаранга от Севиля. Жителите на Севиля излезли от града и се сражавали с тях, но били разгромени на 14 Мухаррам (1-ви октомври 844 г.). Мнозина загинали в боя или били пленени от ал маджус, които не пощадили никого, дори товарните животни. Победителите влезли в града, където останали едно денонощие, след което се върнали на корабите си. Когато видели пристигащата армия на Абд ар Рахман, те побързали да я пресрещнат. Мюсулманите удържали своите позиции, а седемдесет варвари загинали в сражението. Останалите побягнали и се качили на корабите си, тъй като правоверните не посмели да ги преследват.

След това (емир) Абд ар Рахман изпратил друга армия срещу тях. Срещнали се отново в битка, която била изключително жестока, но накрая ал маджус остъпили. На 17 ноември войските на мюсулманите започнали настъпление и след като получили подкрепления от всички провинции, атакували от всички страни. Тогава ал маджус побягнали, след като загубили около 500 мъже. Те (маврите) превзели четири кораба, които били изгорени след като изпразнили товара им. После ал маджус се отправили за Ниебла, където пленили една галера и след като направили лагер на един остров близо до Кориас,

те разделили плячката. Мюсулманите навлезли срещу течението на реката (Тинто) и ги атакували, като убили двама (?) от тях. Ал маджус отплавали и нахлули в провинция Сидоня. Те награбили голямо количество продоволствие и пленили много хора. Два дни след това корабите на Абд ар Рахман пристигнали край Севиля и когато ги приближили, ал маджус се завърнали в Ниебла, където извършили набези и взели пленници. След това отплавали за Оксоноба, а по-късно в Бежа. Когато накрая се върнали в Лисабон, те напуснали бреговете на ал Андалус така, че по-вече нищо не се чуло за тях и умовете на хората се успокоили.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Fir gorm – „сините хора” на Ерин

Второто нашествие на ал маджус.

Крал Рамиро I починал през февруари 850 г. и бил наследен от своя син Ордоньо I (850-866 г.). Според Chronicon Albeldense[1] през 859 г. голям викингски флот атакувал отново Галиция. Кралят на Астурия подготвял поход в земите на маврите и изпратил част от армията си в помощ на своя губернатор. Конт Педро Теон срещнал нашествениците в сражение и за втори път „синовете на Белиал” били победени от мъжете на Астурия. По доста необичаен сценарий се развило след това второто нашествие.

Наблюдателите от западното крайбрежие на Ал Андалус известили в Кордоба за флотилия от 62 кораба на ал маджус и емирът заповядал на своя хаджиб и на провинциалните управители да мобилизират всички мъже годни да носят оръжие. За разлика от предишното нападение викингите срещнали добре организирана отбрана. Корабите на емир Мухамад ибн Абд ар Рахман[2] патрулирали по цялото крайбрежие от Астурия на запад до графство Барселона на изток. Два викингски кораба откъснали се от основната част на флотилията или изпратени на разузнаване били превзети и отведени в пристанище на провинция Бежа.

Останалите достигнали след седмица устието на река Гуадалкивир и се отправили към Севиля. Там ги очаквала цялата армия на емирството под командването на хаджиб Иса ибн Хасан. Според Ибн ал Кутиа нашествениците били разбити в голямо сражение в устието на реката, а няколко техни кораба изгорени.[3] Единствен ан Нувайри пише за превземане на Севиля от ал маджус през 859 г., но вероятно погрешно е изтълкувал сведение отнасящо се за първото нападение от 844 г. След като напуснали реката викингите се отправили на изток-югоизток и достигнали Ал Джазират ал Хандра (Алхесирас).

Превзели града на щурм, ограбили го и опожарили главната джамия. След което преминали през пролива на Гибралтар и дебаркирали на африканското крайбрежие. След две сражения разгромили армията на местния емир Салих ибн Саид II, като отсекли ръката му при първата битка и превзели град Некор столица на едноименния емират, намираща се на около 80 км на запад – югозапад от Кабо Трес Форкас. В продължение на осем дни викингите разорили града и поробили всички, които не успели да избягат.[4] Част от пленниците разменили срещу откуп, като между тях били дъщерите и наложниците от харема на емир Салих ибн Саид, а друга съставена основно от негри взели на корабите си.

Съществува хипотеза, че след това флотилията се разделила на две и няколко кораба отплавали за Ирландия, където продали африканците, наречени от местните „сини хора”, а другите останали в Средиземно море. След това норманските дракари поели курс към югоизточното крайбрежие на Ал Андалус и екипажите им дебаркирали в провинция Тудмир (Мурсия). След няколко дневни грабежи и погроми, ужасените жители на провинцията побягнали към по-големите градове като Мурсия и Картахена. Използвайки река Сегура, викингите достигнали Уриюла (Ориуела) и заели крепостта и, изоставена от дезертиралия гарнизон.

След което превръщайки я в своя база извършили няколко рейда във вътрешноста на емирството чак до границата с Франкското кралство. По късно атакували Балеарските острови - Майорка, Форментера, Ибиса и Минорка. Според някои източници се задоволили с голям откуп, а според други изтребили до крак местното население. Следваща тяхна цел станал брегът на Септимания (Южна Франция). Те разграбили град Нарбон, превзели и изгорили манастира „Св.Валерий” в устието на река Тех, а след това изградили своя база на остров Камарг в делтата на река Рона, където презимували.

През следващата 860 г. викингите превзели и разорили Валанс, Арл и Ним. Освен ограбване на всичко по-ценно от всеки превзет град, опожаряване на манастири и църкви, нашествениците навсякъде вземали пленници. Една част от тях били освобождавани срещу откуп, а останалите продавани в робство. След като претърпели поражение в битка с франките, викингите се отправили на юг-югоизток към Италия. Според Chronicon de gestis Normannorum in Francia, скандинавците превзели и ограбили Пиза,[5] а ако може да се вярва на писанията на Дудо от Сен Кантен и Гийом от Жюмиеж, след това превзели с хитрост и опустошили Луна, която погрешно счели за Рим.

Хрониките на Себастиан от Саламанка и на крал Алфонсо ел Сабио,[6] посочват, че въпросните викинги наричани Lordomani или още Almojuces достигнали до Гърция, като най-вероятно става въпрос за ромейските владения в Южна Италия (Magna Graecia). Според Ибн ал Кутиа освен до страната Рум (Италия), ал маджус достигнали чак до Александрия. Ибн Хайан дава сведение за ново нашествие на ал маджус през 247 година от Хиждра (14 март 861 г. – 6 март 862 г.), което според него било напълно неуспешно поради засилената охрана на крайбрежието и неособено големия флот на нападателите.

Всъщност става въпрос за връщането по обратния път на претоварените с плячка кораби на викингите от втората експедиция. Те претърпели тежки загуби – според Ахмад ибн Умар ибн Анас ал Удри [7] при силен щорм край Алхесирас потънали 14 кораба на ал маджус, а според ибн Идари ал Маракуши до завръщането си изгубили общо 40 кораба. Това сведение намира потвърждение в хрониката на Гийом от Жюмиеж, както и в Трети фрагмент от Ирландските анали. Скоро след това край брега на Сидония пътят им бил преграден от флота на емир Мухамад ибн Абд ар Рахман. Маврите пленили два кораба и изгорили други два от авангарда на викингите.

Това разярило ал маджус и в последвалия абордажен бой маврите изгубили много воини. Въпреки загубите, вероятно и двете страни счели сражението за успешно. Маврите не допуснали дебаркиране, а викингите продължили необезпокоявани по курса си. След няколко седмици нашествениците достигнали Бискайския залив и дебаркирали в кралство Памплона. Там те извършили рейд към едноименната столица - Памплона и пленили крал Гарсия Инигес,[8] за когото в последствие взели много голям откуп – 70 000 златни динара. През 862 г. 21 кораба от общо 62 се завърнали в устието на река Лоара или в Ирландия според Annals of Ireland, Three fragments.

Второто нашествие оставило следа в исландските саги и хрониките на Западна Европа. За водачи на тази експедиция продължила повече от три години, изследователи от XIX век до наши дни традиционно посочват полулегендарния Бьорн Ярнсида (Bier Costae Ferreae / Biornus ferreiLateris) и неговия „наставник” Хастейн (Anstign / Alstignus). Хрониката на Гийом от Жюмиеж споменава и двамата, а в Gesta Normanorrum на Дудо от Сен Кантен само Хастейн като едноличен лидер на флотилия датски викинги.

Трети фрагмент от Ирландските анали дава сведение за двамата по-възрастни синове на Ragnall, който някои изследователи отъждествяват с Рагнар Лотброк. Понастоящем тази теза се оспорва или подлага под съмнение. Произведението на Дудо от Сен Кантен и неговия продължител Гийом от Жюмиеж е по-скоро генеалогия на дуковете на Нормандия, включваща литературни мотиви и целяща да легитимира властта им, отколкото история, а втората част посветена на викингските нападения има погрешна хронология и в известна степен невярна фактология на събитията.

Ragnall от „Трите фрагмента” според специалисти по ономастика е староирландски аналог на норвежкото име Rögnvaldr, а не на Рагнар. За разлика от континенталните анали, в „Трите фрагмента” се прави много ясно разграничаване между датчани и норвежци, като за водачите и викингите от второто нашествие многократно се посочват Lochlann и Loclonnaig – Норвегия и норвежци.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] – John Wreglesworth. " Chronica Albeldense." Encyclopedia of the Medieval Chronicle. Brill Online , 2012.

[2] – Мухамад Iибн Абд ар Рахман (823 – 886 г.), емир на Кордоба 852–886 г., син и наследник на Абд ар Рахман II.

[3] – Ta’rikh iftitah al-Andalus, Volume 2 of Al-Maktabah Al-Andalusia, Ibn al Qutiyya, Editor Ibrahim al- Abyari, Publisher Dar Al-Kitab al-Masri, 1989

[4] – Annals of Ireland. Three fragments, copied from ancient sources by Dubhaltach MacFirbisigh; and edited, with a translation and notes, from a manuscript preserved in the Burgundian Library at Brussels (1860) ;

http://archive.org/s...age/n5/mode/2up

[5] – Chronicon de gestis Normannorum in Francia, Monumenta Germaniae Historica, BSB Bayerische StaadBibliothek, http://www.dmgh.de/d...:0001:010:00:00

[6] – La Crónica general de España : que mandó componer el Rey Alfonso el Sabio; discurso leído ante la Real Academia de la Historia, el día 21 de Mayo de 1916 (1916)

[7] – Ahmad Ibn ‘Umar Ibn Anas al-Udhri (1003 -1085 г.). Виж Penelas, Mayte. " Al-Udhri " Christian-Muslim Relations. A Bibliographical History. General Editor David Thomas. Brill Online , 2012.

[8] – Гарсия Инигес (810— 870 г.) крал на Памплона от 851г. до 870 г.

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Второто нашествие е една от най-забележителните авантюри извършени от викингите през ранното средновековие. За съжаление то е описано съвсем лаконично от арабските автори. Ето и няколко откъса от различни източници:

Абу Бакр Мухамад ибн Амир ибн ал Кутиа (неизв. – 977 г.)

Ta’rikh iftitah al-Andalus

Година 244 от Хиджра (19 април 858 – 7 април 859 г.)

Когато ал Маджус се върнали отново, през година 244-та, по време на владичеството на емир Мухамад ибн Абд ар Рахман, били разбити в тежко сражение в устието на реката, няколко техни кораба изгорени и те (ал Маджус) се оттеглили. След отплаването от Севиля те отишли до Некор, където пленили дядото на Ибн Салих, но емир (Мухамад ибн) Абд ар Рахман го откупил и от благодарност за това дело, Бану Салих и досега са приятели с Умайадите. След това ал Маджус ограбили и двете крайбрежия (на Испания и Мароко) едновременно и през този поход, който продължил четиринадесет години, те стигнали до страната Рум (Италия) и до Александрия.

------------------

Абу Убейд Абд Аллах ибн Абд ал Азис ал Бакри (1014–1094г.)

Kitab al-Masalik wa-l-Mamalik

Година 244 от Хиджра (19 април 858 г. 7 април 859 г.)

Ал Маджус – Аллах да ги прокълне!- дебаркирали при Некор през 244 година. Те превзели града,разграбили го и поробили жителите му, с изключение на тези, които се спасили с бягство. Сред пленниците били и Ама ар Рахман и Кахула, дъщерите на Якиф ибн Мотасим ибн Салих. (Емир) Мухамад ибн Абд ар Рахман ги откупил. Ал Маджус останали осем дни в Некор.

-------------------

Annals of Ireland. Three fragments

Copied from ancient sources by Dubhaltach Mac Firbish, trans. by John O’Donovan

Откъс от трети фрагмент.

По това време Aunites (датчаните), пристигнали с безчислени войски при Каер Еброик (Йорк) и унищожили града, който те превзели, а това било началото на големи злочестини и мъки за британците. Малко преди това, размирици и сражения обхванали Lochlann (Норвегия), които възникнали по следната причина. Двамата по-млади синове на Албдан (Халден/Халвдан) , крал на Lochlann, прогонили първородния син, Рагнал (Rögnvaldr), син на Албдан, защото се страхували, че той може да стане крал на Lochlann след техния баща. Рагнал с тримата си сина пристигнал в Иннси Орк (Оркнейските острови) и той останал там с най-малкия си син.

Но неговите по-възрастни синове с многобройна войска, събрана от всички краища, пристигнали на Британските острови, като били преизпълнени с гордост и амбиции да атакуват франки и саксонци (англо-сакси). Те мислели, че техният баща се е върнал в Lochlann веднага след като обстановката се успокоила. Понеже, тяхното високомерие и младежки амбиции ги накарали да гребат напред през Кантабрийското море, както се нарича морето между Ерин (Ирландия) и Испания, докато стигнали Испания. Те причинили там много злини и двамата с убийства, и грабежи.

След това те преминали Гадиантския пролив (Гибралтарския пролив), където Средиземно море се среща с външния океан и пристигнали в Африка. Там те водили сражение, което завършило с голямо клане на маврите. Все пак преди битката, един от синовете (на Рагнал) казал на другия: „Братко” казал той, „това е лудост и голяма глупост в нас, да отиваме от една страна до друга през целия свят, съсипвайки себе си, вместо да защитим своето наследство, покорявайки се на бащината ни воля, защото той сега е сам далеч от дома и живее в чужда страна.

Другият ни брат, който ние оставихме заедно с него (с Рагнал) е бил убит, както ми се разкри (това му било показано на сън), и брат ни е убит в битка! Ще е истинско чудо, ако самият ни баща се е спасил в тази битка, que z revera comprobatum est". Докато той говорел, те видели бойния строй на маврите да ги приближава. Щом синът, който казал по-горните думи ги забелязал, той се втурнал внезапно в бой и достигнал до краля на Мавритания, нанесъл удар с меча си и му отсякъл ръката. Битката се водила с голяма ожесточеност и от двете армии, но никой не успял да вземе победа в нея.

Войските се върнали се в лагерите, след като загинали много хора и от двете страни. Все пак, те се предизвикали един друг на бой за следващия ден. Но кралят на Мавритания напуснал лагера си и избягал през ноща, след като бил изгубил ръката си. На сутринта, Loclonnaig (норвежците) облекли ризниците си и се подготвили за битка с решителност и мощ. Но когато маврите разбрали, че кралят им е изчезнал, те побягнали, при което мнозина от тях били избити в жестока сеч. След това Loclonnaig преминали през страната, като ограбили и опожарили цялата държава (Емиратът на Некор).

Те взели голямо множество от тях (маврите) като пленници в Ерин (Ирландия) и това са „сините хора ” (на Ерин), тъй като „маври” означава черни хора, а Мавритания означава чернота. Истинско чудо ще е ако поне един от всеки трима норвежци е оцелял, из между многото, които били убити и тези, които се удавили в Гадиантския пролив (по време на свиреп щорм). Действително, много дълго били тези „сини хора” в Ерин. Мавритания е разположена срещу Балеарските острови.

--------------------

Абу ал Абас Ахмад ибн Мухамад ибн Идари ал Маракуши (XIII – XIV в.)

Kitab al-Bayan al-Mughrib

Година 245 от Хиджра (8 април 859 г. – 27 март 860 г.)

През година 245, ал Маджус били забелязани отново, този път с 62 кораба покрай Западното крайбрежие. Те го заварили добре охранявано, с кораби на мюсулманите патрулиращи от брега на Франция (в Средиземно море) до този на Галисия в далечния запад. Два от техните кораби, авангард на останалите, били превзети от корабите на бреговата охрана и отведени в пристанище на провинция Беджа. Сребро, злато и пленници били намерени в тях. Другите кораби на ал Маджус отплавали по край брега и пристигнали в устието на реката (Гуадалкивир) до Севиля.

Тогава емирът заповядал да се мобилизира войската, като известил на всякъде, че мъжете трябва да се съберат под знамената на хаджиб Иса ибн Хасан. Ал Маджус напуснали устието на реката и отплавали до Джезират ал Хандра (Алджисарас), който превзели и където те изгорили голямата джамия. След това те преминали (през пролива на Гибралтар) в Африка, ограбили жителите на тази страна, след което се върнали до бреговете на Испания, дебаркирали на крайбрежието при Тудмир (провинция Мурсия) и напреднали до кастела на Ориуела.

След това отплавали за Франция и презимували там. Те пленили много хора, взели много пари (значителна част като откуп) и станали господари на града, където се установили и който до ден днешен е наричан с тяхното име. После те се завърнали край бреговете на Испания, но били вече изгубили повече от четиридесет от техните кораби (по време на щорм) и когато влезли в бой с флотилията на емир Мухамад край брега на Сидоня, те загубили други два, претъпкани с големи богатства. Останалите им кораби отплавали по своя курс.

-----------------------

Шихаб ад-дин Ахмад ибн 'Абд ал Уаххаб ал Бакри ан Нувайри (1279–1331г.),

Tarikh al- Maghrib al-Islami fi al-Wasit (Ifriqiya wa-al-Maghrib. Al-Andalus. Siqilliyah wa-Iqritish)

Година 245 от Хиджра (8 април 859 г. – 27 март 860 г.)

През година 245, ал Маджус дошли отново с техните кораби да атакуват Испания. Те дебаркирали в провинция Севиля и след като превзели нейната столица, изгорили голямата джамия. После преминали в Африка, след което се върнали в Испания и когато воините в Тудмир били вече избягали те завзели крепостта на Ориуела. След това се придвижили към границите на Франция, направили рейд в тази страна и взели голяма плячка и много пленници.

При завръщането си те срещнали флота на емир Мухамад, започнали сражение с него и загубили четири от корабите си, два от които били изгорени. Това което било на другите два попаднало в ръцете на мюсулманите. Тогава ал Маджус започнали да се сражават страховито и много голяма част от мюсулманите загинали като мъченици. Ал Маджус изминали целия път до Памплона и пленили нейния франкски господар Гарсия. Неговият откуп бил 90 000 динара (според Ибн Халдун 70 000 динара).

--------------------------

Chronicon Sebastiani Salmanticensis

Хрониката на Себастиан от Саламанка (763-866 г.)

По това време (царуването на Ордоньо I 850-866 г.) Lordomani атакували нашите брегове за втори път. След това се отправили за Испания. Те убивали, опожарявали и ограбвали навсякъде, опустошавайки крайбрежието на тази страна. След като преминали през пролива те превзели Некор, град в Мавритания, където избили мнозина мюсулмани. След това те атакували островите Майорка, Форментера и Минорка, където те изтребили цялото население. Накрая те отплавали до Гърция (вероятно Magna Graecia в Южна Италия) и след експедиция продължила три години, се завърнали в тяхната родина.

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Темата става все по-интересна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата е ...хм добра...НО...не разбирам, какви са истинските цели на автора й?

Да се покажат викингите като големи зверове, грабители, целеносочени съсипатели ?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да ни информира подробно, детайлно и изчерпателно за епизоди от западната ранносредновековна история, за които не сме и чували!!!!

Да състави подробно, достъпно, детайлно и точно изложение на събитията и на оценката им.

Страхотен материал!!!

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да ни информира подробно, детайлно и изчерпателно за епизоди от западната ранносредновековна история, за които не сме и чували!!!!

Да състави подробно, достъпно, детайлно и точно изложение на събитията и на оценката им.

Страхотен материал!!!

Интересен материал

А достоверен ли е и носи ли информация?

Например, описаното първо унищожително и зверско нападение ( не превзело града, а унищожило селата) е като плюнката на хан Крум пред опожаряването (и не само) на регионът около Константинопол.

А по това време в Испания не се е подвизавал Тервел и ситуацията е наистина различна.

Няма сарказъм, питам наистина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не съм сигурен дали въпросите от поста на miroki са отправени към мен, но все пак ще се опитам да отговоря. Не материалът не е достоверен, истината е, че викингите са били мирни и кротки джуджета носещи подаръци от добрия старец живеещ зад Полярния кръг.

"Плюнката на Крум", Тервел и Константинопол нямат нищо общо с темата за викингските походи в Испания или съдържанието на раздела. Между другото Бригантия изглежда е бил град.

In 844 AD a fleet of 150 Viking ships attacked Galicia and devastated the city of Brigantia. The raid was eventually aborted by king Ramiro in a battle near the Tower of Brigantia, but from this attempted invasion watchtowers were built throughout the Galician coast. The Brigantian lighthouse became a military tower which was used to watch for invading Viking ships. Yet, in 1015 AD a Scandinavian fleet led by the future King of Norway Olaf Haraldsson managed to reach and destroy again the city of Flavium Brigantium.

http://www.galicianf...nty/corunna.htm

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не стана ясно какво се пита във въпроса.

В такива теми с обстойни материали се въздържайте от такива въпроси. Когато има исторически материал, естествено, че той е исторически достоверен.

Чакаме продължението :):)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма сарказъм, питам наистина.

Благодаря за саркастичният отговор, ще си го запиша и запомня!

пп. Писането беше относно това:

„най-жестоки хора, невиждани никога преди по нашите земи”

И направих аналог, че това е вероятно защото не са виждали Крум.

Благодаря на КГ125 за отговорът.

Редактирано от miroki
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Наблюдателите от западното крайбрежие на Ал Андалус известили в Кордоба за флотилия от 62 кораба на ал маджус и емирът заповядал на своя хаджиб и на провинциалните управители да мобилизират всички мъже годни да носят оръжие. За разлика от предишното нападение викингите срещнали добре организирана отбрана. Корабите на емир Мухамад ибн Абд ар Рахман[2] патрулирали по цялото крайбрежие от Астурия на запад до графство Барселона на изток. Два викингски кораба откъснали се от основната част на флотилията или изпратени на разузнаване били превзети и отведени в пристанище на провинция Бежа.

Обаче тези вражески нападения явно са стимулирали развитието на флота

Following the shock of this unexpected invasion, Abd al-Rahman II ordered Seville to be surrounded by a defensive wall, particularly on the river bank, and for observation posts be established along the Atlantic coast. These were manned by Muslim volunteers who would serve time in such ribats as a religious duty, keeping watch, praying and, when necessary, fighting the pirates. Immediately after the 844-5 AD attack the Umayyad Andalusian government also started to take a more serious interest in its navy. A much larger and more powerful fleet was constructed, as were shipbuilding facilities and arsenals, of which the most important was in Seville. As a result the Andalusian Umayyads could soon sent a fleet of 300 assorted ships to crush a rebellion in the Balearic Islands in 848-9 AD.

The Defence of Spain and Morocco against the Vikings 844-97AD.David Nicolle

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обаче тези вражески нападения явно са стимулирали развитието на флота

Да това е факт – след първото нападение над ал Андалус, емир Абд ар Рахман II започва усилено строителство на кораби и създава мощен военен флот, който наследниците му поддържат и развиват, не само за противодействие на викингите, но и срещу пиратите от Северна Африка, действащи в Средиземно море. Любопитен факт е, че вторият халиф на Кордоба - Хакам II нарежда строителство на кораби точна реплика на викингските дракари, като целта му е била да заблуди нашествениците и да атакува ги изненадващо с запалителни смеси от по-близко разтояние.

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Добре, добре Дрейк - продължавай да ни ограмотяваш :good: Лично за мен, това, което е на запад от Венеция направо си е terra incognita...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ОТ

Темата е ...хм добра...НО...не разбирам, какви са истинските цели на автора й?

Да се покажат викингите като големи зверове, грабители, целеносочени съсипатели ?

Що трябва да има някаква друга цел автора, освен да ни запознае и информира (и за мен всичко това е интересно и ново!)?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

„най-жестоки хора, невиждани никога преди по нашите земи”

И направих аналог, че това е вероятно защото не са виждали Крум.

E, те и Чингис хан не са виждали. "Най-жестоките хора, невиждани никога преди" - по земите, за които се отнася. Пък и сега няма тука да се сравнява Крум с викингите...

Четете, тая информация е безценна, щом дори Монте Кристо не я знае! /I mean it/. :)

Чакаме продължението от Дрейк! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дрейк, това е най-интересната тема от не знам колко време насам, поздравления от мен :) Прелитам, колкото да кажа, че я прочетох с удоволствие. Братята няма да сбъркат, ако я поискат за списанието.

В Gesta Northmannorum in Francia се споменава за еврейски жители на Бордо, които помагат на скандинавци да превземат града. Част от тях се присъединяват към пиратите, защото нямат бъдеще в Галия. Възможно е точно такива евреи от Бордо да са лоцмани на викингските кораби - или поне информацията за устията на Тежу и Гуадалкивир да е от такива източници. Тук и там в скандинавски източници се споменава и за Ньорва Сунд, тоест Гибралтар - проток, който води към Ромаборг (Рим).

Иначе в самото Средиземно море няма много скандинавско присъствие: най-известни са плаванията на бъдещия крал Харалд Хардрада между Константинопол, Сицилия, Египет и Палестина някъде ок. 1040 и пътуването на крал Сигурд Кръстоносеца в 1110 - от Гибралтар през Сицилия към Палестина. Сигурд също се сблъсква с испанските маври и ги разбива в няколко морски сражения. Най-интересното е, че източникът за експедицията (вездесъщият Снори) нарича маврите "викинги" :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря на Глишев и КГ125 за високата оценка!

Опитвам се да проверя източника на една нова информация свързана с третото нашествие и ще забавя продължението с няколко дни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дрейк, най-накрая успях да събера патрони и да ти раздам офикии навсякъде (както КГБ-то заповяда из онези дни). Ще чакаме продължението, но ти не бързай. Аз допълнително се ограмотих за по-нататъшните "приключения" на викингите от една статийка (няма да казвам кой е авторът, но той е специалист по мюсюлманска Испания), за да не би тукашните читатели от любопитство да избързат и прочетат това-онова, а след това да ги домързи да се ограмотяват от поредната ти форумна дисертацийка :)

В общи линии: отвратителна и жестока напаст са били тези жадни за плячка "северни мъже", не знаещи никаква пощада.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

In nomine Domini et honori sancti Iacobi

Трето и четвърто нашествие на ал маджус

Изминало цяло столетие, през което викингите напълно игнорирали бреговете на Ал Андалус. Няколко по-незначителни рейда били извършени в Астурия по времето на крал Алфонсо III Велики (866-910 г.). Заплахата от викингски атаки принудила краля да издигне поредица от укрепления и наблюдателни кули покрай бреговата линия. След смъртта на Алфонсо III, кралството било разделено на три между синовете му и след две десетилетия междуособици обединено от неговия внук Рамиро II (931- 951 г.), крал на Леон. През 60-те години на X век в Галиция и Леон периодично избухвали бунтове, а конт Фернан Гонсалес отцепил Кастилия.

През същото столетие Ал Андалус достигнала своя „Златен век”. Абд ар Рахман III (913- 961 г.) разгромил муваладските и берберски сепаратисти в Арагон, Толедо, Мерида, Бобастро, Севиля, а също подчинил шейховете на Ориуела, Аликанте, Валенсия и Бадахос. След като обединил емирството през 929 г. се провъзгласил за халиф. С поредица от походи срещу Фатимидите в Северна Африка, Абд ар Рахман III завоювал голяма част от Магреба, а посредством дипломация и военна сила установил контрол над християнските владения на север. Кордовският халифат се превърнал в политически и културен център на Европа, а Кордоба в най-големия и проспериращ град на континента.

Халиф Ал Хакам II (961-976 г.) продължил външната и вътрешна политиката на своя баща и възстановил военноморската база Ал Мария (Алмерия) разорена от Фатимидите през 955 г. През 964 г. военният флот на халифата наброявал 300 кораба, като на всяка една шини галера имало между 140 – 180 гребци и до 150 воини.[1] Гребците били доброволци, а не роби и били обучени при необходимост да участват в бой. Когато през 966 г. корабите на ал маджус достигнали бреговете на Ал Андалус срещу тях се изправил най-мощният флот в Средиземно море.

Третото нашествие започнало през 965 г., когато викингите атакували крйбрежието на Галиция. Те били част от неукротимите датски съюзници на Ришар I (Richard Sans-Peur ),[2] които дукът снабдил с лоцмани, провизии и благоразумно насочил към Испания след приключването на бойните действия в Нормандия и Франция. Кралят на Леон, Санчо I Дебели не изпратил армията си на помощ в размирната провинция. Според Дудо от Сен Кантен, езичниците датчани превзели 18 града, разграбили страната и извършили множество злодеяния. Местното опълчение предвождано от епископа на Ирия Флавия, Рудесинд (Сан Росендо) победило нашествениците в битка и ги изхвърлило от Галиция.[3]

Част от датчаните се отправили към Ал Андалус. В края на юни 966 г. флотилия от 28 викингски кораба дебакирала в равнината край Лисабон. Управителят на Кас’р Аби Денис (Алкасер ду Сол) изпратил писмо в Кордоба и уведомил халифа за нашествието. Ал маджус ограбили и разорили околностите на Лисабон, докато местният губернатор събирал опълчение. В последвалата битка викингите разгромили маврите и взели много пленници. По заповед на халиф Ал Хакам II, флотът напуснал стоянката си в устието на река Гуадалкивир до Севиля и се отправил на запад. Ал маджус продължили на юг-югоизток и достигнали Шлиб (Силвиш, Португалия) в устието на реките Оделука и Араде.

Малко по-късно, кордовската флотилия пристигнала при Силвиш и незабавно атакувала корабите на ал маджус. Маврите многократно превъзхождали противниците си, както по брой кораби, така и в жива сила. Няколко кораба на ал маджус били изгорени със запалителни смеси, а други пленени. Мнозина от викингите паднали в боя, а значителна част от пленниците маври били освободени. За съдбата на оцелелите след битката датчани в източниците съществуват две версии. Според първата, те отплавали на север покрай западното крайбрежие на халифата и неколкократно опитвали рейдове срещу по-малките селища[4], а според втората, базирана на едно късно сведение, преминали Гибралтар и дебаркирали в околностите на Алмерия, където безуспешно щурмували стените на една от крайбрежните крепости.[5]

Въпреки победата халиф Ал Хакам II заповядал на командващия Атлантическата флотилия Ибн Фотаис да построи кораби точно копие на скандинавските дракари, като се надявал да заблуди ал маджус при евентуално нашествие и да ги атакува изненадващо от по-близко разтояние. Бездействието на краля на Леон дало повод за нов метеж на благородниците в Галиция. При преговори с бунтовниците през 966 г. крал Санчо I бил отровен от конта на Коимбра и по-късно починал. Наследникът му Рамиро III бил едва петгодишен и вместо него като регент управлявала леля му Елвира Рамирес.

Контовете на Галиция не приели детето крал и от последвалия interregnum се възползвали викингите действащи по река Лоара. В началото на 968 г. на сто кораба предвождани от своя „морски конунг” Гундеред (Гудрьод), братовчед на норвежкия крал Харолд II Сивия плащ,[6] скандинавците дебаркирали при Риа де Ароса в Галиция. Те превзели град Ирия Флавия и като наводнение залели крайбрежието, ограбвайки и опустошавайки градове и села, изгаряйки църкви и манастири. „Никой не можел да ги спре”. Следваща тяхна цел станал град Сантяго де Компостела - най-почитания поклоннически център за християните на полуострова.

Епископ Сисенанд II (Сисенадо Менендез, син на конт Херменегилдо Алоитес и Патерна[7]) бил обхванат от праведен гняв, събрал местното опълчение и срещнал езичниците в битка при Форнелос на 29 март 968 г. Войнственият прелат лично повел атаката на галисийската конница, безрасъдно се врязал сред нашествениците, бил обкръжен и убит. Със смъртта на епископа, воините му се обезкуражили и побягнали, а Сантяго де Компостела бил превзет. Викингите разграбили града и базиликата на Св.Яков (Сантяго), а след това прегазили почти цялата провинция достигайки до планините по границата с Леон (Монтес до Собрейро).

Почти три години скандинавците били господари на Галиция, разорявайки страната, като според някои по-късни сведения, викингски отряди използвайки долината на река Дуеро достигнали дори до Campi Gothici (Campi Gothorum) в централен Леон. Но Галиция не се превърнала в Иберийска Нормандия. През 970 г. претоварени с плячка и роби, викингите се отправили към корабите си. Край брега до град Ферол изненадващо ги нападнала огромна армия предвождана от конт Гонсало Санчес. Според хрониката на Сампиро и тази на неговия продължител епископ Пелайо, в жестока битка с помощта на Бога и Сантяго, езичниците били сразени, техният „крал” Гундеред бил убит, а по-голяма част от корабите им изгорени.

Все пак част от викингите оцелели и отплавали на юг към устието на река Дуеро. Съгледвачи изпратили известие в Кордоба за флот на ал маджус приближаващ земите на халифата през юни 971 г. Халиф Ал Хакам II заповядал на командващия Средиземноморската флотилия, Абд ар Рахман ибн Мухамад ибн Румахис да изтегли корабите си от Алмерия и да ги обедини с Атлантическата флота в устието на река Гуадалкивир край Севиля, след което, прикривайки най-невралгичното направление (Севиля и Кордоба), съвместно да патрулират по Атлантическото крайбрежие. На 13 юли 971 г. армия предвождана от най-добрия пълководец на халифата Галиб Абу Теман ал Насир напуснала Кордоба и се отправила на запад за да срещне ал маджус.

През септември 971 г. в столицата дошли вести, че след няколко поражения викингите отплавали на север. Според Лисан ад Дин ибн ал Хатиб (1313-1374 г.) през юни 972 г. ал маджус извършили последния си рейд в Ал Андалус. Те достигнали устието на река Тежу и дебаркирали край Лисабон, където били разгромени от обединения Атлантически и Средиземноморски флот на Кордоба. Скоро след това армията на халифа достигнала Шантарин (Сантарем, Португалия), но противниците им узнавайки за похода на маврите се оттеглили към християнските владения.

Няколко по-малки нападения били извършени по крайбрежието на Галиция и Португалия през 984 г., 1008 г., 1015 г., 1028 г. и последното през 1050 г. По-късните историци на мюсюлманска Испания и Магреба продължили да споменават за нашествия на ал маджус или ал ордоманиюн, визирайки походите на скандинавците кръстоносци. Такива били крал Сигурд I Магнусон Кръстоносеца (Sigurdr Jorsalafari) през 1008 - 1009 г., превзел Синтра и Алкасер ду Сол или ярл Рьогвалдр от Оркни през 1153 - 1155 г., превзел замък в Галиция и участвал в няколко битки с маврите.

Експанзията на скандинавците през ранното Средновековие, според автори като Ролф Шийн, се подразделя в три основни направления:

1. Разузнаване на непозната територия и грабеж; 2. Търговия; 3. Заселване. В Испания тяхната активност била основно от първата категория. Португалска харта от XI в. дава сведение за участието им в търговията с роби, но липсват каквито и да е данни за дълготрайни викингски селища. С изключение на първото и донякъде второто нашествие, Ал Андалус и Астурия/Леон оказали много ефективен отпор на викингите. Те изградили мощна флота, фортификационни съоръжения и добре организирани армии.

Държавата на маврите достигнала своя апогей през същия период, а в граничните земи на християнските кралства на полуострова традиционно имало значителен процент военизирано население. Не на последно място в нападенията участвали неголям брой викинги. В Испания никога не видели нещо подобно на „Великата езическа армия” тероризирала Англия през IX век или флотилията на Хорик I [8] атакувала Фризия. При дългите пътувания до Испания, екипажите на по-малките кораби били не повече от 30-50 души, а тези на най-големите до 100 човека. Срещу многобройни, добре обучени, екипирани и мотивирани воини, викингите трудно можели да постигнат успех.

-----------------------------------

[1] – David Nicolle PhD, The Moors in the Islamic West 7th-15th Century Ad, Osprey Publishing, 2001

[2] - Ришар I Безстрашни (фр. Richard Sans-Peur ) дук на Нормандия 942 – 996 г.

[3] - Андерс Магнус Стриннгольм, Поход ы викингов, Книга первая. Поход ы викингов, Глава 3, http://sundukis.naro...ring/part1.html

[4] - Kitab al-Bayan al-Mughrib. Colección de crónicas árabes de la Reconquista de A. Huici Miranda, vols. 2 y 3, Tetuan, 1953-4.

[5] - Lisan ad-Din ibn al-Khatib. Histoire de l'Espagne musulmane (Kitab a’mal al a’lam). Beyrouth, 1956.

[6] - A. Fabricius, Forbindelserne mellem Norden og den Spanske Halvø i ældre Tider, Copenhague, 1882. http://www.archive.o...brgoog_djvu.txt

[7] – Galicia nobility 9th-11th century, Chapter 3. Menendez family, http://fmg.ac/Projec...m#_Toc342112882

[8] - Хорик I крал на Дания 827 – 854 г. Според Бертинските анали при неговото царуване флотилия от 600 датски кораба атакувала Фризия.

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...